Какво е щастието? Има ли пълно щастие?

Какво е щастието? Много хора си задават този въпрос всеки божи ден. Може би не всеки, но аз си го задавам доста често. Повечето хора казват, че пълно щастие няма. Защо? Пълно щастие има, но всеки трябва да открие как сам да го постигне.

Последно време обществото така е наложило, че ако имаш пари,  караш мерцедес и къщата ти е голяма, колкото Бъкингамския дворец, ти си щастлив човек. Ми не е точно така. Най-щастливият човек, който съм виждал през живота си, това един пич, който продава картофи на околовръстното, точно на разклона за Бистрица, Житница и т.н.

щастие

Всеки божи ден този човек седи там с една невероятна усмивка на лицето си, и играе на 21 с една футболна топка. Честно да кажа той е невероятно добър. Гледали сме го с един приятел като деца с часове как не изпуска топката. Мога и да се лъжа. Може привидно да изглежда щастлив, но преди около месец, реших че ще си купя картофи от него.

Беше като енергийна бомба, която всеки един момент ще избухне. Докато ми продаваше едно кило картофи, човека продължи да си подритва топката. С една усмивка на лицето, която може да те стопли и в най–мразовития ден и да оправи лошото настроение, което е породено в работата, заради гадже, приятели или нещо друго.

Обществото последно време толкова се е зомбирало и всеки гледа да мине другия заради някой друг кирлив лев. На всеки в главата са му – ПАРИ, ПАРИ, ПАРИ.

Какво стана с останалите неща , който карат човек да се чувства пълноценен – любов, приятелство, страхопочитание към родители. Любовта, това неземно чувство, което те кара да правиш такива невероятни неща, пред  които Ромео бледнее в очите на Жулиета.

Или истинското приятелство. Както съм се изразявал не веднъж, да имаш такъв човек до себе си, на който ако му се обадиш в 3 през нощта и му кажеш, че си убил човек, да ти каже, че идва при теб за да измислите място за дупката.Толкова са се размили тези понятия.

Малка част от хората вършат това, което обичат и са добри в него. Като се срещна с някой познат, редовен въпрос ми е да го попитам  "Учиш ли нещо?", получавам отговор и следващият веднага е "Защо точно това?". На  90% отговорите са: "Защото там има много пари" или "Печели се добре". WTF? Какво стана с мечтите, къде изчезнаха.

До сега не съм чул дете да отговори на въпроса: "Какъв искаш да станеш, като пораснеш" , да каже брокер или мениджър… Малко хора гонят мечтите си, но тези, които го правят, биват потъпкани от роботите на сегашното време. Защо? Защото си различен, защото си непринуден и искаш да изпиташ този блаженствен оргазъм от това да си добър в нещото, което обичаш.

И какво стана. Никой не знае какво е щастието. Какво е? Яде ли се? Пие ли се? (тук алкохолиците да не се обаждат). До изводите които стигнах, какви са? Бъди себе си, бъди това, което искаш да си. Колкото и хора да ти обясняват, не прави това, не прави онова, не ги слушаш. Много е просто. Правиш избора си и не гледаш назад.

Трябва да си като кон с капаци, защото никой друг не може да ти каже, какво е най–добро за ТЕБ. Ти си единствения, в който можеш да ти вслушаш.

сподели ме

39 мнения за “Какво е щастието? Има ли пълно щастие?

  1. sheikara, супер тема си написал, брат – респект просто! Това е есенцията на щастието – да знаеш кой си, какво си постигнал и защо и как си го направил… Е, на някои щастието им се измерва с пари, на други – не, все пак колкото хора, толкова и мнения, но аз лично съм абсолютно съгласен с теб 🙂 Още веднъж – респект!!!

  2. Радвам се, че обсъждаме и теми от живота като цяло. Проблемът с материализма е, че повечето хора избират готови лесни начини за печалба, защото не им се мисли как да печелят от любимото си занимание. В една книга – „Богат татко, беден татко“ описваха мисленето като най-трудното нещо на света. 🙂 А всъщност като се замисля много от хората даже не знаят какво е любимото им занимание и си нямат определено хоби.

    Относно любовта и мечтите, след неуспехът да ги постигнеш, поне не пълно, е нормално да „слезеш на земята“. Общо взето мисля, че това обяснява нещата.

    А за тези които следват мечтите си – успех, все пак и най-големите откриватели и предприемчиви хора са тръгнали от гаража на къщата си.

  3. Честно казано, най-интересното нещо от темата ми беше „(алкохолиците да не се обаждат)“. Като цяло много клишета, а за правописа изобщо няма да споменавам, макар че спрямо други индивиди от сайта си е перфектен! 😀 (някой сеща ли се за кого говоря ?! хил, хил) : )
    Не знам точно кой го беше казал, но беше нещо от сорта на “ В живота на човека има две трагедии – когато не можеш да постигнеш мечтите си и когато си ги постигнал. “ Замисли се и над това. Относно пълното щастие – всичко зависи от психиката и мирогледа на човек. Едни намират пълното щастие в наркотиците, други в алкохола, трети в любовта (любовта си е чиста манипулация на хората), но като цяло всеки си има различно виждане. Има такива, които се стремят към идеализма и са вечно недоволни от себе си например, така че пълното щастие е напълно субективно, докато не се измисли някоя програма за промивка на мозъците на хората, както правят в сектите, само че на почти всички хора по света, че да си мислят, че са щастливи (естествено програмата ще гарантира пълна власт над контролиращите я, ама те и сега ни правят к’вото си искат)
    Не разбрах само как страхопочитанието от родителите ти прави живота по-пълноценен !? И все пак не си мисли, че се заяждам – аз така си пиша, а и всеки си има право на мнение де 😛

  4. Shaker-a, ти така и не казваш какво точно е щастието и още по~малко какво е пълното щастие. Това да си винаги весел ли е щастието? Като човека с картофите?

    Да си кон с капаци само по себе си не е решение. Има много коне с капаци без изобщо да са щастливи. Ако използвам примера на фанатик, какво става ако си кон с капаци и си намерил „пълното щастие“ в наркотиците и отказваш да ме чуеш като ти казвам да спреш…

  5. Много е индивидуално…просто за всеки си е различно и ако попиташ сто човека какво за тях е щастието, ще получиш сто различни отговора…Някои казват, че е липсата на нещастие и аз съм склонна да се съглася с това…

    Имам позната, много хубаво момиче, елементарно, не особено умно, но хитро.. Тя излиза само с мъже с пари, кисне с приятелките си по лъскавите столични заведения и си говорят за изкуствени нокти и силикон..Сега живее с един пълен олигофрен с пари и страхотна кола…Ще кажете „Ауу, ужас!“
    Ами аз не съм сигурна, че за нея е ужас…Вижте, това, че за нас нещо е неприемливо, не значи, че и за този, който е избрал да живее по този начин, е също такова. Освен категорично отречени неща като наркотиците, всичко друго подлежи на дискусия. Всеки сам избира как да живее живота си и това е най-хубавото от всичко.
    Това момиче от горния пример може би няма да е щастливо с някое момче без възможности, което няма да я води всеки месец в чужбина или по супер лъскави заведения. И в името на тези неща тя е готова да преглътне липсата на уважение или задълбочени разговори за живота (това последното дори не съм много сигурна, че тя самата може да го предложи на някого…), тя е избрала да жертва определени неща в името на други.
    Това е според мен отговорът – в приоритетите ни в живота. И изборите, които правим…Те ни отличават от другите, те ни правят щастливи или нещастни, добри или лоши…
    Имам друга приятелка…за нея е важна кариерата и се е концентрирала само върху това, оставяйки на заден план всичко останало… Можеш ли да я съдиш? Да кажеш това е добро или лошо… Може би е лошо за теб и твоят живот и не би те направило щастлив, а може би е най-доброто възможно за нейния… Има жени които цял живот ще обвиняват в себе си мъжа си, че заради 2те рано появили се деца и дома са изоставили професионалната си реализация, има други, които именно чрез семейството се чувстват завършени и пълноценни и то е най-големият им успех…

    Щастието е вътре в нас и се крие в мъничките неща…щастието е способността ни да ги виждаме, да ги почувстваме и изживяваме…Щастието може да е в едно цвете, на което ние сме способни да се зарадваме повече от колкото някой се радва на нова кола…

    Отдавна не бях писала по-клиширано мнение…но щастието всъщност си е едно голямо клише..

  6. И още нещо да добавя към мнението на автора… Казваш, че щастието напоследък е в парите, колите, голямата къща… Ами така е… Просто ценностната система се измества… Което до голяма степен е свързано с начина на живот и мисля, че ако положението в държавата ни се промени, тези ценности също ще добият нов облик…едва когато знаеш, че можеш да се прехранваш като художник, че децата ти няма да умрат от глад, едва тогава можеш да си позволиш да се върнеш към детската мечта…

  7. Хмм. Не съм убеден, че приятелката ти, която е елементарна е „щастлива“, каквото и да означава това. За кариеристката, тя също може и да не е особено „щастлива“.

  8. Виж, те са си щастливи според техните собствени разбирания за щастие…Мислиш ли, че някой елементарен човек се пита като нас какво е щастие, как да постигна мир със себе си, как да стана алфа, как да се усъвършенствам…да, тя се е усъвършенствала достатъчно, слагайки си силикон и сигурно й е непонятно как може да се усъвършенства и ментално – през ушите ли ще й го инжектират силикона или от къде…
    И между другото (меноар, заради тебе не знам вече как се пише между или междо – понеже така съм го виждала сто пъти написано от теб, и трябваше да си давам примери с помеждутък в главата!!! повече няма да ти пиша!..) тези така наречени елементарни хора са си супер добре и много по-спокойно си живеят, а не като нас…
    Просто не можем а съдим другите за техния избор и да си казваме тия хора не са щастливи…освен ако те не дойдат да ни се оплакват, че не са „ох, гаджето ми е простак и ме удря“ – ами, да не те държи някой вързана за него, събирай си куфарите и си заминавай…но не, на тебе ти харесва тоя живот…ако не ти, или го промени, или не се оплаквай…“имам много работа, нямам приятели“ – ами, работи по-малко, излизай повече….Да, малко елементарно го обяснявам, но винаги има изход и решение…

    Но това, че ние не харесваме как някой изживява живота си, не го одобряваме и не бихме искали да сме на негово място – това не значи, че този човек по своему не е щастлив…

  9. Поне разбрахме, че не знаете к’во е пълно щастие, ако не друго.. 😀
    Съгласън съм с All That Jazz и в двата му поста.
    Шейкър не знам откъде ти е дошла тая тема за пълното щастие (дали не са ти дали някое есе в училище и ти да си решил да го постнеш тук :D), ама то май няма нищо съществено вътре ? Аз абсолютно винаги съм усмихнат (с редки изключения, като ми е много криво), говоря си постоянно с разни непознати и т.н., шегувам се с тях, ама т’ва май не ме прави напълно щастлив ? Вярно е, че по-неграмотните, по-глупавите, по-ограничените хора имат по-голям потенциал да бъдат щастливи, щото не виждат нещата обективно, както го прави умния човек, но пък щастието им много лесно може да бъде отнето, тъй като се манипулират много по-лесно от умния човек със стабилна психика 🙂

  10. Много хубаво не е на хубаво,който иска много от бога плаща с много скръб това е моята гледна точка за щастието стига сме ревали затова коет нямаме а да се радваме на тва което имаме.

  11. Според мен парите имат общо със щастието и това е така, защото така са ни го наложили. Но те не са осново-определящи. В смисъл, важното е човек да има достатъчно и да не страда от лишения. Оттам нататък големият излишък е лошо нещо и води до изкривявания.

  12. Последното мнение ме провокира 🙂 Както знаете (от „Принципът 80/20“), 80% от парите по света се държат от 20% от хората и обратно (както е валидно и това, че 80% от жените по света се чукат от 20% от мъжете и обратно 🙂 🙂 🙂 )… Та един екип специалисти от САЩ извели Формулата на щастието (според тях), като направили следното: изчислили (не знам как точно) колко са общо парите на Земята и ги разделили на общото население на планетата… И знаете ли какво се оказало? Че на всеки човек се пада следното: да има покрив над главата си (за съжаление в изследването не се уточнява дали „покривът“ си е твой или живееш под наем), да се храни по три пъти на ден и да има кабелна телевизия 😉 Забележете – дори не е необходимо да имаш кола, за да бъдеш щастлив, според тази група учени… Вие какво ще кажете за това?

  13. Аз съм съгласна с мнението по-горе, че е лошо да имаме прекалено много..

    Мисля, че във всеки от нас е заложено да се развива, да се стреми към повече, по-високо, по-напред, пред погледа ни е добре винаги да стои някаква цел, която да дава смисъл на събуждането ни сутрин…и в един момент ако твърде рано си презадоволен, става така, че се чудиш какво да правиш та да си разнообразиш живота…
    Затова и децата на милионерите стават или наркомани или нещо такова – защото те ги имат парите наготово и не им се налага да се борят за нищо и просто не знаят какво да ги правят…

    Примерът на Valenc не мога да го коментирам, защото не го разбрах…Какво значи разделили всички пари на земята и открили, че не е нужно да имаш кола, за да си щастлив? Това изследване, поне както аз го разбирам, е било проведено да се види, ако всеки има по равно и разпределят всички пари на земята, за какво ще ни стигнат, никъде не виждам да са казали, че това са нещата, които са ни необходими да сме щастливи…може ли да го обясниш по-добре?

  14. Нямам идея как да си убесня, какво е щастие. Но пък не съм се и засилил. Все ми е тая! Важното е в момента да съм в добро състояние. Аз не се усмихвам, не обичам да го правя. Не се шегувам, и това не обичам да правя. Не обичам да играя на топка, на карти и други игри. Всъщност много малко работи ме карат да се усмихвам. Но това не значи, че съм нещастен. Даже съм си много добре.

    За мен, щастието се състой в пътя на откриването му!
    И ако найстина е така, аз не искам този път да свършва!

    Fanatic – Както винаги се изложи. Кви наркотици е, къв алкохол, кви вафли е мен! Алкохола и наркотиците не са щастие, със тях човека бяга от реалноста и си доставя повече емоций защото живота му е скапан. Или още по-лошо няма смелост да направи нещо трезвен и си помага с наркотици и алкохол. Мисли си, че го правят по-отворен, по-привлекателен. Но пак си остава смотан мамул, дори още по лошо!

  15. ПриЗдрачна, да, съгласен съм, че елементарните хора сигурно не се питат какво е щастието. Но пък те си имат готови отговори на този въпрос. Примерно искат пари, с които си купуват стандартни средностатистически радости, малко кич за украса и са „щастливи“. Обаче, ако да си щастлив означава сам да си имал свободата сам да направиш избора в живота си и да живееш съобразно този избор и ценности, как може един елементарен тип или типка 😉 да е щастлив при положение, че той не е направил избора си сам, а просто прави това, което му е наложено като шаблон от обществото?

  16. Valenc, че ако това стане и ни превърнат в комунална общност, може би има по-голям шанс хората да са щастливи, макар и с промити мозъци 🙂 Нали двигателя за развитие на човечеството е конкуренцията, а тя е породена от желанието за власт, която пък в днешно време най-често се изразява в парите : )

  17. Фанатик, имаш първо предупреждение от мен за обида на член на блога… Второ няма да има… Прави му чест на меноар, че не те трие, а би могъл безпроблемно.

    Не падайте на това ниво, тук не ви е арена за разрешаване на лични дрязги, които нямат общо с темата. Въпреки високия градус на емоционалност на темите, нека запазим добрия тон. Това му е хубавото на този блог – за разлика от много други, не е разкъсван от интриги, борба за надмощие и омраза.
    Апелирам да го запазим такъв! Не ви моля, просто ще има моркова и тоягата.

    Джаз, прав си, но елементарните хора не искат тази свобода, защото не я разбират и не възприемат по този начин нещата. Те не си задават въпроса „Абе, аджеба, аз сам/а ли решавам кое е най-добро за мен, или гледам, че всички са си сложили силикон/купили Кайен?“ В този смисъл, те нямат наистина избор – доброволно са се отказали от него.
    Примерно за момичето това си е начин на живот и тя дори не предполага, че съществува друг, не е способна на друг живот. За нея щастието се измерва в конски сили и кубици… Тя така си е ок…Защо да съдим такива хора?! Може би да ги съжалим и да се радваме, че не сме на тяхно място. А може би те правят същото за нас.
    Искам да ти обърна внимание и че тя самата си е избрала този начин на живот, никой не й го е наложил отгоре. Обществото не й е казало – сложи си силикон, удължи си косата, хвани си мутра за гадже, иначе ще те изключим. Ще я изключат от средите на мутресите и лъскавите заведения може би.
    Тя е имала избор – направила го е.
    И на мен обществото ми показва много стилове – на чалга-манталитета, на купените дипломи, Valenc имаше едно хубаво мнение по темата май в друга тема… Но ми показва и всичко друго, което съществува. И аз съм направила своя избор… И всеки си носи последствията за начина си на живот…
    Познавам хора в бизнеса с наркотиците… Те също са направили своя избор – да печелят петцифрени суми на ден, на съвестта им да тежат хиляди жертви, както и да не доживеят да видят детето си абитуриент…
    Това е живота…Въпрос на избор…Поне ние тук го имаме, някои хора по света нямат и това.
    И всеки трябва да си носи последствията. Но никой не може да бъде съден за избора, който е направил. Нито да се оплаква, че не е щастлив.

    Животът е твърде, твърде кратък, за да си позволим да го живеем по начин, който не ни харесва!

  18. За мен щастието е в това да се чувстваш удовлетворен от начина си на живот; от това, което си и това което имаш. Когато нищо не ти липсва и не си нещастен, може би тогава можеш да кажеш че си щастлив.

    Не съм съгласен обаче, че да си презадоволен непременно е лошо. Парите наистина развалят хората, но само тия които се оставят да ги развалят. Спомнете си колко богат е бил Буда преди да го осени просветлението! Аз мога да имам страшно много пари, но за мен те да са просто средство с което по-лесно да постигна целите си ,които да ме направят щастлив. Лошо е когато на парите се гледа като на цел, а не като на средство. Сами по себе си парите са просто хартийки. Дори вече не се и обезпечават със злато никъде. Заточи някого на самотен и пуст остров и му дай всичките пари на света!

    Щастието за всеки е различно нещо. За един е това да си поставя цели и да ги постига. За друг е просто да се забавлява. За трети ще е нещо съвсем друго. Но ако човек е удовлетворен от това, което има и знае как да му се радва, мисля че с право може да твърди, че е щастлив.

    ПриЗдрачна, заплашваш хората с изтриване гледам. Хубаво размахваш сопата, ама искаме да видим и моркова! :Р

  19. Спомням си една фраза относно елементарните хора и живота която гласеше: „Колкото повече научаваш, толково по малко ти се иска да знаеш“ така, че колкото по малко знаеш толкова по добре, блаженни са хората които живеят в заблуда. То по тази логика излиза, че животните май си живеят най добре. 🙂 Не си задават тъпи въпроси от типа на защо не съм щастлив, защо съм като касичка прасенце и в джобовети ми дранкат само стотинки, кво ще ям утре или други ден или пак ще си суна боб, за къде е аджеба това цялото бързане и човешко развитие след като един ден вселената ще се свие обратно или разшири и всички ще умрем като пилци…. и накрая ще остане едно безкрайно, студено, уголемяващо се нищо…. Общо взето смъсъла е в това да не търсим постоянно смисъл и логика във всичко около нас и това което правим, а да се научум да живеем без отговори и смисъл или поне така си мисля…. 🙂 Абе сигурното е, че няма нищо сигурно и хаоса не е хаос мамка му….

    Продължавам да си върша най логичното нещо, а то е да си пия биричката да си живея и правя каквото и както си искам!
    Сори за правописа ама честно да ви кажа не ми пука….

  20. Малволио, поощрителни награди ли да раздавам, на хората, които са били възпитни прилично от родителите си и допринасят за развитието на блога, а не си избиват селските комплекси над другите членове? Мисля, че достатъчен морков за всички ни е да сме тук и да споделяме мненията си, да дискутираме по теми, които ни интересуват и да се обогатяваме взаимно. И това да остане едно приятно място.

    Всеки коментар, който е изпразнен от съдържние, не носи нищо градивно и без него блогът нищо не би загубил, ще бъде изпращан към кофата…

    Фанатик иска да му плащаме за прозорливите коментари… За момента блогът не може да си го позволи финансово, моля всеки, за когото мнението му е изключително ценно и желае да дари в специалния фонд „Фанатик“, да се обърне към администрацията…

  21. @priZdrachna – Мислиш като мен! Добре че те направих админ, че да не мразят само мен, като им трия безполезните коментари.

  22. Lover, добре, че целта на живота ми не е всички да ме обичат…

  23. Лелеееее!!! За по-малко от 24 часа цели 10 мнения – кое от кое по-хубави 🙂 Почвам ви поред – priZdrachna, не знам дали ще успея да го обясня по-добре, но мога да кажа как го разбирам аз това изследване: ами хората са се опитали да пресметнат (по един доста интересен начин според мен) какво би било, ако наистина всички бяхме равни? Това, разбира се, е утопия Fanatic, но недей да ме причисляваш към утопистите ;), моля те, отдавна съм се разделил с илюзиите си… Иначе на мен най-много ми хареса мнението на Malvolio от снощи – кратко, сбито, ясно и… доста логично 🙂

  24. ПриЗдрачна, да си имаме уважението. Аз съм тук да си избивам градските комплекси, а не селските. Пък ако можеше и моркови на аванта да намажа… Според мен не трябва да се ограничава участието на комплексирани селяндури във блога. То допринася за колоритността и разнообразието му, а и човек трябва да си взема поука от чуждата глупост. Освен това, така начетените ерудити като теб ще изпъкнат още по-добре на техния фон. 😛

  25. Айде нема нужда от чак толкова колоритен и разнообразен блог викам аз…

    Достатъчно колорит и разнообразие се шири повсеместно в нета…тука за разнообразие предлагам да е скучно, еднообразно и…културно!

    Малволио, да изпъквам на нечий фон не се нарежда сред топ5 на нещата, които правят деня ми по-усмихнат… Предпочитам да бъда част от интелигентно провеждана комуникация с хора, които са наясно със себе си. Хора, които ме провокират да мисля и да преразгледам позициите си по определени въпроси…а не да се заяждам с ограничени същества и да се кефим кой е измислил по-хитро нещо да засегне другия…под нивото ми е, а там гледам да слизам само в краен случай…

    Valenc, така обяснен примерът от теб, вече съм сигурна, че и първият път съм го разбрала правилно… Хората казват за какво ще ни стигнат парите, разпръснати в целия свят, ако бяха разпределени поравно на глава от населението, а не уточняват, че тези неща ще ни бъдат достатъчни, за да сме щастливи…?
    Фактът, че никой няма да може да си позволи да има кола, защото парите ще стигнат само за храна и дом, не значи, че няма да имаме нужда от кола…Извинявам се, ако аз не го разбирам правилно…
    Пък и в такъв случай само материалното ще бъде отчетено като фактор за нашето щастие, което ми се вижда неправилно. Ако мечтата ми е да имам яхта и да плавам по света и да живея на нея, нали за тази мечта пак пари трябват.

    Аз също съм съгласна с Малволио, че да си щастлив означава да си удовлетворен, завършен, да не ти липсва нищо… Но смятам, че това състояние е твърде крехко, бързо бива нарушено и равновесието е много трудно да бъде запазено. Винаги има нещо, което ще се изчерпа, друго ще е в излишък и щастието може би се крие в това – да се опитваме да балансираме. Отровата е в дозата. Например, ако имаме дом, семейство, хубава работа, тогава всичко привидно ни е наред. Но това е така за кратко, в един момент работата става твърде много и неусетно прекарваме все по-малко време със семейството си и губим ценни мигове, или съсипваме здравето си, казвайки си „Още малко и спирам“. Тук е моментът да се усетим навреме и да се опитаме да върнем баланса в живота си, координирайки го според приоритетите си – дали на първо място е семейството, или кариерата, парите, любовта, спортните постижения и т.н.
    Не мисля, че щастието е някаква цел – стига само да направя това и това и край – вече съм щастлив. До кога? С цената на какво?
    Затова съм склонна да вярвам, че щастието е в пътя към постигането му…
    Целта може да е една и съща – много пари, например.
    Ако двама души имат един милион накрая, но единият е тренирал упорито в продължение на години и с цената на много усилия и лишения ги е спечелил на най-големия спортен турнир в света, а другият е минал през трупове, лъгал, крадял, убивал и предавал най-близките си…
    Кой е по-щастлив?

  26. Ей, не разбираш от майтап, ПриЗдрачна и тва си е. От мненията ти останах с впечатление, че си момиче с чувство за хумор, но почвам да се замислям дали пък в моя хумор нещо не куца, щом като все се връзваш. Следващия път ше направя една отметка като се базикам за да не стаат недоразумения 😛

    Сега сериозно по темата:

    „Аз също съм съгласна с Малволио, че да си щастлив означава да си удовлетворен, завършен, да не ти липсва нищо… Но смятам, че това състояние е твърде крехко, бързо бива нарушено и равновесието е много трудно да бъде запазено. Винаги има нещо, което ще се изчерпа, друго ще е в излишък и щастието може би се крие в това – да се опитваме да балансираме. Отровата е в дозата. Например, ако имаме дом, семейство, хубава работа, тогава всичко привидно ни е наред. Но това е така за кратко, в един момент работата става твърде много и неусетно прекарваме все по-малко време със семейството си и губим ценни мигове, или съсипваме здравето си, казвайки си „Още малко и спирам“. Тук е моментът да се усетим навреме и да се опитаме да върнем баланса в живота си, координирайки го според приоритетите си – дали на първо място е семейството, или кариерата, парите, любовта, спортните постижения и т.н.“

    Никой не е казал, че веднъж постигнеш ли щастието, то вече става перманентно състояние. Естествено, че има безброй начини да го загубиш. Но именно заради крехкостта му то е толкова ценно и му се радваме. Ако някой ти гарантира, че ще си вечно щастлив, къде ще ти е тръпката от цялата работа. Когато имаш нещо наготово, не можеш да го оцениш така , както ако сам си го постигнал. Когато знаеш, че можеш всеки момент да го загубиш, ще му се радваш много повече, отколкото ако знаеш, че ще го имаш винаги.

    Сега като се замислих, ми хрумна и друга предпоставка за щастие и за размера на това щастие. Замислете се за тези които помнят тоталитарния режим от преди 20 години, как с блеснали очи се разхождахме в корекома. Как се радвахме когато веднъж годишно около Нова Година пускаха анимационни филмчета по телевизията. Как се редяхме настървено на опашка ако в някой магазин докарат банани или кока-кола. Това ме кара да мисля, че на колкото по-големи лишения и нещастия е бил подложен един човек, толкова по-голяма ще е радостта му и съответно ще е по-щастлив когато му се случи нещо хубаво или се сдобие с нещо което му е липсвало. Мисълта ми е, че може би не можеш да познаеш истинското щастие, ако не си бил нещастен преди това.

    Друго, което си мисля е, че щастието е и в разнообразието и в новото. Ако постигнеш целите и мечтите си, колко дълго можеш да им се радваш?

  27. Valenc, ето ти резултатите от едно друго изследване, което има много повече общо с връзката пари – „щастие“. На въпроса какво предпочитате (1) да печелите по 50,000 долара годишно, а мнозинството от хората двойно по-малко или (2) да печелите 100,000 годишно, а всички останали да печелят двойно повече, студентите от Харвардския университет в голямата си част избрали първия вариант. Сиреч, „щастието“ не е свързано с колите (даже ако се замислиш малко може би ще ти се стори абсурдно твърдението, че преди сто и петдесет години не е имало щастие, защото не е имало коли ;-)), нито с това всички да са материално задоволени по един и същи начин. Тъкмо напротив.

  28. Поздрави от Варна

    Какво е щастието?
    Разбираш какво е това щастие едва, когато го загубиш! Здраве, роднина, приятел, любов и още много други – едва когато загубиш което и да е от тях осъзнаваш, че докато си ги имал, ти си бил щастлив. Но не си го оценявал.
    Преди година и половина, само за няколко седмици се парализирах. Не можех да се движа, не можех да се храня. Ден преди операцията си помислих – какво от това, че си работил здраво през целия си живот; какво от това, че никога не си нарушавал законите; какво от това, че никога не престъпвал моралните си ценности; какво от това, че благодарение на труда си и безброй безсънни нощи си успял да си купиш голям апартамент, кола и имаш достатъчно пари, за да прекараш поне 1 седмица в която и да е точка по света. Осъзнах, че всичко това ме е карало да бъда задоволен, но не и щастлив.
    Когато ме поставиха на операционната маса, малко преди пълната упойка да замъгли съзнанието ми, си помислих, че ако оцелея, ще бъда най-щастливия човек на света. В него ден, още не бях навършил христовата възраст, днес съм на 33. Оцелях и оздравях. Но не изпълних обещанието си да бъда най-щастливия човек на света.
    Защото уважаеми читатели, Щастието е навсякъде около нас. То е във въздуха, във вода, в човека до нас… Просто трябва да се огледате и ще го видите. Но за да ми повярвате, трябва или да сте достатъчно съзрели, за да го осъзнаете, или поне веднъж – да го изгубите.

    Има ли пълно щастие?
    Не и на тази земя, не и в този живот! Човек никога не може да постигне пълно щастие, защото това ще означава, че е постигнал абсолютно всичко в живота си и тогава няма да има за какво да живее.
    Най-близкото, което се доближава до пълно щастие, е човек да бъде здрав!

  29. ПриЗдрачна, не съм съгласен, че приятелката ти е направила съзнателен избор. Какти ти самата казваш, тя не може да си представи свят, в който парите и материалните блага не са най~важното нещо в живота. За какъв избор говорим тогава. Човек ако дори не осъзнава, че може да избере друго значи няма избор. Естествено, тя може да избере да стане продавачка на картофи, но избра й на ценностна система й е изцялно наложен отвън. Нейната „свобода“ е в това да се откаже от свободата, за да бъде „щастлива“. Ха-ха! 🙂

    Това не означава, че я съдя. Просто констатирам колко кухо е нейното щастие. Ето и нагледен пример.

    Представи си, че приятелката ти беше еврейка в Германия през 1933 г. И си представи, че в един прекрасен ден я отвеждат в Аушвиц… Къде отива нейното „щастие“?

    Представиси също една лекарка, за която щастието е, поне отчасти, в това да намалява болката на хората около нея. Кой от двамата ще бъде по~щастлив в Аушвиц?

  30. Т.е., драги ми Джаз, излиза, че студентите от Харвард са малко на принципа „Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте, да му е зле“ 🙂

  31. Фанатик, стига си пълнил темите със злобата си…Разбери, Поморие не е светът…сигурна съм, че там си звездата на селото и си адски вървежен в селската дискотека…не се сравнявай с хора, които са постигнали много повече от теб – ела и кажи „ето, аз съм това и това, мога толкова и толкова, знам толкова и толкова“…ако мислиш, че ти изпъкваш повече като обясниш на хората, че са зле – еми, не, не изпъкваш…оставаш си все същото тесногръдо злобно човече, комплексарче, което си слага на фотошоп емблемата на Супермен върху собствените снимки, а меноар си сваля пички и си изкарва за един ден парите, които на теб мама и тате ти дават за 1 месец…и да не ти казвам през къде му е, че ти слагаш по-правилно запетайките…

    Щом имаш нещо против Lover, блога, администраторите му и членовете – не виждам какво изобщо правиш тук?
    Докато не отидеш да помолиш майка си да те възпита правилно, всеки твой коментар ще бъде трит…
    Не, всъщност ще бъде трит, защото просто не ми харесва какъв е блогът с твоето участие, предпочитам го без…можеш да отидеш да се оплачеш на омбудсмана или на арменския поп…

    Извинявам се на всички за офф-топиците, това беше последният път…

  32. Джаз, защо да не може да си представи… Тя идва от краен квартал на София, не се е родила в златни пелени в Ориндж Каунти… Според мен на нейната везна просто истинските чувства тежат по-малко от парите… На това му казвам аз съзнателен избор…

  33. Valenc, не излиза точно така. Това, което излиза е, че хората се чувстват доволни, когато имат нещо повече от другите. Между другото, това нещо повече не е задължително да е материално.

  34. ПриЗдрачна, това, че се е родила в краен квартал в бедно работническо семейство 😉 по никакъв начин не доказва че тя може да си представи „щастието“ по друг начин освен да имаш много пари. Напълно си представям как майка й и баща й са били „нещастни“ и са мислили, че ако са имали пари са щели да са щастливи.

    Изобщо, ние почти не правим избор. Но тук трябва адски много да задълбаем, което е абсолютно излишно в блог за свалки 😉

  35. Страхотно си го написал(а). Продължавай в същия стил да пишеш без да спираш и си търси пътя, защото имаш талант 🙂

  36. Лично за мен пълното щастие се изразява в това да си способен да владееш мислите си

  37. Щастието е да можеш да имаш това, което ти е на дневен ред СЕГА – пари, време, любов, здраве – това, което ти липсва в микса. Като получиш едното, тръгваш към другото и така цял живот.

    Нещата са така устроени, че когато получиш едното нещо губиш другото и заради това преследването е нескончаемо (за по-малките превеждвам – без край).

    Също така, щастието зависи и от стила ти на живот. Някои смятат, че са щастливи, ако са най-богатите в обкръжението си, други – ако са най-добрите свалячи 🙂 и така нататък.

    Всъщност истината е, че всеки начин на живот си идва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО със своите плюсове и минуси. Ако работиш за благотворителност – помагаш на другите, но ти самият живееш в мизерия. Ако работиш за пари – имаш пари, но нямаш време. Ако си много устат – никой не ти се качва на главата, но нямаш приятели. И прочее.

    Както Малволио писа някъде по-горе – щастието е променливо нещо във всеки момент. Например като си на 18 най-важното е да прекараш страхотно бала, като си на 30 най-важното е бракът ти да е добре, като си на 70 най-важното е да не те въртят колената…

    Освен това няма смисъл да се спори дали по-елементарните хора са по-щастливи. Това просто е факт. Както по-фините машини са по-капризни и искат повече поддръжка, така и по-интелигентните хора имат нужда от по-сложни неща, за да са щастливи. Ако на Мунчо му трябват двеста грама домашна ракия, за да е щастлив, а на г-н Иванов му трябва успешна кариера + възпитани деца + умна жена + пътуване по света + … + n, нали е ясно кой постига щастието си по-лесно?

    Да не забравяме, че за почти всеки най-безгрижния и щастлив период е детството. Когато сме били малки, не сме разбирали как е работил света и откъде идват парите, но сме били щастливи, нали? 🙂

    Колкото до това, че щастието е в парите – не, то е в нещата, които можеш да постигнеш, благодарение на тях. Някои хора не го разбират и в един момент се чудят защо не са щастливи с „всичките тези пари“ 🙂 Тоест, парите са необходимо, но недостатъчно условие за щастие.

  38. Според мене всеки познава или е виждал такива хора като „човека с картофите“ но според мен те са някаква „хубава грешка на природата“ има нещо объркано в тях за мен това е поскоро вид щаслива лудост както има психопати хора с фобии и някакви такива не може нормален човек всеки ден в тоя сив живот да се усмихва постоянно и да разпръсква любов като купидон „пълно щастие“ може да има за определен период в развитието на човек това е жестоката истина сигурно повечето ще ме помислите след прочетеното за луд но това е мойто мнение

  39. Малко късно се включвам,но днес прочетох публикациите.С по горните коментари …….(харесаха ми,хубави думи,подредени изречения),но не съм съгласен.За мен има много,много малко щастливи хора.За мен щастието не е в пари,алкохол,наркотици,секс……Всеки ден се срещаме и чуваме с хиляди хора(роднини,познати,приятели),колко от тях,при зададен въпрос: „КАК СИ”,ще ви отговорят различно от :”ами…..долу,горе”,ами….какво да ти кажа….криза е”,”абе….бивам,ама ще се оправя”,това щастливи хора ли са?
    Аз отговарям на въпроса„как си” с три отговора: „много добре” , „все по добре” и„непоносимо добре”(всеки ме поглежда странно и казва че не е чувал някой да му отговори така),защото аз мисля че съм щстлив човек.
    Няма такова нещо като”всеки е щастлив ама по различен начин”,не е така.
    За да си щастлив(с поред мен естествено),на първо място е здравето и после пътеката по която вървиш.Онази пътечка пълна с много,ама много усмивки,доброта,топлина,любов към всичко,онази пътечка,на която няма ЗАВИС,ЗЛОБА,онази пътечка, на която сме благодарение на нашите родители,баби,дядовци,отделили ни много внимание като сме били още на броени дни.И не са ни оставели сами да си пишем домашното или да висим по цели дни и нощи пред компютъра и да са се радвали че не ги занимаваме.Онези родители,баби и дядовци,които са разговаряли с нас,разбирали са ни,били са ни като приятели,които след работа(макар и уморени и понякога и без пари)са ни обръщали онова внимание,онова вълшебно внимание.Онези родители,които през уикендите не са ни оставяли сами а са били до нас……И всеки ако е имал такива родители,баби и дядовци и са му помогнали да се качи на тази пътека……и той е вървял по нея,качил е своите деца………….ей това за мене е щастлив човек и е достигнал пълното щастие…………………………………….
    ЧОВЕК,КОЙТО ПРАВИ ДРУГИТЕ ЩАСТЛИВИ,НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕЩАСТЕН!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *