Здравейте. Аз съм на 24 години и имам 7 годишна връзка. Човекът до мен винаги е бил изключително мил, внимателен и много грижовен. Заедно живеем от 5 години. Прави всичко, за да се чувствам добре, но и не само това. Толкова е вглъбен от идеята, че трябва да ме пази и да се грижи за мен, че е взел ролята освен на интимен партньор, но и на татко и на майка.
Отначало идеята някой да ме обича толкова много ми се струваше прекрасна, но с течение на времето тази грижовност се превърна в някаква мания. Аз съм доста свободолюбив, своенравен, вятърничав и дори смахнат човек, но и изключително търпелив. Фактът, че винаги имам човек до себе си, който да ме обича безусловно и на който мога да разчитам ме удовлетворяваше, но някак не ме правеше щастлива.
Контактна съм и непрекъснато и навсякъде си намирам нови и нови приятели, с които обожавам да контактувам и ето така започнаха проблемите. Той разви у себе си ужасното чувство на ревност и собственичество, качества, които моментално ме отдръпват. Многократно споделях неприязънта си към тази проява на ревност, собственическо чувство, предразсъдъци, консервативност или критичност към мен, но безрезултатно.
Но аз съм адски търпелива и реших, че ще се опитам да оправя нещата. Като за начало реших, че едно освежаване на апартамента ще допринесе за промяната от която се нуждаехме, започнахме да ходим повече на екскурзии из страната и дори започнах да го забирам със себе си по рок концерти...
Всички усилия бяха напразни, тъй като се оказа, че за него по-важни приоритети са спестяването на пари и обмислянето на вариант за семейство - нещо, което е в пълен разрез с моето виждане за живота особено на тази възраст, в която съм.
Постепенно сексът започна да върви назад, доверието се рушеше, а аз се чувствах все едно са ми отрязали крилете и са ме затворили в клетка, уповавайки се единствено на навика да съм с него.
Винаги сме имали различия относно почивките на които бихме могли да отидем аз обичам планината, а той морето; аз харесвам да пропътувам хиляди километри с много забележителности, а той предпочита да се позиционира на едно място в лежерна обстановка.
Аз съм екстремна личност, която скача с бънджи, ходи на катерене, на ски и борд, а той е толкова спокоен по характер, че по скоро би седнал някъде за бира и скара и все пак ми угаждаше на всички смахнати прищявки, докато един ден, реших да го забера със себе си на рок фестивал в Каварна, с идеята да спим на палатки край плажа...
Отговорът му бе категоричен отказ. Това разбира се не попречи да отида без него. Бях се готвила финансово за музикалното събитие месеци и нищо не можеше да наруши желанието и готовността ми.
Дойде и така жадуваният час, в който си стегнах раницата и потеглих с пълна радост към Каварна, където слушах едни от любимите си метъл банди. Там ме очакваше адски весела компания. Фестивалът беше тридневен.
Вторият ден публиката беше в невероятна еуфория заради траш бандите, които бяха дошли в България и някак си се озовах между две погота, които се сливаха (Погото е агресивна форма на танц, при която членове на публиката скачат, блъскат се и се бутат едни в други. Свързва се най-често с метъл, пънк музиката и алтернативния рок).
Аз не съм почитател на погото и за това всячески се опитвах да се измъкна на по-безопасно място. В същият онзи момент някой ме сграбчи и ме премести по напред, където нямаше заплаха. Когато се обърнах да видя кой ме "спаси" , пред мен стоеше едно симпатично усмихнато момче, което остана до мен и нататък. Бях се разгорещила покрай концерта ( пеене, скачане, викане) и ненадейно се оказахме прегърнати подскачайки и пеейки.
Вдигаше ме на раменете си, разменяхме си наличния алкохол, общо взето вечерта се превърна в невероятен купон... Щом свърши и въпросният втори ден от фестивала аз се запътих с приятелите си към палатковия лагер край плажа, дори без да кажа довиждане на момчето. Дойде и третият бурен и невероятен ден.
От хилядите лица присъстващи там, обаче на няколко пъти го видях как преминава покрай платката за наливна бира и винаги погледите ни се засичаха. През тези три дни бях забравила, че съм обвързана, сякаш бях в друг свят, толкова безгрижен изпълнен с безкраен купон.
Признавам си, че нещо в мен се разбушува, чувство което бях забравила и ненадейно докато ни се пресичаха погледите сред многобройните други, започнахме да флиртуваме, но някак скришно, защото приятелите ми познаваха гаджето ми, а аз все пак имам някакви предразсъдъци.
След края на последният изпълнител от този последен ден тълпата от хора се изнизваха през единственият изход на стадиона, където се проведе музикалното събитие. И ето отново неочаквано съвпадение. Озовахме се почти един до друг на изхода, където и двамата чакахме компаниите си. Разменихме си телефоните, за да се открием на плажа.
След около час това момче ми се обади. Аз отидох при него и неговата компания. Пихме доста алкохол покрай запаленият огън и обсъждахме преживяванията си от концертите. Разбира се след рок концерти хората са мръсни и потни, но това беше само едно оправдание да се озовем във водата.
Това бе най-невероятният, страстен и дори бурен секс, който някога съм правила... От водата на кея, от кея на пясъка, от пясъка отново със водата... Правихме го цяла нощ и по целия плаж... Не мислих за приятелят си, дори за миг, в този момент бях на острова на блажените, а и бях решила, че сексът за една нощ няма да ми навреди особено.
Но ужаса дойде след като спряхме уморени и се сгушихме един в друг. Гледайки лунната пътека образувала се в морето, започнахме да се разпитваме кой от къде е и на колко години е. Оказа се, че той е 17-годишен и че също си има приятелка. "Сега вече" си мислих "подсъдима съм". Той ме погледна в очите погали нежно лицето ми и ме увери, че той със сигурност ме е искал много, а и това е просто секс и никой няма да разбере за това. С едно изречение "каквото става в Каварна си остава в Каварна".
На следващият ден се прибрахме по градовете и сякаш не се е случило нищо. Но аз не спирах да мисля за горещата нощ прекарана с това момче, липсваше ми тази блажена, лишена от всякакви предразсъдъци нощ, от лицето ми не преставаше да грее налудничава, глупава усмивка, а мисленето ми се промени за една нощ в Каварна.
Реших да си събера багажа и да се изнеса от апартамента, за да си поживея малко в безгрижие. Това беше огромен удар за партньорът ми. Удар, който го бе довел до някаква маниакална депресия, тормозеща и мен. Въпреки съжалението, което изпитвах към него, тогава не се обърнах и за миг назад, преместих се при родителите си и започнах да кроя планове за новият си живот.
Но един ден получих обаждане, беше изненадващо и неочаквано... Обади ми се момчето от Каварна. Говорихме дълго за различни интересни неща, разменихме си скайповете, намерихме се и във фейсбук. Бяхме само на около 60 километра един от друг, а мисълта за повтаряне на онзи неповторим и невероятен секс ни побъркваше истински.
Съвсем безразсъдно и инстинктивно отскочих до съседният град за поредната доза бурен секс. Разбрахме се, че това ще бъде просто секс без обвързване и излишни чувства. Срещите и отскачанията от град в град, с течение на времето зачестиха.
Той идваше чак при мен и всеки път с цвете, което ми подаряваше, а когато аз отидех ми правеше различни изненади като яздене на коне, каране на АТВ-та и т.н. От секс се превърна в нещо повече и за мен и за него, но и двамата знаехме, че не може да бъде повече от това заради разликата в годините ни, а още повече, че беше непълнолетен.
Един от нашите откраднати дни, в които се потапяхме в щастие и блаженство, той ме погледна с кратка мълчалива пауза в очите и изрече онова бедствие, което направи блаженството ни в тъжна история - "ОБИЧАМ ТЕ". Аз отвърнах със същото...
Същевременно вече бившият ми приятел не спираше и все още не спира да ме тормози и да чопли моята състрадателност. Не исках да страда опитвах се да го облекча колкото мога, защото знаех, че страда заради мен и че е давал всичко заради мен.
Любовта ни с момчето от Каварна е толкова чиста и непринудена. Толкова си пасваме и си приличаме, че не искам да свършва и същевременно не искам и да оставям бившият си приятел да страда, а и все пак новата ми любов е на 17 години и това ще бъде истински шок за семейството и приятелите ми.
Вече около година съм в застой и не знам какво да правя. Момчето от Каварна винаги ме подкрепя каквото и решение да взема относно бившият си приятел, но разбира се не иска и да ме изгуби.
А аз съм изправена пред дилема дали да се завърна в онзи апартамент и да се опитам да излекувам с помощ от терапевт онази депресия, достигнала до болестно състояние. Не искам да разруша ничий живот без значение, че помощта ще е за моя сметка.
Прочетох темата ти. Сега имам няколко въпроса към теб относно бившият ти приятел:
1) Ако се върнеш при него дали ще си щастлива?
2) Ако се върнеш при него има ли шанс да се повтори случката от Калиакра като този път приятеля ти да разбере и да се зарадва?
3) Той е е удовлетворявал, но правел ли те е щастлива?
4) Ако се върнеш при него, неговата ревност ще продължи ли да трови и него и теб? Ако да, мазохисти ли сте двамата?
5) Той е първият, последният и единственият човек които е имал тежки моменти?
6) Прави ли нещо за да излезе от „Великата депресия“ освен да тормози теб? Има много неща които може човек да направи, той всичките ли ги пробва? И не дадоха резултат?
7) Сигурна ли си че е чак толкова голяма депресия или я използва за да те върне при него?
8) От толкова много терапевти, ти ли си най-добрия, че само ти можеш да му помогнеш?
9) Чувала ли си че понякога връзките приключват и е нещо нормално?
10) Ако се върнеш при него, ще иска ли да сте заедно за цял живот и ще се депресира ли пак ако го оставиш?
11) Искаш ли да се върнеш при него само защото чувстваш че ти си виновна за неговата депресия?
И ако можеш да уточниш, че не ми стана ясно – семейството ти и приятелите ти ли ще ходят с новият ти приятел или ти?
Доколкото разбирам, ти си взела решение да се върнеш при мъжа, с когото си живяла, но просто отлагаш момента. Моят съвет е да не го правиш, тъй като от всичко, което описваш, връзката ви не върви, ти не си щастлива с него, той ограничава свободата ти, с две думи – не можеш да бъдеш себе си, когато си с него. Освен това си започнала нова връзка, която те удовлетворява напълно. Не се оставяй бившият ти да те манипулира (очевидно той те познава много добре и успешно човърка чувството ти за вина), все пак не сте женени, няма какво да делите, нямате дете, няма нищо, което да те накара да се върнеш при него, освен миналото (а то едно минало …). Живей си живота, момиче, и не се обръщай назад. Успех, мила!
Различна история. Разбира се аз не мога, не искам да ти казвам какво да правиш ,само ще те попитам – мислиш ли, че докато се чувстваш толкова виновна можеш да вземеш правилното решение? Решението е твое, тъй като живота е твой и ти решаваш какво да правиш с него. Моя съвет е ДЕЙСТВАЙ – успокой се, премисли добре нещата и тогава реши какво да правиш с живота си. Но го направи, защото в противен случай някой друг ще го направи и тогава само ще си спомняш как в миналото е било много хубаво тук и там. Живота е движение, напред назад…изясни си твоето място в него, защото в противен случай някой друг ще те сложи на място, където на него му е удобно да си. И да, само ти знаеш най-доброто решение на проблема, никой друг…колкото и опитен да е във връзките и отношенията с другия пол.
Обикновено така става, добрите хора се оказват глупаци, винаги прецакани, независимо, че са се лишавали от собствените си удоволствия и правели неща които не харесват, само и само човека на среща да се чувства добре – в крайна сметка резултата е на лице.
Заключавам – колкото повече риташ и биеш жените (не в буквален смисъл), колкото по-грубо се държиш с тях, колкото повече не ти пука за тях, толкова повече ти ходят по гъзъ.
относно въпросите на Кирил, ако се върна обратно със сигурност няма да си стоя вярна :0 все пак не смятам да ставам монахиня, следователно това ще се повтаря безброй пъти и едва ли ще съм шастлива… Но той е вече на 30 без сериозна работа без собствено жилище, понеже въпросния апартамент е и на брат му и вече без приятелка. Достатъчно е стеснителен,за да си намери нова и след като аз го зарежа много добре съм на ясно, че всякакви амбиции за развитие ще се изгубят от негова страна. честно голяма каша забърках. Относно момчето от каварна, вече не съм подсъдима, но мисля че трябва да взема мерки да откажа секса с него, обаче ми е по трудно от това да откажа страстта си към фестивалите. А към Иван Иванов : ако си мислиш, че и аз не съм се лишавала заради него жестоко грешиш, скъсвам си задника от работа, за да не чувства лишения у дома за каквото и да е, давам му всякакви идеи за бизнес, за да се развие по някакъв начин, а когато аз поискам да се забавляваме заедно почти винаги отговора е НЕ, така че не ми обяснявай кой ходи по гъза
Виж сега животът не свършва на 30 години. Поразтършувай се малко из интернет и да видиш колко хора са имали успех по-късно в живота си(пример за такъв човек е Юлий Цезар). Неговите амбиции за развитие от кой зависят – от теб или от него? Това че е стеснителен означава че ще си намери приятелка по-трудно, а не че няма да си намери. Неговият живот дали зависи от теб, от мен, от Иван Иванов или от него? Аз бих заложил на Иван Иванов.
В мойте ръце са проходили 2 малки деца за 3 часа, докато майките им пиеха кафе с моята поради простата причина, че аз ги оставях да падат. Ако ги пазех това нямаше да стане. Сега остави го твоето дете да падне, да си поплачи и да се научи да се справя с живота.
Ако питаш мен го насочи към ДОБЪР психолог и се разделете. Психолозите са обучени да насочат хората да се справят с депресията, с изчезналата амбиция и могат да те насочат да работиш върху лошите черти на характера си(ревност, стеснителност…). Ако той иска ще се справи, ако не иска не можеш да го накараш насила.
Ох ох ох каква хубава сапунка си заформила направо продавай авторските права на някоя турска телевизия да правят телевизионна адаптация на историята 😉 СЕГА СЕРИОЗНО.
Много добре знаеш, че бъдеще с бившия си – нямаш.Ако искаш щастие трябва да му кажеш веднъж завинаги, че той не е човека за теб и, че няма какво да направи, за да го промени, и че просто трябва да го приеме и да продължи напред.Вече самата депресия си е негов проблем и неговите близки трябва да се погрижат за това не само ти.Моя съвет към теб е да си смениш телефона и да му забраниш да те търси не за да е по-лесно на теб, а на него.Той трябва да те забрави.Ти него също.Даже някой път да ти се прииска някой да се грижи за теб както той го е правил преди НЕ СЕ ВРЪЩАЙ при него само ще отвориш старата рана.
А относно родителите ти едва ли ще е проблем,че другия пич с язденето на конете там и секса на плажа е на 17.Ако те наистина искат да си щастлива ще те оставят да се виждаш с него