Как да имаме по-качествена връзка?

Много често проблемите на повечето хора не са в липсата на симпатии или чувства, а в непохватното държание един към друг.

Моите съвети са много простички и не изискват непосилни усилия за да бъдат приложени. Ето ги и тях:

1. Бъди джентълмен.

Кавалерското, учтивото държание рядко поражда равнодушие, особено у жените. Елементарните поведенчески норми са предпоставка за пораждане на добро впечатление у околните. Да отвориш врата на някое момиче, да подадеш ръка, да подариш цвете, да направиш комплимент, да подготвиш, може и незначителна, но приятна изненада, да използваш цензурни думи при общуването са все дребни моменти, които обаче неизменно се забелязват.

Факт е, макар и неприятен, че в днешно време навсякъде се сблъскваш с грубост, ругателства и откровена глупост. Ако случайно минаващо момиче спечели вниманието на някой мъж, най-често в резултат следва подсвиркване или някое подмятане, придружено с нагъл поглед. За да спечелят вниманието на жените мъжете най-често са нападателни, дори понякога агресивни, осланящи се на правилото „нищо не пречи да опитам, все някоя ще ми върже”.

Тук ще спомена и теорията за мъжа – ловец, който преследва плячката си. Много хора забравят, че добрият ловец винаги е тих, търпелив и находчив. Иначе рискувате да се приберете само с едно-две пилета и най-много някой заек. Ценният дивеч отдавна ще е избягал.

Това са отделни примери от утвърден стереотип, който вече е до болка познат на всяка жена. Държейки се като джентълмен обаче, мъжът излиза извън въпросния стереотип и предизвиква най-малкото интерес и симпатия. (Говоря за цялостна висока поведенческа култура, а не само в отделен случай.)

2. Уважавай жената срещу теб.

Уважението е в основата на каквито и да било положителни взаимоотношения или чувства. То е китът, върху който стоят трите слона – семейство, връзка и приятелство, върху които на свой ред стои нашият живот.

В отношенията с жените много често се прави грешката то да се заменя със сладникаво, леко лигаво държание, което най-често предизвиква открита неприязън. Уважението не е да обсипеш момичето с ласкави лицемерни слова, произнесени с меден гласец, да се съгласяваш постоянно с нея и да и играеш по свирката само и само да стигнеш до леглото. То дори не е толкова в самите думи, колкото в начина на държание  към въпросната особа, с която си общуваш.

Разбира се най-често мъжете търсят компанията на жените само заради единия секс. И разбира се не ги интересува дали въпросното момиче си заслужава или не, а само външността и. Голяма загуба…

Моят съвет е да се търси компанията на момичета, които можеш да уважаваш поне малко и разбира се да не забравяш да го показваш. Това буди симпатии и е много вероятно да ти отвърнат със същото. Също така е предпоставка за поне приятелство, ако момичето не те хареса.

3. Бъди себе си.

Неестественото държание, в зависимост от тази или онази ситуация винаги е голяма грешка, що се касае противоположния пол. Да се правиш на такъв, какъвто не си, често е доста примамлива идея и много хора и се поддават.

Не се самозаблуждавай. Ти си това, което си. Ако искаш да си нещо друго, начинът не е да влизаш в роля, а наистина да се промениш в тази или онази насока. Истината винаги излиза наяве.

Нормално е, разбира се, човек да иска да се покаже в положителна светлина и това е напълно правилно, стига да не излиза извън рамките на собственото си аз. От друга гледна точка е много неприятно някое момиче да е с теб, а ти да знаеш, че всъщност е с един въображаем, измислен човек.

Искреността и естествеността са предпоставки за стабилност.

4. Решавай проблемите с главата, а не с устата си.

Първите асоциации на проблем и разногласие са викане, псувни, силни емоции, разбира се - отрицателни. Повечето хора предпочитат веднага да реагират и то доста несдържано, отколкото да подходят интелигентно и да се опитат да разрешат възникналата ситуация спокойно и сдържано.

Високият тон и нецензурната реч вече не правят голямо впечатление на хората, които са свикнали с тях. Резултатът от подобни действия почти винаги е влошаване на ситуацията. Много по-добре е да се прояви сдържаност, да не се реагира прибързано, а да се помисли съвсем трезво и спокойно. Най-често отговорът идва сам.

Също така когато имаме разногласия с половинката си е много по-правилно да ги решим под формата на нормален, спокоен разговор, в който да и кажете по човешки от какво не сте доволни, къде е сгрешила или какво трябва да се промени. Някои може би биха се учудили, но ефектът е много по-голям.

Във всяка ситуация е по-правилно да подходите с интелект, а не с повишен тон или безспирен нетърпящ възражение поток от думи. Така винаги ще получите благодарност отсреща, вместо обида.

5. Не бъди злопаметен. Умей да прощаваш.

Неоспорим факт е, че абсолютно във всички връзки има множество дребни и не чак толкова дребни пререкания и проблеми.

Много голяма грешка допускат хората, които придават повече тежест на подобни неща отколкото е необходимо. Злопаметните развалят връзката, а и най-вече себе си, пазейки лошите спомени и мислейки си за тях.

Способността да простиш, да подминеш и да не се връщаш назад е много ценна. По този начин почти винаги вие ще спечелите повече, отколкото ще загубите. Една  връзка може да се оприличи на чисто, бяло платно в началото, което постепенно се цапа от подобни случки. Ако не го почиствате то се превръща в мръсно...

Ако обаче това стане причина за още по-голям брой неприятни случки под предлог, че „той и без друго ще ме прости” – проблемът от дребен се превръща в сериозен и вече изисква по-сериозна реакция.

spodelime

30 мнения за “Как да имаме по-качествена връзка?

  1. По темата имам много специално наблюдение и преживяване.Случи се да направя контакт с човек абсолютно непознат за мен-беше само служебно контактуване.Разбира се аз имах представа от личността много преди този момент и у мен имаше на лице топлата човешка симпатия към самата персоната , като интелект, действие и т.н.Човекът беше известен с по-„различното“си отношение към другата половина от човечеството.В продължение на много месеци контактите ни бяха чести по причина на работата.Първоначалната реакция от негова страна беше чистото любопитство-колко и какво струвам.Признавам не ми беше лесно да успея-дори имаше моменти на пълно пропадане от моя страна-чувствах че поддавам на активното ухажване.По принцип успявам да разгранича истинското от преднамереното поведение.Хранех уважение и респект, както и огромно търпение , защото все пак зная, че това , като процес ще се разсее след време.За мен беше много по-важно самото духовно присъствие и разговорите. Наистина активната част, която си беше повече любопитство се успокои .Работата ни продължаваше и усетих нишката на доверие , кото започна да свети между нас. Това ме направи много щастлива.Та аз имах в ръцете си доверието на много ценен за мен човек.Усетих , че той ме уважава като начин на мислене и като личност, че не гледа на мен като на секс инструмент.Разбира се всичките грешки ,които съм правила в ъв времето на нашите контакти бяха абсолютно до една простени и подпомогнати да се поправя.По този начин аз усетих искреното му желание да задържи нашите отношения и те да се развиват правилно в посока на доверие , работа и близост.Но от своя страна моите усещания започнаха да се променят към по-близки и дистанцията от мен беше скъсена. Съвсем ясно заявих за това мое чувство и че става неконтролируемо.Отсреща ми се подаде ръка да успея да се овладея, като ми се каза , че също споделят моите преживявания .Това ме направи още по-щастлива.Та аз не бях и мислила за такова щастие.Сега вече разбрах , че този човек не може да живее без мен, както и аз.Денят ни прелива в едно търсене на другия и двамата сме като болни ако не се намерим.Ако не го чуя , или ако той не успее да ме намери сме половини хора.Аз вече съм тотално превзета от тази мощна емоция.Не мога да скрия ,че се появи и другото чисто …..желание и трепет, които допълват картината.Вече само при мисълта за него и започва да ми ровичка в душата.Представям си какво му е .Та аз едва се сдържам , а отсреща сигурно е не по-различно.Всеки ден искам да му кажа най-топлите думи , да го докосна само с дъх, тъй като засега не сме се виждали.Само търся най-нежните нюанси на мисалта с които да изразя света в мене.А отсреща ме засипват с любов.Дори се чувствам гузна , че не съм достатъчно умеля в техническо отношение , за да отвърна по подобаващ начин.Саамо зная , че съм правилно разбрана и това не е проблем между нас.Всеки миг очаквам появяването и топлото чувство.Гледъм с любов на този прекрасен за мен човек и съм щастлива.В началото предложих приятелство.То е вече абсолютен факт.Но виждам , че всичко търпи развитие и мисля , че върви към по-различна степен.Аз съм щастлив човек.!

  2. Браво, lilia – дай Боже всекиму!!!

    Anglor, великолепна статия!!! 95% от мъжете, които познавам, тотално подценяват възпитанието като начин на поведение… За разлика от мен 😉 И това много добре си проличава в непозната смесена компания!

  3. Браво, Англор. Много добра статия, с обяснения и примери. Едно такова нещо ще дойде добре на диви варвари като нас. 😀

  4. Всичко това е истина за една полноценна връзка.Любовта не трябва да е удар с камшик а погалване с роза.Винаги трябва да има някаква взаимност във връзката.

  5. Като цяло съм много съгласен с написаното в статията, с изключение може би само на един параграф (или по-точно не ми е много ясно написаното):
    „Разбира се най-често мъжете търсят компанията на жените само заради единия секс. И разбира се не ги интересува дали въпросното момиче си заслужава или не, а само външността и. Голяма загуба…“
    Защо да е загуба? Аз не виждам повод да се срамувам от това, че искам да правя секс с определена жена. На тях също им се прави секс и то не по-малко отколкото на нас. Разбира се, има жени които ме интересуват като личности и такива, с които просто и единствено бих правил секс…аз така ги виждам нещата.

  6. Anglor статията не е лоша, наистина уважавай човека до себе си, но не се и унижавай заради него. Аи това за секса нещо немога да го разбера, в 99% от случайте мъжете правят първата крачка към една жена с единствената мисъл за секс в главата, а след това вече оценяват останалите и качества.

    Ай не виждам проблем да се прави секс заради самия секс, без предразсъдаци телефони и каквото и да е. Случайна среща, безпаметна нощ, а на сутринта довиждане и толкова.

  7. Моето лично мнение е, че удоволствието от секса е по-голямо (на емоционално ниво), когато жената ти харесва не само визуално, а и като личност. Няма значение дали ще е за 1 нощ, през 2-3 месеца или всеки ден.
    И не съм съгласен, че аджеба всички мъже подхождат само с мисълта за секс.

  8. Това със секса за една нощ е мега тъпо. И естествено, че трябва да си привлечен емоционално, освен физически към момичето. Иначе е просто все едно си копаеш лозето – тъпо и незадоволително.

    Мъжете много ясно, че подхождат с мисълта за секс, а не за вечна неразделна любов. Ако обаче момичето си струва, какво лошо да имаш дълготрайна връзка с нея – повече от месец? 🙂

  9. Секса си е такъв какъвто си го направиш, дали ще е хубав или скучен си зависи само от теб. Емоционално до едно време, а от там нататък …..

    Monolith ти като видиш една красива жена с хубави крака, къса пола абе бонбон, за какво си мислиш нима дали е емоционална, добричка или просто за …. За да има някаква емоционалност тръпка и т.н. ти трябва да познаваш жената и то повече от 1-2 месеца за да кажеш че може би има някакви чувства или че си струва.

  10. SmileBG, аз винаги съм си мислел че секса се прави от двама човека 🙂

  11. Бих добавила едно условие, за да имате не по-качествена, а изобщо качествена връзка. Това условие е свързано с моето по-различно схващане за обичта и предполагам, че отново няма да се съгласите с мен, но на някой може да му е от полза, ако ме разбере добре.

    Всички евентуални проблеми в една връзка като избухливост, ревност, обсебване на другия, грубост са резултат на един генерален проблем. И той произтича от разбирането, че партньорите са допълнение един на друг, липсващата част, завършека.

    След като приемеш, че даден човек е нещото, което ти е нужно, за да се чувстваш щастлив, пълноценен и удовлетворен, ти неизбежно се вкопчваш в този човек, ставаш раздразнителен, когато усетиш заплаха, имаш необходимост от постоянното му присъствие, ревнуваш го…и отношенията се превръщат в досадна, натоварваща рутина.
    За да имате качествена връзка трябва да смените софтуера, а не само да притъпявате ефектите от неговите бъгове…Трябва да смените представите си за любовта.

    Моето схващане е, че за да си в състояние да дадеш и да получиш обич, приятелство, отношение и изобщо…всичко характерно за една добра връзка, ти трябва да бъдеш завършен, самодостатъчен си човек. И когато си удовлетворен от себе си, от живота си, от постиженията си..тогава наистина можеш да дадеш любов, а не просто да търсиш някой, който да притъпи усещането ти за непълноценност. Любовта не е да се хванеш за другия като удавник.

    За съжаление, моите наблюдения показват, че в много случаи хората се събират на принципа „аз съм сам, ти си сама – дай да сме си заедно“. Е, от това няма как да излезе качествена връзка колкото и да се стараят. Винаги е по-добре да бъдеш сам, отколкото зле придружен:))

    Това, което обяснявам, хората са го казали много отдавна, много простичко и изключително синтезирано – „Обичай себе си, за да обичаш и другите.“

    Останалите форми на псевдо-любов са примиряване, компромис със себе си и следователно те не могат да просъществуват нито достатъчно дълго, нито са достатъчно качествени.

  12. Здравей, Kitty.

    Има някои неща, с които не съм съгласен =)

    Ще се опитам да синтезирам твоята отправна точка. Казваш, че основният мотив в любовта (според повечето хора) е стремежът да намериш липсващата част. От друга страна не се съгласяваш с това общо мнение и твърдиш, че човек първо трябва да се развие и изгради като личност, да успее в живота, да придобие чувство на пълноценност и доволност от постигнатото и вече след това да търси любовта. Оттук натам следват разсъжденията ти.

    Според мен, цялата база, върху която по-натам надграждаш, е грешна и че ще ти е интересно да чуеш едно различно мнение по въпроса.

    Основният мотив в любовта е да откриеш чувството на споделеност. Не си ли се замисляла защо хората се влюбват почти винаги в някой, на когото могат да споделят и който ги разбира. Да седнеш срещу него и да кажеш: „Хей, знаеш ли какво ми се случи днес… Знаеш ли как се чувствам?“ и той да те разбере почти както ти самата се разбираш. Да усети това, което чувстваш, да знае, какво имаш в предвид, да се зарадва или да потъжи в унисон със собственото ти настроение. Това е чуството на споделеност, това е истинското значение на думата „заедно“. Това е основата.

    Дали вече си изграден човек с успешна кариера, самочувствие и чувство за пълноценност няма никакво значение. Дори си мисля, че е голяма грешка да се разграничаваш от любовта до момента, в който успееш в живота… Защото да имаш пълноценна връзка, докато се изкчваш нагоре, е едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат.

    „You’ll never walk alone“ както се пее в една песен. Любовта ти дава стимул да показваш най-доброто от себе си, да се стараеш повече от обикновенно за да получиш онова удоволствие да споделиш своя успех с любимия ти човек, да го накараш да се гордее с теб. Също така моментните загуби не тежат толкова много, когато имаш подходящия човек до себе си. Стъпваш на краката си по-бързо и си още по-мотивиран да успееш, защото Той е до теб и вярва в теб. А и всички трудности и перипетии, през които минавате заедно, внасят здравина и стабилност в отношенията ви – защото сте ги преживели заедно, защото се превръщате във важна част от живота на другия…

    Никой не се ражда научен… Няма нищо лошо да помогнеш на някого да се развива, както и да получиш такава помощ. Защото думата е „заедно“… Всеки си има кусури и недостатъци и общо взето ги има цял живот. В никой момент от живота си не би могла да кажеш, че оттук натам си вечно съвършенна. Винаги ще има по-натам, винаги ще има още, винаги ще се отворят нови хоризонти, нови дестинации…

    Помисли къде би била рутината? В това да имаш споделен живот, изпълнен с пикови положителни и отрицателни моменти, с възходи и падения, изпълнен с много събития или пък спокоен, харизматичен живот, в който вече си се установила и всичко върви еднотипно по мед и масло без много много промени… Моето мнение е, че първата част е свързана само с любовта, с бурните чувства, а втората вече е свързана със създаването на семейство.

    А, да… Да те е страх да не изгубиш някого не е грешка… Може да бъде момент на недостатъчно доверие, момент на несигурност, момент на ниско самочувствие, но не и грешка… Няма нищо по-естествено от това да не искаш да загубиш любимия човек… Даже обратното – ако много много не ти пука и оставаш равнодушен в някои ситуации, това не е на добре…

    Тц, тц… Отплеснах се и спирам дотук, марак че мога да кажа още много неща.

    PS. За някои неща, които казваш, съм съгласен с теб и затова не ги коментирам.

  13. Anglor, има интересни мисли в поста ти, но не съм съгласен с твърдението, че „…любовта е да откриеш чувството на споделеност…“ Някак си не се виждам да страдам заради дребните житейски несгоди на една женица, както и да очаквам тя да се впечатли от моите ежедневни драми… Съжалявам, явно наистина сме много различни с теб 🙂

    Още нещо – „…да имаш пълноценна връзка, докато се изкчваш нагоре, е едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат.“ – да, така е! Но ще ти призная нещо наистина лично – на мен това не ми се е случвало… Винаги сам си постигам целите, а това, че еди-коя-си жена е била с мен за няколко месеца, докато съм гонил една или друга цел, просто го приемам като благоприятно стечение на обстоятелствата 😉 Нали знаеш – В ПЛАНИНАТА ВИНАГИ СЕ ХОДИ С КОМПАНИЯ, НО САМ СЕ КАЧВАШ НА ВЪРХА…

    Иначе за другите неща съм съгласен с теб.

    Сега към lil_kitty – с изненада установявам, млада г-це, че в определени моменти с теб мислим еднакво… Последните 3 абзаца от мнението ти напълно ми импонират – стигнах до същите изводи преди известно време и когато това стана, се почувствах… щастлив?!? Освободен?!? Не знам, не мога да намеря точната дума, но със сигурност усещането е приятно 🙂

  14. Твърде много хора мислят, че трябва просто да изчакат подходящия човек и оттам нататък всичко ще бъде приказка. Успешната връзка не е даденост… За да успееш, трябва много да се потрудиш (както във всяко едно начинание). И тук има добра поговорка: „Любовта дава толкова, колкото си вложил в нея“.

    Ще го кажа на малко по-разбираем за повечето хора език. Ето ти примерно едно средностатистическо девствено момченце, което си е харесало някоя оборотна мацка. Какъв е шансът то да я свали и да я заведе в леглото? А какъв е шансът да повторят? За да си успешния сваляч – трябва да натрупаш опит, да се „образоваш“, да се потрудиш… А не на първия неуспех да кажеш: „Тия жени за нищо не стават…“

    Казваш, че досега си нямал пълноценна връзка? И звучиш някак… примирен. Мисля си, че трябва да потърсиш причините в себе си. Животът ни е само един…

    „Някак си не се виждам да страдам заради дребните житейски несгоди на една женица, както и да очаквам тя да се впечатли от моите ежедневни драми…“

    Тотално не си ме разбрал… Аз говоря за емоционално-интелектуален синхрон, а ти го обръщаш на сапунени страсти… =) Той е основата… И да си съгласен и да не си – това е положението. Много е простичко… Много неща могат да се коригират в последствие, много кусури могат да се изчистят, но ако го нямаш този синхрон заложен изначално – най-вероятно (99,99%) всичко е обречено на провал независимо колко се стараеш…

    Само той не е достатъчен, разбира се… Трябват още много неща, но това е основата.

  15. Ще се радвам да си говорим на малко име. Аз съм Дмитрий, за по-кратко – Дима.

  16. Съгласен съм с Anglor, или накратко Дима 🙂 Емоционалният синхрон е в основата на всичко, той е основата. От него тръгва построяването на едни стабилни взаимоотношения.

  17. edit:
    Съгласен съм с Anglor, или накратко Дима Емоционалният синхрон е в основата на всичко. От него тръгва построяването на едни стабилни взаимоотношения. За това човек не трябва да чака на готово, а да се подтруди, както каза Дима. Има една приказка – успехът се дължи на 99 % труд и 1 % талант.

  18. Съгласен съм и с двама ви. И не е като да не влагам старание във всяка една връзка досега, но когато видя, че човекът отсреща не полага същите усилия – какво да ви кажа… Почвам най-малкото да се замислям дали има смисъл аз да се старая, а жената до мен – не.
    И още нещо, Anglor – радвам се, че се опитваш да „скъсиш дистанцията“, като се представяш с истинското си име… Това обаче все пак Е форум по интернет, а във форумите, правилно или не, хората си имат никнеймове и се обръщат един към друг именно с тях. И аз лично предпочитам така да си остане, нищо лично 🙂

    P.S. Ако пък все пак стане реалност идеята някой път пишещите в този форум да се съберем в някое заведение, нямам нищо против – това вече Е повод за запознанство 😉

  19. Дима, не съм обяснила добре тезата си и може би от там идва несъгласието ти. Да, любовта дава стимул, дава енергия и може да бъде тълкувана като споделяне и взаимност.

    Затова под „успял и завършен“ аз нямам предвид човек, който е направил кариера и що-годе е подредил живота си. Имам предвид човек, който е завършен, защото е успял да подреди в себе си – удовлетворен е от моментното си..съществуване като цяло, формулирал е целите си, формулирал е ориентирите си за ценности и именно тази вътрешна подреденост го кара да се чувства щастлив и доволен дори и сам. И не търси феята с вълшебната пръчица, която да го направи щастлив, а както и ти си написал – търси с кой да сподели.

    Разбира се, че винаги ще се развиваш и преподреждаш, но има един ключов момент в който усещаш, че си сложил собствените си основи…и след това дори и да има изменения, те не са генерални. Ще е наивно да смятам, че любовта може да се отложи за определен момент от живота – тя може да дойде и когато си най-зле и когато си постигнал всичко, това е толкова относително, че изобщо не ми се коментира.

    Това, което исках да кажа е, че човек не би имал сетивата да изживее пълноценната любов, ако не е успял да постави собствените си основи, да се създаде като личност и да постигне някакъв относителен баланс, като поне формулира основните ценности на които се гради ценностната му система.

    За мен с това се изчерпват общоважащите условия за любовта, защото всичко останало зависи от обстоятелствата. Например има хора, които не са амбициозни, искат да водят спокоен живот по стандартната схема – работа-семейство-деца. При тях развитието на връзката се случва по съвсем различен начин, имам подобни познати и съм ги наблюдавала. Те си разменят сигурност, гарантират си взаимно спокойствие без промени и без сътресения. Настройката им към живота е различна, те са напълно отдадени на дома и нямат желание за развитие извън него, за тях създаването на семейство и на поколение е пика на съществуването им. Е, как такъв човек ще разбере, ще се вълнува и ще подкрепя моите амбиции?…т.е. това онагледява клишето, че най-важното, за да са заедно двама души е да гледат в една посока и също толкова важно – да имат емоционално-интелектуален синхрон…това определение на Дима беше много точно.

    И от това в каква посока гледат зависи как ще се развива връзката им и какво ще е полезно за нея.
    Много задълбах в детайлите и почти се обърках, но дано ме разберете този път. Отношенията между хората не са нещо еднопластово и просто, за да могат да бъдат дефинирани толкова лесно…има безброй пластове и нюанси, които винаги ще са изключение и от най-сполучливите определения за връзките и любовта.

    Valenc, като осъзнаеш собствената си цялост и…достатъчност наистина ставаш щастлив и свободен…усещането е много странно, но те разбирам добре, защото го почувствах по същия начин. Може би с тази разлика, че при мен не е постоянно….на моменти го губя и изпитвам нужда от чисто емоционална близост с някой, после пак ставам по-уверена и преоткривам тази свобода…две напред, едно назад:)

  20. Много добре го написа и този път общо взето съм съгласен с теб.

    Сещам се как едно време бях много объркано хлапе (в смисъла, който влагаш ти), което е израстнало в много стриктно семейство (по руска линия) с високи критерии за морал, държание и очаквания… Как ми разказваха, че нямам роднина, който да няма висше образование и как трябва само да уча и да слушкам, за да излезе от мен човек =)

    И как по едно време възнегодувах и се превърнах в пълен бунтар, който буквално заживя на улицата и се прибираше само да спи вкъщи… Почти зарязах училището =) Бях с толкова много различни хора къде ли не, смених много компании, правих всевъзможни неща… Този сблъсък с уличната култура и досегашния ми живот е най-объркания период в живота ми, в който търсих собственото си аз.

    Тогава бяха и първите влюбвания, летенето в облаците, депресии, рев… Като се замисля наистина е почти невъзможно да успееш с някого преди да си се изградил като личност, съдейки и по собствения си опит =) Някои неща са на приливи и отливи, други пък се сменят през ден… Всичко е до настроение, няма никаква сигурност. Но пък е толкова интересно… =)

    И до ден днешен обичам предизвикателствата… Да попаднеш в ситуация, която да изстиска максимума от качествата ти, в която не си сигурен как ще се развият нещата…

    А сега специално към Валенс. (Между другото, никът ти да не е взет от една книжка?) Мога само добронамерено да ти съчувствам. Знам какво е да се стараеш едностранно в една връзка… А иначе не те познавам, нямам представа какъв точно човек си и как се развиват нещата при теб – обаче някак си подсъзнателно нещо ми подсказва, че не си склонен да правиш достатъчно компромиси в една връзка. А също така, че понякога забравяш „да погледнеш през нейните очи“ на различните ситуации. Но това е чиста догадка…

    Поздрави.

  21. Догадка, но доста правилна може би 😉 Относно ника – наистина улучи половината от истината, поздравления!!! Но при мен нищо не е еднозначно… има и още една причина (по-важната от двете) да държа на никнейма си 🙂

    „Може би с тази разлика, че при мен не е постоянно….на моменти го губя и изпитвам нужда от чисто емоционална близост с някой, после пак ставам по-уверена и преоткривам тази свобода…две напред, едно назад :)“

    lil_kitty, познавам една Риба, дето се терзае точно по същия начин, както и ти 🙂 И винаги съм й се чудил – на пръв поглед силна, уверена жена, а от време като ми изръси нещо от рода „охх, ще се побъркам, Милото ме дразни, сина ми също, идва ми да се гръмна, да ги зарежа и двамата, да избягам някъде…“ и т.н. и т.н., аз винаги изумявам!!! Пак повтарям – на пръв поглед уж всичко й е наред – бизнесдама, има си всичко необходимо за повече от нормален живот, ама сложните ви рибешки копнежи кой може да ги разбере?!? Аз не мога със сигурност… Явно въпреки всичко жената се нуждае от силно рамо, на което да се опре от време на време 🙂

  22. Правилно си разбрал рибешките терзания:))
    Най-големия проблем е, че като правиш впечатление на силна и уверена жена те налазват слаби мъже (това явно е естествения природен закон за плюса и минуса, ин и ян и т.н. ) или не им стиска да те налазят дори и да ти се иска. Но пък от горделивост не мога да покажа, че искам. И така се получава някакъв безкраен параграф 22.
    Жените-риби изглеждат много хард, защото това е защитна реакция. Представяш ли си, ако някой, който ме познава разбере каква съм ревла, колко съм неуверена и научи всичките ми притеснения…е, съмнявам се, че е възможно някой да знае всичко това и в един момент да не го ползва срещу мен. Не е проблем да си го призная във форум, защото вече съм стигнала до там да го признавам и пред себе си, но да допусна човек с който имам отношения да го разбере – абсурд…обхваща ме ужас само като си го представя:))))

  23. Може би грешката ти е, че не споделяш достатъчно…

  24. В смисъл такъв, че да си разочарована, неразбрана, наранена – това винаги е в кърпа вързано… Но когато споделяш твърде избирателно, когато не разкриваш себе си, мислите си, чувствата, можеш много повече да си навредиш, отколкото да помогнеш. Така би могла да провалиш едно добро начинание… Ако те е страх – по-добре не се захващай с мъже. А ако искаш да успееш – бъди себе си докрай.

  25. Хм…не мога да кажа, че това, което си писал не е вярно. Вярно е, но то представя само по-наивната и необременена с опит гледна точка. А тази гледна точка хваща само крайностите, изпуска междинните детайли и нюанси. И честно казано клишето за това как някой го е страх да обича ми идва твърде мелодраматично.

    Трябва да уточня нещо много важно – мен не ме е страх и не съм наранявана. Разочарована – да, но засега никой не е успял да ми повлияе чак до там че да ме нарани. Може да ме нарани, ако ме изостави на олтара с трите ни деца, които са ни шафери:)))) Но разни дребни постъпки нито ме впечатляват, нито ме нараняват – равнодушна съм. Мен трудно може истински да ме събори нещо….помрънквам си два часа, после слагам чертата и приключвам.

    Не отделям време да зациклям и не разбирам хора, които циклят до безкрай на един етап.

    Това, което тълкуваш като страх, всъщност е факта, че съм по-резервирана, имам дълъг проучвателен период на обекта:))) и това е резултат повече на характер, природа. Не е нещо, което правя умишлено и което планирам. Макар че, ако реша бих могла да пазя и умишлена дистанция.

    Аз не знам как да бъда напълно открита и спокойна с някой, и не споделям избирателно – изобщо не споделям. И хората все си мислят, че имам кой знае какви тайни и кой знае какво им кроя, а то…съвсем не е така:)))

    Нищо не провалям като не разкривам себе си веднага. В момента в който спрях да се втурвам изведнъж и да слагам всичко на сергията и като се разочаровам да почвам да прибирам обратно разбрах, че вече не съм момиче. Вече съм жена и постъпвам като жена – изчаквам, постепенно свалям всеки слой от черупката, преценям бавно, търпеливо. Това не е страх, това е…зрялост с лееееки отенъци на пълна липса на експресивност. Но това опира до темперамент, аз просто съм по-обрана…

    Какъв психо-анализ си дръпнах само:))))

  26. Дръпна си един субективен психо-анализ =)))

    Целият ми предишен пост е несъгласие със следното (нищо друго):

    „Представяш ли си ако някой познат разбере каква съм ревла, колко съм неуверена и да научи всичките ми притеснения… Е, съмнявам се, че е възможно някой да знае всичко това и в един момент да не го ползва срещу мен (защитна реакция, един вид страх да не бъдеш наранена). Не е проблем да си го призная във форум, пред себе си, но да допусна човек с който имам отношения да го разбере – абсурд (избирателно споделяне).“

    По досегашните ти две публикации и по многобройните коментари имам някои заключения относно твоята светла личност =) Особено интересен е преходът от 1-ва към 2-ра тема откъм съдържание или по-конкретно казано – от „срещах многообещаващ мъж“ до „какво все ми пречи да се влюбя“.

    Със сигурност и ти, както всеки един човек, си имаш болни теми. Със сигурност си била наранявана и то не веднъж. Със сигурност понякога си имала големи очаквания, които в последствие са се разсипвали на парченца…Това е със Сигурност. Видях тези неща в коментарите и публикациите ти. И не ти говоря за ранна детска възраст, а за близките 1-2-3 години.

    Ще си позволя и една догадка:

    Ти имаш разграничени 3 лица. Едното е за непознати, познати и някои приятели, другото е само за ограничен брой приятели и третото е само за пред теб самата. Ти си много емоционален човек по душа, но се стараеш да не показваш негативните си емоции пред хора. Емоционална си когато се смееш, когато празнуваш, а също така когато се дразниш, сърдиш и тъгуваш. В хубави моменти предпочиташ да си сред хора, а в лошите най-често избираш да си сама със себе си.

    Стараеш се да поддържаш образ на силно момиче, което е много спокойно, уравновесено, интелигентно, а често и хладно, резервирано и стоящо „над нещата“. За теб е добре, ако другите си мислят, че малко неща могат да ти повлияят, а още по-малко да ти „влезнат под кожата“ – така се чувстваш по самоуверена, по-сигурна и защитена.

    Обаче вътре в теб не всичко стои по този начин… Има моменти, в които си крехкото малко момиче и дори до една степен се мразиш, когато си такава. Има моменти, в които ти се иде да заплачеш поради една или друга причина. Има моменти, в които се съмняваш в себе си и в правотата си. Има моменти, в които искаш да обичаш и да бъдеш обичана… Дори има моменти, в които искаш да споделиш абсолютно всичко на някого… И във всички тези моменти си сама…

    Сама, защото те е страх да покажеш слабост. А това е грешка…

  27. Много се отдалечихме от темата, а в крайна сметка темата не съм аз, нито моя психо-анализ:)))

  28. вместо всичките тези коментари на тема любов и т.н. можеше просто да дръпнете една тема „Как да правим по-качествен секс?“ или „Как да сваляме по-качествено“ или нещо подобно което е по-близо до предварителния замисъл на сайта.

    а иначе не съм особено съгласен с някои неща.. все пак всичко е с мярка, ако си прекалено джентълмен и я уважаваш незаслужено тя ще реши да те разиграва..а пък ако си прекалено много себе си може да не и харесат някои от ергенските ти навици 😀 а за 4 и 5 съм съгласен 🙂

  29. А разумно ли е да се използват негове по време на възката?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *