Не знам как точно да започна и от къде, но от едно известно време, даже бих казал доста време, си харесвам едно момиче. Познаваме се горе - долу вече от 1 година. Общо взето сме в една компания и се виждаме често. Разликата в годините ни е малко голяма може би (аз съм на 27, тя на 20).
И за това в началото се чудех доста дали искам да имам нешто с нея, но чувстата надделяха и доста хлътнах. Пък и вече не сме на възраст, на която това да има особено значение... Проблемът, е че колкото и пъти да съм се опитвал да се видим само двамата, тя винаги ми казва "не знам, сега не ми се излиза" и това в повечето случаи е съчетано и с някаква друга причина. И след това веднага се опитва да смени темата на разговора.
Някои хора биха заключили, че тя просто ме реже всеки път. Но за мен не е точно така, защото именно тя направи първата стъпка в нашето запознанство. И при тези обстоятелства, изобщо не мога да разбера тя интересува ли се от мен или не ?!
Друго нещо, което ме обърква, е че на моменти имам чувството, че тя изпитва панически страх от факта да се озове насаме с мен. Понякога това се е случвало и тя или млъква и всякакъв опит за какъвто и да било разговор от моя страна е като вик в пустиня, или просто започва да ми разказва, примерно как ù е минал денят и т.н.
И поради тази причина, от едно известно време съм решил да не и обръщам внимание, за да видя дали ще има някакви действия от нейна страна. Но това за сега е безрезултатно ...
Та ще се радвам, на вашите съвети и препоръки, какво да правя с тази мацка 🙂 ?
Дано не е от онези, дето не знаят какво искат. Може да е преживяла нещо лошо в живота си и затова да е страхлива. Може и просто да си е такава. Защо не я питаш къде е проблема? Достатъчно зрели сте и двамата. Да не би техните да не й дават да се вижда с по-големи?
Искрено се надявам да не е имала кофти моменти …вси4ки знаем какво е.
Това с родителите е малко вероятно, но да, явно 6те трябва просто да говоря с нея по-директно.
Благодаря за коментара :).
Така, както описваш ситуацията, колкото и да не ти се иска, положението е следното – тя не иска да е с теб. И това не подлежи на диксусия. Ако искаше сама щеше да ти дава сигнали ежедневно и с готовност и радост щеше да приема поканите ти за среща. Щом когато сте сами двамата говори непрестанно за всекакви глупости, но не и за отношения или дори флирт… положението в общи линии е безнадеждно. Отделно, щом не й обръщаш внимание и тя не реагира никак.. това също е показателно за безразличието й към теб. И честно казано, мисля си, че я е страх да оставате сами и съвсем съзнателно го избягва. Просто я забрави! и не дей да считаш всяка нейна усмивка или жест за сигнал. Избий си я от главата. Това е най-доброто, което можеш да направиш.
Виж, ти може и да си голям, но тя определено не е.Има още много да учи от живота. Все пак 20 години не са кой знае колко. Щом тя първа ти е обърнала внимание, мисля че не е безразлична към теб.Но просто се прави на интересна. Нормално е – тя е жена. След като вече ти е дала знак, сега може и да очаква ти да действаш. Виждам че правиш опити, но пък ако иска повече да тичаш след нея е съвсем нормално да те отбягва и то умишлено. Това ти най-добре би трябвало да забележиш. Относно това дали се страхува от нещо – възможно е. Ти си по-голям и тя знае много добре какво ще искаш от една връзка. Но за това трябва ти да поговориш с нея в подходящ момент. Само с догатки няма да стане.
@Zdravka76, относно репликата ти „Това ти най-добре би трябвало да забележиш.“ …. когато човек е влюбен преценката му е тотално размита – всяка усмивка я приема, като знак в личен план и всяко отдръпване, като проблем. Там всичко е на емоционално ниво. Смяташ ли, че той (или който и да е друг влюбен) ще има трезвата преценка за да забелязва такива неща? Ако е страничен наблюдател – да, но не и в този случай, когато всяка ситуация се перчупва през призмата на желанието му.
@BlackDiamond, това, което си написал не е за подецняване, но аз съм на принципа да си предследвам целта независимо каква е, до край. Пък и доколкото познавам жените, казват „не знам“ по инерция (ни6то ло6о за тях, но явно такава им е природата 🙂 )
Пък и както Zdravka76 казва, може би е нужен по-директен разговор.
Благодаря все пак за мението:)
Това за гоненето до край, е много хубаво качесвто, аз самия съм го изградил в себе си и знам колко в хубаво. Съгласен съм и със Здравка, че директен отговор е решението. Само че идеята е да не те боли от този отговор. Обаче 99 на 100 съм сигурен, че той ще бъде отрицателен. Пожелавам ти от все сърце да греша, но се подготви все пак за нещо, което не искаш да чуеш. Още веднъж ти казвам, супер много ще се радвам, ако съм сбъркал и нещата с това момиче се получат, както ти се иска, но честно казано… не го вярвам.. а по природа съм оптимист.
Питай я, използвай всички техники, които знаеш за да получиш „да“. Ако го получиш, аз ще съм първият, който ще те поздрави. 🙂
Успех!
Ха-ха! Екатерина Велика е пишела думата еще, в която има само три букви, с четири грешки – исчо, не исче 😉
Хааа такааа. Същият случай – преди около две години. Само че аз не чаках цяла година ами просто се гаджосахме…обаааче, точно около две-три седмици след това…все не искаше да оставаме двамата, леко се дърпаше от мен(не че не правихме секс), а аз както казваш „чувствата надделяха“ и бах станал егати путьото. НИКОГА, повтарям НИКОГА не им показвайте че сте зависими от тях, това е обида за жената. Каже ли ти че не иска да излезете – край…накарай я тя да те покани…не й обръщай толкова внимание, шегувай се с нея, гъделичкай я, но без излишни комплименти, оцени себе си! Просто всеки е попадал в такава ситуация, заслепен от чувствата си, но това в 95% от случаите води до отрицателни последствия! Не ти казвам да станеш някакво бездушно същество, просто не й показвай че едва ли не е последната жена на света. Успех и най-важното е да не се взимаш много на сериозно….така или иначе минаваме през този живот и трябва да действаме, да действаме и пак да действаме, за да не съжаляваме после, че сме стояли и сме се срамували!
Забравих да питам, да не е от Враца? 🙂