Предателство или спомен за бившия

Здравейте, искам да ви разкажа историята която ме сполетя. От година и малко бях с едно момиче, невероятна връзка, влюбихме се от разстояние в интернет, говорехме си с дни, мечтаехме. Беше невероятно. Аз живея в чужбина, а тя си беше в България. Върнах се заради нея, видяхме се. Първата ни среща беше: поглед, прегръдка, и започнахме да се целуваме. Нямаше думи, нямаше свян.

От тогава до сега една невероятна година, в която се обичахме много. Летяхме на вълните на любовта без да ни пука за никой и нищо. Ходихме на екскурзии. Тя ми дойде на гости. Жертвахме се един за друг, не бяхме просто двойка - бяхме отдадени един на друг. И както често става всичко си има и лошите страни. В един момент, разстоянието което ни изпепеляваше в началото започна да ни подлудява.

Аз започнах да ревнувам, главно от бившият й. Тя започна да се дразни от това, че е сама... А за нея самотата е ужасна. Тя е буен характер и иска да излиза да се вижда с хора, да живее - нормално. Не я и обвинявам за това, ние сме на по 20 години все пак.

Прибрах се за новогодишните празници и ме оперираха. Тя беше до мен неотлъчно подкрепяше ме и си казвахме колко се обичаме. Дойде Нова година и се събрахме с приятели да празнуваме. В 12 ч естествено и се обади бившият й, да й скимти по телефона. Колко държал на нея и т.н и т.н. Ясно ви е какво...

Тя ми сподели. Винаги сме били откровени един с друг. Каза ми какво й е казал и че бил пиян. Аз заминах, за да изкарам изпитите си. Тя беше отново до мен даваше ми кураж и ме подкрепяше. Казвахме си отново, че се обичахме и осъзнавахме колко е трудно. Продължавахме. Върнах се отново и само заради нея 20 дни бяхме разделени.

Бяхме няколко дни заедно. Един ден той пак и се обади за някаква тъпотия. Аз я попитах съвсем нормално дали не иска да се види с него и че няма проблем да излязат да пият кафе и да си говорят. Тя ми каза: "Не, не мисля за него". И аз я попитах, да не би да имаш още чувства към него! И ето я голямата ми грешка, след една година в която това момиче се побъркваше без мен, обичаше ме безрезервно и изпепеляващо, аз я попитах, дали няма чувства към първата и любов!!!

Какъв тъпак само, а? Ще си кажете сам си си виновен. Да ама не. Аз това исках, исках чрез разговор с нея тя да преодолее първата си любов. Наистина съм глупав и не знаех, че ще ме зареже под предлог, че съм ревнувал и съм и задавал тъпи въпроси. И на 2-рия ден ще излезе с първата си любов да се уточнявала, не излизала на "любовна среща".

Казах й, че тия работи може да ги разправя на някой 10-ти клас. Че не желая да съм с такъв човек като нея. Дори я обидих на няколко пъти за това как леко ме махна от живота си и изтича към бившето си гадженце, който може би се е появил за нея като принц на бял кон, в това самотно ежедневие. Не мислите ли? Толкова съм тъп, че дори поддържам още някакъв минимален контакт с нея.

Тя ми пише предимно, не съм й звънял, не й пиша. Просто седя и гледам в една точка и не мога да проумея как човека, който ми казваше "Обичам те" и "Никога няма да те изоставя, заради разстоянието" и "Искам деца от теб" и .т.н и т.н. Онзи човек, който беше винаги до мен. Онова момиче, което обичам от дъното на душата си. Тя избяга от мен. Без обяснения.

Тогава се видяхме 1-2 пъти да си поговорим, но нищо ясно и точно. Объркана била, искала време, не можела да бъде с мен... До преди 5 дни не можеше без мен, а сега не можела да бъде с мен...
Наясно съм с това, че може би не е превъзмогнала първата си любов. Може би има чувства към него, няма как...

Носталгията и моята ревност я пратиха да провери... Избяга от мен и останаха едни спомени, без грозни сцени, карали сме се за глупости, но такава връзка малко хора са изживявали. Брутална година, в която имам чувството, че сънувахме. И сега се събудихме, тя ме остави. Аз съм сам на 2000 км от нея. И не знам какво да правя.

Пиша ви с молба, да ми дадете някакви съвети какво мога да направя. Какво мога да и кажа, как да и помогна, да преодолее спомените си. Обичам я и бих я изчакал тя да се насити на онзи. Знам, сигурен съм, че ме обича. Каза ми го дори, разстоянието я кара да не иска такава връзка с мен. Но нали точно тя 1 година беше човека, който беше с мен и не ме изостави заради разстоянието.

Именно сега ме изоставя заради него, обърках се и аз. От всичко дано да ви е станало ясно, че много ме боли и искам да си я върна. Какво да правя, да се дистанцирам за известен период от време, може би да не и звъня да не я притискам, да се пробвам да си я върна когато се върна обратно в България. Не знам искам да си я върна. Благодаря ви предварително.

споделяне в социални мрежи

10 мнения за “Предателство или спомен за бившия

  1. Ако наистина те обича, ще те потърси пак и ще се върне при теб. Твоята работа е просто да чакаш и ако се съберете – да не я ревнуваш. Грозно е, комплексарско е и няма смисъл. Ще видиш, че без да я ограничаваш ще седи при теб без да си помисля за друг.

    „Ако нещо е наистина твое, пусни го да отлети на свобода и ще се върне пак при теб“…

  2. Това последното важи и за предния и приятел. Аз имам подобен проблем и знам колко е гадно.. Не искам да обиждам жените , но НАИСТИНА не са като хората. Ти им показваш колко значиш за тях и си истински без игрички , на тях им става безинтересно и се дърпат. Моя съвет е да мине време. НЕ ДА ЧАКАШ и да си блъскаш главата, а да мине време , в което прави нещо , отдай се на хоби. Дистанцирай се , но не прекалено , не губи връзка с нея. Все пак е и объркана.
    Времето ще покаже.И НЕ – Не си тъпак. Питай каквото те интересува , и споменавай каквото те дразни. Съблазняването е игра , но връзката – не

  3. От автора : Имам и още една дилема в която съм попаднал дали не е по – добре да я игнорирам , за известен период от време , това което Пптрои , нарича дистанциране , в момента съм го направил , вече месец , без никакъв контакт с нея . Изтрих я от скаип , от феисбук , чувствам се значително по- добре от преди когато не я виждам на линия и не се терзая дали да и пиша дали да не и пиша , едва ли не отпадна този момент в които може да сме само приятели . Това , ще е мъчително за мен ! Знам , че съм в доста незадоволително положение спрямо , новия и бивш приятел които сега влиза в ралята на утешителя и доверието между тях нараства , просто наистина не знам какво да правя в тази ситуация за първи път попадам и се хванах за главата .
    Благодаря предварително за съветите Ви

  4. Ако се надяваш на нещо , НЕ СЕ ДИСТАНЦИРАЙ прекалено.. това което си направил (дел от скайп , фб и игнор) е ПРЕКАЛЕНО дистанциране..Ако мислиш , че ти е по-добре без нея.. го направи и не се занимавай повече. Ако се надяваш ,че ще я имаш като я игнорираш напълно – лъжеш се..

    ПП. Месец е доста време.. ако искаш нещо от нея – действай веднага.Ако тя не иска нищо и си сигурен в това – заеби я и си търси друга.

  5. Твоят съвет е наистина много правилен , но към днешна дата , статията никак не е актуална и то от месец не е актуална ! Тя излиза здраво с онзи , аз и писах веднъж едно писмо , след това проведохме един съвсем нормален разговор в скаип , на края на които тя заспа , беше уморена и след дискотека . Това ми говори ,че тя има някакво спокоиствие когато комуникира с мен , аз наистина и давам някаква сигурност , но разстоянието което ни дели , я кара да не желае да бъде с мен – съгласен съм до някаде , иска човек до себе си , но на 2рия ден , загърбва нещо което за нас значеше много , и тръгва с бившето гадженце ? от любoв , не мисля , от страх , от несигурност , може би , носталгия , тои в момента и е опора и я подкрепя едва ли не , утешава . Аз това не мога да го приема , как може да ми казва обичам те , ама не мога да съм с теб и защото и писна да ме чака , оп при бившето гадженце , че наи-лесно . За това реагирах така импулсивно и я игнорирах тотално. Не мисля ,че това е начина , но така наистина ми е по – добре отколкото да се измъчвам.
    От тук сега нататък , след прибирането ми в българия , няма да я търся , а когото се видим , може да си поговорим и да измислим нещо , но аз съм на принципа , че колкото повече гониш и обясняваш на една жена някои неща , тя толкова повече си казва , този не е за мен и т.н . Сега едва ли не съм я пуснал да прави каквото пожелае , не съм и в полезрението , не се занимавам , не и пиша , да прави каквото пожелае и дано да е щастлива .
    Въпроса ми беше как по точно да деиствам , но мисля ,че нещата излязоха доста извън контрол. Това е за сега положението , ако имате мнения , ще се радвам да ги чуя .
    Благодаря ви за съветите , оценявам труда ви

  6. така е по-добре , а и не те заслужава… не казвам ,че тази е така но някои просто искат да има някой покрай тях да ги черпи , да ги води на разни места (колкото и да не си го признават) освен всичко друго задай си въпроса би ли се мъчил пак и как можеш изобщо да искаш да си с нея като щом това е станало веднъж , ще стане пак.. какво изобщо доверие можеш да и имаш..

  7. Точно това съм направил и не се занимавам , тя в краина сметка е свободен човек да направи своя избор в живота..не мога да и се сърдя , че си гледа интереса….

  8. Приятел разбирам те отлично. Аз минах през подобна ситуация, само че моята трая над 4 години. Няколко неща. Първо съм съгласен с pptroy за това, че не си прав да си мислиш, че си постъпил погрешно, като си й задал този въпрос. Напротив, такъв въпрос е напълно естествен, правдоподобен, и си постъпил правилно като си я попитал. И да не беше питал, ако тя още има чувства, рано или късно щеше да си проличи, а по-добре рано отколкото по-късно. Второ, понеже и аз бях напълно убеден, че жената в мойта ситуация ме обичаше, един от въпросите, които най ме глождеха отвътре, бе именно този. Ако толкова ме обича, или ако ме обичаше истински, щеше ли да се държи по този начин и да ме наранява така, и както ти сам каза, на втория ден да си дигне чукалата и да отиде при друг? За съжаление много мъже стават жертви на тази несъзнателност и обърканост на жените. И трето, това за мен е детско поведение, за съжаление доста типчно като за 20 годишна мома. Живота е низ от уроци, и колкото повече уроци извлечем от случките и ситуациите, които ни се случват, толкова повече растем и си осигуряваме по-качествено бъдеще.

  9. може ли да знам как се казва6 4е историята ми е позната

  10. виж щом си написал тази красота значи наистина я обичаш щом те е оставела просто опитай да я преодолееш и си кажи край тя губи и това е забравям я не и позволявай да те маниполатира просто си повярвай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.