Моля помогнете ми да сваля едно момиче
Здравейте четох от блога за свалячи и видях, че доста хора тук помагат.
Аз не съм много опитен в тази среда и затова се отправям към вас. Историята е следната… С даденото момиче се познаваме от няколко месеца, запознахме се чрез общ приятел. Тогава не я забелязвах, но след известно време тя ми намери скайпа и започнахме да си чатим доста често. След време осъзнах, че имам някакви чувства към нея. Пишем си, но не съм и казвал нищо за чувствата. В изминалите близки дни, седмици, като че ли се сближихме. Когато си пишем има случаи, в които мисля че и тя има чувства, но се съмнявам.
Нали разбирате неопитно момче, което е и срамежливо… лоша комбинация. Преди няколко дни бях на дискотека и се разбрахме, че там ще се видим. Тя дойде с нашия общ познат, каза здрасти, усмихна се и казаха, че ще отидат до една маса или нещо такова. В този момент се учудих доста, защото по скайп си пишем доста и как да кажа завързваме теми и поне на мене ми е хубаво. Мина се време, отидох да видя какво правят, закачах се с нея. Тя не обръщаше особено голямо внимание, но пак не мълчеше.
След дискотеката си писахме по същия начин, като преди. Пишем си както казах и по горе често. Нашия общ познат е момиче и момичето, което харесвам, все ми казва за другото, че я харесвам, дали си пиша с нея и така се майтапи (така мисля аз). В изминалите дни, когато й пиша, все е разстроена, но преди да пиша на нея си пишем с общия ни познат. И се замислям дали не изпитва нещо към мене (в което се съмнявам доста) и да ревнува от другото момиче. Мисля, че знам какъв ми е проблемът (не съм я канил да излезем, виждаме се доста рядко). Комуникираме предимно в скайп, но искам съвети от опитните.
Вече се обърках напълно и не знам какво да правя. Имам невероятно силни чувства към нея, но лошото е, че не знам дали тя въобще има чувства към мен. Съжалявам за неправилните изрази, ако има такива, но както казах, не съм писал по теми това ми е за първи път, особено в такъв блог за свалячи. И ако може без отговори, като “забрави я” и прочие…
Размисли и страсти за протичането на връзка
Здравейте, реших и аз да се включа с една доста интересна (според мен) тема, вдъхновена от една по-стара публикация.
Пак проблем с жена 
Този път иска свобода (24.08.2008 от DenisWolf)
Статията без съмнение ще бъде насочена предимно към обвързаните, но не е зле и тези, на които това тепърва им предстои, да й обърнат внимание…
За начало бих си позволил да разделя една връзка на четири основни етапа:
1. Етап на опознаване – както се досещате става въпрос за първите няколко месеца от връзката.
2. Етап на романтика (Розов етап) – този етап се характеризира с тоталното хлътване на на момчето по момичето, момичето по момчето, или в някои случаи е от страна и на двамата. Специалното в този етап още, е че в него всичко е толкова хубаво и романтично, че няма на къде повече…
3. Етап на зацикляне – той настъпва с появата на първите скандали между влюбените и обхваща последиците от тях. Именно това описва статията “Пак проблем с жена Този път иска свобода.”
4. Етап на раздяла (Game Over) – тук няма какво да добавя, освен че както на всички много добре ни е известно… този етап може да настъпи по взаимно съгласие, или едностранно…
И така… наистина в доста голям процент от връзките (не се наемам да конкретизирам) рано или късно момичето започва да иска “свобода”.
Няма да разглеждам случаите, в които наистина свободата на момичето за нормален социален живот (извън връзката) е отнета, въпреки че всички знаем, че наистина има доста такива случаи.
(Само ще отбележа, че по никакъв начин не оправдавам момчетата (мъжете), които причиняват това на половинките си)!!!
Ще се спра на следната ситуация: Връзката ви се развива напълно нормално, преминали сте първите два етапа и влизате в третия. След всички “стандартни” скандали, през които сте минали, идва ред и на този – тя ви обвинява, че й отнемате свободата.
Тук най-вероятно ви посочва следните примери:
- не одобрявате регистрациите й в някои популярни сайтове за запознанства;
- не одобрявате някои от абонатите й в “Skype”, “ICQ”, и др. подобни;
- не одобрявате това, че си пази снимки с някой от бившите и интимни приятели;
- не одобрявате някои от приятелите, или приятелките й, с които се вижда;
…и още много, много други, които могат да варират от… до…
Не се притеснявайте! Аз и абсолютно всяко едно момче ви разбираме напълно!!! Тук навлизаме в един изключително тънък момент, а именно – да отстъпим ли, или да отстояваме до край!
Вариантите:
1. Отстъпваме – “страхувайки се” от това, което е най-логично да се случи, ако си “позволим” да отстояваме исканията си, а именно това, че рискуваме доста бързо да се прехвърлим в четвъртата фаза, ние отстъпваме. Отстъпваме, но без да се замисляме от това какви са последиците за нас самите след това. (Тук ще оставя на всеки един от вас да се замисли какви са последиците според него.)
2. Отстояваме – превъзмогвайки страха от евентуална преждевременна раздяла, ние продължаваме да си отстояваме позициите. При този вариант, естествено, най-вероятната последица за нас е (както споменах по-горе) навлизането в етап “раздяла”.
Сега искам само да вмъкна един цитат на Ричард Бах:
“Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме.
Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава,
че не те интересува кой е той и какво прави!
Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!”
…и да Ви оставя сами да стигнете до извода…
Несподелена любов – как да я забравя?
Здравейте!
Надали някой ме помни, но преди близо година бях писал в този сайт за това как бях влюбен в едно момиче повече от година и как тя ме отхвърли. След това, може би след 4-5 месеца отново писах, как с това момиче в крайна сметка тръгнахме.
И ето ме днес, късно, по никое време. Преби около 6 месеца се разделихме с това момиче, като нашата връзка трая едва 5 месеца, като последния беше чиста болка.
Като се замисля, може би така е по-добре, въпреки че все още съм влюбен в нея и бих направил всичко, че да сме заедно пак… Но… като се замисля, през тия месеци, когато бяхме заедно, аз постоянно бях неспокоен, че тя не иска да е с мен, всяко едно скарване го приемах като повод, чрез който тя иска най-малкото да ми покаже, че не иска да е с мен… Една несигурност и общо взето.. може би лека форма на параноя.
С нея имахме забавни моменти. Предвид това, че тя не е особено открит човек и не показва много любовта си – имаше моменти, в които правеше точно това. Показваше, че има някакви чувства към мен.
Ето, че вече сме заедно 4 месеца. Идва момента, в който аз ще поема към града, в който тя учи с идеята да си намеря работа и да живеем заедно. (За протокола – с нея сме приятели от повече от 3 години, движим се в една компания и общо взето нейната квартира е място, на което съм бил преди това десетки и десетки пъти.)
Та, идва моментът, в който се нанасям – от първия ден тя има здравословни, дори до известна степен опасни проблеми. Съответно е много остро настроена към всички, в това число и мен. С течение на времето обаче нещата не се променят, нейното държание става все по-остро и студено спрямо мен. Дори само с мен, всъщност. С всичките ни приятели се държи нормално, дори и в мое присъствие, но когато останем двамата – тя е студена и страни от мен. Тук идва момента, в който разбирам какво става.
Започват велики разговори за това какво ще става с нас, какво ще правим… Нейната позиция е – известно време да бъдем просто като приятели, тъй като тя не е сигурна какво изпитва. Дали тази обич, която изпитва е обич към приятел или нещо повече… Което за мен е ясно до какво ще доведе… Но пък в следващия момент чувам неща от сорта на това, че тя работи за мое добро, търси решение на проблема и взаимоотношенията ни да се оправят, надява се да бъдем заедно, да не си мисля, че сме скъсали…
Което веднага ми вдигаше главата и си мислех, че нещата ще се оправят… А всъщност, в периода, когато тя ми ги е казвала тези неща, вече е била решила, че ще скъсаме, просто е търсила начин да ми го каже… Била го е решила през последния месец, откакто бяхме заедно…
Поводите? Че не сме един за друг, че аз не мога да бъда неин приятел, че не могла да свикне с идеята, че ще живеем заедно…
И какво правим сега? – Скъсахме през Октомври. До ден днешен аз и тя живеем под един покрив, в същата квартира… Просто като приятели…
Какво е положението? – Тя е доволна, че сме скъсали и сме приятели… Аз още я обичам… И честно казано, още не съм преодолял скъсването ни. По-скоро, него го преодолях, но не и обичта си към нея.
Интересното е, че тя искаше да си останем приятели. В периода ни след скъсването ни тя се дистанцира от мен, беше студена и комуникацията ни беше от чиста куртоазия… Все едно аз съм скъсал с нея и тя се мъчи да се дистанцира от мен, да ме забрави… Като оправдание ми казваше, че и било много кофти и не била преодоляла раздялата ни… Та тя скъса с мен! Тя не ме търсеше, освен, ако аз нея потърся, не проявяваше инициатива за каквото и да било, свързано с нас, ако аз не проявя.
И до ден днешен разговорите ни и комуникацията ни си остават долу-горе от чиста куртоазия. На базата на старо приятелство, а закона за това, че ако се разделиш с някого, по един или друг повод след това отношенията се развалят…
Откакто сме скъсали се чудя дали да прекратя отношенията си с нея… Не със скандал и демонстративно поведение, а просто да се оттегля. Дали всъщност печеля нещо, като сме “приятели” и дали губя нещо, всъщност, ако прекратя това “приятелство”…
В едно съм убеден – знам, че ако аз престана да контактува с нея, тя няма да поднови приятелството ни! Ако аз си замина от квартирата и не и пиша, тя няма да го направи. Ако аз не и се обадя, тя няма да се обади. Може би след две седмици, да пита как съм. Никога не би ми казала: “искаш ли да излезем, като приятели?” Не….
Най-голямата пародия е, че живеем под един покрив… Аз никога няма да я забравя, след като всеки ден се виждаме за добро утро и за добър вече и като прекарваме време заедно в “безобидни разговори”… А какво правим в момента, в който тя каже, че си има приятел…? Аз всъщност съм много ревнив и тъй като нямам претенции за нея към нищо общо взето, няма и да направя нищо, освен, че ще ми стане много криво от това…
И до тук, моята весела история….