Здравейте! Скоро открих този блог и ми допадна. Затова реших да споделя проблема си и вярвам, че ще ми дадете правилните съвети как да постъпя. На почти 16 съм и чрез един сайт се запознах с момичето, в което съм влюбен. От началото общуването ни беше чрез skype всеки ден си писахме по 3-4 часа, правехме си комплименти и двамата си допаднахме.
Доста често говорехме за това, когато се видим, къде ще се разхождаме, какво ще правим. И така дните си минаха и през априлската ваканция най-после дойде денят, в които се видяхме. Отидохме на кафе, говорехме си как е в училище, как ни минава ежедневието. От време на време я разсмивах и тя мен. Когато си тръгнахме, аз пожелах да я изпратя до най-удобното място за нея, за да се прибере. Когато трябваше да се разделим, тя ми сподели, че й било много приятно с мен и искала да се видим отново.
Аз й обещах, че ще се видим отново, но лятото, когато съм в града, в който живее. А аз там сам всяка ваканция при роднините си. Когато е с мен или си пише с мен, се отпуска и ми споделя неща, които на много малко хора би казала. Имаме си голямо доверие един на друг, уважаваме се много и сме си признали, че се обичаме много, но тя ме обича само като много добър приятел.
Има едно момче, което харесва и ми е споделила, че има и някакви чувства към него, които не може да опише. Скоро време ми каза, че ако го е нямало това момче, нямало да ме обича само като приятел и щяла да има други чувства към мен и тогава щяхме да сме повече от приятели, но уви това момче е пречката между нас. Той също е от друг град, но и не взема нещата на сериозно.
От около 5 месеца се познаваме с нея и аз за това време успях да постигна доверието й и това, че може да се обърне към мен за всичко. По цял ден мисля за нея и не мога да си е избия от главата.
Моля ви за съвети какво да правя и как да действам за в бъдеще!
Приятел, заеби я тази. Държи те като резерва, пич, трябва да си луд да се оставиш да те върти така. Или ставаш супер нахален и я натискаш мощно, или изобщо не се занимаваш повече с нея!
Вземи се в ръце, пич. Тая не знам за каква се мисли, но ще си намери майстора.
Моя съвет е да не се отказваш ,защото със сегашния ми приятел със когото съм вече 6 месеца започна по скайп . Според мен за да се получи нещо трябва да се видите и да си поговорите може би ще си промени мнението. Със гаджето ми поддържах връзка по скайп близо 2 години ,(ние даже сме от 1 клас но преди да „тръгнеме“ не сме си казвали и дума дори точно преди всичко да се получи беше адски неловко) аз бях по нястоятелната бяхме скарани в опр период от време опитахме се да продължим , но не се получи пак се обърнахме един към друг.. Много пъти през тези 2 години ми е казвал че ме обича но неможе да е със мен по необясними и за него причини. Но откакто сме заедно си призна че е имало друга. Разказвам ти тази история за да ти кажа че надеждата умира последно макар и да е банално при мен подейства. В момента имам най- прекрасната връзка, страшно много обичам този човек и НЕ съжалявам че съм го чакала защото си заслужава. Ние сме от различни градове също , доста е трудно да се виждаме по др начин освен в училище по др по сложни причини . НО най – важното е че сме заедно и не се отказах. Ако действително даржиш на това момиче не спирай да се бориш за нея но ако може нещо да се получи то ще стане лятото. Помисли дали си заслужава ако не по добре не се мъчи. 🙂
Народа е казал „очи невидяни забравят се“ Казвам го защото дори да си пращате ммс-и и да общувате по скайп е сложно.
Имах 4 годишна връзка. 3 бяхме заедно, студенти, последната обстоятелствата ни разделиха в други градове. Един прекрасен ден усетих че нещо има на следващия получих хладните думи „омръзна ми“ а имахме серизни планове и за семейство, и деца.
Сега съм щастлив, че се случи това (макар и месец да няма още) защото колкото и да я обичам, това се случи сега, щеше да се случи и вбъдеще.
Още си млад тепърва ще страдаш (не е пожелание) и ще бъдеш щастлив.
Всичко е да характер, НО и на двамата. Лубовта от разстояние е трудна но не е невъзможа, ако е истинска, а това се намира трудно.
Успех
Да ти кажа, при мен поне, тръгнем ли веднъж като приятели, почти нулеви шансове после… колкото по-рано действаш, толкова по-добре – защото като мине повече време и у нея ще се затвърди окончателно диагнозата „само приятели“.
А това момче че е пречката между вас – ай стига бе.
Остава варианта да й предложиш „неангажираща връзка“, ако се навие по-може да тръгнат нещата, а и така хем ще те види в друга светлина, хем няма да се чувства че задължително трябва да избира или-или. Ако можеш да го преживееш, това е според мен.
Пич , работата при мен е подобна.Тя иска да сме само приятели , но аз не съм съгласен сърцето не ме пуска. Продължавай да искаш , или ще се скарате , или ще стане между вас.(Никога не се предавай)