Мразя се заради лъжата, с която започна всичко
Ще запазя анонимност и за мен и за него. Той ще се казва Тишо, а моето фалшиво име пред него е Лора.
Всичко започна 2009-та година, когато аз и една приятелка “Ани” се разхождахме из улиците на село късно вечерта. Беше март месец и вече се беше стъмнило, а зад нас чухме че наближава кола. Обърнах се и видях, че не й светят фаровете. Докато минаваше видяхме, че вътре има момчета и отвориха вратите в движение и изкрещяха като луди. После ги видяхме спрели и аз ги избъзиках да си включат фаровете. Така започна всичко. На следващата седмица ги видяхме отново, но с друга кола.
Това беше колата на един от тях. Мина покрай мен и Ани, с която бяхме онази вечер. Свирна с клаксона и зацепих кой е. Не след дълго, някъде месец почнах само за тях да говоря и ми станаха мания. В Интернет имаше техни снимки. Аз разбрах почти всичко чрез Интернет за тях. Какви са, на колко са, от къде са и т.н. Влюбих се в “Тишо” и реших да се престоря на Лори, защото Ани ги беше подигравала и бъзикала цяло лято и сигурно ако знаеше коя съм, нямаше да ми даде скайпа.
Ето че ми даде скайпа си и се запознахме. Излъгах го за името, годините, но му пратих мои снимки на които съм с бритон и малко повече грим. Не ме позна… Добре, но искаше да се срещнем. Разбрахме се да излезем някой ден след като свърша училище. Докато спах той ми звънна и искаше да се видим. Приготвих се за около 5 минутки – бритон, грим и… оп изглеждам на 16, а всъщност съм на 14. Докато чаках тролейбуса, треперех. Имах чувството, че ми причернява, че се умра, че ще ме познае и ще ме намрази. Боли ме че го лъжа. Бях близо до уговореното място, а едвам не припаднах в тролея.
Слязох, а бях без очила, още 1 прикритие. Видях го, познах го дори замъглено. Обиколихме квартала и стигнахме до моя блок и му казах къде живея. Малко като го отминахме и ми каза, че съм му позната. Изтръпнах… Но, слава богу, бях обмислила всички негови въпроси предварително. Отговорих, че е възможно, защото често ходя в неговия квартал. Походихме още малко и се прибрахме, защото беше студено. От този ден си чатихме само веднъж весело и дълго. После се отчуждихме.
Всеки изминал ден аз ставах все по-студена към приятелите ми, нямах настроение… А най-голямата глупост, която направих от мъка , когато го гледах на линия, а не ми пишеше, беше да хвана бръснарско ножче и да го тегля през китката си. Така няколко дена не ми писа. Всяка вечер драсках леко из китката и беше станала с много рани. Но днес, когато ви пиша, той беше на линия, а не ми писа за пореден път, аз хванах ножа и изтеглих толкова силно че дори не се уплаших.
Кръвта потече, сълзите също… Дали ме е познал, аз не знам, но не мога да продължа с лъжата. Но не мога и да му кажа истината. Да изчезна завинаги или да продължа да лъжа… Обичам го толкова много, че дори не знам и аз колко. Ами ако ме е познал? Ако си играе с мен? Само когато си чатим се усмихвам. Станала съм емо. Режа, плача и обичам…
Тъжната любовна история на едно момиче
Запознах се с едно момче и всичко стана толкова бързо… за миг! Беше истинско или поне така си мислех… Имахме проблеми като всички, но винаги успявахме да ги преодолеем, заедно… Казваше, че не е обичал така, че не може без мен… Той беше много ревнив, без причина, за всичко и от всичко и всички!
Постоянно казваше че има друг, нищо че постоянно бях с него… така до преди няколко дни, когато просто ми каза че има друга!… започна с въпроса “може ли да бъдем приятели?”… Не мога да опиша болката, която изпитвам в момента и ми е много трудно… написах нещо, дано на някой му хареса и да открие и себе си в следващите редове…
Попитах те веднъж как може някой да обещае “завинаги” на друг и ти не ми отговори! Просто след това и ти ми го обеща!… помниш ли? Или вече успя всичко да забравиш? Забрави ли мен? Забрави ли нас и нашата любов? Нали истинска беше тя за теб, нали единствена бях за тебе аз?
В очите ти поглеждах и виждах там мечти, дълбоко скрити виждах своите мечти… сега не се оглеждам в нищо, сякаш мечтите ми умряха в мига, в който ме остави. В мига, в който ме забрави… в мига, в който сърцето си на друга подари!…
Дали те мразя?… НЕ! Подло е да мразиш някой, който до вчера си обичал! Съжалявам те, че никога не ще узнаеш какво бе в живота и сърцето ми… не ме вини! Съжалявам и себе си, че никога не ще ти дам, каквото можех и имах, но пък ти сам не го поиска!
Ще боли и много време ще мине, докато те изтрия от съзнанието и най-вече от сърцето си. Защото до вчера то бе твое, странното е, че си мислех, че и твоето е мое… болката никога не спира, просто идва момент, в който спира да ти пука за нея! Както ще спре и да ми пука за теб! Не ме разбирай погрешно, аз не съм такава – винаги ще бъда тук за теб, но просто като човек! Никога не ще те погледна с онази любов, с онази изпълнена с надежда усмивка… никога няма да бъда човека, който бях, когато си мислех че ме обичаш! Никога звучи силно, колкото и силна бе болката когато ми каза “край”.
Сега си с нея, до вчера казваше, че мен обичаш, но човешките думи лесно могат да бъдат лъжа! Както моите, че не искам да съм с теб бяха! Искам те, искам да ти простя, да ти кажа, че те обичам, че моето сърце е само твое, че още ухая на теб, че още бие сърцето ми като лудо, че не спирам да плача за теб и за това, което си мислех че имаме… но знаеш ли? Няма! Няма да го направя! Когато дървото умре, спира да цъфти!
Обръщам друга страница, не че ще те забравя от сега – ей така за миг, не бих могла! Още всичко ще ми напомня за теб! Няма и да те мразя, просто още те обичам! Но няма и да ти простя, не че ме остави, а че ме предаде… а аз ти вярвах!… но всичко свърши, всяко хубаво начало си има край! Пиша го на себе си, не на теб! Ти никога не ще го видиш, както не видя и колко те обичам…
Иди при нея, дано те направи щастлив! Дано и с мен да си бил! Сега слушам нашата песен и си мисля как никога няма да те прегърна, как няма да те погледна в очите и отново да чуя да казваш… Боли да, но нали трябва да боли, за да усещаш, че си жив! Ти ми даде много, нищо, че ми взе повече…
Аз продължавам напред, както ти си тръгна от мен, за да търся ново начало!
Обичам те с цялото си сърце, но ще спра!!!
Кога и защо лъжат жените
Жените жадуват за това да се чувстват като най-свободните птици на планетата, въпреки всичките им домакински задължения. Те са готови на всяка цена и на всякакви “номера”, за да запазят свободата си.
Когато в една връзка мъжката половинка започне да поставя условия и/или забрани, то повечето дами пристъпват към един от най-големите си “таланти” – именно умението да измислят какви ли не лъжи и манипулации.
И това е съвсем нормално – това е в кръвта на всяка жена. Ако искате да не бъдете лъгани, то пуснете дамите на свобода, имайте им доверие (или се поне се преструвайте, че им имате такова) и им сваляйте нужните купчини звезди. Не забравяйте следното – те обичат да се чувстват като принцеси.
Подарявайте им цветя, обсипвайте ги с комплименти, но… внимавайте с баналностите и помнете, че дамите обръщат огромно внимание на незначителните за мъжете неща и често се водят от познатата поговорка “Малките камъчета обръщат каруцата”. Винаги има норма, която трябва да се цели.
Бъдете нежни и внимателни във всичко – както в думите, така и в докосванията. Всичко е от значение. Ако момичето е човечно, никога няма да активира “черната” си страна. Разбира се, такива жени става все по-голяма рядкост. Не рядко заради предишна връзка момичето е настроено отрицателно и обедна, че партньорът й я лъже.
За мъжете, жените винаги са едно прекрасно, но в същото време и трудно предизвикателство. Ако спечелите доверието на една жена, то вие вече сте победители и единствено ако се държите като кавалери тя няма да ви оплете в лъжите си.
Ако пък не сте такива джентълмени и все пак някое момиче се влюби във Вас – бъдете сигурни, че лъжата присъства в голяма степен във вашата връзка. Никога не лъжете жена за каквото и да било – ако Ви разкрие последиците могат да са фатални. Жените прощават, но никога не забравят.
За да имате самочувствието на истински кавалери, намерете вашето предизвикателство и се опитайте да се преборите с незнайния за Вас женски свят, въпреки че той вечно ще остане за Вас една прекрасна и неразгадана тайна.