За мишките и хората в женския поведенчески модел – част ІІ
“Да, моята любов е моят грях.
Не ми прощаваш ти за моите грешки.
А твоите? Сравни греха ми с тях
и виж сама чии ли са по-тежки.
Но разбери, не твоите уста
ще ме винят, отдавна осквернени,
изцапани с лъжи, без красота
и със следи от клетви и измени.
По-грешна ли е моята любов?
По-свято ли е твоето терзание?
Не ме съди със този гняв суров,
смили се, ако чакаш състрадание;
но ако нямаш капка жал в душата,
не чакай милост и за теб самата.”
Шекспир, Сонети
Харесвам си го чичо Уилям (пояснение: “чичо” ми се пада онзи гениален тип, който вече не е измежду живите, но с есенцията на своята личност се явява мой задочен учител; та, чичо Уилям ми преподава емоция, а чичо Оскар – гения на мисълта). Може би защото чичо Уилям е пич и ако търсите въведение в тайнството на човешките взаимоотношения, той има какво да ви каже (забележка: към чичо Оскар не се обръщайте за тайнството на човешките взаимоотношения; чичо Оскар е долен манипулатор и аз го обожавам в неговия безскрупулен гений, но това не променя факта, че е такъв, поради което чичо Оскар се явява духовен учител на всеки себе уважаващ се схемаджия).
В част І стигнахме до извеждането на някои факти (който се съгласил – съгласил, който – не… е… статиите са като жените – НЕ МОГАТ ДА ЗАДОВОЛЯТ ВСЕКИ). В част ІІ продължаваме с извеждане и анализ на фактите с ясното съзнание, че и този път няма да успеем да задоволим всеки, но… любов да има, пък после ще си “напием менците”.
3. Жената в есенцията си няма доверие дори на самата себе си
Това идва от прекалено много мислене (в изречението няма ирония, само опростеност). Логическо правило е, че разсъждението води до множественост на вариантите и е пряко обвързано с емоцията. Женският поведенчески модел функционира на базата на логика, която се задвижва само в емоционална среда, т.е. моментите на интелектуална трезвост и анализ ще изискват да има “излизане” от емоционалната среда с оглед минимализиране на субективния фактор.
Но това съждение по-горе е само ТЕОРИЯ, практически е невъзможно да се получи при жените. Обикновено в женския поведенчески модел се случва да наблюдаваме дуалистичност на мисълта, т.е. процесът на разсъждение функционира паралелно както в емоционална, така и в интелектуална среда. Затова често можете да чуете “Моля те, не ми казвай да го зарежа. Аз знам, че трябва да се разделим, но НЕ МОГА (индикация, че емоцията е по-силна, което резултира в усещане за правота – това на езика на жената се нарича “да послушаш сърцето си”).
Жените обикновено с интуицията си усещат, че мислят във високоемоционална среда, поради което търсят съвет – потвърждение или отхвърляне, от най-неподходящия източник – други жени. Другите жени, бидейки също емоционални до точка на кипене, обикновено ескалират собствените си емоции в монологизиране на темата – ако някога сте присъствали на женски “разговор”, ще видите как жените обикновено не се изслушват, а се съревновават коя да наложи своята лична история, като централна тема, за да може да получи интелектуално “потупване по рамото”.
Това е окуражаване, убеждаване, че жената е абсолютно права и в действителност е жертва (понякога наистина е жертва, но жертвите обикновено не обичат да говорят за трудностите, които изживяват, тъй като са блокирани от чувството си за вина и комплекс за малоценност, които мъжът им е втълпил; когато насреща ви е жена, която изгражда образът на жертва – става въпрос за наранено его, търсещо възстановяване; възстановяването се реализира, чрез мило отношение и своеобразно обожание от индивид, представител на противоположния пол, защото той се явява команда към подсъзнанието, че другият мъж ГРЕШИ и не може да оцени съответната жена.
Затова и групата от приятелки никога не успява да възстанови нараненото его, защото жената допуска, че това, което те й говорят, не е вярно или е изречено с цел утешение; тези процеси се индикират с репликите “Е, да, но ти си ми приятелка, затова говориш така”, “Е, да, но друго е мъж да ти го каже” (разбира се, че е друго; то се възприема като проява на евентуално привличане от страна на мъжа, съответно – вдигане на ранга, което пък автоматично води до възстановяване на нараненото от друг мъжки индивид его).
Обобщение:
Жената търси съюзника. Съюзник се явява всеки, който не се съревновава с нея – съзнателно или не, на някаква база – красота, интелект, кариера и т.н. Съюзникът винаги трябва да е по-силен от нея, но никога да не се явява конкуренция, затова “съюзникът” трябва да е мъж – той има свойството да възстановява егото, когато егото бива наранено от друг мъжки индивид или пък в професионална среда, да осигурява усещане за защита и сигурност, и да пресъздава атмосферата на флирт (което при жената резултира с моментно вдигане на нивото на ранга – тя се чувства харесвана, красива, но най-вече – ВАЖНА.
За жената е от ключово значение да бъде важна за някого или в някакъв процес). Съюзник на една жена никога не може да бъде друга жена в случаите, в които другата жена също е красива. Когато другата жена е само по-високоинтелектуална, не възниква конфликт на първично ниво, поради това че външният вид привлича вниманието. Конфликт ще възникне на вторично ниво, когато индивид от противоположния пол започне да концентрира внимание в другата жена, (като проява на мило отношение се нарича “приятелка”; като реализиране принципа на “истината е ку*ка”, ще използваме истинското название – “антураж”/ “подкрепление”), създавайки своеобразен “триъгълник” с цел постигането на равновесие в отношенията, а именно – чувството (красотата) не е завършено без познанието (интелекта) ).
4. Жената има нужда да бъде предразположена… понякога можете да я предразположите и за час.
Точка 4 ще разгледаме през призмата на секса. За целта на тази статия, ще приемем секса не като завършек на изградените отношения, а като среда, в която те се развиват. Сексът ВИНАГИ отразява моментното вътрешно състояние на индивида. Хора, които не знаят как / не могат да правят секс НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.
Съществуват хора (обикновено почти всички; отликата се явява степента на усвояване (поддаване) на съответния комплекс (“комплекс” тук ще използваме в смисъла на “личностен конфликт” – колизията между съзнание и несъзнавано), които към момента на акта страдат от някое от долуизброените:
1. Егоцентризъм / егоизъм
2. Неувереност
3. Гняв (подтиснат или проявен – напр. афект)/ Агресия
4. Пресметливост/ меркантилност
5. Болка/ Нараняване
6. Съмнение/ Недоверие
7. Страх
Гореизброените състояния могат да бъдат:
А) моментни (краткотрайни; напр.афект)
Б) трайно установени (обикновено причината за тях се корени в детството, като с всяко последващо нараняване или разочарование, интензитетът се усилва).
Следва да отбележим, че моментните състояния се проявяват в следствие на трайно установените, като личността чрез т.нар. отключващ елемент бива поставяна в провокация.
Например:
При жени, които са имали проблеми с физическо насилие (условно приемаме “физическо насилие” в широкия смисъл на понятието, т.е. всяко физическо посегателство (шамар/ ритник/ блъскане и т.н.) за продължителен период от време (принципът важи и при мъжете) се наблюдава една агресивност, когато съответната жена бива провокирана, т.е. на “приятелски” шамар (визирам онези детски игри, които имат цел да раздразнят) няма да срещнете приятелски отговор – смях или леко плясване, а агресия, която ще ви смае. Това се дължи на факта, че шамарът (независимо колко лек е бил) се явява отключващият елемент за трайно установеното състояние, което е в момент на провокация.
Личността бива върната отново към онзи момент, когато е била подложена на физическо посегателство и изпраща сигнал към съзнанието да реагира както се реагира на атака. Затова, когато кажете “Преиграваш”, това още повече подхранва агресията на личността, тъй като за обремененото съзнание, отключващият елемент (лекото плясване) не сигнализира игра, а опасност, на каквато е била подложена тя в минал период.
Продължава в част ІІІ…
За “мишките и хората” в женския поведенчески модел – част І
Сещате ли се за новелата на Нобеловия лауреат Джон Стайнбек “За мишките и хората”? Основната тематика, която Стайнбек развива чрез своите герои, е разбирането на човека. “Опитайте се да разберете хората. Познанието на човека никога не води до омраза, а почти винаги – до любов”.
Писателска му работа. Понякога опростена, понякога твърде сложна и работеща с прекалено много символи, но литературата си е една своеобразна школа по НЛП, така както я разбира руската школа – силата – дадена или упражнявана през годините, сътворява хармония или апокалипсис в зависимост от етичната граница на този, който я владее.
Във връзка с НЛП ще откриете много разработки, шаблони и анализи, но не забравяйте, че всяка “къща” иска основа преди да започне изграждането й блокче по блокче. И тъй като фундаментът в съблазняването (важно е да правите разлика между съблазняване и свалка; свалката е т.нар. pick-up – успешен или не, по-често – не, когато става въпрос за високорангови жени, причините ще разгледаме в друга статия;
Съблазняването е висшата лига; съблазняването е за ценители, тъй като изисква твърде много подготовка, както и усилия и търпение, а когато ти се прави секс, това последното просто проваля нещата всеки път) е изучаване на поведенческите модели и техните особености (точно както в новелата на Стайнбек), условно ще го наречем “за мишките и хората”.
В тази статия ще акцентираме на митове и факти при женския поведенчески модел и ще научим някои скрити истини (които няма да чуете и от жени, защото истината е, че се срамуват да си признаят). Прочети повече