Как да постъпя? Като игра на шах

Здравейте, виждам, че тук се обсъждат наистина интересни теми и се дават добри съвети. Не съм прибягвал до подобен род съвети и затова извинете ме, ако не пресъздам моя случай, в подобаваща светлина.

И така запознах се с момиче, което много харесах в едно заведение, в което работи. Работата ми позволява често да се отбивам при нея за кафе в пластмасова чашка за 5 мин. буквално по предтекст, че бързам. Мина време, а с него престоите ми по-дълги и разговорите ни приятни и непринудени.

Реших се и един ден я поканих. Когато е на работа не могат да се водят дълги разговори без някой да те прекъсне или на мен да не ми се отвори работа. Отряза ме на момента под претекст, че няма да я пуснат. Нормално бе да попитам кой и получих отговора, за който подозирах * имам си приятел *.

Това не ме събори, защото и при следващите посещения при нея тя не промени държанието си и не се отдръпна. Напротив вниманието към мен се засили, което ме учуди. Реших да сменя стратегията. Разбрах, че два дена ще почива, а и тя отказа да даде тел-а си, аз дадох моя на хартиен носител - бележка, нещо което не бях правил. Казах ѝ да ми звънне, само ако има време, да се поразходи с мен по-интересни маршрути, които посещавам често. Тя взе телефона без проблем, а жеста с хартийката ѝ хареса.

Това ми даде някаква надежда, но уви обаждане нямаше. Видях я отново на заведението. Поръчах както е редно и зачаках подходящият момент да я заговоря. Клиентите намаляха и я попитах леко небрежно може ли да я закарам след работа до тях заради дъжда вън. И тогава тя ми обясни, че вижда на къде вървят работите и че това е нередно. Съгласих се видимо разочарован. Буквално след минута сама ме помоли да я закарам. Това ме обърка малко, но пък щастието беше думи нямам.

Дойде време и отидох да я взема. Извиних се, че закъснях, все пак не искам да изглеждам нетърпелив какъвто съм и тръгнахме. Малко преди тях смених маршрута, за да остана малко насаме с нея пък и ако ще да е в колата. Единственото, което каза е че трябва да се прибира до 30 мин. За да не изглеждам лаком за нейното внимание на 10-тата мин. запалих и тръгнах да я изпращам. Спрях близо до тях, а тя ме попита имам ли време за цигара. Така мина час в разговори колко нередно е това, което искам от нея и дори това че си говорим в колата. Явно 30-те минути не бяха проблем. Съгласих се и обясних, че не искам да провалям връзката ѝ. Чувството ми е познато.

Аз бях готов да се отдръпна и го сторих. Продължих да ходя за кафенца при нея, но без никакви молби за излизане или каквото и да е. Учудващо последва още една молба за прибиране след работа и подобен разговор как не може да има нищо между нас било то дори и мимолетно, а аз не бях задал тон за тази песен. Май така тя сама си противоречи, но знам ли?

Ако отново се видим, аз вече ще съм в чужди води без компас. Как да убедиш човек, че изневярата е нещо редно? Тя сама не желае да постъпва така. А аз го знам и не мога да извъртя разговора в моя полза. Мисля да се включа по-активно в разговорите, вместо дълго да я изслушвам, като добър слушател и отговарям кратко и ясно, а да ѝ намекна за авантюрата, тръпката, непознатото, как това ще я разсея от еднообразното ежедневие ще я направи по-щастлива и дори да ѝ се отрази добре на тяхната връзка.

Така ще подобрят вечерните си занимания, а с това и комуникацията по между си. За повечето жени си е тръпка, когато си имат странична занимавка, а изневярата в този живот не е новост, а за някои направо необходимост. Но всичко това може и да е с обратен ефект. Ами ако се получи и аз ще съм доволен, че съм спомогнал поне малко за тяхното щастие.

Но дали това е верният ход. Идеи много, а само една е вярната. От тук вече наистина не знам как да постъпя!?

бутон за споделяне

Едно мнение за “Как да постъпя? Като игра на шах

  1. Не искам да те обиждам , но според мен просто те използва за возене и да си помпа егото, а ти явно не може да го усетиш. Искал си да се видите – ОК , тя не е е искала – нейна си работа , после и предлагаш да я закараш (тва е за мен е малко непонятно защо го правиш при положение че ти се прави на важна) и тука вече идва нейната наглост, казва ти „НЕ“ след малко решава, че отговора е „ДА“ все пак защо да не я повозят малко и ти едва ли не трябва да се съгласиш понеже тя си била променила мнението. После пак ти набива в главата как нищо не става и как не било редно , а даже решава да се прави и на много морална , че дори „НЕ трябва да си говорите в колата“ , нашата не си говорела с чужди мъже и даже ти обеснява , че „не било редно да искаш това от нея“, а какво трябва – да седиш и да гледаш. А тва с плямпането постоянно как не може да стане са пак нейните филми колко е важна, трудна и недостъпна, трябваше да и кажеш „Разбрах че не искаш да се видим , айде млъквай“.Дръж се по-твърдо и по-мъжки , нали сме мъже , а не някакви техни слуги и безплатни таксита дето да натоварват и да не получават нищо в замяна.Спри да я возиш , най-малкото с нищо не го е заслужила , нито ти е направила услуга, нито нищо. Даже на твое място следващия път като си взимаш кафе я поюркай малко, кажи и „аре по-бързо, кво се туткаш“, все пак да се усети че не е „принцеса“ от Дисни и ти не си и нейния рицар дето да я обслужва , а тя е тая дето обслужва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *