Голям проблем при запознаване

Първо здравейте на всички 🙂 Ще бъда напълно откровен с вас, защото аз другояче не мога. Става въпрос за следното. На 32 съм, от Варна, и имам огромен проблем. Когато си харесам момиче, било то в заведение, колежка от работа, или пък в автобус, никога не мога да събера смелост и да се реша да отида да я заговоря 🙁

Още откак бях на 15 съм такъв срамежлив и притеснителен и така и не успях да го израстна, за съжаление 🙁 Иначе ако става въпрос за разговор с момиче което вече познавам, или пък с колежки от работа, там нямам проблем. И понеже вече от доста време съм сам и това ми тежи, реших да потърся всякакви начини да си реша проблема. Намерих този форум и се регистрирах, защото се надявам някой от вас да ми помогне със съвет 🙂

А сега директно на проблема. Работя в един от летните ни курорти и пътувам с автобус, за да стигна до работа. Някъде след началото на юли, отивайки на работа една сутрин, на следващата спирка след моята се качи в автобуса страхотно момиче. Къдрава светла коса до под раменете, светлосини очи, стройна... абе направо перфектна 🙂

Веднага като я видях си казах WOW! Понеже бях със слънчеви очила можех да си я гледам колкото искам, без тя да разбере, а видях и че тя ме погледна 1-2 пъти, но за кратко, нищо от което да мога да заключа че има интерес. Не я заговорих, после дойде време да слизам и дотам. Така се случи, обаче, че и на следващата дневна смяна отново я видях, от което разбрах че явно работи в същите смени като моите.

Тогава забелязах и че ме гледа по-често, но отново не можах да се реша да я заговоря 🙁 След известно време се случи така, че не я видях на сутринта и си помислих че си е променила смените, което честно казано малко ме натъжи. Но дойде следващия ден, когато отивам вечерно време на работа (работя на дневна, нощна, 2 почива) и тогава я видях.

И тя ме видя, и въпреки че в автобуса имаше много народ, тя си проправи път, дойде на почти 2-3 метра от мен и си застана там. А и на всичкото отгоре, въпреки че всеки път дотогава, когато я видех, беше със слушалки, точно този път не беше. Мина известно време и се освободи седалка, тя седна, а после се освободи и седалката до нея. Тя продължаваше да не си слага слушалките и да ме поглежда от време на време. Скоро обаче един дядо седна до нея и малко след това тя си сложи слушалките.

А аз... едновременно се натъжих, разочаровах и ядосах (на себе си разбира се). Снощи, пътувайки за работа, отново я видях в автобуса. Пак беше в другия край на автобуса и си слушаше музика. После си отклоних погледа и не я погледнах повече и ето ти изненада. След малко видях как премина пред мен и дойде да седне на седалка, която беше много близо до мен, въпреки че и преди това си беше седнала, но не си маха слушалките.

А и често я виждам как пише нещо на телефона и се усмихва. Мисля че е излишно да казвам че отново не събрах смелост да седна до нея и да я заприказвам. Проблема е там че (признавам си) има в мен много страх от отхвърляне. А като се прибави към това и тъпите ми срамежливост и притеснителност и то става много... И най-лошото е, че въпреки че осъзнавам и виждам че тази срамежливост и нерешителност ми пречат, въпреки това не успявам да ги преодолея :((

Само искам да добавя (без да ви звучи нескромно, защото никога през живота си не съм бил нескромен и не съм обичал да се хваля) че имам спортно-елегантен стил на обличане, който съм превърнал в свой собствен и си го следвам неотлъчно. Освен това съм младолик и съм изключително рядка комбинация за мъж - черна коса и зелени очи. Освен това имам голямо сърце и (може би донякъде проблем) мисля винаги първо за другите, а после за себе си.

Т.е. опитвам се да кажа че имам добро мнение за себе си и самочувствие, но не го показвам излишно и така отвън, за хора които не ме познават, изглежда че нямам никакво самочувствие. Не задължавам никого да чете това и да го коментира. А на тези които го прочетат благодаря за отделеното време! Много ще съм ви благодарен за какъвто и да е приятелски съвет относно това как да превъзмогна проблема си. Търпя критики, но не и подигравки, и съм готов да изслушам (прочета) всичко което ме посъветвате. 🙂 Благодаря!

споделяне в социални мрежи

18 мнения за “Голям проблем при запознаване

  1. Амиии, грешен подход?

    Как знаеш че момичето е страхотно?Само по това как изглежда ли?

    Нищо чудно че имаш проблеми със страха от отхвърляне-защото не я третиращ като човек,а като жена (т.е. възможно е да правиш две неща а) „абе, тя е жена, аз съм мъж, ние действаме/мислим различно“ б) Третиращ я като богиня,т.е. мислиш си че е перфектна (комплекс)) И в двете опции това което правиш е че я отдалечаващ от себе си подсъзнателно, като я слагаш в категорията „друга“, „по-различна“.

    Ако я беше сложил в „същата категория като себе си“, т.е. „абе и двамата сме хора“ мисля че ще си намалиш значително проблемите. С приятели не говориш ли? Представи си че тя е Пешо (или който и да е) и я заговори (ненатрапчиво) както би говорил на приятел.

    Какво имаш да губиш? Жена? деца? семейство?

    Не.нямаш нищо да губиш и можеш само да спечелиш. Акол ли не-не,поне си се пробвал.

    Другото нещо е-моля те спри да си мислиш ти как се обличаш и какъв ти е стила или пък тя как изглежда.Много повърхности неща,които се сменят много бързо с годините,но другите, по-дълбоките остават.

  2. Разбира се че я третирам като човек! Никога не съм бил и няма и да бъда от тези дето делят хората на мъже и жени, всички сме хора! Може би си права, че правя второто, т.е. третирам я като богиня и оттам имам комплекс, само не знам какъв точно… Да, разбира се че говоря с приятели, но тя е непознат. Не е същото! Тя е непозната, която виждам в автобуса докато отивам на работа. А съм сигурен че 99 от всеки 100 жени ще потвърдят че на никоя не й е сутрин рано до запознанства и свалки. Какво имам да губя? Ами ако ми откаже? И примерно ми каже нещо не толкова приятно за чуване? После нали ще ми стане неловко и сигурно целия автобус ще говори за мен и ще потъна в земята от срам… И относно последното нещо, което си казала – никога не съм бил повърхностен и няма и да бъда! 🙂 Това за обличането го казах само за да стане ясно че не съм някой който тотално се е изоставил 🙂

  3. Хаха, накара ме да се разсмея (но не по-лош начин).

    Точно това имах предвид- и какво ако каже „не“? Голям праз!

    Пък другите какво мислели, пък какво щели да говорят в автобуса-абе 1000 извинения! Е,и? Какво ти пука другите какво мислят? Това си е твоят живот, ти сам си взимаш шансовете. Хората винаги ще намерят за нещо да клюкарят. Но поне, ти няма да се самоизтерзаваш с некви глупости (кой къде бил седнал, че тя била със слушалки,че не знам си какво).

    Разбираsh отговора и ако е не-имаш време да търсиsh друга и да си насочиsh мислите/желанията в друга посока която по-може да има резултат. И поне няма да се питаш след 20 години „Уффф,ако я бях заговорил дали тя щеше да е тука сега с мене?“ и некви други такива врели-некипели…

    Другото-понякога е по-лесно да се види отстрани. Всмисъл такъв,че като си в момента и се случват нещата ти е трудно да ги видиш обективно.

    От това което каза всъщност само ми се потвърдиха малко повече подозренията-определено си повърхностен (поне малко) и те интересува как те възприемат хората (външен вид, мнения и може би дори с КОЯ жена те виждат? Тоест ако беше някакъв страхотен човек, интелектуална и така нататъка но 150 кила би ли я погледнал?)

    За другото-да,вярно е. Но пак повтарям- ти не си тръгнал да правищ свалки, ти си тръгнал да правиш приятели. Така го почни и не я третирай като „свалка“ или „жена“,а като човек и нема да имаш проблеми. Почни като приятели просто и тръгни оттам.

    пс: Абе, ти за варненски мъж си ПРЕКАЛЕНО срамежлив. (И аз съм от Варна) Мене като си вървя по улицата най-спокойно са ме спирали и питали за номера ми, ти в некакъв автобус се притесняваш да попиташ 😉

    ппс: Питай приятели с дългогодишни връзки (над 5 години) как са завързвали първия разговор. Може да ти помогне. Но принципно ако задаваш повече въпроси (добронамерени и не странни т.е. не можеш да питаш :“А къде живееш?“,но можеш да питаш да речем „И ти ли си родена във Варна?“) e ok

  4. Съжалявам че си си изградила такова мнение 🙁 аз знам че не съм повърхностен и че никога не са ме интересували материалните неща! Както между другото го знае това и всеки мой приятел, който ме познава добре! Много ясно че повече ме интересува това което е вътре, сърцето и душата! Щото извинявай, ама отвънка колкото и да е красива, след 20-30 год. ще е сбръчкана и ще е изчезнала тази външна (физическа) красота. А вътрешната красота, ако я има, и в следващ живот ще си я има, и в по-следващ и т.н. И не знам защо, но досега колкото пъти съм казвал на момиче че разсъждавам така и после повече нито я виждам, нито я чувам 🙁 Но няма да спра да ценя повече вътрешното! В конкретния случай за който съм писал аз не я познавам, не знам нито как мисли, нито характер, душа, затова казвам че ми харесва как изглежда. Нали все пак първото нещо което видиш относно човек когото срещаш и виждаш за пръв път е външния вид!? 🙂 Когато вече се запозная, целя да разбера мирогледа й, чувството й за хумор, дали има добро сърце и ако тея неща ги няма то няма значение как изглежда външно.
    Да, аз си взимам решенията и шансовете в моя живот, но просто съм такъв че ако стане така, определено ще ми стане неловко после, неприятно, неудобно, гадно.
    И да, права си, прекалено срамежлив съм и точно затова потърсих помощ тук. 🙂
    пс: И ти благодаря от сърце за отделеното време да ми четеш простотиите :))) и за това че опитваш да ми помогнеш! Оценявам го!

  5. Няма проблеми, надявам се да ти е помогнало по-някакъв начин.

    За другото нещо-прав си естествено и точно това имам предвид. След 20 години няма да има значение как ще изглежда (или ти) и другите неща ще заминат,но душата си остава същата.

    Проблема с казванeто е мисля (поне от мойта гледна точка)-много мъже ги казват тези неща, но не ги ПОказват.

    Има ли начини по които можеш да ги покажеш?

    Много жени вярват (в началото) на думите и се попарват като резултат. Оттам нататъка ако чуеш нещо подобно, даже да е истината, няма как да го повярваш. Почваш да се съмняваш.

    Също много важно е: КОГА им казваш това? Ако е в началото на връзката-забрави! такива неща се шушнат на две очи след няколко години поне…

    Само последно-сетих се за друг подход. Защо да не си помислиш тя какво губи? Защо обръщаш ситуацията на колко неловко/неудобно е за теб?

    А тя? Тя може да изпуска мъжа на живота си щот той нема смелостта да си отвори устата… Недей така. Малко по-смело трябва! И ако не тази-следващата.

    пс: трябва да излъчваш увереност.

  6. Ами аз ги и показвам, rose 🙂 и разбира се че не ги казвам още в началото! 🙂 Показвам ги, освен че ги говоря, защото делата на един мъж говорят повече от думите му. Само че понеже съм добър и ми се качват на главата, и след известно време… чао… като носна кърпичка… Знам че трябва да излъчвам увереност, благодаря ти 🙂 Само че… какво да направя като… тука ше ти стане смешно… вкъщи насаме дори си намислям какво да й кажа, което да не ме изкара нахален, арогантен, с ена дума простак, и дори си го повтарям, и като я видя после и загубвам и ума и дума… :/ Ще опитам да последвам един от първите ти съвети – да я заговоря ненатрапчиво, леко, да се получи някак непринудено! Само дето скоро няма да я видя, щото напоследък зимах доста смени на колегите и сега най-накрая е време да ми ги върнат и май чак някъде около 22 предполагам че ще я засека. Но тогава определено ще опитам, защото си права че ако не го направя после доста време ще се изтезавам с въпроса какво щеше да стане ако я бях заговорил! Искрено ти благодаря че ми помагаш! Признателен съм ти!

  7. Аз мисля че неудобството ти се увеличава с всеки път в който пропускаш да я заговориш. Най добре без да губиш повече време излез на улицата и заговори няколко жени, ейтака колкото да си чуеш гласа (много важно гласа ти да не издава неудобство от присъствието на още хора). Най лесния начин с който и аз заговорих първите непознати жени е тривиалният но и готин индиректен оупънър „Кой лъже повече мъжете или жените“. Но това е само предложение разбира се има и мнооого други директни и индиректни оупънъри. Та от личния си опит разбрах че след като направиш няколко такива кратки диалози с непознати жени вече се чувстваш по смел и по лесно можеш да пристъпиш към разговор с жената в автобуса. Тук е подходящо и правилото на 3-те секунди (заговаряш я до 3 секунди след като си я видял за да не оставиш страха в теб да нарасне и да те разубеди). Междудругото интересно е как в ситуация на заговаряне и ти и жената най често забравяте за околните (които изобщо не се интересуват от това дали я сваляш или не :D).
    И така ако ти харесва плана бързо минавай към изпълнение че жената ще започне да те приема за неуверен.
    Успех 🙂

  8. Не съм те срещнала, защото си бил в автобуса 🙂

  9. Не те разбрах, IskamDaZnam. Или това не беше към мен?

  10. 22-ри мина. Престраши ли се да я заговориш?

  11. Приеми, че няма нищо лошо и неестествено в това да се притесняваш. Естествена човешка реакция. Очевидно го приемаш, като някакъв голям свой неуспех и се самоизяждаш. И какво ако я беше заговорил, или беше спал с нея? Голяма работа, пак щеше да си същия човек.

  12. Благодаря ти за думите, адаш! Така е – естествена човешка реакция е, но както виждаш ми пречи. И не ми е за спането – никога не съм отдавал чак такова голямо значение на секса, ами ми е за това че така времето си минава, а аз продължавам да си стоя сам. Просто е… неприятно постоянно като излизам с приятели (понеже всичките ми приятели си имат някой до себе си) всички да са по двойки а аз все сам. Пак ти благодаря за думите!

  13. здравей приятел, не знам в какъв свят живееш и какви са ти приятелите… но в днешно време нещата се случват мнооого бързо… ще дам набързо един пример… на съпругата ми една нейна приятелка (също омъжена) във Фейсбук си побликува разни неща и аз наивника й харесах няколко публикации (всичко си е от публично по-публично). Коментари не съм правил по тях. Една сутрин идва моята ненагледна кукла с най-страшният поглед който съм вижда и ме споделя, че приятелката й се е оплакала че съм я свалял… толкова за мен… никой не е хванат от гората, на всеки му стигат мислите до там където му стига и въображението…
    като ти харесва някоя жена, просто скъсяваш дистанцията и оставяш на нещата сами да се случват. Никакви подготвени сценарии…. ето примерно какво би се случило за автобуса за който става дума, когато се е освободило мястото до момичето – приближаваш се до нея, усмихваш се непринудено и поздравяваш с едно кратичко „здравей“, поглеждате се в очите за да е ясно че за нея става дума, след това я питаш как си?… изслушваш я мило и внимателно…. след това най-възпитано можеж да попиташ дали може да седнеш до нея с едно „може ли?“ и посочваш с лек жест за да стане ясно че искаш да седнеш до нея…. после може да се извиниш колко си невъзпитан, че не сте се запознали още…. и продължаваш все в тоя дух и докато се усетиш и си скъсил дистанцията….
    и най-важното никаквъв флирт поне не и в началото…. в първият момент всеки си изгражда представа за другия кой какъв е…. ако потръгне разговора ( и още едно правило никога, ама никога не бързай и не насилвай нещата, просто остави всичко само да се случва). След първата среща в автобуса се виждате още няколко пъти на път за работа и на второто или трето виждане можеш да я поканиш да излезете някъде… чак когато излезете за първи път заедно, тогава още в самото начало когато се видите за първи път може да й направиш комплимент, много лек и изискан, колко ослепително изглежа или нещо такова…. спирам до тук, защото казахме никакви готови сценарии… и не се притеснявай за нищо, ако не си заговорил това момиче, значи то не е било твоето. Успех и споделяй как я караш и дали има някакво развитие на нещата. До скоро.

  14. Отг. на Jeronimous – благодаря ти за мнението! Относно това което си написал в последното си изречение: как я карам – зле. Дали има някакво развитие на нещата – не, никакво, както обикновено. Но съм ти благодарен че се интересуваш!

  15. здравей приятел… съвсем случайно видях че си от Варна и аз съм от там…

    някой път ако нямаш съвсем какво да правиш, може направо да се видим, да се почерпим нещо (кой каквото пие) и да си поговорим простичко за живота,
    едва ли ти се случват чак такива неща, които на друг не са се случвали…

    Поздрави

  16. Най-големия ти проблем е че си на 32 и още нямаш пари за кола.

  17. И какво като нямам кола? Да не би да е задължително, случайно?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *