Да действам ли с момичето, което харесвам?

Не знам дали някой от вас някога се е замислял какви са последиците от неговите действия върху хората, чието внимание се опитвате да привлечете или сваляте.

Това, което ме накара сериозно да помисля по въпроса, е че момичето, което за момента ме кефи, има сериозна връзка с някакво момче, която продължава повече от 5-6 години.

Мен това никога не ме е спирало, все пак "колкото по трудна е победата, толкова е по-сладка". Все пак не знам дали ще постъпя правилно, като се намеся в техните отношения, само и само за да си начеша крастата.

споделяне в социални мрежи

41 мнения за “Да действам ли с момичето, което харесвам?

  1. Еми действай! Ако този другия не ти е приятел или познат, не знам какво има да се чудиш 🙂 Друг е въпросът кого дамата ще избере, но нали затова сме в играта, за да печелим!

  2. Въпросът е не е в тода да действам, а и няма съм убеден че няма да имам големи проблеми с момичето. Момчето го познавам, той е сериозен, а и връзката ми е такава.

    Просто немога да преценя, дали да съсипя връзката им само и само за едното …. с въпросното момиче. Заслужава ли си изобщи и какви ще са последиците от това. Все пак с твойте камъни по твоята глава.

  3. Най-добрият начин ще е да успееш да спиш с нея и да ги оставиш да си ходят. Малко по-сложно ще е, но не невъзможно!

  4. Ем… да и според мен тва е най-добрия вариант! Ако можеш хем да си направиш кефа и да не им разваляш дългогодишната връзка ще е най-добре, но все пак сичко тва зависи единственно и само от теб! Bcе пак GL 🙂

  5. мислиш ли, че искаш само един път да си с нея. Когато човек цели такова нещо не се старае кой знае колко… май си хлътнал, а ? Когато едно момиче е вкюбено, не можеш да развалиш връзката и, защото ще те отреже и така ше ти се усмихне, че ще ти стане толкова топличко на душата, макар че ти отказва… така че ти знаеш най-добре, но само да ти кажа че най-голямата грешка е да стоиш в зоната не неувереността, така че вземи решение и ДЕЙСТВАЙ! Дано има полза от коментарите ни.

  6. fantasy_boy хехехех аз си знам зоната рядко пиша тук защото съм един от първите открили сайта пиша тук още от както имаше 3-4 теми. Знам много добре какво, искам и как да го постигна. Нямам нужда от съвет, а просто питам какво е вашето мнение относно това да се зарибяват обвързани момичета.

    Дали е правилно или морално да подтикнеш някого към изневяра, да спиш с обвързана жена и да я зарежеш на следващата сутрин, като до една степен я злепоставяш и унижаваш.

    Но грешката е в мен не съм се изразил правилно горе, бих искал да чуя вашите мнения относно това „Какво кара хората да изневеряват“ и какви най често са последиците от това.

  7. Искам да ви кажа само, че съм отвратена от коментарите ви…не ви съдя, нямам право да съдя никого, всеки да си живее, както си иска и реши, че е най-правилно за него…но не мога да не споделя възмущението си от начина ви на мислене и най-вече от това колко аморални са станали хората напоследък – без никакви принципи в живота, болна ценностна система и отношенията с другите хора…а ако утре дойде някой по-готин и на който по не му пука от тебе и поиска да чука твоето гадже какво ще направиш? ще му разбиеш физиономията? ами значи доста е вероятно, ако това момче е мъж на място, просто да разбие твоята този път, за да знаеш за друг път да не пипаш…
    Авторът си задава добре реторичния въпрос – да й развалям ли връзката, заради едното е*ане…тоест той за секунда не се опитва да заблуждава някого, най-вече себе си, че може да има по-сериозни намерения към това момиче…а и какви сериозни намерения към момиче, което си направил на парцал и което е изневерило на приятеля си с теб – какво уважение ще имаш към нея после…по-интересно става, ако ти откаже – тогава от наранено самолюбие едва ли ще я зарежеш така лесно и стигаме до Параграф 22 – ако те иска, няма да я искаш повече, ако не те иска, ще я искаш до не се знае кога…
    Аз разбирам да беше казал „знам, че е обвързана от някакви си 5-6 години, но много я искам, убеден съм, че не е за него и това е жената за мен и ще й разваля връзката, за да я направя много щастлива, защото я обичам…“ а то…абе нямаше да й обърна внимание, ако беше свободна, ама нали забранените неща са най-сладки, я да се пробвам…нещо се опитваш да докажеш на себе си ли? че си по-готин от приятеля й? че ще избере теб…свършиха ли свободните жени? тези, които са привлечени от едно единствено качество на хората – това, че са заети…ами, как да ти кажа, супер избиване на комплекс е…повече мъж ли ще станеш от това, че слагаш рога на приятеля й? ако един ден на теб ти се случи, готино ли ще ти е?
    Всичко се връща на тоя свят…
    А факта, че познаваш момчето пък изобщо не искам да го коментирам, защото тогава коментарът ми ще стане съвсем грозен…
    Хубаво е, че се замисляш поне, че поставяш въпроса…това значи, че ти е останало все пак някакво чувство за съвест и за това какво е правилно и какво не…
    Дори да дойде някоя да ти се съблече гола, знаеш ли колко по-готин излизаш от ситуацията, ако й обясниш тактично, че не се занимаваш с обвързани и да си ходи при гаджето или да ти се обади като е свободна….поне излизаш като някакъв мъж с чест, който не би направил това, което не иска да му правят на него…каквито за жалост не останахте много…
    Ако спиш с нея, зарежеш я победоносно на сутринта и от горе на всичкото се почувстваш готино от това…то тогава наистина ми е жал за тебе…

  8. И аз съм мъж, но съм съгласен с priZdrachna… Малко е гадно т’ва. Не бих го направил.

  9. Аз не виждам защо, да НЕ го направи! Като искаш нещо опитваш се да го вземеш. На нея за това и е даден ум, за да прецени какво да прави…

    За какъв морал говорим? Морала е нещо, измислено за да ограничава хората…
    Това, че са заедно от 5-6 години нищо не означава. Може пък смиле да я направи истински щастлива. Никога не знаеш от коя дупка ще искочи заека.
    Представете си, че стане така, усмивката спи със нея, залюбят се, тя зарязва приятеля си, умъжва се за смиле и всичко е леге-артис.
    Не бива, морала или съвеста да пречи на някого да бъде щастлив.
    Тва е моята логика. Наречете ме мръсник, но така мисля аз!

  10. Никой не е казал, че аз ще го направя, ако исках вече щеше да е станало, и нямаше да има изобщо да пиша тук.
    Пуснах темата точно заради тази аморалност, че вече никой не се замисля за чувствата и това че съсипва нечий живот, защото не всеки е склонен да прости изневяра.
    Колко от хората който познавате са отказвали секс заради принципа тя е с друг ???
    Аз лично не познавам такъв, което наистина ме възмущава.
    priZdrachna, а дали всичко ще се оправи с бой, не мисля ако една жена иска да изневери тя ще го направи независимо от това колко души ще пребиеш, а даже няма и да разбереш, докато не почнат да те сочат с пръст по улицата.

  11. един много хубав въпрос искам да задам на всички, които са оставили коментар: Колко от вас са сериозно обвързани (с дългогодишни приятели/приятелки), колко от вас са с мимолетни връзки и колко са женени? 🙂

  12. Lover, точно така е! Затова предлагам да отидем да си сваляме жени ние, а не да се занимаваме с някакви си мъже…

    KamenKR, благодаря за подкрепата, радвам се, че мислиш така – като един уважаващ себе си мъж…

    manowar, ама естествено! На някакъв си морал ще се оставяме вместо всеки да спи с всеки…щом искаш нещо, отиваш и го взимаш…така е било в праисторията, така и трябва да бъде..морали, простотии…ето, аз много си падам по братовчед ми примерно, ама ме спира, че ми е роднина, ама ай сиктир, много важно…ще се дам аз на някакви морални тъпотии да пречат на любовта и кръвосмешението…

    Точно в това е въпросът! До къде можем да стигнем, до къде се простират границите…за всеки е различно…За мен, а предполагам и за всички вас, кръвосмешението от морална и всякаква гледна точка, е недопустимо…за арабите обаче и за евреите е нещо напълно нормално – то запазва рода чист и парите отиват при пари…така обаче, в тоя ред на мисли, както за някои от тукприсъстващите е нормално да се минава през трупове и да си прави всеки каквото си иска, така за други хора (примерно за горепосочените), не е прието…защо я чета тая лекция ли ще попитате?
    Ами много просто…защото напоследък хората са/сме паднали много ниско, нищо не ни спира, мъжете са станали адски груби и вече елементарните обноски и учтиво отношение, от нещо задължително по принцип се превръщат в рядкост, жените не ви отстъпваме по упадък – момичетата изглеждат като проститутки още от малки…аз не съм някаква моралистка, не! Но всичко трябва да има някакви граници….значи, manowar, ти не се притеснявай дали ще се оженят – ако им е писано, тя ще скъса с приятеля си, осъзнавайки колко обича смайл и ще си имат дузина сладки дечица…но не вярвам нещо хубаво да се роди от това, че тя ще изневери с него на приятеля си веднъж (каквито са неговите намерения, аз не знам къде между редовете прочете, че мисли да се жени за нея..) и после кой от къде е…Ти такава жена ще уважаваш ли и ще си представяш ли нещо по-сериозно с нея – след като днес му е сложила рога с теб, утре ти си следващия…
    Значи така, на вас ви е даден п….., за да се опитвате да спите с нас, а на нас ни е даден акъл, за да ви отказваме, така ли?! А вие акъл нямате ли си, с който да мислите все пак с коя да спите или имате, ама гледате много да не го ползвате, за да се запази новичък…
    И мъж, който не уважава себе си, и жена, която не го прави, е жалка картинка…

    Smilebg, разбира се, че нищо не се оправя с бой, дебнене и игра на детективи…разбира се, че ще набиеш 10, 20, 100 и тя пак ще намери с кого…дадох го като пример, за да се поставиш на мястото на отсрещната страна…
    Аз познавам само едно момче, което се спря от това, че момичето си имаше приятел…а ми се искаше да познавам повече…
    Хубаво е всеки да се замисли…преди да нарани…защото аз както казах вече, наистина вярвам, че всичко се връща…и да градиш щастието си на чуждото нещастие отгоре не е яко….е, ако двама души, дори и женени, между тях не върви, а същевременно това е любовта на живота ти, и развода не е толкова лошо нещо…но не и ако е само за кеф, просто не си струва…има достатъчно страхотни свободни мъже и жени, защо да свирим втора цигулка…ех, пустия му забранен плод…

  13. priZdrachna Евала въпреки че ми беше доста трудно да дочета цялата ти моралистична лекция, има нещо вярно. Но все пак никой не ми е отоговорил на вапроса какво ни кара да изневеряваме, скуката, тръпката от нещо ново, търсене на нещо по добро ???
    Как разбираш че някой е по добър от друг и купища такива дребни въпросчета, който ме вълнуват напоследък.

    priZdrachna Ще се радвам да ми пишеш някой път по Skype за да ти обясня някой работи за нещата от живота 😉 Just_Smile

  14. тази тема е супер яка. Приздрачна определено си отстоява нейното и определено мисли какво казва, и то мисли малко повече от нас/мен, визирам себе си най-вече. Само едно нещо искам да ти кажа Приздрачна. Не знам колко си чела Библията, защото тук спомена нещо за кръвосмешение и евреи, та в Библията съм чел, че еди кой си мъж бил потентен… и волята на Бог била брата му да влезе при жена му за да създаде поколение, а той свършил на земята, и след това пишеше цитирам: „И Господ го уби“, т.е. това е било единично, с определена цел, а не безразборно… та по същата логика, аз мисля че най-голямото щастие е да се отдадеш напълно само на един партньор… това е много много много красиво, без страхове, като първата любов… но в същото време съм виждал покрай мен какво се случва когато се задържаш толкова много…така че предпочитам да не съм чак толкова морален, и да го знам, и аз и целия свят, отколкото да се правя на морален и …само да съжелявам че не съм го правил, и когато се опомня…с деца да почна да правя глупости, вместо да обръщам внимание на когото трябва….Иначе си права, много яко се чувстваме, че сме взели чуждата жена… и лично аз бях горд, вдигнах си самочувствието и какво….дори не изпитах оргазъм както трябва… беше тъпо и макар жената да продължава да напира, съм я отсвирил отдавна…. не е чак толкова лошо че грешиш, важното е да не повтаряш грешката си, надявам се тази грешка н еми съсипе щастието в семейния живот след време… ако въобще имам такъв живот 🙂 пишете пишете да разнищим темата, много е интересна, в спора се ражда истината…бъдете настървени 🙂

  15. Да, определено е хубаво хората да разсъждават, а не само безцелно да спорят…
    Признавам, аз пиша объркано, но примера от Библията го четох и препрочитах и..не разбрах какво точно искаш да кажеш с това…че Господ не би го убил, ако беше я забременил, но го е убил понеже просто е преспал с нея ли? Наистина ми е трудно да разбера, така че ако може да разясниш…

    Съгласна съм и за това, че е важно да се учим от грешките си…и не мисля, че този един път ще съсипе семейния ти живот… 🙂 не толкова всичко се връща от съдбата, колкото…свикнал ли си да живееш по този начин, едва ли по магически начин ще се промениш след първата брачна нощ…

    Както казват „прекален светец и Богу не е драг“ (ей, много религиозна тема значи…) така че не мисля, че най-важното в живота е да сме супер целомъдрени, просто трябва да се стремим да постъпваме коректно – спрямо другите и спрямо себе си, ето, аз обръщайки се назад съжалявам за много неща, които съм направила, но…няма връщане, мога само да си взема бележка и да се старая да не повтарям грешките, както казваш….важно е да сме чисти пред себе си, пред съвестта си, а не да видиш след време една разбита двойка и както някога си се почувствал горд да спиш с това момиче, сега просто да изпиташ срам, съжаление…към себе си…просто понякога не си задаваме въпроса „заслужава ли си?“

    Ех, ех, ех, Смайл, спри се малко, моето момче 🙂 не се и съмнявам, че всичко за живота и отношенията ти е ясно и когато имам нужда някой да ми ги разясни, непременно ще ти се обадя…до тогава нека си оправим собствените каши в живота, преди да тръгнем да учим другите как да живеят..

    Нямам представа какво кара хората да изневеряват, и аз съм се замисляла често…Според мен може да са много неща – от една страна всички обективни причини, които могат да съществуват – отчуждение, неща, които липсват във връзката (често срещано обяснение, в което аз не вярвам, защото в никоя връзка никога не можеш да получаваш абсолютно всичко, перфектни хора няма, ние самите не можем да дадем всичко на някого и винаги трябва да изберем, въпрос на приоритети и компромиси…) и всякакви такива неща…а от друга страна, просто скука и търсене на разнообразие…човекът, с когото изневеряваш, не е нужно да е по-умен, по-хубав, по-….винаги ще има хора, които са по от нас и по от нашите партньори…просто този човек е…различен…и ти дава тръпка…а дали за тази тръпка си струва да разбиваш хубава връзка, всеки трябва да прецени сам за себе си…
    Мислите ли, че след изневяра една връзка може да продължи както до сега? Ако този, на когото са изневерили не разбере никога…или това е абсолютният край?

  16. priZdrachna – Както вече казах, морала и съвеста и всички други чуства и качетва който ни въспират да направим нещо, са измеслени за да ни ограничават. На човека са му прорамирани тея „качества“. С каква цел, нямам идея, но все пак са програмирани. Чуството за вина също.

    В света всичко е позволено… Какво ме интересува мен, че бай-танас щял две седмици да реве, защото съм му „откраднал“ жената? Ако човек вземе да се саобразя със всички, никога няма да се почуства щастлив.

    Кръвосмешението. Какво лошо има? Имам братовчеди(брат и сестра) който са сапрузи вече от седем години, имат две деца, и са щастливи. Какво значение има, че са роднини, щом са щастливи?
    Нали това целим всички в живота да бъдем щастливи, ако ще намеря щастието със сестра си, или братовчетка ми, дори няма да се замисля!

    Имам, приятели(първи братовчеди) който са семейство от 4 години, и имат дете, на три годинки!

    Дори господ, няма нищо протв кръвосмешението. На това отгоре е заповядъл на човака да го извърши.
    Имам приятели гейове, който живеят заедно от 4 месеца.
    И моята сегашна приятелка е „крадена“ от един бивш приятел. Тя ходеше с него от две години, спа с мен и става повече от два месеца сме заедно. Дори живеем заедно.
    За някой хора може това да е недопостимо, отвратително, аморално и т.н.т но за мен е нормално и дори по някога наложително…

    А ти откаде си сигорна, че щом смиле, преспи с въпросното момиче, няма да се появи любов междо тях? Често се случва. И на мен ми се е случвало, преспивам с жена кяото не ми е особенно притна и не ме привлича особенно, на сутринта се чуствам странно приврзън към нея.

    Може да не е яко, но много често така се случва, за да се издигнеш към щастие, често се налага да се подпираш на главите на другите! Просто нямам как, когато се хванеш за шамандурата, тя потъва ти се издигаш. Хората който ти пречат се отстраняват, това е голямата истина.

    Какво значи морал и съвест? Кой е спечелил нещо от тези „качества“?

    Да знам, че съм свиня, но никак не е лошо да си свиня, дори е готино!

  17. тази тема ми бръкна в здравето сериозно. Днес докато бях на работа…си мислих доста за нея. Не съм съгласен с мнението на Менуар, дори да съм мъж, чак такава свиня не съм. Чудих се много дали да кажа това за Библията, дали ще се разбере правилно и ето че не е трябвало, не сте ме разбрали. От тази случка поуката е, че Господ е заповядал да се продължи поколението, но хората са не са го направили…времето в което са живяли е било друго, тогава рода е имал голямо значение, и така нататък, забравете я тази история… аз си го разбирам за себе си, но не мога да ви го обясня. Приздрачна в предния коментар каза, че мъжа трябва да се сдържа дори и гола да ти идва жената, не мисля че е така… лично на мен ми се случи само веднъж да бъда с жена, която изневерява. 2 години преди това я отбягвах и накрая ми го каза направо…и ако не бях аз, щеше да е следващия, тя дойде и си го каза… тогава какво, не е само моя вината, макар че и аз имам…. Та мисълта ми е, че ако двама човека ходят и са щастливи, колкото и да се пънеш и най-влюбения в света да си, няма да се получат нешата, но когато си го търси, дали ще е с теб, или ще е с някой друг, ТЯ поема инициативата за разрухата… определено не се чувствам щастлив от това, щото знам че утре като срешне друг ще спи и с него и не влагам нищо … ако обаче харесам много момиче със сериозна връзка…бих действал но със сериозно взаимоотношения, и дори бих казал на гаджето и така и така… това е смелостта да се изправиш и да заявиш в очите, действаш ли с премълчаване и т.н. се раждат интриги, а това не си залужава… Относно женените…. това вече би ме възспряло. Брака е отговорност, ако не ти върви брака, имаш си партьор, поговорете, ако не е съгласен, край, тогава ела да бъдеш с мен, но това е нещо сериозно, ти си обещал пред всички, дори пред Бог че ще си верен на този партньор, имаш вече задължения, не е като да разкараш еди кое си гадже, защото вчера на обяд е мляскала…. за да предложиш въобще брак значи … осъзнаваш какво те чака, поне би трябвало. Брака е най-малката градивна частица на обществото, каквито са браковете, такова ни е обществото…. няма възпитание в семейството, няма възпитание в обществото, и после ама как може 9 годишни да се ръгат и т.н. така че мислете добре, преди да се „бракувате“. А и още нещо си мислих днес, искам ли някоя за секс, си казвам: не чакай нищо сериозно, не обещавам нищо … да си прави сметката не е малка… шом е съгласна при тези условия, и сама ми се е обадила и е дошла при мен, мисля че няма кво да спорим, но не бих действал подмолно против другите… дори да убия гаджето/партньора и …пак няма да съм с нея, и пак няма да я направя щастлива ако тя не иска…това е няма да пиша повече по темата. Приздрачна не знам на колко си, но със сигурност си минала 25, разсъждаваш мъдро, н еми казвай, не те питам, просто правя комплимент 🙂

  18. Стига сте ме давали като пример, това взе да ме отегчава.Първото което е никой не е казал, че ще спя с въпросното момиче, аз имам изградени принципи, който смятам да зачитам винаги.
    И все пак разликата е в това дали си изневерил 1 път случайно или не, или го правиш резонно с един или няколко човека. Те дават ли ти това което ти липсва или не ?
    Миличка мисля, че ти си от един изчезващ вид, въпреки, че мисля че някой неща ги пишеш само за да ме дразниш, наистина бих искал да си поговоря с теб по обстойно.

  19. Не ми казвай миличка, ако обичаш…Не те познавам, не ми е толкова отегчителен деня, та да седя да си разширявам дупката на носа и да си мисля „С какво ли да издразня днес Смайл…“ Да си поговориш с мен е едно, да ми обясниш нещата от живота плюс квантовата теория за частиците е съвсееем друго нещо, нали така?
    Ще те даваме за пример колкото си искаме, щом си пуснал тема, питаш какво да правиш, искаш нашето мнение и ни задаваш въпроси…не виждам какво ти пречи, че те даваме за пример, при положение, че не говорим за някаква измислена ситуация хипотетично, а че обсъждаме примера, даден от теб…

    Меноар, аз не убивам хора…не защото ме е страх от възмездието на правосъдието, а защото не го смятам за правилно и съвестта ми ще ме преследва…Този краен пример, както и този с кръвосмешението, (който на някои не им се струва хич краен като гледам, може би за теб и убийството е допустимо, ако тоя човек те дразни, а ти и без тва яко си се изнервил тоя ден…), за да демонстрирам, че пределите на всички ни са различни…Именно затова, когато се зададе въпрос „Морално ли е, нормално ли е, правилно ли е да се прави това или онова“, всеки ще има различен предел на допустимост и ще даде различен отговор….както казах, евреите ще кажат „изневярата е недопустима, кръвосмешението е“, за мен е обратното, за меноар и двете са си супер, ако изневеряваш на сестра си с братовчедка си още по-добре – всичко си остава в семейството, а децата ви така или иначе ще си играят заедно, защото са си роднини, макар да не е много ясно какви точно…ето, за fantasy_boy е недопустимо да е с женена, за мен не е, особено ако хората нямат деца…виждаш, че бракът ти не върви, да, ама бракът не е като гаджето дето можеш да го разкараш на секундата, имате сума ти общи неща заедно, изплащате кредит за жилище, живеете заедно, живеете си по навик , нямаш смелост да тръгнеш по бракоразводни процеси и в един момент се появява човек, който ти отваря очите, колко всъщност си нещастлив и ти решаваш да сложиш края…
    меноар, не може отговорът ти на всичко да е „абе ш’си праим квот си искам…“ може бай атанас да не те интересува, ама утре като бай атанас спи с жена ти, може много силно интересен да ти стане…може ако утре не вземеш жената на бай атанас, а на брат ти, ефекта да е по-друг…струва ли си? – както попитах и в предния коментар…понякога просто не си струва – да си разваляш връзката, приятелството, колегиалните отношения, роднинските връзки заради единия нагон…и пак ти казвам, че отказвам да повярвам, че на вас това ви е целта в живота- да опитате да го сложите на всичко женско, а ние…толкова ни бил акъла…това му се вика бягане от отговорност – защо само ние да поемаме вината, че сме се съгласили и по този начин сме разрушили, каквото там е имало за рушене..

    fantasy_boy, на 22 съм…както сам каза, не е важно да си безгрешен, а да се учиш от грешките си и да не ги повтаряш…това за мен е да си зрял, а не да са ти се случили един милион неща, но ти никаква поука да не си си взел и да си караш както си знаеш…някои хора и на 40 не порастват…
    Съгласна съм с повечето неща, които казваш…съгласна съм и че, ако човекът си го търси, дали ще си ти или някой друг е без значение, така че защо пък да не си ти…случаи всякакви…
    обаче аз друго си представям, като говоря за това..представям си някой, който не желае да е отдушик, на момиче/момче, отегчено от връзката си, жадно за приключения и решило да си ги набави с мен…просто не виждам защо ако на някой му е скучно, не се раздели с човека и тогава да дойде при мен, а трябва аз да играя ролята на разнообразител и после да си се върне той при гаджето…ето тук е моята вина – аз преобръщам ролите и си казвам, че на мен не ми е кеф в тази ситуация, обаче за вас, мъжете, не е така – вие не се чувствате използвани, когато момичето е преспало с вас и после ни лук яло, ни лук мирисало се върне при гаджето си…а това е друга тема, много по-дълбока и комплексна, така че няма смисъл да я подхващаме…

  20. да, благодаря на Пирздрачна за коментара, много добре номер 18-ти, седни си 5,95 🙂 значи за теб е допустима изневярата в брака? поне аз така разбрах от коментара ти. и какво точно имаш в предвид, би го направила дори да си омъжена, или ако брака ти не върви би го преглътнала веднъж? кажи ми точно какво смяташ, интересува ме ?

  21. Да, след 10 или 20 години, когато съм отегчена от семейното ежедневие бих го направила за разнообразие, може би…нищо не мога да твърдя със сигурност, защото не съм омъжена от 10 години, не знам дали бих изпитала нужда, може би не, а може би да…ще внимавам да не се влюбя, за да не си разбия семейството…категорична съм, че бих простила изневяра – никога не ми се е случвало, не ми се е налагало до сега и се надявам да не ми се наложи – тоест, дори да ми изневери този, който е с мен, се надявам това да е еднократна забежка, без емоции и да се постарае да се скрие добре…аз по принцип не съм ревнива…на принципа съм, че аз не притежавам този, който е до мен, мога само да му дам колкото преценя, да се опитвам да го направя щастлив и пълноценен и да се надявам, че това ще му бъде достатъчно и няма да има нужда от друго…не смятам, че това, че си изневерил, значи че не обичаш…има хора, които вече си имат нов приятел/ка и пак обичат някой от миналото…както и не смятам, че това, че не изневеряваш, със сигурност е белег, че обичаш…
    Сега разсъждавам така, убедена съм, че когато порастна още, мисленето ми ще еволюира в някаква посока, може би ще стана още по-разкрепостена или пък по-консервативна…
    Ако не съм щастлива в продължение на години, но търпя по навик, заради децата или просто не си давам сметка за положението си, ако мъжът ми системно ме пренебрегва и все едно за него не съществувам, не правим любов и тн. може би ще си седя така години наред, а може би ще дойде някой в живота ми, който ще ми отвори очите и ще ме направи щастлива, а може би първо ще се разведа, но това е малко вероятно, защото хората искат да имат някаква сигурност…не знам, наистина…сега мисля по един начин, утре ще мисля по друг…за мен изневярата не е най-страшният грях на земята и не мисля, че хората трябва да бъдат убити с камъни…но е важно да не нараняваме хората…

    чак сега осъзнавам какво меноар иска да каже…меноар, познаваш брат и сестра, които са се оженили?! хасан и айше ли се казват?

  22. ти направо ме разби, честно, аз пък не мисля по твоя начин. Когато си семеен е още по лошо да изневериш, вече казах защо, защото си поел ангажимент …сериозен ангажимент, всички искаме да сме големи и пораснали, обаче като дойдат ангажиментите и вдигаме ръце… Когато бракът ти не върви…седнете и поговорете, ако няма промяна…край…. много по-добре е да има край на брака, отколкото продължение в измъчен ад… и най-тъпото според мен е да се запази брака за пред обществото и за да може децата да растат в дом със семейство… какво семейство, какъв дом? това е апартамен в който живеят няколко човека, това не е семейство. Лятото работех по морето и мога да ти кажа че със съквартиранта ми бяхме повече семейство отколкото сме сега вкъщи… така че ако след 10 години брака ти не върви, седни и поговори, ако и тогава не потръгне, ти си тръгвай, поне аз така бих направил и ако жена ми изневери след толкова време брак… ще и покажа само с думи какво как защо и ще си тръгна… много по-добре отколкото да отлагаш и да чакаш нещо от небето да падне, та туку виж брака ти потръгнал… ами тези деца? те ще си мислят че няма нищо лошо в това да се изневерява… въобще за какъв морал говорехме в предните коментари не знам. иначе онази част с това колко можеш да дадеш и че това че никога не мислиш че един човек е твой, права си…така е браво. аз приключвам тази тема, мисля, че ми беше достатъчно. от тук нататък каквото и да напиша ще са глупости, няма смисъл, Приздрачна: ще се засечем в коментарите на някоя друга тема, а до тогава..не гледай с лошо око на белгийците, все някой свестен ще има 🙂

  23. priZdrachna , подкрепям те почти изцяло , но макар и разсъжденията на manowar да са напълно неправилни (според мен) не мисля , че си заслужава да се настройваш толкова бойнствено … всеки си има собствено мнение все пак .

    Аз лично не бих простил изневяра и не бих изневерил на човека когото обичам за нищо на света.
    Моите родители са трети братовчеди , но живеят заедно и са отгледали 2 деца . И все пак аз това не го одобрявам .
    Изпитвал съм чувства към братовчедка си , но чисто и просто си ги игнонирах (макар и да продължи дълго време – около 5 години) и сега съм си добре. Имам приятелка от скоро , но влагам много надежди и се надявам всичко да се развие както си му е реда (стискайте палци).

  24. Извинявам се , че заприлича на автобиография , но пък пиша за първи път в сайта , така че ми е простено (angel)

  25. даваш личен пример…какво по-полезно от това?

  26. @l0n3, много ми харесва думата бойнствено :))) страшно уважавам думи, съставени от две други…

    Аз за братовчедите дори не толкова, че го смятам за неморално или нещо такова, а направо не си представям да гледам на братовчедите ми като на мъже, струва ми се извратено…нямам брат, но си го представям горе долу така…имам страшно много братовчеди, все супер готини момчета и живеят в чужбина – тоест не съм израснала с тях и не съм ги виждала понякога с години и пак ми се струва ужас…но пак ще кажа, че за някой едно е ужас, за друг друго…Както и да е, пожелавам ти между теб и приятелката ти да се получи чудесно…

    fantasy_boy, като си бях лятото в Бг, майка ми имаше рожден ден…седях и гледах на масата нашите, леля ми и чичо ми и още 4 приятелски семейни двойки…всички с брак повече от 30 години…не мога да ти опиша по какъв начин се гледаха, колко влюбени все още изглеждаха…нашите са женени 36 години например, да са живи и здрави…после погледнах към децата – един разведен на 35, друг на 29 още иска пари от техните и се напива по кръчмите и не иска да чуе за сериозна връзка…и си викам – какво се случи, че нашето поколение излезе такова във връзките? защо тези преди нас знаят как да запазят брака си, да правят компромиси, да са отстъпчиви, а днес при най-малкото си крещим и се разделяме…животът ли е по-стресов станал? да ти кажа как е в Белгия….не познавам никой, чиито родители да не са разделени…днес наблюдавах в ресторанта една двойка, които са заедно от 30 години, да обсъждат раздяла…не децата, а родителите напускат семейното гнездо, за да си хванат ново гадже..“сестра ми от втория брак на баща ми и брат ми от първия брак на майка ми…“ – ей така се говори….тотален разпад..натам ли отиваме и ние? може би…

    На теория всичко, което казваш звучи много вярно…не е добре брака да е само маска и да растат нещастни деца – дори за тях е по-добре да не стават свидетели на постоянни скандали и изневери..седнете и поговорете и ако не се оправят нещата, просто се разделете, вместо да се наранявате…
    Ами не, не е възможно, прекалено е идеалистично…колко хора с проблеми познаваш? аз много…прекалено много…а колко познаваш, които имат свободния избор просто да си хванат нещата и да кажат чао…колко имат свободно жилище, където да отидат, ако нещо стане…нямат – седят и търпят, казвайки си, нещата може и да се оправят…
    При колко хора с проблеми според теб може с един, пет или десет разговора, да се оправи ситуацията…имам женени приятели…на по 28 години…с малко дете, женени от 4 години…не правят вече секс, тръпката я няма, за нея е някакво ужасно задължение, той я възприема не като жена и любовница, а като съквартирант и се отегчават до смърт…Седнете и поговорете? – говорили са милион пъти, пробвали са какво ли не да съживят връзката помежду си и не става, тръпката не е жива, даже колкото повече говорите, толкова повече зацикляте и попадате в един омагьосан кръг и се уморявате..той казва сега тя каквото и да прави, аз вече не гледам на нея по този начин…детето още е малко и не разбира, но скоро ще стане свидетел и пряк потърпевш от отчуждението на родителите си…обаче не се разделят…това решение е адски трудно за взимане…затова казах, че не е като да скъсаш с гадже…
    Да, по-добре ужасен край, от колкото ужас без край…но на мен с гадже, на което държа, ми е трудно да кажа чао, пък представям си какво е в брака…преживели сте хубаво и лошо, заедно сте цяла вечност, колкото и лош човек да е, за твоите деца това е тати, нямаш къде да отидеш, един бракоразводен процес ще ти разбие нервите, какво ще кажат хората, къде на 40 тепърва ще търсиш нов мъж – трябва да е някой смотан щом не е обвързан и всякакви такива мисли ти минават…питала съм моя приятел защо не се разведе и той ми казва а каква е гаранцията, че със следващата ще съм по-щастлив и най-вече до кога? ами ако и с нея се случи така след време…аз не го намирам за правилно това мислене, според мен трябва да се бориш за щастието си, а не така да се примиряваш, но ти давам жив пример как мисли женен нещастлив човек, който го е признал пред себе си и не се залъгва..

    Радвам се, че мислите така и че не искате да изневерявате на този, когото обичате…надявам се винаги така да мислите, както и винаги да обичате, този до вас, защото…ами ако вече не я обичате, ще й изневерите ли?
    Като казваш, че децата не бива да стават свидетели на изневерите и тн., така е, но мисля, че говорехме за еднократно, а не за системно..тогава наистина вече какво е това семейство…

    Най-лошото на изневярата според мен е, че вече не гледаш на този човек, както преди…някак си магията изчезва, всичко е било красиво, на пиедестал, а после…става съвсем обикновено…
    Казваш за какъв морал ставаше дума по-горе…ами както ти казах и преди това, за всеки е различен допустимият предел, всеки има собствена концепция за морално и неморално…за мене е неморално да се спи с богати мъже за пари, за други това си е съвсем в ред, но пък е неморална изневярата в брака…така че моралът е силно относителна величина…

  27. „Ами не, не е възможно, прекалено е идеалистично…“ – затова вече няма романтика, защото с някоя грозна реплика ще и направиш впечатление, ще изглеждаш по-реалистично…. Ти самата не вярваш в това, как да се случи, как да има пиадестал и магия в брака, когато няма идеали…. къде ще отида, каква ще си намеря… говорили без край пъти но нищо не се променя, мислиш ли че когато детето порасне нещо ще се промени, ще ти кажа от личен опит – ще стане по-зле, и да – където няма идеали…. не е възможно наистина. днес си мислих…за това че хората много обичат да говорят, че еди кой си бил всяка вечер с различна, това за тях е най-лошото, те са „най-големите боклуци“ а тези дето си имат сериозно обвързване, и изневеряват – те „поне на документи са свестни“ – те са най-лошите, защото действията им показват на децата им че няма нищо лошо в това…. и после брат ми от 3-тия брак на баща ми и сестра ми от 2-рия на майка ми …. Иначе наистина малко теоретично гледам на нещата… поради простата причина че нямам брак и не съм имал …но така като гледам все по-малко се надявам да имам…. ако ще е такъв нормален, зааглъхващ и монотонен предпочитам да остана стар ерген…

  28. Не знам…хем ми се иска да кажа всичко е в твоите ръце, хем…не го вярвам особено..мисля, че когато ежедневието ни погълне, е толкова трудно да останем романтични, да не губим доброто си настроение и чувството, че живеем с най-невероятния мъж/жена на света…признавам си – не зная как става, как се запазва магията…само знам, че няма начин всичко да се остави на течението и само любов не стига – трябват денонощни усилия, за да върви всичко добре дълго време…и изобщо..много е уморително това любовта… 🙂
    На теория е лесно според мен…но не живеем в приказка, романтиката отстъпва място на делничните проблеми, влюбеността не може да трае години наред и имаме нужда да се хванем за нещо – за уважението, което ни остава към този човек, децата…тук обаче никой не му пука за децата или родителите – всички са индивидуалисти…а еманципацията се е погрижила да не остане и никакво уважение между половете, а само интереси…ето защо в Белгия е така…тя впрочем държи рекорда за най-много разведени родители в Европа…искрено се надявам да не вървим и ние в тази посока…

  29. мхм, и аз не знам как е на практика честно казано:) уважение …тази дума вече я мразя, защото за мен означава че хората не ми казват истината в очите само и само …за да не ме излъжат…. това е тъпо, затова мисля че един женен индивид с разнообразен сексуален живот е по-лош човек от неженения, или дори необвързания, как може да казваш „обичам те“ и да си представяш следващата … не казвам че всичко трябва да е безпроблемно, ако няма проблем, няма две мнения, няма ли две мнения, има един пренебрегнат. Брака е съвмещаването на две нервни системи в една, и никой не е казвал че е лесно, просто като дойдат проблемите, говори говори и пак говори, ако я има любовта, ще се търси решение на проблема, ако няма желание за това, ще има натрапващи реплики от рода на: ти си виновен за всичко, и т.н., достатъчна причина брака да приключи и въобще не ме е грижа за ипотеката и гаража… а децата, когато пораснат, дано разберат че така е било по-добре, но пък най-добре е да си имат здраво семейство след време…бе въобще това брака….. 🙂

  30. не изчетох мненията но ето моето – живота е гаден и всека взима каквото може – дори и да ти е наи добрия приятел да не ти пука (сигурно звучи грубо но е така и не съм убиден от моя наи добър приятел ако това ще си помислиш..)

  31. малко поправка към предния ми коментар, сега го прочетох и … много съм го омазал, та за мен уважението е: хората да не ти казват истината в очите, само и само за да не те наранят… като се замислиш си е така. Прекалено учтиви почнахме да ставаме, а истинското мнение за хората с които говорим толкова „меко“ си го казваме като си тръгнат…. затова мразя уважението…предпочитам да не ме уважаваш а да излизаш с мен, е сега уважение между приятели е друго… дано съм бил по ясен 🙂

  32. Аз лично си мислех, че съм поразбрала нещо от предния ти коментар, но сега след като прочетох „уточнението“, се убедих, че съвсем нищо не съм разбрала и няма и да разбера… 🙂

    За мен уважението между партньори е да си кажеш „абе, иска ми се малко разнообразие, но пък от друга страна като се замисля – този човек, след всичко, което ми е дал и е направил за мен, заслужава ли го? Заслужава ли да му изневеря, да му викам, да му правя от нищото скандали и да се сърдя за глупости, заслужава ли да чистя и готвя и да съм винаги на ниво и тн…“ – претегляне на плюсовете и минусите за всяко наше действие към всеки един човек. И с учителите е така, и с родителите – тези хора уважаваме ли ги, заслужават ли начина, по който се държим с тях, нещата, които правим…

    За мен уважението не е да премълчаваш нещата, които мислиш, а точно обратното – да кажеш мнението си, ако с това ще помогнеш на човека по някакъв начин, а не „уважавам го прекалено много, за да му кажа еди кое си…“

    ne6o, животът е гаден щото ние такъв си го направихме…хората са груби, защото ние сме груби с тях, а ние сме груби, защото те са такива…хората предават приятелите си, защото те са били предавани много пъти и са изгубили ценностите си, жените са с поведение на парцали, защото мъжете отдавна спряха да ги ценят и уважават, мъжете не ги ценят и не се държат с тях като с принцеси, защото самите жени спряха да се уважават и да губят морала си…всичко е един затворен кръг…не обичам послания от типа „нека се стремим да бъдем по-добри“, но поне…да се отнасяме с другите така, както искаме те да се отнасят с нас и да не им правим това, което не искаме да направят на нас…

  33. Лелееееее!!! Тая тема май бие всички рекорди 🙂 Направих си труда честно и почтено да изчета всички коментари и изпитах: ужас (от едно изказване на manowar), дълбоко уважение (към fantasy_boy, който май е един от последните идеалисти – също като мен) и леко разочарование (от priZdrachna, но тя има страхотни коментари по други теми, така че й е простено 🙂 )
    А сега, ако ви интересува, а и темата все още не е приключена, нека кажа и моето мнение. Абсолютно съм против секса заради самия секс, още повече ако с това отнемеш щастието на двама души, които се обичат (или поне твърдят, че е така)…
    Относно изневярата – на мен са ми изневерявали жени, но аз на жени – никога, т.е. винаги предпочитам да кажа на жената, че съм срещнал друга, отколкото да си ходя с двете и да се правя на комплексар 🙂 А и според мен, малко или много, човекът до теб винаги се съобразява – ако си се държал лошо с него, естествено, че ще те нарани, дори без да иска – подсъзнателно просто, и напротив – ако винаги си се отнасял с него добре, когато (ако) срещнете друг/а, винаги може да се разделите цивилизовано и без скандали и т.н. Естествено, ако това стане, когато вече сте се бракували, нещата стават доста сложни – все пак бракът освен всичко друго е и встъпване в имуществени взаимоотношения с всички произтичащи от това плюсове, минуси и проблеми… Но винаги може да се намери решение, което да задоволи всички засегнати страни 🙂
    priZdrachna, доколкото разбрах, сега си с мъж, който е женен, но не за теб? Ами не го разбирам това – честно… Най-малкото заради самата теб – нали знаеш, че мъжете винаги казват на любовницата, че ще се разведат и в крайна сметка НИКОГА не го правят…
    И накрая относно кризата в морала и постепенното загубване на семейните ценности – да, за съжаление има такава тенденция и тя все повече се задълбочава 🙁 И според мен всичко идва от най-ранна детска възраст – говоря за личния пример на родителите, който децата наблюдават и възприемат по-късно – съзнателно или не… Вярно, че в днешно време отношенията са много по-свободни, отколкото преди 20 години (имам някакви спомени, повярвайте – тогава например, ако във входа се разбереше че Петрова примерно е сложила рога на мъжа си с Иванов да речем ставаше еба.и скандала и дни наред всички за това говореха), но все пак всичко си зависи от нас самите – е, и от обкръжението, разбира се, но него всеки сам си го избира…
    Ами това е, жалко че прекалено късно открих тази тема, но тя безспорно е най-добрата досега в този форум – поне според мен 🙂

  34. Valenc, само не разбрах от къде ти хрумна, че излизам с някой, дето е женен и то не за мен 🙂 не ме накисвай така, ще стане като в приказката „после ходи обяснявай, че нямаш сестра“ 🙂

    Темата е стара и всичко, което съм имала да кажа по нея, е вече казано…няма да се повтарям…само ще добавя, че някои от вашите коментари са чудесни, правилни, логични, но и твърде идеализирани и на практика не се случва точно така в живота…

    Всичко просто зависи от това как ти лично възприемаш нещата, да бъдеш реалист…така е и относно връзката с женен…аз ако имам такава, мислиш ли, че ще седя да вярвам на лъжи, че ще се разведе – нито го очаквам от него, нито си правя илюзии, нито го искам(все едно ще остане такъв, какъвто го харесвам и след като се разведе!), нито смятам да развалям семейства, нито мисля, че се свършиха свободните мъже, а най-малко пък ще седя да му съчувствам за ужасната жена (която сам си е избрал, а никой не му е натресъл) и ще стискам палци да се разведе – аз си имам мой живот, той негов, това, което си даваме няма нищо общо и е просто бягство от реалността, без планове, лишено от всичко делнично и сиво и най-хубавото е, че нищо не делите, така че практически няма за какво да се скарате…е, както казвам аз самата, на практика може и да не стане така – може много да се влюбите и да ви се прииска да останета заедно завинаги, затова е важно да гледаме реалистично, да си даваме сметка до къде можем да стигнем…

    Лично аз така възприемам нещата, за другите може да е по друг начин…пак ще кажа – не смятам моята гледна точка за меродавна, тя си е правилна за мен, тук няма прави и неправи…просто всеки знае до къде е готов да стигне и е хубаво да познаваме собствените си предели…

  35. 🙂 Абсолютно – всеки знае сам за себе си… А относно „връзката ти с женен мъж“ – възможно е и да съм се заблудил, явно си давала пример, а аз съм помислил, че наистина е така – някъде в горните ти пост-ове е, не ми се гледа сега точно къде… Както и да е, искам да се извиня, типично за мен е да сгафвам почти постоянно 🙁

  36. виж е мом4е попринцип хората не се замислят на такива вапроси ако не ти е близак нападаи.Ако сам на теб 6те го прецакам снякои номер напримерно сложи лепило на стола ако моми4ето седи до тоя които хресва наропиго да но ако си здрав и силен тогава и после и оправи настроението с някои мили думи и готов си 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *