Блог за съблазняване на жени - бъди сваляч

Сега ще ви разкажа моята история. Може да ви звучи познато или не, невероятно но всичко, за което ще разкажа, се е случили и продължава да се случва. Моля ви за помощ защото не ми остана нищо друго, провалил съм се достатъчно и няма на къде повече да потъна.

Всичко започва в далечната 2006, когато се запознах с едно момиче. Още първата вечер си паднах адски много по нея. Всичко беше добре започнах ме да излизаме да се целуваме и всички неща, който по принцип правят една двойка. Така беше около 1 седмица, след което тя ми каза, че трябва да бъдем само приятели, но продължахме да излизаме и тогава попаднах в един омагьосан кръг 1 месец сме заедно 1 месец не сме. Един ден това ми писна след което се скарахме много жестоко, не се бяхме чували близо 2 месеца когато един ден пак се срещнах ме.

Всичко започна отначало да излизаме и тн., но когато отново взе да ми върти номера чисто и просто и казах, че си тръгвам. Това явно беше голям шамар за нея, защото тя просто откачи взе си отпуска от работа, за да е по далече от мен, по цял ден е стояла и плачела. Чак майка и ми звънна да пита какво толкова е станало че тя се държи така. На мен ми стана много сконфузно и отидох да се видим, след което тя ми обеща, че няма да прави повече такива неща и вече окончателно е решила да сме заедно.

До тук добре даже може да се каже, че заживяхме за известно време заедно, защото почти всеки ден аз изминавах по 10 километра пеш само и само вечер да си легна до нея. Така беше цяло лято, когато напусна работа, даже не се прибра в къщи, а дойде при мен.

Даже, когато замина да учи, за жалост тя е студент в друг град, продължих ме да се виждаме много често. В повечето случай аз ходих при нея, като оставах за няколко дни, а понякога седмици, а понякога и тя се прибираше. Всичко си беше супер, чувствах се щастлив, до преди един месец и половина, когато реших да отида да видя и да бъдем заедно на 8 март.

Още тогава разбрах, че има нещо, защото още от врата тя ми каза какво правиш тук, защо си дошъл. Веднага ми стана гадно, тя разбра това и ми се извини прекарах ме няколко страхотни, но още в деня в който си тръгнах започнаха проблемите. Тя започна да се държи някак странно, постоянно беше намръщена и си го изкарваше на мен, въпреки че се чувахме само по телефона, знаех, че нещата не вървят добре.

Една вечер тя ми се обади и каза, че иска да сме само приятели и че при следващото и прибиране, ще излезем да се изясним. Бях покрусен, не знаех какво да правя, на следващия ден тя ми се обажда и ми се извинява, казва ми че не е искала да ме нарани и т.н. че не можела без мен и всякакви такива работи.

След няколко дни отново се чухме и тя започна да ми разправя как някаква нейна колежка се мъчела да я урежда с някакъв неин братовчед. На мен ми стана криво и веднага й го казах, след което тя ми каза, ама нали ние не ходим вече - Ответна реакция затварям телефона - Започнах ме да си пращаме гадни SMS докато един ден не ми се обади нейната съквартирантка и ми разказа, как по цели вечери стояла и плачела заради мен, че ме обичала безкрайно много но била прекалено горда да ми се обади и да ми се извини ОТНОВО защото не знаела дали пак ще и простя.

Това някак си ме трогна и понеже я обичам отново и простих, започнах ме отново да си говорим и споделяме всичко за мен тя беше не само гадже, но и приятел човек от който нямах тайни. Но когато тя се прибра и аз отидох до тях с букет цветя, усетих голямото разочарование, тя ми каза, че не ме обичала повече (въпреки че хиляди пъти преди това го е повтаряла) и че не можела да продължи да си играе с чувствата ми. Не можела да понесе как страдам заради нея и каза че е по добре да не се виждаме повече за да не страдам.

Но, ето че пак всичко започва отначало, онзи ден получих много груб SMS от нея, в който ми пише как иска да ме забрави и да изтрие от спомените си годините прекарани с мен, а днес отново почва да ми кипва защото я е страх ( предполагам ), да ми се обади.

Наскоро се разделих с невероятна жена, познавам я от 2 години, ходил съм с нея на кино поне 100 пъти и преди няколко месеца нещата стигнаха до желаната от мен развръзка. Всичко беше перфектно целувахме, излизахме заедно… беше прекрасно. Скарахме се и когато мислех, че всичко е свършило не се дръпнах, а поисках всичко да продължи и се получи.

Наскоро тя поиска от мен да бъдем приятели и ме помоли да не си тръгвам от живота й. Посещавах я известно време, тя коментираше отношенията ни казваше, че се радва, че някой мъж държи толкова на нея, че от много време не и се е случвало някой “да бъде в главата й”, пак седеше до мен, обясняваше ми какво обичам, правеше цветята, които аз и правех от капачките на бутилки от минерална вода, леко се опираше в мен, когато седях до нея, казваше ми че ще продължим да излизаме с нея.

Но някак си се променят нещата. Не я посещавам толкова често, последния няколко пъти почти не си говорихме като бяхме в една компания. Изпратих й цветя с картичка за 14-ти с картичка, в която й описах как съм се чувствал с нея. Засякохме се в Скайп и тя ми благодари за цветята, каза, че са й харесали и ме попита “защо го правя нали каза че всичко е наред с теб?”. Казах й, че независимо от всичко тя е любимата ми жена и ако не и изпратя цветя за 14-ти няма да съм аз.

И най лошото е, че тя има приятел (от 3-4 години), който е с 15 години по-голям от нея с дете почти на нейната възраст, който е в чужбина, виждат се 2-3 пъти годишно, но тя все пак работи за него.

Аз не мога да я приема като приятелка всеки път като я видя в мен се пали огъня. Мисля за нея много често и искам да продължа с нея до където мога да стигна, но не и до тук.

Та моля за съвет, да продължа ли да я посещавам, да я ухажвам, да я каня да излиза с мен, да поискам ли отново да бъда с нея независимо от поисканото от нея да бъдем приятели или да опитам да я забравя и да продължа на пред (това е доста трудно).

От време на време усещам, че още има чувства към мен, но понякога е толкова студена….

Жените жадуват за това да се чувстват като най-свободните птици на планетата, въпреки всичките им домакински задължения. Те са готови на всяка цена и на всякакви “номера”, за да запазят свободата си.

Когато в една връзка мъжката половинка започне да поставя условия и/или забрани, то повечето дами пристъпват към един от най-големите си “таланти” - именно умението да измислят какви ли не лъжи и манипулации.

И това е съвсем нормално - това е в кръвта на всяка жена. Ако искате да не бъдете лъгани, то пуснете дамите на свобода, имайте им доверие (или се поне се преструвайте, че им имате такова) и им сваляйте нужните купчини звезди. Не забравяйте следното - те обичат да се чувстват като принцеси.

Подарявайте им цветя, обсипвайте ги с комплименти, но… внимавайте с баналностите и помнете, че дамите обръщат огромно внимание на незначителните за мъжете неща и често се водят от познатата поговорка “Малките камъчета обръщат каруцата”. Винаги има норма, която трябва да се цели.

Бъдете нежни и внимателни във всичко - както в думите, така и в докосванията. Всичко е от значение. Ако момичето е човечно, никога няма да активира “черната” си страна. Разбира се, такива жени става все по-голяма рядкост. Не рядко заради предишна връзка момичето е настроено отрицателно и обедна, че партньорът й я лъже.

За мъжете, жените винаги са едно прекрасно, но в същото време и трудно предизвикателство. Ако спечелите доверието на една жена, то вие вече сте победители и единствено ако се държите като кавалери тя няма да ви оплете в лъжите си.

Ако пък не сте такива джентълмени и все пак някое момиче се влюби във Вас - бъдете сигурни, че лъжата присъства в голяма степен във вашата връзка. Никога не лъжете жена за каквото и да било - ако Ви разкрие последиците могат да са фатални. Жените прощават, но никога не забравят.

За да имате самочувствието на истински кавалери, намерете вашето предизвикателство и се опитайте да се преборите с незнайния за Вас женски свят, въпреки че той вечно ще остане за Вас една прекрасна и неразгадана тайна.