За щастието и любовта….

Здравейте! Ще се радвам да споделите вашето мнение по въпросите за щастието и любовта, която не угасва. Приемам критики. Представям ви своето мнение по тези въпроси:

Любов и щастие

Дали щастието е постоянна величина? А какво води до истинското щастие? Щастието маска ли е? Ако да, защо го правим? Пред кого искаме да сложим тази маска? Какво търсим да открием по този начин? Приемане, любов, одобрение, възхищение? Защо търсим тези неща? Нима имаме чувство за малоценност, не можем да живеем, без да има кой да ни обича или имаме комплекси и се нуждаем от някой да ни обожава, за подобрим собственото си самочувствие?

Не е ли любовта именно приемане и възхищение на две лица, които виждат в другия себе си, хубавите си черти и се влюбват в него (в своя образ), но когато видят недостатъците му започват да се дразнят, а това всъщност са недостатъците, които не харесват в самите себе си и с които се борят цял живот?

Или имат различни нравствени ценности и им трудно да приемат различията в характера на другия от своята представа за него и смятат тези негови характеристики за недостатъци? А нима човек може да съди другите и техните постъпки, изхождайки само от собствената си "камбанария"? Да може, разбира се. А справедливо и правдоподобно ли е това? Не.

Та, какво е щастието? Щастието е свързано с хората, които ни заобикалят. Човек не може да се смята за щастлив, ако е зает само със себе си и не мисли за другите и не се среща с тях (приятели, любими, роднини и други).

За мен формулата на щастието е взаимно уважение(оценяване усилията на другия и зачитане на мнението му) + взаимно разбиране (прощаване на някои дребни недостатъци, окуражаване на другия да бъде по-добър човек и да се самоусъвършенства) + взаимно съгласие (когато и двете страни са доволни от взетото решение - консенсус, и навременното му изпълнение).

А формулата на любовта за мен е равна на формулата на щастието + взаимно внимание (отделяне на качествено време за другия, интимни ласки, споделяне на някакъв общ интерес или занимание, комплименти, подаръци, грижа за другия и за неговото добро емоционално състояние, общуване, в рамките на нормалното).

P.S.Животът е училище, в което няма постоянни отличници и двойкаджии! Колелото се върти постоянно!

сподели бутон

5 мнения за “За щастието и любовта….

  1. Щастието осмисля живота ни, придава му реалност, без него всичко е привидно, без същност.Поради тази причина щастието е свързано със смисъла на живота.Не знам за вас , но аз за по-голямо щастие от любовта не мога да се сетя.Любовта е нещото ,което може да промени човек напълно и да го накара да извърши неща ,за които дори не си и е помислял.Тя е върховната точка на живота и на щастието.Парите и други материални облаги не могат дори да се доближат до нея.Човек , ако през живота си не се е влюбвал и обичал , просто е живял напразно.

  2. Съгласна съм отчасти с гореспоменатото, но мисля, че любовта води до щастие само ако е споделена, в противен случай носи болка. А относно това, че човек е способен на неща, които не е могъл да извърши преди важи също и за лошите неща, когато човек обезумее от любов и не знае какво прави. И в двата случая любовта обсебва и не води до щастие, а обратното, щастието вътре в човека води до любов към останалите хора и света, която е истинската, полезната обич…и тогава не те интересува дали е споделена или не, защото сърцето ти е голямо и може да обича повече от един човек.

  3. А как да бъдем щастливи? Ами като се отдадем на любимите си дейности и сме заобиколени от приятели…вкусна храна, смях, хубави дрехи, само поддържане и самоусъвършенстване, учене, танци и всякакви хобита, които ни правят щастливи, на които можем да се отдадем изцяло. Човекът, който ще се радва, че се развиваме, ще ни насърчава и който няма да ни ревнува от дейностите, на които сме отдадени е човекът, който знае цената на истинската любов и знае как да обича търпеливо и всеотдайно.

  4. Здравей meri_8888 !! Браво, много добре ис го казала. Звучи като да има смиъл и сигурно е вярно. Но….сежалявам за но-то, не че не го вярвам, даже вярвам, че се случва и че има такива хора, но е толкова хубаво, че май чак е скучно и може би затова човек в един момент го проваля…съвсем съзнателно. Случвало ли ви се е и какво мислите за това? Дано не ви звуча твърде откачено или разглезено…но май е нещо естествено 🙂 В един момент се стига до застой, едно непоносимо спокойстие, което ти се иска да разрушиш, както детето хвърля камъче в кристалната повърхност на езерото, само за да види какво ще стане и да гледа доволно кръговете, които е предизвикало и които сами по себе си нищо не променят. И човек винаги го човърка някакъв копнеж към непостигнатото, нещо, което не съществува или просто не е за него, нещо, което все още не е опитал и което не притежава ….

  5. Да съгласна съм с теб Smoon. За да чувства човек, че живее, не бива да се потапя и да свиква с рутината, а да създава пъстрото си бъдеще, но всеки има различна представа как да внесе разнообразие и кипеж за живот в ежедневието си. Зависи откъде идва мотивацията, а това се определя от ценностната система на всеки човек. Има хора, които цял живот учат нови и нови неща, обикалят нови и нови места с което поддържат това разнообразие, а има хора които просто намират разнообразие в различните връзки, изневярата, пиенето и други принизяващи човека пороци.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *