Уж сме заедно, ама не съвсем

Здравейте, историята ми е много дълга и заплетена.

Краткият вариант е такъв, аз имах доста дълга връзка, която прекрати другата половинка. На работа дойде нова колежка с нея се запознахме, от шега на шега, от кафе на кафе и в един момент се оказа, че съм хлътнал и тя също и тръгнахме.

Тя също излизаше от дълга връзка, нещата при нас се развиха супер бурно. За няколко месеца не бяхме спали отделно повече от няколко пъти. Ходихме на морета, едно друго и така, до тук всичко беше ок.

Двамата получавахме обаждания от бившите си и писания и т.н. При мен нещата приключиха лесно и моята бивша бързо прекрати опитите, но нейният продължава и продължава, има затишия и после пак.

Последните дни, седмици нещата загрубяха много драстично, в един момент тя започна да е супер раздвоена, умислена, несигурно какво се случва и какво иска едва ли не.

Леко се отдръпна, разговаряхме. Тя каза, че не крие, че все още и влияе бившия, но никога не би се върнала назад. С нея сме заедно от не много и не малко време (сравнено с предишните ни връзки от по 2-3+ години).

Искам да ви попитам какво да правя, много държа на нея, искам да съм с нея, но като виждам едно такова не сигурно отношение и някак си се отдръпвам в "защитна позиция".

социално споделяне

9 мнения за “Уж сме заедно, ама не съвсем

  1. Като има леко развитие от тези дни. Разговаряхме и ми каза че това с бившия и няма как да стане, едва ли не нещата при нас са се развили адски бързо и тн. Тя искала да си излиза с приятели и тн., а техните я питали постоянно за мен. Едва ли не ми каза че се е изплашила какво се случва между нас. Като го има уточнението, че аз проблеми за това че излзиа не и правя никакви, аз съм и казал излизай проблеми нямам стига да не криеш от мен и да не ме лъжеш или пренебрегваш заради някой аз проблеми нямам. Вече съм в тотално неведение какво се случва и какво да правя :S

  2. Моят съвет е да не се отдръпваш ‘в защитна позиция’ ами да заемеш ‘нападателна позиция’! Явно, че бившия и влияе, ами влияй и и ти – ти си настоящия! Действай, разговаряй, убеждавай, … не му позволявай да ти я отнеме! Ако наистина държиш на нея, то защитавай връзката ви!

  3. Уф, не обърнах внимание на коментара ти за последното развитие на нещата… това, което съм написал по-горе касае основния ти разказ.
    Що се отнася до последното развитие: и аз понастоящем съм в подобна ситуация, а именно: „ох, моля те нека позабавим скороста! много бързо се развиват нещата помежду ни! Нека те опозная по-добре… не съм сигурна дали искам да продължаваме…“ с тази разлика, че аз реших да използвам ситуацията, за да се отдалеча от нея и да се пренасоча към друга, която се появи междувременно и която харесвам повече…
    А за твоя случай какво да кажа? Предполагам, че действително се е изплашила от скороста, с която се развиват нещата помежду ви и затова се е отдръпнала. Най-вероятно има нужда от още време за да приеме промяната, която внасяш в живота и. Ако наистина я харесваш и искаш да продължиш с нея, трябва да и дадеш това време. А още по-добре би било през този период не да бездействаш, а да го използваш като спечелиш още малко от доверието и обичта и…

  4. Ами като цяло ,застанах на страна показвам и моята подкрепа (защото ми заяви че има много лични семейни проблеми и се бори и с тях) , но не се натрапва, за ден два бях оставил тя да ме търси. Още със ставането сутрин като отвореше очи и ми звънеше , по цял ден си пишем и тн. В случая съм решил да го давам „бавно“ до 14 понеже съм и поръчал подаръка още преди да стане това. На 14 ще се срещна с нея и ще и го дам като си поговоря малко по сериозно с нея. На моменти ми се струва, че я е страх да не бъде наранена пак и понеже е започнала да хлътва и да се отпуска и за това се дръпна. Другото което ми минава през главата е да не би да има друг, макар че ако имаше друг нямаше да ме бави щеше да ме отреже бързо , и дали просто не е започнала да ме чувства повече като приятел.За това на 14 мисля да и дам подаръка един мил жест от моя страна спрямо нея , с нещо кеото обича много , и да си поговоря с нея а каквото сабя покаже, защото много държа и много искам да съм с нея много ми допада като човек. Кофтито само е че така или иначе по цял ден сме заедно ( работим в една фирма) и се засичаме малко или много излизаме почивка заедно и тн.

  5. Според мен добре си го намислил. Стискам ти палци на 14-ти нещата да се развият в положителна посока!

  6. Ще видим, и аз така се надявам. Между временно отношението е както преди като цяло. Пак шеги закачки , но и неяснота от нейна страна какво се случва и какво иска да се случва в личния и живот( с мен).

  7. Развитието след вчера: поговорихме , дадох подаръка и тн. подаръка много я зарадва и много я изненада. Хареса и супер много , като цяло ми каза да съм се пусенл по течението и то щяло да се случи каквото трябва а да не съм го мислел толкова много какво се случва. Което за мен е леко непонятно защото аз съм малко краен или или няма тако да се пусна по течението искам ли нещо се опитвам да се боря за него, след един момент когато видя че няма смисъл спирам и така . След разговора ходихме до тях видях се с тяхните и тн и в един момент тръгнахме да употребяваме алкохол с баща и , казах че ще карам и няма пия, но тя ми каза аз ще те закарам и в един останахме да спим в тях, при което на мен ми се развърза езика казах че я обичам( което го знае от много време), и тя ме попита дали вече съм си изяснил нещата между нас какво става.Казах че не съм все още ми е мътно и тя каза че но някаква степен се раздвала че е така , защото едва ли не да не си помисля грешни работи….. Вече съм тотален блокаж, днес вече незная какво се случва

  8. Ти може да си краен, а тя да не е. Хората са различни. Не я обсебвай, плашиш я, дай й малко въздух, това важи и за женените, всеки трябва да има лично пространство. Това не значи, че не те обича или пък има друг. Ако я задушаваш така, ще се разпаднат отношенията.

  9. Нещата вървяха нормално определно време.имахме доста допирни точки в работата и аз я смених и тогава всичко потръгна, но сега пак са на никъде, има доста проблеми лични , в работата и семейни дори. Говорихме си и ми заяви как била обезверена, изгубила вяра в хората и се държи грубо дори с най-близката и приятелка. Заяви ми също че на този етап тези неща които ми казала, как нямала вяра в мъжете и тн. Съм можел още да и говоря за любов и тн. В същото време малко преди това ме попита дали ме е било страх да не я изгубя, пак се държи така леко грубо но я виждам че има страх да не си тръгна,защото почна ли по хладно държание пита какво има… пичове тотално съм шах, момичето адски много си заслужава всяко усилие, а и аз съм толкова захапал въдицата че не е реално…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *