Старата песен на нов глас

Здравейте!

Тук съм писал три пъти и то все за едно момиче. Сега ще се опитам да сбия всичко в една публикация, до колкото мога, с надеждата да получа някаква подкрепа или съвети.

Общо-взето, познатата история - тичам след едно момиче вече около 3 години...
Крадка предистория:
Ние сме или поне бяхме от една компания. Момичето е съученичка на сестра ми, добри приятелки са или поне бяха много близки. Тя е по-голяма от мен с близо три години.
С нея се познаваме от 5-6 години, но едва преди 3 години, когато я видях, след пауза от няколко години, изпитах чувства и симпатии. Разбира се, в началото ми беше интересно. (Тя учеше и още учи в друг град.) Аз им ходех на гости на всички (тя, сестра ми и други приятели), защото бяхме една компания. Отначало беше просто като увличане. Беше ми приятно да съм покрай нея, въпреки, че почти не говорехме двамата, просто се сливахме в разговорите на компанията. В последствие обаче аз започнах все повече и повече да мисля за нея и нямах търпение да дойде момента, в който пак ще им отида на гости (тогава ходех често, през 2, максимум 3 седмици) и ще я видя.
Всичко стана неусетно. Просто не разбрах кога хлътнах толкова много по нея.
Разбира се, давах си сметка, че нищо няма да стане и не трябва да опитвам дори. Аз бях на 17 тогава, а тя на 20. Нейните амбиции и желания бяха и са по-големи. Защо ще се хваща със 17 годишен пубер, още в гиназията, след като тя е студентка, в голям град, хубава е, интелигентна е (макар това да е малко оксиморон) и тн. Е да, ама то по хората ходи... Заех пасивна позиция (може би най-голямата ми грешка). Просто ей така - аз си я харесвам, радвам й се, обичам да съм в нейната компания, но не показвам, че имам чувства към нея. Е мина половин година, дойде лятото. Тогава тя вече се е била усетила, че имам чувства към нея, но никакво развитие до зимата, до момента, в който отворихме темата, стана ясно, че я харесвам и имам чувства, но отново нищо. Така откара до последния ден на Януари. Хубава вечер беше, поне до някъде...
Излязохме двамата, приказвахме, пихме вино... Беше отвратително студено, но си седяхме на вън, дрънкахме, забавлявахме се... И отново отворихме темата за мен, за нея, за чувствата ми... Вече ми се губят моменти, но си спомням, че в крайна сметка се целунахме, после втори път... и след това тя ме отряза с подхода: "Не гледам на теб по тоя начин, ние сме от една компания, ти си ми приятел..."
Стана ми много кофти. Да си призная, приех го много трудно.
Така минаха четири месеца, в които поддържахме връзка, скайп, разговори, виждахме се... На нея й беше ясно, че още имам чувства.
Обаче, малко преди бала ми се случи чудо. Тя започна да ми обръща повече внимание. Дори имаше една седмица, в която по стечение на обстоятелствата започнахме да излизаме само двамата. Забавлявахме се много. Аз излязох от меланхоличното състояние, породено от това, че ме е отрязала, което трая 4 месеца и се отпуснах.
Лека по лека, покрай разговорите, започнаха и по-сериозни бъзици, след това, като малките деца, започнахме да се хилим и да се гъделичкаме, щипеме.... И ей така, хоп, ненадейно, се целунахме... Незабравима вечер. 🙂 Тогава тръгнахме... Но тръгнахме с една несигурност... Още откачалото тя ми каза, че може някой ден да се събуди с чувството, че не иска да е с мен и да ме зареже... Не искаше да тръгваме, защото сме една компания, приятелка е на сестра ми... Смяташе, че ще разбие компанията ни, ако се разделим.  Така и стана де.
Издържахме 5 месеца, като последния беше ад. Аз се преместих да живея при нея, в града, в който учеше. Още от първия ден започна да се държи отвратително и да страни от мен. Започнаха някакви разговори от сорта на: "Не знам дали сме един за друг. Някои условия, които имам, ги покриваш идеално, но други, за които не мога да направя компромис, не ги покриваш...". Когато сме двамата, се държеше отвратително с мен. Когато излезехме компанията, се държеше така, сякаш няма нищо, но пак дистанцирана от мен. Накрая разбрах какво става и говорих с нея къде отиваме и какво правим. Да си събирам ли багажа и "чао-чао" или не. Тя ме увери, че търси решение на въпроса, че си има проблеми, че аз съм на заден план, но се надява нещата да се получат, че не иска да се разделяме... Е, да но.... Аз разбрах какво става, както казах. Направих последен опит. Купих й скъп подарък, който тя много искаше... Това отприщи нещата. След като й го подарих, тя каза, че не може повече да ме лъже, че ще се получи. Вижда, че аз я обичам, но тя мен не... и тн. и тн. Стана ясно, че през последния месец, заради нерешителността си, ме е лъгала, че всичко ще се оправи, а всъщност просто е търсела начин как да ми го каже...
Да си призная, много ми беше трудно. По принцип съм силен, твърд и борбен характер, ама както пеят Бон Джови - "You see I've always been a fighter but without you I give up".
Любовта ми е малко слабо място... 🙂
Помня, докато бяхме заедно, тя ме беше питала колко свестни приятелки съм имал, аз изброих някои, след това я питах същия въпрос. Тя също изброи, но мен ме нямаше. На въпроса защо не ме смята за свестен, тя каза: "не знам дали сме един за друг".
Вечерта, в която скъсахме, помня думите й през сълзи: "Разбира се, че си свестен! Не знам дали вече ще си намеря по-свестен приятел от теб"

Оттам насетне, останахме да живеем под един покрив, защото тя поиска да си останем приятели. Не ме питайте какво ми беше... Да виждаш човека, когото обичаш, но да знаеш, че не си и няма да бъдеш с него вече...
Крахме се постоянно. Държеше се гадно с мен и казваше: "Знам, че се държа отвратително с теб, но нищо не мога да направя по въпроса".

Е, мина половин година още така. Аз си се прибрах в моя град и съм си там от април месец насам.

Сега тя отново има лични проблеми и се е дистанцирала от мен.
Вече се чуваме само по телефона и то когато аз я потърся, и обикновено ме разкарва много бързо или ако не е на кеф и ми се изрепчи, се скарваме. Виждаме се на две-три седмици един път, когато с кански мъки я накарам да излезе от тях. И то се виждаме за два часа, и не насаме.
Казва, че я търся прекалено и по тоя начин не помагам на това приятелството ни да се закрепи, но аз знам, че ако спра да я търся, ще станем просто добри познати, които ще се поздравяват, когато се видят на улицата и ще се виждат само по стечение на обстоятелствата, а не защото са се уговорили...
Просто, ако аз не й звънна, тя няма да го направи две-три седмици, ако не и повече, а аз друг контакт с нея нямам вече.

Знам, че стана малко дълго, но не знам какво да правя.
Още имам чувства към нея и то много силни, но така, по този начин, като я търся постоянно, като мисля за нея, се само съсипвам, защото хората са казали - очи, които не се виждат, се забравят.
Не знам да прекратя ли всякакъв контакт с нея, като се надявам по този начин да я забравя и така ще ми е по-добре на мен, а също и на нея.
Или пък от друга страна да продължа да й бъда приятел, да й бъда опора, макар от 8-9 месеца, (от както скъсахме) да съм точно такъв, но тя като че ли не желае. Не търси приятелството ми. Дори е казвала, че ако не съм бил аз, да задържа това приятелство, сега нямаше да се познаваме, защото тя нямаше да направи нищо по въпроса...
Тя винаги е заета, винаги има проблеми, които й пречат да обърне внимание на другите (в частност -мен). Тя е от този тип хора, които не могат да живеят без проблеми, от сорта на: "Еди си коя видях и тя не ме поздрави, направи се, че не ме познава". И това е най-големият проблем на света.
И къде съм аз в цялата ситуация, какво да правя? Като й звънна няколко пъти и е заета, ми вдига рязко и пита:

"Кое е толкова важно, че ме търсиш толкова много?

-Искаш ли да излезем, да се видим? Да гледаме филм?

Не!"

Мислех си да опитам един последен път, да й покажа, че имам чувства към нея.. Да се пробвам, но как?
Ние не се виждаме.

Не знам вече.

бутони за социални мрежи

64 мнения за “Старата песен на нов глас

  1. Поздравления, че си намерил сили да се изнесеш, вместо да удължаваш агонията…

    Никога не изпитвай капка съмнение, че това е било най-правилното решение. Изобщо не изпитвай съмнения, че всичко, което си правил – да я целунеш, да я погледнеш, да я докоснеш, да й се ядосаш…е било най-правилното за теб в дадения момент и не съжалявай за нищо и не си задавай въпроси от типа „А ако бях…дали пък нямаше…“

    Имам само едно изречение да кажа по темата и дори не е авторско – Насила хубост не става…

    Може би един ден където е текло, пак ще тече…Но не сега…Не я притискай, присъствай дискретно в полезрението й и ако един ден усетиш, че моментът е по-благоприятен, (и ако още я искаш, разбира се) действай…Но не сега…Няма смисъл…

    И не виждам къде е оксиморонът в случая…

  2. Leviathan, и аз същото ще ти кажа като ПриЗдрачна. Зарежи я тази жена.

    Ако пак те потърси след време може да се видите без да очкаваш нищо, но тогава направи обратното на това, което винаги си правил до сега. Вместо да бъдеш свестен се дръж с нея като задник. В смисъл, пак и показвай по малко, че те привлича, но иначе се дръж като задник. Това понякога върши работа, но не го прави с надеждата, че нещо ще стане, а по-скоро го направи като актьор, който обожава ролята си и я изпълнява със страст и се кефи много от това. Така няма какво да губиш. Каквото и да стане ти си взимаш твоя „дивидент“ – добре прекарано време – което единственото, което наистина има значение в краткия ни живот… 😉

  3. Абе човече, ти мазохист ли си?!?! Тази те прави на луд в продължение на три години, а ти тичаш след нея. Отхвърля те и те пренебрегва по всякакъв начин, особено след като си се преместил при нея. Голяма работа че сте от една компания и се познавате отдавна – компаниите се събират и разделят. Това да сте живели заедно и тя да иска да сте само приятели и да се държи толкова ледено е направо чудовищно, и само е удължавало мъките.

    Освен това както казваш тя е затрупана от проблеми, няма значение реални ли са или измислени. Както е казвано не един път, не ти трябва момиче с проблеми, особено когато тя не иска да ги решавате заедно. Бъди егоист и си гледай кефа. Не е нужно да си патерица на който и да било, особено когато и тя не го иска. Но може би също като нея и ти не можеш да живееш без драми.

    Спри да се виждаш с нея, спри контактите. Даже и когато те търси бъди лаконичен. Ако „изведнъж“ много започне да й пука за тебе, недей храни празни надежди, каквото и да ти говори тя! Повече от ясно е, че чувствата не са двустранни (тя не те обича). Колко още пъти трябва да се изгаври с теб за да го разбереш?!?

    Хвани си НОВА приятелка, и започни НОВ живот, лишен от ПРЕДИШНАТА. Занимавай се с други момичета, няма да усетиш кога ще попаднеш на мацки, каквито не си и помислял че ще срещнеш. Само че трябва да търсиш. Това че си се изместил от квартирата е едно добро начало.

    Какво избираш – да затънеш в блатото на старите спомени, сегашните проблеми и познанството по навик, или да направиш път на щастието си и да се освободиш от оковите?

    Може коментарът ми да е прозвучал грубо, но просто ситуацията е много сериозна.

  4. Това за оксиморона беше просто шега. 🙂

  5. 🙂 Хубава история.
    Какво си мисля?
    притапил си ужасните моменти и си поставил въпросната девойна на пиедестал. Това е глупаво, жените не знаят какво искат, особенно пък що се отнася за мъже. Но пък са сигурни че винаги могат да си намерят някой ПО-БОГАТ,ПО-УМЕН, ПО-КРАСИВ.
    Така че един съвет не си губи времето след …тази девойка. Сам си го казал „вече 3 години тичам след нея“. Тя недвусмислено ти е показала в продължение на толкова време, че не иска да има нищо сериозно с тебе.

    И още нещо проблеми от рода на „Еди си коя видях и тя не ме поздрави, направи се, че не ме познава“ са доста стряскащи.

  6. Вижте сега, има го и момента, че аз представям само моята гледна точка, така както я виждам аз, а дали тя е най-правилната – не знам.

    Определено, когато бяхме заедно, имаше моменти, в които показваше чувства към мен. Не е било като 5 месеца, в които аз посягам да я целуна, а тя се обръща на другата страна.
    Със сигурност не й е било лесно и на нея. Не я обвинявам, че ме въртя един месец, докато ми каже. Представям си какво й е било на нея пък. Кофтито в случея е, че ти се доверяваш на някого. Стягаш багажа и заминаваш. Вярно, на място, на което имаш познати, не е само тя, но нали тя е главната причина, за да замина.

    Иначе, конкретния проблем, заради който не се получи, мисля, че е защото не изградих ролята на „алфа мъжкар“. Тя е от типа жени…. които привидно са властни, силни характери, винаги правят това, което са си наумили, но всъщност много обичат да ги поставят на мястото им. Да удари някой по масата и да й покаже как стоят нещата. Това е нещо, което много мразя. Говорят ти едно, палят ти се, викат ти, карат ти се и то не заради това, че иска да е доминираща, а защото иска да те провокира, за да покажеш, че ти си мъжа… А аз… Аз съм овен, тръгвам с рогата напред, срещу влака, ама нещо не изиграх добре ролята си… И след като скъсахме, когато започнах да се държа като истински овен дойде момента за: „Чакай малко, какво правиш? Защо се държиш така?“

    Та, да обощя, грешката, която допуснах – показах прекалено открито интереса си, а не бях онзи незаинтересуван персонаж, който й казва, че ще й се обади, а всъщност няма да й звънне два-три дни. Или пък онзи, който показва един завиден непукизъм спрямо нея… Все неща, които знам, които практикувам, но точно в тази връзка, в която вложих толкова много емоции, чувства и нерви, точно в нея не се получиха. 🙂

    ПП: Има и друг момент. Възможно ли е да ме сравнява с голямата си любов?
    Тя имаше връзка, която трая близо 2 години, която счита за най-голямата си любов, но се разделиха. След него е имала още няколко приятеля, но нищо сериозно. Излизане за по няколко седмици, най-много беше два месеца и ги разкарва. Е, с мен бяха 5 месеца… Но може ли, макар и несъзнателно, да ме сравнява с въпросния. Той да е критерия й за оценяване? Един вид, подсъзнателно, тя е свикнала нещата да се развиват по един начин, както го е правел той, от типа на: „Той ме поставяше на мястото ми, като ме правеше на мармалад, когато трябва, а този е по-мекушав. Така мога да му се качвам на главата, когато пойскам – не става“.

    Според мен, хора, които сравняват настоящите си и бъдещите си с най-голямата любов, то те са обречени да бъдат само с този човек. (Разбира се, винаги го има момента за съпоставка и сравнение, но и за генерални изводи от това).

  7. „Тя е от типа жени…. които привидно са властни, силни характери, винаги правят това, което са си наумили, но всъщност много обичат да ги поставят на мястото им. Да удари някой по масата и да й покаже как стоят нещата. Това е нещо, което много мразя. Говорят ти едно, палят ти се, викат ти, карат ти се и то не заради това, че иска да е доминираща, а защото иска да те провокира, за да покажеш, че ти си мъжа…“

    Това все едно аз съм го писала…Някъде тук ли си го видял? Не казвам, че е било копирано, просто може би си го прочел някъде и се е запаметило подсъзнателно…Особено това с удара по масата, ако се поразтърся ще го намеря…

    Да, вероятно сравнява…Не е нарочно…
    Просто, когато си по-малък, не знаеш какво искаш и как го искаш…после, когато в живота си се сблъскваш с връзки от различен тип и с различни характери, си казваш – аха, значи аз не съм като Мими от 5тия етаж, която скача на главата на мъжа си и го командва, а той я гледа в очите и изпълнява…аз съм от типа жени, които обичат да чувстват силното мъжко рамо и да бъдат слаби, безпомощни и закриляни, нищо, че иначе се правя на много оборотна и най-често ми минава номера…аз обаче ще намеря някого, пред когото тоя номер няма да мине и ще ми каже „Слушай, какво, момиченцее…“
    И така почва сравнението…на мен ми харесва как се е държал с мен Иван и определено на Пешо нещо му куца по тоя параграф…
    Такива жени няма да ти простят слабостта и ще ти се качат на главата, молейки те усложливо да им държиш стълбата…
    Ние не знаем какво искаме…Но пък много точно сме в състояние да преценим какво не искаме…

    „Един вид, подсъзнателно, тя е свикнала нещата да се развиват по един начин…“

    Тя не е „свикнала“ нещата да се развиват така, на нея й Харесва нещата да се развиват така…и може подсъзнателно да го търси, да иска да изпита пак същото усещане, както когато е била в онази връзка…

    Що се отнася до това, че се доверяваш, стягаш багажа и заминаваш…Ами, приеми го така – тя също не е знаела какво ще бъде, не е можела да знае ще се получат ли нещата или не…и реално няма как да знаеш, преди да заживееш с някого…и ако битовизмът не убие всичко, то тогава излизате много по-силни и сплотени…

    Но отново те поздравявам, че си намерил сили да се изнесеш, защото си спомням предния път като писа и какво чувство на безизходица и мазохизъм бях изпитала тогава…

    „Та, да обощя, грешката, която допуснах – показах прекалено открито интереса си, а не бях онзи незаинтересуван персонаж, който й казва, че ще й се обади, а всъщност няма да й звънне два-три дни. Или пък онзи, който показва един завиден непукизъм спрямо нея… Все неща, които знам, които практикувам, но точно в тази връзка, в която вложих толкова много емоции, чувства и нерви, точно в нея не се получиха. “

    Мили мъже,
    (да, обръщам се конкретно към милите такива…)
    Противно на вашето мнение за нас, нас не ни кефи да ни правят на 5 стотинки и да не ни звънят с дни. Напротив, даже ни изнервя.
    Да не говорим и че си личи кога го правите нарочно и спазвате някакви срокове, а всъщност умирате да ни звъннете…
    Друго е, което ние искаме, и то е да ни покажете, че сме важни за вас, че се интересувате от нас…но не повече от вас самите! Че няма да допуснете компромис със себе си заради нас, защото няма вече да можете да се уважавате, ако ви се качим на главата и че просто…не си заслужава заради нас, да жертвате себе си, собственото си спокойствие и самочувствие.
    Едно е да досаждаш на някоя жена и да си отчаян, друго е да излъчваш (не да кажеш, да внушиш!!!) „Виж, мила, аз те харесвам и не смятам да се извинявам за това. Ти си страхотна, доказва го това, че съм се заинтересувал от теб, но не си толкова страхотна, че да ти позволявам всичко. Когато решиш какво искаш, ще се радвам да се чуем отново. До тогава обаче аз не мога да бъда с теб.“

    Това е да си „алфа мъжкар“ – да се уважаваш, а не да чакаш 3 дни преди да й се обадиш и да показваш всячески колко не ти пука – за кво ми е да съм с някого, на когото не му пука за мен?!?

    Но пък не се дръж все едно тя ти прави някаква услуга – ти живееш с нея, ти си нейната опора, ти сменяш крушките, като изгорят…Като не го оценява, да ходи да се оправя сама…Ааааа-маха!

  8. Всяка раздяла е като едно погребение, независимо дали искаш да излезеш от връзката или да я задържиш. Аз съм 100% сигурна, че тя се опитва да те „погребе“ но ти не и даваш времето да се разтъжи за теб. Остави я! „Погреби“ я! Изкрещи се с все сила, скърби колкото си искаш, но я погреби. После ще дойде еуфорията … а след нея ще намериш равновесието…
    Това вярвам аз.
    Успех!

  9. Не съм копирал нищо. Почти никакви публикации не съм чел в тоя сайт. Просто го знам от опит това. 🙂

    Абе, кво да ви кажа. Не съм гола вода, ама ме поставиха на мястото ми. Дето се вика, Подкосиха ми се краката, а ако не изпитвах толкова силни чувства, че чак да пренебрегна себе си (разбирайте, да поставя нея на първо място, пред моя кеф, чувства, разбирания, принципи и начин на живот въобще), то щях да си взема куфарчето, чантичката – „аре чао, беше ми приятно с теб, ама ти не се търпиш. То като ще е така, по-добре да не е въобще“ и да си набия камшика от там.
    Ама не, едно, че до последно кретах, а и още шест месеца стоях на тоя ад… Ама колко неща още видя и на колко неща ще се чудя, които съм направил, идея си нямам. 🙂

    Живот ли бе – да го опишеш?

    Живот ли бе – да го разровиш?

    Разровиш ли го – ще мирише

    и ще горчи като отрова.

    До къде я докарахме с тая любов, пуста. 😀

  10. 9та заповед на пикапьора „ТЕ СА МНОГО – АЗ СЪМ ЕДИН“.Помни ,че на земята има още милйони момичета ,който може да ти хресат и хиляди в който би се влюбил както в тази!Само трябва да си избереш и другото е лесно :D.

  11. ПриЗдрачна, една от причините да не даваш добри съвети е в това, че винаги пишеш събразно с това, как на тебе ти се иска някой мъж да се държи с тебе.

    В случая с Leviathan не става дума за това как се държи държи принцът с принцесата.

    В нашата ситуация мъжът (Левитан) напълно е изгубил мъжкото си достоинство в отношенията си с тази жена. Вервай ми, сега той ако ще да се превърне в Джеймс Бонд мацката пак ще се държи с него като с утрепка.

    Истинската задача на Левитан е не как да си върне жената, а достоинството и себеуважението. А изводите, които си си направил, Левитане, независими дали чрез четене на ПриЗдрачна или на други, писали по темата преди това, показват, че си научил някой и друг ценен урок.

  12. Джаз,
    По принцип пречупвам през моята гледна точка, така е…

    Но пък къде видя да му давам съвети как да си я върне…не мисля, че това е възможно, както казах още в първия коментар по темата…Съгласна съм, че трябва да си върне себеуважението и достойнството…
    „не си заслужава заради нас, да жертвате себе си, собственото си спокойствие и самочувствие.“

    Просто написах как разсъждава жена като нея, ако наистина е такава, каквато я описва той и пита дали сравнява…

  13. Левитан, няма за какво да й показва, че тя е важна за него. В тази ситуация е много по~добре да я направи на пет стотинки. Тя ще го оцени, защото знае, че си го е изпросила.

  14. Това беше по принцип, бе, Джаз, не в конкретния случай! По принцип казвам, че трябва да се уважава жената, а не да се прави на 5 стотинки, както вие си мислите, че ако направите, ние мнооого ще ви обичаме…

    Няма смисъл от реванш…за какво да нараняваш жената, която си обичал? Така нараняваш само себе си…
    Не е мъжко…долно е…проява на слабост е…Независимо какво си е изпросила, ти нали не си такъв?! Ти не си мъж, който ще тръгне да унижава жена, само защото тя го е изпросила…
    Усмихваш се…даже да те боли…пожелаваш й всичко хубаво и продължаваш напред…към следващата, която ще може да те оцени и да те заслужава повече!

  15. Не съм, ПризДрачна..
    Случи се нещо подобно и на мен.
    В кварталното кафе дето се отбивах от време на време, имаше две момичето които с унес разказваха за момче с което не им провървяло. Още от запознанството ни той онемя 🙂 . Някак на шега позволих да се случи нещо между нас въпреки че нямах интерес.. но той се влюби …
    Озовах се да мърморя, пухкам и охча докато сме само двамата, а когато бяхме с повече хора се държах все едно сме познати точно като момичето на Левитан. Проблемът не ми бе че „Еди си коя видях и тя не ме поздрави, направи се, че не ме познава“, а че бях нещастна. Сигурна съм че и въпросното момиче е нещастно. Положих огромни усиля за да прекратя всичко, не можеш с лека ръка да разбиеш сърцето на някой…
    И аз като нея му се обаждах от навик и понеже знаех, че това ще го накара да си тананика цял ден – не понеже ми липсва…
    И той твърдеше че съм показала чувства – такива каквито не съм изпитвала.
    За разлика от мен и Иван, тук и двамата са нещастни. Единият че не отговарят на чувствата му, а другият че не отговаря.. За съжаление Левитан няма какво да направи.. Според мен е по-добре да отреже всякакъв контакт с нея тъй като нито един от двамата заслужава това мъчение. А когато го направи, бас ловя, че тя ще скърби така както аз скърбях… Понякога е много трудно да прекратиш връзка дори когато осъзнаваш, че носи само нещастие…

  16. Именно, ПриЗдрачна, говориш по принцип. И по принцип си права. Но… 😉

    Освен това не правиш разлика между това да направиш някого на пет стотинки и да таиш злоба и желание за мъст. Да направиш някого на пет стотинки е елегантно и даже благородно, защото в резултат на това на човека може да му светне една лампичка в главата и после това цал живот да му носи полза.

    Другото, за което говориш не е мъжко. Женско е. А защо, да ви питам вас жените тука, защо сте злобни, коварни, интригантки и т.н. И как така не чувствате и грам неудобство от това? Честно ти казвам, аз ако правех и 10 процента от зулумите и простотията, които вие правите бих се чувствал като парцал.

  17. Само така Джаз. Точно това щях да пиша и аз. Който ни прави на маймуни си получава заслуженото. А таенето на злоба и мъст ще нарани нас още повече, ако не изразим гнева си. Левиатан вече доби представа как да действа се надявам.

    Приздрачна, имам чувството че идваш от страната на приказните герои и феите, където всичко е идеално. Но земята е пълна и със всякакви лоши хора, към които не си заслужава да се отнасяш добре, просто няма да те разберат и да си вземат урок.

  18. Monolith, по принцип ПриЗдрачна е права за много неща. Не ме разбирай погрешно, в смисъл, че Левитан трябва търси да си отмъсти или нещо такова.

    Когато правиш някого на пет стотинки, трябва да го напревиш точно когато му е момента. Ако изпуснеш момента вече е смешно да тръгнеш да гониш въпросния човек за да му натриеш носа.

    А си прав, че няма нищо лошо в това, да си ядосан и да го покажеш, коаго някой си позволява твърде много. Даже не виждам какъв мъж е този, който не може да се ядоса и постави на мястото някой, който прекрачва границите. В някои случаи това може буквално да ти коства живота.

  19. Ама чакайте малко… Защо изобщо сте с жени, които ви причиняват неща, заради които заслужават да бъдат правени на 5 стотинки? Не виждате ли с какви хора се събирате в крайна сметка… Като не става, като не е стока, като е парцал – чао и това е…обаче вие си кротувате, страдате и после тръгнали да отмъщават и да ги поставят на мястото им…или като жените, които мрънкат „Леле, Божеее, на какви мъже все попадам…“ Ама да не ти ги избирам аз?! Да не ти ги продават такива на пазара? Като си си избрала мъж-боклук, ще си носиш последствията…

    Каква злоба, каква мъст, какви 5 стотинки, какви 2 лева…защо ще отмъщаваш на човек, когото не те обича, бе, Монолит? Защо ще правиш на 5 стотинки някого, който се е заблудил, че може да живее с теб, бе, Джаз?
    В крайна сметка тази игра се играе от двама…има интеракция…действие – ответно действие…значи и двамата са виновни, за да се докарат до това положение…
    Ами като не става, не става…защо трябва да оставаш? Запази хубавите спомени и се разделете като хора…кому е нужно да таим злоба и чувство за мъст, не може ли като хора да се разделим – които са се обичали, уважавали, имали са хубави моменти, някои не чак толкова хубави…
    До вчера съм се клела и съм си давала живота, днес ще тръгна да плюя и да отмъщавам…Не може ли просто…да си тръгна…или твърде новаторско ви се струва?!

    Не знам…може и аз да живея в някакъв мой си измислен свят…

    „Освен това не правиш разлика между това да направиш някого на пет стотинки и да таиш злоба и желание за мъст.“
    А ти не правиш разлика между това да направиш някого на 5 стотинки и да си тръгнеш с чест и достойнство, показвайки му, че не е прав.

    Какво като го направиш на 5 стотинки от по една? По-леко ли ще ти стане? По-мъж ли ще се почувстваш, че си й натрил носа… Съмнява ме…Най-много още по-гадно да ти стане, че си наранил човека, когото до вчера си обичал…
    На злото не се отвръща със зло…аз не бих обърнала и другата буза, но не се отвръща с лошотия на липсата на взаимност на чувствата…

    Айде вземи кажи в дадения случай ти как си представяш правенето на 5 стотинки да не вземе да се окаже, че говорим за едно и също пък го наричаме с различни имена…

  20. И още нещо…Монолит, земята е пълна с всякакви лоши хора, които не заслужават и не оценяват нашето добро отношение…Има обаче и една добра новина – За наша радост имаме избор да не бъдем с тях…

    Пожелавам ти да намериш един добър човек, ако още не си го намерил, който да заслужава доброто ти отношение и да ти отвръща със същото!

  21. Ами гледай сега, ПриЗдрачна, аз също понякога говоря по принцип и се отклонявам от темата или включвам разни лични елементи от стари мои лични истории 😉

    А защо раздялата е много често болезнена… Ами понеже нещата са по~сложни отколкото ни се иска. Много често хем сърби, хем боли, хем не можеш да продължаваш така, хем знаеш, че човека до тебе е специален за тебе и трудно да намериш някой да го замести, а пък въпреки това виждаш, че така не може да продължава, че се натрупват проблеми.

    Има го дори и този момент, кой кого да зареже първи…

    А какво да направи Левитан… Да, говорим за едно и също нещо може би. Но аз не съм по дългите обяснения и затова спирам до тук.

  22. Като говорех за лошите хора, имах предвид, че ти твърде много идеализираш нещата понякога, Приздрачна, а не че няма кой да оцени моето добро отношение, при мен си е добре работата. 🙂

    Освен това в началото не можеш да знаеш с кого си имаш работа, пък и честно казано трудно е винаги да успяваме да се предпазим. Нали трябва да има и доверие. А пък като се стигне до раздяла – пътища много. 🙂

  23. Въйййй, няаше ме две седмици и глей кво стаа тука!
    Левиатане, момичето не ти е виновно за нищо. Сам си си виновен, че не се е получило, но е хубаво, че си взимаш бележки и откриваш грешките си. Не съжалявай за нищо, а приеми всичко като натрупване на опит.

    Иначе съм съгласен с всички, че трябва да забравиш за нея. Дори да се преобърнеш на 180 градуса, вече няма да промениш мнението й за теб, което тя е градила с години. Може би ако все пак отидеш и я направиш на 5 стинки и успееш да я ядосаш, след което я целунеш, може и да ти се отвори парашута за едно последно чукане, но нищо повече.

  24. Monolith, пак погледнах темата и първото ти мнение. Общо взето точно това е отговора – пълен игнор и любезно, но ледено отношение. Абсолютно няма значение кой е прав, кой е крив и дали Левитан сам си е виновен или жената също е виновна и „лоша“.

    За Левитан е важно да си върне достоинството и това става като никого не търси жената, а когато тя го потърси, тя трябва да усеща един ледено студен полъх зад любезния и делови тон. Жената, Левитане, хич не я съжалявай. Сигурно си чувал от жени, че те са по-силни психически. Наистина е така 😉 Трудно им понася мъж, който ги е обичал и е бил готов на всичко да спре да има каквито и да било чувства и те просто да спрат да съществуват като жени за този мъж. Но по-добре така отколкото да си останеш изтривалка за нея. Да, трябва да бъдеш егоист. Тя ако ти обърне някога внимание ще е само за да си напомпа самочувствието. Но не забравяй, че в това не трябва да има емоция. Така ще има максимален оздравителен ефект за тебе, защото ще почувстваш как ситуацията е под твоя контрол.

  25. Хахаха… Монолит, не priZdrachna, а аз – Valenc, съм идеалистът в сайта!
    Хайде сега и аз да кажа нещо от личен опит… Присъединявам се към всички, които съветват leviathan да си бие камшика – човек, просто нямаш друг правилен ход в тази ситуация, повярвай ми, съвсем наскоро преживях почти същото… И когато най-после намерих в себе си сили да взема решение и да кажа „Не, стига толкова!!!“ – знаеш ли колко добре се почувствах?!? От години не съм се чувствал толкова супер 🙂 Не е единствената на света – знам, клише, ама е истина! Колкото повече мислиш за нея, толкова повече ще нараняваш единствено себе си, да не говорим, че може да почнат и опасни мисли да ти идват – зарежи, не си струва!!!
    А с теб, Джаз, явно имаме доста общи неща в миналото си… Разбивали са ти сърцето, и то повече от веднъж, нали 😉 Познато 🙁

  26. Да, случвало ми се е и наистина не веднъж. На някои хора главите увират бевно и мъчително 😉

    Но тука не става дума просто за разбиване на сърце. Когато докараш една жена до там, че да се държи адски гадно с тебе, както се е случило с Левитан, нещата вече идват на съвсем различна плоскост. Просто трябва да се погрижиш да възстановиш усещането си за личност и себеуважение. А също и до погледнеш позитивно на света и да го приемеш, включително да приемеш факта, че жените са такива каквито са и няма да се променят. И въпреки това да си готов да ги обичаш.

  27. Интересен разговор се е завързал! 😀

    Не мисля да съдя жените, за това, че са гадни интригантки и когато си по-мекушав с някоя, тя ти се качва на главата, както мисля, че те няма за какво да ни съдят, че сме „долни прасета“ или просто… „мъже“.
    Не можем един без друг. Ако има такива, които могат, това са частни случаи.

    *Случка от скоро, с развитие днес:
    Чуваме се събота, ала бала,: „понеделник, ако искаш, можем да излезем“ (това от нейна страна). ОК, звъня неделя, евентуално да се уговорим нещо – никой. Звъня понеделни – пак никой… Звъня й днес: „Какво правиш? Искаш ли да илезем?
    – Ами днес ще излизам с една приятелка.
    Ами ок, няма проблеми. Аз просто се обаждам, щото каза, че понеделник може да излезем, а днес е сряда… Аз ти предлагам следното – да не ти звъня, за да не се дразниш ти самата, че те търся постоянно, а и така аз самия няма да имам никакви очаквания и няма да съм разочарован, когато откажеш да се видим. Айде, чао. Обади се някой път, ако имаш желание.“

    И така, аз се оттървах от топката, сега е при нея. Боли ме „сайдера“. От известно време контактувам с едно момиче, с което ми е много приятно. Е, няма да е „въпросната“, но двама еднакви човека няма.

    Аз съм злопаметен, но това при мен не е мъст. Аз никога не забравям. В действителност имам слонска памет. Просто съм склонен да нося и да си трая повече, в сравнение с другите хора… И когато в един момент се отприщи всичко, става: „Ама от къде дойде това? Защо така се държиш?“

  28. „Чуваме се събота, ала бала,: „понеделник, ако искаш, можем да излезем“ (това от нейна страна). ОК, звъня неделя, евентуално да се уговорим нещо – никой. Звъня понеделни – пак никой“

    Не така, Левиатане! Пак и досаждаш. Дори когато тя ти предлага да излезете, пак се държиш като навлек. Щом тя е вкарала оферта за излизане, кажи й: Добре, обади се неделя да видя как съм с времето и може да излезем! И чакай тя да ти се обади. Но не разчитай на това и не хапи нервно устни цял ден до телефона чакайки я да звънне. Уговори си среща с други хора за същата вечер. Ако не се обади излез с тях и се забавлявай, а ако се обади вмести я и нея в графика си. Вместо това ти се хващаш като удавник за сламка за нейното подмятане, че може да излезете и не спираш да и звъниш ли звъниш, въпреки, че очевидно тя не иска да те чуе.

    „Ами ок, няма проблеми. Аз просто се обаждам, щото каза, че понеделник може да излезем, а днес е сряда… Аз ти предлагам следното – да не ти звъня, за да не се дразниш ти самата, че те търся постоянно, а и така аз самия няма да имам никакви очаквания и няма да съм разочарован, когато откажеш да се видим. Айде, чао. Обади се някой път, ако имаш желание.“

    Много и се обясняваш. „Била казала за понеделник, пък то вече е сряда, ала бала!“ И няма кво да и предлагаш, да не и се обаждаш и да ти се обади тя ако имала желание. Още малко ше и предложиш декларация да подпишете.
    Като не ти се обади, има и други жени. Ако и се обадиш и ти каже че е заета, уговорете се за друг ден, ако увърта, кажи и да ти звънне когато е свободна и аре чао. И не и предлагай, не я питай иска ли и не осуквай толкова. Ти си мъж, а не мишок(или поне би трябвало)! Бъди кратък и директен! Ако иска – добре, ако не – голям прас!

    „И така, аз се оттървах от топката, сега е при нея.“

    Там ти е проблема. Ако искаш да си играч, няма да и прехвърляш топката и да я оставяш да си играе с теб, а ще играеш ти и накрая ще и вкараш един хубав гол!

  29. Бате не съм чел какво са написали другите към теб, а положението ти си го представям… Искам да те питам само дали тренираш, тя от кои жени е – тези, които се кефят на интелигентното излъчване или животинското ( въпреки че няма жена, която не се кефи на това) …. ако е главно второто, се покрий за месец – 2 и качи 6-7 кила с тренировки, но без да се освинваш и да приличаш на анаболен билдер 🙂 , ще пробваш някои техники от сайта върху нови крехки агънца…
    Ако имаш късмет ще се е лутала и ти ще го играеш вече като Мики Рурк в Дива Орхидея :))

  30. Малволио, случвало ли ти се е някоя жена да ти каже хайде да се видим (еди кога си), ти да й кажеш, еми тогава ми се обади и ще видя как съм с времето… Това е доста тъпо. Не мисля, че която и да била уважаваща себе си жена би ти звъннала. Ако не се познавате добре може и повече да не я видиш.

    Левитане, остави топката при нея и следващия път като ти звънне любезно й кажи, че си много зает. Това ти е единствения полезен ход. Ако искаш да я превиш на две стотинки, й кажи че може да й се обадиш и не й се обаждаш.

    А обяснията, които си й дал са пълна скръб. Тя това иска да чуе, че си слаб и че само да ти свирне веднага ще припнеш като кутре след нея и ако тя не ти обърне внимание ти ще си разстроен и нещастен. Тя се е почувствала добре, сега е спокойна, че всичко си е по старому и тя има пълен контрол над тебе. Тя няма грам уважение към тебе, а ти искаш да те обича…

  31. „Малволио, случвало ли ти се е някоя жена да ти каже хайде да се видим (еди кога си), ти да й кажеш, еми тогава ми се обади и ще видя как съм с времето… Това е доста тъпо. Не мисля, че която и да била уважаваща себе си жена би ти звъннала. Ако не се познавате добре може и повече да не я видиш.“

    Да, All That Jazz, случвало ми се е. Наистина вероятността да не се обади след това е голяма, но в крайна сметка аз съм зает човек и не мога само защото някоя мацка ми се е обадила и ме е офертирала за след 3 дни да си отменям по-важни ангажименти свързани с работа да речем. Ако не се обади едва ли ще изгубя много. Винаги мога няколко дни по-късно аз да и звънна и пак да излезем и тя ще знае, че искам да я видя и да и отделя от времето си, но не на всяка цена. Не и звъня всеки ден показвайки и по този начин, че нямам никакви други планове а разчитам единствено и само на благоволението и да вдигне телефона и да се навие да се видим. Освен това вероятността момичето да се обади втори път за да доуговорите излизането е правопропорционална на впечатлението което си и направил и както казват пикаперите на атракшъна който си създал преди това.

    И не съм съгласен, че момчето трябва да остави топката при нея. Не можеш да оставиш топката в противника и да очакваш, че ще спечелиш. Играта му така и така е загубена, но може поне да загуби с достойнство, а дай Боже да направи чудо и да извоюва равен резултат.

    А тоя съвет да и каже, че ше и се обади, а да не и се обажда… Не знам ква полза ще има от такива курвенски номера. Може просто да каже че ще и се обади някой път и наистина да го направи, но все пак ако може да не е на другия ден сутринта.

    Виж с последния ти абзац съм на 100% съгласен. Просто кратко и много на място казваш това, което се опитах по-горе да обясня, но май не успях.

    Mr.Souza тренировките са добра идея наистина. Освен ,че изграждат тялото, също така повдигат духа и самочувствието. Не знам обаче за месец-два какви резултати ще постигне. Нито ще стане Шварценегер в тяло ,нито Мики Рурк в подхода си към момичетата.

    Левиатане, на твое място бих се заел сериозно със изграждането си като мъж. Фитнес, бойни изкуства, общуване с жени… всичко което ще работи за теб в тази посока. И бих избягвал въпросното момиче поне половин година. Но всичко това го прави за себе си, а не за да я впечатлиш, защото какъвто и алфа здравеняк да си станал ако си с тази нагласа, пред нея пак ще си мишок.

    Бих ти пожелал успех, но с пожелания не стават нещата. Всичко зависи само от теб и ако си достатъчно мотивиран, няма как да не вървиш напред.

  32. leviathan – Всъщност искаш ли да си с нея, след всичко което ти е причинила…
    Никоя жена няма право да се държи с мъжа си както се е държала тя с теб.
    А ти яко си се изложил! Защо си и го позволил? Бога ми, та ти си мъж, голям силен космат МЪЖ! Как може да се оставиш на някаква си жена.

    Имай уважение към себе си! Не се ли замисли още първия път като те е изгърмяла(се е държала гадно), че един път като се случи ще го прави редовно.
    Повечето жени са такива, само за секунда да покажеш слабост те потъпкват! Колко хубаво щеше да бъде да можем и ние да показваме емоциите си и чувствата си, но това става в много редки случаи!
    Чувал ли си „няма нищо случайно, всичко е закономерно“ в твоя случай нещата са се развили по тоя начин по твоя вина. Ти си виновен…

    Ако те интересува моето скромно мнение бих те посъветвал, да я махнеш от живота си! Разкарай и телефона, скайпа, снимките, вещите и спомените за нея!
    И все пак ако искаш да си я върнеш, това не е невъзможно. Няма нищо невъзможно!

    Светни ме, искаш ли да си с нея или не. Надявам се отговорът ти да е НЕ!

    П.П. – Ако си отмъстиш, е много вероятно да се почувстваш по-добре! Когато някой ти сложи един шамар, ти му подаваш два! Това е закона!

  33. leviathanе, трябва да призная, че Malvolio е МНООООГО прав в следния абзац:
    „…Не можеш да оставиш топката в противника и да очакваш, че ще спечелиш. Играта му така и така е загубена, но може поне да загуби с достойнство, а дай Боже да направи чудо и да извоюва равен резултат.“…

    ДА, точно в това се състои проблема – когато си наранен, да опиташ да минимизираш загубите… Говоря за Чувства, Емоции, Нерви, Психика и не на последно място – Време, все неща, които са ценни за всеки един човек и не можем да си позволим да ги губим ей така, за идеята… А горния абзац на Malvolio мога да го интерпретирам и на спортен език – в момента ти си в ролята на отбор-аутсайдер, който е имал нещастието жребият (на Живота) да му отреди съперник, който, макар и на пръв поглед да е преодолим, винаги успява да го изненада… и да го елиминира впоследствие!!! Знаеш ли какво правят в такива случаи по-слабите отбори (разбирай – ръководствата им)? Чакат с нетърпение следващия сезон! И правят СЕЛЕКЦИЯ – звучи доста двусмислено, но ако се замислиш, ще разбереш, че това е ключова дума и в реалния живот… И не забравяй, че рано или късно и „малките отбори“ правят пробив в евротурнирите – всеки е имал, има или ще има (абсолютно сигурно!) своите 15 минути слава 🙂 Май доста глупости изписах, спирам 😉
    P.S. Имах нещастието и аз да изтегля доста „тежък жребий“ и то съвсем скоро – още ближа рани… 🙁 Но смея да твърдя, че в последните минути на мача успях да загубя минимално, а бях и на крачка от изравняването 🙂 🙂 🙂 И точно това е най-важното – не можеш винаги да побеждаваш, но когато губиш (случва се на АБСОЛЮТНО всеки, мога да те уверя), трябва да го правиш с достойнство 😉 Нали така?

  34. О, няма такива филми, че когато не съм с топката, то не съм никакъв играч!

    Да ви питам аз. Представете си следната ситуация: За нея е все тая, дали аз владея топката (тоест я търся да излезем, обаждам й се да се чуем – с две думи, мъча се да поддържам едни нормални приятелски отношения, които тя самата искаше, след като скъсахме). Също й е все тая, дали аз съм й подал топката с „Ами, аре, след като много често звъня и настоявам да се видим – обади се когато искаш и си свободна“.
    И в двата случея резулата ще е един и същ – Тя си е наумила, че ще излезем в края на другата седмица и няма причина, която да я накара да излезем по-рано, било то, че настоявам и я търся или съм и казал – аре, спасявай се без мен.

    Нали уж трябваше приятели да сме. От един месец си има някакви проблеми, за които аз разбирам от странични хора. Е, на кого друг ще кажеш, ако не на приятелите си?

    Като няма време за мен… Не мисля въобще да „играя срещи“ с нея. За тва й подавам топката. 😉

    И без това сега отделям внимание на друго момиче, с което ми е много забавно и приятно.

    Сега като се разписах, пак се заразмислих за „въпросната“…

  35. Правилно правиш, съсредоточи се върху новата. Пък със старата дали ще имаш приятелски отношения или не – просто малко по малко се отдалечавай от нея – тя не ти носи щастие, и не те иска. Кратко и ясно.

  36. Добре, бе Левитане 😉

    Точно така е. Няма значение къде е топката. Важното е да чувстваш живота си под контрол.

    Valenc и Malvolio, какво да ви кажа, да се вкопчиш в „топката“ и да я стискаш до последно не показва сила. Силен е този който може да каже „не“, включително и на себе си и… да остави топката. Жената с топка е смешна и жалка ако на мъжа не му пука за нейните глупости. Това при положение, че жената е толкова тъпа, че да вземе топката, която й подаваш…

    Между другото, „не“ е вълшебната думичка когато става дума за жени. Всяка жена се опитва да ти се качи на главата, за да види колко струваш. Manowar е абсолютно прав, само за секунда да усетят слабост, дори само да си въобразят, че са усетили слабост, и ведна тръгват да ти се качват на главата.

  37. leviathan, тя няма чувства към теб и е била достатъчно пряма и честна да ти каже. Погледни истината и продължи. Това не означава, че в теб е проблема. Тя има проблем, тя е човек с комплекси, не е наясно със себе си… трябва да ги израсне сама. Не се притеснявай, че те боли, след време ще усещаш лека болка, докато не дойде деня, в който ще гушкаш твоята мацка и ще се чудиш какво си харесвал на “ каката“ :- ).
    Все пак не бъди толкова откровен за чувствата си с жените.

  38. Джаз, от този твой коментар…

    „Valenc и Malvolio, какво да ви кажа, да се вкопчиш в „топката“ и да я стискаш до последно не показва сила. Силен е този който може да каже „не“, включително и на себе си и… да остави топката. Жената с топка е смешна и жалка ако на мъжа не му пука за нейните глупости. Това при положение, че жената е толкова тъпа, че да вземе топката, която й подаваш…“

    … съдя, че изобщо не сте разбрали метафоричното ми обяснение. За съжаление 🙁

    leviathan, не става въпрос за това кой „владее топката“… Прочети пак коментара на Malvolio и особено следното: „Играта му така и така е загубена, но може поне да загуби с достойнство, а дай Боже да направи чудо и да извоюва равен резултат.“

    Не знам как ти интерпретираш това изречение, но според мен Malvolio се опитва да ти каже същото, което и manowar – бъди по-силен!!! На нейните действия отвръщай със същите по сила (Нютон сигурно ще се обърне в гроба, ако разбере за какво му използвам законите, ама това е положението), но противоположни по посока! Според мен трябва да започнеш (ако още не си се отказал да си с нея де) лека-полека да показваш характер. Прави й напук, ако трябва, нервирай я нарочно и т.н. и когато най-малко очаква, се появи пред нея с друго момиче – повярвай ми, женската ревност изобщо не е за подценяване и ако можеш да я използваш като оръжие, още по-добре…

  39. Valenc, аз за първи път писах в блога преди около година и половина по тема пусната от Левитан. Дадохме му добри съвети. Казахме му, че няма нищо невъзможно и т.н. Но нещата не са се променили за добро.

    Забелязвам, че и ти и Малволио прекалено се концентрирате върху „победата“ и то победата като някакво външно действие. Кого според тебе трябва да побеждаваме? Жените ли?

    За Левитан е важно да победи нещо вътре в себе си. И изглежда, че е на път да го направи…

  40. Напротив, Джаз… За Малволио не знам на какво точно иска да наблегне – все пак не съм ровичкал из мозъка му :), но аз лично исках да намекна на leviathan да „минимизира загубите“ така да се каже и да си обира крушите… за съжаление 🙁 🙁 🙁 И да загуби достойно – т.е. да намери сили да продължи напред… Мисля, че и двамата говорим за едно и също, дано човекът се осъзнае 🙂 Чуваш ли, Левиатане? Щом имаш такъв страховит прякор, еми постарай се поне да го оправдаеш донякъде 😉

  41. Както в любовта, така и във всяко друго начинание за да има успехи човек, трябва да пребори първо себе си. Да се справи със собствените си слабости и чак тогава да използва тези на другите. Във война слабостите на противника обикновено се използват срещу него. В любовта обаче слабостите на другия често могат да се използват за благото и на двамата.

    Така че, All That Jazz, или не съм се изразяал достатъчно ясно, или не си внимавал достатъчно в това което се опитвам да кажа. В никакъв случай не се концентрирам върху победата. Или поне не съветвам никого да го прави, защото това е грешка. Често колкото повече се стремиш към нещо, обикновено толкова повече ти се изплъзва то. Ако преследваш на всяка цена победата, малко вероятно е да я постигнеш. Нещата стават много по-лесно, когато се случват естествено и от само себе си. Даваш ли си много зор, дори да постигнеш някакви резултати те ще са незадоволителни и няма да изпиташ удоволствие от постигнатото.
    Мойта философия е да даваш най-доброто на което си способен, пък ако стане – стане.

  42. ОК, Малволио, радвам се, че мислиш така, защото е за твое добро да имаш тази нагласа.

    На английски име един израз: if you try hard you die hard 😉

  43. Хахаха – изразът е много як, Джаз!!! И се отнася точно до мен – направо умрях последния път, и то яко 🙂 Ама нищо, ще ми е за урок… Искам да попитам нещо и Malvolio относно този цитат:
    „Даваш ли си много зор, дори да постигнеш някакви резултати те ще са незадоволителни и няма да изпиташ удоволствие от постигнатото.
    Мойта философия е да даваш най-доброто на което си способен, пък ако стане – стане.“

    Провокира ме последното изречение и имам забележка към него – когато дадеш най-доброто от себе си и нищо не стане? Тогава какво пра`им?!? 😉

  44. Ами вероятността нищо да не стане, ако си дал всичко от себе си не е много голяма, но въпреки всичко се случва да попаднеш в ситуация в която нищо (или почти нищо) не зависи от теб. Тогава е доста вероятно и нищо да не се получи, но ти остава вътрешното удовлетворение, че си опитал и ти е далеч по-лесно да продължиш напред с тази нагласа, отколкото с нагласата: „Ех, какъв съм бастун, тряаше да се пробвам все пак. Дано другия път имам повече кураж!“, защото куража или го имаш, или го нямаш. Нещо или го правиш сега, или не го правиш. Не става днес да си се свиеш в ъгъла като мишка и да се самонавиваш, че утре ше си по-смел, защото утре ще си намериш ново уютно ъгълче, в което да се свреш и ново оправдание да не свършиш нещо успокоявайки се, че и утре е ден. Нещата стават ТУК и СЕГА. Иначе не стават.

    Бях почнал да пиша статия на тая тема, но се отказах. Може би все пак ще я допиша, ако ми дойде музата.

  45. Давай, довърши статията… При всички положения ще помогне на някой – сигурен съм 😉 И явно все пак всичко опира до старата мъдрост „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще“.

  46. Валенк, пробвай да сваляш някоя красива жена с идеята, че ако те отреже ще е много забавно 😉 Така имаш пълната свобода да правиш каквото си искаш. Само внимавай да поддържаш настройката, защо тя лесно може да те омотае в игрите си 😉

  47. @Jazz – Това е много добро упражнение. Идеално е, ако се притесняваш от отхвърляне. След няколко опита разбираш, че жените са склонни да търпят много повече простотия, отколкото сме си мислили. Дори някои глупости дават положителен ефект. Важното е единствената ти цел да е да я накараш ТЯ да те разкара.

  48. 🙂 🙂 🙂 „Само внимавай да поддържаш настройката, защо тя лесно може да те омотае в игрите си“ – опааа, пак опираме до преживявания от собствен опит, а Джаз?
    P.S. Между впрочем именно това не мога да понасям не само в жените, но и в хората като цяло – склонността да се играят „игрички“ разни… Вярно, че животът е една голяма игра, но според мен не трябва да се прекалява, защото един ден просто… се наиграваш!!! Във всеки един смисъл…

  49. …или те изиграват…

    Но ти, непонасяйки игричките, я, се опитай да се обърнеш към себе си…можеш ли с ръка на сърцето да кажеш, че не си играл никога..?

  50. Lover, според мене трябва да включиш подбни упражнения в книгата. Това упражнение прилича многа на т.нар. paradoxical intention и дава много добри резултати при различни случаи на психоза. Ако се изпълнява добре води до едни други упражнения, които manowar е описал. 😉

    Валенк, за да станеш сваляч трябва да започнеш да харесваш женските игри и да се забавляваш. Всъщност, една жена, която изобщо не играе не би ти харесала.

    ПриЗдрачна, какви са ти впечатленията от мъжете, какви игри играят?

  51. Нека не прозвучи обвинителна нотка в следващите ми думи…

    Но една жена не може никога да си позволи да говори неща, които аз и приятелките ми сме чували от мъже на първи, втори, пети срещи…На тях явно изобщо не им пука да ги говорят и добре, че няма кой да им се върже… За да не съм голословна, ще дам примери…Всъщност то какво да дам…Говорим за всички неща от рода на „Още щом те видях… Толкова искам да имам сериозна връзка с теб… (следва дълъг период на мълчание, през който жените се питат дали не им е повреден нещо телефона и карат приятелки да им звъннат, за да пробват дали работи)…Нали няма да се окажеш като всички жени, които…“ и всякакви такива…Това за мен е игра…възприемам го така, защото не мисля, че е искрено…Както наскоро водих дискусия с администратора на един друг форум, според мен мъжете дават щедро обещания, които никой не им е искал за вечна любов и сериозни отношения… (и обяснението не е, че искат да получат секс…) Може би просто ние имаме нужда да чуем това и вие го усещате, затова го правите, понякога дори несъзнателно…

    Мъжете често са несериозни…и малко от тях са искрени, не че жените са олицетворение на искреността…а когато не харесваш един човек е най-лесно да не вдигаш телефона или да се правиш на зает…по-достойно е да си искрен…това също е игра за мен…мисля, че по темата за мъжките и женските игри може да се продължи много…

  52. „Говорим за всички неща от рода на „Още щом те видях… Толкова искам да имам сериозна връзка с теб… (следва дълъг период на мълчание, през който жените се питат дали не им е повреден нещо телефона и карат приятелки да им звъннат, за да пробват дали работи)…Нали няма да се окажеш като всички жени, които…“ и всякакви такива…Това за мен е игра…възприемам го така, защото не мисля, че е искрено…“

    Това за мен е неумение за игра и разчитане на наивността на момичето. Колкото и да е странно някои жени се връзват, но до колко си заслужават тия жени е спорен въпрос.

  53. Наистина ли искате да го чуете? Или това, което искате е да си представяте, че е така.

  54. Ами то е едно и също – искаме да е сериозно и ни трябва потвърждение, че е така…вие го знаете и ни давате това потвърждение…един Бог знае защо…бъдете искрени…ние жените сме „Говори ми нежно, казвай ми лъжи“, но вие все пак бъдете искрени…и нека тя си прецени устройва ли я този вариант или не…ако все пак остане, е, тогава да се сърди на себе си…и после няма право да ви обвинява, че вие сте обещавали, та сте се забравили и сте я вкарали в заблуда…

  55. Аз съм сигурен, че това дали на мъжа му се е приискала сериозна връзка още от първия миг жетите изобщо не ги интересува, не им се иска да е така, а и разбира се не биха повярвали на такива думи.

  56. Връщам се към коментар №50, дело на priZdrachna:

    ДА, мога да кажа, че не съм „играл“ никога, и то не само с ръка на сърцето, но и с чиста съвест!!! Знам, че ти е трудно да го приемеш, но има и хора като мен, които държат на честните отношения и не играят игрички… Хайде, приятно на Несебър 🙂

  57. А в последния си коментар Джаз отново улучва в десетката – жените мноооого обичат да говорят за сериозни връзки, но от моя скромен опит (в сравнение с този на Джаз, Ловер, Малволио, Мanowar и т.н.) заключавам, че всъщност изобщо не държат на такива неща… Или аз поне не съм срещал такава – факт!!!

  58. Valenc – Прав си! Господа, жените обичат неангажиращия секс и мимолетните връзки, точно колкото и ние! Няма смисъл да се заблуждаваме, като си мислим, че жените са всъщност някакви светици. В това отношение жените никак не се различават от нас, дори често се случва момчето да иска сериозна връзка а момичето да иска просто секс! Доказва го самия факт, че през целия си живот дадена жена е имала, 3-4 сериозни връзки, но е имала многократно повече гаджета и интимни приятелчета(любовници).

    Запознаваш се с мацка в дискотека, след два часа, вече правите луд секс във тях, след това ти си тръгваш, а тя дори не знае на колко години си. Тя е получила това което иска, ти също, всички са доволни!

    Ако не беше така, аз може би сега щях да съм спал с 4-5 жени, това са ми връзките продалжили повече от месец. Всичко останало е връзка за по седмица, няколко дена, или просто секс!

    Преди в блога влизаше една много приятна жена, с която в последствие се сприятелихме, която казваше! Ако мъжете мислят за секс на всеки три минути, то жените го правят на всяка една минута.

  59. Не случайно жената е сложила начало на падението человеческо. 😉

  60. АЛИЛУЯ, Malvolio!!!! И manowar говори същите неща, така че явно не само аз съм стигнал до този извод 🙂

  61. Жените са такива каквито са. Основната им цел в живота е секс (поне докато не родят), но ги е срам да си признаят. Но за нас мъжете е безсмислено да ги съдим. Това нищо няма да ни даде. Изобщо, ако съдиш някого никога не можеш да му/й влезеш под кожата. Затова свалячи, не съдите жените, а ги приемете такива каквито са и им а давайте това, което искат 😉

  62. All That Jazz – Никой не съди жените, напротив аз ги боготворя! Без жените в живота ми никога нямаше да стигна до тук! Вероятно още щях да бъда общак на някой строеж, по цял ден да ме псуват и юркат. Или сервитьор, да се подчинявам на скапани чужденци и на шефове, това не мога да го понеса! Сега сигурно щях да кисна в кокошарника, или да имам доживотна пробация ако не бяха жените!

    Освен това, че те искат секс точно толкова колкото и ние, в наша ползва в противен случай играта ни щеше да е много по трудни!

    ЖЕНИ, обичаме ви такива каквито сте! Обратното твърдят само хора който не могат да се справят с вас! Няма смисъл да се променяте заради тях!

  63. Manowar, не го казвам за тебе. То си личи че не съдиш жените от това, което пишеш.

    Казвам го, защото виждам, че има неразбиране при много хората в блога. Нашата цел не е да направим така че жените да се държат като мъже и не ни е работа да си мечтаем за един свят, в който жентие да бъдат различни от това, което са.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *