Мит: За да те обичат жените трябва да бъдеш готин мен с яка мускулатура и с готина кола. Трябва да си най-големия пич на света, ако може и най-богатия.
Факт: Това всичкото не са факти. Макар, че ако ти си готин мен с готина кола, с готина стерео система, то от това няма да те обичат по-малко.
Важното: Tрябва да ги "разбираш"! А тук няма и какво да се работи. И няма какво толкова да разбираш. Интересно, налагало ли ти се е да слушаш как те казват, че някой си там ги "разбира"? И какво означава тази дума в техните устни? Да разбираш - това е нещо като да "съчувстваш".
Факт: Жените обичат да се оплакват от тежкия живот, от околните, от всичко на света. Оплакват се и се оплакват. Имат такъв рефлекс - пооплачат се и престанат, нещо като - наговорили са се и на душата им е станало по-леко и продължават да си живеят.
Тези оплаквания не е необходимо да ги възприемаш твърде буквално, да се горещиш там или да възразяваш нещо, или да търчиш към барикадите с викове "Аз ще оправя всичко". Никой никакви практически действия не очаква от теб, още повече, че тези оплаквания често се отнасят до трети лица или обстоятелства, които не са ти подвластни и към които ти самият нямаш ни най-малко отношение.
Но и пък не бива да ги игнорираш. Седи и слушай, възприемай със съчувствена физиономия. Великият руски класик А.П.Чехов, беше казал някога: "Ако искате да съблазните една жена, изслушайте нейните оплаквания". И класикът е бил напълно прав.
Това не е работа - това е санаториум. Тя се труди като работи с език. Ти седиш, разпънал ушите си, със съчувстващ израз. Но не седи като каменен, истукан. Възприемай всичко, което се казва, реагирай, попивай. Издавай от време на време съчувствени звуци от типа на "Да... ама че работа..."
И така, вие седите един срещу друг. Ти си целият във внимание, слушаш какво тя бръщолеви и постепенно на нея започва да й се струва, че ти я "разбираш" ("разбираш" на нейният език означава, че й "съчувствуваш"), а значи ти си й като приятел и едва ли не родствена душа...
Схвана ли? И тук започва да се очертава много интересна ситуация. От една страна между вас възниква доверителност, близост. От друга страна, никъде не можеш се дяна - продължават да действат притегателните сили между момчетата и момичетата. И трябва умело да се ориентираш в тази ситуация, за да можеш да възвисиш отношенията "на качествено ново ниво". Да прибързаш, да действаш веднага е лошо. Да не действаш - също.
Да "разбираш" жената, това означава да изслушаш нейните оплаквания. Най-скъпият подарък, който ти можеш да й подариш, това е дарът на твоето внимание. Та кой друг я изслушва? Другите жени сами се оплакват, на мъжете - пука им за това...
Автор: Владимир Швейцер, източник: lovestyle.org
макар че съм от „противниковия отбор“ съм съгласна с повечето твърдения на lover.само тук слагам забележка, че и мъжете обичат да се оплакват и това не е толкова до пола,а до човек;)
Вярно е това с изслушването и съчувствието. А що се отнася до тия мъже дето се оплакват имам известни резерви и съмнения доколко са мъже.
Ооо, неее, мъжете не се оплакват…на тях просто все някой друг им е виновен за положението, в което са…пътят и другите шофьори – че са лоши шофьори, табелите – че са неориентирани, професорите – че не са си взели изпита…те не се оплакват, те се палят и обвиняват…но това е друга тема, не искам да генерализирам, наистина е до човек…
А сега по темата, аз каквото имах, го казах в коментара към „14 съвета…“, оборвайки правило номер 10, където пишеше, че мъжете трябва да чукат, а не да слушат оплаквания и да бършат сълзи…тази тема тук също оборва това велико сваляческо правило, така че съм съгласна…
Ние просто имаме нужда да говорим, така се разтоварваме, имаме нужда да разкажем какво ни се е случило, да се оплачем, да споделим и потърсим съчувствие или пък да намерим одобрение на това, което сме направили, защото често пъти не сме сигурни правилно ли е било или не. Това ни сплотява с мъжа до нас, прави ни съюзници, даже съзаклятници.
А понякога имаме нужда от практически съвет и помощ, понеже вие сте по-логични от нас, по-прагматични и често пъти можете да ни помогнете, когато се чувстваме в безизходица. Ако не се оплачем на вас от колежката в офиса, която ни трови живота всеки ден, то на кого другиго?!? Разбира се, на колежката в офиса се оплакваме от вас… Това е нормално за нас. Ние постъпваме така не само с вас, а и с приятелките си. Срещаме се, казваме си „тоя моя гошо пак не ще да свърши това или онова..“, „абе, не ми говори, той и пешо е същия, те мъжете изобщо са такива животни и не ни заслужават, ама нейсе, нали сме благородни търпим ги…“, оплакваме се, получаваме съчувствие и ни олеква и си заминаваме по живо, по здраво. Питате защо тогава ви се оплакваме и на вас, нали си имаме приятелки за тая работа? Не, не, не, не бъркайте приятелите с мъжете до нас. Ние като ви кажем колко ни е гадно в работата, не искаме да чуем като от приятелките си „ох, мило, и на мен ми е много гадно в мойта, ако знаеш шефа как ме тормози и колко е тъп“, а искаме съчувствие „не се притеснявай, всичко ще се оправи, скоро излизаш в отпуск и отиваме на море и ще забравиш всичко, ако пък ти е толкова гадно, напусни, ще си намериш нова работа, не си струва да се тровиш за нищо“ – такъв съвет някакъв очакваме, а не да ни разправяте и на вас колко ви е зле. Ние не искаме мъже, които хленчат повече от нас, а силни мъже, които се справят, защото ние сме слаби и безпомощни и имаме нужда от закрила!
Тук си напълно права,това е силата която ние трябва да покажем към жените а не мъжът селю показващ, че се гордее за това че той се уподобява на животно,и също така такива които много се канят да не се правят на големи любовници защото не само на жените им става ясно че пред тях стои олигофрен ,но и на мъж който знае за какво става въпрос, с това не нападам разбира се собствения си пол като цяло (искам да се уточня защото виж влезнал някой „любовник“, че вземе да ме критикува защото пак нещо няма да е доразбрал)а определени хора които уподобяват точно това.