Какво е щастието? Има ли пълно щастие?
Какво е щастието? Много хора си задават този въпрос всеки божи ден. Може би не всеки, но аз си го задавам доста често. Повечето хора казват, че пълно щастие няма. Защо? Пълно щастие има, но всеки трябва да открие как сам да го постигне.
Последно време обществото така е наложило, че ако имаш пари, караш мерцедес и къщата ти е голяма, колкото Бъкингамския дворец, ти си щастлив човек. Ми не е точно така. Най-щастливият човек, който съм виждал през живота си, това един пич, който продава картофи на околовръстното, точно на разклона за Бистрица, Житница и т.н.
Всеки божи ден този човек седи там с една невероятна усмивка на лицето си, и играе на 21 с една футболна топка. Честно да кажа той е невероятно добър. Гледали сме го с един приятел като деца с часове как не изпуска топката. Мога и да се лъжа. Може привидно да изглежда щастлив, но преди около месец, реших че ще си купя картофи от него.
Беше като енергийна бомба, която всеки един момент ще избухне. Докато ми продаваше едно кило картофи, човека продължи да си подритва топката. С една усмивка на лицето, която може да те стопли и в най–мразовития ден и да оправи лошото настроение, което е породено в работата, заради гадже, приятели или нещо друго.
Обществото последно време толкова се е зомбирало и всеки гледа да мине другия заради някой друг кирлив лев. На всеки в главата са му – ПАРИ, ПАРИ, ПАРИ.
Какво стана с останалите неща , който карат човек да се чувства пълноценен – любов, приятелство, страхопочитание към родители. Любовта, това неземно чувство, което те кара да правиш такива невероятни неща, пред които Ромео бледнее в очите на Жулиета.
Или истинското приятелство. Както съм се изразявал не веднъж, да имаш такъв човек до себе си, на който ако му се обадиш в 3 през нощта и му кажеш, че си убил човек, да ти каже, че идва при теб за да измислите място за дупката.Толкова са се размили тези понятия.
Малка част от хората вършат това, което обичат и са добри в него. Като се срещна с някой познат, редовен въпрос ми е да го попитам “Учиш ли нещо?”, получавам отговор и следващият веднага е “Защо точно това?”. На 90% отговорите са: “Защото там има много пари” или “Печели се добре”. WTF? Какво стана с мечтите, къде изчезнаха.
До сега не съм чул дете да отговори на въпроса: “Какъв искаш да станеш, като пораснеш” , да каже брокер или мениджър… Малко хора гонят мечтите си, но тези, които го правят, биват потъпкани от роботите на сегашното време. Защо? Защото си различен, защото си непринуден и искаш да изпиташ този блаженствен оргазъм от това да си добър в нещото, което обичаш.
И какво стана. Никой не знае какво е щастието. Какво е? Яде ли се? Пие ли се? (тук алкохолиците да не се обаждат). До изводите които стигнах, какви са? Бъди себе си, бъди това, което искаш да си. Колкото и хора да ти обясняват, не прави това, не прави онова, не ги слушаш. Много е просто. Правиш избора си и не гледаш назад.
Трябва да си като кон с капаци, защото никой друг не може да ти каже, какво е най–добро за ТЕБ. Ти си единствения, в който можеш да ти вслушаш.