Преди два месеца започнах да излизам с един човек. Всичко беше перфектно, казваше колко му харесва как го гушкам и колко съм мила с него. Но изведнъж започнах да разбирам, че той се вижда и с други. Не сме се карали, защото аз не съм против това... Не ми пречи, но когато казах, че аз ще излизам с друг той много се разсърди.
След това се оправиха нещата, но ревността някак си каза думата, въпреки че не е имало караници. Просто се отдалечихме един от друг. Изведнъж два дни го нямаше никакъв, и просто каза, че нямало смисъл от тая връзка... Но сексът бил уникален и искал да продължим да се виждаме. Не можах да откажа, защото знам, че иначе няма да го видя повече.
Реших, че като се правя, че не ми пука може да се промени нещо. Видяхме се и ме извика с него и приятелите му, държеше се все едно сме заедно, опитваше се да има някакъв контакт, но аз бях много студена. Държах се адски кофти с него и го осъзнавам. Имайте предвид наистина гадно, засягам го постоянно на най-болните места.
Когато започне да ми разказва с коя е бил... много ме боли, искам пак да го прегърна да му кажа, че другите не ме интересуват, че ще има свободата си, но искам да знам, че аз съм човекът до него.
Последният път просто ме уби, като изтърси че щял да ходи някъде си за Нова година, а уж щяхме да сме заедно, замълчах си. Преди пишеше просто как съм... сега вече нищо не казва, само когато иска секс. Последния път просто казах, че ще излизам с друг и нямам време, при което каза "Ех, няма ред за мен" и нищо не отговорих оставих го така да гадае.
Може би прекалих с лошото отношение, изгаврих се адски жестоко с него. Но много ме боли не знам дали да покажа какво искам. Страх ме е, че ако споделя ще го загубя. Винаги преди говореше за деца за това колко иска да има. Което ме навява на мисълта, че все пак иска някой до себе си. Той е много забавен и луд, аз също... но в стремежа си да му се харесам в началото се показах като най-възпитаната сухарка.
Сега не знам какво да правя. За първи път намирам някой, който наистина искам до себе си. Никога не съм била страхливка. Но сега се чувствам безсилна като малко дете. Страх ме е да покажа или по скоро ме е страх как ще реагира.
Извинявам се за правописа, но съм с телефон и е много неудобно.
„… и просто каза, че нямало смисъл от тая връзка… Но сексът бил уникален и искал да продължим да се виждаме. Не можах да откажа, защото знам, че иначе няма да го видя повече.“
Може и да не съм прав, но за него ти просто си му „вързана“. Ако ти самата не искаш тази връзка да е само необвързваща, то късай колкото може по-рано. Не е лесно, но е необходимо. Докато не са ти разбили сърцето.