Станах жалък заради момиче, а сега?

Здравейте, пускам тема защото не съм сигурен как да постъпя. Много хора съветват да слушаме сърцата си, но този път моето е заглушено...

Влюбен съм в едно момиче от една година, още щом я зърнах за първи път. По малка е от мен с 2 години (на 17 съм). Това се случи когато започнах тренировки, в два съседни клуба сме и почти всеки ден я виждам. В началото всичко беше ОК, аз бях забавен и пекан, а тя доста позаинтересувана от мен. Мина малко време (около седмица и половина), за да я поканя да излезем.

Исках да разбера каква е преди това, защото преди по-малко от месец бях с едно момиче, което ме заряза заради батко с кола. Звъннах й, но тя не ми вдигна. После ми каза, че не вдигала на непознати номера. Разпитах за нея приятели и чух че била детска, затова я оставих и я махнах от скайп.

След няколко дена тя ме потърси и зарибявките продължиха, но само в скайп. Мина още малко време да я попитам кога е свободна (Има по две тренировки на ден и не е от града). Всеки път казваше, че не знае, но уви, вече бях лапнал по нея и не усещах, че ставам жалък само да я каня. През тази една година, която мина от тогава нещата загрубяха...

Лятото не я бях виждал два месеца, понеже беше в почивка. Пишех й в скайп, но пак ме режеше. Реших да я оставя, но когато почивката им свърши и се виждахме отново погледите ни отново бяха постоянно забити един в друг. От нейна приятелка чух, че май ме харесвала и реших да я потърся, но отново бях отрязан.

Вече се бях оставил на съдбата с надеждата, че другия път като я потърся няма да ме отреже.
След време реших да й кажа че я обичам, когато я сваря на тренировки. Така и стана... казах й го, но по-късно тя ме отряза с смс, че нищо нямало да се получи.

Отново я оставих, а тя отново ме зяпаше и отново пак аз я потърсих. И какво пак - отново ме отряза. Така още няколко пъти.  След това имаше един кратък период от 1 седмица, през която й пишех смс-и, звънях й по телефона, тя също ми звънеше (около 3 без нещо сутринта), но изведнъж спря да ми дига и да звъни.

Последния път, който ме отряза беше най-болезнен (около една-две седмици след телефонните ни разговори) - Никога не съм значил нещо за нея и това нямало да се промени, заедно с още куп неща, които ме накараха да се отдръпна малко от нея. (Всяко зло за добро).

Преди това момиче и другото, което ме извъртя бях в сериозна дилема с първата ми любов (Събрах сили да продължа и продължих). Чувствах се силен, но постепенно новото момиче ме е мачкало. Мачкала ме е, защото и нея са я мачкали (стигнах до извода, че още обича някакъв неин бивш, но той не я ще). Станах жалък в очите й, а сега и във вашите...

Всъщност тя е безобидна, но понеже е наранявана сега наранява. Това аз съм го минал и съм се научил на прошка. В момента със сигурност не иска да ме вижда, а аз стигам до кръстопът:
1) Да я оставя и да се надявам след много време тя да ме потърси.
2) Да я търся от време на време, то без да намесвам чувства.

Всеки ден ще я виждам, затова не мога да я забравя. Мога просто да свикна, че я няма или с това, че дори и да й обръщам внимание, това е без значение. Не искам да ме упреквате, знам си грешките. Според вас как да постъпя... Да я чакам ли или да я оставя? А може би това не са единствените решения?

Според мен шанс винаги има...

бутон за споделяне

4 мнения за “Станах жалък заради момиче, а сега?

  1. Трудно е да се каже като се има в предвид на колко години е, момичетата на тази възраст рядко знаят какво искат и как да се държат в определени ситуации. Спри да я търсиш.

  2. Не се занимавай с глупости, изобщо не си губи ценното време да я търсиш, или други подобни индивиди. Използвай го, за да се забавляваш (хобита, приятели…)! Знам, че е много трудно, но нека да ги научим, че трябва да ни уважават.

  3. обичам я… има ли начин да променя съдбата… не искам отново раздяла, от това най-много боли!

  4. I find your lack of balls disturbing !

    И стига говорил за болки, раздели и т.н. Всеки мъж минава през това ! Всеки е ял женския К** !

    Отдели се малко от жените, не се занимавай. Ще ти дойде акъла като започнем да се кефиш отново на живота. А живота подредиш ли го – скоро в него сами ще дойдат жените 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *