Игра на чувства, но не за мен..

Здравейте, знам че сайта е предимно за мъже, но според мен единствено мъж би дал реална преценка за жената. От отдавна не се вслушвам в думите на приятелките ми и не веднъж са ме предавали и забивали нож в гърба, разчитам на себе си, но понякога имам огромната нужда просто да споделя...

Няма да се впускам в подробности... накратко... Излизах с едно момче, още докато си имаше приятелка от 3 години, между нас имаше огромна страст, влечение, желания. Всеки миг, в който се виждахме не можехме да се наситим един на друг, но явно аз съм се заблудила и не е било достатъчно...

Те се бяха разделили, но уви той пак се върна при нея, точно когато вече за мен не беше просто едно увлечение, а любов.. Сега там при нея, аз съм сама, използвана, залъгана че ще и се отвърне на чувствата...

Лъжеше ме, всичките му думи са били лъжа, че иска аз да съм винаги до него, че съм страхотна... Абсолютно всичко е било лъжа... Защо се отказва от човек, който може да му даде това, което му е липсвало при нея... До толкова ли е свикнал с нея, че не вижда какво стои пред очите му и как се отдавам изцяло за него...

Кажете ми, хората, казват че ако искаш нещо много силно с цялото си сърце и душа, ще го получиш, дали да слушам сърцето си и да вярвам, че един ден ще дойде, в който ще бъдем заедно с него или да го изтрия завинаги от мислите си...

Как мислите, дали ще усети нуждата да ми се обади или да ме види, дали ще осъзнае, какво е могъл да има с мен и колко хубаво сме си прекарвали, дали не е заблуден от простия навик да бъде с човек, с който просто е свикнал и да го е страх да се впусне в нова връзка?

Много съм объркана.. .. ще съм благодарна да прочета различни мнения, поуки и виждания от подобни ситуации 🙂

Благодаря, Ви предварително.

сподели бутон

29 мнения за “Игра на чувства, но не за мен..

  1. Аз мисля, че трябва търпеливо да изчакаш да се върне отново при теб.Той ще се дойде.Вярвай!!!

  2. Lillia – Йес. Това е типично женски съвет, чакай нещо да се случи, ако не се случи до 20 години, значи не си чакала както трябва! И докато чакаш нещо да се случи, устарявяш умираш и обесняваш на свети Петър, че цял живот си чакала нещо да се случи и за това нямаш грехове и си достойна за рая, в който пък ще чакаш твоя човек да дойде, който случайно е открил тайната на безсмъртието и в крайна сметка, цял живот и не само чакаш някой, който няма да се появи!

    Не съм много сигурен дали наистина го обичаш, и дали трябва да го обичаш след като той е с друга с която по случайност е бил преди това. Най-вероятно всичко което ти е казал е било лъжа и си била излъгана и употребена. Такъв е живота, гаден и жесток…

    И аз съм чувал, че ако искаш нещо достатачно силно от сърце ум и душа то има голяма вероятност да се случи. Лошото е, че умът е материално и глупаво нещо. Душата тя е висша форма на разум(наричай го подсъзнание ако щеш) Ако съдя по това което съм чел и учил, смело мога да заявя, че душата ти е твърдо против това което иска умът ти! Сърцето е безгласна помпа няма да го споменавам!

    Съвсем ясно можеш да разбереш, че всъщност не искаш да си с него заради болката която ти е причинил като попиташ подсъзнанието си(душата си). Ще почувстваш „душевен дискомфорт“ Сиреч на въпроса „наистина ли искам да съм с него“ Ще получиш категоричен отговор „не“ изразен със стягане в гърдите, чувството, че потъваш, че нещо те притиска, че нещо ти е застанало на гърлото, и мрачното настроение което ти навява тая мисъл, това значи НЕ… Няма да почувстваш, прилив на енергия, жизнерадосност и други приятни чувства които значат „да“.

    Дори, умът ти може да спресметне съвсем лесно, че не трябва да си с него ако искаш да си добре!

    Успех с преодоляването на любовта менте.

  3. А душата ти не иска да си с него защото, той и е причинил болка.

  4. Да прав и там е целия проблем, че разума ми казва ЗАБРАВИ го, не си заслужава, да страдаш за него, а сърцето ми казва да не изгубвам надежда, че той ще оцени какво е изгубил, ще оцени мен, като личност, която би му дала това от което има нужда… водя вътрешна борба със себе си… всеки ден и всеки ден става по-силна, по-решителна, да го оставя в съзнанието си, на заден план, там при спомените, които са ти носили наслада и щастие, но които не си заслужава да си ги припомняш и за миг дори… не съм вярвала на мъжете, защо се подлъгах на един да повярвам и да ме унижи, човек се учи от грешките си…..

  5. Обаче преди тотално да го отпишеш пробвай да направиш нещо. Според мен имаш само една възможност. Поговори си много сериозно с него. Кажи му, че го обичаш и цениш (има много помагала из сайта) директно. Само пробвай да се държиш съвсем делови и сериозно (без някакви закачки – все пак си има приятелка). Извади му душичката и го накарай и той честно да каже какво мисли за теб. Смятам, че шансовете ти така са 50/50, доколкото съм запознат със ситуацията. Щом говориш с него за това и те отреже, ще го забравиш най-лесно. Уловката в това действие е, че го оставяш той да направи избора дали сте заедно като сваляш картите на масата.
    Разбира се, ако не ти стиска да го направиш, се опитай да си намериш друг възможно най-бързо.

    Сигурно приятелката му го е оставила без избор с някой трик. Играй като нея – бъди директна и спечели битката. Успех!!!

  6. Да но аз мисля че всичко опитах, а и не искам да ставам жалка в неговите очи, нито да му падам в краката, искам да ме оцени, като жена с достойнство и че единствено той е загубил… най-добре е да продължа, така или иначе, няма да го видя повече, до преди да се запознаем, никога не сме се засичали, нямаме допирни точки или места на които ходим, ще го преодолея бързо… сама ще помогна на себе си… не мога да се отчайвам и тва е…

  7. Здравей:) Знаеш ли.. преживях абсолютно същата история. Преживявам. Последните 2-3 седмици. Бях полумъртва от болка когато се случи. Чувствах се унизена, празна, разрушена.. Само едно исках да зная.. защо постъпи така. Защо.

    Едва преди дни започнах да се оправям и светът дойде отново на фокус. Ще споделя. Може да ти помогна. Или просто да си помислим заедно:)

    Дума по дума. Всичко беше същото..
    Той имаше приятелка, но имаха проблеми (или може би просто си бяха доскучали). Не била човек за него, гледала си забавленията, а той искал дете и човек до себе си, вече не изпитвал нищо.. бла бла. Не знам дали всичко е било истина, но аз го изслушвах и утешавах. Моята също беше доста сложна:|
    Преживяхме много страст, желание, споделяне, приятелство и обич, имахме прекрасни моменти, мечти за бъдещето, щяхме да бъдем заедно, да си имаме бебе .. Обожавах присъствието му, гласа, миризмата, всяка извивка на лицето му, всичко. Бях щастлива само да бъда близо до него. Той също показваше силни чувства. Казваше, че мисли само за мен, че съм най-хубавото нещо .. че всичко ще се нареди някой ден.
    Получи ужасно много обич:) Безусловна всепоглъщаща обич… боготворях го, чаках го и се борех за него, правех какво ли не за да сме заедно.. .

    После те се разделиха. Казваше, че е добре. Че не я иска и няма защо да се страхувам, че пак ще се съберат и даже ще им подейства освежаващо:P. Бях с него непрекъснато, за да не e тъжен и самотен. Направих голяма жертва за да сме заедно.
    След месец започна да се отдръпва. Да усещам фалшиви нотки в гласа му.. а после осъзнах, че пак са заедно. Първо се виждаха отвреме навреме, после уикендите … а после … се събраха:) През това време само ме лъготеше и баламосваше:)

    Сега пак са заедно. Точно когато аз успях да остана сама:) Заради него. След месеци борба, нерви, загуби … и .. това е . Глупава история:)) Която и най-тъпия сценарист няма да използва за филм:) Разминахме се

    Аз агонизирах, сърцето ми се счупи … цялата бях само болка. Вселена от болка. Треска от мисли и объркани чувства и отчаяние. Загубих не само него. Загубих мечтата си за щастие, любовта си… Всичко.
    И останах сама:) Това беше моя избор. А неговия беше да е с нея.

    Продължи да се обажда и да ме търси, въпреки че го помолих да ме остави да си гледам живота. Не го обвиних. Не го питах абсолютно нищо. за … гаджето и за възстановената връзка. Не му показах какво ми причини и колко страдам. Мисля, че знаеше. Плаках и разкъсвах душата си , но… не му казах една дума. Просто потънах в мълчание. Имах хиляди неща да му кажа, извикам, крещя… но просто млъкнах.
    Отговорих му в скайпа: Случват се такива неща. Ще се оправя. Остави ме.
    /на поредното бодряшко съобщение от типа: как си, аз само да те чуя добре ли си/

    Продължи да се обажда и да пише. И сега го прави. Не исках приятелството му, защото ме беше наранил безумно. Стараех се да не му отговарям.
    2 седмици.

    Вчера дойде и започна да ме закача и да флиртува, взе да говори как нещата с нея били пак същите като преди… и всяко чудо било за 3 дни.. и .. да иска пак …

    Това решение, което аз взех е: Не искам този човек. Направих всичко за него, сложих душата и живота си в краката му, а той се изплю отгоре, стъпи върху мен и се върна при неговото момиче. Предаде ме:)) Избра нея.
    А сега пак идва пак..
    За мен той е . един объркан нещастник. Страхливец.
    Вече нямам мечти с него, всичко е минало,история. Това е. Беше хубаво, но свърши. И никога няма да е същото.

    Копнея за него. За тялото му.. копнея да го докосна. Но е последния човек, когото бих прегърнала и целунала нежно. Така, както съм го правила хиляди пъти.
    Искам само да спра да чувствам. Да срещна някой, който наистина да ме обича и да иска да е с мен. А не се лута в чувствата си.
    Искам всичко това да мине…

  8. Здравей:) Знаеш ли.. преживях абсолютно същата история. Преживявам. Последните 2-3 седмици. Бях полумъртва от болка когато се случи. Чувствах се унизена, празна, разрушена.. Само едно исках да зная.. защо постъпи така с мен.

    Едва преди дни започнах да се оправям и светът дойде отново на фокус. Ще споделя. Може да ти помогна. Или просто да си помислим заедно:)

    Дума по дума. Всичко беше същото..
    Той имаше приятелка, но имаха проблеми (или може би просто си бяха доскучали). Не била човек за него, гледала си забавленията, а той искал дете и човек до себе си, вече не изпитвал нищо.. бла бла. Не знам дали всичко е било истина, но аз го изслушвах и утешавах. Моята също беше доста сложна:|
    Преживяхме много страст, желание, споделяне, приятелство и обич, имахме прекрасни моменти, мечти за бъдещето, щяхме да бъдем заедно, да си имаме бебе .. Обожавах присъствието му, гласа, миризмата, всяка извивка на лицето му, всичко. Бях щастлива само да бъда близо до него. Той също показваше силни чувства. Казваше, че мисли само за мен, че съм най-хубавото нещо .. че всичко ще се нареди някой ден.
    Получи ужасно много обич:) Безусловна всепоглъщаща обич… боготворях го, чаках го и се борех за него, правех какво ли не за да сме заедно.. .

    После те се разделиха. Казваше, че е добре. Че не я иска и няма защо да се страхувам, че пак ще се съберат и даже ще им подейства освежаващо:P. Бях с него непрекъснато, за да не e тъжен и самотен. Винаги,когато имаше нужда от мен… бях насреща. С подкрепа, обич, желание да го направя щастлив или да се махна ако иска да остане сам.

    След месец започна да се отдръпва. Да усещам фалшиви нотки .. а после осъзнах, че пак са заедно. Първо се виждаха отвреме навреме, после уикендите … а после … се събраха:) През това време само ме лъготеше и баламосваше:)

    Сега пак са заедно. Точно когато аз успях да остана сама:) Заради него. След месеци борба, нерви, загуби … и .. това е . Глупава история:)) Която и най-тъпия сценарист няма да използва за филм:) Разминахме се

    Аз агонизирах, сърцето ми се счупи … цялата бях само болка. Вселена от болка. Треска от мисли и объркани чувства и отчаяние. Загубих не само него. Загубих мечтата си за щастие, любовта си… Всичко.
    И останах сама:) Това беше моя избор. А неговия беше да е с нея.

    Продължи да се обажда и да ме търси, въпреки че го помолих да ме остави да си гледам живота и да се излекувам. Не го обвиних. Не го питах абсолютно нищо. за … гаджето и за възстановената връзка. Не му показах какво ми причини и колко страдам. Мисля, че знаеше. Плаках и разкъсвах душата си , но… не му казах една дума. Просто потънах в мълчание. Имах хиляди неща да му кажа, извикам, крещя… но просто млъкнах.
    Отговорих му в скайпа: Случват се такива неща. Ще се оправя. Остави ме.
    /на поредното бодряшко съобщение от типа: как си, аз само да те чуя добре ли си/

    Продължи да се обажда и да пише. И сега го прави. Не исках приятелството му, защото ме беше наранил безумно. Стараех се да не му отговарям.
    2 седмици.

    Вчера дойде и започна да се закача и да флиртува, взе да говори как нещата с нея били пак същите като преди… и всяко чудо било за 3 дни.. и .. пак …

    Това решение, което аз взех е: Не искам този човек. Направих всичко за него, сложих душата и живота си в краката му, а той се изплю отгоре, стъпи върху мен и скочи обратно при неговото момиче. Защото явно си бяха залипсвали:) Предаде ме:)) Избра нея.
    А сега идва обратно.. Бавничко и постепенно се промъква и иска да има всичко:)

    За мен той е . .объркан нещастник. Страхливец.
    Копнея за него. За тялото му.. копнея да го докосна. Но с ума си ..не го искам.
    Искам само да спра да чувствам. Да срещна някой, който наистина да ме обича и да иска да е с мен. А не се лута в чувствата си.

  9. Боже мой, чета това което си написала се едно изричаш абсолютно всичко което в мен напира и искам да го искреща а не мога и думите ми не стигат, това като в капан в които съм попаднала и не мога да излезна….
    Аз нямам нито негов скайп, нито фейсбук и от тази гледна точка той няма как дори и ако пожелае да потърси контакт освен по телефона…..
    Тези думи са точно за мен…. ти най-добре знаеш как се чувствам…
    „Аз агонизирах, сърцето ми се счупи … цялата бях само болка. Вселена от болка. Треска от мисли и объркани чувства и отчаяние. Загубих не само него. Загубих мечтата си за щастие, любовта си… Всичко.
    И останах сама:) Това беше моя избор. А неговия беше да е с нея“
    Толкова омраза насабирам към него, за това че се чувствам развалина, все едно липсва нещо от мен, празнота…. толкова обич същевременно, ако имаше копче с което да изклАз агонизирах, сърцето ми се счупи … цялата бях само болка. Вселена от болка. Треска от мисли и объркани чувства и отчаяние. Загубих не само него. Загубих мечтата си за щастие, любовта си… Всичко.
    И останах сама:) Това беше моя избор. А неговия беше да е с неяча всички чувства и желания, мисли и очаквания, не бих била по-щастлива…..
    ако искаш ми пиши на email adriana6336@abv.bg

  10. Ох, ох, ох… Объркани жени…

    Вие какво очаквате, при положение че ходите с човек, който си има приятелка?! И който изневерява на нея с вас?!

    То се подразбира от самосебе си, че човек, който изневерява на приятелката си няма как да е истински мъж и ще направи номер и на вас. Вие сами сте си виновни, като сте се самонавивали колко „хубаво“ е било всичко… Ами естествено, че ще е „хубаво“ – бил е с вас само за разнообразие, но когато сте му омръзнали, а бившата му е направила скандал – шушляка пак се е прибрал при нея.

    Ходете с качествени хора и няма да се разочаровате.

  11. Много е лесно да се каже, ти не избираш хората към които да имаш чувства… сърцето не пита…. не казвам че ние сме безгрешни, но и такива мъже не заслужават аплодисменти че са с повече от една жена… може много да се говори относно тази тема, факта е просто че не винаги се влюбваш в правилния човек и от това най боли… когато не може да ти се отвърне на чувствата, когато един вид е забранено това което искаш, когато не знаеш какво да правиш със себе си….. в този живот със нищо не може да се застраховаш, не останаха истинските хора, неслучайно се казва Боклука за една е съкровище за друга…. всеки вижда заобикалящия го свят през собствена призма, много е лесно да щтракна с пръсти и вятъра да издуха мислите ми, но каквото и да кажа, какво и да си самонавия на пръста, аз знам че в сърцето ми друго ще напира, ще мълча за това което чувствам, дори и когато имам най-силното желание да искрещя…. понякога искаш или не се примиряваш с обстоятелствата, защото всичко което е зависило от теб си го направил и там е най-гадното когато знаеш, че искаш нещо много силно а ръцете ти са вързани и има знак Стоп…..

  12. Нещата са много прости. Трябва да имаш принципи.

    Например аз:
    1. Не ходя с жени, които вече си имат гадже.
    2. В никакъв случай не ходя с омъжена жена.
    3. В никакъв случай не ходя с несериозни кифли, които не знаят какво искат.
    4. Не ходя със селянки.
    5. Не ходя с приятелките на приятелите ми – нито с бившите, нито със сегашните.

    Разбираш какво имам предвид. Ти също трябва да имаш някакви принципи, от които да се водиш.

    Vogue63, я си признай сега, ама честно.
    В началото, когато тръгна с него, беше не защото си се влюбила от пръв поглед, а защото той беше като забранения плод, нали? Защото това, което не можеш да имаш го желаеш най-силно, нали?

    Обаче мъж, който не знае какво иска, и по-лошото – който не може да направи избора между две жени – той не е мъж. Ти дефакто нищо не си загубила.

    Споко, ще срещнеш някой по-готин. Давай го по-полека и не хвърляй всичките си чувства в самото начало.

    Моля те, само не се озлобявай и не започвай да се държиш като кучка, защото тогава ще започнеш да привличаш само боклуци.

  13. Опитай се да продължиш напред.
    Примири се с обстоятелствата:)
    Ясно е, че сега ти изглежда невъзможно.Човек все си спомня хубавите моменти и търси оправдание за постъпките на другия.
    Защото безумно иска да …. получи същото, което изпитва.
    Но това е само в нашите глави. Ти си имаш своя представа за това, което се е случило. Неговата може би е съвсем различна.
    Той е друго човешко същество. С неговите си чувства и емоции. Има си минало, неговия си живот. Направил е своя избор. Може да не му е било лесно. Може да съжалява. Но… е избрал. Наранил те е. Човек постъпва егоистично, когато иде до чувства. Прави нелогични неща. Наранява и не му пука.
    Когато някой не ни иска, трябва просто да се махнем.
    Да си кажем: добре, свърши.. понякога става така. Гадно стечение на обстоятелствата, лош късмет, карма:)
    Никога няма да е същото. Дори да се върне.
    Никога няма да изпитваш същото пълноценно, истинско, светло чувство към него. Сега просто те боли от загубата. И си искаш миналото. А трябва да се обърнеш. Да поемеш дълбоко въздух, колкото и да боли и да тръгнеш в твоята посока.
    Болката все някога ще избледнее.

    Ако това ще ти помогне.. мечтай за отмъщение:)) Кажи си.. щом веднъж се е счупило и при тях, значи никога няма да е съвсем здраво. Същото важи и за вашата история.
    Ти поне си дала каквото си можела да дадеш, не си излъгала, не си предала. постъпила си честно и съвестта ти е чиста. Казала си му всичко,което си могла:) Едва ли можеш да дадеш повече

    Мое мнение:)

  14. Мислех да напиша нещо, но spxr е написал/а почти същото .. – абсолютно съм съгласна с това мнение.
    Всякакви опити за доказване, показване, нови опити за връщането му и каквото и да е било друго са безмислени – понякога вижданията и очакванията ни се разминават с тези на човека отсреща.
    Той е направил своя избор – трябва да го приемеш, колкото и да ти е трудно.
    Чувството за болка няма как да притъпиш в момента – времето ще го направи.
    Предполагам, че в главата ти се въртят неща, които искаш да му кажеш, сценарии за разговори, реплики – повярвай ми, не трябва!!! – освен самонавиване, което да те довкара още повече в емоционалната дупка, в която си, нищо повече не можеш да постигнеш….
    Горе главата!!!

  15. Хммм…Vogue63, виж, според мен трябва да си отговориш на следния въпрос: „Ако той се раздели с нея и дойде при теб, ако ти го приемеш въпреки всичко което е направил, ще бъдеш ли истински щастлива, така както си искала да бъдеш с него? Има шанс, макар и малък да сте щастливи заедно след всичко, но освен ако отговора ти не е „категорично ДА“, смятам че е буквално нездравословно да се занимаваш с него…ако имаш съмнения от типа на „може би ще сме щастливи“ или „най-вероятно…“, недей. Преживей го. Казвам „преживей“, а не „забрави“, защото няма смисъл да се лъжем…никога не се забравят такива неща. Единствената ти възможност е да продължиш, не да се предаваш. И се замисли…какво си загубила и какво печелиш. Загубила си време…загубила си един несериозен мъж. Какво печелиш:
    1. ОПИТ: отсега нататък няма да правиш подобни грешки. Извади си поука от тази грешка.
    2. Печелиш възможности. Има много свестни мъже. Има и един за теб!
    Успех! 🙂

  16. Monolith,
    ЕВАЛА за принципите:

    1. Не ходя с жени, които вече си имат гадже.
    2. В никакъв случай не ходя с омъжена жена.
    3. В никакъв случай не ходя с несериозни кифли, които не знаят какво искат.
    4. Не ходя със селянки.
    5. Не ходя с приятелките на приятелите ми – нито с бившите, нито със сегашните.

    Изповядвам абсолютно същата „вяра“ и даже мога да добавя още два, ако ми позволиш:

    6. Не се занимавам с бивши приятелки на приятелите ми (една веднъж ми налиташе, ама толкова грозно, че нямах търпение да се махна…)
    7. Не ходя с чалгарки – малко се припокрива с принцип №4 от твоите, но все пак не всички селянки са чалгарки, както (вероятно) е вярно и обратното 🙂

  17. Monolith съвсем напълно те разбирам, не се озлобявам, напротив, просто вече съм по-предпазлива и не смятам да влагам чувства толкова бързо занапред..
    Относно това, което ме попита в началото като се запознахме аз незнаех че си има приятелка, а още като го видях и не свалих поглед от него, страшно много ми хареса, толкова се бях притеснила…. в последствие разбрах, че си има ….отказах да се занимавам с него, но в един ден, случайно се срещнахме и повярвай ми желанието да бъда с него беше по-силно от мен, независимо че не беше свободен мъж…
    Lover_boy това е много правилен въпрос, ако се върне при мен, дали ще бъда истински щастлива… никога не можеш да имаш 100% гаранция за каквото и да е било, дори и незнам какво да ти отговоря, като глупачка от мен напира да кажа: за миг няма да се замисля и ще пожелая отново да съм в обятията му, да бъда близо до него, да се събуждам в прегръдките му….. НООО това е от друга страна риск, той може да постъпи по същия начи, както преди…. каквото и да напиша, нищо не се знае, и да го мисля няма да стане по начина по който е в главата ми…. Писна ми да преценям всеки път ситуациите, да мисля дали това е разумно или не, какво да направя че на него да му е хубаво, да го заинтригувам от друга страна, да бъда забавна, готина, винаги желана… това са всеки път толкова мисли…и за какво… от тъпите ми преценки кое е правилно и кое не…. затова ли той не предпочете мен…. не ме оцени като стойностен човек с който би могъл да гради нещо….
    Сега се впускам в живота и не очаквам нищо от никой и от никъде и не се надявам на нищо ………………………….

  18. Vogue63 казва „Сега се впускам в живота и не очаквам нищо от никой и от никъде и не се надявам на нищо“

    Точно там ти е грешката!!! Човек ВИНАГИ трябва да се надява, но пък и НИКОГА не трябва да прави грешката да се занимава с боклуци като тоя твоя бившия… Само едно не мога да разбера – нито си първата, нито си последната, която е останала излъгана в очакванията си, откъде накъде тогава ще му търсиш сметка?!?

    И още нещо (понеже съм моралистът в блога) – как така започваш връзка с човек, който НЕ Е СВОБОДЕН?!? Извинявай за въпроса, ама ти нормална ли си? Да не мислиш, че неговата мацка така ще стои и ще гледа как й го отнемаш? Има хиляди свободни мъже, обаче НЕ – ние ще се пробваме с този, пък той нека си има приятелка…, а после ревем по разни блогове… Никакво съчувствие за такива като теб!!!

  19. аз като излизах в началото с него незнаех че си има приятелка…. той по никакъв начин не го показа, осебено че има дългогодишна връзка….. много пъти казваше аз съм си свободен, живее ми се… от тези думи как да съм го тълкувала че е така, айде да приемем факта че не съм била единствена и нормално да е имал и други с които да излиза, но мъж така като ти говори може ли да приемеш това че си има приятелка……. когато се породиха чувствата в мен догава и дори да знаех, не можех да не го виждам, но виж обижда ме факта, че така пишеш, попринцип подкрепям твоя начин на мислене, но аз ако не бях с достойнство нямаше да спра до тук, щях да си продължа да се виждам с него и да играя момичето за всичко и да бъда на негово разположение нали така ?! Оставих го, той е направил своя избор, въпреки че се раздели с нея, избра отново нея, пред мен, може да не съм толкова добра за него, явно чувствата идват само от моята страна.. не мисля че аз се унижавам, а той….

  20. Разбирам… Просто те е излъгал – най-обикновен бройкаджия и комплексар. Добре поне че си се усетила навреме. Но не се заблуждавай – той не се унижава, такива хора просто не знаят какво е УНИЖЕНИЕ, тъй като никога не са имали ДОСТОЙНСТВО.

  21. Много ми харесва начина ти на мислене, да можеше всички мъже да разсъждават, като теб 🙂

  22. Така е – аз съм един на милиард 😉 Жалко, че рядко някоя жена успява да го оцени…

  23. Мацка, не се притеснявай! Нито си първата, нито ще бъдеш последната … аз преживях същото и вече бях достатъчно влюбена, за да реагирам подобаващо на изненадата, че той си има приятелка … Най-важното е, че случайно го научих, той нямаше намерение да ми казва. Естествено имаше милиони красиви лъжи, мили очички, романтични смс-и 🙂 И аз като теб се борих за него, дори (много ме е яд) но и съм се унижавала … а преди мен е имало пак подобна история с друго момиче … с тази разлика, че мен започна да ме търси „хубостника“ отново … само, че „глупачето“ вече го няма… Отвратих се от него и от „мъже“ като него … мина много време, преживях го с много сълзи и болка … но си струваше, защото сега знам, какъв мъж искам и няма да се задоволявам с долни БОКЛУЦИ като този …. не му прави такъв подарък – себе си – той просто не може да ти стъпи и на малкия пръст сигурна съм! А и имаш късмет, че не си на мястото на приятелката му!!! Прегръдки! Потърси човека за теб!!!

  24. Мерси миличка, много уважавам такива силни жени с достойнство, като теб, въпреки желанието ми да го имам си права той ме отблъсна с постъпката си… да е мислил навреме.. много пъти казваме неща и правим, за които после съжаляваме, той сам си го избра това.. Не може да ми стъпи на малкия пръст, права си! Не, че имам великото самочувствие но повярвай ми не е бил с жена, като мен и няма и да бъда, нито мога да се сравна с неговата…жена, като мен не би го погледнала а той не оцени, това което бях готова да му дам, като отношение, уважение, чувства, забавление и най-вече разбиране… не искам да съм на нейното място, аз нямам и негативни чувства към това момиче, но я съжалявам,че се унижава да бъде с човек , който и е изневерил и демонстративно го е правил, дали с мен или с друга, няма значение…факта е налице, вазата счупи ли се веднъж и да я лепиш, никога няма да е същата, щом се е върнал там където е бил веднъж му желая само щастие, явно за него това е най-правилния избор, дано да не са му грешни преставите и да не живее в заблуждения, тогава ще е жалко… прегръдки и бъди винаги все така силна и самоуверена в себе и не се поддавай на лъжи и измами 🙂

  25. Добре звучите, дами… Но защо ли съм сигурен, че ако след 1-2 месеца пауза изведнъж ви звънне/ат въпросният/те мъж/е, пак ще му/им се хвърлите на врата 😉

  26. при мен мина повече от месец няма как да ме потърси мина това време, а и доколкото разбрах е в чудесни отношения с неговата си, бързо ме е забравил…аз не още и при мен ще дойде това време просто малко по-бавно….:(

  27. Ще си позволя да прикача два съвета които ми дадоха на мен. Историите ни нямат много общо освен факта, че и аз бях влюбена – загубена.

    „Според мен този романс вече и приключен. Пича си е хванал живота в ръце и Тина, ти също трябва да направиш същото. Сигурен съм, че ще го направиш. Остават ти хубавите спомени от случилото се и евентуално „приятелство“ с Иван. Но не се вкопчвай в миналото си! Спомените са хубаво нещо, но животът е в настоящето. Не се опитвай да намериш заместник на Иван. Не сравнявай всеки следващ с него, защото никой няма да е като него. Не обричай на неуспех всяка следваща кандидатура, преди да си и дала шанс. Рано или късно ще срещнеш човека и ще бъдеш щастлива. Но трябва да осъзнаеш, че щастието ти зависи също и от теб, а не само от този с когото си. Пожелавам ти го!“

    „Така е, Тинче. Хем си знаем, че сами се вкарваме в тоя филм и пак не можем да излезем от него. С времето не само раните заздравяват, ами се научаваш да не допускаш толкова лесно да те наранят.

    Моя съвет е не да се опитваш да го забравиш, а напротив, да се отдадеш изцяло на емоциите си, каквито и да са те. Когато ги потискаш в себе си, ще те измъчват по-дълго.“

    В никакъв случай не омаловажавам останалите коментари/съвети, просто тези са сбити и ясни. И общо взето така протече процеса при мен. Минах през всякакви емоции та и псевдонадежди даже. Сега вече го оставих в миналото и когато се сетя се усмихвам. Хубаво беше докато беше!

    Успех каквото и да решиш!

  28. Не обичам жени , които се занимават с обвъзрани мъже. Нищо не ги оправдава. Единственото правилно нещо е да кажеш на приятелката му какъв боклук е за да не си губи и тя излишно времето с човек , който не заслужава.
    Нищо лично.
    Да кажем,че аз пък съм в ролята на жената от другата страна на която „боклукът“ изневерява и е разбрала твърде късно.

  29. Оценям съветите Ви, вече мина доста време, всичко е зад мен, а аз гледам само напред, има моменти в които се сещам, но вече го няма същия гняв, болката от това,че ме излъга, дори и не ми трепва макар и някъде дълбоко в мен още да има някаква нотка на тъга…
    щастлива съм, че не се отчаях и не се самосъжалявах, а преглътнах случилото се, излизам с момчета, осъзнах че няма полза от това да ги сравням с него, той не е по-добър от тях и това го доказва неговата постъпка спрямо мен… напротив готова съм да дам шанс, но винаги си имам от тук нататък едно на ум и няма да допусна да направя същата грешка и да бъда така наивна глупачка… въпреки всичко ще бъда себе си!!!

    Whisper – да разбирам те, не се и оправдавам, и аз имам вина, че се занимавах с него, но мислих че са скъсали, тя е заблудената, която пожела да си го върне, дори и след като знаеше, че той е с мен… какво говори тази постъпка за нея, въпреки, че знае че е боклук си губи времето с него 🙂 Жалко е ….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *