Статия за жени: Аз съм твърде готина за него
Lover: Това е последната статия за жени, която пускам в блога за мъже/свалячи. Обещавам!
Аз съм твърде готина за него… Напълно възможно е. Тук трябва индивидуално да се действа. Но цялата работа е в това, че много често на нашите момичета-красавици още от детството им набиват, че са принцеси, “ех, какво блаженство е да знам, че съм самото съвършенство, да знам, че съм идеал…”. Това принципиално, от една страна е точно така и е забелязано правилно, а от друга – не особено.
Виждала ли си в метрото момиче с тлъст задник, облечена в бели полупрозрачни гащи и чорапогащи а ла “единственото, което ми е останало от втората световна война”? Ужасно е. Още повече, че те мислят, че това е супер, че мъжете просто биха се носили на тълпи след тях, изплезили езици – ако те не са такива непристъпни като кралици.
Колкото и да е тежко това, постарай се да се оцениш обективно. Не си струва да изпадаш в крайности – моделът на поведение “кралицата е заобиколена от уроди” предизвиква в най-добрият случай недоумение, а твоите опити да разбиеш витрината, защото ти в нея там си отразена – жалост.
Да, ти се поддържаш, симпатична си, може би дори красива и несъмнено – умна. При случай, че притежаваш всички изброени качества, ти спокойно можеш за малко да се възгордееш и да забравиш за какво собствено казано си такава фифи-лала-лала. За себе си? Ой, какво приказвате, не ме разсмивайте, виждала съм как става това за себе си: бутилка бира, цигара и супер-интелектуалното шоу “Риск печели, риск губи” или парче шоколад и диск на момчешка група.
Каквото и да ми разказваш, аз знам, че ти искаш да се харесаш – при което е желателно да се харесаш на всички, а по-нататък – ще видим. Искаш ли? И ние си имаме. Сега виж внимателно списъка на претендентите за твоето внимание – хм, за какво са се борили? Да двойка кофти и тънки, десет стандартни сиви мишки, една ярка личност с лоша кожа… а какво да се прави. Ох, как я обичам тази фраза – “Ние от природата не чакаме милост. Да я вземем от нея – това ни е задачата ни! : )
Пусни по-близо до себе си поне един, е поне този, който със седмици наред трие плочките пред входа ти и ти прави мили очи в асансьора. Ако той имаше смелостта да заговори, значи има нещо в него или той просто е силно блъснат екстремист-камикадзе. Във всеки случай това е интересно. Беден студент? Кой знае, може би той ще те научи да играеш на непознат пасианс или ще ти покаже най-живописните входове.
Тъпоглав бик? А кой е казал, че трябва да се влюбваш в него? Върти го, динами го, за какво мислиш е печелил пари? Невзрачен инженер? Струва ми се никой не е забранявал внезапните удивителни открития в областта на сексуалните постижения на невзрачните мъже. Спусни се от небето на земята, проанализирай КАКВО ти можеш да предложиш и танцувай по нервите на мъжете – поне ще имаш отправна точка.
Веднъж вече ми отказа да си даде телефона…
Обичам самото звучене на думата “Не”. За мен тя означава действие – нещо се случва. “Не”-то полага пътя, по който в крайна сметка да стигнем до думата “Да”. Звучи добре, нали? (Човекът, казал това, е доста умен – това не съм аз).
Да започна с моята история. Преди 3 години…
Прибирам се от лекции. Доста съм угрижен (грижи – доста незначителни погледнати от този момент, но за тогава бяха актуални).
Минавам покрай витрината на магазин и виждам страхотно момиче. Същото, което учеше в моето училище, беше с 3 години по-малка от мен, невероятна красавица, винаги усмихната и интелигентна на външен вид (поне в моите очи, доста я харесвам и сега). В магазина имаше и друго, което харесвах. Въпреки, че не носех достатъчно пари да си взема дрехата, реших да вляза, хем да я огледам, хем да направя някакъв контакт с мацката.
Бях сигурен, че не знае, че сме учили в едно училище. Обърках – знаеше (момичетата са доста наблюдателни). Попитах я за дрехата. Тя ми обясняваше нещо, което дори не слушах. Предразположи ме и ми хрумна “гениалната” идея да й взема телефонния номер.
Аз: Ти много ме кефиш. Дай ми телефонния си номер да ти се обадя да излезем някой път на кафе, ако искаш.
Тя: усмивка (без да каже нищо)
Аз: Искаш ли? Да или не!
Тя: Не … – усмивка.
Аз: Добре – и тръгнах да излизам.
Тя: Благодаря ти за …
Другото не го чух, защото излязох. Бях малко разочарован и същевременно се кефих на себе си, че съм опитал. Вдигнах си адреналина и актуалните ми проблеми вече ми изглеждаха смешни.
Сега
През тези 3 години доста поработих над себе си и продължавам да работя (фитнес, излизане с мацки, учене – скоро се научих и да програмирам… увлякох се). Утре имам среща с готина мацка.
Да се върна на момичето от магазина. Тя вече не работи там, мисля, че има хубава работа. Когато се засечем, аз не я поздравявам. Любопитното е, че сега тя проявява интерес към мен. Днес вървя по улицата и тя пред мен на 20 метра. Не знам как разбра интуитивно или не се обърна и ме видя. После направи всичко възможно да се забави, за да я настигна (вървях супер бавно) и може би е искала да я заговоря. Е, аз я подминах и не я заговорих.
Не съм сърдит на момичето. Тя е много красива, а и не е b**h, просто тогава социалният й статус беше много над моя (под соц. статус нямам предвид пари), докато сега сме с изравнен или ако някой от нас има предимство, то не е с много.
Засичал съм се с нея и на дискотека. Не знам по каква причина, но тя и нейната компания се настаниха възможно най-близо до мен и моите приятели. Интересно е, че освен внимание, от нея наблюдавам внимание и от другите й приятелки – усмихват ми се и т.н.
(тя е момиче и 100% се е хвалила – този идиот ей там ме харесва … бла бла) Не казвам, че този интерес от тях означава, че ме харесват, просто им привличам вниманието, което пак не е малко. Аз ще я заговоря. Искам съвет как да стане по елегантен начин? Очаквам вашите мнения, съвети, препоръки, критики… каквото решите.
Не пропускайте добрите възможности!!!
Реших да пусна тази тема, защото преди два дни имах една случка в (гр)адския транспорт, по-точно по линията на 280 (София – Студентски град). Още преди да се кача от предната врата, видях едно много красиво момиче да седи на едно от местата, точно зад шофьора. И тя ме видя, защото ми се усмихваше много чаровно, още преди да се кача.
Очевидно се харесахме, НО… когато се качих и седнах в близост до нея, буквално на една ръка разстояние… не направих нищо! Дори не я поглеждах, не й обръщах НИКАКВО внимание. Даже мина едно друго момиче, което слизаше и ми предложи билетчето си, а аз не реагирах, защото бях с карта и тя го даде на красавицата.
Тя от своя страна макар и да си имаше го взе и няколко секунди по-късно, като ме видя да се усмихвам в супер готино настроение (защото ме развесели ситуацията… момиче, което си има билет да си вземе втори, а после да го остави до себе си (сама по себе си е тъпа ситуация, но не знам защо успя да ме развесели)) реши да ме заговори и да ми предложи билета си. Каза “имаш ли си билет”, а отговорих “не, с карта съм”. И историята приключи до там.
Защо бе да му се невиди? Защо? Защо постъпих така? Тези въпроси ме тормозят вече два дни и отговора, колкото е елементарен, толкова е и ТЪП! А той е, че “в онзи момент не ми се занимаваше”. И сега СЪЖАЛЯВАМ, СЪЖАЛЯВАМ И СИ СКУБЯ КОСАТА, защо по-дя-во-ли-те… защо постъпих така?!?!? Убийте ме, не мога да си отговоря.
За това, НИКОГА, повтарям – НИКОГА не изпускайте добрите възможности, за да не съжалявате после, както сега съжалявам аз. Казва се, че хората се учат от грешките си, но аз предпочитам да споделя горчивия си опит с останалите, за да няма повече изцепки, като моята и фризьора ви да остане в бизнеса 