Тя ми дава сигнали – какво иска да направя?
Здравейте! Обръщам се към блога за свалячи, защото съм много объркан. Историята е такава:
Тази година аз съм нов ученик в класа и имаше едно много красиво момиче, което все флиртуваше с мен. Аз наистина много я харесах и почнах да се държа с нея по различно от колкото с другите момичета. Тя явно е забелязала и отиде с една крачка напреде – облягаше ми се, наричаше ме секси, галеше ме, изпращаше ми въздушни целувки, прегръщаше ме, даваше ми бележки, на които пише “обичам те” и започна наистина много да ми се доверява.
Аз отвърнах на това – казах й, че и аз я обичам и тя много се зарадва, и ми отвърна същото. На следващия ден тя се държа нормално. Все едно нищо не е станало. Разбира се пак ми правеше всичкото от миналия абзац, но очаквах малко повече. И съм объркан защо нищо не се е променило, като й разкрих чувствата си. При нашите обстоятелства няма как да я поканя на среща защото първо – ние се засичаме само на училище и на тренировка (тренираме един и същи спорт) и второ, че на скайпа постоянно е извън линия.
Тя продължава и продължава със същите неща и аз не мога да разбера какво се опитва да ми каже, какво иска да направя? Толкова съм объркан, че сигурно имам правописни грешки.
Затова се обръщам към вас. Благодаря предварително.
Най-честата грешка при запознанство с момиче
Представете си следната ситуация. Вие сте на улицата, заведение, университета или където и да е другаде и виждате красиво момиче. Наслаждавате се на гледката, не бързате, оглеждате я, може би дори я коментирате набързо с приятели. В един момент си помисляте, че може би трябва да се запознаете с нея. Искра притеснение прескача в гърдите ви.
Ами ако не само не е заинтересована, а дори ви се изсмее в лицето? Ще станете за смях. Започвате да обмисляте ситуацията и забелязвате, че тя всъщност е с приятели, дори и да ви хареса няма как да го покаже. Тя всъщност е тръгнала нанякъде и няма как да иска да спре и да говори с вас. Изглежда леко намусена, няма да й е до вас… Или не, тя е твърде радостна, смее се, ще е адски нагло да отивате там и да й разваляте забавлението.
И така накрая въобще не се и запознавате с красивото момиче. Познато? Преди да ви представя начина, по който предотвратяваме този сценарий, искам да ви кажа, че всички тези причини, които намирате да не се запознаете с жената, харесала ви са пълни ГЛУПОСТИ! Притеснението от акта на подхождането към нея и последващото запознанство обаче е доста реално.
Това е начинът на природата да ни предпази от “опасната” ситуация да се запознаваме с непознат. Пиша опасна в кавички, защото в повечето случай не би имало нищо опасно в това, но инстинктите ни не знаят това. Всички ние, както и всички животни на планетата имаме вграден рационален страх от непознатото, които ни пази живи!
Когато за пръв път влизате в непозната гора вие сигурно знаете на някакво рационално ниво, че нищо няма да се случи. Това уви не премахва леката уплаха. Аз още усещам тези искри преди запознанство, въпреки, че съм го правил без да преувеличавам и грам няколко хиляди пъти. Колега, представил ми решението на този проблем каза, че изпитва това чувство и до ден днешен след над 20 000 хиляди запознанства с хора по цял свят.
Затова първото нещо, което трябва да направите, е да приемете, че това е нормално и ВСЕКИ го чувства не много по-различно от вас. Истината е, че след известна калибровка и след 10 запознанства за 2 часа, усещането наистина изчезва и се превръща в една приятна игра.
Решението на този проблем е правилото на 3те секунди. Харесате ли жена – подхождате към нея в рамките на 3 секунди след като сте я видели! Смисълът на правилото е да ви подтикне към запознанство достатъчно бързо с цел да не давате време на вътрешния ви глас да ви разубеди от действие и да избегнете колебанието.
Не искате момичето да види, че се колебаете. А колкото повече го правите, толкова по-несигурен ставате. Колебанието прибавя и нотка нервност в менталното ви състояние – не най-добрият профил, които можете да имате, докато се запознавате с красиви жени.
Дори да не можете за измислите как да започнете разговор с жената, не нарушавайте правилото! Действате в рамките на 3 секунди. Ако нямате готова реплика /тема, която тепърва ще засягаме/ и не знаете какво да кажете, кажете “Здрасти”. Ако наистина не се колебаете, тя ще забележи и ще знае, независимо дали идвате право срещу нея или не.
Ще усети спонтанността и решителността ви, а това може само да работи за вас. Ако се засуетите, изчакате и тогава подходите, вие сте в далеч по-слаба позиция. Във вас вече ще са се надигнали съмнения, които ще са изградили въображаеми лоши последствия от запознанството, което ще ви направи по-малко уверени.
Следвайки правилото на 3-те секунди, няма нужда да чакате очен контакт или възможност. Виждате момиче, което харесвате и тръгвате. За 3 секунди нямате време да станете нервен, треперещ или потящ се. Дори и всички тези неща да започнат да се случват с вас след като вече говорите в нея, това няма такова значение. Първото впечатление е далеч по-важно.
Ако това първо впечатление за вас е на уверен, спонтанен мъж, нейните емоции спрямо вас ще са позитивни от самото начало, което пък страшно минимизира шанса да се превърнете в купчина желе, докато говорите с нея.
Правилото не е абсолютизирано. Не можете за заговорите жена, докато депозира чек в банката, а понякога сте зает с нещо (истински зает, не просто извинение на тялото ви да не се приближава до некомфортна социална обстановка). Правилото важи от момента, в който сте я видели и сте свободни да се запознаете. Налице ли са тези условия – нямаш извинение за бездействие… Готов ли си?… 1… 2… 3. Давай!
Не пропускайте добрите възможности!!!
Реших да пусна тази тема, защото преди два дни имах една случка в (гр)адския транспорт, по-точно по линията на 280 (София – Студентски град). Още преди да се кача от предната врата, видях едно много красиво момиче да седи на едно от местата, точно зад шофьора. И тя ме видя, защото ми се усмихваше много чаровно, още преди да се кача.
Очевидно се харесахме, НО… когато се качих и седнах в близост до нея, буквално на една ръка разстояние… не направих нищо! Дори не я поглеждах, не й обръщах НИКАКВО внимание. Даже мина едно друго момиче, което слизаше и ми предложи билетчето си, а аз не реагирах, защото бях с карта и тя го даде на красавицата.
Тя от своя страна макар и да си имаше го взе и няколко секунди по-късно, като ме видя да се усмихвам в супер готино настроение (защото ме развесели ситуацията… момиче, което си има билет да си вземе втори, а после да го остави до себе си (сама по себе си е тъпа ситуация, но не знам защо успя да ме развесели)) реши да ме заговори и да ми предложи билета си. Каза “имаш ли си билет”, а отговорих “не, с карта съм”. И историята приключи до там.
Защо бе да му се невиди? Защо? Защо постъпих така? Тези въпроси ме тормозят вече два дни и отговора, колкото е елементарен, толкова е и ТЪП! А той е, че “в онзи момент не ми се занимаваше”. И сега СЪЖАЛЯВАМ, СЪЖАЛЯВАМ И СИ СКУБЯ КОСАТА, защо по-дя-во-ли-те… защо постъпих така?!?!? Убийте ме, не мога да си отговоря.
За това, НИКОГА, повтарям – НИКОГА не изпускайте добрите възможности, за да не съжалявате после, както сега съжалявам аз. Казва се, че хората се учат от грешките си, но аз предпочитам да споделя горчивия си опит с останалите, за да няма повече изцепки, като моята и фризьора ви да остане в бизнеса 