Здравейте, едва сега ми стана ясно колко е лесно да даваш съвети на другите, но когато опре до това да помогнеш на себе си, нещата стоят по съвсем друг начин. Надявам се да можете да ми помогнете с отрезвяващите си коментари по една доста сложна ситуация, в която напълно доброволно изпаднах. И моля съвети от типа 'зарежи го тоя, ще дойде друг' да давате само в краен случай, ако наистина това е категоричното ви мнение, защото все ни се иска, особено на нас жените, да има някакъв изход, да се намери начин. Аз не търся съвети как да постъпя, а по-скоро тълкуване на ситуацията от мъжката част.
Преди три години на купон на приятелка се запознахме. Забивка, разговори до сутринта. След няколко дни той си замина извън България, където учеше от няколко години. Три месеца по-късно се засякохме на парти за Нова година, където отидох в последния момент и не знаех нито че се е прибрал, нито че ще е там. Отначало нищо, после обаче тръпката си каза думата и отново бяхме привлечени един от друг. Не го изпусках от поглед цяла вечер, той се хващаше до мен на Дунавското хоро. Отново се забихме и отново бяхме заедно до изгрева, а след няколко дни, когато си тръгна без никакви обещания, без нищо, аз изживях дежа вю - както и предният път, емоцията беше силна и ми държа влага няколко дни, но отново бях безсилна да направя каквото и да било.
И така до юни, когато отново се засякохме, отново в началото се правехме, че сме просто добри познати, но... в един момент просто се целунахме все едно е най-естественото нещо на света. Тази нощ за първи път си легнах с него и разбрах, че се е прибрал за постоянно. Само че... тогава аз заминавах да уча в чужбина. Малко след това ми написа шеговит SMS с предложение да се видим и през трите месеца, в които и двамата си бяхме тук, излизахме няколко пъти, но не беше сериозно, и двамата работехме, той започваше нова работа и се стараеше да се докаже там и ми показа ясно, че може да ме вижда само през уикенда, а и все пак аз заминавах скоро.
Никакво "ще те чакам", нито "ех, защо заминаваш...", въпреки че срещите ни са били много хубави и си пасваме страхотно както в леглото, така и в разговорите. Но никаква романтика - резервираност и някаква странна преграда между нас, която не успях никога да разчупя до край. Въпреки че най-често той ме търсеше, несериозното му отношение ме подразни и заминах на море с бившия си приятел. Той разбра, след това се скарахме в някакъв мейл, който беше двусмислен и нямах никакви новини от него.
Аз заминах и постепенно забравих за него, случиха ми се много неща, срещнах много нови хора. Върнах се след година през лятото и нито съм се сещала за него, нито ми е минавало през главата да му се обадя, въпреки че на рождения ден на обща позната се питах ще дойде ли и ми стана малко криво, че го нямаше. После отново се върнах там, където уча и се прибрах в София за миналата нова година. Знаех, че той ще е там и много ме тревожеше този факт, защото мислех, че след онова, което стана лятото, ми е сърдит, не иска да ме вижда и да ме чува и вече си представях как цяла вечер се подминаваме като пътни знаци и тайно се молех да не идва. Не го бях виждала от година и половина.
За мой ужас ми казаха, че ще идва, но по-късно и реших, че най-рационално е да се напия преди идването му, за да го преживея по-лесно. 🙂 Танцувах с моите приятелки, всичко беше супер весело и в един момент просто вдигнах глава и... той стоеше пред мен. Аз замръзнах от ужас, а той вкара най-широката усмивка на света, каза ми "къде си, бееее, Белгия" и се хвърли да ме прегръща и целува, което меко казано ме шокира и същевременно ми свали огромно бреме. Въпреки това, аз вече до такава степен бях изработила стратегия за поведение, че бях леко резервирана първите няколко часа, но вече нищо не виждах и никой не чувах.
Той все идваше при мен, танцуваше до мен, сядаше при мен и ме питаше как съм, интересуваше се какво правя и как върви ученето ми, разпитва ме много, разказва ми за себе си и за промените покрай работата и неусетно се смеехме и си говорехме все едно не сме се виждали от вчера, но и... все едно никога не сме излизали, все едно почвахме от начало. Тази вечер за първи път от както го познавам, аз почувствах, че сме заедно. Всички си мислеха, че сме гаджета, той заряза тотално приятелите си, с които беше дошъл, аз гледах само в него и тотално игнорирах останалите 56 човека. Той слезе до долния етаж и ме попита искам ли нещо, а аз казах, че имам бутилка вино Хан Крум. Той се върна с бутилка Хан Крум...бяло, нищо, че моето беше червено. Не я намерил и ми купил бутилка.
Отново изкарахме цялата нощ заедно, само двамата в една стая. Говорихме си за какво ли не цяла нощ, прегърнати. Извиних му се за глупостите от онази есен, казах му, че в много от случаите не съм постъпвала правилно, но го разбирам едва сега, а той ми каза, че е хубаво, че му го казвам и го оценява. На сутринта станахме да пием кафе и дори не седяхме един до друг, а всички хора около нас ми казаха, че сме изглеждали като двойка, така сме се гледали, той се смеел на моите шеги, аз съм довършвала неговите. После аз заминах, а част от мен остана там.
Написах му SMS "само искам да ти кажа, че годината ми започна страхотно", но той ми написа нещо в типичния му шеговит стил, когато комуникацията не е на живо. И аз или спирам, или трябва да му вляза в тона и да зарежа романтичните тъпотии. Писахме си малко във фейсбуук, но нямаше и следа от интелигентното, чаровно и сериозно момче, в което бях влюбена - той ми пишеше някакви простотии и общо взето си говорехме само за поддържане на разговора, така че аз прекратих, той не ми написа нищо, за да започне отново, тоест отговаряше, ако аз му пиша.
Сега отново съм тук, отново го видях на купон за Цветница, отново между нас имаше привличане, танцувахме, гушкахме се, но този път аз казах "Стига", въпреки че ми беше много трудно. Казах му, че това не може да продължава до безкрай и не ми е приятно вече три години да го виждам през месеци, да си изкарваме страхотно, а после... дупка. До следващият път. А той ми каза: "Трябва да знаеш нещо за мен, че аз връзка от разстояние не поддържам. Какво очакваш в тази ситуация? Не може друго да стане. А щом за теб е проблем, трябва да прецениш - или правиш нещо и после си плащаш цената или не го правиш, за да не ти е кофти след това (бел.ред.на мен и сега ми е кофти, въпреки че нищо не се случи този път). Аз за Нова година не съжалявам и ако се върна назад, пак бих го направил. Вие жените какви сте, защо не се научите да живеете за мига. Сега ме караш да си мисля как да се държа като те видя следващият път, дали да си заповядам да няма нищо, защото аз мога да го направя, ако знам, че ще ти е кофти."
Най-лошото от всичко е, че е напълно прав. Няма изход в тази ситуация. Но мен ме побърква този прагматизъм - ами да, супер яко ни е, ама какво от това, теб те няма. Тоест, побърква ме, че за него това нищо не означава. Аз не искам признания във вечна любов, нито обещания да ме чака. Но и не мога да съм толкова хладнокръвна, рационална и да си сложа така лесно бариерата. Това не е точна наука, това е привличане и не можеш така да си заповядваш. Или мъжете могат?
Понякога съм убедена, че ме харесва, понякога си казвам, че не му пука за мен и само се забавлява. Но в едно съм сигурна, не е случайно, че толкова пъти съдбата ни среща, ние сме сами в този момент, а тръпката е все така силна.
Той е на 29, знае какво иска, не е малък. Освен това има железни принципи, до колкото го познавам. Но как ме вижда в главата си, мен и нашите странни отношения, нямам представа. Това искам да ми помогнете да разбера, защото изход знам, че няма. Поне не докато не се върна тук окончателно, а не знам дали ще е скоро. Извинявайте, че писмото ми е толкова дълго.
Ужасно ми писна всеки път да преживявам един и същи до болка познат филм, да го мисля седмици наред, да се успокоявам накрая и след време това да се повтаря. Но... как да заповядаш на сърцето си? Иска ми се да го видя през двете седмици, докато съм си тук, но не знам дали е добра идея.
Благодаря ви предварително за коментарите.
Много е трудно човек да ти даде съвет в тази ситуация. В момента този сценарий се случва на много млади хора, поне аз знам няколко случая. Отиват да работят или да учат в чужбина и връзките остават на заден план. Някои свикват и си ходят така – като се виждат два пъти в годината. Други се разделят.
Според мен просто трябва да се примериш, да не се влюбваш (ако успееш да се контролираш) и просто да се забавляваш. Колкото и да е тъпо и грубо – той е осъзнал това и е прав. Оттам нататък нещата сами ще се развият в една или друга посока.
Благодаря ти, Lover…Аз това и правех до сега, после ми беше тежко седмица-две и накрая ми минаваше и така до следващия път, но просто вече не мога – знам точно как ще протече всеки един път, в който ще се видим – срещаме се на място с много хора, първоначално се държим като стари добри приятели, забавно ни е, в един момент почваме да се държим като нещо повече, правим секс до сутринта, а после всеки си тръгва и аз страдам, за него не знам…И последният път си казах, че не мога да продължавам по този до болка познат сценарий…не и преди да съм чула поне една дума от типа „съжалявам, че не си тук, ако беше тук нещата щяха да са различни“ или нещо подобно, което да ме наведе на мисълта, че той си представя отношения между нас…
Ти мислиш ли, че той има нещо към мен или не? Имам предвид нещо повече…Изобщо какво мислиш, че се върти в неговата глава, която е готова с лека ръка просто да се откаже от всичко…
И още нещо, което няма общо с темата – изтрил си ми профила и трябваше да се рег-на на ново, за да публикувам тема, само че в граватар вече ми имат и мейла и ника и сега не мога да си сложа картинка отново…какво трябва да направя?
Мисля, че все пак се оправих с аватара…
Явно все пак не съм, изтрий моля те горните ми коментари, които не са по темата, защото не мога да го направя сама…И ми кажи според теб добра идея ли е да се опитвам да го видя докато съм тук или той си е сложил преградата и въпреки че ме харесва, не иска да ме вижда, за да не се задълбочат нещата, а после да си замина и да ни е кофти и на двамата…
priZdrachna Това се отнася за теб мила. От една страна, за всеки мъж е трудно да говори с толкова красива жена.Но От друга – защо това да е проблем? Ще кажеш живота е несправедлив. Не и ако внимава човек. Кой би повярвал, че има мъж, който ще заговори непозната жена и и ще се интересува от нея, без да си е съставил план?А какво би казал такъв мъж? Аз бих казал: “Казвам се Николай Илиев и съм консултант.”Но на нея няма да й пука и вече ще се моли той да се разкара мислейки си, че е като всеки друг. Което животът я е научил и е почти гарантирано.Или пък да каже: priZdrachna -”Казвам се …… и ти ще зададеш сондажните въпроси,защото си искрено, макар и странно, заинтригуван.” Аз – “Не. Бих се заинтригувал. Но знам, че няма начин да я накарам да ме възприеме на сериозно.Може да бъда забавен, чаровен и свежо оригинален.Но не помага. Но това не е гадно .Вероятно и двамата ще си продължим живота по план.И, предполагам, така ще ни бъде най-добре. Приятен ден priZdrachna
Мързи ме да трия коментари сега 🙂 За gravatar е важно мейла, с който си се регистрирала тук, да е добавен там. Можеш да си смениш мейла тук, с този от предишната ти регистрация или да си добавиш новия мейл в gravatar.
По темата: Трудно ми е да преценя подробно ситуацията от разстояние, но спрямо неговото държание, според мен има два възможни сценария. Първия е, че те харесва, но се пази да не се влюби и затова се държи така.
Вторият е, че си има някоя друга, но харесва и теб и се раздвоява. Както разбирам, ти си красиво момиче, а един мъж просто няма как да не хлътне по красиво момиче. Затова е малко странно, че се държи толкова студено.
При всяко положение, според мен, ако поискаш, можеш да го спечелиш и да го размекнеш, но не знам дали на този етап това ще е добре за двама ви. Просто така от разстояние, повярвай ми, ако започне да ти отговаря сериозно на чувствата, ще ви е много трудно.
Както казах, твърде вероятно е точно поради тази причина да се държи студено, за да не те мъчи излишно.
Благодарна съм ти…твоето мнение поне до някаква степен обяснява действията му пред мен.
Мисля, че е по-скоро вариант едно. Той определено е много принципен и съм почти убедена, че не е от мъжете, които играят на два фронта, просто защото знам, че дори не иска да има нещо общо с момичета, които имат приятел, защото казва, че не иска да прави на някого това, което не иска да му направят на него.
До толкова е принципен, че чак досадно. Без проблем си заповядва какво да чувства, управлява емоциите си така, както аз не бих си и помислила да им се налагам на моите.
Явно съм безсилна да направя каквото и да било. И типично по женски не знам и какво точно искам – не искам да съм без него, не мога да съм с него сега. Искам може би някакъв жест, някакъв знак, че и той иска да е с мен… За какво ми е? Не знам…едва ли ще ми стане по-леко… Искам и да бъда с него в малкото време, което имам тук. Но едва ли е особено практично. Мен никога не ме е интересувало кое е практично и съвпада ли с това, което искам аз. Но може би трябва да ни интересува и чуждата гледна точка все пак… Хайде стига съм разсъждавала на глас.
Gentleman, това, че не съм отговорила първият път, не е ли достатъчно показателно?..
Първо, за мен остава загадка от къде разбра, че съм красива…това определено е вярно 😉 , но пък не е нещо, което би могъл да знаеш…
Второ, аз не виждам нищо лошо да заговориш непознат човек, без това непременно да значи, че имаш съставен пъклен план…но пък и не виждам какво ти си направил, за да не си мисля аз, че си като всички останали…какви основания за противното си ми дал?
Не ме вълнуват сондажните ти въпроси…нито пък ще те карам да попълваш лексикони, защото никак не ме интересува имаш ли братя или сестри…мен повече ме интересува кога за последно си се смял с глас, кой е най-яркият ти детски спомен, обичаш ли да вали…ей такива прозаични нещица…а не консултант ли си или лекар, защото това не говори много за теб като човек…
Приятен ден и на теб…
Здрач
Приздрачна, определено много си се влюбила. Нормално е да чакаш знак от него, но както вече казах, това повече ще те нарани за в бъдеще, отколкото да ти е от полза.
А за красотата – личи си, дори през Интернет, кое момиче колко е красиво. Най-малкото нямаш никакви комплекси и говориш супер открито.
Това едно грозновато момиче, при всяка вероятност с комплекси, не може да го направи. Като включим в действие и шестото чувство (интуицията), което е най-полезното нещо на света, и картината напълно се допълва 😉
Оххх, влюбила съм се и то вече години наред, да кажеш, че е от вчера и ще отмине…и междувременно и други съм срещала, той също, но това си стои, което е най-странното, не сме си станали безразлични…
Няма как да не ме ласкае мнението ти за мен. Но аз познавам много привлекателни хора, които обаче бъкат от комплекси, така че не мисля, че винаги двете са в тази зависимост.
Както и обратното, може да не си манекен, но да знаеш кой си, колко струваш и да не се подценяваш. Изобщо самопреценката е много важно нещо. Аз не се имам за супер красива, всеки има някакви неща, които го сдухват, не сме Богове. Но мисля, че имам други неща, които ме карат да се чувствам добре в кожата си и изобщо това е нещо, което винаги се усеща – дали си окей със себе си…А все пак със себе си ще прекараме целия си живот, важно е да се харесваме все пак 😉
priZdrachna Понеже се отнесе малко с пренебрежение към мен, ще ти дам един жокер. Ще бъдеш прелъстена от мен, без дори да разбереш за какво става въпрос. А после ще ти пиша тук .Как мислиш ?
Gentleman, много те моля, когато ме прелъстиш, задължително ме уведоми тук – много държа да не остана неосведомена, че така е станало…страх ме е да не би да го пропусна случайно…
Ако прелъстяваш всички жени, които те пренебрегват, за отмъщение, явно си някой много голям прелъстител… 🙂
Аз ще се смея последен мило.
според мен този човек прави едно и също от самото начало – впечатлява те кара те да мислиш за него постоянно понякога с методи които не ти допадат но действат. и това ако не е романтика не знам кое е 🙂
така. сега вече имам и фонетика и мога да си пиша както трябва. Та според мен е точно това, щом казваш че той си има принципи и ги спазва… щом е и на толкова години значи знае как да се държи зряло с една жена и сигурно също го е страх от тази връзка от разстояние затова не предприема нещо сериозно, но със сигурност го вълнуваш. за тези години ако не го вълнуваше на някой от следващите купони като се видехте щеше да е с друга. Нормално е в началото да се държи като стар приятел, ние също се страхуваме до някаква степен. относно въпроса ти – можем ли да си забраняваме да чувстваме – аз съм си забранявал и … сега само съжелям… Може би съм имал своите основателни причини, може би не , никой не знае в какво посока би се развил живота му, ако беше направил обратния избор еди кога си или еди кога си…. казваш че усещаш че е сериозен….вие жените определено имате много по добра интуиция за това , признавам си … отбирате кое е само на думи, кое е и в действителност… и аз мисля че си влюбена… щом и не знаеш какво да правиш…и аз съм бил така влюбен, но разстоянието го нямаше де, живеехме на 4 км един от друг…и забраних на чувствата си да се проявяват тогава, подробностите са в темата която пуснах преди месец може би… Съвет – няма да ти дам такъв, поради простата причина че трябва сама да избереш какво да правиш, избора е твой, помисли… прехвърли случките, и тези неща за съдбата ги забрави, съдбата си е определяме ние, ами ако не беше отишла нарочно на един от купоните с него…тогава какво….. но ако вътрешно в сърцето си си сигурна че …. ти е хубаво с него бъди искрена, сподели му всичко… забелязал съм че това е най-добрия начин за решаване на проблемите – искреноста, така няма и страхове от това какво той мислел, какво чувствал…. кажи му ти как се чувстваш и щом случилото се между вас означава нещо той ще го оцени високо…. абе фонетика фонетика ама се улях с този коментар…. пиши какво се случва занапред, туку виж сме канени на сватба скоро…. 🙂 🙂 🙂 Поздрави от Несебър, идвайте на море, че е много скучно тук …
fantasy_boy, много ти благодаря за разсъжданията на глас 🙂
Аз изложих проблема си не толкова, за да търся „за“ и „против“ връзка от разстояние – не мисля, че си струва, не мисля, че е възможно точно в този момент и не го обмислям като вариант, а дори и да го обмислях, не зависи само от мен, това е нещо, което решават двама…
Аз исках по-скоро да потърся другата гледна точка – неговата, мъжката. Защото, разбира се, съм го обсъдила с приятелките си и те разсъждават от женската позиция и ми казват ту „Изглеждате като влюбена двойка“, ту „Оффф, остави го тоя, той е луд, какво е това двусмислено поведение, говорите си и се смеете цяла нощ, а после ти пише два реда, колкото да отбие номера“, но на мен ми се струва, че има по-задълбочено обяснение на поведението му от психиатрична диагноза. Явно го е страх, явно намира, че не си струва, явно не иска да поема риска и да плаща цената. А аз не съм убедена, че бих искала да съм с някого, за когото няма да си струва да поема риска заради мен, аз искам някого, който да ми каже „Няма невъзможни неща, щом има желание“…Много ли искам? Или няма достатъчно желание…ей такива въпросчета ми се въртят из главицата и затова ви писах…Спокойно, пак ще ви пиша, явно ще продължи поне още три години…
Не смятам, че той го прави умишлено, за да ме държи в напрежение, да е романтично и да мисля само за него, не вярвам затова поведението му да е двойнствено…По-скоро се притеснява и не вижда какво повече от това можем да правим…Но същевременно всеки следващ път го тегли към мен, както и мен към него…
Джентълмен, първо, смятам, че изключително неуместно си избрал никнейма си…
Второ, ако отново си позволиш, необяснимо за мен защо, да ме наричаш мило, все едно съм от селото на майка ти, можеш да си напълно убеден, че повече няма да ти се случи да видиш какъвто и да било коментар от моя страна по отношение на твоята личност…
Надявам се да съм била достатъчно ясна…
Светли празници на всички!
priZdrachna – Сажелявам, но или е някакъв страшен играч, или не го интересуваш особенно.
Най-вероятно си мисли „да, симпатяга е, танцува хубаво и готин секс прави, мъ за к’во ми е като не е тук'“ Така би си казал всеки нормален мъж(поне аз така си казвам)…
Ако питаш моята скромна особа, завърши си обаразованието и като се върнеш в нашата мила родина, и ако все още го искаш, опитай да си с него.
Никак не е трудно да си подтискаш чуствата. Аз го правя още от когато уная, вече не знам каква да я наричам, ме заряза, след три месеца. Така е по-лестно. А в ситуации като твоята е направо задължително. Прави си кефа докато си тука, като заминеш го забравяш(както той теб) и всичко ще ти е наред!
Милото ми мишленце, пингвинче мое ,бонбончето ми сладкото то. Обичам когато ми говориш така.
manowar, коментарът ти е отрезвяващ и полезен…и определено ми помага, няма за какво да сЪжАляваш (извинявай, ама важна дума е все пак) – тук сме да си говорим истини, а не да се заблуждаваме.
Мисля, че ако моят човек си е казал така, то просто няма за какво да го съдя, аз самата далеч не съм сигурна, че искам да си говорим мили думи и да си даваме надежди от хиляди километри. Просто ще живея тук и сега и ще взема максималното от ситуацията, а дори да страдам после – свиква се и ще мине…
Коя те е зарязала? Тази дето искаше отворена връзка ли?
priZdrachna – Не разбира се, с тази която искаше отворена връзка все още си живеем заедно и всичко е идеално, въпреки че за една седмица успя да ми потроши и мотора и колата!
Тази която ме заряза го направи отдавна, бях на 14-15 мисля(първата ми любов, и последната). Всъщност тази която ме заряза ме заразя, защото искаше тройка с една нейна приятелка. Пък аз вече бях правил тройка и знаех колко е отвратително. Извадих го, казх и „брой! Колко имам? Само един е нали? Това значи, че спа само с по една жена“ От тогава почнаха проблемите и караниците. Не сажелявам. Тя беше ужастно глупава, слушаше приятелките си, който ме мразеха(бях спал с 2 от тях) и така…
Много е интересно, че на 14-15 хората се разделят, защото единият иска тройка, а другият – не… 🙂
На мен ми е лесно да си забраня да чувствам, като мобилизирам яда си към някого – когато ми е направил нещо лошо, но не и когато сме преживели единствено и само хубави моменти и единственият грях, в който мога да го обвиня е, че не иска и двамата да страдаме заради разстоянието…Тогава ми е много трудно да намеря нещо, заради което да съм безразлична…
Радвам се, че всичко сега ти е идеално, да не чуе Дявола…
На мен не ми е…довечера пак има парти с обичайните заподозрени…не знам дали ще дойде…най-вероятно…и вече знам точно как ще протекат нещата – пак всичко от вътре ще ми изгаря и пак ще трябва да се правя на безразлична и накрая или ще ми е гадно, че пак съм попаднала в ръцете му или ще ми е още по-гадно, че не съм там…
btw, какво се случи с BlackDiamond?
Щеше да е хубаво и той да ми каже нещо по темата…
Черния Диамант се хвана на работа и каза, че по-рядко ще наминава от тук. Като го гледам, никакъв го няма. Бая рядко ще е май 🙁
prizdrachna – Единственото правилно решение е да сe наслаждаваш, на присъствието му и секса…
Lover, жалко, че няма да има много време за нас, задължително да го поздравиш от мен, даже мисля, че скоро рожден ден щеше да има, ако не е минал вече…
Меноар, не мисля, че ми остава някакво друго решение, но и не мисля, че имам желание всичко да се върти в омагьосан кръг и да се повтаря до безкрай…Мисля, че няма вече да се боря, нямам сили, ще го оставя да си живее, пък ако е писано, ще стане рано или късно…
Най-много утре сутрин да ви пиша пак.. 😉
Кви черни диаманти чакате. Аз съм най – добрия и най-великия в историята на човечеството. Мило оставяй го зози стария .При мен ще се чувстваш като Алисия в страната на чудесата. Като преродена.
Lover, интересува ме живо какъв е еквивалентът във форума на изискването на ограничителна заповед?
Искам специално да се обърна към всички мъже във форума, които често търсят съвет как да свалят жени, как да подходят в определена ситуация и не знаят как да се държат с жените – тук можете да получите нагледен пример кое не бива да се прави, тъй като е отблъскващо и просташко.
Учете се!
В момента в който сътворя нещо прекрасно ,ти ще настръхнеш .Аз ще те впечатля по сексуален начи.Ти ще си затвориш очите и ще си представиш един джентълмен, как идва при теб и ти предоставя най,най-чистата, красива ,бяла роза. Защото ти го заслужаваш.
Gentleman – Имаш странен подход, но пък е интересен… Ако оспееш да я свалиш, ще си отрежа „камшика“ и ще сио го вържа на врътъ, така ще утида на бала на брат ми.
priZdrachna – Радвам се, че поне веднъш сме на едно мнение(не си спомням друк такъв случай).
@призДрачна – Не е казал нищо лошо до сега, но наистина изказванията му са малко безсмислени и спамърски. Ако продължава така, ще се погрижа молбата ти да бъде удовлетворена. Но и ти не му обръщай много внимание… да не вземе да те прелъсти 🙂
Lover, и аз тъкмо от това се опасявам 🙂
manowar, ако успее да ме свали, най-добре затворете блога…той ще е напълно ненужен след подобен акт, вървящ в противоречие с вселенската логика…
Мисля, все пак, че и преди сме били доста често на едно мнение или поне отчасти, но явно ти помниш основно противоречията…
Така съм остроен. Предимно помня противоречията, побоищата, сдканадалите, общо взето нещата който не са ми приятни. Въпреки, че приятелския бой по някога е забавен…
Разкажи, какво стана на партито!!! Ако обичаш де.
Ако ти разкажа, просто няма да повярваш… Моят човек не беше там. Той по принцип, никога не е канен, а косвено идва покрай приятели, но този път никой от тях не беше там. Но това нас ни най-малко не ни спря. Напротив…
Най-добрата ми приятелка се запозна с някакво момче. Искаше да ходят да ядат и аз не мога да я зарежа да си ходи с някакви непознати сама. В един момент както щяхме да ядем на сутринта в 5, се озовахме в един стриптийзбар да спасяваме брата на другото момче от наркотиците, алкохола и пороците… След това все пак отидохме в Дивака да ядем, като не разбрах защо точно, с нас дойде и таксиметровият шофьор (чичо Пепи, бивш катаджия), може би защото синът му беше барман там… все пак в някакъв момент на сутринта реших да си тръгна и видях убийството на Съдебната палата…първо помислих, че снимат филм, защото имаше полиция, пожарна, прожектори, окървавен труп, но за съжаление се оказа истина…а моята приятелка, момчето и чичо Пепи свършили газта и отишли в 7 да заредят…абе, няма проблеми…важното е да не е скучно…аз колкото видях в България за една седмица, толкова в Белгия за 10 години не може да ми се случи…
Повече щях да се учудя ако видя да снимат филм, отколкото като видя мъртвец. Кого са убили?
Духче, извинявай ако ти прецаквам темата, но иксам да питам какво мислят хората, за нещо, заради което не си струва да пускам нова тема.
Смятате ли, че е правилно да се потдърат връзки, който нямат бъдеще? Вярно ли е, че най-рационалния и правилен начин да се оттървеш от искошението, е да му се отдадеш(аз си имам мое мнение, няма да го споменвам за да не се влияете от него)? Какво ви е отношението към случайния секс(нека не забравяме, че при такъв секс не се изпитва психоемоционален оргазъм, само физически,сетивен)?
manowar, ти просто ме уби с психо-сетивните си разсъждения 🙂
Така като гледаш пуснатата от мен тема, не ми е удобно да твърдя, че не поддържам връзките без бъдеще… Фен съм им и още как.
Не за друго, а защото за мен няма такова понятия като връзка с бъдеще – винаги може нещо да стане, нещо да се прецака. Така че е важно да живеем на момента, да вземем каквото можем тук и сега, пък каквото стане. И без друго винаги става каквото си иска, а не каквото сме планирали. Ако дадеш конкретен пример за такава връзка без бъдеще и трябва ли да се поддържа, можем да поговорим по-сериозно, а не само хипотетично. Хубаво е и да дадеш своето мнение, за да се получи дискусия.
Не съм привърженик на случайния секс (както и повечето жени, за разлика от мъжете) не за друго, ами защото при мен сексът се случва между ушите, не между краката и когато случаят е такъв, нямам време в главата ми да се случат нещата, да се развият, да ги пожелая. Освен това, както е известно, жените не получават оргазъм толкова често, колкото вас (което съвсем не значи, че ако не свършим, не ни е хубаво в секса), така че отпада и физическият оргазъм като причина номер 1 да си легнеш с някого от раз.
Какво да кажа за изкушението…в тоя живот изкушения дал Господ. Ако говорим за наркотици, очевидно не е това начинът. Аз обаче подозирам, че говорим за мъже и жени, и мисля, че ако не му се отдадеш, ти става фикс-идея често пъти, което не води до нищо добро. Така че казвам Да на всякакъв вид изкушения! 🙂 Лошото на варианта, споменат по-горе, в който си го навиваш на пръста е, че често от много самонавиване, накрая нещата изобщо не са толкова хубави, колкото сме си ги чертали в главата си и се разочароваме. Колкото по-рано, толкова по-добре…
А колкото до това кого са убили – две момчета пред Соло с нож, единият вратаря на националния отбор по хокей…Не си ли чул? Гадна история…поредната.
Христос возкресе!
Пример за връзка без бъде: Аз на 16, тя на 27, аз Българин, тя туркиня, родителите и исключително консревативни, мойте също, тя глупава, аз още повече, различни градове, аз беден, тя много богата, аз ненормален, тя кротка, тя цинична, аз възпитан, тя вишистка, аз се радвам на тройките(100% несъвместимост). Връзката няма бъдеще, нито аз ще напусна гръдъ си, нито тя нейния, нито техните ще позволят да се виждаме, нито нашите. На всичкото отгоре не можем да се разберем за най елементарни неща, постоянно ме дразнеше, беше несериозна не си изпълняваше обещанията. Защо съм бил с нея ли? Заради секса, беше умопомрачаващ, единствено тя оспяваше да ме накара да свърша за по малко от час!
Малко съм против потдържането на такива връзни, защото се губи време, пари(да парите се топят като сладолет от 80 ст. на слънцето), пропускат се възможното, ограничава се свободата… Така или иначе нищо няма да излезе от цялата история защо да се стремя да потдържам подобна връзка. Хората винаги са се стремили към развитие(във всяко отношение) а в тази връзка, развитието липсва, това е вървио срещо инстинкта ми за, просперитет…
Жените не свършват по-рядко от мъжете. Лично аз(но съм сигорен, че при много от мъжете е така) ако оспея да свърша 4 пъти за цяла нощ, на другия ден черпя в бара. А тя, тя се убива да свършва, случвало ми се е да почне да повръща, да плаче, да се смее като луда, да започне да я боли главата, да вдигне температура от оргазми. Нямате право да се исказвате, че свършвате по рядко от нас, защото това не е истина…
На човека за това му е дадена такава голяма глава, такъв голям мозък, и толкова добър ум. За да може да си оправлява живота. Случайностите са забранени, всичко трябва да се предвижда… Ако човек не може да си оправлява живота то тогава кой. Да се пускаш по „течението“ е най-голямата глупост(за сажеление много хора го правят, предимно жени)… Оправдания от сорта „така се случи“ или „така било писано“ подхождат на учениците в 7-ми клас. На зрелия човек, който смята, че вече си е взел живота в раце, не му подхождат такива оправдания…
Случайния секс. И аз не съм му фен(въпреки че го практикувах най-редовно). Сещате те какво е мението на хората за жени който го практикуват, нали? Аз мисля, че това не е правилно. Защо мъжете може, а жените не?
За искошението. Хмм, зависи какви ще са последствията. Ако това да си напрая кефа, ще ми развали семейството или връзката, по-добре да не се отдавам на изкошението. Не вярвам особенно в любовта(дори ми е неприятно чуството). Но вярвам в честа, в себеотдаването, честноста и други такива работи, и смятам, че да изневериш на приятеля си, или приятелката си е едно от най-гнустите и отвратителни неща на който човека е способен!
Не, не съм чул. Не гледам телевизия(само глупости, вип брадър, страх и кви ли не други простотий), и вече не се интевресувам от спорт(намразих го след като спрях да тренинирам)…
Воистина возкресе!
manowar, искам да те поздравя! Всички, които ми честитиха днес, или на които аз честитих, пишат воСкресе, само ти го пишеш със З, има шанс и за тебе и твоят български, няма да се притесняваш!
Изобщо не съм съгласна за така наречените безперспективни връзки…защото това не е да се въртиш в кръг, да седиш на едно място или пък да не се развиваш, напротив – всяка връзка, дори най-безмислената, ти дава нещо, учи те на нещо, за което ти може би не си даваш сметка на момента, а може би не си даваш сметка никога, но то те кара да опознаваш другия пол, да опознаваш себе си и собствените си нужди и желания и най-малкото да не допускаш повече подобни грешки, което пак си е много.
Как така ще кажеш, че си си изгубил времето – нали си чувствал, нали си преживявал хубави и лоши неща, нали си страдал… За мен изгубено време е това, в което нищо не ти се случва, не се развиваш (както каза ти самият, но аз не виждам кое ти пречи да се развиваш дори в една такава връзка, дори да знаеш, че няма бъдеще) и просто времето минава, а ти си нещастен и в безтегловност и все искаш да промениш нещо и си казваш, че от утре край, но седиш там, по навик.
Представи си една много перспективна връзка, в която и двамата инвестирате чувства, усилия и надежди и всичко е супер и мислите, че ще се ожените, обаче в един момент се разделяте. И какво като някога си си мислел, че е много перспективна и че има бъдеще като в крайна сметка всичко се е разпаднало?! Давай, без да мислиш колко получаваш, прави каквото е нужно, дори да е до утре пък колкото й е писано на тая връзка, толкова, другото е Божа работа. Защото двама души без обща мечта, без общи планове, не са за никъде, ако са на принципа, абе, днес добре, ама утре край. Почнеш ли така да мислиш, значи краят вече е дошъл. Аз също съм имала безперспективни връзки, какво като знам, че ще свърши, това не ми е попречило да се отдам докрай, да ме направи този човек жена (аз преди това една риза не можех да изгладя, но той търпеливо ме изчака да съсипя достатъчно количество ризи, манджи и пранета, докато се науча…) ами не, не съжалявам и изобщо аз съм човек, който гледа да научи нещо и от най-малкото, което му се случва, да си извадя изводи, да не повтарям грешки, затова съм на 22 само, но мисля, че съм научила много и още много ми остава да уча, разбира се. Важно е да се развиваш, както вече казахме.
Какво значи губи се време, какво значи пропускат се възможности? Това не е пропиляно време за мен.
Определено свършваме по-рядко от вас и си е чистата истина. Ти като правиш секс днес, дори да ти отнеме 3 часа нали най-накрая все пак свършваш, утре също, е, имам новина за теб – ние не! Не всеки път и съм сигурна в това, което казвам, не знам ти на какви жени си попадал. Зависи както от мъжа, така и от жената и от това, което се случва в главата й. Освен това ти свършваш с всяка, ние не с всеки мъж.
Има още много неща в темата ти, за които бихме могли да говорим до безкрай, като например за това с порастването и взимането на живота в ръце – аз не мисля, че е в нашата власт всичко да контролираме, всичко да управляваме, понякога просто животът решава вместо нас.
А сега да се върнем отново към темата, заради която писах.
Реших, че няма какво да губя и ще му пиша смс вчера. Разбира се, след като 3 години опитвах с добро, с лошо, с молби, заплахи и рев (образно казано, разбира се), този път реших, че ще пробвам по неговата схема с лежерните тъпотии и му надрасках каквото ми дойде в първия момент, без много да го мисля. Избъзиках го нещо, не ми отговори вчера. Тъкмо му бях теглила една майна и се чудех вече с кой друг да изляза и днес получавам смс с поздрави за празника и с нещо от сорта на – ами аз разбрах от разговора онзи ден, че на тебе ти се размътва главата (след всяко наше виждане явно иска да каже) и затова не ти е комфортно виждането. Аз му написах, че правилно ме е разбрал, но и аз съм разбрала какво ми е казал и че мисля, че една среща все ще я преживея някак, а и някой ми беше казал, че трябва да живея за мига… Той ми написа тутакси, че има среща с приятели, но към 9 е свободен и какво съм щяла аз да правя по-късно, само да не съм ходела в роднините да ям агне (явно му се вижда много смешна тая работа с агнето), на което аз му казах „е ти едно агне ли ще оставиш да ти прави конкуренция“ и да ме вземе към 9.
Не обичам аз такива неща, не ми харесват мъже, които ме питат дали ще се видим, а не ми съобщават, че съм заета, защото ще се виждам с тях, и които смятат, че имам нещо по-важно от това да изляза с тях, било то и 15 агнета. Не знам неуверен ли е, какъв е, защото все пак е на 30 и когато сме на живо си изглежда съвсем самоуверен. Или пък не ме харесва достатъчно. Не знам, нямам представа. Не знам дори дали аз го харесвам толкова или съм си го навила на пръста, защото не може да е мой.
В крайна сметка ще ме вземе след час. Агонията продължава… Очаквайте продължение… 🙂
Мило мое призрачно създание, исках по някакъв начин да променя начина ти на живот като излезеш навън .Достатъчни ми бяха 2 минути да ти покажа че има и друг начин на живот,но видях ,че няма как да стане това с теб.Оставям те с твоя бивш,сегашен и бъдещ приятел завинаги. Ти пропиля своя шанс в живота и след време ще съжаляваш . Всичко свърши.
priZdrachna – Не се занимавай с Българският ми. Трябваше цял срок, в 12-ти клас, да отделя във мачкане и късане на чаршафи с госпожата по Български, за да ми напише тройка. Междодругото ме прекара, обеща ми четворка а ми писа тройка, колко са коварни жените само!
И аз не свършвам със всички жени. Имало е престъпно красиви, по десетобалната система и пиша 15+, но не мога да свърша с нея и т’ва е. Дори съм симолирал оргазъм няколко пъти, не ме питай с каква мъка искарах малко семенна течност…
Аз мисля, че оргазма на жената, зависи очти изцяло от мъж… Има случай в който жената не испитва оргазъм по нейна вина(заради мислите си) или заради възпитанието си като малка(аноргазмията при повечето жени се дължи на възпитанието им) Жената, както и мъжа. винаги, ВИНАГИ, може да изпита оргазъм, било то и само сетивен… Дори мъжъ с когото е да не и хартесва, дори да му е обидена или сърдита. Нервите и рецепторите не изпитват емоций и те изпитват наслада. Сетивния(физическия) оргазъм няма нищо общо с ума, дори с мозака няма особенна връзка(само с хипоталамоса). Друк е въпроса дали жената ще си го позволи и дали мъжа ще саумее да и го достави!
Всичко в живота се оправлява… Живота няма право да решава какво ще правя аз. Можеби, искаш да кажеш, че по някога нещата зависят и от други хора? И това не е вярно, всичко в моя живот зависи от мен, както и в твоя както и на всеки друк. Никой не можа да ме накара да направя нещо което не искам или не слятам за правилно!
Твоя човек найстина е странен… Смятам че е почнал да се притеснява от поведението ти, напоследък. Това го обърква и му „яде“ коража и самоувереноста.
Очакваме продължението(или поне аз)
Lover, трябва да се замислиш сериозно за въвеждане на психотест при регистрацията в блога…
manowar, обясни ми какво точно ми има на моето поведение, та да го притеснява…аз съм готова от части да го променя, за този мъж си струва да направиш жертви…
Вече нищо не разбирам, вече не знам коя съм…не мога да пробия тази стена и това си е…не мога да си стана близка с него…излизаме, супер е, имаме много какво да си кажем, има го физическото привличане, отваря ми вратите на колата, на заведенията, пали ми цигарата и всичко в тоя ред на мисли…обаче…нещо не е наред…не ме гледа в огромните ми очи…не е някак си достатъчно отпуснат…явно си е сложил бариерата и не иска да се самонаранява, да наранява мен…иначе не виждам защо ще излиза с мен, ако няма интерес…не мога повече да го мисля…но и не знам какво да направя…имам чувството, че ако аз не го потърся, той няма да го направи (което не ме кефи изобщо като вариант да го търся аз), а ако си дойда в България за постоянно, може би едва тогава би направил крачка…сега излиза с мен защото…и аз не знам защо излиза.
Мога ли да го обвинявам, че не иска да инвестира в някого, който не е тук за постоянно – не мога. Мога ли да зарежа нещата в този им вид – също не мога. Просто противоречи на природата ми. Аз съм борбена, не се отказвам лесно от нещо, което ме прави щастлива, не ми харесва да седя и да наблюдавам отстрани какво му се случва на живота ми, обичам да карам нещата да се случват.
Исках да ти кажа по горната тема, че за мен не винаги всичко можеш да програмираш…например, аз когато кандидатствах, ме приеха второто, което исках, за първото не ми стигна една стотна, която не падна дори на второ класиране…днес съм супер щастлива, специалността и съответно професията ми се оказаха много по-добри от другата, но тогава нямаше как да знам, някой от горе го реши вместо мен и това със стотната за мен не е случайност…не е случайност и това, че за заминаване с френски, имаше само Белгия като вариант, а не и Франция примерно, значи е трябвало там да отида, а никога не съм искала да ходя точно в Белгия, но така ми е било писано…ей такива неща, които понякога се случват и не можем да контролираме…аз не искам да ми се случва това, което искам, а което е най-добре за мен…затова и сега гледам да приемам по-философски нещата с момчето и да си казвам, че явно така е по-добре и за двама ни (същевременно борейки се с всички сили да го направя еднакво зле и за двамата, разбира се 😉 )
Прав си – тия подли и коварни жени…ти вместо да си отвориш учебника да си четеш с кеф правилата в българската граматика, ти ходиш да се мориш и потиш, а те…неблагодарници!
Няма ли една срещичка на блога да направите така между другото докато съм тук?
„аз не искам да ми се случва това, което искам, а което е най-добре за мен“ – Трябва да знаеш кое е най-доброто за теб и да го караш да ти се случва!!!
Я твоя случай, случайноста ти е направила услуга, но най-често, случайноститите на са изгодни за нас.
За да ме разбереш по-добре, представи си една река от варианти и възможности. Ти плуваш в нея, пак си си пусната по „течението“ но можеш да избираш какво да ти се случи. Ако ти писне и спреша да плуваш, теченията те носят из цялата река, тогава вече не оправляваш живота си, а разчиташ на милоста на течението. Но когато оправляваш живота си, можеш да предвидиш, че по средата на реката има един камак и от далеко да го заобикоилиш, иначе течението може да те набуха отгоре камака и после да си гризиш ноктите и да си казваш Ко стана е Танасе“ Тва е!
Твоя човек почва да се чуства несигорен заради нещата който си му говорила, заради есемеса и така на татак. Това е твоя ползва, най-често когато мъжете са объркани се размекват. Всъщност на мен не можа да ми светне, какво всъщност искаш или очакваш от тоя човек?
Само с четене на учебника нямаше да стане. Училището ми куца и с двата крака още от четвърти клас(до тогава бях отличник), тогава се влюбих в двигателите и се отдадох на тях… Пък и нямах време да ходя на училище, ходих за първите два часа, да пия кафе с саучениците си, да се разсаня малко и се изнасяхме. Но пък по предметите който живо ме интересуваха, имах само отлични отенки. Двигатели, физика, химия, механика, електротехника, електро обзавеждане, хранителна система, изпускателна система, обслужване на ДВГ и т.н.т.
manowar, ако някога разбереш какво аз искам или очаквам от тоя човек, задължително ела и ме просветли по въпроса…от къде да знам какво очаквам…сигурно очаквам 2 страхотни седмици, в които ме търси постоянно и въздиша защо заминавам, та накрая да ревем и двамата и да страдаме, че заминавам…де да знам, сигурно пак някоя драма очаквам, аз така до колкото се познавам, дай ми на мен мъка и страдание…някак ми е твърде прагматично това – ами теб те няма, значи нищо не може да стане, айде чао…
Аз не се пускам по течението, както казах, обичам да случвам нещата в живота си, но за мен всичко в живота е въпрос на избор. И понякога някой друг решава вместо нас. Казва се съдба. Явно по този въпрос няма никога да се разберем, така че е излишно да спорим, но все пак се замисли – няма ли неща, които чувстваш, че не са в твоя контрол?
Искам да Ви поздравя всички вас -priZdrachna,manowar,Lover.Покрай този коментар разбрах нещо, което го знам отдавна, но така и не мога да променя в себе си, а именно, че трябва да бъда по-искрен и по-отворен към хората, и специално към жените…Аз съм на 38г. и за съжаление не мога да се похваля с големи постижения(имам син на 10 г., това е най-ценното до сега…)въпреки, че имам някои таланти.Толкова много неща съм можел да променя, а съм се занимавал с глупости и съм стоял на едно място и сега съжалявам и честно казано Ви завиждам малко(най-благородно), че съумявате да управлявате в някаква степен живота си.
Сега аз се опитвам…., е малко късно, но… да наваксам пропуснатото.
Още един път браво,(между другото идеята на priZdrachna за среща на блога е OK).
Никога не е късно да промениш живота си и да повлияеш на живота на хората около теб…можеш да започнеш например от…днес! Не отлагай това, което искаш за себе си…няма време!
А аз моя живот така добре го управлявам, че нямам думи…направо е цъфнал и вързал 🙂 но поне после мога да обвинявам само себе си за това, че съм щастлива или нещастна…и съдбата…и хората, които влизат в този блог и ми казват, че този явно ме харесва и аз продължавам да се тормозя 🙂
citalkdm – Какво ти е на възръста? Баща ми сега е на 53 г. На 50 години си проби охото, даже аз му го пробих с мойта обеца, купи си голям мотор, завартя бизнес, направи пари, „изгони“ ме от вкъщи, живея по някога ми се струва, че има повече хъс за живот дори от мен. Така, че възраста няма значение!
priZdrachna – Знам какво искаш! Да ти кажа ли?
Искаш, докато си в България(нашата мила родина и шибана държава), да се стопите от чувства, секс, излизания, дискотеки, пратита, паладка, планина и много секс и още секс. Да ти се обажда постоянно, да си говорите, да влезеш в живота му. Искаш да се накривиш от кеф. Общо взето да си „избухваш“ максимално докато си в България. След това искаш, той да ти се закълне, че ще те чака(въпреки, че и ти и той знаете, че няма да стане така)! Искаш да ти обещае, че е само твой.
Е сажелявам, призчраче, не можеш да очакваш това. Той ясно съзнава, че колкото повече ти се отдава, толкова повече ше циври(извинявам се за израза) като заминеш. Пази се от сълзливи истоий. Прави същото. Мисля, че не си струва за малкото време, през кеото си тук, да се нараниш за месеци на пред. До колкото разбрах в Белгия(нали там беше?), няма мъже който да ти харесват, и няма да има кой да те отеши, за да го забравиш по-бързо.
Не влагай чувства, пази се да не хлътнеш яко. Прави си готиното без да се задалбочаваш!
Трябва да признаеш, че безразличното му отношение малко те „щипе“ по самочуствието и това те кара да искаш още по-силно да те запомни. Не знам дали съм прав, надявам се да не съм.
Разказвай какво става с вас! Става ми много интересно…
Надявай се колкото искаш, ама си прав… искам да го виждам, искам да излизаме, искам пак да ни е готино, както ни е, когато се виждаме по случайност, само че да не е случайност, а да е преднамерено…
Прав си, но не е само това…Има и нещо друго…По-лошо от безразличното отношение е половинчатото двусмислено отношение…Поне да ми покаже, че за него е само секс или че държи на мен…А той какво прави? Излиза с мен и си изкарваме супер, но не ми се обажда той…нещо липсва…
Не говори нищо за нас, не казва какво мисли, държи ме зад една преграда, която не мога по никакъв начин да пробия…Не мога да го опозная, та поне да намеря някакви неща, които не харесвам в него и за които да се хвана, втълпявайки си, че не сме един за друг…
Има хора който не звънят на никого. Аз съм от тях. Не си плащам сметката с месеци, защото не звъня на никого, дори в момента сметката ми е спряна… Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че с приятелката ми ходим вече повече от три месеца, аз съм и звъннял точно 4 пъти. Да я питам как се пуска кафе машината, каде са ми обеците. И другите два пъти защото се бях „згазил лука“.
Просто съм такъв. Не, че нямам жалание да я чуя, по някога много ми липсва но пак не и званя. Сякаш ме мързи да и търся номера в телефона ми. Може твоя човек да е същия.
Най-добре приемай всичко като, просто секс.
Ще разказваш ли какво става с вас? Излизате ли?
Хич не се опитвай да го оправдаваш… Ако иска много да ме чуе и види, ще намери начин. Сега ако седна да мисля дали той случайно не е от типа мъже дето не звънят, ама иначе много ме харесва…ще се побъркам. И изобщо склонността на хората да си затварят очите пред очевидни истини и да оправдават и извиняват действията на хората е пословична. И е много добре описана в един филм, който сега върви по кината He is just not into you, мисля, че се превежда Той не си пада по теб или нещо такова. Май трябва да го заведа моя човек да го изгледа, за да преосмисли поведението си към мен 🙂
Аз много се чудих и мислих по зададения от теб въпрос какво искам аз от него. Нищо не искам. Но полудявам, че след всички хубави моменти, които сме имали заедно, той знае, че аз съм тук, че съм тук за малко, сам е и въпреки това не се виждаме! Казва Да, обадете се да излезем края на седмицата, аз съм съгласен. Обаче той няма да предприеме нищо. Мразя неинициативни мъже, мразя аз да организирам и планирам…
Мислиш ли, че има смисъл да му се обаждам преди да замина?
priZdrachna – Виш призрачна. На теб ти харесва да си с него, обаждай му се да излизате. Прави си кефа и тва е. Ти имаш интерес да му званиш, защото го харесваш (не смея да кажа, че си хлътнала, но май е така).
Защо да няма смисъл. Нищо няма да изгубиш освен 50-60 ст. за разговора. Може само да спечелиш. Може да го разчуства това, че заминаваш и да ти устрой вечер, която ще те държи възбудена 6 месеца на пред. Може и да ти обещае да те чака(предполагам, че това малко ще те оспокои). Нищо няма да загубиш, най-много да спечелиш!
Не искам да ме чака! И аз няма да го чакам… Искам да иска да е с мен. Искам и за него нещо да значи това, че седим и си говорим цяла нощ, а часовете текат като секунди. Искам да ми се обади да излезем, а не да го е страх да не се нараним! Не искам мъже, които ги е страх от нещо хубаво.
Защо аз трябва да му звъня? Само за мен ли това значи нещо… Да ми звъни той!
Искаш ли да ди кажа истината ? Ще бъда откровен с теб поне веднъж. Той не те заслужава. Намери си най – после истински мъж , който да ти отвръща на твоите чувства. Ако не можеш да го направиш сама (както се вижда) значи имаш проблем ,който може да бъде решен по един единствен начин.Трябва да разговаряш с ако не с професионален психоаналитик, то поне с човек който е навътре с психологията (поне колкото мен да знае). Другия вариянт е той да се съгласи да направите обща среща с психоаналитика. От сега ти казвам, че втория вариант да се получи е нищожен понеже прочетох това което си написала за него и разбрах какъв човек е. Ти решаваш .
manowar, напоследък отново мислих по въпроса с моя човек…Вчера получих някакъв смс от него, отново в оня шеговит стил, от който ми става лошо…Ще ти звънна, не, шегувам се, очаквай включване все пак…някакви такива неща, много незряло…Не виждам какво чака, заминавам си след 3 дни, но пък и няма да обвърна света аз само защото си тръгвам…
Но мисълта ми беше друга…За последната ни среща, когато дойде, взе ме, ходихме да ядем и си ме прибра…Колкото и да го мисля, не ми се струва нормално! Така де, ние вече сме се целували, правили сме секс, минали сме през какви ли не етапи…И не ми се струва нормално дори да не ме целува след всичко това. Или изобщо не излизай, или направи нещо! Явно ме харесваш, явно имаш интерес към мен, какво чакаш… Аз си тръгвам скоро, не е като да инвестира време и внимание в нещо дългосрочно и затова да не иска да избързва…Много добре се познаваме, аз знам кой си, ти знаеш коя съм, аз знам дали те харесвам (явно! щом излизам с теб), ти знаеш дали ме харесваш (явно! щом излизаш с мен), не е като тепърва да се доказваме и показваме…
Наистина не го разбирам…Дано поне той се разбира…
priZdrachna – Не мога да те разбера! Какво ти пречи да му се обадиш?
Отговорът: Нищо…
Но и не ми е гот, дори и да го имам, да знам, че е защото аз съм го поискала, а не защото той ме е поискал… Щом той може без мен..и аз мога! Хайде да видим кой е по-инат…и кой повече може без другия…
Тъпо е, знам…така и двамата само губим, никой не печели нищо от тази ситуация…но той не играе по правилата…а аз тази игра не мога да я играя сама!
Като виждаш, че нещата не се получават и за три години нищо не се е променило, защо не се откажеш. Можеби не съм прав, но не виждам смисъл.
Колкото и да съм хлътнал, и колкото и красива, умна и други положителни качества да има приятелката ми, нямаше да я истърпя! Все повече се обеждавам, че вие жените имате мазохистични наклонности, сами си причинявате болка!
Всеки път се отказвам…и всеки път като го видя на поредното събиране, нещо ми трепва вътре…и всеки път като дойде към мен, нямам сили да му обърна гръб. Но вече се изтощих…
Лошото е, че за да се откажа, трябва да не ходя на общите събирания, което просто няма как да стане.
Но за едно си прав – и аз не виждам смисъл. Никакъв.
А това за мазохистичните наклонности е напълно вярно. Бившият ми приятел също ми е казвал, че аз просто явно обичам да има някакво страдание в цялата схема…
Иначе не ми е интересно… 🙂
Знам за какво говориш! Ще ти мине. На мен почти ми мина от последната ми гадна връзка.
Gentleman – Разбираш от психология ли? Дай си скайпа, имам нужда от теб. Mисля, че почвам да полудявам. Или, ако искаш ти ме намери. Потребителското ми има е sarvaivar. Търси, DJAKOMO GRELI.
priZdrachna, незнайно защо чувствам твоята история ужасно близка до моята. Сякаш филмът се повтаря само че с различни герои. И аз се намирам в същия дяаболичен кръг без изгледи за изход. Може би единствената разлика , че аз съм още началото и не съм толкова надълбоко навлязла в пропастта, но аз се чувствам по абсолютно същия начин .. Има го неустоимото привличане, различното отношение на живо и във виртуалното пространство, дори и неразрушимата преграда от студенина, за която говориш, както и принципите .. и неспособността да се отдръпнеш .. да не говорим за факта, че искам да уча в Германия и след няколко месеца ще заминавам …
Ох, колкото и нереално да звучи: знам какво е … Плашещо е , че съвсем непознати хора могат да попаднат в една и съща ситуация, дори е повече от плашещо как съдбата си играе с нас и преплита конците си …
.. но и до някъде е хубаво, че можеш да почерпиш от опита на другия ..Иска ми се да знам какъв е изхода от твоята ситуацията , за да съм по-подготвена за моята .. И все малко или много трудно ми е да повярвам , че изход наистина има .. Същевременно това ми напомня на един филм „Before Sunset“.. но ми е малко трудно да повярвам в романтичността му …
Бтв … как да не се ядосваш на тези мъже, защо наистина не са истински мъже и не вземат нещата в свои ръце и да се борят за това, което иска …
Писнало ми е от такива, които не знаят какво искат или които ги е страх да го постигнат… Защо ние, жените, трябва да сме силните , целеустремените, постоянните , тези които да ги чакат ?! В пълно недоумение съм …
И после мъжете били от силния пол … да бе, да … не случайно го има феминизмът . :))))
Ядосвам се, мила, ядосвам се…
Гордостта ми не ми позволява все аз да съм активната, не ми е сладка така победата, нещо ми е заседнало на гърлото и ми горчи…Въпреки че си казвам, по-добре да правиш ти крачки за някого, за когото ти пука, от колкото да се оставиш на вниманието на хора, за които ти е все тая…Е да, ама излиза, че и двете не са вариант…
Аз знам, че моят мъж няма да се уплаши от нищо, ще дойде и ще направи всичко възможно и невъзможно да постигне това, което иска, защото знае точно какво е, цени го и няма при най-малката трудност да потърси лесното…Може би искам много? Съмнявам се…
Какво да ти кажа…моят край не е розов…но не искам да те обезкуражавам…човек с човек не си прилича…може твоят човек да е готов да се бори, може за него „невъзможно“ да е само поредното предизвикателство…Иска ми се да вярвам, че е така! Дали вярвам? – Не… защото чувствам, че не е така…че той е студен и колкото и хубаво да е било, за него явно не значи толкова, колкото за теб..всъщност за теб ли говоря или за мен…
Истината е, че не можеш да планираш какво ще се случи…а и за какво…и без това винаги се случва, каквото си иска…няма смисъл от големи думи, нито от красиви обещания…те се изпразват от смисъл само като погледнеш веднъж в очите на другия и видиш колко са празни…
Carpe Diem…изживей всеки един прекрасен момент, стисни мига в ръката си и не го пускай…а когато се умориш поне колкото мен…просто намери друго предизвикателство…
…ако това са нашите мъже, те ще дойдат при нас!
Bellatrix, priZdrachna – Започвам да си мисля, че избранниците ви, просто не ви харесват. Сажелявам… За вас жените няма понятие „не ме кефи особенно но нищо не ми пречи да спа с нея, или поне да се свалям“ Но при нас мъжете често се случва. Дори и на мен.
Поркам си най интелигентно на бара, фокосирам някоя мацка. Правя и анализ- нищо особенно, но явно много си пада по мен. И веднага започва борбата междо англечето и дяволчето. Единия казва- хо хо, Жоро не се прави на прос, нападай, тъс вечер ше бъде шестак“ Ангелчето казва – Не дей бе, не е правилно. Дяволчето – я млъквай бе ангел загубен. Жоро ти мъж ли си я се стегни, как я мислиш ти тъс работа… Поизнайте кой печели. Утивам при нея, правим си супер готина свалка, супер готин секс, на другата сутрин супер готино се изсухлям и си заминавам. Тя ми пише обажда ми се, аз с еправя на луд. На следващата ни среща се повтаря същото. Защо? Заото ми харесва като жена, като любовница но не се виждам за в бъдеще с нея.
Не казвам, че вашия случай е такъв, но е много вероятно! Трябва да го разберете, ако мъжа не се обажда, не пише, не ви търси, или се прави на отворен или не ви харесва. Знам, че надеждата умира последна, но помислете трезво. Още повече вие бихте ли се радвали да се саберете след толкова, мъки?
да бе, Жоро, не те кефи, не я харесваш, не я искаш…и се занимаваш с нея три години – много логично си звучи…
нито го оправдавам, нито искам да намеря някакви доказателства, които не съществуват или да си затварям очите – аз вече съм го прежалила, както всеки път… но толкова ли ме подценяваш чак – да не мога да позная кога един мъж се интересува от мен, кога не му пука или кога ме иска само за секс…
manowar, не казвам , че не е невъзможно… просто няма смисъл. Ние момичетата освен това имаме шесто чувство за тези неща . Не може да се обясни, то просто вътрешно го усещаш , че има нещо повече .. че не е поредната зарибявка, свалка или секс за една вечер …
Ако беше само заради добрия секс, а в моя случай сигурна съм , че не е , просто повече нямаше да ме потърси .. Щяхме да си останем добрите познати и толкоз … но Не , уви , иска нещо повече, което за мен си остава загадка .. надявам се някога да я разгадая , в което силно се съмнявам.. Всеки говори на своя закодиран език ,,,
Тъжно е, да .. ПризДрачна, толкова си права .. опитвам се да продължа напред , да не мисля за моментите с него , да живея живота си, наслаждавайки се на всеки миг … и когато всичко е наред, когато си помисля, че съм го забравила и не ми пука… и той се появява и ми напомня за себе си .. Как да избягам , искам някой да ми каже…
Как да забравя , като изживявам красивите мигове с него.. Иска ми се да изчезне и никога да се връща , за да мога да съм сеободна .. и същевремено сърцето ми нашепва друго …
От нашата ситуация няма изход, няма съвет, които би помогнал, няма и какво да направим …
Аз се чувствам безсилна. Крайно е да се оставиш на съдбата да решава в живота ти , но не виждам какво друго ми/ ни остава …
И аз ще чакам моя мъж, също толкова уверена , че той ще знае , че аз съм The One за него :))
В момента се чувствам малко като отчаяна романтичка …
Просто си живей живота човече. Да не ти пука за нищо!
Предлагам ти да ги убием, освобождавайки се завинаги от тая прокълната любов…буквално…ти моя, аз твоя…и най-накрая да почнем да си живеем живота, както е казал колегата над мен, разбира се, в тотален дисбаланс с цялата тема, инзвънредно неуместно и не на място, колкото да провери дали му е била успешна регистрацията 😉
Момичета, искам да ви кажа, че съм във вашата ситуация но умножена по две, тоест с двама мъже коите много обичам. За щастие с първия К., / в който съм по-влюбена/, не съм спала все още…надявам се да не се случи, защото сигурно ще се побъркам тотално. Проблема е, че не мога да му устоя и ако ми предложи, незнам как ще се измъквам, а май натам вървят нещата.Така и не спрях да мисля за него, колкото и да не исках, и да знаех, че не си заслужава…
С втория мъж имам дълга връзка 7год В., която 2 години се луташе между, „ще го бъде и няма да го бъде“….не сме се разделяли зад граница, но това не му пречеше да се пази от мен и да не ме допуска до себе си, което и до днешен е така….От една страна съм щастлива, че имам този готин мъж и той се прибира точно при мен и всичко негово е и мое…но примерно вече въобще не си правя илюзии, че ще се оженим…отделно, че вниманието му към мен винаги е било равно на нула….само когато той реши и когато той има нужда, за секса също е така..и сега осъзнавам, че търпението което проявих, за да го имам и нахалния начин по който го поведох за носа да заживеем заедно, без да го оставаям много много да му мисли…..да успях да го спечеля за себе си, но какво получих? Едно голямо НИЩО!!!! Аз се изтощавам емоционално, самочувствието ми страда, чувствам се самотна, не се старае в леглото и извън него, не му дреме….и ме изкарва Drama Queen! Факт е, че в последната година нещата се промениха малко към добро…сплаших го, че го напускам и дали от привързаност или назнам от какво, започна да прави някакви планове за бъдещето, които уж ме включват, резултата за мен още не го виждам, но той твърди, че е немислил нещо…Проблема е и в това, че секса си е все така рядко и не много добър, не се старае в смисъл…като отворя темата, едно цунами се излива върху мен, как мога да говоря така на мъжа си!!!! Всяка жена трябвало да казва на мъжа си, че е най добрия в леглото!!! Квоооооо? Но това е друга тема….За капак на всичко, както ми се въртеше из главата да му сложа едни големи еленски рогца вече….Изведнъж ме намира този К. в нета – бивш съученик, в който бях страшно влюбена 4 год, непоправим женкар, за който не вярвах че някога ще има сериозна връзка, но той я има и то не с кой да е, ами с най добрата ми приятелка!!!!!Вече 7 години!!!!! Живеят в чужбина. Историята там е, че не ме забелязваше незнам си колко години, писле започна да ме забелязва и да ме сваля, но не само мен, той си сваляше пе 5 едновременно…. и една вечер в дискотеката, когато явно беше решил да действа с мен и ме гледаше с жаден поглед, приближаваше се и ми говореше несвързано…усетих, че е намислил нещо….но много ме притесняваше, че от месеци сваляше и мен и приятелката ми и реших да го проверя….просто това не беше начина да ме забива в дискотека….Едно момче ме заговори на бара, харесахме се, той ме целуна, аз не знаех много какво става, но нарочно продължих, не че момчето не ми харесваше, но не с него исках да бъда, та продължих се аз ииии…само 20 мин по-късно К. се целуваше с приятелката ми :)) След няколко седмици тръгнах В., с който съм в момента… Преди 6 месеца К. ме намира в нета и ми пише след 4 години мълчание и от него и от приятелката ми..ама един тел. не званнаха…“Идвам си, целувам те, липсваш ми“…КАКВО!?….Тъкмо го бях зачеркнала от лицето на земята….и той да ми га напише това нещо!!!! Аз му отговорих, че ще го нацелувам едно хубаво, само да си дойде :))…и той ми замълча многозначително и ми мълчи вече незнам си колко месеца…6 примерно, като ми е писал 2 пъти някакви общи приказки и пак си замълча! Сега вече съм в тотална объркана и усещам, че ще пощурея! Както каза една приятелка, включил те е в контакта и се скрел от сцената….. А дали пък не съм го разбрала погрешно….И какво от това, дори и да е мислил за мен, и да съм му липсвала, ЗАщо тръгна с най-добрата ми приятелка, под носа ми!!!!! И като му е толкова мъчно, как не можа поне веднъж в месеца по едно писъмце да ми изпраща или да звънне да ме чуе, а през всичките тези години на мълчание…какви са тия глупости…Мъжете са много зле, / моля , тези които не са зле, да не се обиждат, но тези които са, имат пълното право :)) / а аз затъвам в невероятните им интрижки до ушите.Започвам все по-често да мисля за периода, в който се бях отказала от мъжете и как това бяха най-спокойните ми 2 години, защото управлявах живота си сама и никой не ме манипулираше и държеше в такава абсурдна зависимост…! Така, че момичета, най правилно ми се струва чавек да е сам, докато не намери партньор, който го допълва и обогатява, а не такъв, който само взима от него и го изхабява. Зная, че е невъзможно да не залетиш по накой, но поне като посока на мислене, това може да е нещо като тест, кой е истинския и кой се заслужава. Далеч съм от мисълта, че някой, който може да ти причини толкова страдания, наистина те обича, хайде стига! За себе си веждам, че ще се наложи пак да свикна с мисълта, че човек цял живот е сам, дори и да има един куп хора около него, важно е да не загубиш себе си в тях.
Даа, беее! Как пък няма заради шепа глупаци да се откажа аз от мъжете, които са ми такава слабост по принцип, и в най-хубавите си години от живота да седя сама и да си ближа раните… Като не е този, ще дойде друг, още по-готин, голяма работа…
Но нашият случай е много добре илюстриран от хубавата българска поговорка : „Каквото сам си направиш, и Господ не може да ти го направи“
И с това приликите свършват…твоят случай не прилича особено много на моя, според мен…имам предвид, твоят човек живее с друга, не си го виждала и чувала 7 години и изведнъж се появява..не сте правили нищо..и недейте и да правите, е моят съвет…не мисля, че се е постарал достатъчно, за да те има…поне това е моята гледна точка. Идва си за ваканцията без жената, забавлява се и си заминава – айде няма нужда! А ако не ти пука и ти е само да си изпълниш, каквото си си навила на пръстчето, да сложиш рога на твоя и тн – тогаа действай, но не мисля, че е точно така, защото сама казваш, че ще се побъркаш, ако си легнете, от мисли по него.
Тогава, преди 7 години в дискотеката, не е направил нужното, за да те има. Мисля, че няма да го направи и този път. Знаеш ли…някои мъже просто си остават мухльовци до края…каквито и да сме ги начертали ние в нашите глави.
Моят съвет е – търси щастието си другаде. Зарежи ги, не защото единият живее с приятелката ти, а другият не те уважава, не го е грижа за теб, не оценява какво има до себе си..не заради тях – заради себе си ги зарежи, защото ти не ми изглеждаш щастлива. Това е само губене на време, не знам на колко години си, но времето на всяка възраст е ценно!
Намери някой, който да си умира от кеф, че и тази нощ отново ще има възможността да прави любов с теб и тялото ти…а не някакъв дето прави секс, когато на него му изнася…ама чакай малко, бе?!? Ако искаш да ти казвам, че си най-добрия, постарай се да го заслужиш? Да те лъжа ли искаш?
„но това не му пречеше да се пази от мен и да не ме допуска до себе си, което и до днешен е така….“
„вече въобще не си правя илюзии, че ще се оженим…отделно, че вниманието му към мен винаги е било равно на нула“
„да успях да го спечеля за себе си, но какво получих? Едно голямо НИЩО!!!! Аз се изтощавам емоционално, самочувствието ми страда, чувствам се самотна, не се старае в леглото и извън него, не му дреме….“
Иди се погледни в огледалото и се запитай „Аз това ли заслужавам?“
А и не съм много сигурна, че си го спечелила за себе си и че наистина го имаш…
Знам, адски лесно е да се каже – зарежи с лека ръка всичко, което си градила години наред и ходи търси нещо друго, ново… Хиляди въпроси изникват – ами ако в крайна сметка се получи пак същото, ами ако…
А и аз с тия съвети, да съм го зарязала отдавна тоя от моя филм…знам, трудно е…
Стискам ти палци и пиши какво става с теб!
Но в никакъв случай не се затваряй в себе си, не мисли, че всички са лоши (те са! но ти не се настройвай по този начин)… Не се концентрирай върху страданието, а върху всички прекрасни неща, които си изживяла, те не те ли зареждат, не ти ли дават много позитивна енергия и желанието да се усмихнеш…и аз гледам на мъжете като на врагове в битка и понякога съм им толкова ядосана…но…с тях лошо, без тях – още по-лошо! 😉
Здрасти пак priZdrachna 🙂
Разказах историята на моята връзка, защото през първите 2 год тя изглеждаше като твоята, той се колебае, аз се правя на ударена…и продължавам…Натисках толкова за тази връзка, Мисля, че нещата си приличат, защото ти си споменала на едно място, че си била в БГ за месеци и той е отлагал срещите ви за уийкенда! Мисля, че тогава е станало ясно, че той просто не иска да се обвързва и тази ситуация, в която разстоянието е виновно е много удобна за да се извини, а ти да го оправдаеш 1001 пъти…Като това съвсем не означава, че той не иска теб! Представи си, че НЕ ТИ си недъстътчно добра за него, а че той просто си има проблем с обвързването или търси нещо, което му се струва познато….като пример ще дам, че хората често избират партньор, който им напомня нещо познато, майката, сестрата, лелята…манталитета дори…Всички тези жени може да са пълни кучки…но понеже той е свикнал с такива хора и не може да приеме нещо различно за постоянно в живота си избира точно такава. Причините са винаги толкова уникални…разбира се понякога може да са и плод на нашето поведение, но когато не са и няма смислено обяснение защо става така, значи просто не са в нас!!!! Ако от това ще ти олекне…надявам се 🙂 Историите не са индентични , но много сходни в началото си, а това което исках да илюстрирам е какво ще стане после. Аз и моята връзка са живият пример какво е бъдещето на една такава измъчена „любов“. Ако той сега няма ентусиазма да те преследва, да те има, да те направи щастлива, значи никога не го е имал и с времето ще става все по-лошо….Ще дам за пример моят съученик и приятелката ми, той я направи всичко възможно тя да замине при него и не я остави едно нещо да направи сама, всичко й уреди! Ето на това му казвам любов….Нищо не можеше да го спре, нищо…Ето затова сега много съжалявам, че не съм на нейното място….макар че това съвсем не е гаранция, че аз щях да го омотая така както само тя може…може би те просто са се намерили и неговите странни откровения искрено ме учудиха, като знам каква любов беше само! Аз със сигурност не искам просто един секс с него, макар, че толкова жестоко се изкушавам, чеееееееее :))))) Искам го за себе си, винаги съм го искала, но това е невъзможно…той го показва със недостатъчното си старание:
„Можеш да ме имаш, но за няколко нощи, или няколко седмици докато съм в БГ, но никога няма да имаш, това което има тя“. Ае мерси 🙂 Не ти го искам, безценния… хахах Между другото това което тотално ме изуми, е че той съвсем няма да си дойде сам, идва си с нея!!!! Уважавам го за това, че не ми пише, това означава че може би има някаква съвест, към нея….поне. Нито пък мина границата с мен в писмата си, само с едни целувки, които така и не уточни какви са, приятелски или не съвсем, но съдейки по минали събития ми се струва, че не са…както имаше и коментар, че съм доста секси….Но някакви си думи, по някакъв мейл не значат абсолютно нищо ….и ако не премине към действия още повече ще ми се издигне в очите…Аз със сигурност ще се опитам да разбера какво точно иска и какви са му намеренията, ако не получа ясни отговори и сигнали, всичко ще приключи там и завинаги. Живота ми е достатъчно объркан и само той липсва там да разкраси пейзажа съвсем хахах А секса съм почти 99% сигурна, че пак ще го гледа през крив макарон…Миличкия, за колко ли тъпа ме взима, „Метнах и едно кокалче и ме чака страстен секс“ да ама не 😀 Гордея се с гадостта си 🙂 Иначе, ако има и малък шанс да се окаже нещо истинско….го чака наистина нещо много хубаво, но това се случва само в приказките…
Да допълня, историята със съученика я казвам защото исках да кажа, че освен, че първата ми и основна връзка е в стил робинята Изаура и нейния зъл Господар – аз съм в ролята на злия господар, ами паралелно се оформя и нещо като втира подобно но в зародиш ! О майн год, какво велико зло съм извършила, в сегашния или в предишните си животи че така ме наказа….направо незнам….хахаха
А от мъжете не се отказвам, ама никак даже, то просто не е възможно..когато се бях отказала, беше заради разочарование, лични проблеми и просто нямах сили да се занимавам…а и не се навъртаха подходящи обекти наоколо, но и това мина. В никакъв случай не прповядвам стойте сами, а просто искам да дам съвет в подобна ситуация на колебание, особенно ако се точи в продължение на години…явно любовта не е с нужната сила, за да прерастне в нещо истинско, но все пак я има и ние избираме, искаме ли да се задоволим с това мъничко, което ни предлагат…
На всяка цена ще пиша тук за развитие, до два месеца очаквам извънземния мъж да кацне и да ме понесе към облаците хаха Ех мечти 🙂
Казваш И затова искам да съм на нейно място…за кое това? за да се прибира с теб в България, а да й звъни на нея или на друга ваша приятелка да я чука?! Радвай се, че не си на нейно място…
Ехаааа, това си стана Блога на злобните жени, моля администратора да промени името… 🙂
А иначе си права, както и аз съм казвала много пъти – Насила хубост не става…измъчените връзки не са точно онова, към което съм се старала винаги…никога не съм имала намерение да принуждавам когото и да било да е с мен, да го убеждавам, че трябва да е или някакви такива делириуми…
Оставям го сам да достигне до това заключение, ако не – здраве да е…ще пострадам малко, пък ще дойде друг, както казах…но аз в моята история исках да получа ключ за разгадаване на необяснимото му поведение, а не да търся начини да го убеждавам, че съм жената на живота му…под достойнството ми е….
Не знам..хората имаме тази склонност да се самозаблуждаваме, да си правим сами илюзии…просто може би на нещата трябва да се гледа по-повърхностно, по-леко, да не се приемат толкова навътре, пък както стане, за да не боли после…това ни прави леко безчувствени, но като че ли е неизбежно след множество удари…
Puffy – според мен вземи да направиш нещо и ти в този живот, а не да живееш само на изчакване „stand by“. Лично аз харесвам жените, които могат и да правят неща, а не само да си ги представят в някоя част на сложния си мозък.
Така, че направи стъпка към това момче от училище, но както само Вие можете – така, че да си мисли, че всичко е направил сам. След което може да му подариш и някоя вълшебна целувка, но само до там. В следващите дни каквото ще има да стане ще стане.
В някой момент може и да е добре да му разкажеш и на него тази история в дискотеката и да го оставиш да се чувства виновен, че не е дошъл при теб, а при скучната ти приятелка, но за целта трябва да дадеш нещо и ти, а не да очакваш всичко на готово.
Призрачна – мисля си, че си изпуснала изключително много приятни моменти само заради достойнството си, а сама казваш, че живота си върви бързо.
Mr.Souza, работата е там, че точно когато аз направих това, което се очакваше от мен….А именно, на третото писмо завършващо с целувки с многоточия…отговорих: „Не ми действат на разстояние тези целувки, искам ги на живо… :), но да знаеш , че като изтрезнея, не съм го казала аз това, не съм такова момиче, дано приятелката ми не ме убие хихи!“ Отговора ми беше адски тъп, осъзнавам го, но не искам да си помисли, че ако примерно така лесно се съгласявам на такива предложения, той може би не е единствения, с който водя подобни разговори…., второ рискувах приятелката ми да го прочете, защото в едно от писмата той сподели, че седяла до него….Затова всичко трябваше да изглежда като майтап….като се надявах, че не е тъп и ще се сети…трето рискувах много да се изложа, ако целувките му са само приятелски, защото всичко беше адски двусмислено от негова и от моя страна, в случай, че се чете от някой, четвърто бях си достатъчно смела да му направя дебел намек, че е време да се действа вече и съм достъпна 🙂 И той спря да ми пише…незнам поради коя от по-горните причини…След 2 месеца го попитах дали не се е засегнал от нещо, а той каза че няма причина да е засегнат, много бил зает , но щял повече да се постарае, за да не си мисля глупости, и резултата е две писъмца с общи приказки за няколко месеца, пак с целувки…Незнам, аз направих всичко , което можах, чувствам че ще прекаля ако кажа още нещо…Той блокира достъпа ми до него…и не разбирам защо…. Проблема и на двете ни с priZdrachna е не, че не действаме дастатъчно, а че май няма обратна връзка!!! Чудя се какво повече мога да направя…представям си, той да си дойде и аз да му звъня и да го каня на среща…Да влизам в мъжката роля, незнам защо но това не ме пали някак си…Тъпо ми е да се предлагам така, пък и едно такова обаждане може да се възприеме като покана за секс, а аз не съм сигурна, че съм готова да го направя веднага…имам нужда от време и внимание , което не получих, нито по мейл, нито по телефон…Нещата ми изглаждат доста несериозни, при положение, че той винаги е бил човека, който е претендирал, че е страшно точен и сериозен, а аз съм пеперудката…да бе, моля ти се!
Не знам обратна връзка ли няма или е супер разнопосочна и двусмислена… Аз ако видя, че на човека отсреща не му пука, няма да тръгна да обръщам света…но не да ми се хвърля на врата да ме целува, а после да се държи…дори не е хладно думата. Нека си избере най-после роля в живота ми, дори да трябва да излезе, но така ме обърква. Знам, че и аз него го обърквам два пъти повече – казвам му, че не мога повече така, а после искам пак да го видя. Абе, всичко е…не ми се говори просто. И наистина няма смисъл да говорим – аз го надживях. Ще видим до кога…
Mr.Souza, със сигурност съм изпуснала много хубави моменти…но какво е за теб хубав момент и на каква цена?
Според мен всеки трябва да прецени за себе си – до къде може да допусне компромис със себе си и от къде нататък вече му идва прекалено…Аз не мисля, че бих се отдала на един кратък миг, ако след това ще трябва да събирам достойнството си от земята…някак не ми е хубаво по тоя начин, чувствам се точно сякаш съм направила компромис с принципите си…не че съм най-принципната на земята 😉
в примера на пуфф, какво като му се обади, видят се и си изкарат супер, като знае, че тя е направила крачката, че тя е подала сигнала „искам да спя с теб, ако го поискаш няма да откажа“…ами съжалявам, но не е готино някак си…и така се губи този прекрасен момент, предпочитам да го пропусна…не казвам, че и тя трябва да го направи…хората затова сме различни, тя пък не би направила нещо друго, каквото за мен е допустимо…
В по-голямата част от случаите няма как да знаеш предварително грешно ли е или не, само от дистанцията на времето става ясно понякога, както тя едва сега може да си даде сметка допуснала ли е грешка онази вечер в дискотеката или не…
Но с времето развиваш някакъв нюх, шесто чувство или просто…след като се изгориш, не пипаш печката…това е и прелома, в който това да си изкараш супер щуро една вечер отстъпва място на достойнството и страхотното чувство да си чист пред себе си и да не съжаляваш за почти нищо…направено или пък пропуснато
puff и prizdrachna- Можеби съм тапак, но все пак не разбирам защо се тровите самички!?! Окей, можеби ги обичате, но явно те вас НЕ! Не се стеремете към нещо което не зависи само от вас. След толкова срещи и дори секс, и то не един път, нищо не се е получило, няма развитие, на вас не ви харесва така! Зарежете ги!!! Толкова ли са красиви, умни, интелеигнетни, толкова добри любовници ли са, толкова големи и скъпи коли ли имат? Не, просто най-обикновенни мъже, който са ви завъртели малките женски глвавички!
Можеби се повтарям като казвам, че точно това, че ви се дърпат и се държът бзразлично, ви кара още повече да ги харесвате! На жена колкото повече и се дърпаш толкова по-добре(кара съм чувал) 😉
Какъв смисъл има, да се мъчите да ги промените? Те са си такива, явно не са за вас. Решението е просто, за яката, ритник в задника и вън от мислите ви и мечтите!
manowar, това че не държат на нас е повече от ясно, мисля че и двете сме го разбрали много добре! Въпроса е защо въобще ни търсят, това е излишно и тъпо…Аз примерно бях забравила и зачеркнала този човек от живота си и не подозирах, че още имам чувства, факт е че дълго време след като замина мислих за него , но знаех че е безнадеждно и се спрях…До прекрасния ден, в който получих писмото с целувките и краката ми се подкосиха отново…Като не му пука за мен, като вижда че не го търся, което е очеваден знак че се опитвам да го забравя, какво търси майка си….да ми праща целувки и да ме поставя в такава ситуация, постъпката му е повече от гадна…абе ужас, не ми се говори направо, дори и аз , която съм жена, не мога да завъртя такава интрижка между приятелки!!!!! Както и да е, определено не съм така луда по него както преди и мисля, че ще успея да се измъкна културно от ситуацията някак си, ама какво ми е от вътре само аз си знам…
Пъфи според мен отговора ти е нормален, но не е добре да се отдаваш изцяло, пък и макар с едно изречение. Трябвало е просто да го закачиш някак си пак с целувките, но и в същото време да се подяде малко, примерно : “ Не съм много сигурна, че се целуваш по-добре от моето момче.“ Като му се отдадеш даже и киберно само, нещата стават малко по-различни.
В ситуацията ти в диското си постъпила, както си постъпила и няма смисъл да се упрекваш. Според мен си постъпила чудесно като единствено истински мъж, който те желае ще дойде при теб, докато се сваляш с някой случайник.
Това което прави той с теб според мен е само да си почеше егото, но все пак ако на времето те е желал повече от приятелката ти има само един начин да се разбере. Спомените са избледняли, но щом те е блокирал ( ти не си сигурна дали не е приятелката му нали) …. Аз не разбрах, но като че ли тя не ти е вече приятелка и не си я виждала отдавна, така че не се притеснявай че тя ще разбере нещо, въобще да не ти пука. По действията ти съдя че си от любимия ми вид на Амазонките, така че целта оправдава средствата – прави каквото трябва, но не го прави директно, както вече си пробвала, защото момчето си има момиче и мисля че иска да я сменя вече, та не се предлагай на тепсия. Ти как можеш да се свържеш с него? Най-добре според мен ще е да му намериш телефона от някъде си , а не да ползваш тъпия нет. Той ще се изненада и ти ще му обясниш, че много обичаш да се виждаш с хора от твоите тийн години и не си виждала отдавна. Ще си поговорите просто общи неща и прехвърляш топката и чакаш. Това е най-конкретното, което да направиш, щом го желаеш до болка и в същото време ще си запазиш така БЕЗЦЕННОТО ДОСТОЙНСТВО. Според мен не слушай Призрачната, тя е коренно различна от теб и има свои разбирания, които също са правилни. Направи това, което според теб се струва правилно и запомни че си в игра без правила. От теб зависи докъде можеш и желаеш да стигнеш.
Под действие нямам предвид да си облечеш секси бельото и да ОПЪНЕШ ПАЛАТКОВ ЛАГЕР ПРЕД ВРАТАТА….
Както винаги жените доста често приемат най-лошото в думите на един мъж. Много Ви се моля имайте малко надежда и вяра, защото така не се живее приятно.
Призрачна – харесва ми че си искрена и си признаваш грешките, но дали си такава и в реалния живот само ти си знаеш. Според мен наистина, както казва маноуар нямаше да ги желаете толкова много ако не се дърпат, а относно въпроса ти в различните етапи от живота съм имал различни желания. Зависи какво желаеш и как го усещаш ( желанието ) и само от твоите качества зависи колко можеш да платиш – някои хора са готови на всичко ако желаят нещо истински, други просто не им стиска ( повечето хора). Относно твоя казус е много сложен, защото ми стана ясно, че и двамата сте комплицирани хора ( което означава интелигентни ), а любовта е просто нещо. Забелязал съм, че на интелигентните хора им е най-трудно да се отпуснат и да говорят това което трябва – винаги се притесняват от нещо, което ще доведе друго и т.н.
Искам само де те нахокам, че си отишла с бившия си мъж на море – така му даваш надежди на бившия си, а и прецакваш това готено момче. На негово место аз щях да съм изпочупил всичко около мен, благодари се, че не си била около него като е разбрал, а това с тоя имейл беше голям смях.
Въпреки, че не ми се иска да го правиш,( защото тук едва ли няма някой мъж, който да не ти се възхищава на коментарите и тайно да се надява да поиграе бейзбол с теб ) според мен е задължително да се видите по един или друг начин. Рабира се най-добре е той сам да те потърси, но ти ще измислиш нещо ненатрапчиво. Според мен и той яко е хлътнал по теб, но не иска да си разкъсва сърцето, докато те няма с месеци, а и вече ти няма доверие, след като си отишла с бившия и то на море.
Просто се забавлявайте и нещата ще станат от само себе си.
Ех Mr.Souza, много ми допада твоята оптимистична гледна точка!
Значи мислиш, че съм се показала малко лесна…и аз от това се притеснявах…Но все пак си мисля, че не му беше толкова лесно да ме накара да го кажа, а според мен той целеше да измъкне точно това признание от устата ми. Написа ми 11 писма, първите от които приятелски, после с разни намеци и комплименти и след 3-тото писмо с намеци, аз поддадох и го казах това, но беше в стил: „Добре, щом толкова иииискаш дааа знаеш „…и той сякаш получи каквото му е трябвало и вече няма какво да си говорим едва ли не….
Причината да го кажа толкова директно, е че не ми се искаше да стават недоразумения, също така и това, че е толкова далече, че е обвързан и идва за малко, няма място за недоразумения, трябваше да прикова вниманието 🙂 Беше някак като сваляне на картите и от двете страни…но май съм го надценила малко…и сега нещата станаха ефтини, в смисъл, няма да ми обръща внимание и да си пише с мен, за да не се дразни от разстоянието, но с това показва, че единственото, което го интересува е секса, и ако се получи, ще прецени дали да даде повече от себе се…за съжаление обаче за мен нещата стоят в обратния ред и по този начин ме кара да се чувствам ефтина и май пак ще се разминем…Опитах се да намекна че искам повече внимание с писмото, в което питах, дали не се е засегнал, но той или не схваща или не иска да ми го обърне…хубав знак беше, че започна да се обяснява и да се извинява….
Иначе той ме познава, учил е с мен 4 год и знае много добре, че съм всичко друго, но не и лесна, даже мисля, че веднъж ми направи намек, че толкова трудно момиче като мен не е познавал, точно това му харесваше…После в дискотеката ме видя в съвсем друга светлина с онзи…но аз почти винаги като отида на дискатека и купон имам някакви такива забежки под въздействие на алкохол, които почти никога не стигат прекалено далече и естествено с мъже, които са ми безразлични, което обяснява по освободеното ми поведение, но с мъж на който много държа никога ни бих се държала така….Също така вижда, ме вече 7 год имам сериозна връзка, макар и да няма преки наблюдения. Незнам дали търси само секс, но определено му е ясно, че аз съм най-неподходящия човек за това, което ме навежда на мисълта, че може и да не е просто секс, той с има достатъчно ефтини приятелки тук….Чудя се дали не ме проверява, дали докато ме е мислил за светица, аз в същност не съм една долна курвичка, която прави неприлични предложения на други мъже, зад гърба на приятеля си хахахаха Незнам как да изляза от този образ…ако не съм се изложила прекалено и реши да ме обърне повече внимание като си дойде, ще му докажа, че не съм никак лесна…
Искам да допълня за приятелката….тя не ми е никаква приятелка, дори само от факта, че знаеше че съм влюбена в него и така мазно се възползва онази вечер в дискотеката да ми го отмъкне, това няма да й го простя никога, пък и приятелството ни никога не е било особено задълбочено, тя е пълен егоист…но е много красива и той полетя от любов, но виждам че вече е разбрал що за човек е и рони крокодилски сълзи, че не съм била аз….убедена съм, просто я познавам, знам че брутално го използва и го е изцедила като лимон вече! Така, че към нея никакви скрупули нямам! Единствено се притеснявам, ако нещо стане, че сме от един клас, тя, той, аз и моя приятел, и ще се разчуе сред бившите съученици, после няма да имам очи да отида на нито една среща на класа, а са ми много скъпи тези хора, имам си имидж на добро момиче пред тях…
По отношение на срещата когато той си дойде, има малък проблем, първо ще имаме среща на класа…след това по двойки, те двамата и ние двамата, аз незнам как да се държа, ще започна да му се кефя и да му се езчурвявам и ще се издам хахах. Докато са си в БГ тя не се отделя от него, затова не ми се иска аз да го търся, той ако е наясно какво иска, трябва да намери начин да се измъкне от нея и да е с мен, но не мога аз да го побутвам само и да му слагам репликите в устата едва ли не! Та това е, дадох му доста бакшиш, да мисли как да ме има!
Mr.Souza, когато се обръщаш към мен, гледай да го правиш с моя ник, който е призДрачна и не, няма печатна грешка…
Аз няма да го потърся, дори не от себелюбие, а защото вече няма смисъл, защото го надживях за пореден 5ти-6ти път, не знам кой стана, вече не ги броя…защото насилването на нещата никога не води до положителни резултати и защото вярвам, че ако е писано да сме заедно, това неизбежно ще се случи, но вече не вярвам, че това е моят човек…мой приятел, проницателен като всички гейове, ми отвори очите, че тази любов е красива само ако е невъзможна, в противен случай ще стане прозаична, ще разберем колко много противоречия имаме…мисля, че е прав…за пореден път апелирам да спрем да го коментираме, защото вече не е на дневен ред в живота ми, аз не съм от жените, които седят в самота да се питат какво се случи…като си отида след месец, може пак да стане на дневен ред…надявам се да не стане и ще направя всичко възможно да не го засичам и да не бъркам в раната…
Но когато се видим, единственото, от което се опасявам повече от това всичко да започне от начало, е нищо да не ни трепне…
Странно, но не само според теб, а и според съдбата е задължително да се виждаме, през някакви периоди от време…като че ли да ни напомня, да не би случайно да сме го забравили…
Какво доверие, какви пет лева…една връзка се крепи на доверие, не някакви спорадични забивки, а той никога не ми е декларирал, дори намеквал, че има някакви такива намерения към мен, които да предполагат и да се основават на доверие…
Не смятам да се оправдавам защо съм отишла на море с бившия си приятел – така съм сметнала, отишла съм…само ще кажа, че той не направи нужното да ме накара да се чувствам така, че да не отида, не ми показа по никакъв начин, че държи на мен значително, че това, че заминавам го притеснява…не ми даде никакъв знак, никаква сламка, за която да се хвана…е, реших, че място за самозаблуда няма…
По-добре да изпочупи всичко, от колкото да го приеме с безразличие, ако питаш мен…
Радвам се, че мейла така те е разсмял…
Така и съм решила да правя…просто да се забавлявам…и без това винаги става, каквото ще…
Много интересна бейзболна метафора…тук на теория всички сме големи бейзболисти…
Здравей,
Реших да ти пиша въпреки , че не съм голям „сваляч“ или „разбирач“.
Пиша, защото думите „принципен“ и „контролира емоциите си“ както и „не поддържа връзка от разстояние“ или „на 2 фронта“ се отнасят до голяма степен и за мен, т.е. виждам някакво сходство между мен и човека за който пишеш => има вероятност да дам сходно обяснение до неговото.
1. Никой не контролира емоциите , те са първосигнални и неконтолируеми. Просто някой хора контролират действията си , поведението , маниера и т.н.
Повтарям че изказвам МОЯ гледна точка и възприятие , което не е меродавно!!!!
2. Принципите са нещо на което много държа и ако наруша някой такъв , означава да се изправя срещу себе си , което е глупаво , понеже най-тежките битки човек ги води сам със себе си.
3.Да не поддържам връзка от разстояние е принцип, който цели запазването на вътрешния ми мир, понеже всички са чували за връзките от разстояние как завършват с раздяла заради 3-ти.
Аз мога да съм сигурен за моите действия и че ще спра настояща връзка преди да премина към следваща, но не мофга да съм сигурен в жената , която е на разстояние => ако връзката се прецака , то няма да съм я прецакал аз , а аз ще съм просто прецакан => е по-добре да си спазвам принципа – без връзки на разстояние.
3. Не обещавам нищо, понеже ако обещая за мен е ангажимент , а във случая със връзка на разстояние не е здравословно да се поемат ангажименти поради гореспоменатите възможности.
4. Не гледам влюбено, понеже неискам и да се влюбвам за да не съм наранен.
ако трябва да обобщим става въпрос за страх , да не бъда наранен или по-точно излъган.
Ако ще е така предпочитам да го разбера навреме , а не след 3 месеца примерно.
–- Какъв може да е развоя на нещата – аз ще мисля за теб, ще се радвам когато съм с теб, ще има много силна емоция , може би любов, когато съм с теб ще съм с теб, но никога няма да възложа надежди на тази връзка и никога няма да я натоваря с очаквания , или поне до момента в който не можем наистина да сме заедно … не 4 пъти годишно , аз всеки ден.
общо взето това е, дано съм бил полезен, успех, борбата за всеки принципен мъж си струва!
Въпреки че помолих да не се коментира повече тази тема…Да, определено мога да кажа, че беше много полезен.
Най-малкото да ме насочиш в каква посока протича мисленето на този човек. Смятам, че както твърдиш и ти, имате много общо и разсъждавате по сходен начин.Сега разбирам малко по-добре от преди ситуацията. Така че ти благодаря.
Също така се убедих в това, което отдавна подозирах и пред което си затварях очите – този мъж не е за мен. Той не е от моята кръвна група. Защото би прикрил чувствата си, би жертвал мен, за да не страда той самият. Би се отказал още преди всичко да е започнало.
Да се жертват емоциите в името на това да запазим вътрешния си мир е чудесно, божествено…и жестоко!
Не съм прочел за спирането на коментарите …
Всъщност не си ме разбрала много добре, може и аз да не съм го описал много добре … понеже той наистина би прикрил чувствата си .. но това със „би жертвал мен“ … малко не върви , понеже той не жертва нищо, няма още теб или вас , т.е. има но не и на ниво на което да може да се жертва.
Той не се отказва, просто знае че сега не е момента.
Не разсъждавай крайно … няма жертви или нещо подобно, просто в момента неможете да поддържате „нормална“ връзка и той не иска да те има веднъж годишно , а те иска за постоянно, може би иска да се събужда до теб ….
Той или ще бъде с теб или не.Щом сега не може да е с теб , предпочита да изчака момента когато наистина ще сте заедно , а до тогава ще е истински с теб , но само в моментите когато стоите заедно до сутринта, през останалото време ти си свободен човек.
Свободна да правиш каквото искаш и с когото искаш.
Всъщност той пази вашите отношения и може би вярва в тяхното бъдеще , въпреки че сега нямат кой знае какво настояще.
Та … незнам дали е жестоко, понеже той прави доста неща за „вас“ в момента …
Малко ми е трудно да го обясня като хората с писане, но ще продължавам да опитвам де :):):)
…а аз ще продължавам да настоявам, че те разбирам 🙂 че разбирам и него…
Всъщност мисля, че си прав…мисля и че той е прав за себе си…дори да не е, аз нямам алтернативно решение и без друго, така че не ми остава нищо освен да се примиря с това решение.
Аз далеч нямах за цел да се конфронтирам с твоята/вашата гледна точка, защитавайки моята собствена…изтъквайки я като по-правилната от две, по правило приемливи гледни точки…тук няма неправилно, всеки преценява за себе си – колко може да даде, колко може да загуби, какви приоритети има и до къде би направил компромис със себе си най-вече…
Просто заключавам за себе си, че аз не мога да бъда с такъв човек – който няма да рискува всичко, до край заради мен…ти казваш няма какво още да рискува, може би е така. Ето, това е поредно доказателство, че не е за мен, защото явно за него не значи толкова много преживяното от нас, колкото за мен…не мога да съм с някого, който прекалено много мисли с главата си, а не със сърцето… Защото просто аз съм такъв човек, може и да е, защото съм жена, защото съм емоция цялата, явно Господ нещо се е объркал като ме е правил и ми е сложил мозъка в сърцето (което съвсем не значи, че главата ми е празна 🙂 ), но аз никога няма да си кажа – страхотно ни е, но няма начин…а напротив – ще търся начини, ще направя и невъзможното…и пак няма да ме разберете…на мен не ми трябва връзка от разстояние – като казвам невъзможно нямам предвид това, а че той никога и с един малък жест не ми е показал, че държи много на мен, прагматизъм до лудост…всичко е супер красиво…но със спирачки, със задръжки, със прегради…а аз не обичам предпазните колани…и не карам с предпазен колан…предпочитам да ме глобят, да си разбия носа, но няма да сложа никога предпазен колан! Може да е глупаво, може да е безмислено или безразсъдно…но аз ще си карам колата, както си искам и ще си се влюбвам, както си искам без да ме интересуват някакви правила и статистики колко процента от връзките от разстояние се разпадат или колко хора умират без колан…аз просто съм такъв човек…аз не искам нещо половинчато! но пък това сега е по-половинчато от всякога и не мърда на никъде…затова и му казах последният път стига, въпреки че всичко ми изгаряше отвътре…
Имате право да не разберете този пост…и аз наистина не го разбирам…но пък ви предупредих да спрем да говорим, защото се обърквам…
Само да попитам…какво значи прави доста неща за „нас“ в момента?!
аМИ ПРАВИ ДОСТА НЕША ЗА ВАС ЗНАЧИ ….
В момента той преценя действията си , думите си и държанието си
не за да ти се прави на интересен или нещо подобно толерирано в настоящия блог, а за да запази отношенията ви на някакво неутрално ниво
до момента в който те могат да се превърнат във връзка. Ако се остави на емоциите , ще ти каже че много го кефиш и че иска да е с теб и след там няколко разговора ще стигнете до „Е, какво като сме на растояние , пак може да си ходим“ и така да тръгнете уж. Обаче като тръгнете на него (и не само на него) няма да му стига това да те вижда 3 пъти в годината и през останалото време само скайп и снимки и т.н. Това е нещо което не иска да причинява нито на теб нито на себе си т.е. на „вас“ и точно за това не действа първосигнално и не оставя воля на емоциите си. което не е кой-знае колко е леко.
П.П. имам чувството , че започвам да те дразня с коментарите си , така че по-добре да ги спрам. Все пак целта беше друга 🙂 Успех:)
В никакъв случай не ме дразниш…Не се тревожи, стилът ми на писане просто е такъв, с висок градус на емоционалност 🙂
Както вече подчертах, не от куртоазия, коментарите ти ми бяха от полза…даже в един момент се усъмних да не си ти този мръсник дето ми трови дните и нощите… 😉 значи представи си колко сте близки по мислене…
Хахах, ако беше той , и ако наистина се владее толкова – никога нямаше да разбереш:)
Сега даже се замислям дали не ти правя лоша услуга като ти обяснявам гледната си точка, така че повтарям да не забравяш че може и да не съм прав.
А исках да те питам , дали той се е държал с теб по „шаблонни начини“ като сваляч или … не би казала че е такъв тип мъж?
Не, той не е такъв…не ги играе изобщо по тази схема, а понякога би ми се искало…той просто е много праволинеен, олицетворение на разума, здраво стъпил на земята…дори не знам как успях да харесам човек с такива черти…
може би понякога влиза в ролята на сваляч – хубав е, умен е, има чувство за хумор, защо не…просто аз не го познавам в такава светлина…
Не се безпокой, аз си давам сметка, че човек с човек не си прилича и дори да имаме еднакви подбуди, понякога бихме действали различно…не проектирам върху него сляпо всичко, което ми казваш…
Ами може би точно това ти е харесало …
В наръчника на сваляча пише че трябва да си различен от „добрите мъже“, всички се стремят да го приложат и по този начин всички отново стават еднакви , но в друга крайност:)
А той може би е себе си , т.е. не е сваляч , но е мъж, умерен, стъпил на земята и т.н. 🙂
А ти сега в България ли си всъщност? и ако да, защо не сте заедно вече?
Защо мислиш, че дори да съм там, ще сме непременно заедно… 🙂 Може да не го искам вече, може той да не ме иска…
Не съм в България. Прибирам се лятото…
Може, може и небето да падне, може и много други работи , ама може и да се опита …
ти яво не си разбрала основното нещо … той се държи така за да МОЖЕ когато имате възможност да сте заедно – да го направите.
Но явно няма да е скоро :):)
Е, аз вярвам в живота и случките, така че съм сигурен че пак ще се видите лятото и пак ще се завъртиш в този кръг :):):)
но си заслужава човек да минава през такива неща, емоцията е над всичко, страхотно е като изживееш един час, миг, ден с един човек , но да вложиш емоция … вс. друго са разни скучн , добре премислени игрички …. :):):)
П.П. Може и да се посмееш , но току-що видях какво си писала за „предпазните колани“ , преди това само прочетох това „какво означапа прави много за нас …“ и директно отговорих без да видя че си писала доста повече ….
та … сега ще изразя мнение по това мнение …
Действията породени от първосигналните емоции са си патент на жените и това е нещо много хубаво . За това може да се хилите и изведнъж да се разревете, за мен това е даже сладко …
Мъжа е мъж , когато може да се владее и когато е стъпил на земята. Когато преценя ситуацията и си пие спирачки щом прецени.
Точно за това господ събира мъж със жена за да могат да се допълват и точно за това мъжете и жените никога няма да се „разберат“.
Няма по наивно изречение от „аз съм познавач на противоположния пол“ , въпреки че всики се стремят да стигнат момента в който могат да го кажат.
Та … сега по същество … това което си описала как би направила всичко за да сте заедно и няма да си биеш спирачки и т.н. звучи много хубаво, авантюристично и смело, но то е неприложимо в реалния живот.
Да ти ще се бориш, да може и да постигнеш нещо (някаква връзка) , но това няма да е най-добрия резултат.
Ще си изживяла емоцията и ще можеш да си кажеш „аз опитах ама не стана“, но няма да си опитала най-доброто и може би точно за това не е станало.
И точно за това сега човека си бие спирачките и се контролира, защото знае че сега не е най-добри момент и че ако се остави на емоциите има мноооог голяма веротност да обрече вашите отношения.
И за това той си казва „или връзка като връзка или нищо“
Защото ако сега тръгнете и нещата се провалят заради разстоянието – после няма да има 2 шанс.А в същото време вероятността да се провалят е голяма.
Но ако започнат когато трябва, тогава няма да се провалят от подобен „външен “ фактор , а престо защото не ставате един за друг.
А , и още нещо … предпочиташ мъж , който да се отдава на емоцията като теб …. сериозно ли?! В природата всичко е в равновесие – при хората също ….
Нищо че педерастите се опитват да наклонят везните в едната посока :):):):)
Ах, как го защтаваш тоя мръсник, дето ми отрови живота – браво! това се казва мъжка солидарност… 🙂 ходи поне му вземи пари за адвокатстването 🙂
Шегувам се…
Аз наистина съм съгласна с всичко, което казваш…И не, не мисля, че искам мъж, който да е на моя акъл, защото и аз вярвам в това, че хората се допълват… Дори често пъти съм си мислела, че след като аз хвърча в облаците и едва пръстчетата ми докосват земята, няма да е лошо мъжът ми да е здраво стъпил на земята и да ме дърпа натам отвреме на време все пак… Може би затова винаги съм излизала с инженери, адвокати, хора на точните науки, не си се представям с някой художник или човек на изкуството…прекалено много ще ми дойдат емоциите…
Не знам дали ще го видя, когато се прибера…Честно казано в момента не ме и интересува, вълнуват ме съвсем други неща…Може би ще се засечем…Може би нещата ще са както преди, а може би не…Но аз наистина не вярвам, че можеш всичко да програмираш и да изчакаш винаги точния момент, когато всичко най-после ще е перфектно, Луната ще е в Марс, външният дълг ще е паднал с 13%, за да си най-накрая с този човек при най-добрите възможни условия…няма такова нещо в живота, няма перфектни обстоятелства…не мисля, че когато най-после имаме тази възможност, ще сме заедно и всичко ще е хубаво както преди…просто няма да бъде същото…всичко се променя, той ще се е променил, аз ще съм се променила…
Да, ако той задържа умишлено така нещата, за да нямат развитие нито нагоре, нито надолу, просто да замръзнат, може би е добър вариант за няколко месеца докато си уредим живота в Бг, но не важи, ако продължава години наред…все един и същи филм..тъпче на едно място и е противоестествено – всяко нещо се нуждае от развитие….затова и не издържах последния път – или ме грабни и ме отвличай и изкарай тези 2 седмици, през които си бях в Бг плътно с мен ден и нощ или да не си ме погледнал в очите повече…не и половинчати неща! не искам връзка от разстояние! не искам признания в любов! ще ме попиташ, както и другите по-горе – а какво искаш по дяволите, жено?! Ще отговоря искрено: Не знам, но знам какво не искам – не искам това, което получавам…ех, тая пуста женска неудовлетвореност…
🙂 Мисля че най сетне дойде края на нашата дискусия 🙂
Пообсъдихме нещата и сега трябва само да ти пожелая успех и да видим какво ще стане:)
Що се отнася до преценянето на точния момент и инженерите :):):) в интерес на истината ако се загледаш в инженерните изобретения ще видиш че те не са съвършенни , но проектанта се е опитал да се доближи максимално до съвършенството :):) така е и в нашия случай, може и да не уцелим най-най-най-точния момент , но опитваме да го уцелим и така уцелваме възможно най-близкия до него ,,,,:):)
За мен беше истинско удоволтвие:) Възхищавам се за емоционални и въпреки това мислещи жени, а ти си такава , ако се съди от това което си писала в блоговете:):)
и на края да се извиня за правописните грешки .. те са от емоцията :):):):)
Бъди щастлива :):):)
П.П. лятото да се похвалиш …. 🙂
Аз искам да обърна внимание на едно нещо в поведението на твоя господин priZdrachna. По мое наблюдение мъжете които са готови за нещо сериозно започват активно да търсят подходящ обект и рядко оставят нещата на случайността…в този ред на мисли, ако твоят човек е искал да има истинска връзка и това че ти си далече го спира, за тези две-три години в които не поддържате активен контакт, отдавна щеше да си го заварила със сериозен ангажимент на едно от идванията си, а вместо това той се носи се по течението, не се оплаква от самота, следователно този мъж няма сериозни намерения да има връзка и това няма нищо общо с теб. С присъщата му практичност дори и да е влюбен в теб…явно умее да си слага спирачки и не позволява да бъде емоционално контролиран от НИКОГО, не само от теб…Това според мен си е лично негов личностен проблем….който ще преодолее когато му дойде времето.
mittel, благодаря…
puff, аз знам, че той е имал връзки в помеждутъците, в които не сме се виждали…именно затова ме учуди още повече фактът, че винаги когато се засечем, обстоятелствата са благоприятни…знам и от него самия, че е имал приятелка докато е бил в чужбина и тази връзка му е повлияла емоционално…изобщо, не смятам, че е някой, който има страх от обвързване или проблем с него…мисля, че този човек е трезв, наясно със себе си, както вече казах – какво очаква, колко може да даде…просто е достатъчно взискателен, за да не се задоволява с малко и да предпочита да е сам, от колкото в неподходяща компания, ако мога така да се изразя, без да хвърлям камъни в собствената си градина, разбира се…
ето, аз помолих повече да не се говори, но вие не 🙂 размътихте ми главата и тази нощ пак ще сънувам призраци…
Пъфи, кой ти насини окото на аватарчето?
hihi незнам, тези аватарчета са уникални, доколкото разбирам нарочно са направени така, че да се стреснеш като го видиш и да си сложиш снимка…колкото и да си зле на снимката, не може да е толкова зле колкото на аватарчето! :))
Еми да priZdrachna, за какво ти е такъв айсберг, който използва емоционалността ти за да се доближи поне малко до забравеното отдавна човешко в себе си и винаги когато се прибереш се засасичате при „благоприятни обстоятелствата“…Остави го да си намери една „по-добра“ компания, с която няма да преживява прекалено емоционални моменти, но ще е спокоен, че нищо спонтанно и непланирано няма да му обърка плановете и двамата ще си правят сметки, ще си планират, ще си говорят възпитано и ще играят идеалното семейство….а пък той отвреме на време ще глътва чист въздух с някое емоционално девойче като теб, за да провери дали не е умрял. :))
Ако става въпрос за такъв практик, което обикновенно е в комбинация с моралист…./но моралист в смисъл, жената да мен трябва да е чиста и бяла, това че аз не съм е друг въпрос/ Това ме навежда на мисълта, че ако е имал намерение за сериозна връзка, вероятно му е станало чудно защо така презглава се впускаш в авантюри с него всеки път и през големи интервали от време…С поведението си ти му показваш сексуална разкрепостеност и че би си легнала с всеки мъж който успее да създаде в туб нужната емоция, както и трудно би устояла на изкушението да бъдеш отново с него дори при обстоятелства в които той не ти предлага нищо…В мъжките очи жена , която се отдава лесно на страсти е високо ценена за сексуална партньорка , но не и за постоянна, или за съпруга и още по-лошо за майка. Да важно е жената и съпругата да е сексуална, но като тест се явява зя колко време е била спечелена, как и какво е и било поведението й…В неговата глава се разиграва следния сценарии: “ Аз я омагьосвам, тя ме баламосва 2 седмици за да е интересно и стигаме да секса, всичко е супер…След това не я търся 100 години, защото е заминала незнам си къде, връща се и се съгласява на среща…Знае, че съм постъпил кофти с нея, но не може да справи със себе си и е готова да поднови авантюрата, заради емоцията, води се само от нея и не мисли трезво….Дзън и червената лампичка светва , заключение 1 : „Това е жена, коята се ръководи предимно от емоции и не може да мисли трезво и да защитава достойнството си“ Но аз ще спя с нея, защо да не спя, кой би пропуснал такава възможност….Извод 2 : „Ако тази жена ми стане съпруга, означава, че ако се запознае с някой привлекателен мъж, на който не може да устои на втората седмица, след това прекъснат връзката си и след време той пак я потърси, тя няма да съумее да прекрати това навреме и ще изложи, себе си, мен, децата ни и брака ни на риск. Аз не мога да допусна човека до мен да се ръководи само от емоция, това е ирационално….“ Извод 3: “ Тя се връща няколко пъти за няколко години и обстоятелствата да сме заедно винаги са благоприятни, което означава, че не е намерила серизен приятел, а ако търсеше, щеше да е постигнала някакъв резултат в това отношение, следователно тази жена не държи да има връзка, има си още няколко като мен, с които прави страстен секс, не знае какво иска и се носи по течението, иначе щеше доста по-амбициозно да преследва целите си или пък мен! А аз търся жена, която знае какво иска“
Сега държа да обясня, че в никакъв случай не те нападам, не те критикувам, това са предположения в голяма степен, просто като насока в която да помислиш за евентуалните твои грешни ходове с този мъж и как изглежда твоето поведение отстрани, въпреки че намеренията ти са били съвсем други….възможно е да си била разбрана погрешно…Това също така е и нова гледна точка за активността от женската страна, че тази активност не винаги се приема като унижение, а напротив, създава впечатление, че си човек който вярва в себе си, не се страхува от провал, знае какво иска и как да си го вземе, и не обича да си губи времето в чакане….
Казвам ти тези неща и от личен опит, защото мъжа до мен е точно такъв и начина да бъда с него беше този , който ти казах по-горе, да го поведа за носа и да си взема каквото искам…До тук ок, но тази прагматичност наистина е влудяваща понякога и често ми се случва просто да не издържам, но пък от гледна точка на сигурност и стабилност не мога да се оплача, откакто съм с него нито веднъж не съм се чувствала нусигурна за пари, покрив над главата и непостоянство, все неща, които ако зависеха от мен нямаше да са точно така, аз пък внасям нужната доза адреналин в отношенията ни и така, затова противоположностите се привличат и уравновесяват. Прецени от какво имаш нужда и действай!
Мисля, че в момента, в който си отказала да бъдеш с него си спечелила много точки! Давай в този дух и му покажи ,че и ти си човек с чувства и достойнство, изнудваай го емоционално както той теб, вярвай в себе си и в това, че си права!
Ахахахахаха…много се смях на писмото ти 🙂
„а пък той отвреме на време ще глътва чист въздух с някое емоционално девойче като теб, за да провери дали не е умрял. :)) “
Определено много ме развесели…
Ейй, разнищихте го тоя човек беее…явно всеки тук, по-добре от мен самата, знае какъв е и що е…
„В мъжките очи жена , която се отдава лесно на страсти е високо ценена за сексуална партньорка , но не и за постоянна, или за съпруга и още по-лошо за майка.“
Да, благодаря ти, че ми отвори очите, че всеки мъж на тая земя ще ме преследва за секс, но никой няма да поиска да му родя децата :))))) Не ми остава нищо друго освен да се гръмна според мене или да се отдам на бясна кариера, май Ivanov.P вече ме беше заподозрял и без друго в нещо такова….
„тя няма да съумее да прекрати това навреме и ще изложи, себе си, мен, децата ни и брака ни на риск. Аз не мога да допусна човека до мен да се ръководи само от емоция, това е ирационално….”
Супер добре разсъждаваш…мисля, че като извод, можем да заключим следното – да не им пускаме ни-ко-га!, никога, за да си мислят, че ето така, както не им пускаме на тях, така няма и на никого друг и това ще предпази брака, децата, достойнството, семейството и китайския им сервиз…само не знам как ще ги направим тия деца в такъв случай…може би чрез оплождане ин-витро…ето, виждаш ли, ти тук говориш за червени лампички и аз съм склонна да се съглася с теб, а няколко теми по-нагоре в 10те правила, се обсъжда как, виждаш ли, дай да си легнем веднага та да се разбере още от началото ще стане ли или няма да стане нещо повече….
Аз не мисля, че хората трябва да си казват – щом този човек прави така с мен, значи и с другите се държи по същия начин…в крайна сметка има нещо като вяра в себе си и самочувствие, аз не съм си легнала с него, защото много ми се е правел секс, а няма с кого…а защото той ме е накарал да го пожелая и защото е готин…което не значи, че като видя следващия готин, ще го зарежа него и ще хукна след поредната емоция…то по тая логика, може аз да съм го правила луд 2 месеца преди да правим секс, но само защото той не е достатъчно печен, а с някой друг да се развият по-бързо нещата…
Изобщо, аз не съм човек, който прекалено лесно си създава емоции, взискателна съм, ето, защо така се бях хванала за онова, което имаше между нас – защото не ми се беше случвало скоро да се чувствам по подобен начин….а аз обичам да си доставям удоволствие на себе си…изобщо, обичам се много 🙂
А дали съм права не знам…аз съм права за себе си..той също е прав за него самия…тук няма прав и неправ…
Тъжното и жалкото знаеш ли кое е…че когато в един момент им кажем „не“…Но такова „не“, което идва отвътре, искрено е, а не престорено и изиграно само за да се направим на интересни…(аз никога не се правя на интересна, смятам, че съм достатъчно интересна и без това…) Едва тогава те се сещат…Казваш спечелила съм точки….какво ме грее мен това? за какво са ми сега тези точки след като мачът за мен е приключил вече…след като отвътре явно не ми е както преди, за да имам сили да кажа „Достатъчно“, дори да победя, тази победа вече не ми е сладка…а обикновено точно тогава нещо ги удря по главата и почват да проявяват засилен интерес…ами, благодаря, гъделичка ми егото, но отдавна вече не е това моята цел…случвал ми се е няколко пъти подобен сценарий…а аз по принцип лесно се отегчавам и съм нетърпелива – две лоши черти, събрани заедно…затова напоследък гледам да съм по-резервирана и да не се хвърлям с главата надолу в дълбокото…
Аз не искам такава победа…не и ако цената е вече нищо да не изпитвам…предпочитам да умирам от мъка и от слабост, всичко да ми гори отвътре и да съм си загубила разсъдъка, от колкото хладнокръвно да отбелязвам точка след точка…равновесие му е майката 🙂
Явно продължаваме …
puff , прочетох какво мислиш и не съм много съгласен, даже въобще.
Изводите , които си посочила може да ги направи само мъж , който приема че всички жени са еднакви, искат едно и също … т.е. действа по модел.
Аз от това което четох по-горе , останах с впечатлението че не е точно така и че човека на който му горят ушите яко :):) е всъщност мислещ и опознава жената като личност .
Ако не се лъжа ситуацията не е била „от вратата за краката“ => е започнало със интелектуален сблъсък, емоция и накрая секс.
Мъжете , които не действат и не възприемат жените шаблонно се ориентират що годе какво да очакват, понеже до момента са анализирали хората доста по-детайлно.
Една жена може да си легне на купон с теб , но това не значи че ще си легне със всеки , на всеки следващ купон или че това и е нормалното възприятие на нещата (купон – секс със който и да е…)
Другото което е … едва ли някой мъж си търси жена , която знае какво иска защото това е като да търсиш черна котка в тъмна стая ….
А и за един … логичен и знаещ какво иска мъж, една такава жена не е интересна, понеже не може да го изненада и впечатли с нищо … „на краставичар – краставици …“
Това на „не“ – то и точките няма да го коментирам , понеже пак е шаблонно и няма смисъл …
Не знам за мъжете..но аз, съдейки по себе си, никога не съм приемала, че ВСЕКИ се държи по еднакъв начин с ВСИЧКИ винаги…с едни съм мила и добра, с други съм лоша и зла…да, понякога е просто защото съм имала кофти ден, но по-често е, защото те са заслужили или провокирали с нещо определено това мое поведение…така че не бива хората да подценяват сами себе си и да си казват – щом аз съм успял бързо да я сваля, значи всеки друг ще може…ако наричаме всички тия години бързо…също така, това, че аз съм с него всеки път, не значи, че въпреки страданията, които ми причинява, аз съм глупава и продължавам да копая в безмисленото с голи ръце, а че просто искам да взема всичко от мига, тук и сега с него…Пуфф, права си, че е айсберг, мила 🙂 и добре, че…иначе до сега да сме изгорели и двамата…а така нещата малко поне се уравновесяват…и изобщо, помисли внимателно над предложението ми да ги убием, още е в сила…
Mittel, ако системата на Lover прегрее и избухне след сто и осмия коментар по темата, която не трябваше да бъде коментирана повече още след деветдесетия, напиши си, ако обичаш, скайпа на мейла ми, който е dolna_cherta@gbg.bg
Уви от страни всичко ни изглежда така лесно и просто и не спираме да даваме акъл на хората около нас и да им се чудим защо постъпват така, до момента в който не опре кокала до кучето както са казали или докато не ни се случи на нас.Тогава от едни големи и разумни философа се превръщаме в малки деца.С тези любовни няма спасение, винаги тези които ще си подхождат най добре нещо се случва и не се събират.Но пък съдбата не спира да ги среща по един или друг начин.Надеждата умира последна.