Тя е моето момиче, как да я спечеля? Дели ни много голямо разстояние

Здравейте, моята история е следната:

На 30 години съм, живея в Париж. Преди почти две години срещнах момиче от Москва тук. От пръв поглед се харесахме. Взех и телефона на следващия ден се срещнахме, разхождахме се и т.н. Взех ѝ роза от уличен продавач (още си я пази на хербарий) много ѝ хареса. След два-три часа беше в прегръдките ми.

Много си говорихме, изпратих я до хотела ѝ (за секс и дума не можеше да става). 2-ри ден - видяхме се, прекарахме още няколко часа заедно, тя толкова искрено ми показа, че ме харесва. За съжаление полета ѝ за Москва беше същия ден. Замина си. Три четири месеца поддържахме връзка, говорехме по телефона и т.н. Но огромното разстояние между нас си изигра ролята и се отдалечихме. Прекъснахме контакт за известно време. Само по празници и т.н. си пишехме.

Може би 3-4 месеца по-късно и писах отново (есента на 2014). Тя беше много учудена, че не съм я забравил, казах ѝ, че нищо не съм забравил. Подновихме контакт. Живота отново ни срещна.

Януари 2015. Тя ми писа, че идва отново в Париж по-работа (на 30-ти пристигна). Отидох взех я от летището беше с нейни колежки, закарах ги до хотела им, вечерта се видяхме, започнахме да скъсяваме дистанцията отново, на втория ден всичко си беше повече от перфектно. Като цяло изкарахме 5 незабравими дни. Тя се държа страхотно, така все едно сме заедно от години, аз от моя страна направих всичко възможно да се чувства добре, държах се на ниво, но бях и повече от кавалер.

Бяхме заедно всеки ден и видях блясъка в очите и както може да ме гледа една влюбена жена, последната вечер не и издържах изплюх камъчето, че я обичам, но това ми изигра лоша шега, твърде рано си казах. Видях че и стана хубаво като и признах, но това я отдалечи от мен.

Говорихме си на следващия ден каза ми, че не могла да ми отвърне още със същото и е прекалено сериозно. Стана време да си ходи, изпратих я. После за 14-ти февруари и изпратих в Москва букет Рози равен на месеците, от които се познаваме и плюшена играчка, много се зарадва благодари ми няколко пъти.

Проблемът е следния - откакто и признах за чувствата си се отдалечи и се затвори към мен, винаги ми отговаря като и пиша обаче я усещам, че е дръпната и не е така открита като преди. Не знам как да и върна доверието към мен отново

И двамата сме сериозни хора и сме си говорили тя ми е казвала, че иска да има семейство, деца. Готов съм да зарежа всичко тук и да отида при нея, за да сме заедно стига тя да поиска. Винаги е изтъквала, че разстоянието между нас е голяма пречка и аз също го знам. Тя е на 29 красива, нежна и истинска с характер (не си падам по кифли).

Проблемът е, че е имала някого преди време 7 г. са били заедно и в последствие той се оженил за друга. Това много я боли явно и не желае да говори на тази тема. Как да и спечеля доверието и да и покажа, че наистина съм сериозен към нея.

Тя ми е дала повече за 10-тина дни заедно на живо, отколкото някой жени са ми дали за връзки от по две години. Отдавна не бях изпитвал това някой искрено и истински да ти покаже колко може да ти даде. Как да разтопя пак моята ледена кралица, за да ми има доверие и да се съберем в една част от планетата?

социални бутони

13 мнения за “Тя е моето момиче, как да я спечеля? Дели ни много голямо разстояние

  1. И какво стана сега няма кой да даде съвет

  2. Виж малко трудна ситуация но опитай се да и покажеш и ти какво можеш да и дадеш да си както преди нно с малко по романтично държание . Бъди нежен и романтичен . Не е нужно да говориш много само я гледай в очите като го правиш.

  3. Може и обратната тактика но мисля че тя е по подходяща за хора който са близо един до друг тя е да се отдръпнеш и да я оставиш тя да те потърси но не ти го препоръчвам

  4. Покажи и че си серйозен покани я да разгледа жилището ти като се видите и денем я води на изложби дегустации и концерти а нощем на спокойни и романтични места тогава остави нежността да ви обгърне и романтиката да ви залее

  5. Само да попитам, тъй като е важно да се уточни – секс правихте ли?

  6. Впечатлихте ме. Това е като предпоставка за някой роман. Красивият Париж и голямата Москва. Ситуацията в която сте попаднали е повече от усложнена. Не мога да Ви помогна с голям съвет, тъй като съм едва шестнадесет годишна, но имам известен опит във връзката от разстояние. Самата аз поддържам такава от година и нещо. Лично аз като подрастваща харесвам, когато приятелят ми ми казва, че ме обича. В началото беше доста трудно да признаем един пред друг. Моят съвет към Вас, господине е при следващата ви среща изведете я на вечеря, накарайте я да се почувства повече от специална. Не се хвърляйте в големите подаръци, нещо малко и семпло като например сребърна гривничка с буквичката и, книга на любим автор. Или изберете книга в зависимост от ситуацията. Например аз харесвам Хорхе Букай. Мисля, че книгата му – „Трите въпроса“ би допаднала на дамата, както и би я накарала да се замисли. Моля да не бъда упреквана, затова че съм 16 годишна и да бъда оприличена като „малка пикла“ и тн. Относно държанието и към Вас, само една жена може да обича и да се дистанцира едновременно от любимия. Ако не можете да дочакате изпратете и книгата до адрес. Останах с впечатлението, че може би изпитва страх. Не иска да прибързва и да повтаря стара грешка. Съжалявам, че не мога да бъда особено полезна, но според мен не прибързвайте. Всички тези романтични изблици може да са я върнали за момент към миналото, към страха, към тъгата… Оставям на Вас да прецените дали съм Ви помогнала по някакъв начин. Друга хубава книга е „Любовта трае три години “ на Фредерик Бегбеде с намек за старата и отминала връзка, но в този случай не я препоръчвам. Още една книжка, която намирам за интересна е „На река Пиедра седнах и заплаках“ – П. Коелю. Прочетете анотации към тях. Стискам палци всичко между вас да потръгне.

  7. Ок,мой човек,имаме проблем тука и е мноооогоооо ама мно`о голем.

    Първо, не ме интересува колко ти е дала за 10 дена, това са 10 дена само!!! Когато сте могли, тогава сте се видели!

    Не можеш да кажеш на мацката, че я обичаш след некви си мижави 10 дена!!! На никой не можеш да го кажеш това след 10 само… (ок, майка ти е изключение ама честно казано не вярвам да си проговорил на 10 дена…)

    Второ, ти не я обичаш. Да,чу ме много ясно-НЕ я обичаш. Мацката е умна поне и си е дала сметка, даже ти да не си…

    Любов, истинска любов, се гради с жертви (големи жертви), много работа и с дълги години … След многократни и ежедневни доказателства можеш да ми говориш за любов. Твойто е лъст, въображение, мираж.

    Ти си създал тази идеална жена в главата си, а всъщност никога не си живял с нея да видиш какво е…

    Представи си я дебела, сбръчкана, да ти пръцка наоколо (буквално)-още ли ще я обичаш? Още ли ще й сваляш звездите от небето???
    Защото те това е истинска любов!

    Ще остареете заедно, телата ви ще се променят (я от деца, я от стрес,я просто от годините), но душите…Това брат, това още трябва да е свързано.

    Пък на душата не й пука че си станал на 50 и не можеш да се качиш по стълбите. Даже отвътре можеш да се чувсташ 20 годишен още… Ама няма да си. И тя няма да е.

    Та представи си я такава и тогава ми ти говори за любов.

    Трето, знаеш ли как знам че не е истинска любов?

    Ми щото съм я видяла, и брат не изглежда като твоята… Родителите ми в различни държави живяха и да не ти казвам още колко неща и пак намираха начин, винаги и всеки път, да се съберат заедно в която и държава да е.

    Аз от своя страна бях в 5 годишна връзка, от които 4 години видиш ли, почти всеки уикенд бях по летища. И той се мъкна много… Повече време прекарах по летища отколкото в градове/държави…Що? Щото искахме да сме заедно и поради сума ти причинии (живота си е живот, труден е и не винаги можеш да направиш това което искаш) не можехме да бъдем в една и съща държава след първата година…А,и познай кой плащаше билетите? Позна,не бях аз. Не можех да си го позволя. Той имаше много хубава работа и отношението му беше: „Не мога да ги взема тея пари със себе си в гроба, аз имам добре платена работа, ти не, така че аз плащам.“

    Не мисля че беше най-коректното решение, но виж той колко беше готов да пожертва за мене… Ти какво жертваш за нея?

    Пък особено някой ако и е мазал очите за 7 години, пък после я е оставил за друга… Трудно,много трудно ще ти повярва.

    Тъй че не ми говори колко много я обичаш, ами го ПОКАЖИ!

    Дали ще имаш ташаците да поемеш риска или не, не знам, но в тоя живот не печелят тея дето стоят, гледат отсрани и не правят нищо…

    Не че нещо ти е гарантирано, но то никога нищо не е гарантирано. Така поне имаш шанс и можеш да кажеш, че дори да не е проработило то поне си се пробвал. НАИСТИНА си се пробвал.

    А ако пък решиш че не искаш да си променяш животеца заради нея-както казах-тогава ти изобщо не си я обичал. Защото да обичаш някого означава да сложиш тяхното щастие ПРЕД твоето…

  8. Благодаря на отзовалите се, не смятам да се отказвам и да променя жалкия си живот, макар и доходоносен, какви вечери и подаръци ми говорите единственото което мога да направя за момента е да и пратя нещо, и ако го оцени ще направя следващата стъпка тя при мен или аз при нея да се видим поне отново. Трябва и време знам, за да и докажа че съм готов на това което съм казал. До секс не се стигна по няколко причини: първия път не се познавахме добре, после беше готова но летеше същия ден. Втория път не знам защо, може би защото вече не става въпрос за просто секс. Така е преценила, кофти е но го приемам. В момента нещата се усложниха, не контактуваме и не желае, били сме различни, аз съм „много добър“ далече сме и т.н. Не знам дали ще успея да си я върна не съм бил в такава ситуация и да не мога да кажа на жената в очите(важно ама километри), но няма да разбера ако не пробвам, трябва да знам със сигурност дали заслужава да направя голяма промяна в живота ми да сме заедно и няма да се откажа за да не съжалявам един ден и да си мисля ами ако……

  9. Виж, кво, мой човек никой не ти е казвал,че живота ти е жалък. Ако обичаш не слагай думи в устата ми. Тук все пак ние се опитваме да ти влезем в ситуацията и да ти помогнем, не да те дърпаме надолу.

    Ок, към темата- мисля че вече си ги прецакал нещата,сори. Ти искаш „одобрение“ показване на интерес от нейна страна за МАЛКИ твои жестове преди да направищ голям. Опитах се да ти обясня (от женска гледна точка) защо НЯМА да получиш никога това и е или рискуваш всичко или нищо. Това е положението. Или по-точно БЕШЕ.

    Щом една жена ти каже,че не иска да говори с теб вече всичко е загубено. Приеми решението й и си търси късмета с някоя друга. С тази всичко е свършено. Дори да я спечелиш някой ден, после ще те е яд защо ти си положили толкова много усилия и т.н. пък тя не е отговорила както ти се иска.

    От моя гледна точка,не че си загубил нещо де, както казах твоето мяза много повече на любовно опиянение (като това на поети и т.н.) отколкото на истинска любов.

    Относно решението и да не контактува с теб-наистина трябва да го уважиш. Едно,че изглеждаш супер отчаян и като че ли никой друг не те иска (тоест,ако никой друг не те иска защо тя да те иска? Странна логика е знам,но така работим. Като рабодателите малко-или вси́чки те искат, или никой :Р), ВТОРО (и много важно), че това да й се натискаш след като тя вече ти е казала „не“ е подобно на това някой да ти се натиска в бар и да ти говори някви измишльотини от рода на „Абе,искаш ме ти, ама още не го знаеш. Чета го в очите ти.“ Мммм,не,човек, „не“-то си е „не“. Ако те исках щях да те водя за ръчичка нанякъде…

  10. Благодаря, оказва се, че 31 години не са достатъчни за да хван женската логика. Но „не“ то си е не. Цверя ли не пращах,балони, мечета. Аха и билет за Москва да си взема. Но осъзнах. Че няма смисъл поне за момента да ходя там и да се унижавам още повече. Да от цветята се радва и изненадите. Само тогава има благодаря, здрасти ти ли ми ги прати и т.н. Ама всяко чудо за три дни после пак става глуха и сляпа за мой то здрасти как си две седмици. Пълна изолация. Исках да в жегна някък си и и оисах че съм до тук а и за момента няма по-добро решение. Казах и че не ме уважава вече и други от сорта. Но в край на сметка никаква реакция никъкъ отговор макар и да чете какво и пиша. Все тая е вече ако е трябвало да стане пак ще стане както се срещнахме след година и половина „случайно“. Примирих се макар и да трябва да живея с истината за това. Че е можело да направямного повече. Докато тя искаше. Да съм мислил навреме. Появи се друго момкче наскоро, пак Рускиня, пак от Москва. Може би това с новото момиче ми даде сила да и кажа. Че нямам повече сили да се хабя и да я нагрубя малко или много макар и със свито сърце.новото момиче някак по- леко се случват нещата запознахме се паснахме си след няколко дни, макар и с доста усилия преспахме, гоеорим постоянно и леко без недомлъвки, привлича ме като магнит. Обаче- не чувствам онази тръпка някак ми е все едно дали ще стане или не. Доста често си мисля за „моето момиче“ но такъв е живота трябва да живеем с грешките си. Хубавото е, че сега ме приемат такъв какъвто съм и ми казват отсреща гордея се с теб, страхотен си.Знаеки че два дни преди да се запознаем съм пратил цветя на друга и историята отгоре отгоре. Обаче я няма „любовта“ която усещах и винаги усещам. Че ще пламне или не. Просто не мисля. Че ще мога да се влюбя в нея. Незнам старата страница ли ми пречи, Макар и винаги да съм смятал, че човек трябва да излекува старите рани, преди да се вписне в нещо ново, някък мк даде сили това момиче най- накрая да не мисля за другата всеки ден и по цял ден(или поне по малко)Да не мисля за никоя. Честен съм с нея както и с всички преди това и го оценява обаче сърцето ми остана там някъде другаде, колкото и тъпо да звучи. Така е това съм аз, моля да не ме критикувате за това, защото това е моята същност. Винаги съм усещал партньорката дали ще е сериозно или не. Живота продължава със или без нея със или без мен. Благодаря ви. Ще ви държа в течение. Усмихвайте се по често без значение колко ви боли отвътре. Насила ако трябва

  11. Има и нещо друго “ моето момиче“ мисля,че си има вече друг и е все тая за мойте чувства, опити и мисли. Така или иначе вече съм опшескал нещата

  12. Ох, Дании, Даниии. Късаш ми сърчицето отвътре малко… Туй мъжете сте много странен сорт-цаним ва, резултат= „Не, не я искам тая, не мога да е обичам като дугата и т.н. и т.н.“ или други неща от рода на „Абе, много е лесна.“

    Не ва сакаме, резултат= „Абе луд съм по нея. Ще я покоря, всичко ще направя, бля-бля“.

    Като че ли самата гонитба ви харесва повече от „плячката“?!? Да постигнеш триумф някакъв ужким, и да го показваш навсякъде- като ловец. Като тия дето се фукат с големите закачени глави на лъвове, елени и т.н. (Спрямо това-много ме дразни. Колко мъж бил-аре застани пред лъва да го убиеш без пушка и тогава може и да ти призная, че има с кво да се фукаш… )

    Защо ми къса сърчицето питаш? Ами щото точно така стават при мене винаги нещата-тея дето най-много ги обичам обикновено не ме обичат изобщо. А на тези,които им казвам „не“ от самото начало ме преследват като че ли съм богиня някаква…

    Кви глупости са правили за да ме впечатлят да не ти разправям…

    Резултат=все същия. Нито един досега не е успял да стигне там където уж иска да стигне.

    Казвам „уж“ защото съм убедена (без никакво съмнение), че ако бяха получили това което искат, много бързо щяха да се уморят и те от мен и аз от тях. На мен просто не ми се играеха тези игри (тъй като резултата е винаги един и същ) така че просто не отговарях/не се включвах в такива глупости.

    За какво ми е повече драма в живота?? Нямам си достатъчно, та още да слагам отгоре?

    Това кoeто искам да ти кажа е- най-хубавите неща и моменти са такива: естествени. Не насилени, не произведени- просто ей така се случват и е супер леsno, и се чувстваш като самия себе си, и комфортно и приятно и т.н.

    Тоест -не фойерверки, а огън. Огън който гори бавно, но славно. Никога с такава заслепяваща сила или красота като фойерверката, но много по-дълго издържащ. Кажи ми в този едни живот ако имаше избор… Представи си да речем че е студено наоколои ти мръzнеш, самотно ти е,гадно ти е, и т.н. Кое ще избереш?

    Фойерверката за 5 мин или огнището за цяла зима?

    Само едното можеш да имаш, винаги само едното… Много хора за заслепени от яростната красота на вълнението което те помита от краката ти. Фойерверката създава един друг свят, свят в който забравяш всичко друго и нищо друго не съществува. Когато свърshiи да блести (а свършва бързо!) остава самото мрачното, черно небе и студенината.

    Радвай се на това което имаш, дръж ни в течение и оценявай малките неща в живота си.

    пс: Междуврпочем, внимавай, щото то с огъня да си играеш и да не се попариш е трудно.. Тя е търпелива засега, но ти гарантирам,че няма да е задълго, особено ако те харесва така че имай си едно наум.

    Не знам доколко ти помага всичко това,но се надявам да почнеш да гледаш на нещата малко по-позитивно и да не се фиксираш толкова върху „ами какво ако…???“. Ами каквото е станало е станало вече, а какво ще бъде никой не може да ти каже, така че просто се радвай на това което имаш сега (т.е. някой който те оценява такъв какъвто си). Успех!

  13. Rose, благодаря. Отдавна приключихс тази история. Изморих се да правя кавото и да било. Разбрахме се кой какво и продължих напред. Когато най-неочаквах се появи друго момиче и сме заедно имахме страхотно лято. Тя дава и аз и давам и го карам по-спокойно. Всичко е повече от добре. Благодаря на отзовалите се

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *