Здравейте! Нуждая се от Вашия съвет в следната ситуация. Значи с приятелката ми сме заедно от почти 8 години. Започнахме "връзката си" от доста малки (тя беше на 14, а аз на 16). През тези години сме се градили взаимно като характер и лоялности. Тя беше покрай мен докато учих и завърших средното. Аз бях покрай нея, когато те учеше и завърши средното. След това така и през висшето образование (моето). Всичко през тези години беше перфектно и се усещаше как се сближаваме все повече и повече.
Някъде от преди 2 години насам се коментираше и как след като тя си завърши висшето образование, ще се оженим и ще заживеем заедно. Всичко беше перфектно до момента, в който тя замина в чужбина на курс за 2 месеца. Преди да замине сме го коментирали. Тя беше много притеснена, че ще се разделим за толкова време. Не й се искаше да заминава, за да не сме разделени един от друг за толкова време. Въпреки всички за мен беше важно тя да се развива и настоях да замине, като й казах, че все някак си ще издържим.
Както и да е, дойде моментът на заминаването. Аз тръгнах да я карам на летището и в момента, в който наближаваме, тя се разплака. Каза ми, че плаче защото не иска да се раздели с мен за толкова време. Въпреки това я изпратих. Докато беше там поддържахме връзка по Skype и по телефона. Отначало се чувахме по-често, а после по на рядко. Там беше отседнала в квартирата на семеен приятел.
В един момент 2-та месеца минаха и дойде време да си я взема от летището. Самолетът пристигна, тя слезе, видяхме се. Разцелувахме се и поехме към родния град. По пътя ми направи впечатление, че нещо не се държи нормално и е много отвеяна. Помислих си, че е от умората от ранното ставане и полета. Като се прибрахме, се срещнахме със сестра й - общо взето нещата бяха нормални.
До момента, в който обаче влезнахме в апартамента и тя почна на гледа странно. Казваше, че й изглежда непознато и чуждо. После хапнахме и правихме секс. Тук идва и кулминацията - в един момент я виждам как плаче. Веднага ми стана ясно, че има нещо сериозно. Малко по малко успях да изкопча нещо от нея. Отначало ми казваше, че средата и е много чужда и непозната. След това ми каза, че не изпитва вече същите чувства към мен, а накрая ми каза, че се е влюбила в семейния им приятел, до който беше отседната в чужбина.
Аз останах "шах и мат". Какво ли не и говорих, как ли не й се молих - няма и няма. Отначало плачеше, че и било трудно защото изпитвала чувства и към двамата, накрая съвсем взе да ме избягва и сега е с него от 2 седмици някъде.
Посъветвайте ме какво да правя. Има ли смисъл да се мъча или да продължавам напред?
Според мен този твоят „приятел“ в чужбина я е омагьосал и е преспал с нея. Сега тя е влюбена и в двама ви. Поне я видя каква е. Можеше да се случи много по-късно и тогава щеше да е още по-катастрофално.
Нормално е момичето да стане повече „шавлива“ с времето. Все-пак не си ги е изживяла тези години, а природата си иска своето. Не всички са такива, но ти си нямал голям късмет. Ако е спала с него – заеби я.
Нормално. Когато човек е под 25 има нужда да разнообразява от време на време. Случилото се можеше да се случи по всяко време, дори ако бяхте се оженили – просто тогава едва ли щеше да те напусне по този начин, най-вероятно никога нямаше да ти каже.
Според мен най-доброто е да продължиш напред. Полза от молби няма. А и насила хубост не става.
Първо, осем годишна връзка и то започнала от такава незряла възраст си е истинско постижение.Ако приемем, че през тези години тя не ти е изневерявала, в което силно се съмнявам, то тази моногамност на тази възраст си е казала думата.Според това което казваш нещата между вас са вървяли на добре, даже и за брак се е говорело.Но за да направи нещо толкова драстично, то или наистина тя се е влюбила в него, или нещо между вас не е било наред.Но като се замислиш, тя отива в чужбина, сама, уплашена, не иска да се разделя с теб, може би е знаела че ако не си до нея може да се случи нещо такова.Според мен тогава е било лесно да бъде „манипулирана“, тя е видяла нещо ново, нещо интересно и се е поддала.Според мен търпението му е майката.Ако искаш да си с нея, опитай се да и покажеш какво е имала, какво може да загуби и дали си заслужада да го прави.Ако въпреки това реши да е с него, то по-добре че е станало сега, а не в някой по-нататъшен момент.
8 годишна връзка на тея години си е направо самоубийство, особено за мъж, като приемем, че жените са малко по-моногамни:) За твое добро е да започнеш да излизаш с повече момичета.. Тъжно е, че разни хора се женят и прекарват живота си с един човек, без да имат особено голяма база за сравнение, ами дали това е точният човек?: )
Връзката ви е от много ранна възраст и е нормално всеки от вас да иска да опита нещо различно. Не казвам, че опитът е бил умишлен и обмислен, просто обстоятелствата са били такива и един от двамата се е поддал на тях. А ти не си ли имал такива моменти? Като мине време, тя ще разбере с кого иска да остане. Възможно е да открие в теб неща, които е забравила или не е забелязвала. Не се знае дали другият мъж е това което търси, но ако е била само с теб толкова години и трябва време да го разбере и да сравни. Знам, че те боли, но идва такъв момент в много от връзките. Времето ще покаже. Ако имаш търпение да чакаш, ще разбереш какво ще се случи. Иначе не знам как да действаш през това време. Всяка връзка е много индивидуална и вие двамата се познавате най-добре. Сам трябва да решиш какво да правиш. Но ако искаш тази жена, трябва да намериш начин отново да стигнеш да сърцето и.
Хах незнам къде , но един ден някъде чух една много хубава поговорка – „Жената не пуска клона ако вече не са се хванали много здраво за друг“ . Предопалагам важи само за сериозните връзки и несериозните мацки . Таа пич ако си чак такъв самоубиец да стоиш и да чакаш кога ще и гръмне и ще се усети , че при твоя „клон“ е по-хубаво ок стой може и да стане някога , може да стане и утре , може и след някоя година … Но това да стоиш и да чакаш ня’ква си ф***а дето за 5 мин си я оставил без надзор и тя е хукнала – според мен си е абсолютно нормално да хукне та то на 14 ако мислиш за сериозни връзки е повече от нормално като по-пораснеш малко да ти изпуши главата . Само ще се съсипеш и вътрешно и външно , докато я чакаш, но пък ако си сигурен , че тя е твоето момиче за доживот , а не е просто страх да не останеш самотен , след като вече си свикнал на уют и спокойствие , трябва да се бориш … Прецени сам какво всъщност чувстваш и когато си отговориш на този въпрос , тогава ще разбереш как да постъпиш правилно .
Не я чакай, не я гони, продължи си живота.. свободен. Разнообрази, позабавлявай се без да трябва да се съобразяваш с някой друг.
Пък то времето ще си покаже.. след месеци, дори години може пак да се окажете заедно, вече като зрели хора 🙂
За факторите довели до тук може много да се говори… зависимостта натоварва, новото е интересно.. на запад е по-хубаво.. безгрижната интимност привлича /другата – понякога натоварва../ .. Ти обаче не трябва да се тормозиш с това. Не е важно.
Е да.. няма го в момента сигурното, удобното.. е и ? Ако това те привлича – добре. Следващата ти връзка ще бъде с един по-зрял човек… може да е тя, а може и да е някоя друга, по-подходяща за теб СЕГА.
Лято е, радвай му се доколкото можеш. Не се вкарвай в излишни филми 😉
Hollowman, много кофти зар ти се е паднал 🙂
Само че няма какво да го мислиш. И да ти кажем „продължавай“, може и да можеш. Ако ти кажем „чакай“, пак може и да не можеш. Или да не искаш. То това не става така – „решавам и я забравям“, просто не става.
Така или иначе ще си минеш през един гаден период, в който ще ти е кофти. Прави каквото ти е на сърце! Нито си длъжен да си и верен, нито пък е казано че трябва да хукнеш по жени. Гледай да се разсейваш някак и това е.
Тя по принцип в чужбина ли иска да остава или в БГ? Щото ако остане в чужбина е ясна работата… няма какво да направиш. И тоя „семеен приятел“ само в чужбина ли стои или се връща и в БГ?
Ако се върне в БГ, най-добре й дай време да реши какво иска. Ако тя сама не се върне при тебе обаче, не се занимавай ти да я търсиш. Защото дори и да я спечелиш обратно, вече тя ще има доминиращата позиция и ще почне да ти се качва на главата.
Ти пишеш „за 2 месеца забрави 8 години връзка“ – но не забравяй, че 8 години връзка се изхабява, може в началото много да сте се обичали, но сигурно последните години са ви били малко по-улегнали и по-скучни. Като се заговори за брак и хората решават, че другия им е в кърпа вързан и карат на автопилот. А новата връзка винаги носи повече емоции.
Благодаря на всички за съветите. Наистина ми е много трудно в момента. На 100% съм сигурен, че това е момичето на моя живот- умна, красива, амбициозна. Но след тази случка се чувствам много излъган. Сега ми се иска да се върне при мен, но не съм сигурен ако го направи как ще реагирам. Със всеки изминал ден започва все по-малко и по-малко да ми пука. А и тя най вероятно няма да се обади повече. Просто изведнъж ме отряза и не иска да установим връзка по никакъв начин повече. Сега до колкото знам е решила да си довърши образованието тук (още една година) и после да изчезва до него. Между другото тоя същия беше женен. Взе жена си при него, плаща и обучението и след като тя завърши го заряза. Няма сигурно и 3 месеца от както жена му го е напуснала. Абе общо взето голяма „схема“ стана. Чак ми е интересно какво ще стане. Определено съм решил да си живея живота от тук нататък, но постоянно си мисля за нея и се подтискам. Пък и те моите наборки станали едни „западни“ мадами :). Не може да ги наближи човек. Как ще се хваща мацка не мога да си обесня…
Хахаха – така е, hollowman, българките са като попивателни – бързо възприемат всичко пошло, което идва от Запад 🙂 Съвет не мога да ти дам, тъй като не съм попадал в такава ситуация, и слава Богу! Но сигурно ти е било доста гадно 🙁
Мен обаче ме провокира мнението на Фанатик – „като приемем, че жените са малко по-моногамни:)“ Чакай бе, човек, кой е моногамен – жените ли?!? Стига глупости, в последните 5 години на колко приятели (че и на мен – 2 пъти!) им се случи жената, с която са, да им изневери – няма да ти казвам просто!!! Така е, светът се скапа и хората като цяло се сговниха, ама айде малко да си говорим истината в очите – жените кръшкат много повече от мъжете!
Valenc, не знам дали те кръшкат повече или ние, но това в никакъв случай жените не трябва да го възприемат като упрек към тях (не знам дали това си целял), а по-скоро мъжете трябва да го възприемат като забележка по техен адрес. При положение, че масата мъже не знаят елементарни начини по отношение на това как да се държат с една жена, как да и доставят удоволствие и как да получат удоволствие от контакта си с нея независимо от характера на техния контакт, с какви очи тогава да се сърдим на тия гладни жени погледнали встрани към по-примамливо и апетитно парче от тортата?
Браво,Malvolio! Страшно ми допадна коментарът ти. Жената пригябва към тази стъпка тогава, когато не получава нужното вкъщи. В една връзка почти винаги и двете страни имат вина, но да се твърди, че жените са по-големи кръшкачки от мъже, не мога да се съглася! А с кого изневеряват тези жени все пак? Нали затова са им нужни мъже! Хе-хе!
Да, зузи, това да твърдиш, че жените или мъжете изневеряват повече е малко като да твърдиш, че жените правят по-често секс от мъжете. С кого го правят? Явно с други жени. 😉
Хмм. По отношение на историята работата е ясна – раздяла. Отначало боли, но ще ти мине повярвай. Дано следващата на която се спреш да е по-различна. Горе главата.
Малволио – относно 11-ят ти коментар мога да кажа, че абсолютно същото се отнася до жените – че не знаят как да се държат и така нататък. Още повече, че сега каквито са разглезени, очакват само да получават. И като сме тръгнали да говорим честно, 2/3 от момичетата в България са чалга мацки. Обаче мъжете имат и емоционални и интелектуални нужди, нали?
Сега сигурно ще ме обориш с тезата, че мъжете са ги направили такива – те са ги разглезили и са им угаждали. Вероятно. Но подобно на Валенс мисля, че това е тенденция в цялото общество. Дано да е за кратко.
Няма да те оборвам, Монолит, поради простата причина, че не съм задълбавал в размисли по темата. Мен все пак не ме дразни чак толкова разглезеността на повечето жени, колкото невежеството им по отношение на интимното общуване между половете. Ако едно момиче е разглезено, много бързо можеш да го сложиш на мястото му, но ако не знае какво и как да даде на един мъж, то тогава положението е много кофти, защото отнема много време и енергия да си го вземеш и накрая като си направиш равносметка логично стигаш до извода, че резултатите не са си стрували инвестираното от твоя страна. Не знам защо някои жени смятат, че това да заемат вертикална позиция и да разтворят крака е най-големия дар ,който могат да дадат на един мъж и че той в замяна е длъжен не звезди, ами ако може и луната да им свали. Спал съм с доста такива жени, които не само, че освен секс друго не могат да ти предложат
(айде понякога това напълно ме устройва), но и усещането от сексуалният акт с тях ужасно много ми напомня на това при маструбацията.
Ха, zuzi, да не те засегнах на женска чест случайно?!? 🙂 Добре де, ще се поправя малко – жените са много по-склонни да изневерят, отколкото мъжете – неоспорим факт, доказан в не едно и две проучвания на доста по-големи мозъци от мен и теб, пък и всички в блога 😉
Malvolio, не съм искал да упрекна никого – особено пък по-нежния от двата пола 😉 Просто обичам да казвам истината в очите…
Monolith, бях в петък вечер в един доста нашумял клуб в София (по принцип не обичам да ходя на такива места, защото е много шумно и човек не може да си чуе приказката, а аз разчитам най-вече на вербалната комуникация при общуването с другия пол 🙂 ) и честно казано останах с доста смесени чувства… Имаше около 120 жени/30 мъже сигурно и мисля, че поне 80% от тях не бяха чалгарки, а изглеждаха свестни. Което лично мен много ме учуди 🙂 Явно тенденцията, за която говорим и двамата, започва да отшумява, което е добре 😉
Не искам да те обиждам, ама как реши, че тя е момичето на живота ти, като не си бил с други, освен ако не си й изневерявал, а сега се тръшкаш, че тя го е направила. Също така за умен всеки си има критерий и ако съдим по постъпките й, според мен хич не е от умничките. Може примерно да е по-образована от теб, понеже гледам, че ти куца правописа, но все пак това не я прави умна. Между амбициозен, образован и умен има разлика 🙂 За красива също всеки си има критерий и свое виждане, но ако за теб сега е красива, понеже не можеш да бъдеш с други красиви момичета, след време, ако се промениш (понеже според мен ти е нужно, щото си съвсем в началото и нямаш опит с жените) ще видиш, че като излизаш с повече красиви жена, тя няма да ти изглежда толкова красива. Все пак повече от нещата, които съм написал са условни и не е нужно да се засягаш и обиждаш, но мисля, че комантарът ми е градивен, знам, че ти е трудно, но не си малък и е време да се вземеш в ръце 🙂
Не знам, може и да си прав, Valenc. Аз не мога да твърдя същото, макар че имам наблюдения и върху двата пола. Абе изневеряват си хората, това е истината. Зависи в какви среди се движиш и какви са ти наблюденията. Факторите са много и различни. Това което ме накара да пиша по темата , а и сега е, че аз имам дългогодишен брак и нито веднъж не съм изневерила на мъжа си /поне до този момент/. Не казвам, че не може да ми се случи и на мен. А далеч не съм кой знае колко по-стара от вас, нито пък съм грозна. Това е въпрос на възгелди и морал. Всеки сам преценява как да живее. Животът предлага много възможности и изненади. Но кое ни отличава от животните – възможността да мислим.Като чета тук, се радвам че не ми се налага сега да се женя. Направо тръпки ме побиват. И аз като някой тук се надявам това да е временно явление и да отмине.
В една връзка винаги трябва да се правят компромиси. Хората са млади, увличат се понякога. Не ги оправдавам, но не ги и упреквам. Всеки си знае причините, които са го подтикнали към такава стъпка. Затова се въздържам да казвам крайни неща като „Зарежи и отмини нататък“ или „Стой и търпи“. Доста е индивидуално. Но пък всеки има право да изкаже своето стновище, а човекът сам ще си реши кое е най-близко и добро за неговото положение. Все пак се радвам, че имам възможнсот да чета мненията на това поколение за живота. Макар че аз още излизам по дискотеки от време навреме и с очите си виждам действителността. Затова си позволявам да вляза в спор с някой от вас.
Съжалявам само, че много от вас не познават истинската, искрена и чиста любов. Виновни са колкото мъжете, толкова и жените. Живеем в такова време.
Вашите проблеми са започнали много преди това заминаване в чужбина, приятелю…
Всяко момиче, което не е познало нищо друго до този момент, е любопитно…живее му се…остави я да се наживее, не можеш нищо да направиш…тя или ще осъзнае грешката си и ще поиска да се върне при старото и познатото, или ще намери ново щастие…и в двата случая всичко между вас никога няма и не може да бъде същото…
Прости й…пожелай й да е щастлива и продължавай живота си…
Не можем да обвиняваме някого, че не иска да е с нас, не можем да му се сърдим заради това…трябва да потърсим и вината в себе си..
Направи си нужните изводи и продължавай напред…
Ако си склонен да й простиш изневярата, според мен имаш шансове с момичето. Ще ти е трудно, на нея също, но ако наистина я обичаш – можеш да й го простиш и да продължите напред. Друг е въпросът с този другия какво ще стане. Най-често това са временни авантюри. Ако я поискаш, тя пак ще е твоя.
Зузи, мога само да аплодирам отношението ти към съпруга ти и институцията „брак“!!! Още веднъж – едно голямо БРАВО! Но знаеш ли, че в днешно време жени като теб или много рядко се намират, или изобщо ги няма? Това пък са моите наблюдения 🙁 От известно време насам мисля по-сериозно върху тези неща и мога да кажа със сигурност едно – не е лесно да си намериш партньор за цял живот, каквито явно сте вие двамата с мъжа ти… За което мога само искрено да ви завиждам 🙂
„Съжалявам само, че много от вас не познават истинската, искрена и чиста любов.“
Zuzi, ти познаваш ли я? Не мога да го твърдя разбира се, но имам ОГРОМНИ съмнения, че дори и един човек в този блог познава истинската, искрената и чиста любов.
Не вярвам, че хората като Зузи може да намаляват (просто не се набиват в очи, както необработените диаманти и самородното злато). Даже вярвам, че по-скоро дългосрочната тенденция трябва да е те да се увеличават… Но, Valenc, не става дума за отношение към институцията „брак“, а за отношения между живи души.
Много от коментиралите говорят за необходимост от разнообразие, от опитване и т.н. Първо, това е една измислена необходимост, особено ако си я поставиш като цел! И второ, не мисля, че това е в основата на твоя случай. Момичето очевидно не се е повлияло от такива снобски амбиции, а явно преживява дълбока чувствена промяна, която се е случила спонтанно. Действията й не са лекомислени (от типа „айде да си поживея и аз малко!“), а продиктувани от чувства. Иначе нямаше да се прибере при теб и едва на сутринта да изплюе камъчето след като се е убедила какво точно й говори сърцето (имала е нужда от време за да е сигурна в това). От написаното от теб съдя, че тя не е човек, който би взел или променил без съществена причина едно такова важно житейско решение. Затова ако с другия всичко й е наред, е доста вероятно да не се върне при теб. Но ако е сгрешила и един ден се върне, а ти още си готов да я приемеш, вече почти сигурно ще е за окончателно, защото ще е изпитала дълбочината на чувствата си към теб. И не смятам, че това би те поставило в подчинено положение (нито пък нея). Тя не е искала да те предаде или нарани, но се е променила и е постъпила толкова добре с теб, колкото е могла. Аз не мога да я съдя, ти също – защото нима би искал тя да остане при теб, а да копнее по някой друг?
Malvolio, едва ли може да съществува човек на земята, който да може да твърди че познава Истинската, Абсолютната Любов.
Но когато става дума за любовта, на която даден човек е способен, то тя колкото и далечно отражение на Абсолютната да се явява, също може да бъде истинска – Зузи го е написала кога – когато е искрена и неподправена. Всеки е способен на това, но трябва първо да е искрен и неподправен към себе си, иначе няма да е такъв и към другите.
„Много от коментиралите говорят за необходимост от разнообразие, от опитване и т.н. Първо, това е една измислена необходимост, особено ако си я поставиш като цел!“
Айде, бе! Нека си запазим правото всеки от нас да бъде различен и да си има своите необходимости независимо от степента на тяхната измисленост. Наскоро в у нас гостува един индиец, който след над десетгодишен глад доказа и че храненето е измислена необходимост, но това дава ли ни право да анатемосаме всички хранещи се?
D, по повод последния ти коментар мисля ,че има доста(признавам спекулативността на думата) хора, които могат да твърдят и не само да го твърдят, ами и наистина познават истинската, безрезервна любов. Само че предлагам да не влизаме неподготвени в спор преди да сме уточнили каква е дефиницията на истинска, неподправена, абсолютна, чиста… и не знам още как я нарекохме любов.
D, наистина звучи красиво това което казваш и би било добре ако всички се водят повече от чувствата си. Никоя любов не е съвършена, но не е това важното. Важното е да е идеална за теб самия. Всеки път е различно. И когато наистина се случи, отпадат елементарната необходимост от постоянно разнообразие, присъща на по-краткотрайни забежки. Естествено това не означава, че живота спира при започването на дълготрайна връзка, просто нещата се успокояват. Обаче уловката е, че за да се стигне до това положение, трябва вече да си се „наживял“ достатъчно. 🙂 Поне така го разбирам. Обичам спокойствието.
Колко романтичен съм бил само. =)
Monolith, не знам на каква въдзарст си, но си стигнал до изводи, които сам направих за себе си на крехката възраст от 24 г. 🙂 И тук изобщо не става въпрос за романтика, според мен, а просто за най-нормални човешки потребности…
Леле, лелеее! Ако го нямаше ограничението от 140 символа, щях да оставя само 1-вото си изречение съдържащо възклицание. Кви са тия изводи дето сте ги стигнали, че и задминали извадени като от някое тийн списание? Аз до такива изводи не съм стигал и едва ли ще стигна. Имах благоразумието направо да ги прескоча(добре, че имам голяма крачка).
Как се пише Малволио цепи мрака в стоичетиридесет символа…ало, ръководството…
Надуших чудесна тема за дискусия и за момент реших, че тука ше си спретнем един чуден спор. Хвърлих няколко провокацийки, но уви без резултат. Човек трябвало да е искрен и неподправен, любовта трябвало да е идеална за теб самия, при което липсвала елементарната необходимост от разнообразие!!!… и прочее безумия. Никой не защити Чистата и Искрена Любов! Никой не я отрече! Никой не се похвали, че я е изпитвал! Ето аз например не я отричам. Не мисля, че тя е просто абстрактен идеал, до който никой не се е докоснал. Дори съм сигурен, че не малко хора са го правили и продължават да го правят. И не, аз не съм един от тях. Не защото пътищата ни още не са се срещнали, а защото не съм готов все още за нея. Нека сега някой друг даде своето определение за такава любов!
Malvolio, млад си, братле, затова още не си готов за такава любов 🙂 Аз пък съм изпитвал и споменът за нея винаги ще си остане в мен, дори и след 40 години… А на хората, които не са изпитвали такива чувства, просто им завиждам – заради това, че не си хабят чувствата на вятъра 🙂
Valenc, с теб ако не се лъжа сме на една възраст. Но това не е важно, за тия неща няма възраст. Кажи ми защо се разделихте? Връзката ви отворена ли беше? Ако не, изневерявали ли сте си? Все още тая огромни съмнения колко истинска и безрезервна е била любовта ти. Докажи ми, че греша!
Доколкото знам съм малко по-голям от теб, Malvolio, но по принцип си прав – за тези неща няма възраст… Аз не съм й изневерявал, но тя на мен – да, и именно затова вече няма нищо между нас – не прощавам подобни неща! Наречи ме старомоден или каквото искаш, но за мен доверието е на първо място – няма ли го него, значи няма нищо… Но ти не се скапвай, може пък най-хубавото да предстои – както за мен, така и за теб 🙂
За теб доверието е на 1-во място, но явно не и свободата, щом не си зачел нейното право на свободен човек да бъде когато и с когото пожелае. Както си и мислех. На това аз не му викам любов, още по-малко искрена, безрезервна и чиста. Това е егоизъм, страх да не останеш сам и ограничаване на свободата на партньора да задоволява естествените си потребности. В момента, в който си разбрал, че тя е била с друг и слагаш край на връзката! Защо? Било и е хубаво с другия предполагам. Не искаш ли на партньора ти да му е хубаво? Ревнуваш, защото те е страх, че ще бъдеш заменен и това ще нарани егото ти. Защото те е страх, че ще останеш сам и ще изгубиш сигурността и уютността на връзката си. Защо те побърква факта, че тя може да достави удоволствие и на някого другиго? Не можеш ли да обичаш наистина искрено и безрезервно? Да даваш без да очакваш?
Малволио, в последния си коментар ти надхвърли даже и моите представи за идеална любов. Май „безумците“ станахме много. 😀 Честно казано аз също не бих простил изневяра.
Не знам, Malvolio, възможно е и да съм егоист… Но не ми казвай, моля те, че е „страх да не останеш сам и ограничаване на свободата на партньора да задоволява естествените си потребности“ – това са абсолютни глупости! Не, не ме е страх да остана сам – все пак през по-голямата част от живота си съм така (както повечето хора) и вече съм свикнал, но ако й е било хубаво с другия, къде е моето място в случая?!? Със сигурност не и между тях двамата… Нищо на света не може да ме побърка, особено пък „факта, че тя може да достави удоволствие и на някого другиго“ – поредната глупост! Дори си мисля, че ти самият не вярваш в това, а го пишеш просто ей така – спор да има 🙂 Естествено, че искам на партньора да му е хубаво – но С МЕН, а не с някакъв охлюв… И в отговор на последния ти въпрос – не, вече не мога да обичам, без да искам нещо в замяна – на такава възраст съм, че идеализмът вече отстъпва пред някои други неща – егоцентризъм, себелюбие, самоуважение и т.н. – само не ми казвай, че не си ги изпитвал тези усещания…
Valenc, малко не ми се връзва самоуважението с егоцентризма и себелюбието, но както и да е. Айде моля ти се, дай ми логично обяснение, защо не искаш тя да бъде и с друг? По какъв начин това влиза в конфликт с твоя мир? Каква е причината това да те кара да се чувстваш зле, щом не е някоя от изброените от мен?
Ами аз съм си такъв, Malvolio – властен, не търпящ възражения и прочие лоши качества 😉 Защо не искам тя да бъде и с друг?!? Наистина ли ми задаваш този реторичен въпрос??? Ти винаги ли искаш жената, с която си в момента, да бъде и с други? Хайде, отговори ми, ама честно 🙂
Не бях влизала в блока няколко дни и тъкмо прочетох скорошните ви коментари. Както по-рано казах, всеки е различен и затова всяка връзка е индивидуална. За мен също доверието е №1. Оттам се гради една сериозна връзка. Не знам дали аз остарявам, ама какви са тези глупости за отворените връзки. Та това си е чиста изневяра, наречена с други думи. Не може ако наистина обичаш някого, да даваш чувствата си на друг. Не винаги е лесно и по вода, ама нали затова има компромиси. Аз не съм си позволявала да лъжа съпруга си и може би затова съм толкова време вече с него. Той винаги ми е давал свободата, от която съм имала нужда. Никога не разпитва, не се съмнява или поне не го показва явно. Не ме е спирал за нищо. Излизам с приятелки, понякога ме няма за няколко дни вкъщи и въпреки многото възможности, които съм имала, аз никога не посегнах към друг мъж. Колко от вас биха дали такава свобода? Колко от вас вярват в половинките си? Повечето си мислят, че при първа възможност, ако жената до вас е сама и веднага ще се хвърли на врата на друг. Зависи как сте си постелилил преди това. За такава любов ви говоря, изградена от доверие, а оттам идва и всичко останало. А в някой от случайте, когато съм била все пак привлечена от чуждото мъжко внимание, винаги съм се питала: „А струва ли си? Заслужава ли си да изгуби този човек доверието си към мен, заради такава глупост? Защо трябва да му причиня това? Ако той направи така с мен, ще ми хареса ли?“ Човек трябва да мисли с главата си, преди да направи нещо такова. А повечето действат с други части на тялото, не с ум.
Не съм съгласна и с репликата „да си се наживял“. Че някой не се наживяват и до пенсия. Какво означава точно това? Аз се омъжих на 19 години и далеч според вашите разбирания не се бях наживяла. Но никога през годините не изпитах необходимост да се донаживявам. Аз свободата си я имам и мога да правя каквото си поискам. Никой не ме спира. И точно затова не го правя. Може би, ако живеех с окови, щях да искам да избягам. Но разберете, че доверието и свободата са много важни за една връзка. Те обаче трябва да са двустранни. С надлъгване не става. А в повечето връзки има много съмнения и това ги руши. Ако човек е решил да направи нещо, не можеш да го спреш. Правете така, че да не искат да избягат от вас, когато не сте наблизо, а да копнеят за вас, да ви очакват с любов.
Ето, Malvolio, значи не само аз залагам на доверието 🙂 Между впрочем, zuzi, може и да греша, но си мисля, че съпругът ти наистина се е съмнявал от време на време 🙂 Но щом не го е показал, това му прави чест… Аз лично не мога така – обсебващ и контролиращ тип съм (ужасно прозвуча, ама си е така 🙁 ) и това доста ми пречеше преди… Сега, мисля, вече преодолях някои вредни навици, ще видим какво ще излезе 🙂
„Ами аз съм си такъв, Malvolio – властен, не търпящ възражения и прочие лоши качества“… …“обсебващ и контролиращ тип съм“
Valenc, не ми опонираш, а само потвърждаваш предположенията ми, макар и с думи звучащи малко по-лицеприятно. Каква е причината за твоята мания да обсебваш, властваш, контролираш и всички тези както сам признаваш лоши качества? От любов ли го правиш? Защото ще направиш партньорката си по-щастлива по този начин? Не се срамувай да признаеш, че е от страх да не останеш сам и от страх да не наранят егото ти. За да те улесня, ще ти помогна като отговоря на въпроса ти: „Ти винаги ли искаш жената, с която си в момента, да бъде и с други? Хайде, отговори ми, ама честно“
Не държа тя да бъде и с други, но не бих я спрял ако тя чувства, че има нужда от това. И това няма да е непремено защото не е доволна от мен, така както когато си купуваш краставица тази вечер , не значи че си разочарован от сутрешната паржола (ше ме прощавате за неелегантното сравнение). И да, често и на мен ми е гадно. Никога не съм бил ревнив, но ми се случва да изпитам ревност понякога, но си давам сметка, че това е защото все още не съм се научил да се боря ефикасно с егото си. Ето наскоро разбрах, че най-голямата ми някогашна любов си има дете. Една част от мен беше потресена и отказваше да го повярва, а другата се радваше на това щастливо събитие. Осъзнах, че първата е егото ми. Все едно всички момичета, които някога съм обичал са длъжни да останат бездетни до края на живота си… или поне до края на моя живот, че да не ми причиняват излишни страдания. Виждате ли колко глупави сме хората? А колко по-лесен е живота без това натрапчиво чувство за собствена значимост! Колко хубаво е да обичаш, когото и колкото искаш и да го оставиш да прави същото. Без насила създадени абсурдни правила и противоестествени ограничения, които рано или късно водят до болка и страдание.
Хаха 🙂 Е, явно това е голямата разлика между нас двамата – аз съм и винаги ще си остана ревнивец – в по-голяма или по-малка степен… Не знам, просто така разбирам любовта – като безрезервно отдаване на двама души един на друг. И ако на някой от двамата му писне и се отдръпне – какво да ти кажа, той губи… И пак ти казвам, защото явно не си вникнал добре в предишните ми постове – не ме е страх да остана сам, свикнал съм с това, но с други неща не мога да свикна – с непостоянството, с „отворените връзки“, срещу които съм много против, и с това да споделяш жените си с други мъже… с което ти явно си ОК, прав ли съм?!? Ако е така, не го разбирам, човече, явно съм доста ограничен 🙂
И още нещо – „…Ето наскоро разбрах, че най-голямата ми някогашна любов си има дете. Една част от мен беше потресена и отказваше да го повярва, а другата се радваше на това щастливо събитие. Осъзнах, че първата е егото ми. Все едно всички момичета, които някога съм обичал са длъжни да останат бездетни до края на живота си… “
Та, преди половин година разбрах, че една моя бивша приятелка също е родила, но не бях потресен 🙂 Просто си помислих „ето, това дете можеше да е мое 🙂 Да им е живо и здраво…“. Кой от двама ни сега е по-властен и с по-голямо его?
„Не знам, просто така разбирам любовта – като безрезервно отдаване на двама души един на друг.“
Ако съдя по думите както повечето хора, си мислиш че я разбираш като безрезервно отдаване на двама души един към друг, но вътре в себе си за теб пак си е нищо повече от егоистично самозадоволяване, чрез партньор. Няма как отдаването да е безрезервно щом очакваш нещо насреща, защото тогава то се превръща в разменна монета. Дай ми ,да ти дам и аз.
Сам признаваш, че си ревнивец, а всички знаем, че това е собственическо чувство към партньора. Айде кажи ми сега къде е в тая работа любовта! Непрекъснато се определяш като такъв или онакъв, казвайки „такъв съм си“. Аз още един път те призовавам обаче да се замислиш за причините да си такъв. Ако искаш не ги прави достояние на читателите на блога, но се постарай да ги откриеш за себе си!
„Не знам дали аз остарявам, ама какви са тези глупости за отворените връзки. Та това си е чиста изневяра, наречена с други думи.“
Зузи, изневяра не може да има при липсата на установени ограничения и правила във една връзка.
„Не може ако наистина обичаш някого, да даваш чувствата си на друг. Не винаги е лесно и по вода, ама нали затова има компромиси.“
Разбира се ,че мога! Имам достатъчно голямо сърце да обичам много жени едновремено и го правя. По-скоро не може, ако обичаш някого да му забраняваш да обича и друг. А що се отнася до компромисите… никак не ги обичам. Щом се налага да правиш компромиси със себе си значи нещо си оплел конците, а човек колкото повече компромиси прави, толкова повече му се налага и за в бъдеще да прави и се оплита още повече.
Malvolio, с времето ще ти дойде друг акъл. Тогава ще проумееш думите ми. Спорът е излишен, защото в момента и двамата сме на различни етапи от живота си. Аз също имам голямо сърце и в него намират място много приятели, но не и интимни партньори. Има разлика. И аз някога твърдях, че с определени неща компромиси не мога да направя, но животът ми показа и част от лошите си страни, та тогава се научих преди да направя заключение за нещо което не съм преживяла, да не бързам да парвя изводи.
Zuzi, думите ти ги проумявам и сега, не са чак толкова сложни. 😛 И много се съмнявам, че ще съм на твоя акъл някой ден, тъй като вече съм бил на този акъл и да се върна отново на него би значело единствено да регресирам. За компромисите не твърдя, че никога не трябва да се правят, но налагат ли се компромиси значи нещо не е наред.
Аз не просто се съгласявам с Малволио. Всяка дума, написана от него, все едно съм я писала аз… Може би е така, защото сме астрални близнаци (родени сме на една дата), но аз виждам по същия начин нещата – никога, ама ни-ко-га не бих ограничила партньора си. Нямам права над този човек, мога само и единствено да му давам любов и да получавам от него любов, но собственическото чувство ми е чуждо. Не познавам човек, който да е по-малко ревнив от мен. Даже понякога пресилвам изкуствено нещата, защото усещам, че либералността ми става подозрителна. Бих простила изневяра и никога не би ми хрумнало, че той вече не ме обича. Защо да не ме обича?! Не проумявам смисъла… Както и аз мога да обичам някого дори след като съм била с друг.
Аз съм с този човек. Аз знам кой е той, той знае коя съм аз за него. Знаем какво има помежду ни и никой и нищо не е в състояние да повлияе на това. Докато ни е хубаво, ще сме заедно. Когато спре да ни е хубаво, няма да има вече смисъл да сме заедно. Ние се обичаме, тук и сега, и това е най-важното. Нищо друго няма значение. Никога няма да кажа „Щом ме обичаш, ще бъдеш само с мен“. Каква е тая любов?!?!? Ако човекът си каже „Обичам я и нямам желание да съм с други“ – още по-добре.
Разбира се, това се променя, когато има семейство и деца. Тогава вече си отговорен не само за себе си, но и за няколко малки човечета, които зависят от теб и от делата ти.
И все пак това, че се съгласявам с Малволио, не значи, че не намирам правота в думите на Зузи. И изпитвам възхищение към такива хора, които са се съсредоточили в един партньор, концентрирали са се само и единствено в него. Но аз не съм такава – не мога да дам само в ръцете на един-единствен човек властта да ме унищожи с едно движение, силата да ме издигне и да ме съсипе за секунди. Зузи, не казвам, че това е твоят мъж! Това би бил моят мъж, ако аз му се отдам напълно и безрезервно на 100%.
Ние сме толкова различни и това е по-скоро прекрасно. Ето затова аз и Малволио никога няма да имаме партньори като Валенс и Зузи, но в това няма нищо лошо, не може всички да мислим и чувстваме еднакво.
Дам, за да не ме помислите за някакъв разхайтен Казанова отдаден на безразборни и неангажиращи връзки и вакханалии, трябва и аз да кажа, че нямам нищо против да обичаш някого толкова, че да изгубиш интерес към други. Няма нищо лошо в това някой да ти дава толкова много, че да те изпълва и да нямаш нужда от друг. Но това рядко трае вечно и малцина са щастливците, които са се радвали на такава връзка цял живот. Но държа, да отбележа, че това да пожелаеш някого, но да направиш компромис със себе си в името на този с когото си и да не отприщиш бушуващите в теб желания, вече говори, че връзката ви явно не е такава. В което няма нищо лошо, защото тя пак може да е страхотна близка до хармония връзка. Винаги съм бил за изневярата ,макар че не харесвам тази дума, тъй като предполага някакви измислени морални забрани и ограничения. Аз съм за свободата на всеки да утоли страстите си когато и с когото пожелае, стига да има взаимно желание разбира се. Защото това, че той е стиснал зъби и е запушил каналите по които тече енергията му, не води до нищо добро и най-вероятно потиснатата енергия ще изригне след време с негативен заряд имено в общуването с партньора.
А иначе в едно не съм съгласен с приЗдрачна. Защо пък да не бъда никога с партньор като Зизи? 😛
Ами отговорът е прост, Malvolio. Хората от моя тип са съсредоточени само върху един човек и другите от срещуположния пол край тях, нямат значение. Уважение има, приятелство също, но не гледаш на тях като на интимен патньор. Аз казвам:“Аз си имам човек до мен и друг не ми трябва.“ И нещата спират дотам. Имам приятели, които са близо до твоя тип и се разбирам много добре с тях. Казвам им, че щом така виждат живота, тяхно е правото да го живеят така, но просто моята гледна точка е друга. Това не ми пречи да се разбирам с тях, но на никой от тях не хвърлям поглед. Те нямат шанс при човек като мен, защото възгледите ни в отдадеността и любовта са различни.
Абе като срещнеш някой чаровен убавец, който да ти замая главата за нула време и те подпре мерака, разчитай ти разликата във възгледите ви да те отрезват! 🙂 Не ми казвай, че при абсолютно никакви обстоятелства не би изневерила!
Е, аз пък й вярвам на Зузи, даже познавам и други такива жени, колкото и да не ти се вярва, Malvolio… И чааак сега разбирам защо с priZdrachna мислите толкова еднакво 🙂 🙂 И аз имам удоволствието и честта да работя заедно с моя астрална близначка и трябва да ви кажа, че с нея се разбираме с един поглед и половин дума дето има една приказка 😀 А разликата в годините ни е 23 – в нейна полза, но това не пречи да е един от най-прекрасните хора, които познавам 🙂 Така че това с астралните близнаци е вярно, да знаете 😉
Иначе пак не съм съгласен с Malvolio и неговото либерално отношение към любовта 🙂 🙂 🙂 Но мисля да заровя томахавката, защото знам, че нито той ще си промени възгледите, нито аз 😉
Malvolio, едва ли някога си „бил на тоя акъл“, а ако случайно си „бил“, то това мислене не ти е било присъщо, а ти е било натрапено – от родителите, от околните или от някакъв временен „идол“, който ти е служил за подражание.
И аз мога да обичам много хора едновременно, но не по твоя начин. Мога да обичам всички жени, но това не значи че трябва да спя с всичките. Колкото повече обичаш, толкова си по-богат. Но когато с една жена си имате доверие, просто не си даваш сметка какво богатство е това и колко би се обезценило то, ако не го оцениш и се възползваш по първосигнален начин от свободата си (която в този случай би имал най-много от всякога, защото колкото по-голямо е доверието, толкова и свободата). Примерно на мен жена ми ми е казвала, че няма против ако имам нужда, да си имам любовница. Но щях да съм пълен глупак, ако я бях послушал! Сексът е нещо много хубаво. Може да бъде и много повече, но само когато е част от нещо цялостно – извадиш ли го от цялото, вече стойността и на двете става съвсем друга… В един момент си даваш сметка, че такава мимолетна „печалба“ в същност е нетна загуба, защото би ти отнела нещо много по-съществено.
Влюбването пламва бързо, гори бързо (чак може да те изгори ако си „лесногорим“), но и може да изтлее също толкова бързо. Не го бъркай с взаимността, която се разпалва бавно, но гори спокойно като жарава (и може да те стопли дори когато си пред пълно отчаяние), гори дълго дори без въздух и във вода. Щом те влече, отоплявай се със слама вместо с въглища, но не се учудвай като се събудиш сутрин и ти е студено.
Наистина ли получаваш нещо различно от всяка своя инцидентна забежка? Едва ли. И наистина ли получаваш повече, отколкото губиш? Но за да знаеш какво губиш, трябва някога да си го имал все-пак, а ти явно не си (иначе нямаше да го свързваш с „регрес“).
Знаеш ли, мисля си че ако трябва да започна живота си отначало, ако се наложи бих могъл да го прекарам (и да съм доволен от живота си) почти с произволна жена, но въпреки това отново бих градил една устойчива връзка, основана на взаимно доверие и отдаденост. Тук под „почти произволна жена“ се подразбира такава, която е способна да отговори адекватно на доверието и отдадеността. И да, определено смятам, че голяма част от жените са способни на това, а според наблюденията ми, доста от тях не само са способни, но и наистина го правят.
П.П. А по повод друга твоя реплика, от много време като се сетя за детските си увлечения, ми става тъжно и ми се иска да попитам: „Момиче, ти още ли търсиш, сама ли искаш да остаряваш? Даже дете си нямаш още…“ Не знам дали наистина бих го казал на глас (и да ме оприличат на загрижена стара леля), но искрено бих се зарадвал да имам повод да кажа друго.
(цитат – priZdrachna) „аз не съм такава – не мога да дам само в ръцете на един-единствен човек властта да ме унищожи с едно движение, силата да ме издигне и да ме съсипе за секунди. Зузи, не казвам, че това е твоят мъж! Това би бил моят мъж, ако аз му се отдам напълно и безрезервно на 100%.
Ние сме толкова различни и това е по-скоро прекрасно. Ето затова аз и Малволио никога няма да имаме партньори като Валенс и Зузи…“
Да, това е причината да сте различни. Ти не желаеш (не не можеш) да се отдадеш 100%, защото се страхуваш, нещо повече – ти ОЧАКВАШ да те подведат!
Така ти сама подтикваш човека, в когото се съмняваш да те подведе! Не се учудвай, че никога до сега не си имала партньор, на който да можеш да разчиташ. Доверието е магия, но тази магия работи само когато е без примес на съмнение. И не е невъзможно да се довериш без резерви, защото доверието и съмнението не са нещо независещо от нас, а до голяма степен са въпрос на личен избор, на лична воля и на отговорност пред себе си и пред любовта по принцип.
Това, че се страхиваш да се довериш и очакваш да те подведат означава, че като малка си се научила да не се доверяваш на никого, включително и на СЕБЕ СИ. Помисли си, имаш ли СИ 100% доверие? Ако си нямаш, потърси причината и се добери до същността й. Така ще се убедиш в несъстоятелността й. И когато откриеш, че МОЖЕШ да имаш 100% доверие в себе си, гарантирам ти, че ще си в състояние да дадеш 100% доверие и на някой друг! Пак повтарям, доверието е личен избор, но за да можеш да го дадеш на друг, трябва да го имаш първо към себе си.
В същност, може-би разликата между теб и Зузи не е чак толкова голяма, колкото изглежда. Зузи има доверие в себе си, затова не се страхува да се довери и на съпруга си. За доверието е напълно естествено да срещне доверие насреща си, а резултатът от това е нещо, което наистина си струва да бъде запазено и необходимите усилия, с които това е свързано вече не са непосилно бреме. Намери съкровището в себе си, нещото, в което не можеш да се съмняваш и и ти ще имаш човек, на който ще можеш да се довериш. Дори може да се окаже, че отдавна си го имала
… но непълното ти доверие към него му е пречело да се прояви в истинската си светлина. Във всеки случай, такъв човек съществува и за теб, аз не се съмнявам в това.
И още нещо. Доверието наестина е магия. След като се научиш да имаш пълно доверие в себе си и се освободиш от шаблоните на страховете си, би могла да преобразиш целия си живот, като пренесеш доверието си в него.
Аз имам доверие в хората докато не ме предадат. Познавам много хора, които постъпват по тъкмо обратния начин – докато не получат неопровержими доказателства, че могат да имат доверие, не се доверяват. И знам, че не съм от тях.
До сега съм имала доверие на всичките си партньори. Но за мен изневярата не е предаване на доверието. За мен това е кулминацията, върхът на айсберга и трябва да търсим проблема под повърхността, защото изневярата е само резултат, началото на проблемите във връзката е било поставено много по-рано.
Имала съм партньор, в когото не съм се съмнявала и на когото не съм изневерявала дори през 3-месечна раздяла. Не ми е изневерявал и той. Знаеш ли от къде го знам? Не, не е от него. Знам го, защото знам и усещам, че се е чувствал, както се чувствах аз тогава – нищо не му е липсвало, чувствал се е изпълнен и завършен. Очите му са били пълни, така да се каже. Не е имал нужда просто. Нито пък аз.
После нещата започнаха да вървят надолу. Никой от нас не се чувстваше добре и знам, че и двамата сме имали желание да сме с други хора. Защото просто това вече не ни беше достатъчно.
За мен това не е предаване на доверието.
Изневярата отнема много на настоящата ти връзка, съгласна съм.
Но аз не я отричам. Когато нуждата се появи, много малко неща можеш да направиш, за да върнеш нещата назад. И точно както Малволио, мисля, че ако има желание, но го потискаш, това не води до нищо добро и рано или късно избива. Най-често върху източника ти на неудовлетворение – твоят партньор.
Не мисля, че трябва да съм вярна на всяка цена – мисля, че трябва да изпитвам вътрешна нужда и потребност да съм вярна, мисля, че трябва да се чувствам зле при мисълта друг мъж да ме докосне, различен от моя, защото го уважавам и защото бих страдала, ако той ми причини същото. Няма ли я тази нужда и потребност, всичко друго е фалшив морал. Ако желанието е налице, няма голямо значение дали и кога ще бъде материализирано. Пак казвам, това е моята гледна точка за моя живот и моите партньори и не ангажирам никого с нея, нито пък претендирам да е универсално вярна.
Малко си противоречиш с предното, но така се получава понякога с всеки.
Излиза, че колкото и различни да изглеждаме, повечето хора все-пак много повече си приличаме.
Разбира се, че на сила нищо добро не става (още повече ако насилието е над себе си).
Ако както казваш, се е появила нужда да бъдеш с някой друг (но това едва ли ще е просто „някой чаровен убавец, който да ти замая главата за нула време и те подпре мерака“), то вероятно означава, че предната връзка не е издържала на проверката на времето, не сте стигнали до момента, в който можеш да кажеш „with all your faults I love you still“.
Добре, нека сега да дефинираме какво е изневяра. Изневяра е, когато спиш и/или ходиш с други, но като цяло искаш да останеш с нястоящата си партньорка, и най-вероятно се опитваш тя да не научи – доста лош подход и ситуация. А ако чувствата ги няма и тръгнеш с друга – тогава повече са нещата които ви разделят, отколкото тези които ви свързват и вече не може да се говори за изневяра, а за прекъсване на отношенията – нормално нещо в такава ситуация – защо да спасяваш нещо, което е мъртво. Да кажеш на партньорката си, че ходиш с други е свършен факт и е „официален край“ така да се каже. Поне така мисля.
П.П. Това дето го разправя Малволио за убавците и убавиците е доста повърхностно схващане и не мисля, че е това, което ти имаш пред вид като казваш „когато нуждата се появи“.
Ако обичаш някого достатъчно истински, убавците и убавиците си ги гледаш като шарени картинки и колкото и сладки да изглеждат, „не лепнат“, и не ти е проблем само да си ги гледкаш безучастно.
Жалкото е, когато някой вижда само ваншното и само по него се води. Такъв човек винаги ще си намира по-голям убавец или убавица и ще скача от връзка във връзка. Ще разправя че „трупа опит“, че не се е наживял и прочие, или пък ще се оплаква от другия пол. Намирал е това което е търсил, но понеже то не е нещо непреходно, не го е удовлетворило, изтъркало се е и го търси пак… и пак…
Най трудно се намира нещо, когато повредата не е в Google, а пред клавиатурата.
Дали спиш с някого или не е външната страна на нещата. Може да не спиш с други, но да спиш с твоя партньор само физически. Това какво е?
Може пък да не спиш изобщо с никого – тогава как ще дефинираш изневярата?
Нещото, което руши една връзка смятам, че е оттеглянето на доверието от единия към другия (из/от не-вяра), а не определено физическо действие. Последното е само следствие – както причината за дадена болест и симптомите й не са едно и също.
D, леле кви психопрофили ни избаца набързо, тц тц тц!
„Malvolio, едва ли някога си „бил на тоя акъл“, а ако случайно си „бил“, то това мислене не ти е било присъщо, а ти е било натрапено – от родителите, от околните или от някакъв временен „идол“, който ти е служил за подражание.“
Явно си ме следил през целия ми живот, че и в главата си ми надзъртал, щом ги знаеш всичките тия неща. Това мислене ми е било натрапено от обществото, така както и твоето и на 99% от хората. Имено защото го осъзнах, успях да се отърва и да разбера, че то не е мое. Бил съм и с това разбиране за нещата, а сега съм със сегашното си, така че мога да направя съпоставка между двете и да преценя кое е по-доброто за мен, а ти сигурен съм, че не би и твърдял, че някога си мислил като мен сега.
„Мога да обичам всички жени, но това не значи че трябва да спя с всичките.“
Аз също не спя с всички, които обичам, нито пък обичам всички с които спя. Спя с тези, с които искам да спя.
„Влюбването пламва бързо, гори бързо (чак може да те изгори ако си „лесногорим“), но и може да изтлее също толкова бързо. Не го бъркай с взаимността, която се разпалва бавно, но гори спокойно като жарава (и може да те стопли дори когато си пред пълно отчаяние), гори дълго дори без въздух и във вода. Щом те влече, отоплявай се със слама вместо с въглища, но не се учудвай като се събудиш сутрин и ти е студено.“
Хахаха, то не е поезия, а чудо!
„Наистина ли получаваш нещо различно от всяка своя инцидентна забежка? Едва ли. И наистина ли получаваш повече, отколкото губиш? Но за да знаеш какво губиш, трябва някога да си го имал все-пак, а ти явно не си (иначе нямаше да го свързваш с „регрес“).“
Първо „забежка“ значи, че бягам от нещо. Аз не бягам нито от друго момиче, нито от себе си, нито от отговорност… от нищо. Не знам защо си останал с грешното впечатление, че едва ли не е*а и бягам при следващата. Отдаден съм на всяка връзка и дори еднократен секс и я подържам докато имаме какво да си дадем един на друг. Както сам каза, колкото повече даваш, толкова по-богат си. Защо да се стискам тогава? В момента, в който връзката се изчерпа всеки продължава по своя път, без лоши чувства, без ревности и изневяри, без скандали. За да свързвам връщането към старото ми мислене с регрес, значи съм усетил, че тогава не съм получавал нещо, което получавам сега. Така, че замисли се дали пък ти не губиш нещо, което не си имал и няма да имаш, понеже никога няма да приемеш сходна на моята гледна точка? Далеч съм и от мисълта, че ще убедя някого в нещо, защото всеки трябва сам да стигне до своята истина.
„П.П. Това дето го разправя Малволио за убавците и убавиците е доста повърхностно схващане и не мисля, че е това, което ти имаш пред вид като казваш „когато нуждата се появи“.“
Айде Малволио пак повърхностен. За мен не е повърхностно да се харесате с някого и да си доставите взаимно удоволствие и дори много повече. За мен е повърхностно да си сложиш капаците и упорито да отказваш да погледнеш друг освен твоя партньор, пропускайки така други по-ценни хора и преживявания, които ще ви обогатят.
„Жалкото е, когато някой вижда само ваншното и само по него се води. Такъв човек винаги ще си намира по-голям убавец или убавица и ще скача от връзка във връзка. Ще разправя че „трупа опит“, че не се е наживял и прочие, или пък ще се оплаква от другия пол.“
Да, жалко е когато се гледа повърхностно на отношенията между мъж и жена. Напълно съм съгласен и уверено твърдя, че не гледам на тях по този начин, дори съм убеден, че влагам повече в тях отколкото почти всички останали. А да си ме чул някога да се оплаквам от другия пол?
А дефиницията за изневяра за мен е много проста: Нарушаване на гласните или негласни правила и условия в една интимна връзка.
Ето защо апелирам към премахване на всякакви ограничения и спазване на някакви измислени от обществото морални ценности. Тогава става невъзможна и изневярата. Всеки порив и желание на духа трябва да бъдат задоволени. Спреш ли насила потока на енергиите, това неминуемо води до някакъв дисбаланс.
Ами да, и на мене първо ми беше „вградено“ мислене – от обществото, родителите, книгите. Както ни „вграждаха“ (това обаче доста неуспешно в повечето случаи) „любов и вярност към партията“. После (за кратко) се разбунтувах и се опитах да бъда какъвто ти сега твърдиш че си. Установих, че и това не ми идва от вътре и че се насилвам да бъда такъв (или по-различен, важноте е, че не точно себе си). С времето започнах да си изяснявам по малко (този процес продължава и сега и може би ще продължи докато съм жив) кои са нещата, на които наистина държа и от кои неща мога да се откажа. Най-общо казано, първият списък става все по-малък, а вторият (с не-важните неща) непрекъснато расте… И колкото повече съкращавам точките в първия, толкова по-добре се чувствам в кожата си. И не съм нито „внушената програма“, нито „отрицанието й“, а нещо поне малко по-истинско, макар и с тук-там остатъчни чужди постулати (каквито всеки си има малко или повече), на които все още не им е дошъл реда да минат през „ситото“ и да отпаднат или да станат мои.
„Аз също не спя с всички, които обичам, нито пък обичам всички с които спя. Спя с тези, с които искам да спя.“
В това отношение отдавна не мисля така. Какво би ми донесло това да спя с жена, която не обичам? (Евентуално заради самата нея, но самото това вече би означавало, че я обичам толкова, че да поискам да го направя заради нея.) Така че това ми е далече надолу в списъка с ненужни неща. Извадих го от полезния списък, когато оцених някои от нещата, които твърдо си остават в него.
ОК, аз не се заяждам ни най-малко с теб. Виждам, че и с теб имаме повече допирни точки, отколкото противоречие. Безсмислено, дори вредно е да си налагаш правила, които не са „твои“, затова и не те упреквам ни най-малко.
Даже смятам да те поощря. Щом си искрен и неподправен към себе си, то тогава сигурно постъпваш правилно за себе си и явно (поне засега) това си е твоя път и никой човек няма право насила да ти натрапва своя.
„За мен не е повърхностно да се харесате с някого и да си доставите взаимно удоволствие и дори много повече.“
И за мен. Думата удоволствие може да не е най-точната, но „много повече“ покрива всичко останало.
„За мен е повърхностно да си сложиш капаците и упорито да отказваш да погледнеш друг освен твоя партньор, пропускайки така други по-ценни хора и преживявания, които ще ви обогатят.“
Да, „упорито“ обикновено значи „повърхностно“.
Общуването може да ни обогатява и без да е непременно свързано със секс. Всеки може да е интересен и ценен по своему. Не трябва (и не мога), нито е нужно да спя с всички интересни жени.
Вярно е, че общуването е най-интензивно и въздейсващо, когато отношенията са интимни. И точно затова тогава трябва нещата да са най-истински. Друго изискване няма.
„Да, жалко е когато се гледа повърхностно на отношенията между мъж и жена. Напълно съм съгласен и уверено твърдя, че не гледам на тях по този начин, дори съм убеден, че влагам повече в тях отколкото почти всички останали.“
Вярвам ти. За оплакването не визирах теб, говорех по принцип.
Дефиницията ти ми допада повече от тази на Монолит.
Правилата са безполезни, когато се налагат със сила (физическа, психическа и т.п.). Анти-правилата (отричането) – също. Единствено когато произлизат от убеждение, са на място.
Поздравления D за хубавите коментари. Не казвам, че другите не ми харесват. Оценявам това, че всеки интелигентно изказва своята гледна точка, но на D е доближават до моите и затова ми бяха изключително интересни. Докато четях обаче се замислих. Това е от годините и житейския опит мисля и на двама ни. Ние с D явно сме попрескочили годините на лудата младост и вече мислим по по-различен начин. Представата ни за истински партньор е на друго ниво вече. Все пак когато обичаш някого толкова години, не се хвърляш на врата на някой убийствен хубавец или хубавица. Аз също съм попадала в ситуация някой да ме изкуши и то не само външния си вид, а и с разсъжденията си и въпреки това не съм изневерила. Не смятам, че съм си сложила „капаците“. Просто вече имам човек на когото да вярвам и да обичам. Не мога всеки друг, който също ми допадне да хуквам след него. Така ще изгубя всичко което имам и съм градила. А после то трудно се връща. Ами ако се окаже, че другият човек не съм го преценила добре? Струва ли си да прецакам сериозната си връзка? Ива момент в живота, в който трябва да се укротиш. Иначе няма да постигнеш нищо сериозно и съществено. Това е личното ми мнение.
Аз така се изказах, сякаш съм престаряла / на 33 съм/, но имам 14 годишен брак зад гърба си. Доверието, за което говори D, а и аз също се гради с години. И доста се замисляш преди да разрушиш нещо толкова ценно и хубаво. Дори съм казвала на съпруга си, когато сме говорили по тези теми:“Вярвам ти толкова, че ако те видя да се целуваш някъде с някоя друга, ще дойда да те пипна и да те попитам ти ли си това?“ Затова, когато казвам да бъдете директни, откровени и истниски, го правя с цел така да ви отвърнат и на вас. Каквото даваш, това получаваш /не винаги за съжаление/, но във всяко правило си има изключения. Все пак вярвам, че колкото по-истински сме, толкова по-добре ще се чувстваме.
„Ние с D явно сме попрескочили годините на лудата младост и вече мислим по по-различен начин.“ – да, Зузи, а аз явно ви следвам по петите 🙂 🙂 🙂 Шегата настрана, но аз лично съм мааалко по-съгласен с дефиницията на изневярата на Монолит и по-точно с онова „…защо да спасяваш нещо, което е мъртво“.
Eми и аз не съм първа младост, но и не мисля ,че някога ще се наживея. Естествено е с времето човек да понамали темпото, но животът става все по-хубав и интересен с всеки изминал ден. И колкото повече слушаш вътрешния си глас и поемаш в посоката, която ти диктува, толкова по-хубав става живота ти.
Valenc, къде зарови томахавката, да заровим още една?
Не мисля, че е въпрос на възраст… Не мисля, че Д и зузи някога са разсъждавали и чувствали като нас, затова и не мисля, че и ние с Малволио някога ще разсъждаваме и чувстваме като тях…
А ако ви изневерят? (много дефиниции се дадоха, ако научите от тях или от другаде, че партньорите ви са били с друг/и) Как бихте реагирали или как сте реагирали, ако вече ви се е случвало? (сега тук не знам колко хора ще признаят, че им се е случвало) Бихте ли простили? Бихте ли обвинили другия или бихте потърсили вината в себе си? Бихте ли могли да гледате на другия по същия начин, както до сега или всичко е безвъзвратно променено? Бихте ли потърсили отмъщение? Бихте ли викали, чупили, крещяли…или бихте го приели спокойно?
Честно казано на мен ми се случи само веднъж и дори не съм сигурен дали наистина се е случило. Това беше отдавна и тогава реагирах по начин по който сега не бих. Не бих простил, защото мисля, че няма за какво да давам прошка. Не бих потърсил вината в себе си. Вината е разяждащо чувство, което не води до нищо добро. Бих потърсил причината в себе си. Не знам дали ще гледам на другия по същия начин. Ако се случи ще разбера. Отмъщението също не се вписва в разбиранията ми. За викане, чупене и крещене не знам. Ако егото ми по някакъв начин надделее може и да реша да излея негативната си енергия по някакъв начин, но това само ако не успея на момента спокойно да осмисля абсурдността на този гняв.
Да, и аз оценявам диалога, който се получава тук и това е причината след като попаднах случайно, да се връщам за да видя какво с анаписали другите.
И аз съм с 14 години непрекъснат семеен „стаж“ (и с малко по-малко трудов), но наистина мисля, че не това е същественото. По-скоро и аз и Зузи още от самото начало сме подходили към връзките си като към нещо трайно. Търсили сме човек, с който да можем да градим такава връзка и затова сме попаднали на такива партньори. Затова казах нещо такова и по-горе – можех да срещна „почти произволна“ друга жена, но връзката ми щеше да е сходна (трайна). Хората от нашия тип приличат на магнити – когато се обърнат правилно един към друг, колкото повече се доближават, толкова повече се привличат. А когато залепнат, може да бъде непосилно да ги разделиш с ръце.
Не, не са ми изневерявали (аз също). При връзка изградена на доверие такова нещо не може да остане скрито. Обратното би означавало (както каза Монолит) просто, че връзката не съществува и че конкретният факт вече не е от значение.
Как бих реагирал? Ами много трудно ми е да си го представя. При всяко положение бих се почувствал дълбоко наранен и огорчен, защото поне доколкото познавам жена си, за да се реши на такова нещо, трябва да има много дълбока причина. За нея физическата страна на връзката означава много по-малко (бих казал дори прекалено малко) спрямо останалата част. Така че не знам дали е възможно изобщо, а ако е възможно – причината би била такава, че вече вероятно ще е променила коренно живота и на двама ни и всичко друго ще са просто подробности.
Как би реагирала тя? Предполагам като мен, независимо от това, че „официално“ ми е декларирала свободата за това. Причината е същата – може моето отношение към физическата страна да е малко по-различно, но и за мен тя също е тясно обвързана с емоционалната и първата без втората не е на място. Това би означавало да инвестирам емоционално на две места. Не съм убеден, че съм толкова „богат“, затова една такава ситуация определено би ограбила цялото ми семейство, би ограбила и мен, без да гарантира нещо същетвено и за евентуалната трета страна. Мисля си, че на практика естественият стремеж на повечето такива „триъгълници“ е или в едната посока, или в другата – към по-устойчивата „едновалентна“ връзка с отделяне на един свободен радикал. Със сигурност има изключения, но не вярвам да са твърде много (по това – по-надолу).
И пак нищо ново не казах – т.н. „изневяра“ не е болестта, тя е симптом на много и различни „болести“. Нека не правим като повечето доктори и не предписваме „симтоматично лечение“.
(за „поливалентните“ връзки)
В някои държави примерно се смята за нормално един мъж (който може да си го позволи, естествено) да има няколко жени (до колкото знам, до пет, но не знам дали навсякъде е толкова). Интересно е, че никъде не зам да е прието жена да има повече мъже – може-би има причина за това (и тя може да е и в мисленето на жените и в това на мъжете). Мисля че мога да си го представя от позицията на мъжа – приемам, че един мъж (но може-би не всеки мъж) е в състояние да обича, да се грижи и да бъде отдаден на повече от една жена едновременно. Но има едно съществено условие и това са отношенията между жените… Трудно ми е да си го представя от тяхната позиция – това трябва да са наистина изключителни жени, за да са в състояние да се приемат безрезервно една друга! Може би там така са възпитани, но все-пак и те са хора, не може да са толкова различни от тук. Просто си мисля, че е почти непосилна задача да се „сглоби“ един такъв наистина устойчив многоъгълник, който да бъде вътрешно хармоничен от гледна точка на всичките му звена. А за да е на място едно такова нещо, всички негови звена трябва да са в хармония. Ако някое от тях не е в хармония с другите, значи поне то не си е на мястото. Теоретично „поливалентната“ връзка винаги е по-малко хармонична от „едновалентната“, защото всяко звено трябва да се напасва в идеалния случай с всяко (или да спазва установените традиции в обществото си и да подтиска нещо, което означава дисхармония), а устойчивоста на такава „молекула“ (при липса на общностни догми, които обаче не могат да заменят вътрешната хармония) е примерно като тази на най-слабата връзка в нея.
Виждам един незасегнат аспект на темата (по принцип), а той е не по-малко важен. Това са децата и предполагам още не е писано за него, защото вероятно освен „основателя“ на темата, поне и половината пишещи тук все още нямат деца.
Не смятам, че нещата стоят по-различно и с децата. Основата отново трябва да бъде доверието, откритостта и отдадеността. Ако нещо не върви между родителите, те не трябва да се преструват пред децата! Децата още по-лесно от възрастните улавят неискреността, а тя е най-голямата отрова, която могат да получат от родителите си! Преструваш ли се пред децата си, ти им залагаш най-лошия капан. Той ще „щракне“ в отношенията им с другите и ако не успеят да се освободят от него, може да опропасти живота им.
Наблюденията ми върху познати двойки с деца, които в даден момент са решили да се разделят и да създадат една или две нови връзки потвърждават, че децата са способни много по-добре от очакването на възрастните да се справят с подобна ситуация. Убеден съм, че колкото по-естествени и открити са били родителите им към тях, толкова по-малко се е отразила раздялата върху децата. По добре едно дете да има две здрави семейства или едно и половина или дори две здрави половинки от семейство, отколкото едно престорено нормално, но в същност болно и двулично. Познавам и големи вече деца на разделени, но обичащи и ценящи ги родители. И виждам, че те изграждат устойчиви връзки. Смятам, че заслуга за това имат до голяма степен родителите им, които не са останали заедно в някакъв лъжовен театър с натрапеното схващане „в името на децата“, а са предпочели да живеят отделно, но да си останат истински.
Да, priZdrachna, случвало ми се е, и то не един път… Сега сигурно пак ще се почнат едни обвинения „ами тя вината сигурно си е у теб…“ и прочие, и прочие. Еми не, не мисля, че вината беше у мен!!! Просто жените обичат да изневеряват, колкото и да ти е неприятно да го чуеш… И то не заради бройката, както правят мъжете, а заради „новото усещане“ и „за да не ни мине животът ей така“ – един вид за разнообразие, разбираш ли? Първият път когато ми се случи беше преди около 11 години и го приех доста драматично – сцени на ревност, заплахи (от моя страна) и т.н. След това вече претръпнах… Не, никога не прощавам изневяра (мисля, че вече съм писал по този въпрос)! Да, след това вече всичко е променено и нищо не е както преди (аз поне така го чувствам)… Отмъщение не търся – не съм такъв тип човек, а относно дали съм викал – да, този път СЪМ такъв тип човек – крещя, паля се бързо (и бързо ми минава) – изобщо холерик отвсякъде 🙂
„Еми не, не мисля, че вината беше у мен!!! Просто жените обичат да изневеряват“
Valenc, жените явно обичат да изневеряват на едни, но не обичат да изневеряват на други.
„И то не заради бройката, както правят мъжете, а заради „новото усещане“ и „за да не ни мине животът ей така“ – един вид за разнообразие“
Ами има само едно решение на проблема: Създавай им нови усещания за да не ги търсят другъде! След като сам си установил, че искат разнообразие, дай им го и усещането им, че с теб живота им минава ей така ще изчезне. Започни да търсиш причините в себе си и това качествено ще промени живота ти и отношението на жените към теб! Ако искаш дръж и на сегашната си позиция, че жените просто са такива и обичат да изневеряват, но в такъв случай няма смисъл да им се сърдиш. Те явно просто са си такива.
🙂 На никого не се сърдя (вече), ти също го казваш – „те явно просто са си такива“… А новите усещания предпочитам да ги изпитвам аз, отколкото да ги създавам на други хора… Така е, ние егоистите сме такива 😉
Valenc, „те явно просто са си такива“ беше ирония.
Къде отиде взаимността в любовта? Новите усещания, които ще създадеш на момичето са и твои. Когато даваш без да очакваш, получаваш дори много повече насреща. Когато се стискаш и си къташ новите усещания само за себе си те няма да са нищо повече от самостоятелни занимания в тоалетната.
„Жените просто са си такива“ освен че ми се струва доста плоско обяснение, ми се струва и тотално прехвърлящо вината върху другия. Аз пък, ако ми се случи, ще попитам себе си с какво съм го предизвикала и заслужила, а няма да си кажа еми, те мъжете явно са си к**вари…
Д, много ми хареса нещо, което казваш – изневярата не те обогатява, тя ти създава измамно чувство за обогатяване, тя те ограбва изцяло по отношение на настоящата ти връзка…Не, не ми казвайте, че си противореча и че до сега съм била ЗА изневярата…аз не съм нито ЗА, нито ПРОТИВ…просто казвам, че когато се появи нуждата, съм против потискането й от криворазбран морал…а какво правим, за да не се появява нуждата? Ето, Малволио е поставил началото на една такава дискусия…каква е вашата рецепта?
Malvolio, ти ли си седнал да ми говориш за „взаимност в любовта“?!? Човек, който няма нищо против жената, с която е, да „изпитва нови усещания“ с други мъже??? Извинявай, ама ми става смешно, когато те чета 🙂 🙂 🙂 А какво е наистина „взаимност в любовта“ аз много добре знам и точно затова толкова си държа на любовта! И точно затова никога няма да позволя на жената, която обичам, да си развява байряка с други мъже… Или поне ще изискам от нея да си признае, че ме е лъгала почти през цялото време, макар че жените страшно обичат да увъртат, когято ги поставиш натясно… И точно тук стигаме до екзистенциалния въпрос: откъде-накъде една жена, която твърди, че обича един мъж, почти винаги е склонна да му изневери? Дали „обичам“ означава едно за жените и съвсем друго за мъжете?!? Или отново е верен стария виц, че „сърцето на жената е като „Икарус“ – винаги има място за още един“ 🙂
„Malvolio, ти ли си седнал да ми говориш за „взаимност в любовта“?!? Човек, който няма нищо против жената, с която е, да „изпитва нови усещания“ с други мъже???“
Valenc, явно наистина не си разбрал нищо от това което съм написал досега. Взаимността няма нищо общо с другите хора. Тя е само между мен и момичето. Това, че след това ще отида при друга, а тя при друг въобще не значи, че не сме отдадени напълно един на друг докато сме заедно и че не мислим един за друг, докато не сме. Струва ми се, че в главата ти понятията са доста разхвърляни. Спри да робуваш на натрапени ти от социалната програма измишльотини като „вярност“, „изневяра“ и пр. Опитай се да разсъждаваш не с ума си и готовите измислени от някого понятия. Те те отклоняват от истинското ти твое усещане за нещата. Потърси го вътре в себе си! След това ако искаш пак се върни към общоприетия модел: вярност, изневяра, ревност и пр. глупости, но поне за малко се опитай да се абстрахираш от тях за да направиш съпоставка!
„А новите усещания предпочитам да ги изпитвам аз, отколкото да ги създавам на други хора… Така е, ние егоистите сме такива“
„А какво е наистина „взаимност в любовта“ аз много добре знам и точно затова толкова си държа на любовта!“
Никак не ми се връзват тези две твои изказвания. Или в блога взимате участие няколко души ползващи един и същ никнейм или страдаш от раздвоение на личността. И в двата случая спора ми с теб се обезсмисля.
„жените страшно обичат да увъртат, когято ги поставиш натясно…“
За пореден път грубо генерализираш. Сякаш мъжете не увъртат като ги поставиш на тясно. Всичко зависи от характера на човека, а не от това дали има цици или пишка.
„Всичко зависи от характера на човека, а не от това дали има цици или пишка.“ – именно, характерът е важен! А относно другите глупости, които пишеш – нямам намерение да взимам отношение. Обясних ти още преди време, че моите схващания за живота като цяло са коренно различни от твоите, така че няма смисъл да издребняваш… Depeche Mode имат една много хубава песен – „Try to Walking in My Shoes“, мисля че много добре характеризира нашето подобие на спор (сега сигурно ще ми кажеш, че изобщо не спорим, а?).
P.S. И не се опитвай да ми даваш акъл – много малко са хората, на които съм позволявал да го правят, и ти определено не си сред тях 😉
Аз насила акъл никому не мога да налея. Човек или попива или не вдява. 🙂
Иначе естествено, че няма да отрека, че спорим. Макар това да не е точно спор, защото логични доводи в подкрепа на твойте противоречиви тези не чух, но все тая. Поне с едно нещо съм напълно съгласен от последното ти мнение: „Depeche Mode имат една много хубава песен – „Try to Walking in My Shoes“ “
Да, наистина имат такава много хубава песен. 😉
Аре пак заравяме томахавката.
Ми щом казваш… Макар че аз винаги съм ЗА добрия спор 🙂 🙂 🙂
8 години,това е много време като се има в предвид че сте започнали от много малки…щом е била толкова време със теб явно има за какво.Ти винаги си бил до нея предполагам и в трудни моменти и подкрепял непрекъснато.Но когато е заминала е осетила какво е да бъде без теб и е разбрала,че не е толкова фатално и разнообразието и е дошло добре след като е решила да пренебрегне 8 годишната ви връзка,но много подло от нейна страна бих казала.Просто я забрави!
Не се отчайвай,в този момент тя се забавлява,направи и ти същото,колкото и да ти е тъжно…
Много кофти ситуация….еми виж щом за някакви си 60 дни е забравила 8 годишна връзка…няма смисъл да и се молиш..,знам че е тежко и то много но с времето ще отмине опитаи се да гледаш напред,излизаи повече запознаваи се с нови хора,сменяи кафета и ходи повече на диско с приятели те ще ти помогнат да се отпуснея и малко по малко да забравяш за случилото се.Само не прави грешката да се затвориш в къщи,не помага!!!!Успех!!!
Аз съм в ШОК . 8 години връзка и накрая тя избиря някой си с който е била 2 месеца Тя е луда.
си пак толкова години хич не са малко и от толкова малки та ако не се лъжа ти си и бил първия,а може и тя на теб нали така.
направо съм в шок ако аз попадна на такъв ШАНС Ще го стискам с две ръце и ще обичам Бог за този дар.