Здравейте, става дума за връзка която продължи 2 години и половина. От първия ден, в който се запознахме с приятеля ми, нещата потръгнаха перфектно. В рамките на първите седем месеца нямахме нито един скандал или дребна караница просто всичко беше прекрасно. След това много външни фактори се намесиха в отношенията ни и предизвикваха конфликти между нас.
Ще обясня по-подробно, за да добиете по-пълна представа. Той има тежко детство. Истинската му майка не се е грижила никога за него и го е отгледала леля му и мъжът ѝ, който за съжаление е починал, когато приятеля ми е навлизал в годините, в които трябва да има твърда ръка. Въпросната леля е добър човек, но има проблеми с нервите (клинично доказани), които се отразяваха през цялото време на него и на връзката ни.
Тя ту беше против мен, ту ме канеше на вечери... доста двойнствено поведение. Неговите роднини за хора които са свикнали той винаги да е на тяхно разположение, винаги когато им потрябва нещо той да откликва и когато се появих аз и връзката ни стана по-сериозна всички се вдигнаха против мен, а дори не ме познаваха и не знаеха нищо за мен.
Любовта ни беше (и все още е от моя страна) неописуема. Той ме научи да обичам, показа ми какво е да си истински щастлив, да не ти е нужно нищо освен да видиш усмихнат човека, когото обичаш. В началото аз бях по сдържана в емоциите си, но след това се отдадох напълно. Преди 10 месеца заживяхме заедно по негова инициатива аз естествено бях на седмото небе. Майка ми не беше съгласна и ѝ обърнах гръб един вид, за да му дам цялата си топлина и обич. Проблемът ни тогава беше, че живеехме под наем, парите не ни стигаха, но той твърдеше че всичко ще се нареди с времето.
В един момент когато се отвори възможност да отидем да живеем в неговия апартамент и материалните ни проблеми да изчезнат точно когато бяхме събрали багажа и колите ни чакаха да ни закарат имахме малък спор (битов) и той каза че е решил че ще е по-добре да се върнем по старо му, защото иска да се променя и не издържал на караниците и напрежението. Аз бях просто шокирана... изпаднах в състояние, в което постоянно плачех и го питах защо какво става, от което той се вбеси необяснимо защо и каза че няма да бъдем заедно, защото така ще е по добре.
Минаха няколко дни, в които той не ме търсеше. Аз го търсех, помолих го да се видим и да поговорим. Видяхме се поговорихме и той каза че ще ми даде втори шанс - който не зависеше само от мен. Аз се уплаших толкова много, че ще го загубя и започнах да си мисля че явно съм ужасна, досадна, че постоянните ми тревоги за него как е, дали е уморен, дали е гладен и жаден са му дошли в повече, защото на няколко пъти повтаряше че се държа с него сякаш съм му родител...
От уплах започнах да се старая адски много, да се боря със себе си да не избухвам, да не повишавам тон и имаше ефект той го казваше. Но за разлика от мен той не влагаше никакво старание, понякога имах чувство че нарочно се заяжда и ме предизвиква. Аз си тръгвах той не ме спираше, а след това не ме и търсеше докато аз не го потърся (което се случваше след много малко време). След този шанс минаха 2 месеца и сега той сложи окончателно края на нашата връзка.
Не мога да го разбера, защото въпреки всичко той не спираше да прави планове за бъдещето ни, ходихме заедно на море, казваше ми че ме обича, наричаше ме с мили имена и винаги когато правехме секс той казваше че това за него не е секс, а ЛЮБОВ. Сложи края заради някакъв малък скандал свързан с негов познат, който никога не е имал сериозна връзка и го подтикваше към някакви "ергенски" неща.
В нощта когато ми каза че това е края аз си тръгнах, и на следващия ден реших да отида да говорим, купих закуска да го изненадам и когато отидох какво да видя. Беше прекарал нощта с въпросния приятел заради който се изпокарахме. Когато ми отвори врата изглеждаше друг човек някак студен... Не можахме да говорим тогава, но вечерта говорихме.
Бях потресена от нещата които ми каза а те бяха, че ме обича, но не по съшия начин като преди, иска да си намери по-хубава работа, да влезне да учи това което е решил и да бъде спокоен, но смята че с мен не може да бъде, защото не искал повече да има ангажимент и да бъде длъжен.
Просто бях шокирана попитах го дали е сигурен в това което казва и той каза ДА. Как може да крои бъдещето си с мен и да ми казва че аз съм всичко за него и след 2 дни да казва че няма същите силни чувства и няма смисъл това да продължи...
Каза ми, че иска да останем добри приятели да се виждаме често и да си пишем защото му било адски приятно да си говори с мен като с приятел. В този момент не бях на себе си. Останах да спя при него за последна вечер и той искаше от мен секс и аз бях толкова слаба и отчаяна че дори се зарадвах че ме желае и когато го попитах какво правиш в момента той отговори СЕКС, а преди ден казваше че прави ЛЮБОВ.
Не спрях да плача цяла нощ, сутринта той стана и каза че има работа и ще ми пише да се видим като свърши. Е, това не се случи аз естествено откачих не спрях да му пиша смс-и да му звъня да го питам какво става защо се държи така, дори отидох до тях и той не ми отвори. Готова съм дори да бъдем приятели само за да го виждам и да чувам гласа му.
Той не ми вдигна и не ми отговори на нито един смс. Не мога да си обясня какво се случва защо се държи така? Дали е от натиска от роднините му, стремежа за по-добра работа или просто ме е разигравал последните няколко месеца... Приятелките ми казват да спра да го търся и тогава той щял да го стори, но се обръщам към вас тъй като сте безпристрастни. Моля ви кажете ми как да постъпя така изведнъж да ми каже такова нещо не мога да го повярвам. И съм толкова жалка като постоянно му пиша и звъня и се самоунижавам, но се чувствам адски безсилна и съсипана... част от мен липсва.
Преди всичко, нещата не са се обърнали за 1 ден, това е било само развръзката, но от това което пишеш тоя господин не оставя много добро впечатление – не защото сте скъсали, а като характер изобщо изглежда неопределен и по женски податлив на влияния, което си обяснявам с факта, че е отгледан от жена. Реално никога не е виждал модел на мъжко поведение и бяга от трудни ситуации. Аз вече като от огън бягам от хора от нефункциониращи или разбити семейства като това дето описваш. С връзките им по мои наблюдения винаги има проблеми, радвай се че си се отървала и не го търси повече.
oven, половината семейства в днешно време вече се „разбиват“, та и да бягаш не знам колко далеч ще стигнеш. :))) Според мен обаче проблемът въобще не е заради това, че е отгледан от леля му и мъжът й. Познавам и други мъже с такъв характер – все нещо им се преобръща в един момент. все са недоволни, омръзва им някак, охладняват им чувствата… и почват да се държат по този странен начин. Доколкото разбирам са сравнително млади двамата, тепърва той иска да учи… Единственият избор на авторката е да приеме хладнокръвно събитията и ако той все още иска да останат приятели. Това е трябвало да направи още в самото начало и то с усмивка, сега май вече доста го е уплашила с тия сълзи. На сила никой никой не може да принуди да е с него.