Знам че е почти невъзможно, но съм отчаяно влюбен, сякаш съм бил с нея през предишни животи. Макар да знам с мозъка си, че това са глупости, и внушение, но сърцето, ако въобще има такова чувство в него, понеже мъката ми излиза от там - казва друго. И направо откачам от година, скоро ще стане.
Душевен дискомфорт, изведнъж някакъв рев, както си стоя и само ми мине мисъл че няма да съм с нея. За други жени изобщо и не поглеждам, е, заглеждам се, но не са ми интересни. Не може да продължава това, а не мога да я забравя. Платонично влюбен съм и бих правил секс с нея, но ако тя беше с мен и се бяхме опознали.
Пращах и смс-и, много любовни, но последно тя каза да спра, защото не знае какво да ми отговаря и ѝ е гадно така. А скоро ми каза ,да еднакви сме много и аз чувствам същото както и ти,но към друг. И аз като теб вика, без целувки, дори и той не ми отговаря и т.н. После пък вкара някаква стара връзка, която е имала, 5 годишна, но явно там е скъсала вече, не разбрах иначе как за 5 години няма да и отговарят или целуват.
И как размишлявала за кръга, да наистина гаден кръг. Аз съм влюбен в нея, тя в друг, а в мен една друга. Остава и нейния, който не разбрах кой е, да е влюбен в друга. Иначе все си мислех, че ме разиграва, защото и пишех много силни смс, а тя все не отговаряше. Обиждал съм я също, лятото ме изтри от скайп, после никакъв отговор.
Заминах за САЩ, обаче се върнах заради нея. Почнахме пак да учим, висше е, не съм ученик. Държах се по-дистанцирано и настрани, дори леко заядително, когато тя идваше да ме пита как съм и т.н. Тоест тя дойде, въпреки че го играеше обидена, после не издържах играта на това да се правя на дистанциран и ѝ пратих един много силен пак смс любовен, който не и бях изпратил преди.
И два по приятелски, в които и казвах, нещо от типа: Прасчо, пак сме приятели, мой вечни приятелю Прасчо... И т.н. лигавщини, при което на другия ден тя ми цъфна пред вратата усмихната, питала дори портиерката на входа (студентски град) в коя стая съм, за да ми каже, че пак сме приятели. Прегърнах я и стояхме така известно време без да кажем нищо.
След няколко дни вече ми изтърси и това, че е влюбена в друг, което май ми каза и миналата година, но тогава мислех че просто е скъсала скорошна връзка. Най ми е тъпо, че толкова силни смс-и, които няма такива красиви думи да ѝ напише... не иска, ах, така ли!!! И когато онзи ден си говорехме нещо, к'во казах, че тя ми вика - какво искаш... викам Теб!... и тя ...хм - стига, не знам какво, да не се скараме -стани вика от утре нов човек...
Как ще стана нов човек без нея? Едно време ми беше казала - Спри алкохола и всичко ще бъде наред. Викам - всичко ли? Тя - Да, всичко. А сякаш не знае че без нея нищо няма да е наред. А сега очите ми се пълнят със сълзи. И какво, спрях се що годе, пия само чат пат, на две седмици веднъж. Вярно последно и бях пиян пред вратата и тя ми затвори, а аз потроших стъклото на входната врата на етажа на блока ни в студентски град, но не пия вече всяка вечер.
Ох, ако бях с нея можех и тотално да спра тоя отровен алкохол. Не знам побърквам се. Дори на психар ходих, нищо. Сега ще ходя на хипнотерапевт. Кажете, ако някой въобще е прочел такъв дълъг пост и ако въобще има някаква надежда. Осъзнавам всичко, трябва да я забравя, трябва да изгоня надеждата, но все пак...
Има ли начин огромната любов на живота ми и тази сякаш, с която винаги съм бил да мога да я спечеля? Не знам, просто всичко е празнина и без смисъл. Никога не ми се е случвала такава мъка и въобще такова нещо. Нито толкова силно съм обичал човек, с който на практика не сме имали нищо общо. Възможно ли е въобще прераждане и това чувство да е оттам, защото наистина се влюбих още от първия миг, когато влезе в стаята в академията.
А преди аз бях женкар. Това е невъзможно, не вярвам че ми се случва просто. А се разминаваме явно, поне в тоя живот. Направо текст написах за нея:
Трудно навън вали,
когато теб те няма,
пустиня е градината
и пясък е останал само.
Дано намеря свестен хипнотерапевт, че като ме подхване някой път и рева като дете. А през останалото време всичко ми и тъпо, празно и безсмислено. Помагайте!
Ей пич то нещата не стават лесно и при мен е било така и накрая кво, само дет си губих времето.По добре си намери някоя която те харесва така както ти нея.Не си губи времето с това момиче има да чакаш много.
😀 Предполагам, че всички в този сайт могат да си представят какво точно чувстваш. Ще се опитам да ти го обясня просто. Понеже толкова много я харесваш това, което не знаеш за нея мозъка ти го е доизградил чрез въображение. Всъщност колко добре я познаваш? Понеже си използвал въображение образа, който имаш за нея е почти перфектен. Това те кара да проявяваш определено поведение около нея и към нея. То е мотивирано от твоята увереност в нейния въобразен от теб образ, който най-вероятно отговаря на всички твои критерии, защото на тях е базиран.
От друга страна тя вижда един мъж, които не знае по какъв начин да й покаже неговите способности да променя и себе си, и средата около нея.Това като цяло е отблъскващо.
В крайна сметка, ако искаш да си върнеш увереността, да си върнеш себе си, и да може дори да я спечелиш трябва да погледнеш в какво наистина вярваш какви са ти идеите, какво цениш в този живот и да използваш това като щит към всякакви емоции, които могат да ти повлияят негативно. Също така трябва да приемеш, че „любовта“ е споделено изживяване. Не можеш да накараш никой да направи или да чувства, каквото и да е, но имаш пълен контрол над това как ще му покажеш себе си. Имаш 100% контрол върху себе си. В крайна сметка, когато направиш всичко това и си възстановиш изгубения филтър на одобрение, ако тогава все още я искаш не защото чувстваш някакви емоции, а защото си се убедил, че цениш поведението й като човек тогава единственото, което трябва да направиш е да й покажеш, че можеш да променяш средата около нея, както си поискаш, че имаш някакъв контрол над света около нея, и че решенията, които взимаш в повечето случаи са правилни и техните резултати водят до промяна в средата, която ти си искал да постигнеш.
Mitaka, ако видиш това съобщение свържи се с мен (metokolevv@gmail.com). Имам предложение за теб.
П.П ако искаш и тук можем да си пишем просто не влизам често, а до колкото знам ЛС-та нямаш опцията да изпращаш.