Здравейте, видях, че има доста теми и истории сходни с моята, но навсякъде се пита "Как да си я върна", "Искам я обратно". "Защо тя ме заряза" и т.н... За разлика от другите, аз вече почти съм го прежалил момичето и не виждам дори и надежда да си я върна, но не мога да си отговоря къде сбърках и какво трябва да променя за да не бъркам за напред. Та ето и историята...
В края на лятото съвсем случайно попаднах на профил на непознато за мен момиче във Фейсбук. Принципно съм против и много рядко се случва да изпратя показа за приятелство на непознат за мен човек, но го направих. Момичето пък взе, че ме прие и аз реших да я заговоря.
Оказа се, че имаме много общи теми, писахме си всеки ден в продължение на около месец- месец и нещо и накрая решихме да се видим. Срещата мина доста добре, допаднахме си, продължавахме да си пишем всеки ден, смс-и, обаждания.
Видяхме се втори път, накрая на срещата я изпратих до тях и последва целувка. Тя пита кога ще се видим пак, отново си пишехме всеки ден, звъняхме си - определено интереса беше и от двете страни. Последва още една среща, отново имаше целувки.
Ноември имах рожден ден и реших да я поканя. Тя ме пита какъв подарък искам и аз и казах, че не искам нищо, само да дойде, тя ще ми е подаръка 🙂 И така и стана, тя дойде, изкарахме си страхотно, забихме се, натискахме се, а на другия ден ми каза, че си е прекарала страхотно и се чувства прекрасно.
Следващата седмица се видяхме отново, излязохме на разходка в парка, седнахме на една пейка беше много студено и тя се сгуши в мен и сме стояли така поне половин час. След това се разхождахме по улиците и в мола хванати под ръка, абе въобще идилия пълна 😀
След това я изпратих до тях и както се бяхме прегърнали пред входа и реших да и призная, че се влюбвам (все пак беше минало достатъчно време, срещи, разговори и тн.). Но вместо да чуя същия отговор, тя се стъписа и каза, че още не знае, след което ме целуна и се прибра.
Аз си помислих, че се е изплашила, но още вечерта си писахме и се разбрахме да се видим следващата седмица, на което аз се успокоих. Но в деня в който се бяхме разбрали да се видим бях събуден от смс в който пишеше следното - "тези дни мислих над това което ми каза и не знам, нещо не се получава, поне при мен."
Аз и върнах смс да се видим поне да се изясним на живо и тя каза че няма смисъл. След това и пратих съобщение в Фейсбук да ми каже поне къде сгреших, къде сбърках (даже ако искате мога точно да напиша какво и написах, но е малко дълго), и тя просто отговори "Не знам какво да ти отговоря".
Аз реших да се отдръпна леко, да не и звъня и пиша смс-и. На което и тя престана, в момента сме на етап "писане по скайп" и то само ако аз и се включа първи (поне отговаря, де). Не мога да си обясня как може интереса и да изчезне само от едно признание, че се влюбвам ( или поне аз така си мисля, това ми е единствената грешка, която осъзнавам).
Според вас къде съм сбъркал, за да и изчезне така внезапно интереса, тя не можа да ми отговори, а вие? И какво предлагате да направя в тази ситуация - да продължа ли да поддържам някакви рехави приятелски отношения, да пробвам ли отново да я спечеля по някакъв начин или да я зае*а и да продължа да си гледам живота?
„Cлeд тoвa я изпpaтиx дo тяx и ĸaĸтo ce бяxмe пpeгъpнaли пpeд вxoдa и peшиx дa и пpизнaя, чe ce влюбвaм“ – ето ти грешката. Момичето не се е стреснало, а се е изплашило направо. То си е прекарвало добре с теб и е имало някакво привличане, но колкото и да ти е чудно подобни силни думи в ранен и неподходящ момент са способни да прецакат всичко. Незнам за теб, но щом искаш да се коригираш занапред неказвай на момиче пръв толкова силни неща – ако тя ти ги каже, окей ако и ти ги мислиш и ги кажи чак тогава. Аз виждам това за най-голямата ти грешка. Другата е, че и пишеш и се тормозиш излишно – изтрий я от всички мрежи,телефони,скайпове и т.н. и давай напред. 🙂
Здравей, приятелю!
Според мен грешката ти е именно в последното ти изречение на последната ви среща. Всичко е вървяло по мед и масло, изкарвали сте си добре, напредвали сте в отношенията си (целувки, сгушвания и т.н) и в момента в който си почнал любовните си излеания….всичко свършва. Съвет за в бъдеще….НЕ показвай емоционална привързаност към момиче, освен ако не си 200% сигурен, че тя е дори по-привързана към теб. Питаш защо? Просто е така….Има една моя много любима тема в този блог. Казва се „Мъже, моля ви, не ни питайте“ Там темата на разговор е факта, че последно време (под последно време визирам откакто свят светува) жените харесват повече действието, отколкото приказките. Та във въпросната вечер, когато си „решил да и признаеш, че се влюбваш“ си спукал балона, който си надувал последните седмици.По голям успех щеше да имаш ако беше почнал да я склоняваш към секс, отколкото да и се обясняваш в любов. Пак обобщавам съвета си…В бъдеше – Бъди активен в действията и пасивен в чувствата!!!
Дон Жуан никога не признава пръв чувствата си колкото и да му се иска. Когато тя ти каже, че почва да се влюбва го кажи и ти, но гледай да не прозвучи така, че си го казвал щото тя го е казала.
Колегите казаха това, което му е майката, така че вместо да го повтарям, ще ти обясня защо е така. Ако примерно ти си ловец. Ловиш, да кажем, елени. Признай, че ако един елен дойде при теб, вземе пушката от ръцете ти, гръмне се и се метне в колата ти, за да го откараш, да го изядеш, няма да ти е толкова вкусно, колкото ако се мъчиш сам и ти е трудно, нали? Същото е станало тука. Само че ти си бил еленът, който се е гръмнал. Разликата е, че тя вместо да те откара да те изяде, направо те е свалила от колката и те е оставила. Именно затова никога не казвай, че си влюбен. Тогава тя започва да контролира нещата и й става тъпо и скучно. И друго – нека мацките говорят, пичовете действат, не хабят думи.
Късмет със следващата.
Е да то е ясно, че сбърках тва с признанието, но просто и тя ме залъга с поведението си. Бях сигурен, че и тя има нещо към мен, но просто другия път няма да се усланям на максимата „Послушай сърцето си, а не разума“ – дрън дрън… Просто не мога да разбера защо жените бягат от щастието си в незнанието си какво искат точно?…
….ей това твое последно изречение много ме накефи. Причината е, че преди известно време изпаднах в една ситуация, която ме разтърси из основи. Имам една колежка…страшна мацка….девятка от всякъде…..много секси, вероятно умна. С нея поддържаме сравнително добри отношения, на супер елементарно ниво (нямам служебни отношения с нея, работим в различни отдели, но когато се засечем в кафенето или в „пушилнята“ разменяме по някой лаф“ Един, два пъти се опитах да я поканя да излезем, по заобиколен начин – не показа никакъв интерес и не съм се мъчил повече – продължаваме си с баналните разговори за времето и пространството….до тук с интрото. Миналата седмица излизам на бар с трима мои приятели….ние сме пекани момчета, винаги знаем как да се забавляваме и който и да е прекарал вечерта с нас, винаги е искал да повтори (true story). Та стоим си ние на една масичка, лафим си, смеем се и влиза тая моята колежка с 2 нейни приятелки и те некакви осмици.Поздравява ме се и те сядат си на бара, поръчват си и почват да киснат.След известно време ги виждам, че са видимо отегчени…отивам при тях малко да полафим. с надежда да слеем компаниите…посрещнаха ме без ентусиазъм, разменихме 2 приказки и си се върнах пак на мястото.След 30тина минути при нас купона си тече а скуката при тях продължава (учудващо никой не ги заговоря), киснат мацките, отивам аз за втори път….същата работа. Как да е, аз си намерих забавление за вечерта, те не (поне може би не в този бар) , но ме гложди този въпрос, защо аджеба тази мацка предпочита да стои сама цяла вечер, пред това да размени 2-3 приказки с мен на чаша мартини….
Гледай How I met your Mother Season 1 Episode 1 😉
Същата ситуация ;р
Еми може би просто не те е харесала, не виждам друга причина… Ако имаше някакъв интерес към теб щеше да го прояви, достатъчно поводи си и дал…