Жена – Богиня | Една изпълнена с мъдрост история

Тук искам да цитирам част от книгата на съвременния руски писател Владимир Мегре.

Жена - богиня

Живели някога на света един обикновен мъж и една обикновена жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал на фотьойла пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, готвела вечеря. Давала му вечерята и крещяла, че нищо не прави у дома, че печели малко...

Иван се раздразнил от вечните скандали на жена си. Но не й отговарял с грубост, само си мислел: "Самата тя е размъкната повлекана, а и изисквания има. Съвсем друга беше, когато се оженихме – красива, ласкава".

Веднъж, когато жената с крясъци накарала Иван да изхвърли боклука, той, неохотно откъсвайки се от телевизора, отишъл на двора. Връщайки се, се спрял до вратата на дома си и мислено се обърнал към Бога:
- Боже мой, Боже мой! Зле потръгна животът ми. Целия си живот трябва да пропилея с такава истерична и грозна жена? Та това не е живот, а адска мъка.

И изведнъж Иван чул тихия Божи глас.
- Бих могъл да те спася от това нещастие, сине мой: да ти дам прекрасна богиня за жена, но когато съседите видят тази промяна, ще изпаднат в огромно изумление. Нека направим така: ще променям постепенно жена ти, ще вселя в нея дух на богиня и ще я правя постепенно по-красива. Но запомни – ако искаш да живееш с богиня, твоят живот трябва да стане достоен за богиня.

- Благодаря ти, Господи. Заради богиня, всеки мъж би променил живота си. Кажи ми само: кога ще започнеш да изменяш жена ми?
- Ще я променя малко още сега. И с всяка минута ще я изменям към по-добро.

Прибрал се Иван у дома, седнал на фотьойла, взел вестник и включил отново телевизора. Но не му се чете, не му се гледа филм. Няма търпение да погледне – не се ли променя жена му поне малко. Той станал, отворил вратата на кухнята, опрял се на рамката на вратата и внимателно започнал да разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете, останали след вечерята.

Елена веднага почувствала погледа и се обърнала към вратата. Погледите им се срещнали. Иван разглеждал жена си и си мислел: "Не, никакви промени не стават с жена ми".
Елена забелязвайки необичайното внимание на мъжа си и нищо не разбирайки, пооправила косите си, бузите й поруменели и попитала:
- Защо ме гледаш така внимателно, Иване?

Мъжът й не мислейки какво казва, произнесъл смутено:
- Може ли да ти помогна да измиеш съдовете? Помислих си, защото...
- Съдовете? Да ми помогнеш? – тихо попитала удивената жена, сваляйки си престилката.
- Аз вече ги измих.
"Като че пред очите ми се променя - помислил си Иван - изведнъж стана по-хубава".

И започнал да бърше съдовете. На другия ден след работа Иван се забързал с нетърпение към къщи. Нямал търпение да види как мърморещата му жена се превръщала в богиня.
Дали вече има много от богинята у нея? А аз като преди съм си същият. За всеки случай ще купя цветя, за да не падна в очите на богинята.

Отворила се вратата на къщата и Иван застанал като омагьосан. Пред него стояла Елена с официална рокля, която самият той й бил купил преди година. С красива прическа и лента в косите. Той се объркал и неловко подал цветята, не откъсвайки поглед от Елена. Тя взела цветята, въздъхнала тихо, отпуснала ресници и се изчервила леко.

"Колко прекрасни са миглите на богинята! Колко кротък характер има тя! Каква необикновена е вътрешната й красота и външността й". На свой ред се удивил Иван, като видял маса, с прибори от най-хубавия сервиз и две свещи на масата и две чаши, и храна, упойваща с божествен аромат.

Когато седнал на масата, жена му седнала срещу него, но веднага скочила отново, казвайки:
- Извини ме, забравих да включа телевизора ти, а купих и нови вестници за теб.
- Няма нужда от телевизор, а и не ми се четат вестници, в тях се повтаря все едно и също - отговорил Иван най-искрено - по-добре кажи как би искала да прекараш утре, нали е събота.

Съвсем объркана Елена попитала:
- А ти?
- Купих два билета за театър за нас. Но през деня, може би, ще се съгласиш да по обиколим магазините. След като ще ходим на театър, добре ще е да ти купим подходяща рокля.

Иван почти казал съкровените думи: "Рокля, достойна за богиня", но се смутил, погледнал я отново и въздъхнал. Пред него на масата седяла богиня. Лицето й сияело от щастие, очите й блестели. Стаената й усмивка била леко въпросителна.

"О, господи, колко прекрасни са богините! А ако става все по-красива с всеки ден, ще успея ли аз да съм достоен за богинята? – мислил си Иван и изведнъж като мълния го пронизала мисълта: трябва да успея! Ще успея, след като богинята е до мен. Трябва да я попитам и помоля да роди дете от мен. Ще имаме дете с най-прекрасната богиня".

За какво се замисли Иване? Или виждам вълнение по лицето ти? – попитала Елена мъжа си.
Той седял развълнуван, не знаейки как да заговори за съкровеното. Та шега ли е да се моли богиня да роди дете от теб?! Такъв подарък Бог не му бил обещавал. Не знаел как да каже желанието си Иван, станал и почнал да подръпва покривката и промълвил, изчервявайки се:
Не зная... Може ли... Но аз... исках да ти кажа... Отдавна... Искам да имаме дете, прекрасна богиньо.

Елена пристъпила към мъжа си. От изпълнените й с любов очи по зачервената й буза се стекла сълза. Тя сложила ръката си на рамото на Иван, опарила го с горещия си дъх. "Каква нощ! Какво утро! Какъв ден! О, колко прекрасен е животът с богиня!" - мислел си Иван, докато обличал за разходка втория си внук.

Не е изключено тази история да ти се стори твърде сантиментална. Но тя показва един широко известен факт – красотата е предимно в очите на гледащия. Така че, ако някога, някоя жена е особена в твоите очи, струва си, да опиташ и невероятното, за да я имаш.

Източник: lover.ru

share button

7 мнения за “Жена – Богиня | Една изпълнена с мъдрост история

  1. обикновено проблемите ни са плод на въображението и мислите ни.
    колкото до това да направиш невъзможното за “ жена особена в твоите очи“ / съответно мъжа/ за това трябва смелост. там където има чувства нещата са сложни, появяват се стари страхове. сковаваш се точно когато трябва да действаш, не знаеш какво точно да направиш не от липса на опит и умение / т.е. всички се държат еднакво с опит или без/, а от страх дали точно това иска другия. държиш се несигурно на моменти неадекватно :). … типично за влюбения човек, това му е чара :). аз също смятам, че не трябва да се изпуска нито една любов, дори и краткотрайна да е, усещането и възприятието за света е невероятно. невероятно е да се почувстваш единствен и неповторим за другия :). смятам момчета, че ако накарате вашите момичета да се чувстват така във ваше присъствие те ще ви се отблагодарят многократно. заслужава си, така не само те са щастливи, но и вие!!!

  2. Историята ми хареса понеже съм си романтик по принцип…но проблема е,че май тази по-особената я няма 🙁 Ако из форума има русо момиче с ангелско лице и дяволско тяло високо около 155-165 см и тежащо 40-46 кг с дълга руса коса и светли зелени/сини очи,ако се смята за
    умна и талантлива (от което следва и забавна и още много) ДА НЕ СЕ КРИЕ :)))))

  3. Не намерих откъде да едитна коментара… пропуснах да кажа,че трябва да носи 37 номер за да и стане пантофката :)))

  4. Hubavelka 🙂 Според мен идеята на разказа е да не допускаме рутината да притъпи сетивата ни, да може да видим новото, хубавото, доброто и т.н.
    Ти ни караш да се държим с жните като богини и всичко ще е ОК. Не, няма да е ОК, напротив. Това ще бъде началото на края. Ще се получи насищане, загуба на интерес, чувсто на ограничена свобода и др. Ще има изрази като: „Прекалено си добър за мен“, „Имам нужда известно време да съм сама“ и т.н.
    Доста момичета говорят като Hubavelka. И понеже внимателно съм ги слушал, правех точно това. Резултата беше катастрофален. Момичето като получи това… и след известно време и става безинтересно, скучно, неудобно и т.н.
    Затова – всичко трябва да е с мярка. Доброто и лошото вървят ръка за ръка. Може би, принципа за моркова и тоягата тук важи с пълна сила 🙂 Защото богинята голям дявол може да бъде 🙂

  5. mortem, Hubavelka е абсолютно права като казва, че трябва да накараш жената да се чувства неповторима. За това, че трябва да я караш да се чувства единствена – това е абсолютно груба грешка. Никоя жена не трябва и за една секунда да си мисли, че е единствена.

  6. единствена за теб т. н. да не й даваш повод да се усъмни, че има и друга в живота ти :).

  7. А може би трябва да я караш „да се почувства“ вместо „да се чувства“? Нали несигурността им е вложена в природата? Защо да се опитваме да я изкореняваме? 🙂 Аз съм съгласен с разказа, но има нужда от допълнение. Щом един мъж трябва да е бог за да е с богиня, не трябва ли и една жена да е богиня за да е с бог? Ето отново опираме до познатия елемент с предизвикателството. Нека Иван купува цветята, но не прескачайте момента, в който Елене си слага хубава рокля (която точно той и е купил) и му готви хубава вечеря!. Като ще си бог, уважавай себе си като такъв. Вниманието не трябва да е даденост. В началото той приемаше нея за даденост и имаха проблеми нали? 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *