Как да призная любовта си пред едно момиче?
Здравейте, имам един фенменално голям проблем и искрено ви моля за съвет. Значи, ситуацията е следната: има едно момиче което го познавам от вече доста години. Интересното е че още когато я видях за първи път разбрах че това е човека който търся - влюбих се още веднага. Сега може би ще кажете това са пълни глупости не е възможно, но това е самата истина.
Та… през тези всичките 4-5 години аз я обичам истински, но тя мене не. Минал съм през какво ли не. Дори бях в ситуация да избирам между нея и най-добрия ми приятел-в смисъл той имаше влечение към нея, но не знаеше за мойте чувства, разбира се и в краина сметка аз направих всичко възможно за да тръгнат - казах си, нека той е щастлив, а аз хем може да я забравя, но нищо такова не се случи аз я обикнах още повече.
Мина време, те скъсаха и аз все такака си я обичах. Но нещо ме спираше, може би факта, че ме беше страх, да не ми каже че няма чувства. Минаха отново доставреме и тя тръгна с един и до този момент вече са заедно 2 години. Аз исках тя да е щастлива, а мене както се казва кучета ме яли, реших да се дистанцирам за точно 1 година под претекст, че съм сърдит за нещо маловажно, но просто исках малко поне да ми стане по-лекичко, но това не стана.
Така… само да кажа, че няколко 1-2 пъти през периоди съм й казвал, че имам чувства, но никога не и в лицето и само със SMS или нещо такова - страхувам се. Сега, към днешна дата. Тя си е с гаджето. Да, казах преди малко, че просто искам да е щастлива, но аз познавам приятеля й и смятам, че аз съм много по-добър от него в смисъл, аз бих направил всичко за нея, а ме съмнява той да е готов на всичко.
Един път дори бях сигурен, че има чувства към мене на един мой РД каза ми (18-я ми рд), каза ми : “Тази вечер съм твоя можеш да правиш каквото искаш с мене”, аз се направих, че не съм я чул, защото ме беше страх, като цяло нещо спрямо нея се страхувам много. Та… сега 1 година бях дистанциран от нея, но се оправихме, щото не можах да понеса да я видя в болница и аз да не съм около нея, но сега отново се питам как подяволите да я спечеля?
Как да я накарам да ме обикне истински? Да остави гаджето си заради мене? С дистанциране явно не се получи какво да правя моля ви кажете ми? Просто да я накарам да ме обикне? Помогнете ми със савет.
Дилема в ситуация с БЛИЗНАЧКИ…
Здравейте на всички 
Искам да споделя с вас една доста заплетена ситуация,в която попаднах и се надявам да ми дадете подходящи съвети. Първо обаче малко встъпление, за да разберете горе-долу какъв тип човек съм:
В средата на това лято приключих най-сериозната си връзка до сега-почти 2 години с момиче, с което много се обичахме и изживяхме невероятни моменти, но както всичко хубаво и на това му дойде краят. В началото ми беше трудно, но знаех, че единственият начин по-бързо да я преболедувам е да се насоча към свалки и запознанства с нови момичета (в запознанствата нямам проблеми-не се притеснявам при свалки с непознати мацки на улицата, в дискотека, на морето-с рускини, дори на скоро пробвах и с една водеща с много високи акции (по скоро на базик), а и дългогодишната ми приятелка я заговорих за пръв път на спирката на рейсовете на Централна Гара 
). Та 2-3 месеца излизах с различни момичета, но към които нямах особена тръпка.
Ала в един прекрасен октомврийски ден, тичайки забързано между блоковете в университета, в който уча, забелязах, че в двора има промоция на кафе. Но вниманието ми привлече-двете красиви “промоутърки”, които го сипват. Аз разбира се веднага се наредих на опашката, като на 2-я път ги заговорих-бяха страшно лъчезарни и много си приличаха (в последствие разбрах, че са близначки), а по начина, по който ми отговаряха разбрах че имам шансове.
Тук дойде момента на импровизацията-трябваше да намеря повод и начин да остана при тях и да завържем разговор… хрумна ми следната идея: отидох до близкото кафене, гепих една чашка пълна с бъркалки (на мацките им бяха свършили или май въобще нямаха-голям минус ) и се върнах при промоутърките. Застанах до тях и започнах да раздавам, на всеки взимащ си кафе-бъркалка :). От там вече тръгна едно лафче близо 3 часа (докато им свърши работното време), което спомогна за първоначално опознаване и за размяна на телефони и координати. Първата стъпка беше направена…
След това се чувахме по gsm-a, пишехме си по скайп и 3-4 излизахме 3-мата на кафе. Обаче тук идва големият проблем-не мога да избера една от двете, към която да предприема офанзива. Различавам ги, но и двете са супер сладки, много красиви, винаги усмихнати и с невероятен характер. Когато излизаме, въпреки че се мъча да харесам едната повече-не става-гледам ту към едната, ту към другата и се чудя как е възможно да са толкова сладки, особено като си говорят нещо взаимно.
Същото е и по телефона-един път звъня на едната, следващият път на другата. В скайпа са с един акаунт и никога не знам, с коя си пиша. Ще кажете : “ами виж коя повече внимание ти обръща” -да и това пробвах да загледам и пак… ту едната, ту другата повече ми говори и се усмихва. Не казвам, че и двете ме харесват, напротив допускам вариант, че и двете може да нямат никакво привличане към мен. Но все пак утре като излезем… аз вече трябва да се насоча към едната или пък да измисля нещо, защото двете едновременно да ги свалям-малко трудно. Лошото е че усещам, как сериозно съм се филмирал по тях и постоянно са ми в главата-тук не говорим толкова за секс привличане, колкото май за някакъв абсурден вид влюбване. Наистина в тази ситуация не знам как да действам,а и никой досега не може да ми даде разумен съвет:(
Тя каза:
Тя каза: Нямаш хубаво тяло.
Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта.
Тя каза: не си достатъчно мъжествен.
Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост.
Тя каза: глупав си.
Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга.
Тя каза: не можеш да ме издържаш.
Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход.
Тя каза: ти си канцеларска мишка.
Той започна да се заниамва с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване.
Тя каза: алчен си.
Той й купи къща в “Бояна” и “Порше”.
Тя каза: безнесът направи от теб дяволски бездушен човек.
Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора.
Той отиде при нея с един букет цветя, пораснал, със стари дънки, отслабнал и гладен.
Тя каза: К’во се чудиш? Не те обичам и това е…
Сърфирах из нет-а и случайно попаднах на това . Направи ми впечатление и затова го пускам като тема. Наистина има подобни мъже, готови да преместят планини, заради неподходяща жена. Жена която само иска да получава, но която не е научена да дава от себе си нищо. Разбира се има и жени, които наистина заслужават такова поведение, но каде са те ?
Каква ли е идеята на автора - да оправдае поведението на подобна жена или да насочи мъжете към малко размисъл преди да се впуснат сляпо в подобна авантюра, от която винаги излизат като губещи?