Несподелена любов на работното място

Здравейте! Посещавам този сайт от много време - не толкова, за да се уча, колкото да чета човешки истории. Честно казано, никога не съм искал да бъда сваляч. Наивно и по детски вярвам в истинската любов, че трябва да си откровен с момичето, което наистина харесваш, че трябва да бъдеш себе си. Това явно ми изигра лоша шега, защото се забих в изключително нелепа ситуация.

Става дума за жена, с която се запознах на работното си място. Още от първия ден ми хареса най-вече с уникалния си стил - държание, обличане, други дребни неща. По някакви косвени начини разбрах, че има човек до себе си и дълго успявах да я държа встрани от съзнанието си, говорех много рядко с нея и само по работа.

С времето се получиха някои ситуации, в които имах възможност да остана насаме с нея и всеки път просто потъвахме в разговори... буквално по 2-3 часа. Не си спомням да съм си пасвал с някого така и да ми е толкова приятно да говоря (сам определям себе си като затворен човек. за хората, които ме познават бегло съм си направо темерут).

Съвсем неусетно започнах да хлътвам и да се усещам, че мисля за нея. Съзнателно или не, започнах да търся контакт все по често, да се опитвам да остана сам с нея. Шегувахме се много и определено имаше привличане и от двете страни. Започнахме да си говорим и онлайн, научих много неща, но споделях и много за себе си, може би бях прекалено открит.

Абсолютно никога не е споменавала приятеля си директно пред мен и усещах, че не е щастлива с живота си в момента. Това ми даваше някаква надежда, колкото и психарски да звучи. Нещата ескалираха, когато тя си взе дълъг отпуск и замина при своя роднина, живееща в чужбина (за мнителните - да, роднина).

Няколко вечери я виждах онлайн и говорехме. Един път разговорът стана особено сериозен и й казах, че с времето съм започнал да хлътвам по нея и че ми е все по-трудно на работа (това не са точните думи, опитах се да бъда малко по-деликатен). В началото тя се отдръпна, но после ми сподели, че и тя се чувства много объркана, че не знае как се е случило това, че ситуацията е станала прекалено сложна.

Говорихме още дълго в следващите дни, но така и не получих нещо конкретно от нея, някакъв отговор било той положителен или отрицателен. След като отново започнахме да се виждаме на работа положението се беше променило... Аз се опитвах да се държа по същия начин, исках да поговорим няколко пъти, но срещах доста по-хладно отношение.

В крайна сметка, в един разговор ми каза, че независимо дали й харесва или не това, което се случва между нас, смята, че не е правилно и не търпи развитие. Държи на "приятелската" ни връзка. След това аз се почувствах попилян и жалък, а най-трудното е, че ще виждам този човек всеки ден или почти всеки ден и занапред.

Изглежда съм сериозно влюбен, нещо, което не съм изпитвал от години. Не знам дали търся съвет тук, по-скоро имах нужда да споделя историята. Със сигурност допуснах много грешки в комуникацията си с това момиче, държах се глупаво на моменти, но бях искрен през цялото време. Не знам как да реагирам занапред, със сигурност не мога да си говоря с нея, сякаш нищо не е станало, а и смятам, че това би било проявя на мекотело.

Виждам, че няма смисъл, а едва се сдържам да не отида при нея всеки път. Просто не знам какво да правя... Хубаво е да чувстваш нещо, но и много боли понякога, мамка му! Това е от мен, хора, ще се радвам да споделите мнението си...

share button

33 мнения за “Несподелена любов на работното място

  1. Ми брат не е трябвало да й казваш, че си хлатнал по нея. Щом си усетил че и тя те харесва по добре си стой и си кротувай, не дей да ходи6 да и казваш че я харесваш и да се буташ между шамарите 🙂 Ай за другия пат ше знаеш вече 😉

  2. roninko, интересно мнение си вкарал, макар че колегата едва ли е имал нужда точно от твоето мнение 😉

    humdrum, в цитираното по-долу откъсче сам си открил грешките си:

    „Изглeждa cъм cepиoзнo влюбeн, нeщo, ĸoeтo нe cъм изпитвaл oт гoдини. He знaм дaли тъpcя cъвeт тyĸ, пo-cĸopo имax нyждa дa cпoдeля иcтopиятa. Cъc cигypнocт дoпycнax мнoгo гpeшĸи в ĸoмyниĸaциятa cи c тoвa мoмичe, дъpжax ce глyпaвo нa мoмeнти, нo бяx иcĸpeн пpeз цялoтo вpeмe. He знaм ĸaĸ дa peaгиpaм зaнaпpeд, cъc cигypнocт нe мoгa дa cи гoвopя c нeя, cяĸaш нищo нe e cтaнaлo, a и cмятaм, чe тoвa би билo пpoявя нa мeĸoтeлo.“

    ДА, точно така е – влюбен си. Диагнозата е правилна 🙂 Това, че не си изпитвал такова чувство от години, не прави положението по-добро, напротив – влошава го… Съвет не мога да ти дам насила, мога само да ти дам някои насоки, за да преодолееш временното (точно така е – ВРЕМЕННО) си състояние.

    Но със сигурност, споделяйки случая тук, във форума, вече е крачка напред 😉 Да – допуснал си грешки, ето ти ги една по една:

    1. Прекалено много комуникация – жените искат да бъдат ДОКОСВАНИ!!! Обратно – ако само „си говориш“ с тях, неусетно влизаш в графа „приятели“…

    2. С една жена, която харесваш, трябва да действаш ВЕДНАГА!!! Под действие разбирай да заявиш ясно намеренията си още от самото начало! А не „хък-мък“ и да чакаш тя да се сети… Тя не че не се е сетила какво става в ума ти – всяка една СЕ СЕЩА 😉 , но просто е изчакала, за да види дали си достатъчно смел, за да й го кажеш. Да така е, гадно, но факт – жените обичат изчаквателната тактика…
    Плюс това, действайки моментално с дадена жена, в 2/3 от случаите (според мои наблюдения) тази смелост бива оценена по достойнство 😉
    А третият положителен ефект от моменталното действие е: печеленето на време 🙂 Ако те отреже веднага, няма да имаш време да се самосъжаляваш и самобичуваш, тип „Аууу, какво ли щеше да стане, ако бях направил еди какво си…“ Просто опитваш, ако стане – стане, ако не – следващата, моля 😉

    3. Това, че си се държал „глупаво на моменти“ (според теб самия) според мен изобщо не е грешка… Случва се на всеки. И ако ти си мислиш, че си се държал глупаво „на моменти“, знай от мен, че жените се държат глупаво ПОЧТИ ПОСТОЯННО 🙂 Така че не си го слагай на сърце – НЯМА НА СВЕТА ЧОВЕК, КОЙТО ДА МОЖЕ ДА РЕАГИРА АДЕКВАТНО ВЪВ ВСЯКА ЕДНА СИТУАЦИЯ – всеки се сдухва рано или късно… макар че, според непотвърдени слухове, Чък Норис (или бате ви Бойко Тиквата – според това дали си патриот 😉 ) бил над тия неща 😀

    4. Бил си винаги искрен – ОГРОМНА грешка, но пък и аз съм я допускал… Жените искат да ги лъжеш – с тях не можеш да се държиш като с мъже. Жените нямат чувство за чест, почти винаги лъжат и не могат да оценят искреността, повярвай ми. Т.е. – могат – и те превръщат в „приятел“, а ти не искаш това, нали 😉

    Накрая казваш, че не знаеш как да реагираш занапред… Това е ПРАВИЛНОТО поведение!!! Поздравления 🙂 Но няма и нужда изобщо да се държиш някак си – ти си БИЛ себе си, а тя не го е оценила – кой губи според теб? Аз отговора на въпроса го знам…

    Оттук-нататък – САМО И ЕДИНСТВЕНО колегиални отношения с нея!!! Без изключения! Дори и тя да поиска нещо от теб след време, бъди непреклонен! И ако някога си на път да се размекнеш, си спомни как си се чувствал, докато си писал поста си тук, надявайки се на помощ…

    И накрая – вместо заключение – на мен ми трябваха няколко кофти преживявания с различни жени, докато стигна до този извод – просто тогава нямаше сайтове от рода на lover-bg.com, които да ми „сдъвчат“ всичко наготово, учил съм се по метода „проба-грешка-грешка-грешка“… Докато в един момент не осъзнах някои неща 😉 Не е зле и ти да се осъзнаеш и да разбереш, че животът е един и нямаме много време за глупости…

    Успех!

  3. Valenc ти си човек с опит и даваш добри съвети.
    humdrum – извади си поука от от грешките си те ни правят по-силни.

    Малко ще се отклоня от темата – относно „. C eднa жeнa, ĸoятo xapecвaш, тpябвa дa дeйcтвaш BEДHAГA!!! Πoд дeйcтвиe paзбиpaй дa зaявиш яcнo нaмepeниятa cи oщe oт caмoтo нaчaлo “ – преди време ми се беше случило един странен случай.
    Цялата работа стана за 5 дни.
    Имах закачка с едно момиче и щом успяхме да останем насаме си поговорихме за нас (не си мислете че съм и предлагал дали искам да сме заедно ) и тогава тя ми каза “ преди исках сега не“.
    Като до вчера ми даваше да я прегръщам и целувам докато никой не ни гледа. Стана ми гадно но не съм им искал обяснение досега.
    Искам чуждо мнение, предполагам че и на друг е имал такъв случай

  4. soEr, фразата “пpeди иcĸax ceгa нe“ много добре характеризира жените като цяло… Номерът е, че жените не казват какво искат, а искат от нас мъжете да се сещаме – доста е дразнещо понякога… Е, вярно,

    За да бъдеш с дадена жена, трябва много добре да я усещаш. Имам предвид – ако разбираш настроенията й, ще ти е много лесно да разбереш кога е „преди“ и кога е „сега“ 😉

  5. „Зa дa бъдeш c дaдeнa жeнa, тpябвa мнoгo дoбpe дa я yceщaш. Имaм пpeдвид – aĸo paзбиpaш нacтpoeниятa й, щe ти e мнoгo лecнo дa paзбepeш ĸoгa e „пpeди“ и ĸoгa e „ceгa“ 😉 “

    Абсолютно вярно!

  6. Валенс – за повечето неща си прав, но има две, с които не съм съгласен:

    Цитат:
    „2. C eднa жeнa, ĸoятo xapecвaш, тpябвa дa дeйcтвaш BEДHAГA!!! Πoд дeйcтвиe paзбиpaй дa зaявиш яcнo нaмepeниятa cи oщe oт caмoтo нaчaлo! A нe „xъĸ-мъĸ“ и дa чaĸaш тя дa ce ceти… “

    За действието съм съгласен, но какво е това „заявяване“?! Намеренията трябва да се показват с действията, а не да се казват/декларират/обясняват. Действията трябва да говорят сами за себе си.

    Точно това е проблема на повечето хора – много говорят, а малко действат. 😉

    Цитат:
    „4. Бил cи винaги иcĸpeн – OГPOMHA гpeшĸa, нo пъĸ и aз cъм я дoпycĸaл… Жeнитe иcĸaт дa ги лъжeш – c тяx нe мoжeш дa ce дъpжиш ĸaтo c мъжe. Жeнитe нямaт чyвcтвo зa чecт, пoчти винaги лъжaт и нe мoгaт дa oцeнят иcĸpeнocттa, пoвяpвaй ми. T.e. – мoгaт – и тe пpeвpъщaт в „пpиятeл“, a ти нe иcĸaш тoвa, нaли ;)“

    Това, че на жените до голяма степен им липсва каквото и да е чувство за чест и мярка е истина. Те се водят единствено от чувствата си и емоциите си, което създава проблеми и е доста дразнещо.

    Въпросът е, че не трябва да „признаваш“ чувствата си, да тръгваш да се „обясняваш“, не трябва да говориш много на тази тема. Нека самата мацка да види действията ти и да разбере намеренията ти.

    Най-големият проблем в отношенията между мъжете и жените винаги е бил….. общуването. Съществува един парадокс:

    Жените говорят повече от мъжете, но най-вече за дребни и незначителни работи. Когато обаче става въпрос за нещо лично или важно – те почват да мълчат, да се правят на интересни и да очакват ти „да се сетиш“. Става така, че за важните неща, свързани със самите тях – те не дават информация.

    Мъжете говорят по-малко, но обикновено за нещо точно определено и обсъждат и дават точно определена информация, решение. Въпреки че не говорят много, мъжете дават много информация за себе си – не я крият (за разлика от жените), и не се правят на интересни само за да „тестват“ жената до себе си.

    И понеже в жените е заложено да са манипулативни, то те:
    – или губят интерес
    – или се възползват от всичката тази информация, която си им дал/споделил за вътрешният си свят за да те използват.

    Решение:

    Мъже – НЕ си изливайте чувствата и НЕ се обяснявайте.

    Бъдете наясно със себе си и нека мацката да ви следва. Не случайно мъжът обикновено има някакви твърди убеждения, а жената се пуска по течението. И това е така, понеже мъжът е създаден да води, а жената – да го следва.

    И не на последно място – живейте си живота и се забавлявайте. Защото се помнят моментите на щастие – това е смисълът на живота.

    Ето и един цитат от Хорхе Букай:

    „Преди много, много време един човек, минавайки през непознат за него град, попаднал в гробищата. Започнал да чете надгробните плочи и това, което му направило впечатление било, че на повечето от тях пишело, че там почива някой който е живял три, четири или две години. На човека му станало много мъчно и се разплакал, като си помислил колко много деца са починали в този град…

    Една жена от същия град била наблизо, видяла сълзите в очите му и го попитала защо плаче. Мъжът отговорил, че е потресен от това, колко много деца умират в този град. Тогава жената му се усмихнала и казала, че повечето от тези хора са починали като възрастни и то на преклонна възраст. После разяснила мистерията с годините по следния начин:

    – В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре, ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.

    – А ти, колко време си живял, страннико? – попитала го накрая тя.“

  7. Едно ме е учудвало как да разбереш по-точно какво и се иска на някоя жена ако я виждаш рядко но би искал да си с нея или накратко казано да я „забиеш“.

  8. Имаше някакво развитие след момента, в който съм писал тази история. Отново някакви леки флиртове от двете страни и пак съм mindfucked. Може би просто й е интересно да си играе така, да си играе в свободното време и трябва да намеря сили да се отрдъпна, но ми е приятно ха-ха.

    Valenc, обръщам се първо към теб, тъй като си ми отделил доста време, благодаря за което! Знам, че е лошо, че не се бях влюбвал отдавна и това не прави ситуацията по-лесна, но за съжаление нямам контрол над това, а изключително рядко ми се случва да бъда така „погълнат“ от жена. А когато някоя ми хареса много, съм склонен да я поставям на пиедестал, да ми харесват дори и недостатъците й (намирам ги за сладки) и т.н., та нещата отиват по дяволите.

    За това, че трябва да действаме бързо – да, принципно съм съгласен, но когато се запознахме, аз наистина нямах такива намерения към нея, нито каквито и да било очаквания. Някак естествено се случиха нещата и потънах толкова дълбоко. Както казах, знаех, че тя си има приятел, притеснявах се как ще реагира тя, както и други колеги от офиса, ако съм твърде агресивен и демонстрирам интереса си пред всички и т.н. глупости.

    Точка 4:
    „Бил cи винaги иcĸpeн – OГPOMHA гpeшĸa, нo пъĸ и aз cъм я дoпycĸaл… Жeнитe иcĸaт дa ги лъжeш – c тяx нe мoжeш дa ce дъpжиш ĸaтo c мъжe. Жeнитe нямaт чyвcтвo зa чecт, пoчти винaги лъжaт и нe мoгaт дa oцeнят иcĸpeнocттa, пoвяpвaй ми. T.e. – мoгaт – и тe пpeвpъщaт в „пpиятeл“, a ти нe иcĸaш тoвa, нaли “
    ме депресира обаче. Настина ли повечето тук мислите така? Що за сбъркан свят тогава? Аз много мразя игрите, да се правя на това, което не съм, да участвам в някакви фалшиви отношения. Баси:(

    Monolith, доста полезен коментар. Опитвам се да гледам позитивно не нещата и да вървя напред, но ми е трудно или просто подсъзнателно ми харесва да съм в такива тъпи ситуации

  9. Цитат на humdrum:

    „Относно „Точка 4″ – Hacтинa ли пoвeчeтo тyĸ миcлитe тaĸa? Щo зa cбъpĸaн cвят тoгaвa? Aз мнoгo мpaзя игpитe, дa ce пpaвя нa тoвa, ĸoeтo нe cъм, дa yчacтвaм в няĸaĸви фaлшиви oтнoшeния. Бacи :(“

    Не е нужно да играеш игрички. Аз също мразя игричките. Просто не се обяснявай и не си изливай чувствата. Дръж си се готино и да ти е кеф. Недей поставя жената на пиедестал. Възприемай я като нещо нормално и естествено, което допълва живота ти. Ако стане – стане; а и да не стане нищо – не е дошъл края на света – варианти много.

  10. EDIT:

    Aĸo cтaнe – cтaнe; a и дa нe cтaнe нищo – нe e дoшъл ĸpaя нa cвeтa – жени мнoгo.

  11. Съгласна съм с повечето неща, които казва Валенс, но има и такива, с които не съм. Аз например имам чест и не лъжа…но пък от друга страна мен мъжете не са спирали да ме лъжат. Не обичам мъжете да искат нещо още на 1-вата среща, но това не означава, че не ги харесвам. Просто не може да изляза със 100 човека на срещи и да си легна с тях на 1-вата вечер нали?! Поне такива са моите ценности. Когато харесвам някого и видя, че и той ме харесва – да, не оби4ам да ми се обяснява, а искрицата в погледа и действията му са ми достатъчни:) Като кажа действия имам в предвид – навременни, защото след като една седмица, след като е казал че ще се обади да почерпи кафе, не се е обадил, автоматично се слага в графата „неподходящи“ или „негодни“:)) Значи един мъж за мен не трябжа нито да бърза, нито да е супер бавен и да остави събитията на произвола на съдбата, а напротив – да се вземе в ръце и да поеме курса на съдбата си.. Мъжете, повече от жените не знаят какво искат, защото като го получат и пак не са удовлетворени…Жените знаят какво искат, за това „не яхват първия кон или магаре“:))). Хубаво е когато мъжете говорят, това ме привлича, но не лъжи всеки случай…Няма проблем мъжа да бъде откровен, но ако говори повече отколкото да действа..то тогава се смята за празнодумец и отива в графата „неподходящи“…Същото става и когато е показал по някакъв начин чувствата си и е видял това и в другия човек и да изчаква прекалено дълго преди да предприеме следващата стъпка…жените ги слагат в графата „приятели“, защото им минава тръпката:))) Трябва едно нещо да се знае от мъжете и жените: „Мъжете и жените са толкова различни като психика, че трудно могат да бъдат истински приятели…Хубаво е човек да си има приятели, но това да не бъдат неговите гаджета, тоест връзката впоследствие ще е по-стабилна, ако всеки запази малко загадъчността си и личното си пространство, а това става като споделя с приятели, а не да пренатоварва половинката си:))) Относно служебните романси, не съм привърженичка, тъй като съм си патила. Да определено по законите на Мърфи все точно в работа ще се появи перфектната или перфектния, но едно е ясно…има ли връзка, всичко пропада във всякакъв смисъл. Аз дори да харесвам някого и той да ме харесва, няма да позволя да се случи нещо освен в случаите, ако единия от нас е напускащ. За това не се сърдете на жените в службата, които не ви пускат..те се страхуват за работата си…защото няма кой да ги ИЗДЪРЖА вече:))) Такъв стана животът, че жените вече не са слаб пол, започнаха да мислят разумно и да си гледат интереса, както мъжете. Жените, които не са много амбициозни са зависими и лесно се опитомяват от заможни мъже. Дамите пък, които „гонят“ успеха, често са интелигентни и красиви самотници, които не могат да открият подходящия, който поне да има равни на техните доходи…за да се чувстват жени:) Така, че вие избирате „специалета“:)))

  12. „Истинската любов означава да даваш любов, без да чакаш насреща“. Ето за това една жена е способна да обича един мъж цял живот , който е имала или който е нямала, но тя обича повече с душата си, а не с тялото си, както е при мъжете.. При жените секса е допълваща част за успешна връзка, докато при мъжете това е основната част, поради което вторите обичат нещо, докато го нямат..След като получат обекта на желанията си те много бързо се отегчават след някоя друга година.. Няма съвършени жени…Не си мислете, че сте изпуснали перфектната, защото тя е такава само във вашите представи…в действителност не е и това ще видите, когато видите недостатъците й в близките няколко години…и вместо да я заобичате с недостатъците й, както жените заобичват всякак мъжете, ще се разочаровате и тъй като сте по-чувствителни и от жените ще започнете да кръшкате най-вероятно, за да се преборите с конфликта в себе си и ще се стигне до раздяла…Обич е много по силна дума за мен от любов. Да обичаш значи да пуснеш на свобода, значи да страдаш…Когато обичаш истински, не те интересува дали ще си с другия тялом, важното е да сте заедно духом..Това не е разбираемо може би за повечето от вас, но не мога да го обясня точно. Едно е ясно–> мъжът е устроен да се рамножава и подсъзнателно той търси също редовен секс, който се счита за негова физиологична нужда от повечето изследователи. Първото го кара да прави секс с различни жени, а второто да удовлетвори физиологичните си нужди редовно, тъй като няма време постоянно да съблазнява, защото в днешно време животът е забързан и за него е също толкова важно да изкарва пари и да се изявява в обществото. Мъжете като цяло са по-социални от жените и затова трудно се задържат вкъщи, жените са възпитавани по-друг начин и затова не им се сърдете, ако ви откажат някой път да ви придружат някъде.

    Ако човек гледа от научна гледна точка, тогава няма да се сърди на жените или мъжете, а просто ще приеме техните недостатъци и ще спре да ги оплаква, защото за това съвети няма. Всеки е необходимо да бъде оригинален в любовта и да не се води от хората,за да не го настроят отрицателно, а оттам ще загубят много. Някои казват да се учим от чуждия опит, но аз предпочитам сама да се подхлъзна, отколкото някой да ме бутне…Запомнете няма да промените никого и няма перфектни хора! Живейте в мир, като изгладите различията с откровен разговор на нисък тон, без напрежение, на по бира или зелен чай:))) Не гадайте, а питайте (е не директно, но така, че да се разбере за какво питате). …и бъдете позитивни и лъчезарни–>жените обожават такива мъже:)

  13. humdrum, този твой цитат:

    „Зa тoвa, чe тpябвa дa дeйcтвaмe бъpзo – дa, пpинципнo cъм cъглaceн, нo ĸoгaтo ce зaпoзнaxмe, aз нaиcтинa нямax тaĸивa нaмepeния ĸъм нeя, нитo ĸaĸвитo и дa билo oчaĸвaния. Hяĸaĸ ecтecтвeнo ce cлyчиxa нeщaтa и пoтънax тoлĸoвa дълбoĸo. Kaĸтo ĸaзax, знaex, чe тя cи имa пpиятeл, пpитecнявax ce ĸaĸ щe peaгиpa тя, ĸaĸтo и дpyги ĸoлeги oт oфиca, aĸo cъм твъpдe aгpecивeн и дeмoнcтpиpaм интepeca cи пpeд вcичĸи и т.н. глyпocти.“

    Точно тук се крие разковничето на проблема (според мен) – тя инстинктивно е усетила, че нямаш „такива“ намерения и те е приела за „безопасен“… А когато при теб са се появили чувствата… е, да кажем, че вече е било много късно и няма връщане назад.

    Със сигурност няма да се почувстваш по-добре, но според мен с тази жена нямаш повече шансове… Подгонвай следващата 😉

    Monolith – прав си, не „заявиш“, а „покажеш“ – грешката е моя… Така е, като бърза човек – глаголите се превръщат в синоними 😉 А не трябва!!!

    И накрая – едно голямо БРАВО на meri_8888 – много добре е изяснила мотивите на женския пол да „даде“ или „да не даде“ 😉

  14. :))) Ако това е критика, добре, приемам я…Смятам че говоря на приятелски начала, а не че пиша научна статия на тема „Мотивите на жените“ 😉 Радвам се, че ме отрази поне:D

    Казването и показването вървят „ръка за ръка“…По единично, губят ценността си. Който само мисли или само действа, докъде стига? Високо уважам мъже, които тежат на мястото си, тоест като кажат нещо и го правят, а не го отлагат, както всички останали.

    Няма категория „безопасен“, защото ако жената е с достатъчно опит само от един поглед може да разбере дали отсреща мъжът я харесва. Работата е там, че жената най-вероятно държи на отношенията си или не би позволила някакво си романче да и развали работата:) И един съвет от мен–> Не налитай на обвързани жени, ще страдаш.

    Вижда ти се уникална, защото не можеш да я имаш и това я прави още по-стойностна в очите ти, а това едва ли е така:) Любовта заслепява, не забравяй…Ще се съвземеш след време и ще видиш може би някой нейн недостатък…Поведение, дрехи, прическа–>това всеки може да го направи, но дали има душа? И аз мога да се държа и говоря добре и да изглеждам добре на работа нали? Но само този, който живее с мен, ще ме познава с всичките ми недостатъци и този човек ще е човека, който ме обича истински, защото ме познава:) Не си прави изводи за нея толкова рано…ще ти светне някой ден или може би никога, ако си от типа „ще те обичам вечно, защото не мога да те имам“…

    Ти избираш по кой път да поемеш. Късмет!:)

  15. здравейте всички. днес разгледах сайта и виждам колко съм изпуснал информация, приятно ми е да чета и да виждам че имало случаки които са се случвали и на мен . а искам да ви споделя също една моя заигравка , аз съм на 20 и работя , колектива е супер , хората са много точни и готини, след няколко излизания с колектива натам насам , осъзнах че почвам да се захласвам по една жена … написах го правилно ЖЕНА ! тя е на 27г. и доста дълго време се измъчвам с мисълта че е по – голяма от мен. един ден си мисля какво пък , какво ли ще стане ако се получи , а какво ли ще стане дори ако и кажа , незнам много е специален като характер и не мога да разбера дали си има някой или не , не позволява да навлезнеш в живота и в времето така лесно както при сегашните 20г. момичета които са ми безинтересни вече 1-на и продължава да е така… може да е смешно но е така, баща си нямам и раста по сериозен тип, и по отговорен, като я гледам просто виждам една умна достойна , красива, изумителна жена.до която се чувствам сигурен в себе си, способен на много неща, но или съм се побъркал или незнам, когато ме погледне виждам светлина в тези очи , моята светлина … а и не мога да я усетя дали ме гледа по така, защото с всички е така добра и дружелюбна че направо незнам… това ми е голям проблем и ме гложди от доста време незнам и на кого да споделя за тази моя простотия , ако на някой му се е случвало нещо подобно или да ми даде акъл малко да спра , и с такава разлика в годините дали е възможно нещо да се получи ?

  16. да допълня, не мисля че не се досеща за моите загубени погледи , захласнати по нея … :Х

  17. и жените страдат в офиса. Наскоро при нас дойде нов колега, който е по-млад от мен. хубавец всички жени го харесват. но и на такива хора не им е лесно сигурно. в началото ми се усмихваше, говореше с мен и неусетно и аз, като останалите жени се влюбих в него без да искам. смешно е защото, когато се засичахме, сякаш гръм минаваше през сърцето ми. тези чувства ме накараха да спра да говоря с него. дори да не го поздравявам, това беше от притеснение. но отстрани изглеждаше, че съм надута и недостъпна. човекът даде някои сигнали, че и той ме е забелязал. но се държи много мъжки, като по учебник. имитира мойто поведение. аз мълча и той мълчи. аз се крия и той се крие. реших да го забравя, да го избягвам. но издържам около 2 дена, и после една мъка…т.е. не мога да пренебрегна това. кофти е, че е на работа, а там знаете как е. така че, когато жените мълчат и изглеждат надути, недостъпни, не значи , че не ви обичат, просто не знаят какво да правят. бих се радвала на мъжки съвет какво да правя с този човек. не искам да ме възприема като надута и недостъпна или пък да страда ако има симпатии към мен….

  18. Здравей приятелю,
    знам че може би пиша прекалено късно,но наскоро ми се случи (нямаш си и напредстава колко) подобна история…Бих искал да си поговоря с теб малко по скайп да знам какво да правя,защото съм много отчаян и нямам мира и утеха в нищо.Искам просто някои отговори макар че съм почти сигурен че няма да ми харесат,ще се радвам да ми пишеш „phodos19“ skype :).

  19. Минало е доста време от публикуването на темата, но просто след прочитането на коментара на @Monolith , не се стърпях, особено след “ точка номер 4 “ , по специално , цитирам “ Жeнитe иcĸaт дa ги лъжeш – c тяx нe мoжeш дa ce дъpжиш ĸaтo c мъжe. Жeнитe нямaт чyвcтвo зa чecт, пoчти винaги лъжaт и нe мoгaт дa oцeнят иcĸpeнocттa, пoвяpвaй ми. “
    Хм, интересно, как се усмеляваш говориш в множествено число?
    Аз съм жена, и винаги съм ценила искреността. Ако искаш вярвай ! С лъжи, драги, до никъде няма да стигнеш. Нима не си чувал подоговорката “ На лъжата краката са къси“ ??? Ако ти “ печелиш “ жените с лъжи, овъртанки и така нататък, много лош подход, особено в началото, защото до колкото разбирам от автора на темата, са нямали кой знае какви отношения, и ако ще се случи нещо, то ще е за в бъдеше.

  20. Абсолютно аналогичната ситуация. Само дето humdrum е постъпил мъжки, а аз …
    От 3 месеца мира нямам. Наближавам 30 г., а сякаш ми е за пръв път и май наистина е така. Досега не съм имал проблеми с момичетата никога, вероятно защото е било повече те и по-малко аз. Тук обаче е много аз и малко тя, да не кажа – всичко аз….
    Та, така – флиртче в началото, закачки, усмивки. Видимо имаше интерес от нейна страна, а от моя както към всяко друго хубаво момиче – очаквах да ме хареса (висок, относително умен, трениран – мдаа, имах самочувствие тогава).
    Тогава се появи проклятието фейсбук. Нямах дотогава, направих си профил, тя ме добави като приятел и така…
    Минаваха дните и се усетих, че все повече се обърквам, докато накрая не разбрах, че не мога без нея. Колко пъти се насилвах да й го кажа? Сигурно сто, хиляда и повече. Не можех да се позная – имахме лека препирня свързана с работата, нещо незначително, а аз спрях да й говоря. Подминавах я, ей така. Луда работа. Може би защото вече съм бил влюбен. Не знам.
    Това за фейсбука и проклятието го казах, защото от цялата работа излязох пълен страхливец и каквото чувствах й го написах там. В отговор получих – Харесвам те, но не по този начин. Съжалявам.
    Е, аз съжалявам милион пъти повече.Така и не се осмелих да й призная всичко в очите. На тези години да попадна в такова положение.
    След няколко дни нова грешка – (не знам защо, а може би знам) във фейса и драснах, че не искам да си разваляме отношенията, да не се подминаваме без да може и едно здравей да си кажем. Все пак работим заедно. Отговор – надявам всичко да се оправи. Усмивка.
    Оттогава мина седмица. По две-три думи на работно ниво и това е.
    Да видим колко време ще ми отнеме да я преодолея, а дали го искам е друг въпрос…

  21. Очевидно се надува.Не се унижавй. Покажи безразличие и се настрой да го изпитваш. Нека тя да съжалява.

  22. Здравейте , обръщам се за помощ към вас тук относно проблемът ми за да не пускам излишна тема . Ще ви бъда много благодарна ако ми помогнете , посъветвате , обнадеждите или изобщо ме свалите на земята . Жена наближаваща 30-те съм , от дълго време търся обяснение за състоянието ми и друг отговор не намирам освен , че съм влюбена , толкова много влюбена че не мога да повярвам . Той е мой колега , не работим в един офис , но може да се каже , че сме си наблизо . Ще ви разкажа историята отначало , малко е дълга , но искам да излея всичко .Познаваме се малко повече от 2 години , в началото общи приказки , здравей , здрасти и нищо .. харесвах го , в смисъл не в любовен аспект , ами така като приятен човек . Правеше ми впечатление отношението му към хората – услужлив , внимателен , отнася се с уважение ,естествен , не се прави на интересен , не е някакъв лигльо като повечето на нашата възраст . И не знам , всичко започна за мен през лятото на 2012 един ден беше при мен и си говорихме за нещо , бях се обърнала с гръб към него понеже подреждах нещо и рязко се обърнах към него и се загледах беше се отнесъл с един замислен , замечтан поглед . Изглеждаше много съблазнително тогава и не знам хормоните ли ме удариха , какво ми стана . Запечата се в съзнанието ми , улавях се , че все повече започвах да мисля за него . Започнах да го отбягвам , да гледам да не се засичаме , но ако има съдба то тя ми правеше напук , засичахме се случайно . На мен не ми върви в любовта , през живота си съм се влюбвала два пъти . Първият път беше в тийн годините и нали съм си проста взех , че казах на момчето и той ме отразя по доста болезнен начин за мен , но беше абсолютно прав за всичко , което ми каза . Някак успях да приема , че на мен просто не ми е писано да усетя какво е да бъда обичана , да е влюбен някой в мен , аз също така и през годините не успях да усетя любовно увлечение към някого , а и момчетата не проявяваха интерес към мен . Не че не съм ходила по срещи , но нещата не се получаваха . Или аз не им допадах или те на мен и така . Пренасочих емоциите си за постигане на целите , които си бях поставила . Бях на 24 год. , когато се запознах с един мъж . Срещите ни бяха кратки , понеже обстоятелствата го налагаха ,основно си пишехме във фейса и смс-и , разговори по телефона.Философствахме си заедно , чувствах го много близък , беше ми приятно да си говорим , но приказката свърши . Разстоянието ни раздели , понеже живеех сама на квартира го молех да дойде да живее при мен , намираше си хиляди оправдания за да ми откаже ,с времето започна да ме обижда , да ми набива още повече комплекси . Толкова бях се увлякла по него , че изобщо не се осъзнавах . Позволих му да ме смачка , даже му се молих да не ме изоставя , защото вече се чувствах като нищожество и се бях вкопчила в него като мое единствено спасение .. както и да е . След краят на тази агония се зарекох , че аз отново няма да си позволя да се влюбя , че няма да понеса отново всичко това да го преживея , но с друг образ…Да се върна на историята , която ме терзае сега . Развитието на нещата станаха миналото лято , когато колегата ме покани да се видим , приех понеже си мислих че той няма никакви намерения към мен , изобщо си мислих , че е нелепо такъв мъж да прояви интерес към такова бездарно и глупаво момиче като мен. Правихме секс , аз се изложих много , разочаровах го , предполагам най-вече , че не съм това , което е мислил че съм , различна от представата която си е изградил за мен . След време пак ме потърси за същото . Когато му е удобно тогава идваше . Аз от своя страна съм обещала , че няма да го притеснявам по никакъв повод и да му досаждам , колкото и да ми се иска , за мен спазването на обещанията е въпрос на чест . За връзки , чувства не сме си говорили . То е ясно , няма какво да се заблуждавам не иска нищо сериозно с мен , щеше да си каже , пък и вадейки си изводи от нещата за които сме си говорили не отговарям на изискванията му . Усещам , че ме търси когато няма с кой или коя друга да излезе или какво да прави. (в момента се самонавивам )Но е факт , че когато е при мен се държи мило . Изобщо никой с мен не се е държал толкова мило и тактично както той , даже и родителите ми . Не мога да повярвам , че тия глупости за които съм чувала да говорят за пеперудки , тръпки и глупости на търкалета са истина . Просто като го видя краката ми се подкосяват , главата ми се замайва , сърцето ми ще се пръсне от вълнение и изпитвам срам , голям срам от себе си .Заспивам , събуждам се с мисълта за него … изобщо все такива клишета и аз не го искам , но това е реалност. Такава силна емоция не съм изпитвала към никого .Не знам дали заради липсата ми на самочувствие , но аз продължавам да избягвам да минавам покрай него , не се чувствам достойна , притеснявам се да го поздравя за да не го изложа пред колегите му и да стане обект на подигравки заради мен. Но умирам да го видя , разбирате ли , копнея да го зърна от някъде. Понеже аз съм откровен човек и това много ми тежи и всеки път се решавам , че ще му кажа какво изпитвам към него , но сякаш думите се изпарява в момента в който трябва да проговоря . Тъпото е , че аз не съм мишка (както ме наричаше бившият ми ) винаги си решавам проблемите ако имам с някого и се изясняваме , не съм колеблива , абсолютно самостоятелна съм , но с този мъж не знам как да подходя . Опитах се да го прегърна веднъж и от тогава се отдръпна и не ме е търсил дълго време . Сигурно ме е забравил вече , може и приятелка да си има вече , може и проблеми да си има. Самонавивам се , че е изгубена кауза , че нали един мъж ако наистина иска да е с една жена той ще я търси постоянно , ще иска да е с нея , ще търси близост . Опитвам се да приема , че не съм неговото момиче и всякакви такива сдухващи неща , които да ме накарат да се събудя от любовната драма , но не се получават нещата . Все нещо ме човърка да опитам и да му кажа за чувствата си ако ми се отдаде възможност пък каквото ще да става , от друга страна пък ми се иска да му покажа че съм сериозна , достатъчно голяма и отговорна и може да разчита на мен за всичко , не съм лигла и нещата да станат постепенно . Иначе работя с мъже , ежедневно контактувам с мъже не се намирам за привлекателна , но ме канят , внимание не ми липсва , но не ме интересуват. Може би аз ги предизвиквам някак , изглеждам лесна ли не знам , може това да е да е причина моят избраник да бяга от мен или защото нямам приятели . Филмирах се жестоко . Дайте ми съвет какво да правя -как да предизвикам отново интерес , дали да чакам и да се осланям на „ако е писано ще стане“ или първият удобен момент да му кажа , че съм влюбена с риск да ми каже че съм луда . И изобщо какво да направя … предложете нещо.

  23. Така първо да кажа, че не съм специалист по връзки (все пак съм само на 20 години :D). От това, което прочетох останах с впечатление, че имаш доста подбито самочувствие и комплекси, които изобщо не подхождат на жена на 30 години. Честно казано за първи път виждам жена да говори така за себе, цитирам: “ не се чувствам достойна“, “ не се имам за привлекателна, красива“. КАК по дяволите ще говориш така за себе си, още по малко, като казваш, че внимание към теб от страна на мъжете не липсва.

    Сега относно твоят човек. Еми той те има за даденост, може да те има, когато си поиска. Промени това, покажи му, че не си неговото момиче за секс, започни да излизаш с други мъже, флиртувай с тях, не му обръщай с толкова голямо внимание. Ако те потърси наистина има чувства към теб, ако не мога да ти кажа да го забравяш и да ти си потърсиш друг. 100% съм сигурен, че има мъже, които търсят и копнеят за момиче като теб.

    Относно секса, важното е да не ти пука и целта да ти е да си доставите взаимно удоволствие.

    Поздрави и пиши ако имаш други въпроси.

  24. Здравей „redone “ прочетох ти коментара , който все още очаква одобрение . Благодаря ти за вниманието и отделеното време , но твоето предложение не ми е присъщо . От думите наистина много ме заболя , по каква логика мислиш , че ме мисли за даденост . Мъжете сте много странни , аз не бих му отказала защото имам чувства и ако му откажа на него ще му стане кофти за кратко , а и щом това е начина да е с мен дори за кратко защо да се правя на интересна . Защо мъжете сте такива , усложнявате всичко с претенциите си и глупостите си . Толкова ли е трудно да бъдем искрени

  25. изпратих коментара без да искам и както казах аз не го търся , не му звъня , не му пиша , не му досаждам по никакъв повод , ако ме потърси откликвам , ако не- се съсипвам и се надявам че ще ме потърси . Обещала съм , че няма да му преча

  26. „… аз не бих му отказала защото имам чувства и ако му откажа на него ще му стане кофти за кратко“- точно заради това те приема за даденост. Може да те има по всяко време, когато си поиска и след това да си се занимава с други. Един мъж, ако не приема една жена за даденост ще се бори за нея, ще намери 1000 причини да е с нея и ще направи всичко възможно тя да е щастлива. Пак казвам според мен си му секс-играчка, когато му се до*бе ти се обажда, защото знае, че ти си му навита. Трябва да се научиш те да се борят да спят с теб, не ти с тях.

    Поздрави и пиши какво мислиш :))).

  27. Здравей отново „redone “ няма какво да мисля . Според теб нямам шанс с него . Но иначе някои изтъкнати от теб доводи мога да ги оспоря. Не знае , че съм му навита , но съм му казала , че мен не ме бърка , когато иска да звъни . Това беше в началото , когато всичко беше просто харесване и бушуване на хормони. Едно такова средно положение – мога и без него . Както е и така мога и без него , но искам с него и защо да го отрязвам като го искам ? Тези неща да се правя на недостъпна и да играя игрички важат за дамите на твоята възраст . Общо взето жената над 25 мисли и действа по различен начин . И да ти кажа , че тия “ борби “ и нагласата на повечето мъже , че когато една жена започне да се дърпа го прави с цел да го изпита , да види дали държи на нея е абсолютна заблуда . Когато каже „не “ наистина е „Не “ поне за мен е така . От личен опит – Преди време мой познат , който в един момент се беше превърнал в мой отдушник и го чувствах най-близък и го мислих за приятел искаше да имаме връзка . Като казах , че не гледам с такива очи на него , той започна да прилага тия „борби“ всичко , което постигна е да ме отдалечи и да се чувствам виновна , че съм го подвела по някакъв начин и някак предадена . Така , че не мисля , че в една връзка от какъвто и да е тип има място за игрички . Терзанието ми е дали да набера смелост и да му кажа за чувствата си или да оставя нещата така както са и да се примиря и да чакам да ме споходи отново любовта . Защото в момента съм много нещастна от това положение . И понеже имам насадено чувство за вина , си мисля , че ако някога съм имала шанс с него съм го пропиляла . Самобичувам се , всичко преживяно с него минава като на лента и виждам грешките си и ми се искаше да бях постъпила по друг начин , може би тогава щяха да се развият по друг начин . Изобщо толкова съм потисната и разочарована от себе си . А няма с кой да споделя , няма с кого да поговоря на тази тема .

  28. Виж сега, ако искаш може да поговорим на дълго и на широко за твоят проблем, виждам че имаш нужда (добър слушател съм :D). Намери ме в скайп redone08, пък и аз може да науча нещо от теб. Пак ти казвам добави ме в скайп.

  29. Ето и развитие на моят копнеж . Казах му , е не всичко , което исках да му кажа защото хич не ми беше лесно . Но най-важното го казах и не знам не ме нарече луда както очаквах , не ми се изсмя . Е не ми отвърна със същото , но аз и не го очаквах . Поговорих ме си бил е много разочарован преди и сигурно му е писнало . Както и на мен ми е писнало , ама ей го е и аз не знам цапна влюбването , а не се виждаме често . Каза , че ще ме потърси пак , аз разбира се ще откликна защото не искам друг пък не знам имам една надежда все че може би с времето ще стане нещо . Сега ми трябва съвет как да спечеля доверието му , как да му покажа че съм коректна

  30. Виж сега варианти много, но е почти сигурно, че си в ситуацията, която колегата redone е описал – има те за даденост. Но ти си в тази ситуация точно защото има недоизказани неща. Ясно е, че тука нещата „от само себе си“ няма да станат и си иска говорене. Престраши се, кажи му “ Виж, докога ще го караме само така, мислиш ли, че това нещо може да има развитие?“ и не се впускай в излишни обяснения в любов. Не, че ми се иска да съм лош пророк, но най – близко до истината ми се струва ( а тя в повечето случаи е страшна и жестока), че на 99% ще те отреже, но е по – добре да си пробвала, да си чула от него, че иска само секс примерно, а не да се самозалъгваш и да си вкарваш филми в главата. По този начин и много по – лесно би го забравила. И все пак не забравяй, че съществува и този 1% вероятност, че след разговора ви всъщност той да преосмисли някои неща и да си обърне гледната точка 🙂
    Малко повече самочувстие, вдигаш главата нагоре и от тука нататък само късмет и успехи ти пожелавам 🙂

  31. Cornelius аз си казах мъката направо без излишни лигавщини и изнервящи фрази . Не знам ама ако някой тръгне да ми говори със заобикалки едно че няма да осъзная какво иска да ми каже , защото не всичко е еднозначно . На това , което ме съветваш да използвам за пример бих го изтълкувала че едва ли не ми казваш „или ми предлагаш нещо сериозно или не ме търси повече „. Бих се почувствала притисната в ъгъла от тази агресия . А все пак любовта е чувство , емоция която искаш да изживееш с даден човек не зависимо от обстоятелствата. Когато човек се влюби е готов на компромиси . Едва ли ще размисли , каза че не вярва . Беше ми неудобно да го попитам как точно са го разочаровали . В смисъл не само изневярата носи разочарование в едни отношения . Може да не съм неговото момиче , да е преценил че не ставам , че съм смотана . Наистина понякога съм много смотана щото като е покрай мен и емоцията е силна и се държа супер неадекватно . Стига с тази даденост -момичета на този свят колкото искаш . Толкова много има , които не търсят ангажиращи връзки , а и женени има търсещи също това . Че чувства няма към мен това ми е ясно , но какво го тегли към мен и че избра мен не ми е ясно

  32. Секса, колко пъти да ти казваме, че те използва за СЕКС. Затова моят краен съвет е да прекъснеш всякакви връзки с него (ако искаш преди това поговори отново с него) и да гледаш напред. Намери си хобита, не знам, започни да тренираш, излизай с приятели, запиши се на танци. Също така започни да се срещаш и с други мъже.

    Имаш и друг вариант. Казваш му не мога повече така, но искам да си останем приятели и спираш секса с него. Започваш да се срещаш с други мъже, а на него се опитай да гледа като на приятел. Започни да му разказваш как си излизала с други, какво си правил с тях и така. Намаляваш контактите и се надяваш той да поиска нещо повече. Колкото и банално да звучи, когато не можем да имаме нещо или спрат да ни го предоставят започваме да го искаме още повече.

    Поздрави и успех. Ако искаш още съвети или просто ти се говори за това ти казвам пак, намери ме в скайп в по горен коментар съм го написал.

  33. redone ще те потърся скоро . Но това клише „използва“ не ми е на място . Винаги съм се чудила и някои жени като започнат с това „използване“ . Какво означава да използваш някой , или да се чувстваш използван след като правим нещо по собствено желание и по свой избор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *