Какво е притеснение от заговаряне на момиче?
Това е превод от английското approach anxiety и накратко представлява неконтролируем ужас и страх от заговаряне на непознато момиче. Аз го имам, вие го имате, адски много хора го имат. Естествено има и много малко щастливци, които не познават страх от заговарянето. Блазе им!
Бих го описал така: виждате уникално момиче, красавицата, по която се заглеждат всички и решавате да я заговорите. Започвате да се чудите какво да кажете, времето минава, дланите ви започват да се потят, сърцето ви бие лудо, целия сте скован, дишането ви е учестено и в един момент момичето го няма... облекчение.
На какво се дължи този страх?
Този страх е зароден още от миналото, не е модерно явление. Датира от времето на пещерните хора. Защо пък един пещерняк би се страхувал да заговори жена? Причините са две:
1. Страхува се да не бъде отрязан. Представете си едно такова пещерно общество. Тогава хората са били много по-малко и са живеели на малки групички. Риска е бил много по-голям. Ако мъжа бъде отрязан, той няма да предаде гените си, което е неговата главна мисия в живота.
Натрупвайки един или два отказа, той вече става неудачник в очите на заобикалящите го жени, които са били много малко и шанса му да продължи рода си (мисията си в живота) значително намалява.
2. Страхува се от мъж, който евентуално да е обвързан с жената. Или с други думи, страхува се за живота си.
Така е било в миналото. Сега нещата са много различни. Хората не живеят в пещери и на малки групи, но човек изпитва същите емоции, чувства и страхове, както и тогава. Те са му генетично заложени. Така и ще бъде.
В бъдеще ще публикуваме още изпитани съвети как да преодолеем страха и да стигнем до златото 😉
Източник: bgpua.com
чакаммм
Този страх го има всеки човек, независимо от пола и се дължи точно на факторите, описани в статията. Плюс сегашните морални норми.
Може да бъде преодолян с тренировки. Примерно стиска ли ти да отвориш прозореца и да крещиш без да ти пука кой те чува и гледа 😉
Според мен и в днешно време основният страх е да не бъдем „отрязани“, т.е. страхът от разочарованието. Но, успоредно с него витаят и други страхове, които, в случай, че вратата се отвори, тръгват после. Например: дали първото впечатление не ме е подвело? Дали няма да се разочаровам от самия човек? И… стигаме до страхът от обвързването с неподходящ човек.
Според мен една първа стъпка трябва да започне максимално непринудено и вече в хода на опознаването постепенно да падат и другите бариери.
Но да се върнем на началото. Човек просто трябва да престане да се страхува, че ще бъде отрязан. Кой не е бил и няма да бъде рязан? И какво от това? Просто една затворена врата, предвещава десет отворени! Така трябва да се мисли!
Това е доста старо, но няма лошо!
В крайна сметка всичките страхове са плод на фантазия.Спрем ли да си представяме неловките и адски закучени възможни ситуации след заговарянето, то и страха ще спре.
Жените са много добри в езика на тялото! Дори да тръгнем да заговаряме някоя, тя от 10 метра знае, че ще го направим, и тя като нас се страхува да не прецака ситуацията.
За всички със страх от заговаряне, от какъвто и вид да е вид, препоръчвам да направят 5-6 ъпроуча без реално заговаряне. Просто отиваш до момичето и мълчиш 4-5 секунди и я гледаш, след което си продължаваш по пътя.
Така ще видите, че момичетата също желаят да ги заговорите и като не го правите при тръгване ще виждате гузни момичета, чудещи се дали те са объркали за вашите намерения или просто не сте ги харесали като сте отишли до тях. На 10-ия ъпроуч максимум ще я заговорите и словесно, просто ще ви е все тая…
! страхотна тактика МЪЛЧИ..трябва да се пробва..не бях се замислял за нея..БРАВО !!!