Под "този етап" разбирайте да пропишете стихове 🙂
Това беше началото:
Да подариш усмивка
Да подариш усмивка в ранен час
това е чудо, което радва всички нас.
Рано сутрин с чаша хубаво кафе
в леглото някой да ти донесе.
Слънчеви лъчи да греят закачливо
и от студ да сгряват мълчаливо.
Да подариш усмивка от душа
е да забравиш своята тъга.
Понякога се чудим в захлас
какво ни трябва в този час,
а то остава вътре в нас
И се показва точно в този час.
Да подариш усмивка това е дар,
който е по-сладък от нар.
Да вкусиш нейде сладостта
и да видиш вкуса на любовта.
Ако кафето ти горчи, моля подслади
или с усмивка горчилката махни.
Да подариш усмивка е добро,
което маха нашето тегло.
Но защо омраза замъгли нашите души?
Защо за любов не говорим ний дори?
А всичко, което искам да внуша от раз
е да подаря усмивка в ранен час.
Извинявай за скования език,
но аз поет не съм велик.
Седя с писалка в ръка
и през прозореца аз гледам.
Мисля за неща, а после ги творя
и мечтите си аз бавно следвам.
На втора фаза написах това:
Две души
Душата ми птица без криле,
опитва да лети, но уви не ще.
Среща твоя поглед и занемява
и в очите твои леко замечтава.
Иска да лети света да обиколи,
но уви все още не може да лети.
И тогаз копринени коси
и сила струйна от тез очи
дават тласък и стремеж
и душата ми литва с гърмеж.
Душата ти е огън и изгаря.
Емоции и чувства притъпява.
Дим не виждам, но гори.
Сърцето твое бие и шепти.
И пожар става в твоята душа
изгаряща от болка и тъга.
Но не тъжи, любовта лекува.
Спри, погледни и недей тъгува.
Някой за теб плаче с искрени сълзи,
обича те и огън – не, а любов шепти.
Тратата фаза беше опит за бунтуване:
В късен час
В късен час, когато слънцето угасне,
а дъжд тихичко по перваза ромоли.
Надеждата ни лекичко проблясва
и със чувство леглото топло ни шепти.
Надежда за любимата незнайна,
изгрява в тази нощ безкрайна.
Странни чувства обземат ни сега,
обич, ревност, и някоя сълза.
Обич за една жена прекрасна,
мисли за нея в тази нощ тъй ясна.
Сънища вечерни за нейните очи
и с мисли "Слънце, къде си ти?"
И вече часовника два удари,
и само искаш леко да заспиш,
но какви са тез кратички кошмари,
и името на тази жена ти шептиш.
Тогава с усмивка в леглото се върни,
затвори очи, недей мисли, а си почини.
Сутрин когато слънцето те заслепи,
ни жена, ни кошмар ще те сломи!
И така няма да споменавам, че всичко е заради жена. Няма да споменавам, че много мъка се съдържат в тези редове, защото жената въпреки, че има чувства към мен, е с друг мъж.
Нека дамската част да се чувстват поздравени с горните редове.
Мъжката част искам да ви помоля "Братя, никога не допускайте от свалка с жена да стигнете до горния етап :)"
Никога не се извинявай за любовта си. И когато обичаш, не го прави като страхливец . Обичай със сърцето си, не с ума си. Сърцето не пресмята колко дава, не брои колко има да му връщат, но най-важното : не съжалява. И винаги, винаги намирай щастие в раздялата. Когато някой си е тръгнал от теб, то значи истинският тепърва предстои. Тогава… нима има повод за съжаление?
И по повод стиховете ти те поздравявам и аз, надявайки се, че може би след това ще погледнеш с други очи. А твоите „братя“ могат да цъкат с език в недоумение, да се кълнат над Библията, че това на тях няма да се случи, да заучават рутини като за изпит и да редуват техники и методики, които да поддържат интереса на една жена към тях, но в живота истинските хора са единици, не цяла тълпа. Ще пишат стихове и те. Затова им пожелай да не съжаляват, а да си ги носят с гордост. Защото са били достатъчно мъже да бъдат слаби пред жена и да не се срамуват от това.
Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях – най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова –
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.
Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече –
добрите хора лесно се обичат.
ЕЕЕЕЕ, добре дошла глосаторице. След 9 месеца затишие. Блогът може пък и да живне.
Сега си представям как пак ще почнете да се дърпате с приздрачна. 🙂
Аз също приветствам Глосатор-ката 🙂 И изобщо не е задължително да се дърлят с Приздрачна… пак 🙂 Къде се изгуби, поетесо?
Xax, Monolith, като кажеш „глосаторице“ и си представям една тежка и огрубяла буля, която на закуска „маа“ пръжки, а за фитнес оре голямата нива. И бие мъжа си, за да укроти малко тая силна любов. Поне го сложи „глосаторище“, че да си правя асоциации с Терминатора и да ми се напомпва самочувствието.
Valenc, не съм се загубила и не съм се завърнала. Само си чета, а тази тема ме провокира, защото имаше стихове в нея. Поезията ми е слабост и не се стърпях.
П.П. Нямам намерение да се карам с никой. Ако имах, нямаше да спра да пиша. Както е казал добрият военачалник : „най-голямата победа е да няма война“.
Казах „глосаторице“ за да е в женски род, не като наредба или нещо.
„Peace be with you.“
Glosator Thanks a lot. Доста се чудех дали да ги публикувам тук, защото все пак това е сайт за съблазняване. Развиват се теории и тактики.
Аз тактики нямам, просто някак докосвам женската душа с начина си на говорене и държане. Лошото ,че избирам грешните жени, които не оценяват качествата ми 🙂
Всеки удря на камък и рано или късно 🙂 Радвам се ако са ти харесали 🙂
sinner, мъжете станаха такива тактици, че като срещна някой не-стратег удрям чело в земята и паля свещ от благодарност. Проблемът не е, че нямаш тактика. Проблемът не е, че избираш „грешните жени“. И въобще, против съм да се извиняваме с този изтъркан лаф „този/ тази ме остави, защото не може да оцени качествата ми“. На този свят съществуват съвместимост и несъвместимост. Най-яркият пример е пикапът и неговото „вероучение“. Реално при по-голямата част от жените той действа и дори има изключително силен ефект, но ето аз пък не го харесвам. Не ми харесва някой да ми обяснява колко съм не-специална, обикновена и как той само ще стой настрани и ще ми оказва от време на време честта да прави секс с мен, и ту ще е топъл, ту ще е студен, за да „става интересно“. На мен такъв човек ми се вижда шантавичък и ме изморява именно с това, че не може да реши какво в крайна сметка ще сме двамата – орел ли, рак ли, щука ли…. Означава ли това, че аз не оценявам качествата на великия маестро-сваляч (да не се бърка със съблазнител; съблазняването е дълга и сложна игра, това е вече висшия пилотаж)? Напротив. Именно защото много добре мога да ги оценя си правя и сметката, че няма да си паснем. Както и един (нека го наречем) обучен сваляч никак няма да хареса мен. Аз няма да се обадя да то питам защо не се обажда, защо сексът е толкова рядко, защо има такава промяна в настроенията. Аз ще го изтърпя 1 месец, после ще се видим и директно ще му кажа „обаждаш се твърде рядко, т.е. аз съм отегчена, защото като няма общуване оставам с впечатление, че нямаш дори елементарна обща култура да поддържаш разговор, освен това си антисексуален, освен това си много инфантилен и имаш типично женски настроения; поради което, здраве и щастие, оставаме си приятели“.
Нямах за цел да проявявам солидарност, един вид „ах, тая мръсница мръсна мръс; почерни хубавото момче“, защото това, че една жена е грешна за теб, не те прави правилен за нея. Напротив, това, че не сте заедно означава, че и двамата сте грешни един за друг. Аз затова ти казвам „радвай се на разделите“, защото всяка раздяла те изпраща обратно по пътя на истинското търсене:)))
И ти за пореден път се каеш за любовта си. Спри, бре! Обичал си, не се е получило. Дотам. Усмихваш се и продължаваш.
Дяволска работа. Не че искам да кажа нещо. Но това е ужасно, какво стана с правенето на секс, без чувства. Мен лично ми харесва, забавна поезия. Четива подобни на тоите sinner, ми действат разтроиващо, бъркат ми в ума а това не е хубаво. Иначе са написани, много добре, поздравявам те.
Мен ми добата забавната поезия. Нещо то сорта на:
Мислех да те водя на палатка
но ти излезе тъпа патка,
от компютара изтрих аз твойта папка
и изпих си цялата заплатка.
Не искам да те виждам,
не искам и да те обиждам,
разбери че аз те ненавидам,
Вече няма с раздяла да ме плашиш
всяка вечер за мене ти ще плачиш
защото няма върху мене да се клатиш
за мизериите си трябва да платиш
така е правилно, капиш?
Искам в главата ти да счупя ваза
защото 5 пъти ме заряза
пътищата си сама отряза,
сърцето ми може на фас да мяза
но вече обръзът ти вече се размаза
Цигара пуша и уйски пия
боли ме и от болка вия
искам като животно да те бия
в главата ти как да го набия
за мен си мистрия(строителски инстромент)
Чекайте малко леко с пребързаните изводи 🙂
Първо секс без чувства все още си е на мода. Само казвам, че на всеки се случва в даден момент да срещне човек, с който всичко е идеално и после да се сгромоляса с гръм и трясък, което да доведе до няколко рими.
Второ горните редове не съм бил много на кеф затова са малко мрачни. И благодаря за поздравите ама според мен са много далеч от „добре написани“ ама айде 🙂
И трето живота съм си го продължил 🙂 Просто ония ден се разрових в старите архиви и викам да споделя 🙂 Малко или много историята, която ме е довела до горните рими ми е дала повече опит и повече отговори за женската психика от всякакви дребни закачки. 🙂
manowar евала за забавната поезия. Десет пъти я четох и дестте пъти се смях 🙂 Много добре е казано 🙂
sinner, ако писането те е грабнало и искаш да го развиваш, имам две новини за теб. Добрата е, че ти се отдава римата. Лошата е, че не пазиш ритъм и имаш много натрупвания на думи, обикновено с еднакво звучене и повторени преди 1-2 стиха, а на някои места напълно ненужни (пример: Ако кафето ти горчи, моля подслади… остави само „ако кафето ти горчи“) . Другото, което е, че не ескалираш. В поезията е много важно да докараш читателя си до катарзис, т.е. да кулминираш. Започнал си да развиваш действието, вместо да надграждаш ти запазваш емоцията на едно ниво и го държиш чак до края, поради което този, който чете, получава усещането за незавършеност в стиховете. Използваш много местоимения, сведи ги до минимум. Не е нужно да пишеш „аз гледам“, едно „гледам“ достатъчно ясно казва, че за теб става дума. И забелязвам, че много държиш на граматическите правила – никъде не си използвал „във“ или „със“, нарушавайки правилото, което пък на свой ред ти променя целия ритъм. Щом си в мерена реч, можеш да кажеш „във ръка“, няма проблем 😉
Иначе на мен стиховете също ми харесаха. И щом си продължаваш живота, това вече е нещо друго, вземам си обратно всички призиви „горе главата“, защото не са нужни. Очевидно не си престрадал, огорчен, изгубил желание за живот младеж, който по цял ден пише поезия и си посипва главата с пепел 😉
Всъщност благодаря за съветите, но съм адски далече от сферата на писането и грам не ми харесва да пиша 🙂 Тогава просто бях в момент, в който ми идваха разни рими и си ги записвах. Пък и бях хлътнал здраво и всичкото вдъхновение ми идваше от това 🙂 Спазвал съм граматически писането, защото съм на правилото „Може да няма ред ама трябва да се спазва.“
А колкото до „изгубилия желания младеж“ вече не съм младеж 🙂 Пораснах и то не на години, а на акъл. Попаднах на един сериал „Californication“ със Дейвид Духовни и разбрах, че съм твърде принципен и праволинеен, а живея в общество, в което принципите водят до мизерии 🙂 Вече сме 21 век и трябва да сме по-отворени към живота, който ни заобикаля 🙂 Принципите и морала не са това, което бяха 🙂
Алилуя, sinner!!! Човек винаги трябва да се развива 🙂
Особено ако си на 23 е задължително да се развиваш 😀
И най-вече се придържам към късмета си от фейсбук
„Ако искаш настоящето да е различно от миналото, не забравяй миналото!“.
Та затова архивите са важни да не ги забравяме 🙂
На мен пък най ми хареса стихотворението на маноуар. 🙂
Аз също съм писал стихотворения за жени, но няма смисъл. Освен това се бяха получили твърде прочувствени. В крайна сметка се ядосах и ги хвърлих, даже не съм ги подарявал на момичето. 😛
Ей нищо не струвам ей. Четете хората какви прекрасни слова редят 🙂
Хубаво
Поморийска със салата
или хубаво мезе
тъй разказват ти играта,
после много ти е зле.
Водка със доматен сок ли?
Най-добре си помисли,
та да няма после вопли
над клекалото в зори.
И уискито със сода
прави те да ти е гот.
После ти си гола вода –
компот без захар и без плод.
Траминер с филе „Елена“
те възнася, като бог,
после стискаш си легена,
караш му се в изнемог.
Ала хубаво е на софрата
със приятели добри
и със шопската салата
да осъмваме… Нали!?
На този свят няма случайни неща!
общо взето сте много добри
Боже,колко мъка има по този свят,Боже!
Красива поезия.Сякаш е с четка е рисувана.И нали съм жена,само ще добавя,за да не забравя и аз като теб човека,който силно аз обичах,но не бях обичана.Крехка е и женската душа……….Цветен дъжд навън вали.Обичам,обичам,обичам.Един поет,чието име е „стъбло“Очите „кресло“,усмивката“оазис“. .Все още го обичам.Ела,прегърни ме и съм твоя завинаги.Шепна твоето име……….
Обичам те до днес – защо ли не –
в ума ми верен, незатихващ спътник,
във сенките познатото лице,
във устни чужди споменът за тръпка,
във сънищата вяло чути стъпки
и в дните неми удар на сърце.