Невъзможна любов…

Здравейте... виждала съм много пъти как хората споделят моменти от живота си с мисълта, че ще получат добър съвет. Най-накрая и аз се реших да направя същото, не знам какво да правя, какво да си мисля и всичко ме обърква, а ето и моята история:

Преди една година срещнах момче, което е от моето училище - притеснителен, срамежлив, чаровен... нещата, които ми направиха впечатление. Внезапно станахме двойка, не взимах нещата на сериозно, поне тогава не знаех какво искам в последствие. Той стана много ревнив, влюби се до уши в мен, непрекъснато го показваше, не можеше без мен.

Един ден ми се случи нещо ужасно и точно в този момент имах най-много нужда от неговата подкрепа, когато разбра какво ми се е случило ме обвини, прие нещата по съвсем друг начин, а единствено исках да чуя думите "аз съм до теб, всичко ще се оправи" и се отдръпнах повече. Сметнах, че не мога да бъда с човек, кoйто не ме разбира и не ме подкрепя точно в този момент и го оставих.

През това време аз много го наранявах. Бяхме 1 месец заедно и 1 месец ме търсеше като обезумял, умоляваше ме за малко любов, а аз бях толкова безразлична, постоянно му говорех, че е дете за мен (на една възраст сме-16 год), че не ме заслужава, че търся съвсем друго и след този месец не ме потърси повече. Започнахме новата учебна година непрекъснато се засичахме по коридорите подминавайки се, псувайки се, беше ад.

Почувствах, че не беше човекът, когото познавах. През цялата тази година той не беше с никое друго момиче, а аз смених доста и виждах, че това го наранява, макар и да го криеше, защото постоянно ми пишеше в skype за новите момчета и говореше глупости...

През това време наистина бях с много момчета и почувствах, че не мога да срещна момчето, което ще ме накара да се влюбя в него, всичките връзки бяха разочарования и точно това ме връщаше към мисълта за това момче.

Когато свърши тази учебна година, нещо ме накара да поговоря с него и да поискам прошка за всичко, убеждавах го, че наистина този път всичко ще бъде различно и че няма да съжалява и след една седмица се видяхме ,говорехме си много по една тема и внезапно вмъкна един въпрос "какво искаш?". Отговорих му, че искам него и той ми прошепна "аз винаги съм бил твой".

В този момент почувствах такава топлина, сърцето ми затуптя. Бяхме в нас, легнали на леглото, прегръщах го силно и ми каза "обичам те ,а ти?". В този момент се разплаках, не чувствах тази обич все още, осъзнах че наистина много съм го наранила. Не преставах да плача от радост, бях толкова щастлива най-накрая ще изпитам това чувство - да бъдеш обичана, след толкова много разочарования.

Вече 3 месеца сме заедно и със всеки изминал ден аз го обичам все повече и повече, не мога без него имам чувството, че е всичко за мен. Естествено продължи да ме ревнува адски много, нямаше ми доверие през тези месеци... смених си номера на телефона, защото се дразни, когато всеки път, като сме заедно ме търсят момчета. Спрях да излизам, давах му отчет за абсолютно всичко.

Знам, че ме обича, но не е същото както преди, различен човек е... по-силен, по-горд, когато се скараме, показва безразличие към мен, аз съм тази, която го търси и плаче пред него непрекъснато, но го разбирам, нормално е след всичко да е станал по-силен не иска да бъде наранен отново нали? Прекрасен човек е, пази си ме толкова много и го обичам до такава степен, че ме боли...

Всичко е прекрасно, показах го на майка си, идва в къщи, но има нещо, за което не спирам да мисля и да плача, защото знам, че нашата любов е невъзможна,з ащото не е българин, а турчин и тази мисъл ме съсипва. През това време, в което сме заедно, не съм се позаинтересувала за друг, никой не може да ми направи някакво особено впечатление, отдадена съм изцяло на него.

Толкова ми е хубаво, искам го завинаги, усещам, че той е човека за мен а колко време ми остава... единствения начин да се разделим, е когато завърша след две години и замина да уча другаде. Не искам да оставам без него, а съм обедена, че мама няма да го приеме никога... Какво да правя, помогнете ми? 🙁

бутон за сайт

39 мнения за “Невъзможна любов…

  1. отдай се озцяло на това да си прекарвате хубаво и весело и го обичай така както той те обича. Не мисли за това какво ще стане с връзката ви след 2-3 години защото ако продължаваш да мислиш какво ще стане другата седмица ще те съсипе както теб така и връзката ви. Както ти казах живей с него като с последния мъж на земята, ако го обичаш толкова много ! 🙂

  2. Ако продължава да те наранява и разплаква бягай. Никога няма да престане най-много да става по-зле. Покажи му ясно, че и ти можеш да си тръгнеш ако искаш. Свали му това самочувствие, защото с времето ще стане убийствено ще те наранява за най-малкото и ще те прави луда, а ти ще си мислиш:“той има право, аз наистина съм виновна блаблабла“. И в АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ случай не си мисли неща от рода на: „Адски много го обичам и не мога да го нараня дори и да искам. Ако го нараня на мен ще ми е по-гадно и от на него.“ Повярвай ми имам доста приятелки минали през подобен ад в който се самонавиват, че момчето което ги прави луди и ги съсипва същност е адски свестно, добро, обича ги безкрайно и кво ли още не…

  3. Нямаш нужда от подобна връзка, всички момичета харесваме лошите момчета, но рано или късно разбираме, че всичко е било грешка. Те не се променят, напротив, стават по-лоши… Минах през подобен комшмар, но в момента съм с добро момче, което обича мен и детето ми… Наистина тръпката липсва понякога, но когато теглиш чертата, разбираш какво искаш и от какво имаш нужда. Think about 😉

  4. Той мисли по съвсем друг начин от когото и да било аз съм единствения човек,който би го разбрал… Постоянно ми повтаря,че ако го слушам ще ме обича много и няма да има причина да слагаме край на връзката ни.Иска сигорност,но ми няма доверие.Мисля че това че промених навиците си,спрях да излизам с приятелите си и си стоя в къщи и не искам да се забавлявам без него е поне малко доказателство че го обичам,но дали го осъзнава незнам жалко за което!

  5. Миличко дете незнам дали аз трябва да ти го кажа, но ти постъпваш много ама много глупаво. В момента живееш в един твой измислен свят, който може във всеки един момент да рухне, а ти да останеш съсипана. Така че бягай колкото се може по далече от това момче.

    Незнам дали само аз го виждам, но вашата връзка е приключила много отдавна. Ти сама казваш, че той ти забранява всичко иска ти постоянно отчет и се държи безразлично. Това не е живот, всъщност ти си много нещастна, но си заслепена от чувствата си и това ти пречи да погледнеш реално на нещата. За момента ти си без, приятели и без каквато и да е било подкрепа от когото и да е било, не се забавляваш истински и т.н

    Донякъде те разбирам, това е твоята първа голяма любов , и всички ние сме минали по тоз път. Но ти си още малка и ще има още много момчета, който ще обичаш и които ще те нараняват за жалост докато откриеш човека с който да прекараш живота си.

  6. това момче не е първата ми любов,знам какво чувстеам наистина,имала съм много момчета на 18 години съм и през този период съм имала само разочарования,опитвам се да оправдая действията му не искам отново да бъда разочарована и то точно от него,защото наистина ми е показал че ме обича

  7. Виждаш ли ще се самоцитирам, за да ти покажа, че си точно същата:
    „Повярвай ми имам доста приятелки минали през подобен ад в който се самонавиват, че момчето което ги прави луди и ги съсипва същност е адски свестно, добро, обича ги безкрайно и кво ли още не…“
    Ето и ти мислиш, че той е различен от другите. Точно като тях. И ти мислиш, че те обича повече от който и да било. Точно като тях. Това не е обич по-скоро страст и себелюбие. Ревнува те не защото пази теб, а защото пази себе си. Не иска да го опозориш и нараниш. Как може да обичаш някой, но да не му имаш доверие? Това значи, че не го смяташ, за добър и верен човек. БЯГАЙ не си първата която го преживява няма и да си последната. Замисли се какво ще стане един ден като осъзнаеш, че сме прави или той си тръгне сам, а ти си прогонила всичките си приятели заради него и си отвикнала на нормалния начин на живот. Ще станеш една развалина. Помни ми думите…

  8. momicheto неразбирам какво общо има възръстта на момчетата тук, това дали са по големи или по малки няма никакво значение. Повярвайми като станеш на 20 ще разбереш какво имам впердвид с това че живееш в един твой измислен свят. Но искам да запомниш едно единствено нещо от мен ВИНАГИ ЦЕНИ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ….. никога не поставяй любовта пред приятелите. Ако човека който те обича иска от теб да се лишиш от приятелите си от забавленията си … то той не те обича истински.

    Ако той те обича и цени ще цени и приятелите си, ако той те обича ще обича и твойте приятели, а няма да те лишава от тях ….

  9. „Постоянно ми повтаря,че ако го слушам ще ме обича много и няма да има причина да слагаме край на връзката“
    Ти да не си му домашно животно, че да го слушкаш и да не излизаш без него? Сигурно успяваш да изпиташ някакво мазохистично удоволствие от връзката ви досега, но връзка като тази едва ли ще просъществува дълго, а ако просъществува едва ли ще си особено щастлива с човек, който си те държи като робиня вкъщи. Не вярвам и той да е особено щастлив с теб, ако продължаваш да му играеш по свирката без да проявиш поне малко достойнство и някакъв стремеж към лична свобода.

    „непрекъснато се засичахме по коридорите подминавайки се, псувайки се, беше ад.“
    И аз се скъсвам да псувам хората, които обичам.

    „Един ден ми се случи нещо ужасно и точно в този момент имах най-много нужда от неговата подкрепа, когато разбра какво ми се е случило ме обвини, прие нещата по съвсем друг начин, а единствено исках да чуя думите „аз съм до теб, всичко ще се оправи“ и се отдръпнах повече. Сметнах, че не мога да бъда с човек, кoйто не ме разбира и не ме подкрепя точно в този момент и го оставих.“… „оправдая действията му не искам отново да бъда разочарована и то точно от него,защото наистина ми е показал че ме обича“
    От всичко написано от теб оставам с впечатлението, че ти е показал, не колко много те обича, а колко много иска да го обичаш. Истинската любов е безрезервна. Що за глупост е това „Постоянно ми повтаря,че ако го слушам ще ме обича много и няма да има причина да слагаме край на връзката“???
    Ако го слушаш, ще те обича, ако не – късате!?! Кви са тия сделки, да не се запознахте на пазара?

  10. АБСОЛЮТНО съм съгласен с първия пост на Smile и донякъде с Malvolio – ей, момиченце, ти чувала ли си за думата ДОСТОЙНСТВО?!? А изобщо някога имала ли си такова? Докато си безгласна буква до някакъв мъж (и то турчин – боже, боже?!?), никога няма да бъдеш пълноценен човек…
    P.S. Абе напоследък май е модерно българки да излизат с турци – вие какво ще кажете? Две, забележете – ДВЕ приятелки на жената на мой много добър приятел излизаха с турци по едно и също време, като едната дори забременя!!! И после пометна, ама то се очакваше – на ония резняци гените им са кофти, та не се учудвам… Толкова ли се свършиха МЪЖЕТЕ в България?!? Вярно, че не мога да огрея навсякъде (5 секунди самореклама 😉 ), ама има и други свестни пичове, не съм само аз…

  11. има много свестни момчета..така е да,но като се влюбиш никой не те пита

  12. а до това какви сме по народност мисля,че не би трябвало да е от значение,все пак всички сме хора…

  13. Valenc, ти ли ще сложиш сам край на расистките си постове или аз да почна да ги трия?

    Чуй ме сега, миличка… То че няма да го оставиш, няма да го оставиш; че ще си счупиш главата и това е повече от ясно… Така че съвети в тая посока хич няма да се хабя да ти давам, нито пък предупреждения, имаш майка за тая безполезна работа…сега си мислиш, че знаеш много, че всичко ти е ясно, че всичко си преживяла в любовта и няма какво да те изненада, нормално е да мислиш така, след някоя и друга година ще разбереш, че грешиш, че далеч не всичко е било, каквото изглежда, но това само от дистанцията на времето го преценяваш…нормално е да е така, развиваме се, порастваме, аз, ти и всички тук след някоя и друга година ще се обърнем назад и с усмивка ще признаем, че сме били твърде самонадеяни и че сме понаучили някой и друг урок, ще четем блога и ще цъкаме с език, пък и би било тъжно и на 16 и на 26 и на 36 всичко да е едно и също, нали…не знам кой беше казал „Не съм толкова млад, че да знам всичко“…

    Любовта на мюсюлманите е нещо страшно, колкото е силна, страстна и изпепеляваща, толкова е и унищожителна, ако нещата тръгнат в грешната посока… Ти си негова, той е твой и няма шест, пет… Той иска най-доброто за теб и е абсолютно убеден, че знае кое е най-доброто за теб много по-добре от теб самата, така че ти нямаш друг избор освен да го слушаш… Мотото на една такава връзка е „Слушай ме, остави ме да решавам и ще ти донеса Луната на длан“…знам, че вече ти е показал парченца от Луната, но ти все още имаш проблем с другата част – да го слушаш безпрекословно и да го оставяш да решава всичко за вашия съвместен живот… Сигурна съм, че с него се чувстваш страхотно, като принцеса – глезена, обичана, закриляна…а сигурността е на челните места сред качествата, които ние жените търсим и днес, в един много несигурен свят, в който живеем и в който мъжете са все по-малко мъже, знам, че ти изглежда много привлекателна мисълта, че твоят мъж би влязал и в огъня заради теб…

    Не се и съмнявам, че той е най-страхотният, че те обича и те гледа, както никой друг не го е правил до сега и както най-вероятно никога повече мъж няма да те погледне…Много е трудно да загърбиш такава любов, много е трудно да се подчиниш на здравия разум, а не на сърцето си, което умира да е негово…

    Още нещо ще ти кажа, мъжете мюсюлмани не са ревниви, те не мислят, че ти ще отидеш да се нае*еш с първия срещнат, но мислят, че ти ги представляваш пред обществото, тоест ти трябва да си на ниво, за да не бъде посрамено тяхното име и чест, да не ги злепоставяш…много ми е трудно да обясня това, представи си селата у нас преди 100 години – на стоян жена му ходи полугола и цялата махала я одумва, ей така е все още при мюсюлманите, те не могат да преживеят, че другите ще гледат, одумват, коментират, пожелаят по долен начин тяхната жена, напротив, те искат жена им да е тяхната чест и гордост, да ги представлява – да знае как да се държи, кога да говори, кога да си мълчи, как да възпита свестни деца, а не където отиде, да е център на внимание и всички да я коментират…
    Когато мъж мюсюлманин обича е истински и до гроб…Докато си негова, ще прави за тебе и невъзможното, ще влезе в огъня, за да те пази, когато обаче почнеш много да се отваряш и да предявяваш права и претенции, ще те смачка и няма да му мигне окото, ще те нарани, както не си и сънувала, че любимият ти може да се отнесе с теб…Ще ти каже, че ти е дал всичко, което е имал и което е нямал и ще те нарече неблагодарница…и тогава, миличка, Господ да ти е на помощ…
    И повярвай ми, каквото и да се случи, той винаги ще има право – каквото и да ти стори, ти го заслужаваш, дори да ти изневери, дори да те нарани – ти си го заслужила с поведението си, защото не си способна да му дадеш това, от което мъж има нужда, но ако ти се осмелиш да направиш нещо подобно, той ще те изравни със земята, и ти го знаеш, почувствала си го вече при първата ви раздяла…а при нова такава, повярвай ми, тя ще е всичко друго, но не и миролюбива, ще изтекат реки от сълзи и кръв преди да загърбиш тази история, и в момента не драматизирам ни най-малко…

    Много хубаво си помисли и за друго – сега все още нищо не делите… Но ако един ден имате семейство и деца, тогава ще е ооооще по-трудно и вече няма да има връщане назад…

    Още много мога да ти кажа за връзката с мюсюлманин и съм сигурна, че до част от тези изводи си стигнала и сама, и сега си пред дилемата – мога ли да жертвам определени неща в името на една силна и истинска любов…
    Само ти си способна да дадеш отговори на тия въпроси, които мъчат изтормозената ти главичка, никой друг не може да ти каже колко можеш да понесеш и кои са приоритетите ти – да се чува гласът ти или да си обичана до лудост от обсебващ мъж…

    „Мисля че това че промених навиците си,спрях да излизам с приятелите си и си стоя в къщи и не искам да се забавлявам без него е поне малко доказателство че го обичам,но дали го осъзнава незнам жалко за което!“ – не, мила, не, не, не и не! Не го осъзнава, за него това е нещо напълно нормално, той не го приема като жертва от твоя страна, той просто смята, че ти е дошъл акъла в главата и най-после си почнала да се държиш приемливо според неговите стандарти и разбирания и съвсем не си дава сметка за жертвата от твоя страна!

    Два съвета ще ти дам и искам хубаво да ме чуеш – не оставай без приятели!!! Ще съжаляваш и ще си адски сама, ако един ден нещо с твоя приятел се случи… Не жертвай приятелите си, сигурна съм, че ще намериш начин хем да не го дразниш прекалено, хем да запазиш връзката с тях и да намериш начин да ги виждаш..

    И съвет номер 2, слушай родителите си!!! За тези, които блеят, още веднъж да повторим: СЛУШАЙ РОДИТЕЛИТЕ СИ! Не им се подчинявай сляпо, но се вслушвай в това, което ти казват, защото това са единствените хора на света, да повторим ЕДИНСТВЕНИТЕ хора на света, които ти мислят доброто на първо място и едва тогава мислят за себе си… Противно на убежденията на 99% от децата по света, думите на родителите не са празни брътвежи, те са почерпени от два източника – житейският им опит и безграничната им любов към нас! Колко пъти майка ми и баща ми (горките, като се замисля какво съм им причинила…) са ми давали мнение и съвети, а като видят, че не помага, са ме оставяли да си счупя главата докато не отида със същата тая счупена наведена глава да им кажа „Мамо, тате, бяхте прави“. Не допускай да се стига до там, защото пак на рамото на майка си ще ревеш и пак тя ще е единственият човек, който ще е там за теб и ще ти помага и ще ти бърше сълзите, а няма да ти каже като приятелките ти „Еми, аз нали ти казах, ама кой да слуша…!“
    Противно на мнението ти, майка ти никога няма да приеме приятеля ти не защото Мехмед нещо не й се струва благозвучно и предпочита Пешо, а поради една-единствена банална и напълно прозаична причина – страхува се за теб (да, знам, какво си казваш „Няма от какво да се страхува, аз съм голяма, знам кое е правилно за мен, имам глава на раменете, мога да решавам и сама, тя не живее живота ми, не може да усети той колко ме обича и колко щастлива ме прави…“), страхува се, че ще страдаш, ще любовта те заслепява и ти пречи да гледаш трезво, страхува се, че този мъж ще те нарани, страхува се, защото те обича. И пак те е оставила да правиш каквото си искаш и да си го водиш у вас и нищо не казва, въпреки че вътрешно й е адски трудно, повярвай ми, така че й дължиш поне малко да се вслушаш в това, което ти казва и да си казваш, че макар и да не ти изглежда така, то е само за твое добро.

    Зарежи ги тия лозунги в стил ООН „всички сме хора“…Хора сме, но сме отгледани и възпитани по различен начин, имаме различни възгледи, представители сме на различни култури и е адски трудно да приемем другите такива, каквито са, без да ги съдим или да имаме предразсъдъци…
    И за да действа една такава връзка, трябва всеки да загърби това, което е и да се опитате да създадете нещо ново, по средата, което да работи…В противен случай всичко е предварително обречено…и не е любов, а страст…разликата е много тънка – в първия случай градиш, конструираш, във втория разрушаваш…

    Внимавай много, отваряй си очите, разсъждавай трезво, не се давай лесно и бъди много щастлива!

  14. prizdrachna би ли оставила skype si или emaila,за да мога по някакъв начин да комуникирам с теб

  15. Мейлът ми е dolna_cherta@gbg.bg и ти го давам само в краен случай, ако имаш да споделиш нещо, което не желаеш да става достояние на много хора, но те предупреждавам, че нямам време, нито желание да давам лични консултации в писмен вид, така че го консумирай умерено.

    И още нещо забравих да спомена, един ден ще ти е наистина трудно, когато децата ти кажат на майка ти, че ще отиде в ада, защото си хапва свинско… И тогава няма да можеш просто да махнеш с ръка и да си кажеш „е, нали всички сме хора…“ Мисли с главата си преди да правиш необмислени неща. Мисля, че плачеш всеки ден, защото хем си щастлива, хем някъде дълбоко в теб си осъзнала, че това, което ви се случва сега и е толкова прекрасно, е немислимо в по-дългосрочен вариант. Не защото мама не го приема. Защото ти самата не си способна да го приемеш. И хем искаш да угодиш на мъжа си, самоубеждавайки се, че в името на любовта си заслужава да се жертваш, хем не си убедена, че ще можеш да вървиш срещу себе си, възпитанието си, свободолюбието си. Успя ли вече да те убеди да не носиш поли и прекалено дълбоки деколтета или великодушно ти позволява да се обличаш както поискаш?

  16. prizdrachna Не искам да навлизам в празни спорове, но за пореден път виждам женскто в твойте съждения и в никакъв случай няма ама няма да се съглася с тях.

    Че ние тук си говорим, а детето ще направи каквото то си знае това ни е пределно ясно или поне на мен. Обаче никога няма да се съгля с съвета който даваш слушай го прави каквото ти каже и ще си щастлива…… Да бе Да това ми звучи като приказка от 1001 нощ, казваш на детето БЪДИ РОБИНЯ НА СОБСВЕНАТА СИ ВОЛЯ.

    Нима един човек е щастлив когато няма свобода няма право на избор и мненое ……….. Ако ти мислиш така явно наистина не си добре

    Извинявам се за последното но няма как да се стърпя просто

  17. Smile, проницателността ти не ми оставя друг избор освен да сваля Батманския костюм и да разкрия най-после самоличността си – да, аз всъщност съм жена… Не знам как успя да съзреш женското в моите така добре замаскирани до този момент коментари, но какъвто и да е пътят на логиката ти, поздравления! Вече няма да се крия, направо ще си пиша като жена… А в тази публикация ще направя и нещо повече – ще пиша като жена, преживяла същата силна и емоционална връзка. Мисля, че моята гледна точка ще е съвсееееееем леко по-близка до тази на авторката от твоята..или греша? Може да си имал страстна връзка с турчин, ако е така, поднасям извиненията си, явно и ти си много компетентен във връзките с представители на други религии…

    Когато обичаш някого, трябва да се съобразиш и с това какъв е той, от къде идва, какви разбирания има, какво очаква от теб и какво ти предлага в замяна, а не само ти да предявяваш претенциите си и да пледираш за свобода, равенство и братство…

    Момичето е упражнило правото си на избор – отказало се е от определени неща, за да бъде с любимия си мъж – не виждам някъде да я държат на сила вързана?!?! Така че не ми ги пробутвай тия за свободата и правото на избор… Какво е свобода? Можеш ли да дефинираш свобода? Защото може нейната гледна точка да е по-различна от твоята, от моята…да не говорим за неговата, която ще даде съвсем друго определение на свобода от твоето определение, драга ми усмивко… А тя все пак е избрала да бъде с него, а не с теб, така че в случая неговата дефиниция на свобода е малко по-значима от твоята собствена…

    „Много хубаво си помисли и за друго – сега все още нищо не делите… Но ако един ден имате семейство и деца, тогава ще е ооооще по-трудно и вече няма да има връщане назад…

    Още много мога да ти кажа за връзката с мюсюлманин и съм сигурна, че до част от тези изводи си стигнала и сама, и сега си пред дилемата – мога ли да жертвам определени неща в името на една силна и истинска любов…
    Само ти си способна да дадеш отговори на тия въпроси, които мъчат изтормозената ти главичка, никой друг не може да ти каже колко можеш да понесеш и кои са приоритетите ти – да се чува гласът ти или да си обичана до лудост от обсебващ мъж…“

    Ако според теб съвета, който съм дала с горния коментар е „слагай воала, жено, и се потурчвай, за да има мир и любов“, значи не виждаш по-далече от носа си, а аз за жалост нямам желание да ти обяснявам какво съм искала да кажа с горното. То и без това не беше предназначено за теб, а тази, за която беше предназначено, мисля, че ме разбра.

  18. Драго ми „същество“ отдавна съм се отказал да чета повърхностните ти коментари от по една страница и косур … Нима мислиш че като пишеш много и се повтаряш ще стане нещо ли НЕ ефекта е точно обратен.

    За мен религията няма значение и никога няма да има казвал сам го преди казвал сам го и сега. Това че той е от друга вяра мен не ме бърка приемам го единствено като мъж. И като такъв мога да кажа следното ,,,,, тя може да го обича той нея НЕ. Това мога да ти го заявя със 100% сигурност и съм сигурен че всички мъже в блога ще ме подкрепят, защото мисля че всички мъже тук виждаме едно и също. Нещо което една жена няма да разбере.

    Той е просто с нея защото за момента просто няма нищо по добро. И с тея твой съвети прави каквото той ти каже за да може той да е щастлив ….. Ади стига де ако това е положението да бяга в Море от любов. Да пренепрегне нейното собствено щастие заради щастието на някой друг……

    Но както и да е моят глас е глас в пустиня. Все пак всеки иска да чуе това което иска. Аз няма да се обаждам по тази тема повече казах кавкто имах да казвам. А ти просто излез малко от признарчния свят и влез малко в реалния, че нещо съвсем си се сдухала.

  19. Като няма да четеш, няма и да ги коментираш! Ясно ли е?!?
    Не ги бил четял моите коментари – ама знаеш ли през къде ми е дали ги четеш или не?! Нито ги пиша специално за тебе, нито работя на процент по брой прочитания. Щом аз мога да чета глупавите ти неграмотни коменари, значи и ти можеш да четеш моите, ако изобщо си се научил да четеш, щото като гледам в часовете по правопис си отсъствал.

  20. prizdrachna да успя да ме обеди,изопщо не се разголвам дори пред блока вечерно време когато се виждаме не ми позволява да нося къси панталони а за деколтетата няма какво да коментирам

  21. В едно нещо няма как да не се съглася със Smile…
    Той я обича не като човек, а като негова играчка, предмет, собственост. Като си намери по-хубава играчка ще си тръгне, защото тук не могат да имат харем. Такива са турците. А жените естествено се филмират колко много ги обичат.
    И с какво ти е показал колко те обича? Прави ти подаръци и те ревнува супер много? Няква жертва като да ти даде да си имаш приятели, да се обличаш както си искаш и въобще да бъдеш себе си направил ли е?

  22. не,не,не тук материалното няма какво да обсъжаме…. доказал ми е,но преди 1 година,сега не знам какво да мисля

  23. priZdrachna писах ти email отговори ми колкото можеш по скоро,ще ти бъда много благодарна

  24. Странно защо, колкото по-деспотично се държиш с момичето, то толкова повече те заобичва. Момичето, очаквай в скоро време да носиш забрадка, но ти не се притеснявай – той те обича…

  25. до забрадка няма да стигна „но ти не се притеснявай – той те обича…“ хубаво е да го чуя наистина

  26. Не си ме разбрала. Не искам да те обидя, но го казах в ироничния смисъл, затова беше и многоточието. Явно наистина си много заслепена.
    Smile е прав.

  27. лелее хора ще ме побъркате… направо вече се чудя на самата себе си дали да се смея … и да чувала съм за думата ГОРДОСТ,аз самата съм много горделива,но този момък какво направи с мен не знам… още малко ще потърпя ще му играя по свирката и да видим тогава,ако не върви обръщам картите

  28. Що за гълчава, що за врява?

    И за мен, както при Смайл религията няма значение. В началото се позачудих, защо приЗдрачна така реши, че щом момчето е турчин, то това непременно значи, че е религиозен и че е мюсулманин. Спокойно можеше да е атеист или будист. Явно все пак женската интуиция си каза отново думата. 🙂

    Обаче, Усмивчо, наистина, струва ми се, че не достатъчно внимателно си чел и тълкувал думите на приЗдрачна. Вярно, че понякога неща, които могат да се кажат в две изречения, тя ги казва в два абзаца, както и че като видиш размера на коментара някак си ти се отщява да го зачетеш, ама при нея обикновено си заслужва.

    момичето, нито съм момиче, нито бих се оставил да попадна в такава ситуация, затова ми е трудно да ти давам съвети, пък съвсем друг е въпроса дали ги искаш. Все пак съм мъж и знам, че не бих бил щастлив с жена, която да изпълнява всичко ,което и кажа. Да се облича с каквото и кажа и да се вижда с когото и позволя. Бих предпочел за партньор някоя, с която да можем да си говорим като равни, а не само да издавам заповеди. Вероятно малко хиперболизирам ситуацията , в която си, както и вероятно този твой Мехмед ли е, Сезгин ли е едва ли споделя вижданията ми. Аз поне, ако живеех в Турция с туркиня, не бих и налагал нито религията си, нито разбиранията си за конфекция. Не от уважение към нейните страна и религия, а от елементарно чувство за такт.

  29. Не знам какъв ще да е тоя турчин будист, ама явно има, аз се доверявам на нюха на Малволио…

    Вижте сега…Не сте прави.
    Бихте били прави, ако се отнасяше за нормална средностатистическа двойка, но в този случай налице е човек с различни разбирания от нашите. Не е само до религия. До възпитание и манталитет е. А това е нещо, което не може да бъде изкоренено.
    Искам още в самото начало на коменара да уточня, че аз не го защитавам, но поне се опитвам да го разбера, а вие освен да го критикувате и иронизирате, друго не правите, с което не мисля, че й помагате особено много.
    От вашата/нашата гледна точка е наистина грозно да забраняваш на жената, която се предполага, че обичаш, да излиза, да се забавлява, да се облича, както иска. Но не можете ли да приемете, че това не сте вие! Това е човек, който има различни разбирания от нашите.
    Ето, например Малволио, аз съм сигурна, че ти няма да се почувстваш засрамен и унизен, ако излезеш с жена ти и тя е с огромно деколте, даже напротив, ще си кажеш „Моята жена е много хубава, чудесно е, че аз съм с нея“. Е, повярвай ми, че героят на историята няма да си каже точно това. Той ще се почувства обиден, засегнат и засрамен и това е нещо, което не може да бъде променено, нито изкоренено! А никоя жена не иска с действията си да кара приятеля си да се чувства зле, както е вярно и обратното, но когато имаме различни разбирания от някого, ние не можем да проумеем с какво точно сме го обидили – тя не може да разбере защо го дразнят късите поли, а той не може да разбере, че я задушава с постоянния си контрол, който в неговите очи е просто загриженост. Дозата прави отровата.

    Няма общовалидни правила – има неща, които важат за определени хора и такива, които важат за други, според разбиранията на всеки един от нас!
    За нас е нормално да се яде свинско, за тях не е. Това е положението, не можеш да ги накараш да ядат свинско, те не могат да те накарат да не ядеш.
    Вярно, че момичето е българка и за нея да се яде свинско е нещо нормално, както и да се носят деколтета и именно това трябва да разбере приятелят й и да я приеме каквато е и каквато е била, когато се е влюбил в нея, а не да се опитва да я променя прекалено по свой вкус, защото това няма да е тя, но е сигурно, че без взаимни компромиси няма да се получи, всеки ще държи на своето и няма да направи крачка към другия, а така връзка не се гради.

    Тук в Белгия има най-много мюсюлмани след Магреб, живея с тях, уча с тях, работя с тях и се опитвам да погледна от тяхната гледна точка вместо да ги съдя директно. Момичетата носят забрадки, защото такива са техните разбирания, а не защото някой им го налага. И ако вие излизате с едно такова момиче, тя няма да се напива с вас по кръчмите и да ходи с къси поли, ще трябва да я приемете, каквато е, нали?
    Има само два варианта – или си казваш „аз не мога да съм с такъв човек, който изисква това от мен“ или правиш определени жертви и компромиси, за да бъдеш с него. От личните граници и лимити на всеки зависят и компромисите, всеки знае сам колко е готов да понесе и изтърпи и какво получава насреща в замяна. Тя явно получава нещо, щом още е с него, едва ли е само удоволствието от това да си седи вкъщи.

    Не можеш да очакваш от такъв мъж да се държи с теб като с равна. Това просто няма как да се случи, защото този мъж не смята, че жената е равна на него, говорим за равна не като стойност, а като задължения и правомощия. Той няма да я пита дали може да излезе с приятели, но пък очаква, че тя ще го пита или поне информира къде е, с кого е, кога ще се върне. Той се чувства длъжен да я пази и защитава и ако смята, че някъде е опасно за нея, просто няма да я пусне да отиде. За сметка на това винаги ще се грижи за нея и ще гледа да е добре, да не й липсва нищо, според неговите собствени разбирания. Разбира се, има хора, които са прекалено крайни и други, които са по-либерални, както има и много ревниви българи и такива, които не са, а нашето момиче явно е попаднало на екстремист.

    Пак казвам, не смятам, че всяка жена трябва да търпи такова отношение и то е най-доброто, което може да й се случи в живота, но всеки решава за себе си дали може да понесе това, което партньорът изисква от него или не. Тя може би си казва „Никой не ми забранява като него, но и никой не може да ми даде това, което той ми дава“ и претегляйки на везната позитивите натежават пред негативите.
    Както се казва, не е луд, който яде баницата, а който му я дава. Така че момчето е в правото си да изисква това от жената до себе си, защото за него перфектната жена се държи именно по този начин. Ако не те устройва, покажи му, че това не си ти и явно трябва да потърси друга, както и ти някой който ти отива повече. Но да го пречупиш няма да можеш, в това бъди сигурна.

  30. priZdrachna благодаря ти много,наясно съм какво да правя и мисля че няма нужда повече да стои тази публикация тук.Прочетох толкова много мнения,от една страна имат право,но от друга не.Все пак аз съм с този човек,аз знам най-добре как стоят нещата и най-добре мога да преценя ситуацията и си права за това-щом съм с него значи има защо.Отново благодаря… и междо другото не знам дали прочете emaila ми,но днес всеки час ходех при него,а той все се дърпаше,след което цял ден не го потърсих и го оставих сам да реши дали има нужда от това.Тази вечер дойде пред нас,извика ме,поприказвах ме си и сега всичко е нормално и се радвам страшно много.

  31. Права си, приЗдрачна, повечето проблеми във хорското общуване било то от интимен характер или не, идват точно от това, че повечето от нас рядко се поставят на мястото на другия и се опитват да погледнат на ситуацията от неговите очи. Признавам, че често и аз спонтанно и прибързано реагирам и категоризирам хората като такива или онакива преди да съм се опитал да се поставя на тяхно място.

    Проблемите идват и от това, че всички малко или много сме роби на различни социални програми. Това което е съвсем приемливо за мен, за Юсуф е недопустимо. Така различията ни поставят пропаст помежду ни. Мисля, че има два начина да се справим с проблема и двата начина трябва да се прилагат паралелно. Първо: да се отърсим от заложените ни от соца програми на поведение. Второ: Наистина да се опитаме да се поставяме на мястото на другите.

  32. И накрая, за финал, позволете ми да кажа 2 думи и аз 😉

    Към Приздрачна – да, расист съм! И се гордея с това – ще се опиташ ли да ме обориш по някакъв начин? Или може би ще ми обясниш колко не е модерно това… и едно въпросче – откъде си толкова наясно с любовта на „братята мюсюлмани“? Или и ти си с фередже, ама в Брюксел?!?

    Към Момичето – по никакъв начин не съм искал да те обидя с въпроса ми дали имаш достойнство – просто исках да се събудиш!!! Защото живееш в един сън, който обаче няма да е вечен…

  33. Тия неща, дето ги иска от нея въобще не означават, че много я обича. Би ги искал и от момичета с които ходи от 1 седмица…
    Една от най-добрите ми приятелки ходи с турчин. Първо беше в същия ад, после се осъзна рева ни, че е забравила приятелите си, но явно няма сила да го заебе, защото още е с него. Но пък почна да му изневерява, лъже го и е много по-добре. 😀

  34. Няма смисъл от изневяра. Като не го обича да скъса с него. Тъжното е, че повечето от момичетата предпочитат удобни връзки без любов, колкото да не са сами.

  35. Валенс, ограничен си, а това е много тъжно, най-вече за теб. В нищо няма да се опитвам да те убеждавам, няма смисъл, ти никога няма да разшириш мирогледа си.

    Защо да съм с фередже, аз не съм лесбийка, но нямам намерение да споря с човек, който няма елементарна култура и не знае значението на думите, които употребява.

  36. Покажи му какво ти харесва и какво не в отношениет му към теб, и то с любов. Сигурна съм, че ще те разбере. И се опитай да бъдеш себе си. Такава те е харесал. Не се отчайвай, но не играй само по неговата свитка. Всичко можеш да постигнеш с добро и с много любов. Горе главата живота е хубав. Какво като е турчин. Те умеят да уважават жената до себе си.

  37. Хайде да пуснем малко off-topic покрай парата, а? 🙂

    Smile и Valenc – момчета, имате и двамата известно право, ама защо така дърварската се отнасяте към priZdrachna? Пиша това не защото тя има нужда някой да я защитава (както виждаме – отлично си се справя сама), а защото аз самата се дразня от подобно улично поведение.

    Аз не мога да взема някакво категорично отношение в тая история защото никога не съм изпадала в такава ситуация. Човек трябва да се пази отдалеч, за мен лично подобна „интер-религиозна“ връзка е обречена и ако усетя, че залитам, бих избягала отрано. Като с наркотиците, един вид.

    На моменти коментарите на priZdrachna ми се струват малко по-резки, но откровено казано тя има невероятен дар слово и винаги ми е интересно да ги чета, най-малкото заради замаха, с който ги пише.

    А относно кой какви връзки имал и кой как се облича, е необходимо хората да поднесат (щом са решили) мнението си небрежно и елегантно, а не да го натрапват, особено когато не знаят за какво говорят! Майка ми по подобен начин реагира когато разбра, че братовчедка ми била опитала трева – „аууу, как може, ама то това ти разкапва мозъка, пристрастяваш се…“ – тук не става въпрос хубаво ли е или не за 16-годишно момиче да пуши трева, а за това с какво по принцип майка ми асоциира пушенето на трева, при това без тя през живота си да го е опитала!

    Когато човек си формира мнение за нещо, което не е изпитал сам на гърба си, той е подвластен на хората, които му говорят за същото това нещо, и често възприема деформациите от „запознатите“. Както момичетата, които никога не са раждали, възприемат като чиста монета разни налудничави идеи от други момичета.

    Та, исках да кажа, охладете малко страстите.

    И, понеже се чудите – аз лично не харесвам нито турците, нито мюсюлманите като цяло.

  38. И аз смятам така – мнение се формира на базата на личен опит, а не на базата на предразсъдъци и истории от типа – една позната на братовчедката на съседката се оженила в Ирак и сега е много нещастна – извод: мюсюлманите са лоши хора. Сигурна съм, че всеки от вас не познава и 5 представители на тази религия лично, но иначе всеки има мнение. На базата на какво?

    Всеки преценява сам за себе си с кого да бъде, какво да даде, какво може да получи и дали го устройва. Ето, за евил кити не е приемлива такава ситуация, така че тя едва ли би се оставила да попдане в нея, за авторката връзката с турчин е напълно нормална. Нашата роля е да й помогнем с каквото можем, а не да й казваме „Ами, така ти се пада, като си толкова глупава да ходиш с турчин, свършиха ли се българите“ – това е повърхностно и късогледо.

  39. здр аз съм в същото положение ако искаш може да ми пишиш на скайпа ми да си поговорим kristiqn_sh666

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *