Здравейте, дълго време мислех дали да потърся помощ относно моят проблем и намерих този сайт, та реших да се обърна към вас.
На 18 години съм уча и работя, мисля че не съм грозен, обличам се добре, ходя по най-добрите партита и се забавляваме добре, но просто не мога да преодолея този необясним страх от жените.
Всеки път си харесвам някое момиче и все си казвам, че след малко ще я заговоря и накрая вечерта свършва. Мисля си дали ще ме отреже, дали изглеждам добре, какво ще и говоря сърцето почва да ми бие здраво, потя се, а, бе ужасно чувство.
Това е всеки път вече твърде много време и искам да го променя, но все не мога да се осмеля. Предполагам, че не съм единствения и моля за съвет от женския пол или някой, който го е преодолял...
Здравей,
този страх е напълно нормален и дори обяснен от един човек, за който много е писано в този форум. Той самият е казал, че това чувство не изчезва, то е вградено в подсъзнанието на всеки мъж ( за повече информация провери тази книга The Mystery Method – How to Get Beautiful Women Into Bed). Има едно просто правило – Правилото на 3-те секунди (The 3 second rule). Толкова време отнема докато видиш дадено момиче и отидеш да я заговориш. Може да го пробваш, гледай на него като скок с бънджи, колкото повече се чудиш толкова повече страха нараства. Въпросът е дали искаш да изпитваш този страх 8 часа (цяла вечер) или 3 минути.
Аве брат от какво толкова те е срам ? 😀 пробваи си късмета момичета колкото искаш.
Приятелю, не се страхуваш от жените, а от това да чуеш „не“ (по един или друг начин). Аз съм рационалист човек и пред мен твоето колебание да заговориш момиче стои така.
Не заговарям това момиче > 0% шанс да се случи нещо.
Заговарям това момиче > 10% шанс да се случи нещо.
Спъвам се и падам върху нея > 50% шанс да те запомни (и да има за какво да се извиниш)
Излизаш чаша в/у нея докато отиваш да се запознаеш > 100% шанс да те запомни (и повод да и се реваншираш)
Та не знам дали забелязваш но най-лошия сценарий е да НЕ заговориш момиче!
И понеже на думи е лесно ще се опитам да ти дам съвет какво да каже. Хората по начало обичат когато другите ги забелязват, затова огледай хубаво с какво е облечена, как се държи.
3. Направи и комплимент, за предпочитане трябва да е за нещо дребно, като обици, брошка, декoративна китка ( 😀 ) която носи и т.н. (всеки забелязва натоканите руси кукли и те не само го зная но го и искат, затова бъди различен – малките неща).
2. Бъди кавалер! Учтивостта винаги е на мода (освен в Перник може би 😀 )
1. В дискотека дори и здравей не е нужно. Приближаваш се така че да те види (да не я стреснеш) усмихваш се, подаваш и ръка и се здрависваш, докато се усетиш, ще ти е казала името си: Пламена например. И както аз обичам да казвам: „Здравей, Пламена! Андон! Приятно ми е!“ и тук идва точка 3.
Да не забравиш да почнеш от 1. 😉
И понеже много се разписах, оставям останалото на теб. 🙂
Съгласен съм с Андон. Десйтвието му е майката, ако седиш и само зяпаш си чао.
Един човек е казал, очите са пълни, а рацете са празни