Добре, признавам, от доста време следя сайта. Чел съм и няколко от интересните пикаперски трикове, но като цяло намирам удоволствието от живота с чар и самочувствие. Отдавна знам правилото, че за всеки влак има пътници, само за моя няма достатъчно вагони да прибера народа 😉
На 19 съм, щастлив човек. Наскоро имах рожден ден и тъй като на моята дата сме маса рожденици, седнахме в една яка кръчма да пиинем. Естествено минават приятели и черпим, приятелки и те минават и т.н.
На бара по едно време се появи една мацка - да кажем 7.5, но неглиже, без да е напудрена и варосана-просто красота и тяло. Ние сме на масата до бара. Мацката си вади компютърчето от чантата, поръча си чай с ром и си пише разни работи. Аз само мятам по едно око и толкова. Атмосферата е яка, пийнали сме,
а е следобедно време за разтуха.
След половин час мацката се премести неканена в другия край втората маса която бяхме придърпали-явно за да и е по-удобно. Почерпих я бира, запознахме се и се заприказвахме. Наистина беше мега яка и отворена, просто хлътнах и така хем си говорим шумно с приятелите, хем си говоря и с нея тихичко, а тя
пише настървено, медицина учила...
Накрая тръгнахме всички да ставаме и аз нахалника-ачик я помолих за телефона и, за да я повикаме на автъра в едно радио в което работя. Тя го даде, естествено. После се до напихме и забравихме и мацка и компютър, пък и самия автър така се получи, че се прецака.
Въпросът ми е, как да постъпя в тази ситуация сега, пък и по-принцип, след като съм взел телефона на жена, с която се знам половин-един час? Как да постъпя по-нататък? Да я поканя - къде? Благодаря ви предварително, умерено яки сте.
Стефан
Обаждаш й се когато искаш, говорите не повече от една минута. Казваш й нещо от сорта на: „Нали нямаш нищо против да се видим…“, после ако отговори положително й задаваш точно къде да се срещнете и ако пак е съгласна, приключваш разговора по най-бързия начин.
Аз бих те посъветвал да и се обадиш възможно най – скоро за да не се разколебаеш после и тя да не те забрави (ако все още те помни). Но непремено и звъни и се представи кой си Ако те помни. И казваш че ще я чакаш НА и В. селед това я питаш дали ще доиде (въпроса откланя вниманието дали иска да излезе с теб и го насочва дали ще отиде на даденото място в това време). Ако откаже и казваш тя да измисли мястото и времето в което да се видите. Почне ли да овърта и казваш че остава твоето предложение и дали е съгласна да се видите за малко. До тук би трябвало да се съгласила вече.
УСПЕХ!
Мисля че всичко вече е казано, просто последвай съвета на Lover, бъди бърз и кратък , не и оставяй време да се замисли и да протака разговора.
Брато,обади й се,обаче не я кани да излизате,не още,няма закъде да бързаш.
Просто и се обади,питай я какво прави,заинтересувай се от обучението й,точно каква специалност е,какво по-точно я е подтикнало да учи медицина,поприказвайте си,кажи и някоя смешка,и после и кажи,че много се радваш,че сте си поприказвали и че се надяваш да се чуете пак.На следващия ден пак и се обади и пак си поговорете като стари приятели,интересувай се от интересите й и я изслушвай,привлечи и вниманието,обсеби я….тя сама ще прояви желание да излезнете…..ако пък е упорита третиа път като и се обадиш ,тогава я покани,но измисли нещо оригинално….просто я накарай да си мисли за теб……няма начин да не се видите,послушай ме,казвам ти го от опит…..на 26 години съм:)
И помни……“Сексът не е спорт,а изкуство“….бъди творец:)
да, ако послушаш съвета на Мартин веднага ще се превърнеш в нейн приятел, а от там да и станеш гадже…трудно, много трудно…
fantasy_boy……ако си мислиш,че от два телефонни разговора,можеш да станеш приятел с някой,ти пожелавам успех:)
martin не си прав
ок, не от два телефонни разговора, но тези телефонни разговора ще са началото на едно приятелство… трябва да си „алфа“ да целиш едно нещо, да я зарибиш, никакви телефонни разговори с часове, нито нищо подобно, така мисля аз… и си мисля че съм прав, може и твоя начин да върви, но много по-рядко ще се получи нещо с него според мен 🙂
абе момчето си решава какво да прави,а ние няма защо да спорим,кои крив и кой е прав,всичко зависи от обстоятелствата….:)
Момчето не си решава, а ни пита…когато някой те пита, ти даваш мнение..
Аз съм против дългите телефонни разговори – така спираш да си му интересен на някого…обаче не съм против, да не я кани, както казва Мартин, тоест съгласна съм с тази точка…защото ако само звъннеш да се информираш как е, хем е мило, хем ще се чуди какво става, защо не я каниш, имаш ли интерес или просто си учтив и понеже си й взел телефона, затова звънкаш от учтивост….какво ли се е случило тия два дена, та хем ти е поискал телефона, хем не те кани – да не би междувременно да се е сдобрил с бившата си..о, повярвайте, опре ли до вкарване във филми, ние жените сме адски изобретателни…
Разбира се, не може вечно да се протака, защото ще изпуснете момента, а тя ще си каже, е, явно няма нищо към мен и ще изгуби интерес…
аз не съм казал разговорите да са дълги и ето,че трябваше да се появи жена,за да обясни на другите с мнения тук,какво всъщност исках да кажа…..благодаря 🙂
и момчето си решава…….кое от мненията или съветите да избере….само пояснявам….и сигурно ставам досаден вече:)
Обади и се разбира се. Нека разговора ти е кратък, много позитивен и пълен с енергия /гласът е мега важен/. Думите нека са нещо от сорта „Здрасти Деси, как си кво правиш? … И аз съм добре – и в зверски яко настроение. Хайде да се видим утре с теб да пием по кафе – еди кога си еди къде си – ок?“…
Обади и се. Няма какво да чакаш. Не съм съгласен с Мартин. Това, което предлга често не води до никаде.
Абе всеки от вас според мен е дал по-нещичко вярно. Но смятам, че stefan1 не е малак и сам може да си прецени. Аз специално бих послушал priZdrachna тя е дала най-добър съвет. Нека обаждането е кратко и интересно, но нека да бъде и двузначно така се привлича интереса на даденото момиче и както каза тя „се вкарва във филма..“. Нека и се обади 1-2 пъти да я заинтригува а след тва да я кани на среща. Но все пак тва е мое мнение… а на stefan1 успех! (=
Ами, може би, защото съм момиче, затова давам такива съвети…малко ли пъти самичка съм се вкарвала във филм, ама си се чудя на акъла, защо ли ви помагам да ни вкарвате още повече… 🙂 Сигурно е защото искам по някакъв начин да допринеса мъжете да станете с една идея по-добри свалячи…
Не знам дали мога добре да обясня какво имам предвид с този съвет, но то е нещо от типа (ако е правилно изиграно…) „Не ми е супер спешно и належащо и не ми е основна цел в живота да излизаме заедно..Ти не знаеш още дали искаш да излезеш с мен? Ами, да ти кажа и аз не знам…стори ми се симпатична и затова ти взех телефона, но това още нищо не значи…не знам дали си ми интересна, във всеки случай не знам достатъчно интересна ли си ми та да имам какво да си говоря с теб един час на кафе и сега с тези телефонни разговори проверявам“ – така жената има интерес да се докаже и тя, а не е всичко сваляне на картите – охх, какво сега иска тоя, на кафе ли иска да ходим, еми, може да си помисля…тоест на жената й е интересно в първия случай, знае, че ако се представи добре, ще има кафе, ако не, няма да има…Това всичкото обаче е само в случай, че и двамата имат някакъв прилично голям интерес един към друг, но не виждам защо да нямат при положение, че той й е поискал телефона, а тя го е дала…
Нека бързо ти отговоря на въпроса Приздрачна… Ти ми помагаш, най-малкото от солидарност към жените като цяло. Когато ни дадеш съвети от „кухнята“ ставаме по-добри, когато ние сме по-добри, сме ви по-интересни, когато сме ви по-интересни… всичко върви наред и не е необходимо да излизате с „разни мухльовци“ за да убиете скуката. Пък и я си представи че някой чел твоите коментари излезе с теб така съвсем случайно… 🙂 По темата: аз все още смятам пък, че е хубаво още на първото обаждане да си я покани на кафе или въобще на среща. Поне при мен до сега се е случвало че продължителните разговори са водили до приятелство, и то от учтивост, т.е. добро познанство… та от постването на темата мина много време, питам аз автора има ли някакво развитие?
Е ся… виж fantasy_boy не казвам, че и твойта „стратегия“ не е добра, но ако се замислиш мн зависи от ситуацията…в смисъл, че как сте се държали по времето преди да и земеш тел. номер и т.н. от там нататъка вече можеш да определиш дали треа да е на 1вото обаждане или след 2-3 обаждания тва със срещата, а иначе и аз ви благодаря за идеите от скоро чета сайта но определено зех да мисля по др начин и ми помагате. 😉
Никой не казва дълги разговори…както вече подчертах нееднократно и аз съм против дългите разговори…мисля, че няма нищо лошо и в двата варианта…пък и веднага се вижда кой става само за приятел и къде има страст…един 5 минутен разговор, в който се осведомяваш как е, няма да те направи най-близкия й приятел…някак…прекалено предсказуемо е като ни поканите на кафе веднага, още на първия разговор…както и да е…не виждам фатални разлики и при двата подхода, така че всеки да си избере…
А това, че може да изляза с някого оттук, напълно го вярвам, като знам понякога съдбата какви шеги си прави от скука…
„от скука“ 🙂 ти какво учиш в тази Белгия, да не си специалност „Тайната на шеговитото мислене“? И това за няколкото разговора ще си го запиша също в тефтерчето на сваляча … за мен няма логика, но то кое нещо, свързано с жена пък има логика, което ме навежда на мисълта, че подхода работи 🙂 Казаноа също е прав, че всяка ситуация си е различна и идентична. Ок, оборихте ме 🙂 лека и до нови теми…
Не е нужно да уча „Мистика и окултни науки“ в университета на Хари Потър, за да съм ставала свидетел на невероятни истории…ще ти разкажа една истинска, която звучи като сапунен сериал от дълбоката провинция на Венецуела…едно момиче (дъщеря на приятели на нашите) се запознава и се влюбва в едно момче, който не е българин…той иска да се ожени за нея, обаче майка й бясна не иска и да чуе и му забранява да се доближава до нея, защото не иска внучетата й да са мюсюлмани…той уважава това решение и се отдръпва…това се случва преди около 15 години…години по късно най-добрата й приятелка и нейният съпруг отиват да живеят в Америка…и от дума на дума се разбира, че шеф на приятелката й в Америка е кой? Познахте…и после как се раждат приказки като колко е малък света…но най-голямата ирония в случая е, че днес тя не е женена, но живее в Дубай от няколко години с…мюсюлманин…
Никой не може да избяга от късмета си…
/Малко ще избягам от темата/… та и аз имах същия проблем само ,че обратното аз съм мюсюлманчето в случая, а наще не искаха да чуват „аз+християнка“, но с времето умекнаха щот па аз се ено на пук само с българки бях /пък и ся съм в Испания трудно е да намериш мюсюлманка ;)/ „забранения плод е най-вкусен“ освен тва съм израстнал с българи немам приятели мюсюлмани. От друга страна се радвам празнувам и християнски празници покрай приятелите си и мюсюлманските… (=
какво да ти кажа, майките са страшно нещо. дори мисля че ние мъжете ги слушаме повече. Така например като бях малък слушах майка ми и започнах да се държа гадно с гаджето си , на нея и писна и макар че тя беше толкова влюбена в мен скъса с мен… и то защо, защото някои се меси в живота ми, от тогава личния ми живот си е само мой, никога не споделям с родител, или роднина въобще… а сега майка ми ще ми разправя няма ли да се жениш, че аз ако доведа момиче вкъщи тя ще и намери около 10 000 кусура…. 🙂
И моята майка намира кусури на гаджетата ми, но най-лошото е, че след като се разделя с тях, знаеш ли как говори? „Ееееех, еди-кой-си какво свястно момче беше…а не като този сега..“ много изнервящо е 🙂
Обаче това не ми пречи всичко да споделям с нашите, преди не им казвах, сега обаче осъзнах, след някое и друго предателство и гледане на живота и хората около мен с по-розови очила от колкото е било нужно, че…няма друг човек на света, който първо да мисли какво е най-добре за теб и едва тогава за себе си – това са само родителите…всеки друг първо ще погледне собствения си интерес и едва тогава твоя дори да ти е гаджето, мъж/жена, брат/сестра… Е, да, понякога родителите само си мислят, че знаят кое е най-добре за нас, както в цитирания от мен случай, а както знаем, пътят към ада е постлан с добри намерения…но поне го правят с някаква благородна цел…майката на момичето наистина тогава се е опитвала да я предпази според представите си, обаче днес си дава сметка, че може би щеше да е по-добре да не се беше месила…затова смятам, че трябва хем да се вслушваме в съветите родителите си, защото имат повече опит и никога няма да ни посъветват нещо, което е вредно за нас, хем да не ги оставяме да направляват живота ни…
пътя към ада е осеян с добри намерения, което означава, че никога целта не трябва да оправдава средствата:) да , изнервящо е , и майка ми го прави от страх, затова нищо не споделям, справям се с живота по-добре от тях, ако ги слушам тях ще си остана смотльо 🙂 хубаво е че те разбират, защото моите само ми повтарят: аз нали ти казах че така ще стане, ама ти все не… еми не … нали трябва да имам някакво мнение, да се сблъскам с живота, въобще…грозна картинка:)
първия вариант е най добър ,…доказано е на първи разговори не по ве4е от 60 сек. ..и ако откаже и ако не каже нещо конкретно за друг път …забравяш я и следващата мацка
аз ако бях на твое място бих я поканила на по едно питие или кафе зависи на какво ште се съгласи момичето , но ако не стане предлагам ти просто да си останете приятели