Целувката на смъртта и как да се избавим от нея

Срещнал си най-невероятното момиче на света. Не я познаваш, но си сигурен, че е Богиня, изпратена директно от Рая, но в дънки.

жена в парка

Разменяте погледи, химията ти се променя, няколко кратки разговора след курса, даже се срещате случайно в парка. (Мислиш, че това е съдба)

Ти ЗНАЕШ, че я искаш. Няма съмнение в това. Сега идва въпроса - "А дали тя те харесва?"

Тя ти се усмихва, но дали приятелски, или това е флирт? Виждаш я да си тръгва с друго момче след уроците - гадже ли ѝ беше? Тя флиртува с теб предишната седмица, дори докосна рамото ти... а на следващия ден дори не те забелязваше. Харесва ли те?

Как да разбереш? Ти трябва на всяка цена да разбереш това преди да започнеш "да тичаш" след нея, нали?

Може би най-често задавания въпрос, навсякъде, из всички форуми е свързан с "тълкуване на женското поведение" и опити да се разбере дали те харесва или не. Постващия обикновено описва ситуацията, какво е направил, и после пита, "Това значи ли, че тя ме харесва?" Или, "Това значи ли, че не ме харесва?"

Определено популярен въпрос. Определено въпрос, на който трябва да се отговори.

ОТГОВОРЪТ - Постоянно да мислиш за определено момиче, и дали тя те харесва или не, е известно сред пикапьорите като ЦЕЛУВКАТА НА СМЪРТТА!

Притеснявайки се дали някое момиче те харесва или не, намалява шансовете ти с нея и е по-вероятно ДА НЕ ТЕ ХАРЕСА. Няма да те хареса, точно защото "се страхуваш" и защото мислите ти, обсебени от това какво си мисли тя за теб, ще я отблъснат.

Нека уточня.

Когато си позволиш да паднеш в капана на "обсебването", започваш да анализираш всяко действие на мечтаното момиче, всяка нейна дума, всяко нейно движение... и се опитваш да ги свържеш със себе си.

Тя ти се е усмихнала - не ти се е усмихнала. Пуснала ти е мейл - не ти е пуснала мейл. Върнала ти е обаждането - не ти се е обадила. Объркване, чувство на безсилие и в резултат на това тревоги и депресия.

Това обсебване от нейните поведения и техните значения те парализира, обърква и изсмуква всяка капка увереност която носиш в себе си. Превръщаш се в абсолютно Кълбо от Нерви и Несигурност. А жените като цяло не се привличат от Кълба от Нерви и Несигурност.

Така че грешно ли е, че си объркан от поведението на жените? НЕ! В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ! Жените СА объркващи. Винаги са били и винаги ще бъдат. Такива са си. Приемете го.

Особено когато става дума за романтични чувства, жените изглеждат тотално непоследователни. В даден момент си убеден, че ти си мъжът на мечтите ѝ, в следващия - все едно не съществуваш за нея. В даден момент флиртува и се усмихва, гали тялото си в твоето, в следващия е изчезнала, заминала си е без дори да каже "довиждане". Ти ТРЯБВА да си объркан и безсилен, естествено!

И така, още не е известна точната причина защо жените подават толкова смесени сигнали, и в крайна сметка изглеждат като опит да ни объркат. Някой смятат, че причината е в списанията, които четат. Други смятат, че е свързано със секретните съвещания, които те провеждат в банята. Трети смятат, че нелогичните им поведения се дължат на някакви смахнати хормони, които бушуват в телата им. Причината явно не е важна. Просто трябва да го приемем и да съставим план как да реагираме в подобни ситуации.

Просто кажете НЕ на "тълкуването" на женското поведение.

Добре, ако наистина не се опитваме да "анализираме" жените, за да разберем дали ни харесват, какво тогава да правим? Каква е нашата стратегия? В крайна сметка те са нелогични, объркващи и доста дразнещи, но все пак ние искаме да ги изчукаме, нали?

Много просто: Ако една жена те привлича, тогава просто ПРИЕМИ, че ти също я привличаш. И ДЕЙСТВАЙ ПОДОБАВАЩО.

Приеми, че те харесва и би искала да те опознае по-добре. Приеми, че я привличаш и физически. Приеми, че НОСИШ У СЕБЕ СИ ВСИЧКО НЕОБХИДИМО, за да привлечеш такова гадже, независимо колко е привлекателна и зашеметяваща.

Приемете положителното....винаги положителното. Приемайки отрицателното ще убиете всички шансове, които имате с нея. (Песимистите, приятели мои, не са "магнит за путки".)

Съществуват множество вълнуващи облаги ако това поведение стане част от вас. А именно да приемете, че жените които харесвате ви харесват също... и да се отнасяте с тях по подобаващ начин.

В крайна сметка... ако се откажем... да сме обсебени... от всички малки "знаци"... които тя ни дава... било то добри или лоши... ще се почувстваме много по-спокойни... хладнокръвни... и уверени. (малко НЛП) Няма да сме "високо", когато ни се усмихва, и "ниско", когато се е усмихнала на някой друг.

Да се опитваме да я "тълкуваме" само ще доведе до объркване, безсилие и тревога. И това ще ни направи по-напрегнати, когато сме около нея и следователно по малко вероятно да сме очарователни, харизматични Дон Жуани, каквито в крайна сметка трябва да станем, нали?

Също така няма да си губим времето да отгатваме какво си мисли... какво значи всеки малък жест... и къде сме ние във всичко това. Ще можем да използваме ценното си "ментално време" за нещо по-полезно и продуктивно.

Второ, ако просто приемеш, че тя те харесва, всъщност увеличаваш вероятността в крайна сметка тя НАИСТИНА да те хареса. Това е известно като "самосбъдващо се пророчество" и е много добре известен, документиран феномен в психологическите изследвания.

В основата си това значи, че ако имам нагласата, че "тя ме харесва", ще проектирам това в позитивни, оптимистични мисли и действия. Тя ще ги улови и... ще ме хареса.

Ако от друга страна имам нагласа "тя не ме харесва", ще проектирам негативни, песимистични мисли и действия. По подобен начин тя ще ги усети и ще ме харесва по-малко.

Ако пък си мисля "дали тя ме харесва", тогава ще проектирам напрежение, мисли и действия диктувани от безспокойство, които ще намалят вероятността да й харесам... или дори да не ѝ е приятна компания ми. (Не е ли по-лесно да се отпускаш около хора, които са спокойни и отпуснати?)

И трето, нагласата просто да приемем, че тя ни харесва, ни позволява да имаме контрол над ситуацията....и нас самите.

Ако сме обсебени от "жестовете" ѝ и им позволяваме да контролират нашите действия, мисли и емоции, тогава ѝ даваме пълен контрол над ситуацията. И пълен контрол над нас самите.

Ако тя е "добра" с теб ти си щастлив, ако е "лоша" - тъжен. Ако иска да те окуражи тя пуска няколко позитивни сигнала. Ако иска да те обезкуражи - няколко отрицателни. Твоето щастие е буквално в ръцете ѝ, в нейн контрол... независимо дали го осъзнава или не. НЯМА ТАКЪВ ФИЛМ, МОМЧЕТА!!!

Не и за статуса, в който един добър пикапьор иска да бъде.

Накратко, ако просто приемеш, че тя те харесва и се отнасяш с нея съобразно с това убеждение; отказваш да се подчиняваш на всички нейни дребни действия и жестове (особено негативните), ти поемаш контрол над ситуацията. Ти си решил вече, че я харесваш. И си решил, че тя те харесва... или че ще започне когато те опознае малко по-добре. И действаш все едно това е най-естественото нещо на света. За теб това е реалността.

Излъчваш увереност. Спокоен си. И проектираш "аура", за която всеки едва напъпил пикапьор си мечтае. (Горкото момиче просто няма шанс при такава аура.)

Добре, съгласни сте, че обсесиите относно конкретно момиче и чувствата ѝ към нас не са в наш интерес. Това ще ви превърне в кълбо от нерви, ще намали вероятността да й харесате и ще й даде пълен контрол над вашето щастие.

И какво правим, когато такива мисли започнат да изпълват съзнанието ни и да вземат връх? Нали все пак е Богиня, де?

Ето един малък ментален трик, който ще ни помогне.

Когато и да се появят обсесивни мисли от рода "харесвам ли ѝ?" и да вземат връх в съзнанието ви, дори те да са ДОБРИ, на ум ги сграбчете с двете си ръце, хвърлете ги на пода и ги стъпчете. После си напомнете, че обсесиите за нея не са във ваш интерес, че ще изсмучат и последната капка увереност от вас и в крайна сметка ще намалят шансовете ви да я имате.

В този момент поемете дълбоко дъх... усмихнете се... смейте се на глас... и си помислете, "Ей, тоя Dion е ебати пича!"

Автор: Allen Thompson, Превод: Dion

share button

7 мнения за “Целувката на смъртта и как да се избавим от нея

  1. Статията е много приятна и освен елементи на НЛП в нея се срещат и наченки на още много науки, основаващи се върху положителното мислене. И в това няма нищо лошо. Просто човек трябва да си вярва, да мисли положително и да прави каквото трябва. Тогава нещата сами се получават.

  2. Човека много правилно си го казва, ако подходиш като победител ще бъдещ такъв, ако подходиш като LOSER ще бъдеш такъв.

  3. B тoзи мoмeнт пoeмeтe дълбoĸo дъx… ycмиxнeтe ce… cмeйтe ce нa глac… и cи пoмиcлeтe, „Eй, тoя Dion e eбaти пичa!“

    Това е най-якото изречение от статията!!! :D:D:D

    Иначе по темата – пълната истина. От собствен опит знам, че трябва да сме хладнокръвни и уверени и винаги да мислим позитивно! 😛
    Не само в отношенията с жените – във всичко! ;]

  4. много полезна статия наистина това мислене стои в основата на нашето поведение ако се под4инит на мислите и прекалено много анализираш поведението на конкретното моми4е ште запо4не да те контролира така 4е не допускаи тази грешка и ште имаш успех с моми4ето ..

  5. Благодаря на човека написал статиятя (предполагам, че е Dion?!?) !
    До скоро имах проблем със другия пол – приемаха ме само като приятел (или поне така твърдяха), но сега съм убеден че ще е различно! Thank you very much !

  6. Защо толкова късно открих този сайт? Доста много време изгубих блъскайки си главата с подобен проблем, направо се бях поболял. С времето болката ми отмина. Няма място да разказвам сега за проблемите си с „моята БОГИНЯ“ сигурен бях, че това е единствената жена на света за мене. Въпросните противоречиви послания съпътсваха запознанството ми с нея непрекъснато, пробвах всячески да достигна до сърцето и. Но тя беше над тези неща, постоянно ми разправяше за този – онзи, аз просто трябваше да слушам и никога не избра мене. Постепенно престанах да и се обаждам. След около година и звъннах да я поздравя за рождения ден. Отново ме обсипа с някакви параноични небивалици. По-късно разбрах, че е настанена в психиатрия. Явно тези така наречени „БОГИНИ“ или „ФАТАЛНИ ЖЕНИ“ живеят на ръба на лудостта, въпроса е в това да не им се връзваш, и да съумееш да изтриеш от съзнанието си натрапчивата мисъл за тяхната уникалност и всичките си колебания. Проблемите са в нас, а не в тях.

  7. Доста вярно има в това .. и все пак както пише накрая .. добре се посмях 🙂 Браво за което 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *