Вярата, Щастието и Живота

Може би малко ще се отплесна от последните теми и ще погледна малко по философски на нещата, но все пак живота е философия.

По принцип адски много обичам да чета и съм изчел доста книги на всякаква тематика, като почти от всяка си вадя определени цитати, разбирания и поуки. Наскоро ми препоръчаха една книга "Подсъзнанието може всичко". Сега знам какво ще кажете пълни глупости, но това не е така. Вярата е наполовина спечелена битка.

Нали точно когато сме уверени в себе си,  винаги постигаме повече, когато не позволяваме страхът да ни обземе и гледаме смело напред, сме по-желани, по търсени и по щастливи.

Но какво всъщност е щастието, нима да си сваляч, да си лягаш всяка вечер с различна жена, да постигаш всичко което искаш те прави щастлив не мисля. Така само се отдалечаваме от малките неща в живота, нещата заради, който си струва да живеем.

Чудили ли сте се дали ние създаваме моментите в живоата си, или моментите в живота ни създават нас?

И някога отдавна един човек е казал : В живота има две трагедии, едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата е да си го върнеш. Bernard Shaw

И когато мислиш, че си влюбен, че би направил всичко за да си с някого спри. Това не е любов, любовта не е мисъл, а чувство. А сега вие ще кажете, но аз чувствам, че я обичам и аз ще ви се изсмея.

Защото човек може да разбере любовта, да разбере щастието само когато го обземе болката. Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там. Защото няма да можеш да си спомниш момент от живота си, когато не е била там. Но тогава, един ден, почувстваш нещо друго, и то не ти се струва редно, защото не ти е познато. И в този момент осъзнаваш, че си щастлив.

Щастието идва под много форми. В компания с добри приятели, в чувството което изпитваш когато сбъднеш нечия мечта, или когато си върнеш надеждата. Щастието не е обвързано с даден човек или жена, и няма нищо лошо в това да си позволиш да бъдеш щастлив, защото никога не знаеш колко може да продължи.

бутон за сайт

26 мнения за “Вярата, Щастието и Живота

  1. На мен много ми хареса. Това е вярно, че любовта не се усеща, а чувства и то само понякога. Дано повечето „хлътнали“, които пишат тук, го осъзнаят. Това тяхното си е чиста зарибявка, избиване на комплекси и какво ли още не. Дано някой не се обиди – повечето сме били такива.

  2. Smile, не мисля, че някой тука смята, че щастието е в това да спиш с колкото се може повече жени.

    Но се надявам, че сайта помага на много хора да бъдат малко по-малко нещастни, да станат малко по секси и проблемът с жените да намалее, да намлеят малко комплексите и да насочат повече енергия в други посоки, да правят с живота си това, което наистина искат и съответно да се чувстват по-ведри, по-успешни.

    Иначе щастието е една доста голяма и неясна цел, която е content-free, т.е. сама по себе си не ни казва нищо конкретно за това какво точно да правим с живота си. При всеки е различно. Но най-важното е човек да потърси вътре в себе си това, което наистина иска да прави – както manowar беше казал, че не искал да става доктор, а механик – и да вземе и да го прави!

  3. Какво знчи щастие? Според да бъдеш щаслив значи живота ти да е празник да можеш да правиш това което искаш това което ти доставя одоволствие! Но това че имаш мечтаната работа или нещо друго не те прави щаслив! Това значи ли ,че щастието е комплекс от много фактори! А именно финансова стабилност, Свобода, и не на последно място любов! Това можеби са най-определящите фактори! Ако разгледате историята на света ще разберете че войните и безредиците който са се случвали са били поради някоя или кяколко от тези причини!
    Нима да си щаслив е превилигия само на отделни хора? Не мисля с какво аз съм или някой друк е по лош от този който е щаслив! А какав е начина да превърнеш живота си в празник! Можеби постоянно да се бориш за парченце щастие не мисля по тоя начин само ще си прахосаш и без това краткия живот да се бориш а това е нелепо! Борбата не поражда щастие!

    Тогава какво как по дяволите да бъда щаслив! Начина господа е по прост от това да оцелиш тоалетната чиния! Просто не се подчинявайте! Както Вадим Зелант беше казал в една от книгите му! Не си губи времето в това да се подчиняваш на някого а просто прави това което ти казва душата! Можем седмици да говорим на тая тема и все пак ще стигнем до един отговор че за да си щаслив трябва да се подчиняваш на себе си!

    Горещо ви препоръчвам да прочетете книгите на Вадим Зеланд! Както и на една моя много добра приятелка Кремена Желяскова – Ти можеш

  4. „Кремена Желяскова – Ти можеш“ това наистина е добра книга, но това което искам да кажа manowar е че не можеш да прекараш целия си живот в битки. Все някога войната свърша, и ти трябва да разбереш какво точно те прави щастлив. Щастието не идва с материалното, не идва със свободата, не идва с любовта, щастието идва с нещата който не могат да ни причинят болка.

    Искам да кажа че най лесния начин да разбереш че си щастлив е това да станеш сутрин, да се погледнеш в огледалото и да не почувстваш нищо. Никакви проблеми, никакви напразни мечти, никаква надежда. Това е щастието.

    Ще си позволя да цитирам Стилиджър :
    Човек на думи а не на дела е като градина пълна с трева
    И щом тревата порасте, е като градина покрита със сняг
    И щом снегът започне да се сипе е като ударило се във стената птиче
    И щом птичето литне надалече е като орел в небето вече
    И когато небето зареве скочи лъв пред вратите реве
    И щом врата започне да се прокупва сякаш по гърба те удрят с пръчка
    И щом гърбът започне да боли, сякъш нож забит в сърцето ти
    И щом сърцето започне да кърви РАЗБИРАШ ЧЕ УМИРАШ ТИ
    И ЩОМ ДУШАТА ТИ СЕ ВЪЗНЕСЕ ЩАСТИЕ ОГРЯВА ТВОЕТО СЪРЦЕ

  5. Много си прав за борбата с живота! Но някой хора просто не искат да кажат „край“ и да спрът да се борят и по тоя начин да се самонаказват!

    Но разбери , че лично аз се чувствах най щаслив когато бичах после разбира се сажелявах и повече няма да направя грешката да се влюбя! Но през тоя период в който бях влюбен бях щаслив!
    Искам да кажа ,че е невазможно да си найстина щаслив ако трябва винаги да се ограничаваш ако се ограничаваш това значи не си задоволяваш докрай порива! А това поражда недоволство следователно неастие или липса на щастие. Също не можеш да бъдеш щаслив ако не си свободен. Свободен да правиш това което те прави щаслив. Можеби мен ме прави щаслив да пея въпреки ,че не мога но всички ме опрекват в това че пея лошо и не ми позволяват да пея това ме ограничава в свободата и ме прави нещастен! И без любов. Можеби си чувал мисалта на Ницше или си я чел кадето той казва в като кафе без вода! Не говоря специално за любов към човек може да е сякакав вит любов! Но се пак човека трябва да обича за да бъде щаслив. Аз така го разбирам…

  6. Мисалта на ницше е „живот без любов е като кафе без вода“
    Не съм я написал цялата за това я пиша сега.

  7. Не мога да кажа, че ми хареса стихчето на господин Стилинджър.. както и с цялостното твърдение на Smile. Не може да станеш сутрин, да не чувстваш нищо и това да е да си щастлив. В крайна сметка, кой каквото ще да говори, но от където и да го погленеш – щастието е чувство.. усещане.. нещо по средата.. между чувство и усещане.. все пак малко повече усещане, отколкото чувство.

    И все пак… как може да почувстваш и разбереш, че си… щастлив? За всеки човек, това е нещо индивидуално. Аз, например, се чувствам щастлив, когато съм на гребена на вълната, когато усещам, че не стъпвам по земята, а напротив – ходя по въздуха, два метра над земята.. когато не усещам празнина.. когато съм изпълнен до пръсване с прекрасно, смесено и в същия момент – неописуемо чувство.. когато грея.. когато не усещам, как минава времето и когато, примерно привечер започне да се стъмва да си кажа „уау, кога отмина цялото това време.. всъщност, няма абсолютно никакво значение.. това е един прекрасен ден, УАААУ“… когато се обърна назад и си кажа „уау, това е страхотно“ и не съжалявам за нито една отминала секунда и нито едно действие, което съм направил в това време… Иначе казано, когато се чувствам УАААУУ и няма причина да обяснявам защо… И къде е ключа, за това неуписуемо чувство… ами елементарно. Когато не мисля, какво правя, какво трябва да правя, с какво ТРЯБВА да се съобразявам.. когато съм себе си.. когато съм ИЗПЪЛНЕН и преливам с и от себе си и когато всичко описано по-горе се слее в едно… едно единствено чувство, което ПРЕЛИВА от мен… тогава…. тогава, аз съм щастлив. 🙂

    И точно, защото чувството е неописуемо.. забравете, всичко, което съм написал до тук, а вие сте прочели и просто намерете и бъдете себе си – до край! 🙂

  8. „Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там. Защото няма да можеш да си спомниш момент от живота си, когато не е била там. Но тогава, един ден, почувстваш нещо друго, и то не ти се струва редно, защото не ти е познато. И в този момент осъзнаваш, че си щастлив.“

    Smile, един малък коментар по тези твои думи.

    Ние живеем между болката и удоволствието (аз напълно споделям тази теза на Джеръми Бентъм и Артур Шопенауер), но както Шопенхауер казва, по-важното от двете е да се избегне болката. Това е, което ни мотивира по-силно. Тъй че избягването на болката ни прави щастливи, и колкото по-силна е била тя и по-дълго е траяла, толкова по-щастливи сме когато тя изчезне. Както когато сме болни и накрая болката си отива – ставаме щастливи, докато скоро след това не вземем здравето за даденост и забравяме да му се радваме.

    Идва ми идея да пусна скоро една тема за боката и удоволствието в свалките…

  9. All That Jazz това ще бъде една добра тема мисля :0

  10. All That Jazz – това което каза означава ли ,че колкото повече ме боли примерно в този момент толкова по щаслив ще съм когато болката изчезне! И болката ще се появи отново когато спра да се радвам на щастието си?

  11. Никой не иска да го боли повече, наистина трябва да притъпяваме болката, но какво става тогава с любовта- щастие? Не я ли притъпяваме и нея и не си позволяваме да я изживеем на момента с цялата й сила, като за първи път 🙂 ?
    Lover, време ти е да се влюбиш отново в правилния човек!
    Не си ли задаваме въпроса дали сме щастливи, когато загубим нещо или ни липсва в живота? Когато е щастлив човек той не си задава въпроса, той няма време за него.
    Всеки има свое определение за щастие и то е до вътрешно усещане.
    Важно е да сме щастливи сега!

  12. Manowar, в някои случаи, ако много те боли сега, ще си много щастлив когато болката отмине.

    Но както ти сам даде пример, понякога това, че си изживял голяма болка в миналото ти пречи да изживееш щастието отново. Ти каза, че си бил истински влюбен, но после си бил наранен и сега си решил никога повече да не се влюбваш. Ето как ти избягваш болката дори с цената на това да не изживееш удоволствието от ново влюбване. Тъй че не винаги голямата болка води до голямо щастие. Но болката винаги е най-силния фактор за мотивация.

    Да, Hubavelka, масово притъпяваме „любовта-щастие“ от страх да не ни заболи после. И по този начин си създаваме още повече болка, защото дълбоко в себе си искаме да изживеем любовта отново, но от страх от болката се възпираме и се поражда един вътрешен конфликт, който създава нова болка от това, че не живеем живота си пълноценно.

  13. All That Jazz – Найстина направих глупоста да се влюбя. Аз бях на 17 тя на 26. Отначало всичко беше секс!Първо тя хлътна до ушите по мене после и аз! И познай какво стана. Точно когато нещата станаха найстина сериозни. Тя започна да говори за деца и да живеем заедно и така на татак… Разбира се нея я хвана страх. И почна да си набива психоатаки. Скара се с баща си заради мене и сичко свърши. После пак се сабрахме и пак се разделихме! Може да се каже ,че бях наранен тя даже повече от мене. И прецених че не си струва! След като се разделихме около 10 минути ме болеше! И ми мина ама тва бяха найстиона гадни 10 минути и не си струва! На фона на неприятното чуство след раздялата самата връска колкото и красива да е била изглежда жалко!

    Така… Най лошото е че учителя ми. Който ме учеше за разни работи в живота бати Денко бок да го прости ми каза какво ще стане и ми обесни ,че от любовта няма да спечеля нищо хубаво ама аз неее не е възможно дай ше пробвам! Е оказа се прав. Изглежда това че съм бил влюбен ме е прецакало. Спрял съм да мисля за себе си и след като скъсахме осазнах на кво съм заприличал нямаше нищо останало от жоро-бързия! Бях се скарал с половината ми приятели, с другата половина бях излизал с месеци заради нея! Бях станал слаб нещасик! Изглеждах ужасно явно не съм обръщал същото внимание на външния ми вит както преди да се влюбя. Обличал съм се без грамче стил просто ей тай да съм облечен поне да не съм гол. косата ми имаше нужда от пострижка, тялото ми беше занемарено бях отслабнал 17 килограма. Като осазнах кво ми е причинило „страхотното“ чуство любов бях потресен. Повече от месец ми беше нужен да се възтановя. Повече от два месеца пак да се сдобря с приятелите си и да възтановя обществените връски.

    И сега няма отново да загубя тея неща заради няква си глупава любов. Вярно че бях щаслив ама не си струва!
    За прав си. Болката ме мотивира но не да стана щаслив а да се изправя и пак да стана пич!
    Смешно е ,че разказвам тея работи. По принцип не приказвам за такива неща!

  14. manowar Еи за тоя коментар ти свалям шаокаБолката ме мотивира но не да стана щаслив а да се изправя и пак да стана пич!

  15. Ние тук в този форум, като изключим жените, всички сме мотивирани да станем пичове и това, което ни мотивира е болката от миналите неуспехи. При някои съвсем неопитни „колеги“, кандидат-пичове, болката е само въображаема, защото още не се е случила. То дори само представата за болка е достатъчна да ни мотивира.

    Болката от това да не си пич е голяма работа 😉 и трябва да бъде използвана пълноценно 😉

    Но, manowar, изобщо не съм съгласен, че цената, която трябва да платиш когато си влюбен е да спреш да си пич и да загубиш приятелите си. Ти си си създал една своя въображаема болка, от която бягаш. Вярно, че често се получава така, че когато си влюбен спираш да си пич, но аз пък твърдо вярвам, че мога да бъда влюбен и да остана пич и това да трае дълго. За мене това е предизвикателство и за да мога да го направя смятам, че трябва да намеря конкретно какви комплекси са ме пречили и какво мога да направя, за да ги преодолея.

    Аз в съзнанието си съм си създал различна престава за силна болка – болката да не успея в това предизвикателство. И просто трябва да намеря начин.

  16. All That Jazz – Лично мене любовта ме накара да пренебрегвам тези работи.
    Много е тешко да си бил пичага. Всички да са изпитвали уважение и респект към тебе и в един момент да изгубиш ощесвено положение и връски с приятели!
    Любовта е нещо много интересно! Струва ти се че нямаш нужда от нищо и няма нищо важно от обекта на любовта ти! Не те е грижа дали изглеждаш добре какво мислят хората какво им е отношението към тебе и така на татак! Гадно е. Много неприятно и като прибавим чуството за самота което настапва след раздялата се чустваш кат парцал!
    И е исключително трудно да си върнеш всичко което си изгубил. Защото всички са забрави кй всъщност си ти в учите им вече не си пичагата с големия мотор. А идиота който заради една жена сам се прецака.

    И сега на ново борба за всичко което си изгубил. Не е лесно и нямам намерение да губя тея неща отново.
    Самнявам се в думите ти че можеш да си влюбен и пак да останеш пич тай като любовта те разнежва прави те чуствителен и слаб. Най лошото е че заради това чуство нямаш ясно чуство за реалност живееш някаде си там. Въпреки че и ти не знаеш каде е това „там“… Не забелязваш какво става около тебе. Губиш жалание за проспериране, усаваршенстване, реализация и самоутварждаване тай като си мислиш че нищо друго не ти е нужно!

    Междодругото написах нова статия на тема секс! За всички мъже който нямат оисобен опит в секса. Мисля че ще бъде полезна! Ако имате въпроси по-темата която съм написал задавайте ги.

  17. Хмммм преди да се влюбя, аз бях просто поредното момче. Любовта ме накара да се чувствам някой, да погледна на света с други очи. Преди необръщах голямо внимание на външния си вид, правех много глупости, постоянно ругаех, държах се вулгарно. Но любовта ме накара да се променя скъсах връзките с хора който приялката ми не одобряваше, спрях да правя глупости и т.н.

    Самият страх от болката е по-голям от самата болка, след една раздяла трябва да започнеш да се градиш на ново като човек, да запазиш някой от качествата си, а други да захвърлиш и да продължиш напред. Само дето така става само в приказките но не и в живота. 🙂

    manowar рано или късно ще се примириш, ще приемеш света за даденост и ще си с някой човек, не защото държиш на него а защото не искаш да си сам. Това е моя гледна точка, затова аз със страх в сърцето търся любовта и човека който да обичам истински, някой с който да споделя живота си. А не някой който да ме пази от самотата.

    Идва време в което всеки човек се изправя срещу съдбата си, поглежда страхът в очите и го побеждава.

  18. Да търсиш любовта или да я отбягваш – това е въпроса?!? … както може би, би се изразил Хамлет.

    И двете неща си имат и предимства и недостатъци и то сериозни. Въпроса е всеки да реши за себе си от какво има нужда в момента.. при кой от двата варианта, ще се чувства по-добре и да го следва.

    Има обаче, една тънкост, която ми се струва, че всички пропускате. Опитвате се да изберете и следвате един от двата модела и да отречете другия напълно. Лично моето мнение, че човек трябва да опита от всичко. Включително и от любовта, както и от липсата й (използвайки заместители). Най-важното, обаче е да избереш правилното време в което да си сам и да търсиш приключения и след това отново да избереш правилното време в което да оставиш всичко, което си правил до сега настрана и да се отдадеш на любовта. Сбъркаш ли момента – или ще си самотен или ще си наранен. Средно положение няма. Така че, не отричайте едното или другото, а просто изберете правилния момент за едното, а после и правилния момент за другото. Тогава наистина, ще имате живот, достоен за (благородна) завист.

  19. Manowar, тези “ гадни десет минути“ след раздялата ти не са минали още, затова не вярваш в любовта. Факта, че говориш за тази връзка означава, че си към края на десетте минути. Изчисти старите болки и се възползвай от подаръците на съдбата.
    Момчета и любовта може да ви стимулира да бъдете пичове и защо трябва да спирате да сте такива. Нямате ли приятели, които са станали по- готини откакто са с подходящата мацка?

  20. hubavelka – десет минути ми беше гадно. Но все още съм ядосан. И няма да ми мине скоро!
    Ние все пак продалжихме връската си. Просто е невазможно някой от нас да се чуства добре без другия! Повече от три месеца първия път като скъсахме продалжавахме да се искаме и тя ми казваше че, ме обича след три месеца раздяла. Пак се сбрахме и след два месеца пак скъсахме. Пак около три месеца не бяхме се чували и на нея пак и липсвах както и тя на мене! Сега пак сме заедно но само като сексоални приятели…
    Можеш ли да си представиш след толкова време още съм ядосан и понякога се осещам как я нападам и я обвинявам докато си говорим!
    Това е много неприятно след толкова много време още да си липсваме. Нито аз нито тя може да ме забрави! Луда работа! Супер вартелешка!!!

  21. manowar Добре дошъл в компанията, това с въртележката го разбрах още много отдавна. Колкото и да сме разделени каквото и да става не можем един без друг и това е. Само дето причината да се разделим при мен не ми е ясна и едвали някога ще разбера каква е….

    Но търпението си има граници и все някога ще трябва да потърся друга с която да градя семейство, кога къде и защо незнам но нямам намерение да оставам сам 🙂

  22. Smile, според мене трябва да пробваш да „дресираш“ жената с редуване на удоволствие и болка, включително като й покажеш, че си готов да я зарежеш завинаги. Ако нищо не свърши работа, нищо не я мотивира, значи трябва да пристъпиш към план „Б“, т.е. да я „забравиш“. Което означава да се освободиш от всички несбъднати мечти, които свързваш с нея. Болката от това как тя те разиграва трябва да те мотивира за втре в себе си да прекъснеш навика да мислиш за нея като за единствената жена на света. Защото ако не го направиш, винаги ще си спомняш за нея и за всичките нереализирани мечти и очаквания и това ще те прави нещастен.

    Така че прости й (без да й казваш на нея, че си й простил, защото прошаката, ако не е поискана имплицитно съдържа обвинение), прости й, за да бъдеш свободен. Иначе просто се самозтезаваш.

    И после съм сигурен, че с помощта на „науката“ за свалките от този блог ще 😉 намериш друга жена. Но както каза Hubavelka, трябва да се освободиш от предишните натрупвания, за да може да инвестираш пълно в новата жена.

  23. All That Jazz проблемът при мен не е да намеря нова жена, жени бол, а и немога да се оплача от липса на женско внимание. Въпросът е да намеря подходящата, може би си прав че се самозалъгвам, но аз знам какво е да живееш с някого по мечтания начин. Всичко да е като в приказка, закуски в леглото, разходки по пясъка, масажи във ваната, романтични вечери и т.н.
    Просто не е същото, след нея имах 3-4 авантюри като останах за една седмицаи при едното от тези момиченца и мога да заявя, че беше пълна трагедия.

    Можеби все попадам на някакви „девойки“ а аз търся жена, сега ще кажеш излизай с по големи правяго, но не виждам голяма преспеквита във връзка в която жената да е с 5-6 години по голяма от мен……

  24. Smile, нямах предвид, че отчаяно търсиш каква да е жена. От постингите ти е очевидно, че не е така. Просто малък бъзик 😉

    Ами , какво да ти кажа, почакай малко. Трябва да вярваш, че ще се появи. А и ако „момиченцата“ не са ти интересни, може би няма смсъл да губиш много време с тях. Но в крайна сметка, рецепта няма, никога не знаеш откъде ще изкочи „заека“. 😉

    Също смятам, че ще сгрешиш ако всички следващи ги сравняваш с тази, с която си имал страхотна връзка.

  25. Ето какво трябва винаги да помните: когато свършва, свършва. Научете се да приемате края, да запазите своето отношение към себе си и да продължите. Веднъж усвоили това, ще го имате цял живот.
    Научих едно: много боли, боли когато те разочароват, боли когато си мечтал и тези мечти не са станали реалност, боли когато си правил планове, а те на са се осъществили. Няма лек за тази болка, винаги когато си обичал и когато чувствата са били изпепеляващи остава едно малко въгленче да напомня за това което е било.
    Човек се влюбва много бързо и нелогично – само след няколко часа, само след няколко срещи и Вие се хвърляте сляпо напред. Ще бъдете заедно месец, два или година, но неизбежно ще настъпи фазата на раздялата. И тогава ще разберете, че всички онези превъзходни качества, които сте му преписвали са просто във Вашето въображение

  26. Morgan – Много си прав!
    Често пъти страхотните качества на обекта към който испитваме чуства са преписани и са плод на човешкото въображение!
    Жалко е но е така найстина!
    Саздаваме си излюзия за несаествоващи качества защото искае тоя човек да ги има!
    Лошото е че, любовта ти пречи да виждаш реалноста и живееш в илюзий!
    Преди звестно време един познат ме попита дали познавам себе си! Отговора ми беше че, се познавам! Нали цял живот живея с себе си.
    А той ме попита какво тарся в една жена. Започнах да изреждам безброй положителни качества. По някое време ме прекасна и каза „срещал ли си такава жена?“ Аз „да“ А той ме потупа и ми отговори “ не, не си! срещал си жена можеби с по малко от половината качества който изброй останалите ти си й ги прписал“

    След дълги размишления останових че, е така. И това много ме натажи. Това означава ли че, няма идеална жена? Най-вероятно да няма. А тогава какав трябва да ми е критерия за жена!
    Когато попитах същия този познат то как тогава трябва да си избера жена!
    Той ми каза:
    – Има два вида любов. В единия обича разома ти заради качествата й. А в други обича душата ти не заради качествата и а заради нейната душа!

    Все още не съм много сигорен какво искаше да ми каже! Но можеби когато душата ми се влюби ще разбера. И тая мисал поражда безброй въпроси на който нямам отговор. И не се стремя да ги намеря. Надявам се че просто ще се случи така че душата ми да се влюби!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *