Здравейте, свалячи! Аз съм жена и може би историята ми не трябва да е в този сайт, защото той е предназначен за мъже, но искам съвет от вас!
Историята е следната. Случи се отдавна, преди повече от 10 г. Запознахме се случайно, на фирмено парти, бяхме колеги. В мига, в който го видях се влюбих. Мислех денонощно за него. Работата ни бе такава, че се чувахме ежедневно. Така постепенно започнахме флирт по телефона, от време на време се срещахме на по питие, но нищо кой знае какво. Обикновено аз инициирах срещите ни. На него като че ли му беше все едно дали и кога ще се видим.
Същевременно вътре в мен бушуваха невероятни страсти. Боях се да призная открито чувствата си, поради факта, че мъжът имаше завидно самочувствие, изглеждаше добре и беше харесван от жените. Носеше му се славата на сваляч. Аз също изглеждам добре, но по онова време бях твърде млада и нерешителна. Нямах нужното самочувствие. Беше ме страх, че той ще преспи с мен и ще ме зареже. Така отношенията ни си останаха на ниво флирт, закачки, гушкане и целувки.
По същото време срещнах друг, коренно различен от него. Мъж, който ме спечели с приятелството си, с честността си и откритите си чувства. Избрах него, а на първия казах, че има друг. Избрах го не защото не обичах първия, а защото в другия видях сигурност. Така се разделихме, но времето си минаваше, имах и други връзки, но продължавах да мисля за първия.
Съдбата също си правеше шегички. Таман го позабравя и ще се намери някой, който да ми припомни за него или аз самата ще го видя някъде. После последва отново период на забрава, омъжих се, родих деца и сега отново хоп и той изникна от нищото. Разбрах къде работи в момента по един абсурден начин, от съпруга ми, който случайно "попадна" на него.
И аз уж щастлива до момента с чудесен мъж до мен, семейство и деца отново "хлътнах" по въпросния господин. Направо съм обсебена от него. Не знам защо. Може би е заради не доизживяните чувства. Побърквам се, чудя се как може след толкова време все още да имам чувства към някой, който не си даваше много зор за мен. Не знам какво да правя.
Първо мислех да му се обадя, просто ей така да го чуя отново. Но после реших, че няма смисъл, а и не би било честно спрямо него. Той е ерген, а аз имам мъж и деца. Чудя се дали и той ме е обичал или просто съм била поредната му кандидат-бройка. Не знам как и дали изобщо някога ще мога да го забравя, щом след 10 г не съм успяла!
Има една мисъл „Това,което нямаме или не можем да имаме е най-желано.“Не я казвам точно,но смисълът е същият.Ти си искала този мъж преди,вероятно го искаш отново,но повярвай ми едва ли ще се чувстваш добре ако го получиш.Забрави го.Ти имаш мъж,който те обича,който може да ти бъде приятел,който никога няма да те изостави /толкова много жени мечтаят за това/,имаш деца,които те обичат /сигурен съм/ ,имаш дом,а той няма нищо..Защо мислиш е така?Свалячите често заети да свалят всичко живо и най-важното женско,често остават сами накрая.Може би е сам,защото никоя не го е искала,може би е сам,защото не си заслужава усилието. Колкото и да е чаровен,колкото и да е секси,има хора,които са само това и нищо повече.Не се измъчвай,чувствай се горда,че не си попаднала в капана му и че не живееш постоянно в терзания дали наистина те обича и дали не ти изневерява с някоя друга.Ако се отдадеш на тази си страст ще изгубиш всичко,което имаш,а то е много.
Моето мнение малко се различава от горното дори е точно обратното и затова се чудя дали изобщо да го пиша за да не се объркаш съвсем но ще рискувам. Няма да ти дам конкретен съвет какво да направиш естествено ти сама си решаваш но те съветвам да послушаш сърцето си дори и ако ти се струва че е грешно. Грешките са част от нас и колкото е правилно да вземаме „правилни“ решения, толкова е и правилно да правим грешки. Ако не направим грешка няма как да знаем че начина по който живееме е правилен, и точно този страх от това че ще направим грешка ни спира да разберем наистина кои сме къде сме и защо за бога живеем, и живеем по грешно и от колкото можем да живеем ако сме направили грешката. Спусни се в „грешното“ приключение нека разбереш каквото има да разбираш само че го разбери по дяволите и заживей щастливо най-накрая. Накрая ще се преродиш и ще затвърдиш сегашните си позиции или ще откриеш нов по добър живот, не знам кое от двете ще стане при твоя случай само знам че наистина ще живееш и наистина ще си щастлива.
P.S. НЯМА НЕПОПРАВИМИ ГРЕШКИ! (това не съм го казал аз, но аз го потвърждавам, аз го гарантирам)
Миличка ще ти кажа нещо, което и аз съм го преживял и заради което много съм страдал след това. Ти нямаш чувства към въпросния господин, нямаш дори и тръпка, сичко е в главата ти. Ако излезеш с него или по лошо ако изневериш на мъжа си с него, ще разбереш едно единствено нещо ЧЕ НЕ СИ Е СТРУВАЛО, (просто ще си начешеш крастата) след което идва смазващото чувство за вина, угризенията и т.н. А недай си боже, мъжът ти или децата ти да разберат, струва ли си да рискуваш живота на децата си заради едното Е****. Ако мислиш че ти си по важна от децата си или, желанието ти към този господин е по силно от обичта си към децата… просто няма смисъл да пиша повече.
Ами защо просто не отидеш и не го питаш в очите тези въпроси? Сваляч е и ще си остане, играе си, но какво толкова да пробваш и да изживееш страстта си.
Но мнението на edikoi si невероятно много ми хареса!! Уникален си човек, ще си го запиша това мнение, евала 🙂
Наистина, не си струва да рискуваш всичко, което имаш заради едната тръпка, която най-вероятно ще се окаже различна от това, което си представяш. Освен това на този човек явно не му пука. Ако му пукаше, щеше отдавна да е направил нещо по въпроса. Едва ли го е било срам да си каже, както го описваш…. Забрави за него – това е моят съвет. Ние сме хора – можем да се контролираме. Няма начин да не можеш да го забравиш. Нито се виждате всеки ден, нито нищо.
Хмх брях винаги има трепет към някакво бивше увлечение ,но чак пък толкова ! Съвета ми е да си гледаш сегашния мъж ,а щом тогава с въпросния “ Казанова“ не е станало нищо явно е толкова Казанова ! Зарежи го и си гледай семейството.
еди кой си тука не е за тебе след 10тина години като осъзнаеш дали си човек или охлюв опитай пак да напишеш нещо ама гледай тогава да се съдържа някаква истина
не си го имала затова го искаш ако си с него за два дни ще видиш че си го надценявала страшно много и той не е това което е в главата ти в никакъв случай не се опитвай да провериш дали е вярно мъжа ти не го заслужава
Според мен също не си заслужава да разрушиш семейството си за един сваляч. Може би след 10 години брак имаш нужда от авантюра, но не и такава. Концентрирай се върху нещо ново, някакво хоби може би, нещо, което ще ти помогне да не мислиш за него. Помисли какви хубави моменти сте изживели със съпруга ти, например раждането на децата ти.Помисли как би се чувствала, ако вече не си част от семейството ти. Защото ако допуснеш някаква грешка, вярвай ми, няма да остане неразкрита и вече ще бъде късно за разкаяние.
Грешките са за да ни помогнат да открием, кое е правилното.
Затова и грешките трябва да се прощават – ако една и съща грешка не се повтаря систематично, разбира се.
Тук явно много хора се страхуват да грешат, и също толкова хора нямат сили да простят.
А колко от Вас никога не сте грешали?
Няма да давам съвет към авторката на статията. Нека сама вземе своето решение. Така сама ще си носи „кръста“.
П.П.
всичко се случва в главата – борба м/у „Свръх Аз“ и „То“ = „Аз“
Да, арчи, но смятам, че това няма да е грешка, а избор. Защото грешката човек я допуска без да знае , че е такава.Тогава тя е грешка. В случая ще го нарека избор, ако тя реши да даде шанс на другия, да избере другия.