Блог за съблазняване на жени - бъди сваляч

Сега ще ви разкажа моята история. Може да ви звучи познато или не, невероятно но всичко, за което ще разкажа, се е случили и продължава да се случва. Моля ви за помощ защото не ми остана нищо друго, провалил съм се достатъчно и няма на къде повече да потъна.

Всичко започва в далечната 2006, когато се запознах с едно момиче. Още първата вечер си паднах адски много по нея. Всичко беше добре започнах ме да излизаме да се целуваме и всички неща, който по принцип правят една двойка. Така беше около 1 седмица, след което тя ми каза, че трябва да бъдем само приятели, но продължахме да излизаме и тогава попаднах в един омагьосан кръг 1 месец сме заедно 1 месец не сме. Един ден това ми писна след което се скарахме много жестоко, не се бяхме чували близо 2 месеца когато един ден пак се срещнах ме.

Всичко започна отначало да излизаме и тн., но когато отново взе да ми върти номера чисто и просто и казах, че си тръгвам. Това явно беше голям шамар за нея, защото тя просто откачи взе си отпуска от работа, за да е по далече от мен, по цял ден е стояла и плачела. Чак майка и ми звънна да пита какво толкова е станало че тя се държи така. На мен ми стана много сконфузно и отидох да се видим, след което тя ми обеща, че няма да прави повече такива неща и вече окончателно е решила да сме заедно.

До тук добре даже може да се каже, че заживяхме за известно време заедно, защото почти всеки ден аз изминавах по 10 километра пеш само и само вечер да си легна до нея. Така беше цяло лято, когато напусна работа, даже не се прибра в къщи, а дойде при мен.

Даже, когато замина да учи, за жалост тя е студент в друг град, продължих ме да се виждаме много често. В повечето случай аз ходих при нея, като оставах за няколко дни, а понякога седмици, а понякога и тя се прибираше. Всичко си беше супер, чувствах се щастлив, до преди един месец и половина, когато реших да отида да видя и да бъдем заедно на 8 март.

Още тогава разбрах, че има нещо, защото още от врата тя ми каза какво правиш тук, защо си дошъл. Веднага ми стана гадно, тя разбра това и ми се извини прекарах ме няколко страхотни, но още в деня в който си тръгнах започнаха проблемите. Тя започна да се държи някак странно, постоянно беше намръщена и си го изкарваше на мен, въпреки че се чувахме само по телефона, знаех, че нещата не вървят добре.

Една вечер тя ми се обади и каза, че иска да сме само приятели и че при следващото и прибиране, ще излезем да се изясним. Бях покрусен, не знаех какво да правя, на следващия ден тя ми се обажда и ми се извинява, казва ми че не е искала да ме нарани и т.н. че не можела без мен и всякакви такива работи.

След няколко дни отново се чухме и тя започна да ми разправя как някаква нейна колежка се мъчела да я урежда с някакъв неин братовчед. На мен ми стана криво и веднага й го казах, след което тя ми каза, ама нали ние не ходим вече - Ответна реакция затварям телефона - Започнах ме да си пращаме гадни SMS докато един ден не ми се обади нейната съквартирантка и ми разказа, как по цели вечери стояла и плачела заради мен, че ме обичала безкрайно много но била прекалено горда да ми се обади и да ми се извини ОТНОВО защото не знаела дали пак ще и простя.

Това някак си ме трогна и понеже я обичам отново и простих, започнах ме отново да си говорим и споделяме всичко за мен тя беше не само гадже, но и приятел човек от който нямах тайни. Но когато тя се прибра и аз отидох до тях с букет цветя, усетих голямото разочарование, тя ми каза, че не ме обичала повече (въпреки че хиляди пъти преди това го е повтаряла) и че не можела да продължи да си играе с чувствата ми. Не можела да понесе как страдам заради нея и каза че е по добре да не се виждаме повече за да не страдам.

Но, ето че пак всичко започва отначало, онзи ден получих много груб SMS от нея, в който ми пише как иска да ме забрави и да изтрие от спомените си годините прекарани с мен, а днес отново почва да ми кипва защото я е страх ( предполагам ), да ми се обади.

Здравейте!
Не знам защо пиша тук… случайно попаднах на този сайт и нещо ме накара да пиша.

Ето какво ми се случи.

Преди повече от година се влюбих в едно момиче. Тя е по-голяма от мен с почти три години. Познавам я, или по-скоро, знам я от повече 5 години, но когато я видя… ме жегна.

Повече от 7 месеца крих чувствата си от нея, понеже сме от една компания, аз съм по-малък от нея и все неща, поради които смятах, че не може да има нищо. В крайна сметка тя разбра за чувствата ми, когато разбра, тя не реагира по никакъв начин общо взето. Времето си минаваше. След 3-4 месеца отново повдигнахме темата, вече беше на ясно, че имам чувства към нея.

След дълга вечер, прекарана в компанията на хора, ние в крайна сметка останахме сами. Започнахме лека полека да говорим за това, какво изпитвам за нея. Стигнахме и до края. Тя ми каза, че такива неща не се решават само с приказки. Ясно ми беше какво трябва да направя - да, целунах я. После още един път, а нейния отговор беше: “Е, сега вече знаем.” Последва и нещо от сорта на: “Не изпитах магията. Когато се целувахме отворих очи и видях… теб! Приемам те като …. (моето име), просто приятел.”

Тук се съкруших, макар и да не го показах.

Следващата вечер пак излязохме. Говорихме за станалото предната вчер. Тя беше… твърда. Като че искаше да ми покаже, че не трябва да си правя илюзии и че това е края, макар и да не е имало нищо.

Проблема е, че ние сме от една компания. Понаваме се от доста време, 4-5 години. Според мен тя се води от акъла на други, за това не се решава да е с мен. Мисли, че ако не се получи между нас, то хората от компанията ни ще започнат да заемат страни и ще се изпокараме.

Аз казах, че колкото зависи от мен, то това няма да се случи, но не…

А аз исках само да пробваме. Да получа шанса си. Да пробваме, да видя, че наистина няма да излезе нищо - ок, тогава ще го разбера наистина.

Попринцип съм много млад. Нямам и 19 още. Хората ще си кажат: “А, поредната тинейджърска любовна история, през която и аз съм преминавал.” Може и така да е, но ми е много криво.

Мислех си, че мога да посрещам проблемите с готовност, а точно тази случка ми показа, че не е така. Вече два, а дори почва и трети месец, се чувствам зле. Постоянно мисля за нея, поддържам контакт с нея. Тя се държи приятелски. Всеки ден комуникираме. Аз не се опитвам да го показвам, но ми личи, така мисля. Мисля, че и тя знае защо се чувствам така, но не иска да повдига въпроса. Като че ли го избягва.

Много ми е криво. Постоянно си мисля защо не мога да съм с нея. Къде сгреших. Връщам се назад във времето и търся грешките си, какво обърках. Мисля си, ако бях постъпил в дадена ситуация по друг начин, дали сега щях да съм най-щастиливия човек на света… И продължавам да си давам празни надежди. Да си мисля, дали може да има нещо между нас, в бъдеще.

И друга мисъл ме тормози. А какво ще стане с мен, когато тя си намери приятел, ако това се случи. Как ще реагирам? Какво ще си помисля?

Това ще ме съсипе…

Направо не знам какво да правя. Да продължавам ли да я обичам? Да се отдръпна ли от нея? Мога ли да се надявам на нещо. По някакъв начин да спечеля сърцето й, макар и след време….

Моля за съвет от хора, попадали в подобна ситиацуя.

Ситуацията е много сложна, но ще я обясня накратко. Харесвам едно момиче (бивша колежка) и излизах няколко пъти с нея. Мисля, че и тя ме харесва. Усещам, че и е приятно да излиза с мен. Проблема е в това, че тя не показва чувствата си (което е нормално за нея - Дева е) и ме е страх да се доверя на собствената си преценка, т.к. тя ме е подвеждала понякога.

Притеснявам се, че ако направя нещо, ако я целуна, може да прецакам всичко и повече да не се видим. От друга страна ако съм прав за чувствата и, но реша да изчакам още може на нея да и омръзне да чака.

Как да разбера какво иска тя? Дали иска само да сме приятели или и тя иска нещо повече? Как да я накарам да ми даде знак?