Магията на усмивката – Част 1

Известно е, че когато човек е в радостно настроение или подем, той се усмихва, изправя си раменете и започва да излъчва щастие. На малцина обаче е известен факта, че ако човек се усмихне и си изправи раменете, в тялото му безпричинно се поражда радостно настроение. Именно това провокиране на усещането за щастие, чрез имитирането му по физически начин, се нарича "състояние ОКТАВА".
М. С. Норбеков

Колко права беше ти, стара софийска проститутко. Трябваше, а поради някаква си причина не ти повярвах. А ти ми разказа толкова много интересни неща, а и за твоите 30 години беше натрупала не малко опит. Ти така се учуди, като ти се оплаках, че момичетата ми обръщат малко внимание.

Ти ми каза само, че съм невнимателен глупак. А аз се обидих и не ти повярвах, защото ми се стори, че просто ме утешаваш. Благодаря ти за твоите съвети, те действително ми помогнаха много.

И трябва да отбележим, че светът ми се преобрази. Стана ми така леко и комфортно да живея в този свят, като след НЛП тренинг. А ти какво ме посъветва? Ами общо взето - нищо.

Да, много жени не ни обръщат внимание, когато минаваме по улицата. Ние го приемаме лично: не сме интересни, не сме привлекателни.

Но това не е така.

Само един дявол знае, какво мисли тя. Може да върви и да мечтае да те срещне, но потънала дълбоко във фантазиите и мечтите си просто не вижда какво става около нея.

Помогни й! Привлечи вниманието й!

Не, не е необходимо да пееш. Да тичаш след нея и да й изиграеш всички "шаблони" също не е нужно. Трябва да я заинтригуваш още по пътя - на 10-15 метра. А как? Много просто.

Нейният разум, намиращ се в дълбок транс може и да не те види, но нейното подсъзнание, все едно, ще те забележи и ще те фиксира. И, повярвай ми, то (подсъзнанието) ще те види и ако се заинтересува от теб ще върне в този свят нейното съзнание.

Какво е нужно до се направи за това? Ти трябва да се отделиш от сивата маса. Но за това трябва да имаш мозък, фантазия и наблюдателност като при Шерлок Холмс.

Хайде, приятелю, нека малко да се отклоним от темата. Спомни си: ти вървиш по улицата, потънал в мислите си, не обръщаш внимание на такива опасни моменти като пресичането. Още малко и ще те бутне кола. Но не, не те бута. Вървиш по нататък и виждаш само асфалта под краката си.

Пред теб се мяркат маса фигури (мъже, жени, дядовци, момичета, кучета, котки, гълъби, врабчета) - но всичко това, ти, общо взето, не забелязваш.

Покрай теб минават много симпатични момичета. Ти си потънал в мислите си и те отминават. А много често покрай теб минават твои познати, понякога даже приятели. Те ти се обиждат, че ги отминаваш. Но честно казано, ти не си виновен.

...продължаваш по-нататък. Историята се повтаря. Ти отново си в транс - имаш много грижи (всъщност - напразни, но на тебе ти се струва, че това не е така).

И изведнъж... Какво е това?

Ти се пробуждаш.

Пред теб е Тя или, може би, Той.

Защо си се събудил?

Твоето подсъзнание ти е предало сигнал: "Събуди се, бе дебил, виж кой идва!".

Ти, със зейнала уста виждаш съществото, което е привлякло вниманието ти. Защо? Всъщност не е красавица. Но какво тогава?

Ами защото не е като останалите: тя върви и се усмихва - на теб, на него, на всички останали. Дрехата й е такава, както и на другите, но не съвсем. При тях е бледа, при нея - ярка (не, не като на папагал или циганка).

Когато човек се радва на живота, той се усмихва на всички. А само как ходи! Всички угрижено си гледат в краката, а тя е изправила глава, гледа всички в очите. Такъв човек привлича, той не е като всички. Какво ти пречи да се държиш така? Принципи?

По-скоро ти си объркан. Ти отново си в транс, но по друг начин. И ако в този момент тя се приближи към теб и завърже разговор, като правилно конструира предложение, то и ти даже няма да разбереш как ще се окажеш в ръцете и. Твоята отбрана е отстъпила още в момента, когато си я забелязал. Ти си обезоръжен. Ти си в плен!

При мен това състояние протича така: усмихвам се, представям си, че в мен има слънчево кълбо съставено от радост и щастие, то избухва и усещам в главата си нещо като иглички по кожата, вече съм много широко усмихнат, изправям си гърба и усещам радост.

И аз като всички хора съм зает с ежедневни глупави грижи и съм нацупен. В това състояние влизам, когато изляза от нас и вече съм изминал 20-30 метра, а понякога и 1-2 преки. Изведнъж се сещам и си казвам: "Абе, глупчо, вече си навънка, а още си нацупен. Взимай бързо мерки!".

И тогава се усмихвам по гореописания начин.

Странични ефекти: на хората (мъже и жени) им е много приятно да са в моята компания и понякога това е проблем за мен. Не ми е приятно да съм в компанията на някои жени и мъже, а те си мислят обратното.

Непознати продавачи и продавачки често казват: "това кафе е от мен - безплатно" или "тези сандвичи не са хубави - по добре си вземи от онези", често пуканките, които си купувам са повече отколкото е редно, сладкото в палачинките ми е повече, от това на приятелите ми, а когато давам бакшиш на сервитьорите, даже им е неудобно да взимат от мен.

Ако искате вярвайте! Когато започнете да се усмихвате - ще го изпитате на собствен гръб! Продължи към втора част на статията...

Източник: lover.ru

бутон за социални мрежи

2 мнения за “Магията на усмивката – Част 1

  1. Pingback: Магията на усмивката - Част 2
  2. Pingback: За чалгата, различните хора и нас самите

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.