Заблуден

Силен бях аз някога.

Не мислех за нищо...

По-свеж от всякога.

 

Тъгата бях забравил, че съществува,

Бях щастлив, царувах в свят на интереси!

Докато нещо не ме развълнува..

 

Появи се ненадейно тя от никъде,

И завлече ме набързо тя на някъде.

В главата ми се беше спуснала мъгла,

мъгла от мисли, чувства и тъга.

 

Жена в мъгла от чувства

В мъглата се спотайваше жена,

жена с очи, които заслепяват

и изпълват света с красота.

 

Замислях се, дали всичко е лъжа,

или поредната хубава мечта.

 

От ума се спусна към сърцето тя,

явно беше същата жена.

Прониза тя сърцето и си тръгна.

За миг... Разруши света...

 

Защо и беше, всичкото това?

Да не би да си помисли, че любовта е простичка игра?

След време всичко отшумя,

остана само белег, спомен за жена..

 

Учудвам се, колко заблуден съм бил,

Мислейки, че всичко рухва,

Сега разбирам, че влюбил съм се в ку*ва.

социални бутони

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *