Здравейте. Дълго се чудих дали да пиша, по принцип не споделям във форуми чувствата си, но видях че тук нещата са много добри и хората отзивчиви. Та моят "Филм" е с много серии... 🙂
Така имам връзка от 3 години, обичам го, но тръпката изчезна отдавна, ако ме разбирате... Неговият приятел, който е и мой всъщност е много красив, познаваме се от много години.
С въпросното момче много се сближихме последните месеци, излизаме заедно няколко пъти седмично, той ме търси, на кафета, по магазините приятелят ми рядко идва с нас.
Споделяме си с момчето X, прекарваме си наистина много добре, но постоянно се дърпаме за нещо, обиждаме се, заяждаме се ужасно много един с друг. Примерно: "Колко си грозен/а, много си зле, тъпак/чка..."
И в един "хубав ден" някак си разбрах, че не ми е безразличен, че не съм вече "ледената кралица". Седим до 4 часа през нощта на компютъра, играем игри, пишем си глупости нищо значително...
Сега се е "настанил" в главата ми, мисля за него и ме е страх да си призная. Не знам какво е при него, може би няма нищо, просто аз си въобразявам, създавам си преживявания не знам... Знам, че е невъзможно нещо между нас, но тази близост ми действа много особено...
Страх ме е да не усети, че имам каквото и да било към него. Но макар и да е грешно когато съм с него, или пиша с него тръпката се връща... Какво мислите вие приятели... Невъзможно, а? 🙂
От това, което казваш, той със сигурност има чувства към теб. С приятеля си сте заедно от 3 години – обичаш го, но тръпката е изчезнала, и да позная ли – останали са привързаност, чувството, че го познаваш напълно, и секса? Наскоро това ми каза една моя приятелка, която има връзка от 3 години. Излизаме няколко пъти седмично, аз я търся – за по бира, по магазини… С нея си споделяме всичко и си прекарваме наистина добре, от време на време някой е сърдит за нещо на другия, но в мига щом я видя й прощавам всичко… Закачаме се постоянно (тя специално – когато пийне). Звучи ли ти познато? Никога не съм обичал някого както нея, и всичко, което искам е ТЯ да е щастлива… но ако се задоволява с привързаността си към другия, то аз нямам право да се меся. Разбираш ли? Ти трябва да решиш какво искаш. Може би съм пристрастен, но според мен трябва да търсим, докато не намерим истинската любов. Ако се чудиш как ще я познаеш – по това, че вече няма да се чудиш;) Дано да съм помогнал;)
Май отговорът ти дойде много бързо. Успех!
много е трудно да се вземе решение…когато четях редовете по-горе всякаш това което четях е написано от мен.аз съм в същото положение и незнам какво да правя.все по трудно е да скривам увствата си от момчето.И приятеля ми,с който съм от 6 години,започна да усеща.За жалост единственото нещо което може да се направи е да се заровят емоциите,защото една такава любов е невъзможна!!!