Хората са много по-склонни да казват „да“ отколкото „не“. Така че, ще бъдеш ли доволен, ако на въпроса ти „Нещо против да се запознаем?“, чуеш отговор „да“. Съмнявам се. Ако държиш на този стил, бих ти препоръчал „Бих желал да се запознаем. Аз съм Jedi“.. разбира се „Здравей“ си е задължително.
В крайна сметка, какво ще кажеш, зависи и от ситуацията. Далеч не във всички случаи, ще бъде удачно да заговяряш жени по един и същ начин.
И аз бих ти препоръчал направо да се запознаеш а не да питаш.
Едно изречение, 100 процента работи:
Извинявай… аз не съм много добър в тези неща, но все пак (подаваш ръка) казвам се ….
Никоя жена/момиче няма да се дръпне.
Но да питаш „има ли нещо против“ ами тя я провокираш да каже да има или пък я объркваш и се чуди „да“ ли да каже или „не“
Jedy, наистина няма смисъл да я питаш дали иска да се запознаете. Момичето най-вероятно няма да е сигурно дали иска да се запознае. Важното е ти какво искаш и да го направиш. На нея ще й хареса подхода ти да действаш директно и уверено. Стига само да не бъдеш арогантен и да си готов да приемеш едно нейно „не“ без да ти пука. Уверявам те, че дори да каже не, момичето ще е много впечателно и ще остане с добро впечатление за тебе, а ти ще спечелиш малко повече увереност, защото страхът не те е спрял. Тъй че действай, нямаш какво да губиш.
След като „запознаеш“ не се моткай дълго около нея. Покажи й че в момента нямаш много време и й поискай телефона или е-майла или скайп и после си уреди среща, най-добре съвсем неангажираща – на кафенце, и то някъде където ти ходиш често и се чувстваш комфортно, не в сладкарницата на Шератон.
Аз се чудя дали пича е прочел поне 5 статии от целия сайт.. всяка 2-ра статия ще отрече подобно започване на разговор..
Оооооооооооооооооооо! Много мислене върху това как да се започне разговор. Отговорът според мен е „Възможно най-естествено“. Ние /жените/ не хапем и не сме чак толкова страшни колкота някой мъже си мислят. Съсредоточавайте се върху сериозните неща, а не върху това как да ни кажете „Здрасти!“
Ами, аз започвам примерно като и кажа „Здрасти, аз съм…“, не я питам дали има против или не. Но запознанството е най- лесната част, дори и да кажеш само „Здрасти“ пак става. По- трудно е демонстрираш стойност (в книгите които съм чел, понеже са на английски го пишат „Demonstrate Value“) и да създадеш привличане. Една голяма грешка, която аз съм правил преди (може би и сега понякога без да се усетя), е да покажеш на жената по някакъв начин че я харесваш, преди тя да те хареса теб. Според мен правилният начин е първо да направиш „Demonstrate High Value“, накратко DHV, тя да усети че е привлечена към теб, и след това да и покажеш вече намеренията си, и да създадеш комфорт. Но дори и когато създаваш комфорт, не наблягай прекалено много на това че я харесваш, понеже ще и стане странно. Показвай и че я харесваш, но че не е незаменима и освен нея има и други жени. Аз в момента се упражнявам точно върху DHV, понеже там съм най- зле :). Общо взето, там трябва да покажеш себе си като печен и готин човек, който е приятен за общуване и най- вече да си уверен в това което правиш, усмихвай се, отпускай се повече и така. Важно е да бъдеш себе си, но когато си притеснен (както аз понякога) това не е себе си, ти като си себе си си спокоен и готин човек, а не някое кълбо нерви. Така че много е важно също да се отпускаш и да не се държиш прекалено сковано и да взимаш насериозно и навътре всичко което ти казва жената. Ако някой който има повече опит довави нещо по темата или ме поправи за нещо което мисли че не е така, ще се радвам да прочета.
Chevermeto, интересно ми е какво си чел, защото това което описваш, много ми прилича на отделни фази от Метода Мистъри. Напиши имената на книгите, които си чел (и авторите), за да могат и други да се поучат от тях.
Да, мисля че DHV като понятие го въвежда Мистъри, но предполагам, че вече е в обръщение и го използват много други хора от бранша. 🙂
Ами, моят съвет е такъв – Изчакваш да я видиш седнала, след което сядаш до нея и и казваш „Здрасти, аз съм (твоето име), ти как се казваш? „. Не е задължително да продължаваш изречението със „ти как се казваш“, защото след като й кажеш името си тя ще ти каже нейното :). Според мен не е много удачно да подаваш ръка на момиче и да се здрависваш с .
br3ak, подаването на ръка се прави, ако момичето се чуди дали иска да се запознае с теб или се е стреснало. Подавайки й ръка Първо – правиш още една крачка, и Второ – ще бъде крайно нелюбезно от нейна страна да не се представи. С други думи й оказваш натиск върху решението, какво да напарви.
След запознанството, вече не е удачно. Даже, когато позната или приятелка се опитва след n-брой срещи да ми подава ръка не й минава номера. Обикновено й казам нещо от рода на „ооо, да не сме на бизнес среща, я ела тука“ и я прегръщам 😉
Според мен би било по-удачно да се използва друга тема за заговаряне, отколкото стандартното представяне на имената (например: обстановката, времето, хората около вас, зависи от възрастта ви и ситуацията). За името можеш да попиташ и на по-късен етап, когато вече сте в разгара на разговора.
Хората са много по-склонни да казват „да“ отколкото „не“. Така че, ще бъдеш ли доволен, ако на въпроса ти „Нещо против да се запознаем?“, чуеш отговор „да“. Съмнявам се. Ако държиш на този стил, бих ти препоръчал „Бих желал да се запознаем. Аз съм Jedi“.. разбира се „Здравей“ си е задължително.
В крайна сметка, какво ще кажеш, зависи и от ситуацията. Далеч не във всички случаи, ще бъде удачно да заговяряш жени по един и същ начин.
И аз бих ти препоръчал направо да се запознаеш а не да питаш.
Едно изречение, 100 процента работи:
Извинявай… аз не съм много добър в тези неща, но все пак (подаваш ръка) казвам се ….
Никоя жена/момиче няма да се дръпне.
Но да питаш „има ли нещо против“ ами тя я провокираш да каже да има или пък я объркваш и се чуди „да“ ли да каже или „не“
Jedy, наистина няма смисъл да я питаш дали иска да се запознаете. Момичето най-вероятно няма да е сигурно дали иска да се запознае. Важното е ти какво искаш и да го направиш. На нея ще й хареса подхода ти да действаш директно и уверено. Стига само да не бъдеш арогантен и да си готов да приемеш едно нейно „не“ без да ти пука. Уверявам те, че дори да каже не, момичето ще е много впечателно и ще остане с добро впечатление за тебе, а ти ще спечелиш малко повече увереност, защото страхът не те е спрял. Тъй че действай, нямаш какво да губиш.
След като „запознаеш“ не се моткай дълго около нея. Покажи й че в момента нямаш много време и й поискай телефона или е-майла или скайп и после си уреди среща, най-добре съвсем неангажираща – на кафенце, и то някъде където ти ходиш често и се чувстваш комфортно, не в сладкарницата на Шератон.
Аз се чудя дали пича е прочел поне 5 статии от целия сайт.. всяка 2-ра статия ще отрече подобно започване на разговор..
Оооооооооооооооооооо! Много мислене върху това как да се започне разговор. Отговорът според мен е „Възможно най-естествено“. Ние /жените/ не хапем и не сме чак толкова страшни колкота някой мъже си мислят. Съсредоточавайте се върху сериозните неща, а не върху това как да ни кажете „Здрасти!“
Ами, аз започвам примерно като и кажа „Здрасти, аз съм…“, не я питам дали има против или не. Но запознанството е най- лесната част, дори и да кажеш само „Здрасти“ пак става. По- трудно е демонстрираш стойност (в книгите които съм чел, понеже са на английски го пишат „Demonstrate Value“) и да създадеш привличане. Една голяма грешка, която аз съм правил преди (може би и сега понякога без да се усетя), е да покажеш на жената по някакъв начин че я харесваш, преди тя да те хареса теб. Според мен правилният начин е първо да направиш „Demonstrate High Value“, накратко DHV, тя да усети че е привлечена към теб, и след това да и покажеш вече намеренията си, и да създадеш комфорт. Но дори и когато създаваш комфорт, не наблягай прекалено много на това че я харесваш, понеже ще и стане странно. Показвай и че я харесваш, но че не е незаменима и освен нея има и други жени. Аз в момента се упражнявам точно върху DHV, понеже там съм най- зле :). Общо взето, там трябва да покажеш себе си като печен и готин човек, който е приятен за общуване и най- вече да си уверен в това което правиш, усмихвай се, отпускай се повече и така. Важно е да бъдеш себе си, но когато си притеснен (както аз понякога) това не е себе си, ти като си себе си си спокоен и готин човек, а не някое кълбо нерви. Така че много е важно също да се отпускаш и да не се държиш прекалено сковано и да взимаш насериозно и навътре всичко което ти казва жената. Ако някой който има повече опит довави нещо по темата или ме поправи за нещо което мисли че не е така, ще се радвам да прочета.
Chevermeto, интересно ми е какво си чел, защото това което описваш, много ми прилича на отделни фази от Метода Мистъри. Напиши имената на книгите, които си чел (и авторите), за да могат и други да се поучат от тях.
Да, мисля че DHV като понятие го въвежда Мистъри, но предполагам, че вече е в обръщение и го използват много други хора от бранша. 🙂
Ами, моят съвет е такъв – Изчакваш да я видиш седнала, след което сядаш до нея и и казваш „Здрасти, аз съм (твоето име), ти как се казваш? „. Не е задължително да продължаваш изречението със „ти как се казваш“, защото след като й кажеш името си тя ще ти каже нейното :). Според мен не е много удачно да подаваш ръка на момиче и да се здрависваш с .
br3ak, подаването на ръка се прави, ако момичето се чуди дали иска да се запознае с теб или се е стреснало. Подавайки й ръка Първо – правиш още една крачка, и Второ – ще бъде крайно нелюбезно от нейна страна да не се представи. С други думи й оказваш натиск върху решението, какво да напарви.
След запознанството, вече не е удачно. Даже, когато позната или приятелка се опитва след n-брой срещи да ми подава ръка не й минава номера. Обикновено й казам нещо от рода на „ооо, да не сме на бизнес среща, я ела тука“ и я прегръщам 😉
Според мен би било по-удачно да се използва друга тема за заговаряне, отколкото стандартното представяне на имената (например: обстановката, времето, хората около вас, зависи от възрастта ви и ситуацията). За името можеш да попиташ и на по-късен етап, когато вече сте в разгара на разговора.