Има ли интерес или просто си играе с мен?
Здравейте, ситуацията е следната:
Наскоро се запознах с едно момиче на рожден ден на мой приятел. В началото момичето се държеше арогантно, но малко по-късно на балкона се заговорихме и момичето започна да се смее на това, което й разказвах, след това на няколко пъти пак участвахме в едни и същи разговори и тя пак явно се забавляваше на шегите ми. С това завърши всичко, нито съм й казвал чао, нито съм й искал телефон или нещо подобно.
Наскоро пак бях на купон у същия приятел и въпросното момиче пак беше там. Като ме видя, ми се зарадва, имаше реплики от сорта “Ето го Васко!!!” “Как си, какво правиш”, пак лафове, пак смях, почна да ми обяснява за някакви мой снимки във facebook, колко били готини, дали съм ги видял и т.н.
Снимките бяха от едно ходене на Доспат с нейни приятели, под една от снимките имаше коментар “Това ли е Васко?” (Тези снимки са отпреди да се запознаем), а под това коментари на нейни приятели, дали искала да я сватосат с мен, ако ме харесвала, да действа, че нейния шанс е на първия купон.
Втория път, като се видяхме, отидохме в Студентски град да купонясваме. Тя постоянно ми подхвърля някакви закачки, “Хайде наздраве” и неща от този сорт, през цялото време гаджето й е там, а тя му обяснява на майтап колко е смотан. По-късно заяви, че на въпросния тип му остават още два дни, а аз й казах, че ме той въобще не ме интересува.
Накрая вече поръчвах шотове и слагах солта на ръката като след това я облизвах, еротични танци и коментари “Ти колко си готин.” Изпратих я с гаджето й до тях и сега се чудя дали момичето просто обича да си играе или наистина има интерес.
Изгубих любовта на живота си, помогнете ми!
Охх… чудя се как да започна… човекът, с когото бях, беше всичко за мен, по-голям от мен с 2 години и 1 ден… една и съща зодия… еднакви характери, но той винаги ми отстъпваше. По стечение на обстоятелствата той почина. Обичах го много още преди да бъдем заедно (той мен също, но и двамата не си го признавахме от гордост и инат).
Преди няколко дни имах рожден ден, майка му след като почина замина за Италия, в деня на рождения ми ден тя ми звънна да ми честити. Беше жест на голямото уважение от нейна страна, изпълнено с много болка. Да се обади да честити на приятелката на синът си, а на него да не може. И двете плачехме, исках да върна времето назад.
(Миналата годината по същото време ние бяхме решили двамата да си правим рождените дни заедно, но стана една злополука, която на мен ми попречи да правя рожден ден. Той заради това се отказа от собствения си. И не го правехме и двамата. На този трябваше да сме заедно.)
След тази ужасна загуба за мен имах доста тежки моменти… сълзите не спираха да текат от лицето ми… пиех… пуших (съсипвах се тотално, бях отслабнала доста само кожа и кости), но не щеш ли се появи друг, точно когато имах нужда от подкрепа, от ласка, от мила дума… да кажем вече мъж. Да го наречем С. Той е доста по-голям от мен.
Имаме връзка повече от 9 месеца… щастлива съм с него, но мисълта за изгубената ми любов не ме напуска. Да, спрях да плача, спрях да пия и пуша… опитвам се да се взема в ръце, но при положение, че сърцето ми е някъде там при друг… как да постъпя? Мисля, че след изгубената ми любов сърцето ми е само на С.
Освен С преди месец един приятел започна да ми се обяснява в любов, но проблема при него, е че е женен, говори ми че не обича съпругата си, че е с нея само по документи, че няма деца и нищо не му пречи да бъде с мен, да се разведе и да бъде свободен мъж, само ако го пожелая… Аз го отблъсквам постоянно (бях си поставила принципи, които точно това включваха – да нямам взаимоотношения с женени мъже).
Но приликата му с моята изгубена любов е адски голяма. На външен вид си приличат много… и това ме привлича в него… един вид в лицето му аз виждам онази частица и искрица която никога повече няма да видя. И това от една страна е хубаво за мен, хубаво ми е когато ми се обади, когато се видим, но постоянно го отблъсквам.
Виждам, че го наранявам по този начин ,не веднъж ми го е казвал, но аз нямам чувството, че го обичам или по скоро не смея да си позволя да изпитвам тези чувства. Всички ми казват, че си приличат много с моя изгубен любим. Приликата е много голяма. Толкова ми е тежко и оплетечено, че незная как да постъпя. Дано да можете да ми дадете някакъв съвет. Искренно благодарна ще съм ви.