Приятелка или не?

Здравейте. Аз съм момче на 23 и съм студент в чужбина. Там имах приятелка, но когато се разделихме с нея, след 3 години връзка, се "облегнах" на една колежка българка. Момичето е на 21. Учим една специалност и се познаваме вече 3 години. По-близки сме от 1. Ще я кръстя условно Ива (кратко):).

Ива е умна, привлекателна, обича да учи. Момиче мечта, ще кажете. Имаше си приятел, но това не ми пречеше да излизаме заедно тримата и да ги гледам заедно. Ходихме си на гости. Мразя да категоризирам хората, но той не блести с особен интелект, красота или планове за бъдещето. С нея в чужбина прекарвахме заедно много от времето си, но заради моето уважение към двамата не съм се възползвал от близостта ми с нея (само приятелска).

Когато се върнахме в България за лятото, тя се отдели от мен, като мислих, че е заради него, защото може да ревнува отношенията ни. Така 2 месеца от лятната ваканция не се чувахме и не се виждахме. Обаждах ѝ се, но все ми отделяше по половин час... Стана ми тъпо и оставих топката в нейните ръце.

Така до началото на учебната година. Видяхме се в университета, излязохме за по кафе и ми каза, че са се разделили, защото той ѝ изневерил... 2 пъти. Хванала си друг. Отново нищо особено. така я гледах отстрани пак как си пише чува с него и е щастлива. Не щеш ли се раздели с него след 1 месец. Причините, които ми изтъкна са банално малоумни. Май просто пича е загубил топките си и гръбнака (различен от властния и натискащ я номер 1).

Аз излязох с приятели, напих се и ѝ се обадих. Сещате се какво направих. Споделих ѝ чувствата си. Всички. Знам. Жалко е, но понякога 1 чашка дава кураж. А, бе беше около бутилка 😀 На следващият ден се гледахме странно, но тя не ме отблъсна дефинитивно. Каза, че не е мислила, че има нещо към нея (лъже). И че ще ѝ трябва време да ме опознае по този по-различен начин. Просто каза, че не знае какво иска.

Наши общи приятели ѝ казвали, че се държи особено около мен и аз около нея. Ставали сме някак си по-добри и усмихнати. даже сме изглеждали влюбени, но всички останали май освен мен са го видели. Тя 100 % ме е усетила, защото винаги е имала леко флиртуващи подхвърляния, независимо дали има гадже. Пък и с нея съм се държал по-специално. И в 3 през нощта да иска нещо, ще ѝ го дам. По приятелски, но каращи ме да се замисля. Смесени стигнали.

Излизахме, карахме се, извинявахме се и накрая се целунахме, натискахме и даже преспахме заедно без секс. Така няколко дни. Накрая го направихме. Беше уникално. Усетих, че ѝ хареса. Обичам да доставям удоволствие 1-во на партньорката си. Постарах се. И така няколко пъти - тя го искаше :Р Похвалила се е на приятелки, че е било "уникално". Червих се като идиот, като ме видят. Все пак е интимна подробност.

Всички много се радваха за нас, но не знаеха, че нейното условие е, че ще спим заедно, ще правим секс, ще се целуваме, учим но няма да сме гаджета WTF?! Съгласих се, като дебил, независимо, че не ми хареса. Прибрахме се в БГ за Коледа. Спахме заедно пак и тя ми каза, че не е редно повече така. Или била с някого, или не. Съгласих с нея. Беше гузна и ме търсеше. Аз ѝ казах, че в Бг се променя и не ме кефи как се държи с мен.

Общи познати казват, че използва хората. Интересното е, че сега пак не ми звъни, лаконична е, критикува ме много и сякаш ме използва единствено, когато няма какво да прави. Аз не ѝ лакействам повече, по-директен съм, но не я търся, за да не ѝ досаждам. Тя сигурно го възприема като отдръпване, а тя ме игнорира. Не искам да стана като момък 2, който е изгубил и последната капка мъжко достойнство.

Тя лъже за какво ли не. И това ме огорчава. Защото разкривайки всичко и тя признавайки, че гледаме в обща посока очаквах малко по-различно отношение. Аз търпя, за да не изгубя и малкото останало. Много съм объркан. В главата ми се случват много неща, както си личи по разкъсания разказ. Съжалявам за затруднението, което ви създавам.

Влюбен съм в нея или поне привлечен лудо... страст, но както е супер мила в чужбина, гушка ме, целува ме, търси контакт и т.н., така тук става много различен човек, който ме отблъсна. Все още момче 2 ѝ пише, чува се с момче 1 (гаджета 4 години и още го обича на 100%). Тя обожава да е сред мъже, които да я ласкаят, за да влязат в гащичките. Тя си знае стойността. Хитра е, ама много.

Опитва се да ме кара да ревнувам казвайки кой ѝ пише, кой е бил як и т.н. Май няма много уважение. Ама нормално, виждала ме е как плача за бившата си, когато бях смазан. Типично е, че не ѝ слиза телефона от ръцете. Аз не съм зле изглеждащ, даже бих казал, че съм хубав (не само според мен), чаровен, мил, но леко неуверен.

Опитвам се да анализирам всичко и сякаш виждам истинските намерения на хората, но не когато съм влюбен в тях :Р. Интелигентен съм (не си личи по разказа :Р), държа се добре и също така съм от много добро семейство - родителите ми са ми дали добри основи в много отношения - ценности, финанси (над средното финансово равнище за България) и т.н.

Тя с разведени родители, има пари заради тях, доста разлигавена, но има амбиции или се прави. Много си приличаме в отношения. Много ме боли, защото май се влюбих в неправилния човек и не знам какво да направя. Приятелството дали да го пазя още, макар, че май в БГ е едностранно? Лягам и ставам с мисълта за нея.

Пита ме "чувстваш ли се използван?" - това не е ли лудост?! Не иска да приключи отношения с момче 2 (ценяла приятелството му (сякаш същото е с мен, но съм далеч по-перспективен дори като приятел)), към когото беше обсебваща, а към мен не беше. Надявах се, че секса и близостта ще ни обвърже повече. В чужбина има време за мен, прави мили жестове, а тук сякаш не съществувам.

Искам да и угодя, но усещам, че губя себе си. Ясно е, че се интересува повече от себе си, докато аз съм просто резервен вариант. Само помпам самочувствието ѝ, а знае че аз съм ценител на красивите жени и съм бил само с такива. Понякога не издържам и ѝ казвам, че  егоистка. Изглежда ми адски независима. Което е доста странно, при положение, че си споделя мъките (май станах и кош за душевен боклук, но тя ме траеше, ще трая и аз).

Като съм с нея хем съм щастлив, хем чакам да ми каже нещо гадно. Драма да има, братче. Много мисля за нея, но вече се чувствам по-добре. Свикнах с мисълта, че съм използван, но кажете как да продължа отношенията си с нея, защото ще ми е доста гадно да я гледам в унито, а да се разминаваме. Искам да я виждам често, да се разхождаме, да излизаме с приятели, да я запозная с родителите си, дори да започнем да живеем заедно (поне го исках докато не видях колко различна е).

Въобще, нахвърляйте ми предложения, моля. Няма кого да попитам, а ме мъчи доста. Благодаря и Честита Нова Година. Нека сме по-умни, добри и щастливи през 2014!

spodelime.com

6 мнения за “Приятелка или не?

  1. Братле все едно чета моята история :D. Имах абсолютно същият проблем, само че тя си имаше там 1 приятел, с който късат и се събират постоянно. Еми спрях да я търся и да и отделям толкова внимание и и казах, че искаме да сме просто приятели. Спрях и с подаръците, започнах да излизам с по-вече момичета и хоп тя започна да ме търси, но вече май я възприемам като приятел. Студент си в чужбина там има голямо разнообрази от всички континенти живей си , учи, забавлявай се, пък ако е писано да сте заедно може и да стане. Направи така, че да те оцени и да разбере какво изпуска :).

    Поздрави от студент от Холандия :))

  2. Благодаря, колега. Дано е щастлива и не се съсипе с този начин на живот. Ама не съм баща ѝ да я стяга. Успех със сесията, ако не е минала!

  3. Привет, приятелю. Твоят случай има някои учудващи прилики с моя. Можеш да хвърлиш едно око по-надолу, като не пропускай и коментарите за да видиш как приключват подобни случаи понякога. http://www.lover-bg.com/8674/

    Та така де, аз научих някои неща по трудния начин и това е моето мнение, може разбира се и да не съм прав, но: остави я и не я търси, опитай се да не мислиш за нея. ако ти пише, ок, отговаряй там с по една дума и толкова. Защото ти в момента живееш с мисълта за нея, живееш за нея, лягаш и ставаш с нея в главата си. Отделяш и внимание и се стараеш да си винаги там за нея. Тя обаче не го оценява и се сеща за теб, когато има да ти се оплаче нещо или ей така да си поговори с някого. Нея обаче не я интересуваш особено, щом като си си казал всичко и тя не те оценява и продължава да ходи с други. А приятели не можете да бъдете. Сега сигурно ще ти е кофти, много хубави моменти сте имали заедно, инвестирал си живота си, времето си, сърцето в нея и ще ти е тъпо да отиде това на вятъра. Но рано или късно ще стане така, един приятел руснак ми каза преди време: Приятелство между мъж и жена не може да има. Защото винаги единият е лудо влюбен в другия./// Но като няма взаимност..само ти влагаш всичко в нея , а тя не ти отвръща така , както ти би искал. Следователно ти постоянно се вкараш във филми и разиграваш всички сценарии в главата си и накрая ще се сбъркаш. Поне при мене стана така. Затова я махни и си намери някоя, която не се сеща за теб, само когато и е скучно. Тя вече те е сложила в зона приятели и няма смисъл да си губиш времето с нея. Аман от такива жени, искат само мъже около тях да си помпат самочувствието за наша сметка.

    Поздрави, и всичко най-добро,

    Милан

  4. redone е прав. Питаш я какво иска – приятелство или гаджелък ( по нормален начин, ти я познаваш, знаеш как да й го поднесеш). Като каже приятелсвто – спираш всякакви сексуални намеци и нататък(милувки, целувки, секс). Прегръщане най-много за „здрасти“ и „чао“. Дръж се с нея все едно е момче. В същото време започни да излизаш и други момичета.

    Споко, след време минава и ще имаш все по-малка нужда да се виждаш с нея. При мен още по-бързо минава като се запознавам с колкото се може повече моми. Ако ще и да само за разговорите. Важното е да си откъсна мислите от момиче, към което съм имам силни чувства. Ако не си добър в заговарянето, това ще е добър повод да се потренираш. 🙂

    Ако момата ти поиска нещо ала-бала, ще трябва да се съгласи на твоите услови – да сте публични гаджета – така аз ги наричам връзки, за които всички знаят. дори и непознати да ви видят по улицата да разберат, че има нещо между вас (не кажвам, че трябва да се натискате нон-стоп публични места).

    Надявам се да съм помогнал в решаването на тази важна дилема.

  5. Момче, такива никога не се оправят – или ги зарязваш напълно или те те съсипват психически!

  6. Благодаря, менове! Лека полека се поокопитвам. Страня от нея, като не ѝ пиша и не се обаждам. Далече от очите – далече от сърцето! Тази вечер излизам с едно уникално момиче със самочувствие, което няма нужда да бъде помпано от различни хора…знае коя е девойката. Привлекателна, умна… Лошото е, че заминавам, а тя остава тук, но дори контакта с такава жена ме прави щастлив и разбирам, колко много съм бил хлътнал по колежката. В последно време се заграждам с умни жени. Има светлина в тунела, че не всички са кухи и с ниско самочувствие, което както каза Милан, трябва да се помпа на наш гръб! Ива (колежката) днес ми писа, нещо се държи гузно, но аз отговарям кратко и ясно без емоции. Радвам се, пичове, че съм на прав път в това да я изкарам от живота си и вашата индиректна подкрепа, разкази и примери ми показват, че трябва да продължавам към целта без да гледам назад. Бавно, но поне се движа. А като се върнем в университета в чужбина, отново съм в своя почва. Там са всичките ми приятели, приятелки, забавление. Там тя има нужда от мен. И там тя повече НЯМА да ме получи. Пичове, не превръщайте някого в приоритет, ако сте му само опция! Бъдете здрави. WOLF

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *