Размисли и страсти за протичането на връзка

Здравейте, реших и аз да се включа с една доста интересна (според мен) тема, вдъхновена от една по-стара публикация.

Пак проблем с жена 🙂 Този път иска свобода (24.08.2008 от DenisWolf)

Статията без съмнение ще бъде насочена предимно към обвързаните, но не е зле и тези, на които това тепърва им предстои, да й обърнат внимание...

За начало бих си позволил да разделя една връзка на четири основни етапа:

1. Етап на опознаване - както се досещате става въпрос за първите няколко месеца от връзката.

2. Етап на романтика (Розов етап) - този етап се характеризира с тоталното хлътване на на момчето по момичето, момичето по момчето, или в някои случаи е от страна и на двамата. Специалното в този етап още, е че в него всичко е толкова хубаво и романтично, че няма на къде повече...

3. Етап на зацикляне - той настъпва с появата на първите скандали между влюбените и обхваща последиците от тях. Именно това описва статията "Пак проблем с жена 🙂 Този път иска свобода."

4. Етап на раздяла (Game Over) - тук няма какво да добавя, освен че както на всички много добре ни е известно... този етап може да настъпи по взаимно съгласие, или едностранно...

И така... наистина в доста голям процент от връзките (не се наемам да конкретизирам) рано или късно момичето започва да иска "свобода".

Няма да разглеждам случаите, в които наистина свободата на момичето за нормален социален живот (извън връзката) е отнета, въпреки че всички знаем, че наистина има доста такива случаи.

(Само ще отбележа, че по никакъв начин не оправдавам момчетата (мъжете), които причиняват това на половинките си)!!!

Ще се спра на следната ситуация: Връзката ви се развива напълно нормално, преминали сте първите два етапа и влизате в третия. След всички "стандартни" скандали, през които сте минали, идва ред и на този - тя ви обвинява, че й отнемате свободата.

Тук най-вероятно ви посочва следните примери:

- не одобрявате регистрациите й в някои популярни сайтове за запознанства;
- не одобрявате някои от абонатите й в "Skype", "ICQ", и др. подобни;
- не одобрявате това, че си пази снимки с някой от бившите и интимни приятели;
- не одобрявате някои от приятелите, или приятелките й, с които се вижда;
...и още много, много други, които могат да варират от... до...

Не се притеснявайте! Аз и абсолютно всяко едно момче ви разбираме напълно!!! Тук навлизаме в един изключително тънък момент, а именно - да отстъпим ли, или да отстояваме до край!

Вариантите:

1. Отстъпваме - "страхувайки се" от това, което е най-логично да се случи, ако си "позволим" да отстояваме исканията си, а именно това, че рискуваме доста бързо да се прехвърлим в четвъртата фаза, ние отстъпваме. Отстъпваме, но без да се замисляме от това какви са последиците за нас самите след това. (Тук ще оставя на всеки един от вас да се замисли какви са последиците според него.)

2. Отстояваме - превъзмогвайки страха от евентуална преждевременна раздяла, ние продължаваме да си отстояваме позициите. При този вариант, естествено, най-вероятната последица за нас е (както споменах по-горе) навлизането в етап "раздяла".

Сега искам само да вмъкна един цитат на Ричард Бах:

"Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме.
Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава,
че не те интересува кой е той и какво прави!
Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!"

...и да Ви оставя сами да стигнете до извода...

социални мрежи

45 мнения за “Размисли и страсти за протичането на връзка

  1. Да.. така е! Аз винаги съм бил от първите – премълчаващите. От личен опит мога да кажа, че това не е правилния вариант. Защото, тя не те взема на сериозно, ти си мислиш някакви неща в главата, без да ги споделяш и това ви отдалечава, а би трябвало да се предполага, че щом сте стигнали до тази фаза вече изпитвате близост, то от там идват повечето проблеми, ако я нямаше близоста не би трябвало да ти пука какви ги върши другия. На пръв поглед връзката ви с това премълчаване е освободена от предразсъдъци, но само на пръв поглед. Жената почва да си прави каквото си иска, ти си мълчиш, тя продължава и вече не усеща мъжката, лидерска черта у теб, ставаш и безинтересен, а в това време ти вече си се ядосал че си „отпуснал юздите“ толкова много и започват скандалите от сорта на : „Кой си ти, че да ми казваш какво да правя?“, „Как може да се правиш на такава?“ Тази реакция на мъжа според мен е от страх, който се е зародил още от даването на свобода…тази свобода (поне при мен е така) се дава в очакване на нещо в замяна, без да го изразяваш вербално, чакаш тя сама да се сеща, само че тя ти се качва на главата и т.н.

    Второ – големи скандали за най-малките неща – имам и такъв пример вкъщи. Мисля, че точно той ме е направил „меката Мария“, която съм, доказвайки че съм различен и че имам усет и знам как да се държа с жените, и имам малко по-красиви реплики за тях от: „Яхнията можеше е по-хубава, не толкова безсолна“ или „няма само теб да гледам“ и да не изпадаме в подробности (цензурата не ми го позволява). Тогава имаш по-голям шанс с момичето, особено ако е по-свитичко…ще прави всичко по силите да ти се хареса..а ти все ще намериш за какво да се заядеш и все по-рядко ще се чува гласа на заглъхващата и идентичност… Тогава тя се затваря в себе си и … или и писва и си намира друг, или пък остава с теб, но я няма онази пълноценна връзка, изпълваща деня ти със смисъл.
    Четох в една книга решението на този проблем, хареса ми и затова ви го пиша. За жалост нямам личен опит с, така че ще говорим за книги.
    Та там се казваше, че е добре мъжът да отстъпи в средата на спора. А щом има спор, значи има две мнения. А целта на връзката е да обедини тези две мнения, не да ги прави едно мнение. Да гледате в една посока също значи да не се съгласявате с абсолютно всичко на другия, това е сляпа връзка. Така че не се отчайвате щом във връзката ви възникват спорове от време на време, просто те трябва да бъдат решени по правилния начин.
    Аз например много лесно избухвам, преди това много търпя и избухна ли това често значи край. Може би съм тесногърд още и не мога да приема някои истини но…
    Ситуация: момичето си е харесало оферта за почивка, която е много хубава и „малко“ по-скъпа от това което сте определили като авоар за лятната отпуска и с блеснали очи идва при теб, прегръщате и започва да ти обеснява с грейната усмивка как иска да отидете там.
    Грешна реакция (според мен): – Ти луда ли си толкова пари да похарчим за една тъпа почива, виждаш ли тази снимка, този басейн е много по-малък от колкото изглежда, няма джакузи а трябва да има за тези пари и там климата е ужасен, никога нямаш преценка за нищо, казал съм ти че тези неща аз ще ги решавам и… и… и….
    Правилен подход (според мен): – Мила, много ти благодаря, че отново и за всичко се допитваш до мен. Наистина ли искаш да отидем там? Какво точно ти харесва най-много? Мислиш ли, че в тази оферта (която е по-евтина) няма да го имат същото… и в този момент ако видиш че момичето наистина много иска точно тази почивка :“Ами добре, но тогава през септември ще отидем където аз искам“ и … така….
    Все пак вие не одобрявате само това предложение на вашия партньор, не всичко в него и него самия като цяло, покажете му го. Когато говорите, трябва да му стане ясно, че това е насочено към определената ситуация, а не към неговата личност като цяло.
    Това е СПОРЕД МЕН, не твърдя че имам голям и дългогодишен опит с жените (опазил ме Господ :):):) пък и тези неща съм ги чел по книгите…

  2. Според мен всякакво ограничение на свободата на който и да е от партньорите може да бъде само деструктивно за връзката. Нека си пише в скайп, с когото си иска! Нека се регистрира, в каквито си иска сайтове и да се вижда с когото си поиска! А това да си пази снимки на стари гаджета е най-естественото нещо на света. Ако чак толкова те е страх, да не вземе да кръшне с някой друг, проблемът си е изцяло твой. Проблемът се корени в егоизма ти и нездравите основи върху които си градил връзката. Ако даваш на другия пълната свобода и в същото време на него нищо не му липсва във връзката му с теб, няма да имаш никакви поводи за притеснения. Но да се сърдиш, че може да потърси в друг, нещо което не намира в теб е ужасно несправедливо и егоистично. Това е като да се сърдя, че гълъбите кацат на балкона на съседа, а не на моя, въпреки че за разлика от него не ми е и минало през ума поне веднъж да ги нахраня.

    „Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава,
    че не те интересува кой е той и какво прави!
    Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!“

    Тоя Ричард Бах ме потресе просто с алогичната си логика. За любовните взаимоотношения е изписано много и много филми са направени, но от книгите и филмите не може да се научи почти нищо за тях. Ако ще цялата филмография на Джеки Чан да изгледаш, няа да станеш кунг фу майстор.

  3. Malvolio, извинявай, но пак съм на противоположно мнение от твоето!!!

    „Ако чак толкова те е страх, да не вземе да кръшне с някой друг, проблемът си е изцяло твой. Проблемът се корени в егоизма ти и нездравите основи върху които си градил връзката. Ако даваш на другия пълната свобода и в същото време на него нищо не му липсва във връзката му с теб, няма да имаш никакви поводи за притеснения. Но да се сърдиш, че може да потърси в друг, нещо което не намира в теб е ужасно несправедливо и егоистично. “

    Точно тази велика мисъл направо ме уби!!! Ти изобщо наясно ли си как мислят жените, бе човек?!? Нека те светна – когато ТЕ са с някой, НИКОЯ ДРУГА жена няма право да го поглежда! Обаче това не важи за тях, нали се сещаш?!? Ето точно това е най-дразнещото – липсата на еднакви критерии за равнопоставеност между половете!

    mirkos, според мен, стигне ли се до четвъртия етап, каквото и да направиш, вече нямаш правилен ход и раздялата е неизбежна… Но пък аз лично винаги избирам втория вариант – отстоявам си позицията докрай!!! Щом на „Жената“ й се иска разнообразие – моля, заповядай, не си единствената!

  4. „Ако даваш на другия пълната свобода и в същото време на него нищо не му липсва във връзката му с теб, няма да имаш никакви поводи за притеснения“

    Malvolio, замисли се над тези два реда. Не мислиш че това е напълно невъзможно? Невъзможно на теория, невъзможно и на практика! Защо?

    Защото:
    1. Ако даваш на другия пълната свобода, първото нещо което ще започне да му липсва – си Ти самия!

    2. Няма връзка в която на един от двамата да не му липсва нещо.
    Причината: Несъществуват перфектни хора!

    И за финал…… вниквайки в контекста на целият ти коментар, в съзнанието ми изниква един въпрос:

    Каква е твоята роля в една връзка?

    ПС: Съгласен съм с теб Valenc, аз също навлизайки в четвъртия етап играя „all-in“.

  5. Хахаха – колега покерджия, а? Така, така… Майтапа настрана, обаче започвам да намирам все повече сходни неща между покера и живота – едва ли е случайно 😉

  6. Отново си много прав Valenc, в живота (както и в покера), няма нищо случайно!
    🙂

  7. „Ти изобщо наясно ли си как мислят жените, бе човек?!? Нека те светна – когато ТЕ са с някой, НИКОЯ ДРУГА жена няма право да го поглежда! Обаче това не важи за тях, нали се сещаш?!? Ето точно това е най-дразнещото – липсата на еднакви критерии за равнопоставеност между половете!“

    Валенс, не съм наясно как мислят нито жените, нито мъжете като цяло. Всеки си има свой собствен уникален начин на мислене и не бих се наел да категоризирам мисленето нито на едните, нито на другите. За пореден път грубо генерализираш „жените са такива и онакива“. Същото с пълна сила важи и за мъжете. Но не всички мъже и не всички жени са такива. Като те слушам оставам с впечатлението, че за теб жените са като направени по калъп в някой цех. Всичките са един дол дренки, нали така? 😉

    „1. Ако даваш на другия пълната свобода, първото нещо което ще започне да му липсва – си Ти самия!“

    Миркос, на базата на каква логика си правиш подобни изводи?

    „2. Няма връзка в която на един от двамата да не му липсва нещо.
    Причината: Несъществуват перфектни хора!“

    Когато казвам, че няма да му липсва нищо, не влагам този утопичен смисъл, който явно откриваш в думите ми. Да, няма идеални хора и перфектни връзки, но има хора, които имат хармонични пълноценни отношения с партньорите си.

  8. Логика…..интересна наука!

    Виж сега как аз ги виждам нещата…..двете точки които написах са много тясно свързани.

    Ти осъзнаваш че не си перфектен. Това значи че и твоята половинка го осъзнава. Ти от своя страна се стремиш да се промениш (предимно в областите за които знаеш че нещо ти куца). За какво го правиш?
    Заради теб ли? Или заради нея? Заради нея естествено.
    Да, това е най-нормалното нещо на света, да се стараеш човекът който е до теб да е наистина щастлив.
    Правиш жертви, компромиси, „затваряш си очите“ когато е необходимо.

    До тук добре…..но пак идва проблема със „свободата“.

    Ти казваш:
    „Нека си пише в скайп, с когото си иска! Нека се регистрира, в каквито си иска сайтове и да се вижда с когото си поиска! А това да си пази снимки на стари гаджета е най-естественото нещо на света.“

    и

    „Но да се сърдиш, че може да потърси в друг, нещо което не намира в теб е ужасно несправедливо и егоистично. ”

    Значи ли това че въпреки твоите усилия да я правиш щастлива, успоредно с това ти я толерираш да си търси друг? Да си търси перфектния?

    Значи ли това че не те интересува кой / коя каква роля играят в живота и?
    Кой/я и е просто приятел/ка, кой/я и е мн.добър приятел/ка, кой/я е просто познат/а……

    Ако е така, това наистина прилича повече на безразличие…

    Виж Malvolio, не става въпрос за някакъв вид адска болезнена ревност, още повече за забрани и лишения които водят до там момичето да изгуби правото си на личен живот извън връзката.

    Както съм споменал в статията….неоправдавам и нетолерирам подобен вид отношение.

    Това е…. 🙂

  9. „Ти осъзнаваш че не си перфектен. Това значи че и твоята половинка го осъзнава.“

    Няма логика в това твърдение. Аз може да съм абсолютен задник и боклук и приятелката ми да вярва, че съм перфектният за нея мъж. Примери в живота – бол.

    „Ти от своя страна се стремиш да се промениш (предимно в областите за които знаеш че нещо ти куца). За какво го правиш?
    Заради теб ли? Или заради нея? Заради нея естествено.“

    Заради себе си естествено!!! Убеден съм, че всеки истински мъж (а и жена) не би трябвало да прави компромиси със себе си и да се променя заради друг, освен ако тази промяна не е в хармония с неговите (нейните) лични вътрешни потребности.

    „Значи ли това че въпреки твоите усилия да я правиш щастлива, успоредно с това ти я толерираш да си търси друг? Да си търси перфектния?“

    Първо: не полагам усилия да правя никого щастлив. Аз съм щастлив и съм склонен да споделям щастието си с други хора, но тяхното лично щастие си зависи само от тях. Мога да доставя удоволствие на момичето или да си прекараме приятно заедно, но в момента в който стана фактор определящ нейното щастие, тя вече е зависима от мен, а всички връзки основани на зависимост за мен са деструктивни.
    Второ: не ме интересува къде и при кого ходи тя, след като се разделим. Това си е нейна лична работа и ако с този, при когото отива и е добре, мога само да се радвам за нея. И не, това не е безразличие.

    Да разгледаме две различни ситуации!
    В първата мъжът и жената прекарват страхотно заедно. Говорят си, забавляват се, правят страхотен секс, смеят се и т. н. Разделят се и всеки има пълна свобода да прави, каквото си поиска, пазейки хубави спомени за времето прекарано с другия и знаейки, че винаги е добре дошъл пак при него. Той винаги би и се притекъл на помощ, когато има нужда от него и би я изслушал, ако има нужда да сподели проблемите си с някого. Не мисля, че това е безразличие.
    Във втората ситуация мъжът държи сметка на жената, къде ходи когато не са заедно и с кого се вижда. Не и позволява да се вижда с други мъже. Следи я с кого и какво си пише в скайп. Това си е ограничаване на личната свобода и създава само напрежение в отношенията между двамата. Дори в замяна на тези ограничения, мъжът да дава много на жената, ограничавайки я той я третира като домашен любимец, ако ще и да е добре гледан домашен любимец. Ето това наричам аз да си безразличен към някого, защото подобно отношение е продиктувано единствено от личния егоизъм на мъжа, а не от загрижеността му към жената.

  10. Ти ме изуми, ама в буквалния смисъл ти го казвам.

    „Второ: не ме интересува къде и при кого ходи тя, след като се разделим. Това си е нейна лична работа и ако с този, при когото отива и е добре, мога само да се радвам за нея. И не, това не е безразличие.“

    Нещо не ми се връзва бе човек……..по лесно ще ме убедиш че снегът е черен, отколкото че това изписаното по-горе няма нищо общо с безразличие.

    „…но в момента в който стана фактор определящ нейното щастие, тя вече е зависима от мен “

    Кой ако не самия ти трябва да е фактор (един от факторите) определящи нейното щастие?
    Комшията ли? Сервитьорката в кварталното кафе ли? Касиерката в супермаркета ли? Шефът и ли? Кой?

    „…а всички връзки основани на зависимост за мен са деструктивни “

    А на какво трябва да се основава една връзка?
    На финансовото състояние на един от двамата ли? На секса ли? На Романтичните вечери ли? На хорската завист ли?

    Само да уточня:

    Под „зависимост“ нямам впредвид това половинката ми да не може да диша в мое отсъствие, да не може да вземе решение без мен, да не може да реши какво да си облече или нещо подобно.

    За мен зависимостта се заключава в това момичето до мен да осъзнава че бих направил за нея всичко което зависи от мен и е по силите и възможностите ми в нейно име.
    И респективно, аз да знам че в същото време тя е готова на същото заради мен.

    Незнам честно да ти кажа…..доста странно ми звучат разсъжденията ти.

    А след време когато една евентуална връзка прерасне в брак?
    Същото ли е? По същия начин ли стоят нещата.
    А когато става въпрос за семейство?
    Дано не си на мнение че и тогава всеки играе за себе си.

  11. „по лесно ще ме убедиш че снегът е черен, отколкото че това изписаното по-горе няма нищо общо с безразличие“

    Убеди ме ти в обратното!

    „Кой ако не самия ти трябва да е фактор (един от факторите) определящи нейното щастие?
    Комшията ли? Сервитьорката в кварталното кафе ли? Касиерката в супермаркета ли? Шефът и ли? Кой?“

    Забелязваш ли как търсиш щастието на момичето извън нея самата? Във вуншни фактори. Щастието е в нас, а не някъде около нас и когато искаш да го откриеш е безполезно да се оглеждаш около себе си, защото трябва да го търсич в себе си. Може да ти звучи твърде абстрактно или като клише, но е абсолютно вярно. Нито парите, нито колите, нито комшийката или която и да е друга жена ще ти донесат щастие, ако не си постигнал вътрешен мир със себе си и не знаеш как да се радваш на живота.

    „Незнам честно да ти кажа…..доста странно ми звучат разсъжденията ти.“

    Признавам, ако преди години бях чул сегашните си разсъждения от устата на някой друг, вероятно бих реагирал също като теб, но както се казва, няма нищо по-нетрайно от убежденията. Някой ден може би и ти ще си на същия акъл 🙂

    „А след време когато една евентуална връзка прерасне в брак?
    Същото ли е? По същия начин ли стоят нещата.
    А когато става въпрос за семейство?
    Дано не си на мнение че и тогава всеки играе за себе си.“

    Не съм на мнение, че всеки играе за себе си нито в семейството, нито във връзка без брак. Особено в семейството сплотеността и обите цели са неща, които го крепят. Ако обаче и двамата са достатъчно свободолюбиви и либерални към другия могат да имат чудесен брак и без да се ограничават един друг. Ако ли пък поради някаква причина поне единият се чувства по някакъв начин ограничен и обстановката в семейството го подтиска, не виждам смисъл да изживее остатъка от живота си в агония. Когато всеки защитава личната си свобода и зачита правото на такава в другите, няма причина хармонията да бъде нарушена. Разбира се под свобода не разбирам липса на отговорност, защото тя е задължителна за този, който е решил да създава семейство.

  12. Дааам, определено ми харесва това че се различаваш от масовката.
    Харесва ми и факта че се опитваш да гледаш на нещата от някакъв друг, по-специфичен ъгъл….

    „Some are born great, some achieve greatness, and some have greatness thrust upon them.“

  13. хм, хора, личи си че сте преживели повече от мен…… с интерес следя коментарите ви

  14. И аз ги следя и трябва да призная, че става много добра дискусия!!! И браво на Malvolio, че започна най-после да споменава думата „отговорност“ в пост-овете си – вече бях започнал да му окачвам етикета „безотговорен тип“ 🙂 Но пък моето схващане за идеална връзка (ако изобщо има такова нещо на света) е по-близо до това на Mirkos…

    А, и не съм съгласен със следното твърдение:
    „Мога да доставя удоволствие на момичето или да си прекараме приятно заедно, но в момента в който стана фактор определящ нейното щастие, тя вече е зависима от мен, а всички връзки основани на зависимост за мен са деструктивни.“

    Защо да са деструктивни??? Тя може да е зависима от мен, но и аз съм зависим от нея също точно толкова, в края на краищата нали затова сме заедно?

    Malvolio, имам въпрос към теб – означава ли твоето твърдение, че в един момент, когато любовта на живота ти (хипотетично говоря) започне да иска от теб нещо повече от връзка – брак, семейство, деца, ти ще решиш, че вече си й дал всичко и просто ще си тръгнеш? Само и само да не я направиш зависима от теб и щастието, което й даваш?

  15. Ако наистина е „любовта на живота ми“ и виждам бъдещето си с нея бих създал семейство с нея. Уви досегашната ми „любовта на живота ми“ вече е създала свое си семейство, така че още се търсим с тази, която ще заеме нейното място. 🙂 Ако обаче преценя, че подобен брак би ме ограничило в развитието ми по пътя, който съм избрал в живота си, по-скоро не бих го направил. Дали ще си тръгна или ще остана при нея, вече зависи от конкретните обстоятелства и самата жена.

    За деструктивността на зависимостта не само във връзките, но и в каквото и да било, ще те оставя да помислиш сам. По-добре ще го разбереш, ако сам стигнеш до отговора. Не е трудно. 😉

  16. Ами какво да ти кажа – аз съм си деструктивна личност, така че деструктивността ме влече 🙂

  17. Ех, Малволио, Малволио, пак само добрата стара Приздрачна ще те разбере авто-ориентираните ти съждения и търсенето на отговорите в себе си 🙂

  18. Сега вече се чувствам разбран и непосилната тежест на чуждото неразбиране е смъкната от плещите ми. Благодаря ти, приЗдрачна! 😛

  19. Оооо, Приздрачна, за много години!!! Къде се изгуби толкова време? Да не би да се беше прехвърлила от теорията към практиката 😉

  20. Изучава белгийските сексуални нрави тя. 🙄

    Btw, съгласен съм с Малволио. Не можеш да ограничаваш хората и да ги караш да правят нещо насила или да обичат насила. Просто не е истинско. А всичко което не е истинско е безсмислено и затормозяващо.

  21. Malvolio най-хубавото е, че има и други хора, които разбират думите написани от теб. Радвам се, че съм един от тях.
    Mirkos, ако сам опиташ да разбереш каде грешиш, ще ти бъде по-лесно, от колкото някой да ти го повтаря 100 пъти и ти пак да държиш на своето.

  22. Деков, понеже темата не e…..“Смяна на водна помпа на ML350″, не смятам че е редно да се обсъжда кой е прав, кой е крив, кое е редно и кое не, или нещо от сорта……

    Всеки вижда, усеща и преживява нещата от живота ( в частност и от една връзка) по свой си начин. Пак повтарям ……харесва ми факта че Malvolio гледа от една съвсем различна гледна точка, което обаче си е негов личен избор, и никой, асбсолютно никой (дори и аз, като защитник на моята гледна точка) нямам право да му държа сметка защо е избрал този начин на мислене.

    Не съм си поставял за цел да го убедя че не е прав (но дори и да си го бях поставил за цел, най-вероятно пак нямаше да успея), така че никой не може да убеди и мен че моята гледна точка не е правилна.

    Въпрос на личен избор!

  23. За много години и на вас… за мен теория и практика винаги са били неразделна част…в момента съм поела по пътя на самоусъвършенстването, разбирането на себе си, затова не се мяркам много…

    Изобщо не разбирам твърдението на Валенс, че „нали затова сме заедно“ – за да сме зависими един от друг. Аз не мисля, че хората са заедно поради тази причина. И съм напълно съгласна с Малволио, че зависимостта е изключително нездравословна. Зависимостта към каквото и да е. Аз не бих искала партньор, който да е зависим от мен. Това ме кара да се чувствам несигурна, уязвима, не можем да товарим другите с нашите очаквания. Ами ако утре реша да замина на специализация в Америка? Да не го правя, защото да не би този, който е зависим от мен да вземе да си пререже вените и това цял живот да ми тежи на съвестта ли?
    И не бих искала аз на свой ред да бъда зависима от някого, от неговите решения, от неговото благоволение… Не бих му казала „Не си тръгвай, понеже съм зависима“, както и не бих останала само защото той ми го е казал… Искам да давам и да получавам… Не защото съм зависима, а защото това ме прави завършена, защото ме стимулира да се развивам, да напредвам, да давам най-доброто от себе си, да създавам…да дам живот един ден! А не защото просто трябва да си взема поредната доза…

    Не мисля, че вариантите са само два… Според мен просто можем да споделим с любимия близък човек какво ни тревожи и защо… Всяка двойка има проблеми, но не всяка може да води пълноценен диалог и да ги разрешава с цената на взаимни усилия за разбиране на другия и компромиси… Не мисля, че нито трябва да си мълчим и това да се акумулира у нас (ако с най-близкия си човек не мога да споделя какво ме тревожи, то с кого мога?!) и да избухне в даден момент, нито пък да изискваме и да се налагаме, да забраняваме и да се сърдим и да наказваме другия за неща, които ни се струват нередни…

    „Точно тази велика мисъл направо ме уби!!! Ти изобщо наясно ли си как мислят жените, бе човек?!? Нека те светна – когато ТЕ са с някой, НИКОЯ ДРУГА жена няма право да го поглежда! Обаче това не важи за тях, нали се сещаш?!? Ето точно това е най-дразнещото – липсата на еднакви критерии за равнопоставеност между половете! “ – а мене, Валенс, ме убиват бавно и мъчително лишените ти от житейска практика изводи, за които най-малкото, което мога да кажа е, че генерализират по престъпен начин. Да уточним – тоест, твоите ен на брой приятелки са се сваляли с когото им падне докато в същото време всяка жена, която е дръзвала да те погледне е ставала жертва на техния велик женски гняв и отмъщение и ти си го отнасял покрай тях?
    Моят житейски опит за радост е по-различен. На първо място, аз не мога да си представя, че ще изисквам от партньора си нещо, което самата аз не съм способна да дам – не си падам по подобна неравнопоставеност във връзките и не съм богоизбрана. Второ, напротив, всяка може да го гледа, колкото си иска, (имам вредния навик да си избирам мъже, които не страдат от липса на женско внимание, сигурно е някой мой комплекс, породен от подлото ми Его, знам ли…) въпросът е той коя и дали гледа. Тоест, аз нямам проблем с това, че жените ще го гледат, просто ще направя всичко, което зависи от мен, да си останат само с гледането и той да няма нужда да ходи да се доказва навън. Това не важи за мъже и жени, които са си откровени курвари и просто си търсят забавление и разнообразие, но не мисля, че говорим и се стремим към такива хора, нали… Както Малволио, и аз мисля, че ако даваш на човека това, от което има нужда, ако с теб е щастлив и пълноценен, няма от какво да се притесняваш. Подобни притеснения са израз на комплекси и несигурност, а комплексите и несигурността хииич не са секси…

    „Защото:
    1. Ако даваш на другия пълната свобода, първото нещо което ще започне да му липсва – си Ти самия!“
    Миркос, ти като как точно си я представяш аджеба тая госпожа Пълна Свобода – като биеш си камшика и му казваш „Пра’и квот’ си искаш!“ ? Да, така може и в някакъв момент да му залипсваш, ако изобщо усети, че те няма… Можеш обаче и да го караш да не се чувства задушен от ревност и подозрения и да му имаш доверие, повтарям до-ве-ри-е…не мисля, че си застрашен да му залипсваш толкова, защото ти пак ще си бъдеш там за него и за нуждите му…пък и липсите са здравословни от време на време 😉

    Не съм съгласна и с това, което казваш за промяната – от къде на къде ще се променям заради човека до себе си, а не заради себе си? Значи, ако днес съм с пънкар, да прослушам пънк, нищо, че не ме кефи, ако съм с цесекар, да стана от ЦСКА, утре пък да викам за Левски, а в други ден да се чудя утрото какво ново гадже ще ми донесе, а с него и нова промяна в собствените ми навици и личност. Според мен просто трябва да живееш според принципите си, да се надяваш човекът до теб да ги споделя и да не се опитваш да го променяш радикално според собствените си разбирания, както и той теб – безполезно е и най-много накрая да разбереш, че си го харесвал много повече такъв, какъвто си е бил изначално.

    Малволио, успях ли вече да повторя всичко казано от теб с други думи или нещо съм пропуснала… 🙂

    За едно нещо съм съгласна с Миркос – няма един-единствен правилен отговор, всеки вижда и разбира нещата различно. Всичко е въпрос на „какво търся и искам от човека до себе си и от себе си най-вече“.
    Ако момче и момиче се ревнуват от всичко живо, всеки скайп-абонат и всяка сянка, ако така им е добре, така са пълноценни и щастливи, не им тежи и си се разбират, аз не мога да го разбера, но го приемам… Аз обаче не бих го допуснала и не бих го поискала от партньора си, защото мразя да задушавам почти толкова, колкото мразя мен да ме задушават.

    Както казва Малволио, ако на мен ми изневерят, ще потърся причината в себе си, а няма да си кажа „ето, много време го оставям да си чати в скайп“. Да, лесно и комфортно е да търсиш вината извън себе си, примерно в снимките на бившите му гаджета, но това е комфорт, който не съветвам никого от вас да си позволява.
    Искам да дам толкова на партньора, че да му е достатъчно, да го цени и да не иска да го загуби, да го жертва за мимолетно увлечение, да си прави сметка, че не си струва да разваляме това, което е между нас заради нещо по-незначително. Ако пък не е незначително, значи аз и той наистина не търсим едно и също и е по-добре да го оставя да върви по пътя си и аз да си търся щастието другаде. От сцени и скандали няма полза, не така можем да задържим някого, нито като му се налагаме, нито като го караме да ни обича все едно ни дължи нещо или само защото ние много го обичаме. „Обичам те“ е признание, не аргумент! Нека не извиваме ръце с него и не товарим човека срещу нас с очаквания, които той не е готов да оправдае.

    Но наистина е хубаво по-честичко да се обръщаме към себе си и да си правим равносметка, а не да търсим причините за нашето щастие или липсата му сред звездите и луната.

    Нека любовта да ни дава повече, отколкото ни взима… Да ни изгражда и да ни прави по-добри, а не да се опитваме да й се харесаме и да я задържим на всяка цена, претендирайки да бъдем нещо, което не сме…

  24. ИииИИ ПриЗдрачна, вас у Белгия с кво ви хранят че се сещате такива неща 🙂 браво браво, не харчиш парите на родителите си напразно 🙂

  25. С какво, с какво…с генномодифицирани продукти естествено… Сам виждаш до какво води кръстоската на кайсии и зебри 😉

    Но много държа да отбележа, че съм възмутена – след всичките ми теми и коментари за това колко съм еманципирана, да твърдиш, че харча на родителите си парите, си е кощунство..! 😉

  26. ооо и сложни думи поназнайваш, такваз жинъ ша си търся – млада, хубава и ентелегентна… то нали противоположностите се привличат, може и да успея 🙂

  27. Приздрачна, отново един тон глупости си изписала, защо ли изобщо си губя времето да ги чета 🙂 И все пак ще направя пореден опит да ти покажа къде грешиш 😉

    „Ами ако утре реша да замина на специализация в Америка? Да не го правя, защото да не би този, който е зависим от мен да вземе да си пререже вените и това цял живот да ми тежи на съвестта ли?“
    Не, той няма право да те ограничава, а ако наистина много те обича, просто ще зареже всичко и ще дойде с теб!!! Сега сигурно ще кажеш, че и това е някаква форма на ограничаване…

    „Искам да давам и да получавам“
    Даването и съответното получаване според теб какво са?!? Защото според мен и това си е вид ЗАВИСИМОСТ – без нея просто не може, ама къде толкова акъл, че да го разбереш… Нищо, ще станеш на 30 и тогава ще ти се изяснят някои неща, а дотогава – мисли и действай както си намериш за добре – светът е широк и спасение дебне отвсякъде 🙂

    Добре го каза – нека да уточним нещо – моите ен на брой приятелки не са се сваляли с който им падне, защото в момента в който дори само ЗАПОДОЗРА такова нещо, им показвам вратата… И никога досега не съм съжалявал – да, може да е заради егото ми, е.а ли му майката?!? Факт е, че не се ли държи жената изкъсо – винаги кръшка, ама ВИНАГИ!!! Само че ти не можеш да го разбереш това, защото не можеш да погледнеш нещата от моя ъгъл, както и аз не мога да ги погледна от твоя, съжалявам…

    Относно житейската практика – нито си ми светила, нито нищо… При положение, че съм с около 6-8 години по-голям от теб, се предполага, че имам повече житейски опит, не си ли съгласна? Моля те да ми отговориш само с „да“ или „не“, но съм 100% сигурен, че пак ще дръпнеш някой от твоите километрични коментари, с цел да покажеш колко си велика…

    „Както Малволио, и аз мисля, че ако даваш на човека това, от което има нужда, ако с теб е щастлив и пълноценен, няма от какво да се притесняваш. Подобни притеснения са израз на комплекси и несигурност, а комплексите и несигурността хииич не са секси…“
    И тук не си права – веднага обяснявам защо! По принцип жените СТЕ лекомислени същества – абсолютен факт!!! Именно поради тази причина ще си позволя, и то без твоето благоволение, да продължа да се притеснявам за абсолютно всяка с която съм и с която ще бъда! Защо ли? Защото „ви е слаб ангелът“, както се казва – само да ви се усмихне някой и да ви черпи една чаша вино и сте готови… Добре де, не всички – само 90% от вас…

  28. Ето ти го в телеграфен стил:

    Не знам на какви жени си попадал, но със сигурност всичките до една си ги заслужавал, Валенс.

    Житейският опит не се определя от годините, а от преживяното, така че е очевидна неистина да се твърди, че Х има сто грама повече житейски опит от Y, само защото единият е на 25, а другият на 26 години.

    Дори не знаеш какво е его и за какво служи, не използвай думи, които не разбираш – не прави добро впечатление.

    Не желая никой да зарязва живота, който има и харесва, за да ме следва и накрай света, както и аз не бих го направила заради никого.

    А ти продължавай да дебнеш и да умираш от страх, че някой може да й плати на твоята една чаша вино и тя да си вдигне полата, според мен трябва да действаш в посока дори някой да я черпи едно вино, тя да може да го изпие и пак да ти остане вярна, защото държи на теб и на това, което има между вас.
    Жалко, много жалко… А знаеш ли кое е най-жалко? Че един ден ще срещнеш жена от онези 10%, но ще си прекалено озлобен и мнението ти за всички жени ще бъде еднакво, така че и нея ще третираш като кучка и ще я прогониш с това си поведение…

    Само едно ми хареса от коментара ти – Светът е голям и спасение дебне отвсякъде – много хубав филм, препоръчвам на всички, които не са го гледали, да го направят…

  29. И още нещо потресаващо трябва да изкоментирам – “ Факт е, че не се ли държи жената изкъсо – винаги кръшка, ама ВИНАГИ!!! “

    Ами, хубаво, дори да приемем, че тази ужасяваща генерализация, е 100%-ова истина, нека кръшка, бе Валенс, нека кръшка!
    Ти какво ще направиш?!? Нищо не можеш да направиш, иска ли й се да ти кръшне, винаги ще се намери начин, ще се нае*е с началника си в обедната почивка – ти какво? – ще седиш пред офиса й с бинокъл ли?! А може би ще й забраниш да работи?
    Ами ако ти се наложи да отидеш в командировка 3 дни, пояс на целомъдрието ли ще й сложиш?!?
    Как си представяш ти „държането изкъсо“? Това да не е куче на каишка?

    Много ясно, че ще ти кръшка, ако я задушаваш – „И без това ме подозират постоянно, поне да има за какво!“

    Сигурна съм, че ти си от онази порода несигурни мъже, които нон-стоп ровят в телефоните на жените си и фактът, че не намират подозрителни смс-и, ни най-малко не ги успокоява, а се настървяват още повече да търсят и човъркат. И като намериш, какво? По-леко ли ще ти стане или ще си кажеш „Знаех си аз, че всички жени са к**ви!“

    Ти, Валенс, изобщо разбираш ли смисъла на думата Доверие? Говори ли ти нещо тази дума в човешките взаимоотношения?

    Можеш ли да приемеш, че някой може да те обича, да държи на това, което има между вас и от уважение да не иска да те наранява?
    Можеш ли да приемеш също така, че ако го е направил, то ти си го провокирал, твоето поведение го е отблъснало и го е хвърлило в чуждите ръце, а не, че „ето, те са си такива! трябва да държа следващата още по-изкъсо!“. Можеш ли да простиш изневяра, да се запиташ „Защо това се случи? Какво мога да променя, за да не се повтаря, защото аз държа на този човек и не искам да го губя“. Можеш ли? Аз мога.

    Три месеца този човек не беше поглеждал друга, а аз бях на 2 000км. Три месеца! Но тогава всичко между нас беше на върха, нямахме нужда от нищо повече, сетивата ни бяха задоволени. И после след две години всичко започна да се свлича надолу, гледах го, давах си сметка, но нямах сили и най-вече мотивация да го оправя и просто го оставих да се руши в постоянни скандали, студенина и безразличие. Много ясно, че той просто изчака да се обърна и ми изневери, знаех, че ще стане така, аз също го направих. А после… После си дадох сметка колко специален е този човек за мен, как не искам просто така от глупост и инат и някаква криворазбрана гордост да го изгубя, просто да го хвърля в ръцете на другите жени (да, Валенс, правилно си разбрал – вината беше само и единствено моя, а не се криеше в характера на човека, характера го бях опознала и знаех, че иска ли, може да ме чака). Не мисли, че в началото не съм обвинявала само него, беше ми адски болно и си мислех, че съм напълно права да съм обидена и в такъв момент е лесно да хвърлиш цялата вина върху другия. И след цялата болка, обида, гняв, яд, страдание… аз не си зададох въпроса „Какво намира в тях?“, а „Какво не намира в мен?“ и знаех, че отдавна вече не намира много неща, които почиваха в основите на нашата връзка. И реших, че ще се боря за нея, защото си заслужава. Ще го върна при себе си, защото имаше още чувства, още нежност, още желание да сме заедно.
    И успях. Трудно беше, но днес знам, че съм по-силна, че мога много повече, отколкото съм си мислела – да простя, да се боря за това, което обичам, да се обърна към себе си и да преразгледам позициите си и да поставя под въпрос себе си и това, което давам.

    Винаги можеш да покажеш на някого вратата и да кажеш „Следващия, моля!“. Но каква е гаранцията, че със следващия това няма да се повтори?
    Ами един ден като имаме семейства и деца (ти може и да имаш, не знам), така лесно ли ще е да покажем вратата на някого след примерно 20-години брак? Как се държи толкова дълго някого изкъсо?

    Задай си ги тия въпроси на себе си, на мене няма нужда да ми отговаряш, те касаят твоя живот, аз за моя съм си отговорила вече.

    Пак стана километричен коментар, прав беше. Не искам да се караме, тези диалози трябва да водят до нещо конструктивно в края на краищата, нали това е смисълът на блога.

  30. „Не, той няма право да те ограничава, а ако наистина много те обича, просто ще зареже всичко и ще дойде с теб!!! Сега сигурно ще кажеш, че и това е някаква форма на ограничаване…“
    Да форма на ограничаване е – себеограничаване. Аз лично не бих пожелала подобен мъж на приЗдрачна.

    „Даването и съответното получаване според теб какво са?!? Защото според мен и това си е вид ЗАВИСИМОСТ – без нея просто не може, ама къде толкова акъл, че да го разбереш… Нищо, ще станеш на 30 и тогава ще ти се изяснят някои неща“
    Валенс, съветвам те преди да пишеш коментар да си проверява всяка дума в тълковния речник, че да не се излагаш друг път употребявайки думи, на които очевидно не знаеш значението. ПриЗдрачна на нейните години си е изяснила неща, които на теб няма и на 70 да са ти дори смътни.

    „моите ен на брой приятелки не са се сваляли с който им падне, защото в момента в който дори само ЗАПОДОЗРА такова нещо, им показвам вратата“
    А да ти е минавало през ума, че изневерявайки ти тя ти е показала вратата?

    „Само че ти не можеш да го разбереш това, защото не можеш да погледнеш нещата от моя ъгъл, както и аз не мога да ги погледна от твоя, съжалявам…“
    Уверявам те, че тя може да погледне нещата от твоя, ъгъл, но за това, че ти няма да можеш да ги погледнеш от нейния съм напълно съгласен с теб.

    „Относно житейската практика – нито си ми светила, нито нищо“
    Понякога са достатъчни няколко написани реда, за да разбереш каква е житейската практика на написалия ги.

    „Именно поради тази причина ще си позволя, и то без твоето благоволение, да продължа да се притеснявам за абсолютно всяка с която съм и с която ще бъда!“
    Валенс, щом сам си избрал да живееш живота си изпълнен с притеснения, никой не може да те убеди да не го правиш, затова предлагам на приЗдрачна да не си хабим вече времето и енергията, спорейки с теб. А теб, Валенс, не знам какво да те посъветвам. За страдащите от късогледство и далекогледство има цяр, но за тия страдащи от тесногледство уви няма. И един куп книги с мъдрости да прочетеш, съмнявам се че нещо ше ти влезе в главата, но пък ако почнеш с тълковен речник, може пък и да разбереш туй-онуй от останалите.

  31. Ехеееее, аз ако знаех че тука ще се завихрят такива спорове, въобще нямаше да публикувам статията….

    Накратко:
    Проблемът е следния….наистина доста се изписа по темата, „сблъскаха“ се две гледни точки. Моята ( чиито корени датират откакто свят светува :)) и тази на Malvolio, която хвърли светлина от един друг ъгъл и наистина ни хвърли в размисли и страсти относмо протичането на една връзка…..
    Хареса ми това че всеки умело използваше всякакви аргументи и факти в защита на своята гледна точка, но уви и до Велик ден да дискутираме пак няма да стигнем до консенсус…..

    За това решението е само едно….
    Аз и Valenc ще продължаваме да „треперим“ над половинките си, а Malvolio
    и priZdrachna ще продължават да търсят вината в себе си …..

    ПС: Успех!

    Mirkos

  32. Точно така, Миркос – явно ние с теб сме от типа „контролиращи“ мъже 🙂 Какво да се прави, има и такива… Между впрочем, Malvolio и priZdrachna, повечето ми приятели са от същия тип, така че явно и те ще трябва да дочакат да станат на 70, за да им дойде акъла 😉
    С много от нещата, които Приздрачна ми отговори, съм съгласен, най-вече с това – „…тези диалози трябва да водят до нещо конструктивно в края на краищата, нали това е смисълът на блога.“
    Но ето тук грешиш – „Сигурна съм, че ти си от онази порода несигурни мъже, които нон-стоп ровят в телефоните на жените си и фактът, че не намират подозрителни смс-и, ни най-малко не ги успокоява, а се настървяват още повече да търсят и човъркат.“
    НИКОГА не съм ровил в телефона или скайпа на която и да е от бившите ми – просто ми е под достойнството! ВИНАГИ съм им имал доверие в началото и ВИНАГИ това доверие впоследствие се е оказвало излъгано – сега разбираш ли защо „така грубо генерализирам“? Именно на база житейският ми опит – МОЯТ житейски опит, който за съжаление не е от най-приятните… Какво да се прави – и в любовта е нужен късмет, както и във всяко друго начинание – без него нещата просто не се получават.

    Друго нещо, което ме провокира в последния ти пост – „Можеш ли да приемеш също така, че ако го е направил, то ти си го провокирал, твоето поведение го е отблъснало и го е хвърлило в чуждите ръце, а не, че “ето, те са си такива! трябва да държа следващата още по-изкъсо!”. Можеш ли да простиш изневяра, да се запиташ “Защо това се случи? Какво мога да променя, за да не се повтаря, защото аз държа на този човек и не искам да го губя”. Можеш ли? Аз мога.“

    Драга Приздрачна – мога ДА РАЗБЕРА защо дадена жена ми е изневерила, но ДА ПРОСТЯ?!? НИКОГА!!! Едва ли можеш да ме разбереш, но ще се опитам да обясня – това за мен е най-голямата възможна обида! Един вид тази жена се подиграва с цялото ми същество и щом го прави, просто не заслужава вниманието ми… Ясно е, че не съм съвършен – такива хора няма, но смея да твърдя, че съм в пъти по-добър от средностатистическия българин – смей се, ако искаш, на това твърдение… И точно поради тази причина не понасям с мен да се отнасят като с боклук – има достатъчно такива навън, щом й се занимава с подобни – моля, никоя не задържам насила!!!

    „Три месеца този човек не беше поглеждал друга, а аз бях на 2 000км. Три месеца! “ – и какво, орден ли да му окачим?!? Три месеца нищо не са – 3 ГОДИНИ, драга Приздрачна, ЦЕЛИ 3 ГОДИНИ се тръшках заради една ……. и не погледнах друга жена! Сега сигурно ще кажеш – ами кой ти е крив? И ще си права – никой не ми е крив, трябваше още отначало да я шкартирам, но реших да се направя на милостив и да й дам втори шанс – огромна грешка!!! Може би най-голямата в живота ми, но както и да е – минало-заминало, времето не може да се върне…
    А тази твоя толкова специална връзка нещо не я разбирам – изневерявате си взаимно, после си прощавате, пак сте заедно… Извинявай, но моят живот не е латиноамерикански сериал и никога няма да допусна да бъде!!! Щом теб това (така) те устройва, ОК, всеки си има глава на раменете…

    И за още нещо си права – наистина няма гаранция, че и със следващата това няма да се повтори. Но пък именно тук на помощ идва житейският опит – повечето т.нар. „женски номера“ вече са ми до болка познати… Или както казва един приятел лекар – „всички симптоми (разбирай – за сегашна или бъдеща изневяра) са налице“ 🙂

    Хайде, успех в живота, моят се развива все по-добре и по-добре, не се оплаквам 🙂

  33. А сега захапвам Малволио, който този път се е вживял в ролята на „лошото“ ченге 😉

    Не бих казал, че ако някой последва Жената на живота си където и да е, това е форма на самоограничаване – напротив, аз лично бих го аплодирал!!! Най-вече за две неща – че не му пука какво ще стане в бъдеще и че не му пука за мнението на другите! Но ти сигурно ще му се присмееш – „вижте го тоя балък, толкова е влюбен, че зарязва всичко заради някаква фуста“… Прав ли съм дотук, драги ми Малволио?

    Продължавам… Не разбрах какво не разбра относно „даването и получаването“. Това пък с речниците е доста извън темата, извинявай, би ли се доизяснил? Благодаря предварително…

    “моите ен на брой приятелки не са се сваляли с който им падне, защото в момента в който дори само ЗАПОДОЗРА такова нещо, им показвам вратата”

    А да ти е минавало през ума, че изневерявайки ти тя ти е показала вратата?

    Не, не ми е минавало, благодаря ти, че ме светна 🙂 А да ти кажа ли според мен защо изневеряват жените? Не съм правил проучване, но според мен едно 80% от тях го правят поради НАЙ-ПРОСТАТА (и в прекия, и в преносния смисъл) причина – за да си вдигнат малко самочувствието, един вид – „още ме бива, още ставам за нещо!“. И недей да ми говориш, че изневеряват, защото „нещо им липсва“ в самата връзка!!! Нали се сещаш кои изневеряват най-много? СВРЪХЗАДОВОЛЕНИТЕ ЖЕНИ, на които животът е осигурен отвсякъде, те са „най-игриви“? Според теб защо е така, можеш ли да отговориш на този въпрос?!? Защото аз отговора го знам…

    Между впрочем, ако иронията ти е имала за цел да ме засегне, почти успя… почти 🙂 Все пак такива спорове съм водил неведнъж и никога не съм губил, интересно защо ли?!? А за моите притеснения – изобщо не се притеснявай! Предпочитам да „надзъртам“ от време на време какви ги върши „благоверната“, отколкото да й се доверя безрезервно…

  34. Не ми отговори – как „надзърташ“, как конролираш? Как проверяваш? Как я държиш изкъсо? Как ако не с ровене в личните й неща? И съгласен ли си с мен, че една жена, ако иска, ако има желание да го направи, нищо не може да я спре, колкото и да дебнеш? Както и един мъж и всяко човешко същество, естествено…

    Ето, чудесно, даваш си да кажем сметка, че ти изневерява, за да си докаже, че още я бива, че още става – защо ти не й докажеш, че още я бива?! Че още е страхотната жена, която е била, когато пътищата ви са се пресекли за първи път, че още е жената, в която си се влюбил??? Защо трябва да си го доказва навън??? И моят приятел ми изневери заради това – защото просто вече не го гледах по същия начин като преди, защото е искал да си докаже, че навън все още ще го гледат като страхотния пич, така както аз го гледах, когато го взех… И се опита да ми го (по)каже и то многократно, но не – кака ти приЗдрачна беше сляпа и глуха, мотаеше се с една стара синьо-зелена пижама, защото й беше супер удобно в нея, въпреки че беше най-антисексапилното нещо, което може да си представи човешкият ум, вечно беше уморена, отегчена, раздразнена, не й се правеше секс, учеше, работеше, висеше в скайп и се прибираше до България през два месеца… и лошото не закъсня. Изневярата не е началото на края – тя е фактът, резултатът от процес, който е започнал много по-рано във връзката, тя е започнала отдавна да корозира!
    Той ме предупреждаваше многократно, че каквото не намира вкъщи, ще потърси навън…аз обаче пак казвам – бях глуха и си виках кви са тия заплахи…и смело му показвах, че вратата е отворена. Аз го тласнах там, разбираш ли, само аз и никой друг. И си казах, че както го тласнах, така и ще си го прибера, защото той си заслужава. И че няма просто така да дам мъжа си на някаква мърла. И един ден, ако това ми се случи в брака, знам, че също така няма да дам мъжа си и бащата на децата си на някоя кучка, която се е завъртяла покрай него, а аз не се пошегувах ни най-малко като казах, че около моите мъже винаги се въртят, за добро или лошо, много много жени! Просто знам, че мога ли да направя това – всичко мога! И сега ела да видиш… Колекцията ми от бельо заема повече място в гардероба отколкото дрехите ми! Няма я вече зелената пижама, има само сатен и дантели… Но не ме разбирай погрешно, не всичко е секс, понякога просто трябва да погледнеш в очите на другия и там намираш всички отговори, всичко, което му липсва…И преди всичко много, много, безкрайно много доверие. То се губи лесно и се печели трудно, но няма ли го – няма нищо, само обида, раздразнение, вечни скандали и проблеми… След този случай моят приятел бавно успя да възвърне доверието ми, но аз също трябваше да спечеля неговото – да му докажа, че няма повече да съм глуха и сляпа, че ще се вслушвам в сигналите, които ми дава и че няма да го карам да се чувства самотен, изоставен, отхвърлен, по-малко мъж…

    Връзката е старание, усилие, труд, полагане на денонощни усилия да разбереш човека, да му дадеш това, от което има нужда, но запазвайки себе си, а не претопявайки се изцяло в неговите желания и личност…

    Защо чакаш в поредната нова връзка симптомите на изневярата да се повторят – защо не се опитваш да не се получава изобщо заболяване? Какво като познаваш симптомите на грипа перфектно, трябва ли нон стоп да боледуваш от него или можеш да вземеш превантивни мерки за оздравяване на връзката ви, витамини ги наречи, ако щеш…

    „За това решението е само едно….
    Аз и Valenc ще продължаваме да “треперим” над половинките си, а Malvolio
    и priZdrachna ще продължават да търсят вината в себе си …..“

    Не съм сигурна, че с Малволио сме правилно разбрани, наистина… Момчета, аз също треперя над връзката си, аз също не искам да губя човека до себе си и полагам усилия за това и не мисля, че това, което си написал може да бъде някаква опозиция и да се изключва взаимно – по-скоро опозицията би била – „ние ще продължим да треперим, а на тях да не им пука“ или „ние ще обвиняваме партньорите си, а те – себе си“. Мисля, че и двете не са правилни, нали?

    Мисля, че още в началото на темата беше повдигнат въпроса за жената, която иска свобода… Мисля, че е кристално ясно, че ако в една връзка ти е добре, чувстваш се обичан, отвръщаш със същото и искаш да продължаваш да се чувстваш така и да имаш всичко, от което се нуждаеш – на никого и през ум не би му минало да иска свобода. Свобода се иска от затвора.
    Нека помислим как да не превръщаме връзката си в затвор, в който затваряме човека в нашите собствени очаквания и виждания и се опитваме да го променим. Да, по-трудно е, от колкото да генерализираме и да си казваме „жените са кръшкачки, мъжете са говеда“, но определено води до по-добри резултати!

  35. Добре, добре, диалогът става все по-конструктивен 🙂 Което само може да ме радва, дано обаче да сме и от полза на някой с нещата, които споделяме, а не да се окаже накрая, че само си чешем езиците…

    И колкото й да не ти се вярва, не правя нищо от нещата, които си посочила по-горе – „как “надзърташ”, как конролираш? Как проверяваш? Как я държиш изкъсо? Как ако не с ровене в личните й неща?“

    Не, правя го с най-невинни (на пръв поглед) въпроси 🙂 Моментално си проличава, когато дадена жена лъже, повярвай ми 🙂 🙂 🙂 Ама МОМЕНТАЛНО! Сега, има една подробност – това, че ме лъже за нещо, не означава непременно, че ми изневерява, но ефектът е един и същ – ГУБИ СЕ ДОВЕРИЕТО!!! Доверието, на което аз, също като теб, особено много държа… Оттам-нататък пътят към изневярата е само една крачка – почнем ли да се лъжем, ясна е работата…

    „И съгласен ли си с мен, че една жена, ако иска, ако има желание да го направи, нищо не може да я спре, колкото и да дебнеш? Както и един мъж и всяко човешко същество, естествено…“

    Естествено, че съм съгласен!!! Когато една жена си навие на пръста, че й трябва нова „авантюра“ – край, нищо не можеш да направиш!!! За съжаление… Но именно затова аз съм винаги нащрек за онези „симптоми“, за които писах в горния си пост…
    И още нещо – когато съм с някоя девойка, моментално забравям всички останали жени – смея дя твърдя, че изобщо не се поддавам на изкушения! Сигурно няма да ми повярваш, а? Обаче е истина – и изисквам АБСОЛЮТНО същото от жената до мен – ако не може да го направи, по-добре да не сме заедно! Какво да се прави, принципен човек съм и едва ли ще се променя до края на живота си в това отношение 🙂

    С останалите неща от последния ти пост съм съгласен (само това, че си ми „кака“ е долна инсинуация 😉 ), даже мога да те поздравя, че си се борила и си успяла да си върнеш мъжа, макар че на твое място аз сигурно щях да се откажа – различни хора, различно мислене, различни действия…

  36. Напълно съм съгласен с теб Valenc, явно сме замесени от едно тесто. 🙂

    „И още нещо – когато съм с някоя девойка, моментално забравям всички останали жени – смея дя твърдя, че изобщо не се поддавам на изкушения! Сигурно няма да ми повярваш, а? Обаче е истина – и изисквам АБСОЛЮТНО същото от жената до мен – ако не може да го направи, по-добре да не сме заедно! Какво да се прави, принципен човек съм и едва ли ще се променя до края на живота си в това отношение 🙂

    Точно така ги виждам нещата и аз. Може отстрани да изглежда грубо и грозно, но точно това изисквам и аз от половинката си.

    Искам и още нещо да вметна относно надзъртането, ровенето и контролирането…..има много по такктични начини да проконтролираш.
    Както спомена Valenc, с някой небрежнно подметнато въпросче ( което на пръв поглед е напълно невинно), можеш да си изясниш неща за които биха ти заминали 2-3 седмици в следене, ровене и надзъртане.

  37. 🙂 🙂 🙂 Явно наистина с Миркос сме нещо като астроблизнаци, поне що се отнася до мисленето 😉 Но не сме само ние – доста голям процент от мъжете също са от „контролиращ“ тип, а пък някои жени всъщност ТАЙНИЧКО си мечтаят върху тях да се упражнява контрол – не е ли така според вас, Малволио и ПриЗдрачна?

  38. Нямах сила да изчета всички коментаи най-малкото защото, са предимнои глупости. Брилянтния ми скромен мозък, не рядко съм предизвиквал мозъчна активност, по въпроса разгледан и обсъден по-горе. Най-често съм мислил за това в смъртно пияно състояние, но това не ми е пречило да си спомня някой-прости, неписани правила(а можеби са писани някъде).

    1 – Никой, абсолютно никой няа право да ми забранява нищо!!! Защо? Защото, аз живея моя живот и сам решавам дали ще си отрежа „електрожена“ или ще си обръсна главата нула номер. Въз основа на текущата ситуация, сам преценявам кое е добро и кое лошо. Никой няма право да ми каже, няма да си пишеш с Сивинч-абла(турско име, абла значи кака), в скайп, няма право да ми казва, с кого ще говоря по телефона, с кого ще се бия, с кого ще се срещам, къде ще ходя и какво ще правя. Ако сам преценя, че не трябва да правя еди какво си защото това вреди на връзката ми, окей, няма да го правя. Тук разбира се идва един тънък, момент когато, другия във връзката ми, трябва да ми покаже какво му харесва и какво не. Ако реша, че има основание ще престана, в противен случай няма да го направя!

    Най-лошото е, че като забраниш нещо на човек, той прави обратното(това е правило, закон). Нашите ми забраниха да пуша, аз поропуших след три дни, забраниха ми да пия, същата вечер се напих до безобразие, забраниха ми да си купувам мотор, и можеби се досещате, че след две седмици вече пращях из махлата с него! Тва е. Ако искаш да направя нещо, кажи ми да не го правя!

    Най-ужасното е, че отнемането на личната свобода е престапление! Аз не съм и господар, не съм и никакъв, излизаме и спим заедно, мога да я посаветвам или помоля но да и налагам мнението си и да я принуждавам да прави неща които ясно ми е показала, че не иска си е грозно и долно!

    По въпроса за отстояването на мъжа, да съгласен съм, мъжът е мъж, няма право да отстъпва. Негов проблем е ако не е милил трезво преди да предприеме нещо което в последствие трябва да отстоява. Щом съм казал, че ще те целуна, значи ще го направя, няма значение, че изтрзнея ми приличаш на маймуна! Т’ва е!

    Според моите изчисления, всеки човек има мозък, всеки човек има способноста да мисли и преценява. Ако тя, си прави неща които не ми харесват и продължава да ги прави, след като учтиво и ясно съм и обяснил, че не ми харесват, по-добре да я наритам, отколкото да и забранявам!!!

    Ако след, като съм и казал, че еди какво си не ми харесва тя продължава да го прави. Мога лесно да стигна до две заключения. Или е ужасно малоумна и не разбира какво и казвам или не държи на връзката ни и в двата случая следва раздяла.

    По-въпроса, дали човек може да даде всичко на другия във една връзка, АЗ казвам, да, разбира се. Всъщност не е нужно кой знае колко за да е щаслив женския елемент във връзката. Какво нужно вие си знаете, тъй като вие излизате със горе-споменатия „елемент“. За мен, нуждите са най-често, хубав секс, извесно внимание, излусшване и други дребни неща! Много е полезно в глупавия мъжки мозък да се изгртади „детектор на жаланията“. С него мъжът ще усеща какво е нужно на приятелката му в всеки момент…

  39. „Много е полезно в глупавия мъжки мозък да се изгртади “детектор на жаланията”. С него мъжът ще усеща какво е нужно на приятелката му в всеки момент…“ – Страничният ефект от това е да станеш прислужник на желанията й(в краен случай).

  40. Monolith, това че усещаш какви са желанията на момичето не значи непременно, че ще ги и изпълняваш на всяка цена. Ако нося фотоапарат на врата си не значи, че ще снимам непременно всичко наред, а че ако нещо ми хареса ще имам възможност да го щракна. По същия начин ако желанията на момичето не а в разрез по никакъв начин с твоите ценности, разбирания или достойнство няма причина да не и угодиш. Ако си по-безскрупулен и обичаш да манипулираш хората, това че знаеш какви са желанията ти дори може да е коз в ръцете ти, за да я накараш тя да ти прислугва. 😉

  41. Понеже бях на рожден ден и съм на 2 ракии, 2 уискита, една бира, чаша вино и глътка одеколон str8 допуснах две малки грешки. Ето част от горния ми пост редактирана: „По същия начин ако желанията на момичето не СА в разрез по никакъв начин с твоите ценности, разбирания или достойнство няма причина да не и угодиш. Ако си по-безскрупулен и обичаш да манипулираш хората, това че знаеш какви са желанията И дори може да е коз в ръцете ти, за да я накараш тя да ти прислугва.“

    П.С. Хлъц!

  42. Така вече по-става. А дали да манипулирам с цел някой да ми прислугва – това вече не – мразя манипулации и по същия начин и аз не бих манипулирал който и да е.

  43. Aми реално погледнато всяко общуване си е вид манипулация. Дори когато си купуваш билетче за градския транспорт от някоя будка или поръчваш в ресторант, разговора ти с продавачката или сервитьорката също е манипулация. В манипулацията няма нищо лошо ако не вреди на никого и накрая всички са доволни.

  44. Ако някой ме нарани, тогава вече наистина мога да използвам манипулация. 😈

  45. „Добре, добре, диалогът става все по-конструктивен 🙂 Което само може да ме радва, дано обаче да сме и от полза на някой с нещата, които споделяме, а не да се окаже накрая, че само си чешем езиците…“

    Ще кажа само едно „Благодаря!“
    Незнам за други,но на мен доста ми помогнахте 🙂 Поздравявам ви за страхотната дискусия!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *