Здравейте!
Понеже не можах да намеря подобен сайт за момичета, реших да поискам съвет тук!
Проблемът ми е, че независимо дали съм си харесала дадено момче като приятел или нещо повече, получава се ситуация, в която с течение на времето, започвам да говоря повечко... Разбира се, изслушвам и другата страна, води се приятен диалог, но това което ми се върти в главата, го изтърсвам ей така и изглежда това плаши събеседникът ми (от мъжки пол).
Кратко и директно се изразявам и така в повечето случаи желаният от мен обект не може да прекрачи прага от запознанство, към познати и след това нещо повече (или стигаме само до приятели!!!). Не разбирам - защо мъжете не харесват или избягват по-дръзки жени или жени, търсещи приключения, по-щури емоции?
Или аз нещо съм се сбъркала, или просто съм попадала на малко по-слабохарактерни от мене? Какъв подход би следвало да има едно момиче към момче, с надеждата за бъдещо гадже? 🙂
Аз съм има случаи с момичета, които толкова много дрънкат, че и да имам някакви цели, ги забравям. Много е притеснително, започваш да се чудиш какво става.
Мъжът като цяло се стреми да създаде един интимен момент с момиче, да я целуне и оттам нататък да се успокои, че всичко е наред. Когато момичето много приказва, това става трудно.
Аз лично не мога да се справям в тази ситуация, моите приятели също се озорват и се отказват. Просто е изнервящо и се скапва всякакъв пламък на романтика.
Изводът – не говори много и не говори глупости! Но и другата крайност – мълчаливите момичета не са за предпочитане. Какво във всяко нещо си има норма – „златна среда“.
Зависи от мъжът(момчето),какъв е по кви си падаш.Но лично някоя на мен да ми каже да речем“Искам на слдкарница“опвам я отмах.Зависи и кво говориш примерно на мен едно момиче ако ми стане приятел,ще трябва доста да ме наазва за да я кача.Инъче ако я качим отмах дет се вика тя просто за мен си е курва,а курви навсякъде пари да имаш.Тъй че говри ама с мярка.
Не разбирам – защо мъжете не харесват или избягват по-дръзки жени или жени, търсещи приключения, по-щури емоции?
Къде са тези жени, от кога ги търся? Тези жени са в много малък процент. Минаха 1/2 години от когато казах на момиче айде да ходим да пием кафе на морето ( през февруари) и тя да се навиии. От тогава такова щуро момиче не бях виждал. Къде се навъртат тея жени?
sry за офтопика
Според мен трябва сама да преценяваш, кога трябва да „дрънкаш“ и кога е момент за нещо друго. Аз имах такъв „проблем“ преди четири месеца с едно момиче, но бях малко по-търпелив и от тогава до сега сме заедно и не съжалявам. Но наистина усещай се и не стигай до крайности. Както каза Lover, има си ‘златна среда’ за всичко.
На вас жените ви е присъщо да говорите много!
Ако наблюдаваш две групияки едната от мъже другата от жени, ще констатираш, че в мъжката група почти няма разговори. може да се чуе нещо от сорта на „Киро, подай ми бирата“ или „Иване, твойте крака ли миришат“.
А в женската компания се случва следното: всички говорят едновременно, никоя не излушва до край другата обсъждат по няколко теми на веднъш и интерестното е, че в края на разговора всички разбират какво е искала да каже другата!
Ако мъж каже в компания „Жена ми, снощи не ми даде“, отговорите ще бъдат:
– Голяма работа!
Или.
– Нищо, няма се плашиш!
Но ако жена каже в женска компания „Мъжа ми, снощи нищо не направи“ веднага ще почне разискване на ситуацията, савети, предположения и т.н.т.
Просто природата ви е много приказлива! Точно заради това, можеби, имате два центара на говора в мозака си!
Както каза Lover особенно в началото прекаленото дрънкане може само да ти попречи! В този момент, ума на мъжа е зает с мисли как да те постави в ситуация в която може да те целуне и най-после да се оспокой, че всичко е минало наред, или се чуди какво да каже за да те впечетли! И като постоянно му говориш това само ще го раздразни защто не може едновремнно да мисли и да слуша!
Решението е, или да си намериш бъбривец или поне в началото да се ограничваш в плямпането! И най-важното винаги казвай неща който имат смисал, а не да говориш, но нищо да не казваш!
Успех!
justlady, напълно те разбирам какъв ти е проблема, за съжаление не е толкова лесно, колкото го описват момчетата…При нас всичките емоции се превъщат в думи и всеки път изплюваме повече отколкото искаме…а и не е толквоа лесно да се овладее колкото си мислят те… има хора които като се притеснят дрънкат глупости, други от няма и какво, трети да се направят на интересни и какви ли още не причини… първо установи защо го правиш, после се пробвай да го пребориш (според мен е от емоция и от факта че искаш да се харесаш). Следващия път пробвай да не се впрягаш толкова и да намалиш емоциите до минимум.
Другия въпрос е: ти ли искаш да сваляш мъжете или те теб, защото стратегиите са коренно различни…
Относно инициативните и диви жени и аз съм от тях и за съжаление съм съгласна, че малко останаха дивите мъже дето да се връзват на луди неща, но все още се намират – так че дерзай.
Justlady: Не мисля , че трабва да се промениш много. Опитай се с изслушване и внимание към думите на събеседника ти.
AIG е права, намери причината. Говоренето е следствие. Погледни се отстрани и виж дали това което видип ти харесва.
Това че говориш много не те прави дръзка. По скоро … извини ме – отегчителна. Аз бих те прекъснал директно, но сме различни ..
Успех 🙂
Мдам. Имах едно гадже което не спираше да плямпа. Адски е уморително да „общуваш“ с такъв човек. В един момент дори преставаш да слушаш. По принци харесвам приказливите момичета, тъй като аз самият съм пестелив на думи и когато човекът отсреща е приказлив компенсира моята мълчаливост. Все пак постарай се да се изразяваш максимално кратко и ясно и ако можеш да кажеш нещо с 2 думи, не го казвай с 20. Все пак този отсреща също може да иска да се включи в разговора. Мъжете също имаме нужда да ни изслушват, макар и не чак толкова като при вас :Р
Мисля, че основната причина за многото говорене е нервността, когато не се чувстваш в свои води и не знаеш какво точно да кажеш и се луташ от тема в тема и става още по-заплетено…от собствените си наблюдения мога да кажа, че мъжете харесват по-скоро загадъчни жени, които не си казват всичко още от началото, които оставят поле и на въображението…момчетата тук ще ме опровергаят или ще се съгласят.
Съветът ми е:просто мълчи! Не разваляй всичко с многословие. Кажи същото но с едно изречение, а не с 10. Питай го и се интересувай от това, което го вълнува и него, а не заемай цялото пространство със себе си. Остави го да говори, за да се съвземеш ти малко от неудобството на първата среща. Когато вече се познавате по-добре, можеш да си позволиш да се разкриваш все повече и повече. Но нека не знае още от самото начало как в 10ти клас си се разболяла на летния лагер и си повръщала през цялата почивка. Защото нали си гледала Американски пай и саксофонистката Мишел? 🙂
Мисля, че за някой, който съветва да не се говори много, поговорих достатъчно 🙂