Жените и страхът от загуба

След години наред разнообразни свои и чужди преживявания и изучаване на тези преживявания, аз стигнах до извода, че жената може да изпита истинска страст в един-единствен случай: ако тя на някое ниво повярва, че може да те загуби!

Страх от загуба при жени

Разбери, че когато ти ненатрапливо показваш на жената желание да си тръгнеш от нея (в която и да е област от твоя живот), за нея желанието да си тръгнеш носи информацията, че ти сега си награда, за която тя трябва да се пребори. С това ти ставаш за нея "самец първа класа"! И ти ставаш за нея особено ценен човек и тя задължително ще се възползва от шанса да те завоюва.

(Между другото, такава позиция ще те издигне високо във всяка област, в която действаш).

Мисля, че именно тази особеност на отношенията между половете е имал предвид Александър Сергеевич Пушкин, когато е писал своите безсмъртни редове:

"Колкото по-малко обичаме жената, толкова повече ѝ харесваме."

И обратното – като по контраст: ако ти показваш несекващ вечен стремеж към дадена конкретна жена и се юркаш по всички нейни дамски капризи (пардон "женска противоречивост"), то откъде ще се вземе в тази жена напрежение от съзнанието, че може да те изгуби?

Отговорът е единствен: от никъде! Ето защо ти нищо ново няма и да постигнеш с подобно поведение!

Когато жената чувства сила и увереност в мъжа, когато тя се усеща в безопасност и в пълна определеност в негово присъствие, то за нея да легне с него в леглото е най-малкото, което тя е готова да направи, за да задържи мъжа до себе си.

На нея просто ѝ става страшно да загуби такъв мъж.

споделяне на връзка

Едно мнение за “Жените и страхът от загуба

  1. Написаното важи и за двата пола.
    С напредването на възрастта и опита обаче, страхът от загубата престава да е водещ. Погледът към човека срещу теб става по-обективен. И все по-малко се ръководиш от подсъзнателни импулси. От значение също е и ценностната система на индивида. Някой просто би си казал: „Ако не ми е писано да съм с него/нея, така да бъде.” Не всеки драпа да е с някого на всяка цена. Особено, ако опитът му го е довел до идеята, че незаменими няма. Или ако просто вярва в намесата на съдбата в неговата ситуация, казано на български „всяко зло – за добро”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *